Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 2/Stargate Atlantis S02E04 - Duet (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt) Свали субтитрите

Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 2/Stargate Atlantis S02E04 - Duet (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt)
Добре, готов съм да приключваме с това.
Изглежда няма оцелели.
Атаките стават все по-силни.
Ами, ти самата го каза.
Прекалено много Призраци са будни по едно и също време.
Прекалено много гърла за хранене.
Или по-скоро... ръце за хранене.
Връщаме се към вратата. Среща там?
Добре звучи. МакКей, Бекет, извадихте ли късмет?
Не, полковник. Никой не сме намерили.
Връщайте се към вратата.
Разбрано, Бекет, край.
Е... може би трябва да набереш малко цветя оттук, мисля, че много ще й хареса.
За какво говориш?
Утре имаш среща с Кейти Браун.
Нали? Тя е ботанистка. И никога не отива на чужди планети.
- Какво е това?
- Нищо, нищо.
Имаш среща, Родни.
С жена.
Просто двама възрастни, които обменят приятелски...
Да, с жена.
Ами, тя е развълнувана.
Обаче, не съм сигурна защо.
Ти пък откъде знаеш?
Покер вечер на момичетата.
Знам много неща, МакКей.
Не е твоя работа, това е неуместен разговор за полева работа.
Какво? Просто казвах, че може да й набереш цветя.
Или пък може просто да си свършиш работата, която е да ни защитаваш.
Млъкни.
Да млъкна? Нека ти кажа нещо...
Стига си говорил.
Дарт.
Забелязахме приближаващ дарт.
Мърдайте.
Ако ни види, край с прикритието на Атлантида.
Ако някой има възможност за стрелба, да стреля, разбрано?
Разпръснете се.
Запътил се е към Старгейта.
Повредихме го, но все още е напът.
Чакайте, МакКей и Кадмън бяха телепортирани на борда.
Не можем да рискуваме да стигне до кораба-кошер.
О, боже.
{C:$FFFF00}Старгейт Атлантида
{C:$0080FF}Субтитри: Insaneboy.
{C:$FF0000}Дует
Доктор съм, мога да ти помогна.
Какво по дяволите правиш?
Присягаше се към самоунищожението.
Той е единствения, който може да извади Кадмън и МакКей.
Много се съмнявам, че щеше да сътрудничи.
Ами, сега никога няма да знаем, нали?
Добре ли са всички?
Добре сме. Хенсън обади се в Атлантида.
Искам Зеленка да дойде тук незабавно, имаме проблем.
Полковник.
За първи път на чужда планета?
Да.
Ами, ако имаше още Призраци щяха вече да са ни атакували.
Наистина ли?
Ако те кара да се чувстваш по-добре.
Намери ли това, което ни трябва?
Да, но е много сложно.
Този интерфейс контролира машината.
То дематериализира хора, съхранява ги и после
ги рематериализира, когато му се даде команда.
Страхотно. Дай му команда.
РќРµ РјРѕРіР°.
Определихме, че устройството е съхранило два признака на живот.
- Да.
- РўРѕРІР° Рµ РґРѕР±СЂРµ.
Да, но има достатъчно мощност в енергийния източника
на дарта, за рематериализиране само на един от тях.
Захранването на устройството е напълно отрязано.
А резервното захранване е напълно изтощено.
Добре.
Трябва да решите кой да върнем.
Ужасен избор трябва да направите.
Лесно е, извади МакКей той ще го разгадае и ще освободи Кадмън.
Не, не. Съжалявам. Не бях ясен.
Нямам как да определим кой кой е.
Те са само, като признаци на живот.
Страхотно.
Добре. Тази. Давайте.
Отдръпнете се.
Родни, добре ли си?
Пулса му е стабилен, но трябва да го върна обратно в Атлантида.
Тейла, Лорн помогнете на доктора да се върна в града с МакКей.
Ние ще останем тук и ще помогнем на Зеленка
да донесе с нас колкото се може повече от дарта.
Всички показания са стабилни.
Тялото му действа, сякаш е било ударено от Призрачен зашеметител.
Значи мислиш, че щом първоначалния шок свърши ще си върнем стария МакКей?
Страхувам се, че да.
Извадили ли са късмет с отломките?
РќРµ.
Лейтенант Кадмън е все още някъде там.
Добре ли я познаваше?
Не, не съвсем.
Тя беше от новата партида, която дойде на борда на Дедал.
Стори ми се доста приятна.
Тя ми спаси живота.
Първо на теб ще се обадя, когато я намерим.
Благодаря ти.
Как върви?
Добрите новини са, че успяхме да стабилизираме признака на живот.
Сега трябва само да включим машината.
Страхотно, как ще го захраним?
Ами, това са лошите новини.
Машината използва много специализиран трансформатор...
...за да превърне суровото захранване в много
стабилен и специфичен поток от захранване.
Трансформатора е жизненоважен за безопасното използване на машината
А той е повреден.
Предполагам, че няма резервни в багажника?
Ами, работим върху това да направим наш си.
Хубаво. Уведоми ме веднага щом имате нещо.
Не е зле, а?
Бива.
Е, какво мислиш за Атлантида?
Бива.
Мислил ли си с какво ще се занимаваш след, като свършиш тук?
Искаш да си тръгвам?
Не, не. Стой, колкото искаш. Просто казвам...
Можеш да се ориентираш наоколо.
Можеш да се грижиш за себе си при битка.
Мразиш Призраците, колкото нас.
Добре, може би повече от нас.
Смисълът е...
Човек, като теб би ни бил полезен тук.
А на теб изглежда ти трябва да останеш някъде.
Не съм сигурен, че мястото ми е тук.
Има само един начин да разберем.
Сега ли трябва да реша или мога да си доям?
Имаш време.
И...
Пробвай тези.
Работят чудесно.
Добро утро.
Как се чувстваш, Родни?
Ужасно, какво стана?
Беше телепортиран в дарт.
Страхотно. Как излязох?
Дълга история, но се радвам, че си добре.
Ехо.
Доктор Бекет.
Това Кадмън ли е?
Доктор МакКей.
Къде е тя?
РўСѓРє СЃСЉРј.
Лейтенант Кадмън все още е затворена в дарта.
Какво?
Кой каза това?
РђР·.
Ти каза какво?
Казах, че лейтенант Кадмън все още е затворена в дарта.
Не, не. Току-що каза думата "какво".
РќРµ, РЅРµ СЃСЉРј.
МакКей.
Да, къде си?
РўСѓРє СЃСЉРј.
Не, не, говоря на Кадмън, млъкни за малко.
Тя не е тук, Родни.
РўСѓРє СЃСЉРј.
Не чу ли това? Не чу ли току-що лейтенант Кадмън?
Не, не я чух.
Радиостанция.
Не нося радиостанция.
МакКей, къде си?
Точно пред Карсън.
О, не. Закрий очите си.
- Защо?
- Просто го направи.
Лейтенант Кадмън все още е затворена в дарта.
А аз мисля, че може би преживяваш някакъв вид...
Родни, какво правиш?
О, това е ужасно.
- Какво е ужасно?
- Виждам това.
Виждам как си закрил очите си, все едно са моите.
Карсън. Здравей.
Здрасти.
Кой ни измъкна от дарта?
Зеленка.
Но той измъкна само теб, лейтенант Кадмън все още е затворена в дарта.
- РќРµ, РЅРµ, РЅРµ, РЅРµ, РЅРµ, РЅРµ.
- Това не може да се случва.
Кадмън не е затворена в дарта.
Извинявай?
Тя е тук.
Добра работа.
Захранването свършваше, не знаех почти нищо за машината.
Кой би си помислил, че може да има такъв страничен ефект?
Значи, вместо да изчакаш, за да разбереш по-добре това, което правиш...
...ти просто един вид си щракал по клавиатурата,
надявайки се нещо да се случи.
Жив си, нали?
Питай го дали знае как да оправим нещата.
Той не знае как да оправим нещата.
Какво?
Говоря на нея.
Можеш да чуеш мислите й?
Не, не мислите й, слава богу, само това, което казва или което се опитва да каже.
Сигурен ли си, че трябваше да бъде пуснат от лазарета, Карсън?
Според магнитния резонанс, той е здрав, като винаги.
Не ми се струва много здраво тук.
Ами, не може всички да сме лекоатлети, нали?
Тя отново.
Може би има нещо нередно, което резонанса не е открил, знаеш какво имам предвид.
Не съм луд.
Просто имам още едно съзнание в мозъка си.
Освен това изглежда, като луд.
Сигурно е така, но само защото доктор Нескопосан тук не е знаел какво върши.
Да, да, аз направих грешка.
Докато се опитвах да спася живота ти.
Сега искаш ли да се опиташ да я поправиш или ще продължиш да ме обиждаш?
Напълно способен съм да правя и двете едновременно.
Така, предполагам, че си опитал с един от нашите генератори...
Не е толкова просто.
Защо не?
Проблема е да го свържем с устройството едновременно...
...колебанието в мощността е огромно, ако надхвърлим дори с малко...
- Чакай, какво означава това?
- ... сме прецакани.
Добре, добре, сигурен съм, че можем да пуснем
свързочна програма, която да се оправи с...
Ехо, Родни. Ще ми отговориш ли?
Ето какво трябва да пробваме...
Р РѕРґРЅРё.
Ще вземем...
Р РѕРґРЅРё.
...накуада генератор...
- Р РѕРґРЅРё!
- И...
Р РѕРґРЅРё!
Р РѕРґРЅРё!
- Р РѕРґРЅРё!
- ДА, КАКВО?
- Не ме игнорирай
- Ами, престани да задаваш тъпи въпроси.
- Р РѕРґРЅРё.
- Ще те измъкна оттук...
Става ли? Ти просто бъди добро момиченце и мълчи.
Недей да ми казваш какво да правя. Този проблем е колкото твой, толкова и мой.
А имаш ли диплома по физика?
Ами, механично инженерство, а?
- Р РѕРґРЅРё.
- ДА?
Извинявай.
Извинявай. Какво?
Защо да не оставим това на Зеленка?
- Аз, аз... добре съм.
- РќРµ.
РќРµ СЃРё.
И бих искала да поговориш с д-р Хайтмайер.
Ще бъда по-полезен, ако...
Р РѕРґРЅРё.
Не те моля.
Хубаво.
Стига си се цупил. Държиш се, като двегодишен.
Ти си виновна за това.
Защо?
Само трябваше да си затваряш устата, докато работя.
Нямаш си на идея какво е да си тук.
Да, да имам си. Знам точно какво е да си тук,
защото живея тук, харесва ми тук.
Р РѕРґРЅРё.
- Дръж се, сякаш всичко е наред.
- Кейти.
Здрасти.
Всичко наред ли е?
Да, всичко е наред.
- Аз тъкмо, такова...
- Говорех по радиото. Говорех по радиото.
Говорех по радиото.
Добре си явно?
Чух, че си налетял на неприятности на чужда планета днес.
Да, да. Вече всичко е наред. Всичко се нареди.
Всичко е нормално.
Хубаво.
Нали все още ще се видим утре?
Да, да. Всъщност съм много...
Очаквам го с нетърпение.
Всъщност сигурен съм, че ще е...
Нали знаеш... Чудесна... вечер.
Да, ами ще се видим тогава.
Ти наистина не знаеш нищо за жените, нали?
Знам много.
Може би това е добро нещо.
Извинявай?
Мога да те науча на няколко неща за другия пол, МакКей.
Със сигурност ти трябва.
Това е ад. Това е личния ми ад.
Добре.
Да пробваме отново.
Какво ще кажете вие да се пробвате... сър?
Може би стига толкова за днес.
Как мислиш, че можеш да ни помогнеш с този проблем, а?
РќРµ РјРѕРіР°.
И кой може? Това не беше преподавано в медицинското училище.
Но съм работила доста време, като терапевт на двойки.
РќРёРµ РЅРµ СЃРјРµ РґРІРѕР№РєР°.
Във всеки смисъл на дефиницията
- РЅРµ СЃРјРµ РґРІРѕР№РєР°.
Във физиката двойка е определена, като чифт сили,
които са равни по големина и действат в различни посоки.
Значи мислиш, че това не важи тук?
Да, много умно.
Но ние не сме равни сили.
Внимавай.
Под това имам предвид, че тя е просто глас в главата ми.
А аз имам контрол върху тялото.
Виждала съм тялото ти МакКей, можеш да си го задържиш.
Откъде знаеш?
Тя е могла да използва частта от мозъка ти, която оформя речта.
И която контролира слуха, защо да не може и движението?
Ако можеше вече щеше да го е направила.
Може би трябва да освободиш контрола.
Защо ми е да правя това?
Защото независимо дали ти харесва, ти споделяш това тяло.
Ролите можеха да бъдат разменени, Родни, ти можеше да бъдеш затворен в нейното тяло.
Тогава не би ли искал шанса да говориш с други без да минаваш през нея?
Да.
Може би.
- Може би?
- Добре, да, бих искал.
Ами, позволи й.
Затвори очите си.
Поеми си въздух и спри да се опитваш да контролираш всичко за малко.
Ехо.
Ехо.
Лора?
О, това е странно.
Да чувам гласа му, когато говоря.
Можеш ли да се движиш?
Не знам. Нека да опитам.
Добре, достатъчно.
Хайде де.
Доктор МакКей, тъкмо отбелязвахме някакъв напредък.
Напредъкът няма да ни е нужен, ако я махнем оттук.
Сега. Успокоих се.
Тя също. Позволете ми сега да се захвана за работа.
Добре.
Наистина ли?
Тя одобрява това, между другото
Един вид.
Значи, да. Може ли да...?
Това е Р90. Малък, лек.
Изключително здрав...
Добре.
РўРѕРІР° Рµ... РґРѕР±СЂРµ.
Добре.
Това е 9 милиметров.
Полу-автоматичен...
И това е добре.
Предпочитам това.
Виждам защо.
Добре. Да пробваме.
Включвайте, но давайте бавно.
Не, не, не е правилно. Някои от тези изчисления не са правилни.
Може би просто не ги разбираш.
Какво стана по дяволите?
Включихме го.
Казах да го давате бавно.
Беше на 3 процента.
Изискванията към захранването са деликатни.
Трябваше да пуснем повече симулации, преди да...
Да, да. Два пъти мери, веднъж режи.
Не трябва да си тук.
Извинявай?
Казвам ти, тези изчисления са грешни.
Да имаш две съзнания в един мозък сигурно е много изморително...
- Слушай...
- Правиш грешки.
Остави го на мен.
Преди да нанесеш повече щети.
До късно си останал.
Аз, не можах да заспя. Опитвах се да си прочистя главата.
Чух, че теста на трансформатора не е минал много добре.
Ами, правилно си чул.
Слушай... Исках да знаеш, че...
...аз дадох командата да се свали дарта.
Колкото и да ми се иска да се преструвам, че това косвено е твоя вина,
мисълта за това, какво щеше да се случи, ако не бяхте свалили дарта е...
- Значи, наред сме.
- Не, ти си наред, аз съм добре.
РўСЂСЏР±РІР° РґР° РїРѕСЃРїРёС€.
Всъщност малко почивка би ми дошла добре, Родни.
Тя казва, че е уморена.
Лека нощ.
Зает ли си?
Не, не, влизай.
- Как се чувстваш?
- Добре.
Наистина ли?
Главно, заради Кадмън, тя е успокояваща, нали знаеш?
Между теб и мен, голям късметлия съм, че е тя.
- Трябва ли да...
- О, тя спи, нищо не може да чуе.
Ами, да струва ми се симпатична.
Това е толкова мило.
Ей, искаш ли да... да ми направиш услуга?
Искаш ли да дойдеш с мен на срещата ми утре?
- С доктор Браун?
- Кейти.
Ще отидеш?
Ами, толкова много пъти й отказах. Не искам да прецакам това.
- Но, какво искаш да правя аз?
- Слушай...
Не мисля, че е голяма тайна, че аз съм ужасен с жени.
Да има там някого, който да ме прекъсва, когато...
започна да се правя на глупак ще е голяма помощ.
Ще го сметна за лична услуга.
Добре, Родни. Става.
Страхотно.
И... благодаря.
РљСЉРґРµ СЃСЉРј?
Къде са ми дрехите?
Не може ли да поспим още малко?
- Два часа на обяд е. Къде по дяволите сме?
- В моята стая сме. Дюшека ти е ужасен.
Това е лекуващ дюшек, трябва ми за гърба ми.
- Как по дяволите сме дошли тук?
- Пеша, докато спеше.
Какво си направила?
Беше много по
- лесно да използвам тялото ти...
...докато спиш.
- Панталони!
- Къде са ми панталоните?
- На стола са.
Виждала съм го.
- Трябва да поставим някои граници.
- Съжалявам. Свикнала съм да спя гола.
Прекосила си границата, Кадмън.
Уверявам те, че беше по-травматизиращо за мен.
- Защо ме болят краката?
- Ами, потичах, преди да си легнем.
- Защо по дяволите си го направила?
- Защото ми помага да релаксирам.
Добре, добре... това е много важно!
Яла ли си нещо цитрусово? Смъртоносно алергичен съм към цитруси!
- РћРїР°.
- РћРїР°?
Родни, виж, по тренирах, дойдох тук и си легнах.
- Господи, успокой се.
- С удоволствие, но...
всеки мускул в тялото ми ме боли от тъпата ти тренировка.
Е, какво ще правим днес?
Още от същото. Защо? Някакви идеи ли имаш? Да, всъщност имам.
Не гледай!
Мислих, че ние трябва да тренираме днес?
Ти закъсня, така че Ронън и аз...
Какво по дяволите си мислиш, че правиш?
Нямаше да я нараня.
Ами не изглеждаше така.
- Добре ли си?
- Добре съм.
Казах му, че не трябва да го дава по-леко с мен.
Трябва да внимаваш какво казваш на този.
- Не, не може и да става на въпрос.
- Защо? Предпочиташ да отидеш сам?
Да, представи си, предпочитам да отида сам.
Обмисли възможността.
Да имаш жена с теб, да ти помага да ти казва какво да кажеш...
Наистина си мисля, че можеш да научиш нещо.
Благодаря ти за предложението,
но мисля, че ще откажа. Бях там, когато се срещна с нея.
Почувствах колко си нервен и колко ти е неудобно.
Сигурен съм, че това няма нищо общо с текущото ми положение...
Родни нека да направя това вместо теб. Може би, заради това се е случило това.
- Заради това се е случило?
- Да.
- Луда ли си?
- Имайки предвид ситуацията ни, мисля, че...
...съм изключително разумна.
Мога да направя това цял ад за теб, Родни. Това е нещо, което искам да направим...
...и ще го направим.
Исках да се извиня.
Влизай.
Не се тревожи, Ронън, беше... ... внушително.
Моля.
- Как намираш тренировката си?
- Имаш предвид изпитанието ми.
Това ли мислиш?
Греша ли?
Подполковник Шепард вярва, че може много да ни помогнеш.
Защо се присъедини към тях?
Моят народ е силен и горд.
Но Атлантида е най-добрата надежда за всички ни.
Подозирам, че ти също го виждаш така или вече щеше да си си тръгнал.
Много съжалявам.
Мислех, че ти е казал, че ще се присъединя за вечеря.
Ами, той е под много стрес наскоро.
Да, всъщност за това съм тук.
Той добре ли е?
Закъснях. Съжалявам.
Карсън ми прави компания. Сядайте, първото ястие е готово.
- Карсън?
- Р РѕРґРЅРё?
- Какво правиш тук?
- Ти ме покани.
Така ли? Така ли съм направил? Да.
Моля, седнете.
Не започвай да ядеш, идиот такъв, първи вдигни тост.
Да, да, да.
РўРѕСЃС‚...
...за теб.
Работим заедно от... известно време вече... кратко време...
...но през това време аз често намирах взаимоотношенията ни за много...
Нека просто да кажа, че...
...ти си много смешна и умна и...
...и от това, което виждам правиш вкусна салата.
- Така, че... за теб!
- Да. Наздраве!
Добре, хубаво, това не беше толкова зле.
Тя очевидно е хлътнала по теб, така че поне това имаме.
Мислех си, че може да...
Чакай, МакКей.
МакКей, стига си пил от виното, ще се напиеш.
Всъщност чакай, да!
Трябва да ти, за да се отпуснеш малко. Довърши го.
Добро момче.
Кажи нещо, МакКей, хайде. Кажи нещо, за да започнеш разговор.
Е... ти...
Да?
Забравих какво щях да кажа.
Какво беше?
Добре, това е смешно!
Кейти, наистина те харесвам.
Всъщност последните няколко месеца за по-хубави благодарение на теб
Исках тази вечер да е специална.
Но поради причини, в които не мога да навлизам сега, трябва да тръгвам.
- Съжалявам.
- Но не искам да си обидена...
или да се чудиш дали се интересувам от теб.
Защото съм. Аз съм много...
...много заинтересован.
Ще се видим скоро.
Върни ми тялото! Трябва да се върнем.
И да направим какво?
Обзалагам се, че това е единствения път през който си бил честен с жена
и дори не беше ти.
Не мога... защо правиш това?
Просто се опитваме да направим прекалено много прекалено бързо, МакКей.
- Моля те, моля те. Върни се.
- РќРµ.
Камък, ножица, хартия. Аз съм лявата ръка, ти си дясната.
- Кадмън?!
- Добре.
Хартията побеждава камъка. Тръгваме си.
РќРµ!
Осъзнай се бе човек!
Доктор МакКей, докладвайте в хангара.
Доктор МакКей, докладвайте в хангара. Ехо, това е за нас.
Благодаря ти.
Цял ден провеждаме симулации. Мисля, че най-накрая имаме нещо.
Успях да накарам генератора да работи само на буферен режим,
което кара дарта да вземе само енергията, която му трябва.
- Без да се претоварва.
- Добре.
Добре мислиш. Можем ли да го видим?
- Нетърпелив ли си?
- Да.
Добре... пускам.
Добре. Признаците на живот са стабилни.
Сега пускам рематериализирането.
Не съм учен, но тези мишки бяха друг цвят.
Това никога няма да свърши.
Ще съм така... завинаги.
Не съм сигурна, че е добра идея, Джон.
Елизабет, трябва да видиш този човек в действие.
Той е невероятно попълнение.
Никой от хората ми не може да го победи, а и е бивш военен.
Но не е военен от Земята.
- Човекът няма къде да отиде.
- Не си просто щедър.
Не, не съм. И мисля, че ще е страхотно попълнение в екипа ми.
Не знаем нищо за него.
- Какво ни трябва да знаем?
- Ами каквото и да е, би помогнало.
Не е много общителен.
Бягал е от Призраците през последните седем години, какво очакваш?
Слушай. Просто говори с човека. Поне това му дължиш.
Добре.
Искам извинение.
Лора.
Забрави.
Взела си контрол над тялото му без позволение.
Той не иска разрешение, когато взима контрол.
- Защото тялото си е мое!
- И?
А аз съм гостенка. Опитай се да бъдеш по-гостоприемен...
Виждаш ли?! Виждаш ли с какво трябва да се примирявам?
Да се примиряваш?
Има много работи, които не правя в момента, а иначе бих правил!
- Не искам да чувам за това...
- Добре, вие двамата.
Успокоите се.
Бедро, взимане, порязване, вдигане...
...порязване...
...и довършване.
- Страхотно.
Ронън, може ли да поговорим?
Ето.
Разбирам, че майор Шепард те е поканил да се присъединиш към екипа му.
Да.
Ами, първо трябваше да говори с мен за това.
Добре.
Виж, не че ти нямам доверие...
...или не ценя това, което можеш да допринесеш.
Или, които ще направиш.
Ако се присъединиш, просто е доста голямо решение.
Е, ти как се чувстваш?
Обмислям го.
Добре, хубаво. И аз го обмислям.
Ами, тогава предполагам, че ще поддържаме контакт.
Добре.
Добре.
Добре.
Запомни водещата ръка. Два ножа.
Порязване, раняване.
Ти си тази, която каза да установим правила. Ами, направих го.
Аз не ги нарушавах. А тя честно казано ме отвлече.
Ей.
Имаше истинска възможност да навлезеш в ума на жена...
и да разшириш границите си. Но не...
А дори за секунда да си се замисляла, че може би не искам да влизам..
...РІ СѓРјР° РЅР°...
Р РѕРґРЅРё?
Р РѕРґРЅРё? Р РѕРґРЅРё!
Тук е Хайтмайер. Докарайте Бекет незабавно.
Какво стана?
- Имаше пристъп.
- Защо?
От това, което можем да определи, постоянната
борба за управляването на мозъка ти
има вреден ефект върху по-ниските му функции
сърдечни удари, дишане, функциониране на органите.
- И това не е добре.
- Естествено, че не е добре.
Не съм сигурен, колко можеш да продължаваш така...
Какво искаш да кажеш?
Тези пристъпи ще се увеличат по честота и сила след време.
Ами, хубаво ще спре да се опитва да управлява тялото ми.
Не е толкова просто, Родни.
Някой от вас трябва да освободи контрола. Някой от вас трябва да се пусне напълно.
Ами, може би, ако някой, да кажем ти не й беше казала да се опитва да вземе контрол,
нищо такова нямаше да се случи.
- Просто се опитвах да помогна и на двамата.
- Какво става с човека, този...
...който "пусне"?
РђРјРё, РЅРµ СЃРјРµ СЃРёРіСѓСЂРЅРё.
Естествено не сме имали подобни ситуации преди.
Ще изчезне.
Знам, защото вече чувствам как става с мен.
Става все по-трудно да съм тук. Отнема повече усилия.
Винаги ли е било така?
През последните няколко часа. Не си ли го усетил?
Естествено, че го усетих просто не знаех, че се боря с теб.
Р•, РєСЉРґРµ СЃРјРµ?
Ами успешно върнахме две мишки.
- Бяха цели и правилно съставени.
- РќРѕ?
Не оцеляха.
Страхувам се, че ако някой от двама ви не пусне и двамата ще умрете.
Аз ще го направя.
Кой от вас каза това?
- Може и да не правиш това.
- Да, трябва, Родни.
Тялото си е твое. А и ти няма да го направиш.
- Защо си толкова сигурна?
- Те имат нужда от теб тук...
И колкото и да не искам да го призная не съм толкова важна, колкото...
Стига!
РќРµ Рµ РІСЏСЂРЅРѕ.
Карсън.
Искам нещо за писане.
Какво правиш?
Ще напиша писмо на нашите. Ще го оценя, ако го доставиш сам...
следващия път, когато отидеш на Земята. Родни, обясни им какво се е случило.
Не съм сигурен дали ще...
Вратата! Можем да използваме вратата.
За какво говориш?
Вратата дематериализира, когато влезеш в нея,
праща информацията до следващата врата,
...така че тя да те рематериализира отдругата страна.
Това го знаем.
Така че, ако можем да вземем един от контролните кристали от вратата...
...и да го свържем с дарта, ще можем да направим стабилна система.
Родни, чакай. Не мисля, че си в състояние да направиш това...
Нямам време за приказки, трябва да го направя преди следващия пристъп.
Добре, да го направим.
Само защото работи в симулацията, не значи, че...
Предпочитам да не претърпя смъртоносен пристъп, докато...
...тя чакаме да донесеш още мишки за проба. Така че - ще почваме ли?
Р РѕРґРЅРё.
Не се опитвай да ме разубедиш, много добре чувам.
Просто щях да кажа... благодаря. Пак заповядай.
Мога да кажа, че цялото това преживяване беше много...
- Време беше.
- Чакай, Родни.
- Мислех, че всички мишки са измрели.
- Ами, какво сме ние, хора или мишки.
Сигурен ли си за това?
Напълно, да.
- Добре.
- Просто ми дайте секунда.
- Ами... беше... уникално.
- Най-малко.
- Късмет и на двама ни.
- Добре.
Готово е.
Предлагам да се отдръпнете малко.
Добре.
Чакайте.
В случай, че така не стане.
Просто... просто давай.
Добре засича два признака на живот. Нивата на енергия са стабилни.
Извади ги оттам.
Да ги заведем в лазарета.
- Успя ли да поговориш с Ронън?
- Да.
Приятен човек, нали?
И?
- Той ще бъде твоя отговорност.
- Знаех си, че ще кажеш "да".
- Не съм казала "да".
- Ами, тъкмо щеше.
Да.
Ето.
По-добре ли се чувстваш?
Рћ, РЅРµ.
Насам.
Малко по-малко населено. Ти?
И аз така. Хубаво е да съм си в моето тяло.
- Много добре се справяте.
- Добре е да го чуя.
Добра работа.
- Идеята беше твоя.
- Естествено, че беше, но ти...
...ти беше... там.
Лейтенант страхотно оцеляхте това, което мисля, че би било най-лошия ми кошмар.
- Благодаря ви, сър.
- Да, благодаря.
Мисля, че вие двамата може да искате малко време насаме.
Всъщност мисля, че искам малко време сама.
Аз също. От доста време не съм бил така.
- Добре. Освободете ги веднага щом можете.
- Добре.
{C:$0080FF}Субтитри: Insaneboy.