Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 1/Stargate Atlantis S01E17 - Letters from Pegasus (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt) Свали субтитрите

Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 1/Stargate Atlantis S01E17 - Letters from Pegasus (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt)
Досега в Старгейт Атлантида
Насочил се е към града!
- Какво прави?
- Сканира ни..
Дартът прати съобщение в космоса,
и тогава се самоунищожи преди да се доберем до него.
Сканирахме областта със сензорите ни за открития космос и..
Какви са тези?
- Призрачни кораби-кошер. Три.
Накъде са се насочили?
Ако поддържат посока и скорост, ще бъдат над планетата ни след две седмици.
Ами знаехме, че идват, сега поне знаем кога.
- Това е нещо.
- Това е нещо?
Все още има време, Родни. Няма причина за паника...
- Все още.
- Където има време, има надежда.
Съгласна. И така, препоръки?
- Освен паника?
- Освен паника, да!
Разбирам, че това може да не е приятно, но трябва да обмислим M7G-677.
- Като възможност за евакуация?
- Не, г-жо.
Предлагам да вземем ZPM-а им.
Единствените им средства за защита срещу Призраците?
Планета населена главно от деца.
Той повдига обоснована точка. Вече установихме, че ZPM-а им
е почти изчерпан, но може да е ни е от някаква ограничена полза.
Поискахте предложения. Това е въпрос на оцеляване.
Виждам.
Ами все още не сме там.
И докато аз съм отговорна, никога няма да бъдем.
Съгласна съм, д-р Уиър.
Ако това е нашият край, най-добре да го посрещнем с достойнство и чест.
Към този край имам идея, в добавка към паниката.
Да я чуем.
Всъщност е трудно постижимо, но мисля, че си струва
усилието, естествено повечето ще бъдат мои усилия...
Какво е?
Мисля, че можем да пратим съобщение до Земята през Старгейта.
- Извинявай?
- Мислех, че нямаме достатъчно енергия.
Не да пратим човек, не. Никога няма да можем
да държим дупката достатъчно време.
Но мисля, че ако можем да свържем заедно всичките си генераторни възможности,
може би и подчертавам може би ще можем да установим дупка
достатъчно дълго, че да пратим съобщение.
За колко време говорим?
Приблизително 1.3 секунди, плюс минус.
- Това не е много време.
- Достатъчно да кажем S.O.S.
Не бъдете толкова аналогови. 1.3 секунди е повече от достатъчно време да пратим
съобщение, ако е във формата на високо компресиран поток от информация.
Така, помогнах да пречистят кодирането за
военно-въздушните сили на САЩ преди няколко години.
Полковник Картър би трябвало да може да го дешифрира от другата страна.
И предлагаш това сега?
Защото вероятно няма да стане и има добра възможност да претовари генераторите ни.
Ами тогава не можем да поемем риска!
Без енергия, нямаме шанс.
Има три Призрачни кораби-кошер идващи насам, майоре.
Отчаяни времена изискват отчаяни мерки.
Освен това, прекарах последните няколко дена
работейки над начини за намаляване на риска.
Ако предположим, че е възможно, колко информация можем да пратим?
Всичко. Имам предвид, доклади от мисии, тонове неща за
Атлантида, неща, които сме научили в Пегасъс.
- Всичко това? В една секунда?
- 1.3 секунди.
Смеете се, но ако мога да подобря компресиращите
пропорции, ще се чудите какво да добавите.
- Направи го.
- Правя го.
Елизабет, разбираш, че ако
Командването Старгейт можеше да прати помощ..
Знам. Щяха да са го направили. Но така или иначе имаме
отговорността да докладваме какво сме научили тук.
- За Атлантида, за Древните.
- За Призраците?
Точно. Трябва да предупредим Земята.
Дори и да е последното нещо, което правим?
Особено, ако е последното нещо, което правим.
{C:$0080FF}Субтитри: Insaneboy.
{C:$FFFF00}Старгейт Атлантида
Не изглеждат заплашващи, тези точки на екрана, нали?
Ето защо трябва да разузнаем и да видим срещу какво се изправяме първа ръка.
Как?
Следя напредъка им. Корабите на Призраците очевидно влизат
и излизат от хиперпространство периодично.
Или защото хиперпространствената им технология е ограничена...
Или спират, за да се хранят по пътя.
Въпроса е, че шаблона е предвидим.
Мога да предположа с малка сигурност, че ще направят спирки тук, тук и тук.
Дори и да е така, тези кораби са на светлинни години.
Как очакваш да ги достигнем със скачач?
Летим до Старгейт по пътя, който Зеленка мисли,
че ще излязат от хиперпространството и ги гледаме как минават.
- РўРѕРІР° Рµ РґРѕР±СЂРѕ.
- Ами знаеш имам своите моменти.
Тейла и аз тъкмо решавахме на коя планета да отидем.
Запозната съм с хората от този свят.
Старгейта им е на открито и така е достъпен с кораб.
И мислите, че можете да останете незасечени
от Призраците, докато минават през позицията ви?
Невидим режим. Дори няма да знаят, че сме там.
Добре, тръгвайте. Съберете каквато информация можете и
се върнете преди Родни да прати съобщението. Трябва те ми и двамата тук.
Дори няма да спрем при безмитния магазин.
В случай, че ви дойде на идея да нападнете корабите на
Призраците сам, майоре. Ви нареждам да не го правите.
Вярвай ми не ти трябва.
- Все пак.
"Не нападай извънземната армада сам. " Разбрах.
Татко! Тейла е тук!
Тейла!
Орен! Минаха много дни.
Прекалено много, Погледни се, много си различна.
Много се промени от последното ми посещение.
- Това е Майор Джон Шепард. А това Орен.
- Радвам се да се запознаем.
- Жътвата е след много месеци.
- Да, знам.
Не сме дошли да търгуваме, а за да доставим предупреждение.
Имам причина да вярваме, че Призраците може да идват насам.
Не знаем това със сигурност, но ще отидем и ще разберем.
Да, изглежда се пробуждат навсякъде.
Трябва да кажеш на хората да вземат мерки в случай, че дойдат.
Ще им кажа.
Но знаеш добре колкото и аз, Тейла, че Призраците ще ни
издирят където и да отидем. Няма да им избягаме.
Ами през Старгейта?
Избиранията са провеждани на много светове. Никой не е в безопасност.
Дори ние приехме бежанци.
Ако дойдат, стойте далеч от Старгейта.
Отведи семейството си до края на гората и там ни чакайте.
- Тейла.
- Едно семейство, майоре, само това искам.
Съжалявам Орен, не мога да обещая.
Ще е най-малкото нещо, което можем да направим.
- Ако има време.
- Тогава трябва да побързаме.
Деца, трябва да се приготвим.
Добре, имаме информацията за града, докладите
от мисиите и тактическите оценки готови за пращане.
Какво друго?
Ами включихме и един тон информация, която можахме да дешифрираме от Древната датабаза.
Наистина ли? Това е невероятно.
Ами алгоритъма, който съм програмирал е изключително ефикасен, да.
О, моля те!
Ами трябва да е, за да може да побере всичко това в 1.3 секунди.
Точка 3 секунди всъщност.
Имаме цяла допълнителна секунда да запълним?
Цяла допълнителна, да.
Достатъчно ли е да включим лични съобщения?
Разбира се, имам предвид, няколко часа видео.
Много повече, ако махнем звука.
Мисля, че ще направи чудеса с морала. Особено сега.
Мога да кажа на баба къде съм бил през цялото това време.
Ами ако баба ти има достъп, да можеш.
Но засега можеш да й кажеш, че си добре и че ти липсва.
Това е много очарователно, но Имам работа. Не трябва ли да...
Лейтенант, може би вие ще искате да се занимаете с това.
Да дадете на всички няколко минути пред камера,
да пратят лично съобщение на любимите им.
С удоволствие, г-жо.
Тръгвайте!
Веднага щом със Зеленка вържем двигателите на Скачач 4 в мрежата,
би трябвало да можем да направим един опит на сухо.
Добре.
Р РѕРґРЅРё?
Не искаш ли да пратиш съобщение на някой?
Знаеш ли какво? Мисля, че имам толкова свободно време,
че ще запиша съобщение на мене си.
РўРё?
- Да.
Добре, добре.
Това не трябваше да е спасителна мисия.
Орен беше добър приятел на баща ми.
Съгласих се да го предупредим.
Ако някой близък на семейството ви,
скъп приятел, е в опасност да бъде отвлечен от
Призраците, нямаше ли да направите същото?
Не и ако застрашава мисията.
Значи докато се бием с Призраците, трябва да се
откажем от това, което ни прави по-различни от тях?
Съгласих се да спрем и да го вземем, ако има време, но само ако има време.
Бих спасявал всички в проклетата галактика, ако можех.
Един мъж и децата му не са всеки.
Съгласих се да помогна, ако има време.
Водиш само битките, в които можеш да победиш.
Да завъртим това нещо.
Насочили са се към планетата.
Добре, записваме, много батерия.
Тогава защо не виждам нищо.
Глупав!
Добре. Здрасти, бабо, дядо!
Аз съм Ейдън, очевидно.
Говоря ви от място, далеч, далеч от къщи.
Добре съм, иначе. Не трябва да се притеснявате.
Животът тук е доста рутинен.
Надявам се да се прибера скоро. Но знаете, ако
се заседна тук за малко, искам да знаете, че съм добре.
Правя неща, виждам неща, които никога не съм си помислил, че ще видя.
Иска ми се да ви разкажа всичко. Кой знае, един ден, може би ще мога.
Но искам и двамата да знаете,
че сте точно тук, винаги, през цялото време.
Извинявай Тейла. Дори с пълна скорост пак сме съвсем малко пред армадата.
Не мога да рискувам да ни свалят за Орен или семейството му.
Разбирам.
Ще изключа невидимостта за минаването. Набери вратата.
Дръж се! Идваща дупка!
Чувала съм истории, че Призраците набират,
за да предотвратят жертвите им да използват Старгейта, за да избягат.
Значи сме заседнали тук.
Веднага щом кораба е невидим пак, ще бъдем наред.
По съм притеснен за доставянето на информацията
за флотата на Призраците обратно в Атлантида.
Тогава ще набираме през нощта, най-малко.
Но ако чакаме на мястото, където казах на Орен и семейството му да ни чака...
Натам съм се запътил.
Трябва да те предотвратя, не съм много добър в този вид неща.
Ами не се тревожи. Единствените хора, които ще го видят ще са ти и семейството ти.
Да, и ти и военните.
Ще пробваш ли?
Какво да кажа?
Липсвате ми? Иска ми се да сте тук?
Иска ми се кой да е тук?
Не знам. Кой ти се иска да беше тук?
Никой! Аз искам да не съм тук!
Док, имам много хора през които трябва да мина.
Добре, предполагам, че мога да кажа здрасти на майка ми.
Добре. Хайде. Готов ли си?
Да.
Добре, давай.
Здрасти Мамо!
Надявам се това съобщение да те заварва добре.
Вярвам, че петуниите ти вече са цъфнали.
И се надявам да поддържаш лекарството, което ти дадох
Ако си се придържала към режима, гъбичките би трябвало да са се изчистили досега.
- Какво има?
- Пич, гъбички?
На ноктите на краката й. Мислех, че каза, че никой
няма да гледа това освен семейството ми?
Да, но гъбички?
За какво да говоря тогава?
Не знам, това си е твоята майка. Кажи й, че я обичаш.
Не, не, не мога да направя това. Ще стана много емоционален.
Р•, Рё?
Майка ми е много деликатна. Най-сладката, която някога ще срещнеш.
Чиста, като сняг. Ако аз се разстроя тогава тя ще
се разстрои, а аз не мога да позволя това.
Не сме на живо, док.
Имам предвид можеш да го запишеш първия път, после можем винаги да го направим пак.
- Можем ли?
- Разбира се.
Предполагам, че мога да го направя тогава.
Добре, готово.
Мамо...
Липсваш ми ужасно.
Не мога да го направя!
Хайде Орен, появи се!
Какво?
Не отдавна щяхте безгрижно да ги оставите.
Ами ситуацията се промени.
По-рано днес лейтенант Форд предложи да откраднем от общество от деца.
Защото те имат ZPM а ние можем да ги вземе с нас.
Само, за да умрат в Атлантида?
Виж, Форд и аз сме военни. Прекарали сме много
от живота си в ученето да оцеляваме.
Прекарах живота си оцелявайки от Призраците.
Част от тренировката е да знаеш кой можеш да спасиш и кой не можеш.
И това са ваши решения?
Казах, че ще чакам за приятеля ти, ако има време.
Сега има време. Какво друго искаш от мен?
Страхувам се, че прекалено много.
Ще бъде дълга нощ.
Не каза нищо, искащо достъп за сигурност, нали?
Достъп за сигурност?
Трудно е просто да седим и да гледаме.
Няма какво да направиш.
Можем да направим много.
Просто ще е последното нещо, което правим.
Превъзхождат ни, а вратата е все още недостъпна.
Но ако спасим Орен и семейството му, ще сме направили нещо.
Нещо.
Ще ми липсваш, братле.
Не мога да дочакам да се върна удома и да те заведа на баскетболна игра.
Да гледаме Коби и Шак как отнасят още една титла за Лейкърс.
РўРѕРІР° Рµ.
РўРѕРІР° Рµ?
Какво друго да кажа на детето.
Това е малкия ти брат, сержант.
И вероятно никога няма да го видя пак,
защо да го правя по-трудно отколкото трябва да е.
- Това не е за такива цели, човек!
- Точно за това е.
Не се притеснявайте, лейтенант.
Радвам се, че получих шанса да кажа чао.
Да, но не го каза.
Не в толкова много думи.
Лейтенант Форд!
Готов ли си да запишеш съобщение?
Вече го направих.
Всъщност позволих си да направя моето насаме.
Сега може да изисква малко редактиране.
- Редактиране.
Да, унесох се малко. Всъщност използвах цялата касета.
Говорил си цял час.
Виждаш ли, намерих го доста терапевтично всъщност.
Уверен съм, че стигнах до няколко ценни прозрения.
Всъщност сигурен съм,
но съм спал само шест часа през последните няколко дни.
Р—Р° РєРѕРіРѕ Рµ?
Човечеството, сестра ми. Виж,
не очаква да го смалиш до няколко минути. Имам предвид, тук има злато.
Така че увери се, че моето е последно и така, ако
бъде отрязано добре, но ако вратата задържи връзката
още няколко допълнителни милисекунди, тогава няма да сме си губили времето.
Очаквам го с нетърпение.
Ами, забавлявайте се.
Злато.
И след 5,4,3...
Тук е Доктор Родни МакКей говорейки ви директно от базата
на операции в загубения град на Атлантида,
намираща се дълбоко в галактиката Пегас.
Записвам това съобщение в нощта на най-тъмния ни час.
Докато говоря, извънземна армада с библически пропорции
е напът, целяща, смея да кажа адски целяща,
за да се поддържа метафората, нашето унищожение.
Ще направим каквото можем, отблъснем атаката им, но се страхувам,
че загубата е всичко но не и неизбежна.
Аз и другите членове на екипа ми,
сме пред най-ужасяващата смърт, която може някой да си представи.
Докато животите ни биват изсмукани от гърдите ни в ужасяващ...
Добре, добре. Почвам отново. Отново.
Форд, отрежи това, нали?
Какво е това?
Никога не съм виждала такова нещо.
Ще отида да го разгледам.
Можеш да бъдеш открит.
- Ще се опитам това да не стане.
- Майоре
Просто искам да видя какво е това.
Просто стой тук, докато Орен и семейството му се появят.
След 5, 4,3...
Приятели мой. Аз съм Доктор Родни МакКей от експедицията в Атлантида,
и понеже фактите за геройската ни борба срещу Призраците
и ненавременното ни падение са ви вече известно,
в този ред мисли искам да предам някои последни мисли.
Моето голямо образователно трениране и опита ми в областите на астрофизиката,
ми даде уникална перспектива, с която малко такива
на Земята или на друг планета може да се мери.
Иска ми се в няколко момента да предам тази перспектива на вас.
Ще започна с наблюдения по тема,
която е близка и скъпа на сърцето ми.
Лидерство...
Г- н и г-жа Маркъм,
името ми е Д-р Елизабет Уиър
а синът ви беше член на моят експедиционен екип.
С дълбока печал трябва да ви информирам, че той
беше убит по време на изпълнение на задълженията си,
преди няколко дни.
Умря, докато защитава други
а жертвата му спаси много.
Нейното отдадено любопитство е само едно от качествата,
които дъщеря ви показа изпълнявайки нейните задължения
като учен в екипа ми.
Тя и няколко други нейни колеги умряха внезапно преди няколко седмици.
Не ми е позволено да разкрия причината за смъртта й, но мога да ви кажа...
по време на престоя й тук,
Д- р Дюмей беше част от нещо дълбоко.
Тя видя и изживя неща, за които дори не е мечтала.
Можете да сте много горди от сина си, като знаете,
че той умря смело, докато защитаваше други.
Признавам, че не го познавах възможно най-добре...
Но знам, че беше обичан и уважаван след приятелите си...
и ми казаха, че често говорил за семейството си.
Иска ми се да мога да ви кажа повече.
Сигурна съм, че разбирате, като военно семейство...
Свършихте ли г-жо?
Просто ме оставете за малко, лейтенант.
Бивам заета с работата си.
Работя здраво, като всички други, за да подсигуря успеха на тази експедиция,
и също така да задоволя лидера на научния екип.
РќРµ, РЅРµ, РЅРµ, РЅРµ, РЅРµ.
Първо тази поредица
после вторичния код.
Освен, ако не искаш нарочно да ни взривиш. В такъв случай, много добра работа.
Не помни винаги името ми,
но много ми харесва да работя за него.
Какво е това? Кой направи това? Ти ли направи това?
Той е много честен и смел мъж.
Добре, схванах се, схванах се, схванах се!
До тогава, ще продължа да му служа.
Почти хванах моно, докато целувах момиче по време на часа по алгебра.
Пропуснах цял месец от училището.
И така да е, целувката беше добра, така че вероятно си е заслужавало.
Ейприл Бингъм. Сладка блондинка.
Боже, обичам блондинките особено тези с... къса коса.
Саманта Картър, ако гледаш,
огъня още гори. За нещастие скоро ще бъде изгасен.
Знаеш ли, трябва да знаеш. Мисля, че си толкова...
Ами, страхотна си. Наистина, наистина страхотна.
Бих стигнал толкова далеч да кажа, че си най-красивия
учен с който съм работил. Всъщност вероятно
не минава нощ без която да се озовавам.
Добре, Форд?
Изрежи това и да се върнем към...
...Лидерство
Кой ще гледа това?
Този на който го пратиш.
Семейство, приятели, любими хора.
Някой от Атлантида ще го гледа ли?
Не. Съобщенията са лични.
Можеш да се размекнеш колкото искаш.
Това е съобщение за Генерал Джак О'Нийл от Командване Старгейт.
Чувствам се длъжен да ви информирам за това, което аз считам
за сериозни грешки в преценката сред лидерите на тази експедиция
И най-вече, Д-р Елизабет Уиър.
Нейните действия многократно и безразсъдно са
излагали хората от тази експедиция на невероятна опасност.
Водейки до гибелната ситуация в която се намираме в момента.
Знаеш ли какво?
Какво ще кажеш да напусна стаята и да те оставя да си хленчиш насам?
Добре!
Държа записки за съмнителните дейности на Д-р Уиър,
с които искам да ви запозная в детайл сега.
Никога не съм харесвал кучетата.
Прекалено много работа, много нужди, прекалено непредвидими.
Имам предвид оставяш вратата отворена, дори и съвсем малко и вече ги няма.
Търсиш ги, разлепяш обяви, няма смисъл.
И щом баща ти е отказал да плати за нашийник,
животинския контрол няма начин да ги следи.
Бог знае какво е станало с онова малко куче.
Котките, това си е изцяло различна история.
Котките са самогрижовни, може да се разчита на тях и
когато разтърсиш кутията веднага идват.
Някои хора казват, че е от храната, но моята котка...
Знаете ли, наистина мисля, че се наслаждава на компанията ми.
Има нещо много успокояващо, като знаеш, че когато се
върнеш вкъщи в края на деня има познато лице да те чака, знаете ли?
Пак се отклоних. Къде бях. Правилно,
Лидерство!
Насам!
Всичко е наред, аз съм приятел!
Моля, побързайте! Насам!
Побързайте! Насам.
Колко от вас останаха?
Не знам, Призраците са навсякъде
Ето, изпийте това. Вода е.
Орен, виждали ли сте го?
Не и след, като пристигнаха Призраците. Благодаря ти.
Трябва да тръгваме веднага, Призраците ще ни намерят.
Няма да ни намерят.
Корабът ни има щит правейки го невидим за тях.
Тук сте в безопасност.
Просто починете, ще тръгнем скоро.
Най-накрая искам да кажа нещо на всички семейства на всеки член на тази експедиция.
Иска ми се да ви кажа повече за това какво правят вашите обични хора,
и някой ден се надявам да разберете,
защото ще бъдете учудени
Но ще ви кажа, че не мога да бъда по-горда с всеки един от тях.
Геройството им ме възхищава.
Съобразителността им е покъртителна.
Родни, давай!
Давам!
Сега!
Изправени сме пред ужасен враг и несигурно бъдеще.
Но ако не чуете пак нещо от нас,
знайте, че обичните ви не са се изправили пред тази несигурност сами.
Изправени сме пред бъдещото ни заедно.
Майоре!
Доста лошо е отвън.
Това ли е семейството на Орен?
РќРµ.
Не са виждали Орен откакто избирането започна.
Селището е почти унищожено.
Вратата се изключи.
Би трябвало да можем да наберем и да се изнесем оттук
преди Призраците да могат да направят нещо.
Моля ви майоре, дайте на Орен още време.
Ако можеше да дойде дотук, щеше да го е направил досега.
Трябва да се върнем.
Тогава вървете.
Аз ще стоя и ще търся до сутринта, може да се върнете за мен по-късно.
Не мога да направя това.
Смятам Орен за семейство, майоре,
съжалявам, ако не можете да разберете това без...
Разбирам Тейла, но не това е смисъла, който се опитвам да...
С или без вас, оставам.
Няма да оцелееш.
Тогава моля и вие да останете, още съвсем малко.
Позволете нещо добро да излезе от това.
Добре, ще му дадем още малко време.
Знам, че се тревожиш за мен, мамо,
но някак си успяхме да преодолеем всяко изпитание,
така че не бих се страхувал за сигурността ми.
Хората тук, от дузини страна всичките свързани от една връзка.
Ние представяме хората на Земята,
и ако има нещо, което съм открил за нас земляните,
то е че сме доста жилави. Няма да се учудя, ако донеса...
Док, не можеш да кажеш земляни.
Майка ти няма достъп за сигурност.
Тя знае, че съм от Земята, синко, не е тайна.
Рћ, РґР°.
Извинявай мамо... както и да е.
Позволи да използват затворник върху който да бъде
изпробвано експериментално лекарство,
в очевидно нарушение на Женевската конвенция.
Разреши сваляне на щита на Старгейт-а
когато естеството на идващите хора беше под въпрос.
Това е друго нещо, което няма да видя.
Виждате ли, когато си пътувал колкото мен си мислите,
че да пропуснете да видите Ниагарския водопад не е толкова важно.
Но знаете ли какво? Гризе те отвътре.
Много филми, които ми се е искало да гледам, които няма да видя сега.
Никога не гледах Брилянтин, нищо че си падах по Оливия Нютън Джон, като дете
Винаги съм искал да гледам Ганди, гледах само първата
част на Шесто Чувство, винаги съм се чудел как е свършило.
Сестра ми...
Форд изрежи всичко друго, остави само това, става ли?
Джени, брат ти Родни е. Очевидно.
Искам да кажа...
Искам да кажа нещо.
Семейството е важно.
Осъзнах, че хората тук са ми станали, като един вид приемно семейство.
Сега знам какво си мислиш, никога не съм бил толкова сантиментално дете, но...
Когато някой вижда собственото си падение, вижда нещата по-ясно.
Наистина ти пожелавам всичко най-хубаво.
И съжалявам, че не бяхме по-близки.
Вероятно,...
ако по някакъв луд късмет оцелея, вероятно един ден ще сме.
А на мен би ми се искало това.
Сега, ако има време, бих искал да се върна на темата за лидерство.
РќСЏРєРѕР№ РёРґРІР°.
Орен!
Орен!
Колко голямо е семейството му?
Сигурно са срещнали други по пътя.
Това ще е проблем.
Не мислех, че още ще сте тук.
Нямаше да тръгнем без теб.
Намерихме други по пътя и има и още назад.
Колко още?
Дванайсет, вероятно повече.
РўСѓРє.
Насам! Бързо!
Чакай, чакай, чакай, чакай, чакай!
Добре, ще поберем възможно най-много хора!
Побързайте, хайде!
Право напред! Право напред!
Побързайте!
Всичко е наред.
Всичко е наред.
Гостите ни удобно ли са настанени?
Да.
Хубаво.
Е, кажете ми,
колко зле е?
Зле.
Всеки кораб-кошер е като преносвач с
кръстосвачи и стотици дартове за ескорт.
Гродин сваля отчитанията от сензорите сега.
Никога не съм ставала свидетел на избиране, което да взима толкова много.
Спасихме няколко, това е нещо.
Родни, готови ли сме да пратим съобщението ни?
Когато вие сте готови.
- Добре.
Лейтенант Форд привършва със записването на лични съобщения от всички членове на екипа,
Ако искаш?
- Добре съм.
Добре.
Ами, заедно с моя кратка бележка,
си позволих да запиша съобщения за семействата на хората, които изгубихме.
Това е добра идея.
Но има едно особено,
което мислех, че ще искаш да направиш сам.
Добре, когато сте готов, сър. Давайте.
Не съм сигурен дали родителите на полковник Съмнър са живи.
Дори не съм сигурен да ли има семейство, не всички имаме.
Но ако има семейство,
те трябва да знаят, че той умря с...
чест и смелост, докато изпълняваше задълженията си.
Той носеше товара на лидер и го носеше добре.
Нямах шанса да го опозная добре, но...
Знам това,
като се има предвид какъв тип мъж беше и срещу какво сме се изправили,
Да, иска ми се все още да беше тук.
И ден минава без да мисля за теб Саймън.
Толкова много искам да ти кажа
и да споделя с теб.
РќРѕ РЅРµ РјРѕРіР°.
Знам, че това е нечестно,
толкова много не знаеш,
и си спрял живота си, заради мен.
Така че недей,
искам само да се грижиш за теб.
И знай, че където и да си,
сърцето ми се грижи за теб.
Така че, грижи се за себе си,
СЃРїРё РїРѕ РјРЅРѕРіРѕ
и помни дневните разходки,
и си пий лекарствата.
Ами това е,
Ще кажа чао сега.
И мамо,
Обичам те.
Чао бабо, дядо. Липсвате ми!
Чао братле!
Чао.
Чао Саймън.
Чао.
Имаме непланирана активация!
Получаваме предаването.
РћС‚ РєРѕР№ Рµ?
Атлантида.
{C:$0080FF}Субтитри: Insaneboy.