Pour la peau d'un flic a.k.a. For a Cop's Hide (1981) Свали субтитрите
Внимание! Старт!
Шест!
Старт!
ЗА КОЖАТА НА ЕДИН ПОЛИЦАЙ
Г-н Шукас.
Забеляза ли, казах г-н Шукас, а не инспектор Шукас?
Забелязах. Много уместно. – Много даже.
Напомням ти, че вече нямаш значка. – И нямаш право да носиш оръжие.
Значи си нарушител. – Трябва да дадеш обяснение на шефа.
Ако се формализираме.
Мари-Терез добре ли е? – Не я познавам.
Жалко, красива е! Живее в апартамент на ул. "Понтийо".
Не я е грижа за нищо. Защото две ченгета са й сводници.
Спокойна е.
Ще ме арестувате ли, защото тръгвам?
Довиждане, Мишел. – Довиждане, Шукас.
АЛЕН ДЕЛОН във френския филм
ЗА КОЖАТА НА ЕДНО ЧЕНГЕ
По романа на "Колко кости" на ЖАН-ПАТРИК МАНШЕТ
Сценарий АЛЕН ДЕЛОН и КРИСТОФЪР ФРАНК
С участието на АН ПАРИЙО
ДАНИЕЛ СЕКАЛДИ ЖАН-ПИЕР ДАРАС
ЖАК РИПАЛ, ПИЕР БЕЛО ПАСКАЛ РОБЕР
ЖАН БАРНИ, ЕТИЕН ШИКО УИЛИ ХОЛТ и др.
Оператор ЖАН ТУРНИЕ
Със специалното участие на МИШЕЛ ОКЛЕР
Шукас и Тарпон Частни детективи
Как си, красавице? – Престани! Чака те клиентка.
После ще продължим. – Стига!
Госпожо. – Г-н Шукас? Аз съм Изабел Пиго.
Заповядайте.
Става дума за дъщеря ми. Тя изчезна.
Кога? – Преди месец.
Съобщихте ли в полицията? – Да, но...
Търсят ви от полицията. Спешно! – Извинявайте.
Какво има, Кочоли? – Съжалявам, исках да я изпреваря.
Кого? – Госпожа Пиго.
Не можах да се свържа с вас, беше заето.
Отидох за кафе. – Уволнена сте!
Веднага или в края на месеца? – Ще видим.
Разбрах, че дъщеря й е изчезнала.
Поемете случая. Поискайте 1000 франка
и след време и кажете, че разследването не е дало резултат.
Частните детективи не правят повече от полицията, така ли?
Ще отиде при друг.
Приятелка е на моя роднина. Чете много криминалета.
Вярва само на частни детективи.
Изслушайте я, вземете парите и край.
Ще преценя. – Какво ще прецените?
Ще помисля, ще реша... Не сте ли чували за тези неща?
Не ви пречим да работите, дори когато оставяте трупове,
като миналата година в Тур.
Придържайте се към историите за мръсно бельо.
Тя не носи. – Кой?
Аз. – Какво не носи?
Бельо. Ще ви държа в течение.
Извинявайте.
Познавате ли инспектор Кочоли? – Да, говорих с него.
Може ли? – Това е дъщеря ми Марта.
Полицаите казват, че е избягала, но аз знам, че е изчезнала.
Имахме чудесни отношения. Сигурна съм, че й се е случило нещо.
На колко години е? – На 28.
Ръст? – Не знам... около 1,70.
Слушам ви.
Живееше при мен, във Версай. Работеше в института.
Кой институт? – Фондация "Станислас Бодрияр".
Помагат на незрящите да се социализират.
Тя е сляпа? – Да.
По рождение? – Да.
Затова ли мислите, че не е заминала с някой мъж?
Не, просто я познавам.
Ще поемете ли случая? – Трябва да подпишете чек.
После ще ви задам въпроси. – Благодаря.
На името на Йожен Тарпон, моя съдружник.
Следващия път носете рецепта. – Добре.
Благодаря, г-н Жюд. – На вашите услуги.
Благодаря.
Ало? Жюд се обажда.
Кажете му: "Тази вечер". Чувствам го.
Жюд. Не знам дали... – Тази вечер!
Каза: "Тази вечер". – Прехвърли го на сметката на Тарпон.
Трябва да подпишеш нещо.
Какво е? – Молба за напускане.
Престани! Поздрави съпруга си. – Приятна почивка!
Да? Готов съм. Когато искате.
Може да тръгвате, Перез. – Добре, г-не.
Сухо мартини, Жорж.
Казвам се Жан, господине. – Благодаря, Жорж.
Кой е съпругът ви?
Сакото цвят бордо, на голямата маса.
Ясно.
А вашата съпруга? – Закръглената дама, брюнетката.
Ясно.
Ние сме модерно семейство.
Довиждане, господа.
Приятна вечер, Жорж! – Жан, господине. Приятна вечер!
Мръсник! – Защо?
Спечели, но няма доказателства, че залага ваши пари.
Нито, че е бъркал в касата ви. – Не ми казвайте, че е невинен!
Не го казвам, но нещо не се връзва. Печели твърде лесно.
По дяволите!
Какво искате да кажете? – Още не знам.
Тази седмица отново липсваха пари.
Отдавна ли играете тенис? – От 3 години. Защо?
Просто питам. Да продължавам ли? – Да. Утре ще ви изпратя чек.
Видяхте ли? Отбелязах!
Шукас. Слушам.
Да?
Да?
Г-н Шукас? – Кой е?
Ще ви кажа. Идвам.
Да?
Името ми е Прадие. Шарл Прадие.
Това ли е всичко? – Трябва да ви кажа нещо.
За дъщерята на Пиго.
Марта Пиго не е изчезнала. Тя замина.
Слушам ви.
Замина с един мой приятел. Имаха връзка.
Той отиде на работа в чужбина и тя го последва.
Обичат се. Не могат да живеят един без друг.
Много трогателно! Защо не е казала на майка си?
Конфликт между поколенията.
Името на приятеля ви? – Няма значение.
Ясно.
Познавате ли Марта Пиго? – Да.
Каква е? – В смисъл?
Блондинка, брюнетка, висока, ниска?
Сляпа. – Блондинка, брюнетка?
Брюнетка!
Написала ви е това.
Какво е? – Това е Брайлово писмо, Шукас.
Слепите използват Брайловата азбука. Чете се с пръсти.
Г-н Шукас? – Да.
Г-жа Пиго се обажда. Трябва да ви видя веднага.
Добре. – На площад "Трокадеро" в 18 часа.
Мога и по-рано. – Не, извинявайте.
Какво правите? – Обаждам се на полицаите.
Те знаят. Получили са същото съобщение.
Случаят е приключен. – Ще видим.
Не бързай!
Хайде!
По дяволите!
Ама че глупаци!
Искате ли? – Да, благодаря.
Уморен ли сте? – Не.
Може ли да ми разкажете историята още веднъж?
Добре. Прибрах се вкъщи около 16 ч., телефонът иззвъня...
Не започвайте пак, ще викам! Вървете си!
Какво пише в писмото? – Нищо важно.
Беше изпратено до мен. Нямате ли транскрипция?
"Г-не, разбрах, че мама ви е наела, за да ме търсите.
Заминах в чужбина по своя воля, с годеника си.
Засега не искам да общувам с нея. Може да й го кажете.
Не е нужно да си губете времето, а майка ми – парите си.
Поздрави, Марта Пиго"
Доволен ли сте? – Да.
Какво мислите, Шукас?
Че ни смятат за глупаци. А вие?
И аз така мисля.
По дяволите!
Тук ли е?
Спя.
Мислех, че сте уволнена. – Получих прошка. В леглото.
Кафе? И за вас ли? – Благодаря.
Не е приказлив. – Не говори, преди да е пил кафе.
Застреляна на площад "Трокадеро"
Просто се отбих. Имам почивен ден.
Тази нощ се срещнах с комисар Шофар. Каза, че случаят е поверен на Мадрие.
Да. Шофар беше отстранен.
Възложиха разследването на Мадрие. Познавам го.
Преди 4 години работихме заедно в Марсилия.
Той се занимава с изчезването на Марта Пиго.
И вас ли отстраниха? – В известен смисъл.
Благодаря.
След като клиентката ви е мъртва и полицията пое случая,
ще се оттеглите, нали?
"Ако с мен се случи нещо, това е бащата на Марта – Фанш Танги."
Само бретонец липсваше в тази каша!
Благодаря за кафето.
Вашият съдружник Тарпон... Съществува ли?
Да. – Никой не го е виждал.
Той е дискретен.
Исках да кажа още нещо... – Следващия път.
Да.
Намери адреса на г-жа Пиго.
Госпожа Пиго
Открихте ли нещо интересно?
Седнете на мястото на шофьора в ситроена. Искаме да поговорим.
Да не сте случайно годеникът на Марта Пиго?
Какво търсехте горе? – Вас.
Друго? – Нищо, просто разглеждах.
Интересно е. – Кое?
За първи път отивам в дома на наскоро убит човек
и не виждам ченгета наоколо. – Клиентката ви е мъртва. Не ви пука.
Въпрос на съвест. Плати ми за 2 седмици напред.
Може би имате и друг клиент? – Да, може би.
Кой? – Фанш Танги.
Да го обсъдим на спокойствие. Тръгвайте!
Първата пряка вдясно. – Тук не е ли достатъчно спокойно?
Натам ли? Завивам!
Добре ли сте? – Да.
А онзи там? – Той е добре, мъртъв е.
Да тръгваме! – Добре.
Закъсняхте.
Комисар Мадрие. Приберете оръжието.
Докажете го! Продължавайте.
Сам ли сте? – Така работя по-добре.
Е? – Забъркали сте се в голяма каша.
Може ли да видя пистолета ви?
Никога не съм харесвал 45-и калибър.
Шумен, тежък... – Мисля, че с такъв е убита г-жа Пиго.
Така ли?
Тъпак!
Господи! Изглеждаш ужасно.
Тук ли е? – Кой?
Съпругът ти. – Не, на снимки е в Ница.
Ранен си. – Нищо ми няма.
Защо не влезеш? – Не си ме поканила.
Толкова си срамежлив!
Да извикам ли лекар? – Не.
Не викай! Ще събудиш съседите.
Ще помислят, че се чукам. – Викаш по време на секс?
Случва се. Имам приятел лекар... – Току-що убих полицейски инспектор.
Браво! – Нямах избор.
Трябват ми памук, спирт, бинт... По дяволите!
Какво? – Може да е вътре.
Кое? – Куршумът.
Донеси аптечката. – Не съм медицинска сестра.
Ако можех да видя нещо, бих го направил сам.
Напомня ми сцена от филма "Вера Крус".
Или от "Голямото небе" на Хауърд Хокс.
Трябва да се напиеш и да пееш "Моя скъпа Клементайн".
А аз ще те лекувам. Само че не съм Бърт Ланкастър.
Хайде! – Мразя те.
Ще ми разкажеш ли какво се случи? – Разбира се.
Ако те заболи, ще ме ругаеш ли? – Не, просто ще те уволня.
Мръсница! – Негодник!
Защо си обърнал бюрото върху него? – Щеше да ме убие.
Такъв е бил планът му.
Бях въоръжен, това го улесни.
Стреля в стената, за да докаже, че съм стрелял пръв,
че е бил принуден да се защити.
В утрешните вестници ще пише, че аз съм убил Пиго и комисар Мадрие.
Защо ще свържат двете убийства? – Извършени са с едно и също оръжие.
Мадрие постъпи глупаво.
Трябваше първо да ме убие, а после да стреля в стената.
Спазил е хронологията.
Но за теб няма спор – здраво си загазил.
Точно така. Събуди ме в 6.
Ако някои ме потърси, не си ме виждала, не знаеш къде съм.
Да? Кой?
Не, нищо не знам.
Добре, ако го видя.
Беше Кочоли. Искаше да говори с теб.
Милият Кочоли!
"В пристъп на лудост бивше ченге убива полицейски комисар."
Чуваш ли? – Продължавай.
"Очевидно Шукас е убил г-жа Пиго с пистолет 45-и калибър.
Разобличен от комисар Мадрие, той го застрелва със същото оръжие."
Беше прав.
Трябва да тръгвам. – А кроасаните?
Нямам време!
Благодаря за кафето, за ризата,
за всичко. – Къде отиваш?
Време е да поговоря с Тарпон. – Така е.
Пази се.
Вземи. – Каква е?
Сива ланчия. Паркирана е отпред.
Убийство на комисар Убиецът е бивш полицай
Забави се. – Не исках да те будя посред нощ.
А трябваше...
Измислих ти фиктивен съдружник, на име Тарпон,
за да можеш да използваш услугите на пенсионирания полицай Айман.
Защото исках да остана в сянка. – Да, но...
В сянка, но не встрани. – Дойдох, нали?
Притесних се. Две бучки захар? – Да.
Да започваме? – Да.
Каква е връзката между Мадрие и Кочоли?
Работеха заедно в Марсилия, във финансовия отдел на полицията.
Кочоли ми каза. – Каза ли ти, че закриха отдела?
Не. – Изпратиха ги в различни участъци.
И ги повишиха. Особено Мадрие.
Защо?
Тази нощ звънях на няколко места. Надявам се скоро да разбера.
Друго? – Това.
Фанш Танги е мъртъв. – По дяволите!
Разкажи ми.
Фанш Танги, по прякор Свирача. Убит през 44-та. Пълен боклук!
Член на националистическата партия.
Обвързан с немците и скаран с местните фашисти.
През 43-та вече е истински бандит
от френското Гестапо. Действа на улица "Лористон".
Изнудване, рекет, доноси...
Изтезания. – Докато работел, си подсвирквал.
Видял го в немски филм. Убива и си подсвирква.
Затова го наричали Свирача. – Успокой се.
Мой братовчед е бил изтезаван от него.
Ние, евреите, се палим за дреболии.
Как е умрял?
През 44-та е бил убит на испанската граница.
Познаваш ли висок тип, около 50-годишен, с гипсирана ръка?
Защо? – Обикаля пред входа.
Гадост!
Той ме преследва.
Едното гнездо е празно. Останалите пет са пълни.
Смяташ, че те е проследил? – Не. Точно това ме тревожи.
Не мърдайте! – Без глупости, Шукас!
Държим секретарката ви.
Приберете оръжието.
Не бива да привличаме внимание. Не е в интерес и на двама ни.
Ще ви покажа една снимка. Може би ще проявите интерес.
Със стареца ще дойдете с мен. Трябва да поговорите с приятелите ми.
Ако преговорите не започнат до полунощ,
колегите са инструктирани да отрежат един пръст на госпожицата.
Нямате избор.
Все пак мога да направя нещо. – Какво?
Това.
Не подобряваш репутацията ми в квартала.
Имаш ли чук? – Мисля, че имам...
Чук.
Ето чук.
Мисля, че си му счупил носа. – Да.
Добре че фрактурата е минимална. Във вашия занаят ръцете са важни.
След няколко седмици и малко рехабилитация ще сте като нов.
Но ако не кажете къде е приятелката ми,
ще бъда принуден да счупя и другата ви китка.
Ще го направя професионално, няма да ви заболи.
Какво ще кажете?
Мисля, че попитах учтиво. – Да, така е.
Губите ми времето, Каспер!
Добре.
Е? – Още 50 метра.
Наляво.
Отворете си устата! – Недейте...
Господи!
Шукас, кажи на приятеля си, че съм гола, но не ме притеснява.
Лошото е, че съм закопчана за леглото.
Чакам ви долу.
Добре ли си? – В отлична форма съм.
Дай цигара.
Ще слезем, ще намерим дрехите ти...
И се махаме оттук.
Навреме дойдохме, нали?
Имаш предвид изнасилването? Не, не дойдохте навреме.
Отишъл е да досажда на други жени с този гипс.
Негодник!
Имам въпрос, може ли? – Ако е кратък.
Много кратък. Къде отиваме? – Не знам.
Ясно.
У вас е пълно с ченгета. У дома са нашите приятелчета.
А при нея – и едните, и другите. – Знам едно място, но е далече.
Имам приятел, който замина...
Знам къде държи ключ от апартамента си.
Къде живее приятелят ти? – "Трокадеро".
Много удобно!
С какво се занимава приятелят ти? – Режисьор е.
Телевизионни филми, реклами... Обича пътешествията.
Има списък на всички държави, които е посетил и които не е.
Във всяка има любовница.
Мил е, но е глупак. – Кога ще се върне?
След десетина дни.
Приятно местенце!
Ако нямате нужда от мен, ще се освежа малко.
Е? – Почти нищо.
Още пишат за теб и Мадрие.
Открили са трупа на Прадие, но не са свързали двата случая.
Това ли е всичко? – Следобед имаме среща с един тип.
Испанец. Има сведения за смъртта на Фанш Танги.
А ти? – Какво "аз"?
Предполагам, че си преровил джобовете на убития.
Нищо не мога да скрия от теб.
Хубава колекция! – Да.
Лична карта на името на Лионел Константини,
роден през март 1936 г. в Мулен.
Шофьорска книжка на същото име...
Член и дарител на фондация "Бодрияр".
За подпомагане на незрящи. Там е работила Марта Пиго.
Интересно!
100, 200, 350 франка.
Това може да е телефонен номер. – Веднага ще разберем.
16-18-31-57-22.
Ало? – "Зеленият хълм", слушам.
Търся г-н Тарпон. – Сгрешили сте номера.
Извинявайте.
"Зеленият хълм". – Ще проверим.
Два билета за метро и празна кибритена кутия.
Рене Музон, ул. "Орлеан" 10 в Ньои. – Има от къде да започнем.
Понякога ме нервираш. – Знам. Да поиграем на шах?
Не. – Ще те успокои.
Не искам да се успокоявам. – Какво има?
Състояние на тревожност – дължи се на невъзможността да открие врага.
Ясно.
Добър ден, очаквахме ви, господине. – Много благодаря.
Приятелю!
Още си в играта. Това е човекът, когото търсиш.
Той е убил Танги. – Питай дали е той.
Кой? – Танги. Човекът, когото сте убили.
Да, той е мъртъв. – Как?
При гранична проверка. Спряхме кола, вътре имаше двама мъже.
Единият стреля, ние също стреляхме. Убихме единия.
Задържахме другия. В колата открихме долари, лири, злато,
златни халки.
А другият? – Избяга в планината.
Документите му бяха фалшиви. Това ли е всичко?
Да.
По-късно разбрахме, че онзи, който избяга, е лекар.
По дяволите! – Прав си.
Гледай къде ходиш, скакалец! – Простак!
Говориха за теб по телевизията.
За трупа в колата, за следите от куршуми.
"Неизяснен случай", така го нарекоха.
Казаха, че се надяват полицията да те залови скоро.
Балистиката ли е доказала връзката? – Не. Свидетел.
Млад възпитан мъж, кара червена "Монте Карло".
Да. – Мирише лошо.
Пуйката ми? – Трябваше да се очаква.
Време е да поговоря с този, който забърка тази каша – Кочоли.
Да.
Харесва ли ви, или не? Не отговаряйте в един глас.
Кой? – Пуйката ми.
Много е вкусна! – Прекрасна е!
Да ви кажа ли тайната?
Срещнете се на неутрално място. – Две топени сиренца в задника.
На Кочоли? – Не, на пуйката!
Тази вечер сте нетърпими. Добре че има Кюкор.
Това десерт ли е? – Какво невежество!
Забравих да ти кажа, че Шарлот си пада по киното.
Тази напитка ще ви зареди със сили.
Еднакво полезна е за малки и големи.
Приятно гледане!
А сега, както ви обещахме, София Лорен във филма
"Лудетината в розово трико". Страхотен филм на Жан Кюкор.
Джордж, глупачка такава! – Джордж Кюкор.
Била сте омъжена. Може би трябва да успокоите съпруга си?
Няма нужда. – Сигурно се тревожи.
Едва ли.
Може ли да поговорим после? След филма.
Извинявайте.
Тъпаци! Пак ни пробутаха дублиран филм!
Кочоли! Шукас се обажда. – Къде сте?
Мислете, преди да питате! – Елате у дома.
Каква е колата ви? – Рено 14, златиста.
Номер? – 88 Це Пе Ес 75.
Карайте по околовръстното в посока за "Пор дьо Версай",
в дясната лента, с 50 км/ч. – Накъде да карам?
Ще обикаляте около Париж, докато ви дам знак.
Имам мигрена. Ужасна! Непрекъснато повръщам.
Ако може, не повръщайте тук.
Господа? – Ментов чай, горещ.
Кафе.
Съжалявам, че имате проблем. Аз съм добре. Може би знаете.
Да.
Ако ми обясните тази игра, ще се забавлявам още повече.
Няма игра. – Напротив.
Грешки, недомлъвки, пропуски...
Например за Мадрие ме предупредихте. Спасихте ми живота.
Но не споменахте, че отделът в Марсилия е закрит.
В момента полицията ме издирва. Каня ви на среща, а вие идвате сам.
Само защото съм ви симпатичен? – Не.
А защо?
Мислете каквото искате, не ме е грижа!
Знаете как е в полицията. Съществуват кръгове по интереси,
между тези, които работят по случаите.
Всички знаят, но никой не реагира.
Не е ясно кога е започнало и кога ще свърши.
Проблемът е, че сте били в течение на случая,
а изведнъж сте се оказали отвън.
Какво знаете за Фанш Танги? – Нищо.
За първи път го видях на снимката, която ми показахте.
Учудва ме.
Отдел в Марсилия е бил закрит, а инспекторите – повишени.
Мадрие може да е разкрил нещо.
Разследваше финансите на опозицията.
Едва ли има връзка. – И аз мисля така.
Кочоли, вие ме въвлякохте в това.
Трябва да стигна до края. И ще стигна. Ще правите каквото ви кажа.
Искам досиетата на Каспер, Шарл Прадие и Мадрие.
Ще ви потърся. – Ще се заема.
Надявам се да се заемете.
Ако се проваля, ще завлека и вас. Не ставайте!
Да опитаме нещо друго.
По дяволите! Какво правят тези тук? А защо не?
Кои са тези типове?
След мен, младежо!
А това знаете ли го?
Това е. – По дяволите!
Да не си разбил колата ми? – Да, напълно.
Не съм я изплатила. – Ще ти купя друга.
Как беше Кюкор? – Нищо особено.
Страхотен! – А сега?
Нищо. Ще видим утре.
Утре ще е късно. Снимките ни ще са във вестниците.
Тази нощ може да се запозная с Рене Музон.
Ще смениш ли превръзката ми? – Ако искам.
Дай ми чиста риза. Приятелят ти сигурно има.
Защо смяташ, че след гонката ще публикуват снимките ни?
Забравих пистолета в колата на Шарлот.
Същият, с които са убити Пиго и Мадрие.
Браво! – Не ме дразни.
В подобна ситуация Белмондо реагира с небрежна мъжествена гримаса.
Зарежи Белмондо и ми направи силно кафе!
Стига!
Рене Музон? – Да.
Инспектор от Националната полиция. Знам, че е късно, но...
Лионел Константини?
Какво е направил пак? – Глупости.
Влезте.
Ром. Искате ли? – Не, благодаря.
Какви глупости? – Престрелка в гората Фонтенбло.
Мъртъв ли е? Мъртъв е!
В болница е. Ще се оправи.
Къде е чашата ми? – Ще ви дам друга,
ако отговорите на въпросите ми.
Негодник!
Познавате ли Фанш Танги? – Не.
Прадие? – Мъртъв е.
Познавахте ли го? – Да, работеше с Лионел.
Напоследък?
Напоследък ли? – Да, напоследък.
Снощи някой се обади на Лионел. Той затвори и каза,
че Прадие е мъртъв.
Ще се обадя в болницата. – Не съм свършил.
Не знам какво искате. Но съм сигурна,
че не сте ченге. – И?
Няма причина да отговарям на въпросите ви.
Ще ви предложа една причина.
Да, това е основателна причина. Хайде!
Но само три въпроса. Не повече.
Като в приказките.
Познавате ли Каспер? – Не.
Първият.
"Зеленият хълм". Какво е? – Клиника за отслабване в Мьолан.
За бизнесмени и богати старци. Там се запознах с Лионел.
Придружавах шефа си, беше там на лечение.
Лионел дойде да говори с него.
Станаха два.
С какво се занимава шефът ви? – Ръководи фондация за незрящи.
Станаха три.
Още ли си жив?
Защо не спиш? – Чаках те.
"Зеленият хълм" е клиника за отслабване близо до...
Мьолан, знам. – Явно сме работили напразно.
Не, продължавай. – Нищо ново.
Обичайните номера. Тъпчат ги с хапчета и диуретици,
дават им сок се резене, свалят 3 кг,
после те ги наваксват с първата чаша вино.
Отслабнали и разорени.
Мисля, че е фалшива следа. А при теб?
Нищо особено. Освен че...
Трябва да отида при незрящите.
Какво търсиш? – Айман легна ли си?
Да.
Търся къде да спя. – Тъкмо съм затоплила леглото.
Неприлично предложение? – Изключително неприлично.
Така си и помислих.
Доста шокиращо е.
Обадих се на Жорж. – И?
Нищо. Каза няколко пъти "ало" и затворих.
Целуни ме.
Може да научим повече, но става все по-сложно.
Ще видим. Не се знае.
Ето го и него!
Представи си, че... – Не чува.
Докато не е изпил кафето, не чува нищо, напълно е блокирал.
Може ли вече? – Не още.
Хайде! – Не са публикували снимките ни,
но на 4-та страница пише това:
"Престрелка в гората Фонтенбло, ранен заподозрян".
"Заподозрени пробили полицейска блокада
и предизвикали катастрофа на околовръстното."
Не свързват двете събития. Не споменават пистолета ти.
Затъмнение. Тогава да се залавяме за работа.
Именно. – Какво именно?
Според теб защо премълчават? – За да се предпазят.
А може би нарочно те оставят да "работиш".
Фондация Бодрияр
Колко плати за колата? – 2 милиона.
Скъпо. – С подправен талон и фалшив номер.
Тогава не е скъпо.
Трябваше вече да е излязла. – Не се тревожи, ще се справи.
По дяволите! Музон идва, със зеленото палто.
Изглежда зле. – След това, което изпи снощи...
Ако не излезе до 5 минути, отиваш. – Да.
Ето я.
Не беше лесно. Трябваше да измисля нещо.
Видя ли го? – Да. Казах му, че търся работа.
Видях и твоята, червенокосата. – Да, и ние я видяхме.
Директорът е хубав мъж. Русокос, висок, бронзов тен...
Сигурно посещава солариум и се тъпче с хормони.
Иначе е любезен, усмихнат, фалшив. Името му е Жак Декру,
беше отбелязано на вратата. – Написано. Не "отбелязано".
Наистина прекалява!
Да се надяваме, че Рене Музон ще каже на шефа си за моето посещение.
Скоро ще разберем.
Спомняте ли си, че у Константини намерихме документи за волво?
В момента приближава. Наведете се.
Това ли е директорът? – Да.
Явно са решили да се поразходят. – Ще ги последваме.
Шофьорът, плешивият... – Какво?
Струва ми се, че...
Нали ги следим? – Вече не ги следим.
Защо? – Защото знам къде отиват.
Така ли? – В "Зеления хълм".
И защо няма да отидем там? – Преди това ще се отбием в аптеката.
За аспирин? – Престани!
Видя ли шофьора на волвото? Спомних си къде съм го виждал.
В казиното, седеше до Албер Перез,
помощника на Жюд, аптекаря. – Не може да бъде!
Аптекарят, който се съмняваше, че помощникът го краде.
Мислиш, че има връзка между случая в аптеката и аферата "Пиго"?
Потресаващо! – Много повече.
Тоест? – Съвпадението не е случайно.
Елен, поемете касата. – Добре, г-н Жюд.
Къде бяхте? Сто пъти ви звънях. – И попаднахте на ченгетата.
Защо на ченгетата? – Не четете ли вестници?
Спортните. Защо? – Просто питам.
Къде е Перез? – Затова ви звънях.
От понеделник не е идвал! Негодник! – Това исках да знам.
А нашата работа? – Напредва.
Знам само, че той не е крадецът. – Така ли?
Вършил е нещо по-добро. Върви ли тенисът?
Албер Перез, помощникът, живее в таванското помещение.
Няма да се бавя. – Ще видим.
Видя ли го? – Да.
Мъртъв? – От известно време.
От Перез вече се интересуват само мухите.
Леле, какъв глупак съм!
Въпросът е какво са открили от финансовия отдел в Марсилия?
Мисля, че разбрах.
"Зеленият хълм". Псевдомедицинско заведение.
Кални бани, лечение с водорасли... В лабораториите приготвят лекарства.
Боравят с ацетон, оцетен анхидрид и винена киселина.
И какво? – Тези вещества са в основата
на относително прост процес,
при които морфинът се превръща в хероин.
Точно така.
По дяволите! Какво общо има с това Перез?
Използвали са го за пране на пари.
С плешивия играеха някак безучастно. И винаги печелеха.
Вече знам защо. Американецът е губил от тях нарочно.
Не е играел. Просто им е плащал големи суми.
Какво ще правиш? – Ще дам воля на гнева си.
Но какво... Идвате навреме!
Успокойте се, Шукас! – Не искам да се успокоя!
По дяволите! – Разкажете ми всичко за Перез.
Не, не мога!
Слушам. – Перез беше информатор.
Мъртъв е. Предполагам, че знаете.
Бил е убит в неделя или в понеделник сутринта.
Стига глупости, Шукас! – Наистина стига.
О, комисар Шофар! – Самият той.
Но, Шукас...
Комисар Грацели, Отдел за борба с наркотиците. Приключихте ли?
Почти.
Не, по дяволите!
Това е стар семеен сервиз. Много скъп!
Разочаровахте ме.
А вие, Кочоли, не ме ли измамихте? – Направих каквото можах.
Откакто се намесихте, всичко се обърка.
Перез беше мой информатор. Залових го, че укрива крадени вещи.
През деня беше изряден служител, нощем се превръщаше в бандит.
Харесваше му да ми дава сведения... – По-накратко.
Преди 6-7 месеца приятели... – Негови приятели.
Му предложили да пере пари, като печели от хазарт.
Дискретно следях аферата.
Перез беше дребна риба, не очаквах нищо интересно.
Но за три месеца през ръцете му минаха милиони.
Оказа се сериозно. Тогава докладвах.
На кого? – На мен.
И естествено са ви отнели случая.
Перез оставяше парите в едно бистро.
След 3 седмици разбрах кой прибира парите. Богат тип, буржоа...
Жак Декру, директор на фондация "Бодрияр".
Точно така.
Марта Пиго започва работа във фондацията. Свързвате се с нея.
Но след няколко дни тя изчезва. Това е съвпадение, разбира се.
Не съвсем. – Знаете ли какво й се е случило?
Скоро ще открием трупа й. – А Фанш Танги?
Лъжлива следа. – Г-жа Пиго беше убита,
защото го спомена. – Не, защото е майка на Марта Пиго.
Имала е информация за фондацията. – Опростявате нещата.
По-нататък ще стане интересно. – После проследихте Перез.
Сигурно шефът му ви е наел.
Перез каза, че едно момиче бъркало в касата.
Елен? – Да.
По дяволите! – Какво?
Нищо, продължавайте.
Перез ви е забелязал. Знаел е, че Жюд го подозира.
Г-жа Пиго ми досаждаше. Тогава ми хрумна нещо.
Кучи син! – Отначало смятах да бъда дискретен,
но после реших да разкрия картите. – Да изпратите някой наивник
да сплаши престъпниците, а вие да останете в сянка.
Шукас например. – Нещо такова.
Сблъсках се с опасни престъпници.
Те са отвлекли и вероятно са убили сляпото момиче.
Въвлякохте ме в играта, без да ми кажете нищо.
Какво бихте направили на тяхно място? Кажете, Кочоли!
Бих се отървал от вас незабавно.
Кожата на един полицай не струва много.
Особено на бивш полицай. – Разбирам, че сте разстроен.
Дребен глупак! Хвърлихте ме на лъвовете!
Спрете го! Отново започва.
Престанете, Шукас! Направете нещо!
Вече е късно. – Сега съм по-добре.
Материални щети за хиляди! – Не прекалявайте!
Методите ви са съмнителни,
но поне се опитвате да си вършите работата.
Ще съберете ли 15 души? – Защо?
За да влезем в лабораторията и да арестуваме тези бандити.
Не знаем къде е лабораторията. – В "Зеления хълм", в Мьолан –
луксозна клиника за отслабване.
Какво предлагате?
Проф. Башофер, говори ли ти нещо? – Не, защо?
Обадиха ми се от Испания.
Башофер е лекарят, пътувал в колата заедно с Фанш Танги.
Това важно ли е? – Според мен не.
Още много ли има? – Не, приближаваме.
Изглежда, не сте спали тази нощ. – Така е. А и...
Комисар Айман... – Спокойно, Кочоли, пенсионер съм.
Пита се какво правиш тук.
Айман има и друго име – Йожен Тарпон.
Моят съдружник. – По дяволите!
Щом казвате. – Е?
Не беше лесно, но успяхме.
Лична карта, шофьорска книжка, кредитна карта
на името на Серж Патрик Блондо, висш държавен служител.
Днес е трябвало да постъпи в "Зеления хълм" за лечение.
Платил е първата вноска от 3500 франка.
Наложи се да му ги дадем.
Съжалявам.
Открихте ли Каспер?
Не. Цяла нощ го търсиха, никаква следа.
Това е несериозно! – Кочоли!
Ако Каспер се появи, с Шукас е свършено.
Няма как да ви съобщи. Няма да излезе жив оттам.
Никъде няма да ходиш.
Напротив.
Кога ще дойде Шофар? – След час.
Имате два часа. Не излезете ли, ще ви търсим.
Надявам се.
Шукас.
Обади се на Шарлот. Ако не приготви вкусна вечеря, ще я уволня.
Зеленият хълм
Серж Блондо. – Трябваше да сте тук в 11 ч.
Колата ми се повреди. – Лекарите си тръгнаха,
не могат да ви назначат лечение. Време е за водните процедури.
Лекарите се къпят? – Не, пациентите.
Ще го настаня, после ще назначат процедурите.
Стая 310.
Серж Патрик Блондо, 42-годишен. Хормонални проблеми, задържа вода,
повишено кръвно налягане... – Имате всичко това?
Да.
Ще го придружа. Елате!
Носилка за стая 113!
В 15 ч. ще ви позвънят. Ще отидете да ви прегледа д-р Малву.
Благодаря. – Моля.
Ето, 310-а стая. – Благодаря.
Водни процедури
Хайде, Мишел, по-енергични движения!
Дишайте! Отпуснете се.
Дишайте!
Движете краката!
Готово. Поправих ваната. – Благодаря.
Извинявайте. Казаха ми, че е тук.
Кое е тук? – Кабинетът на доктора.
На кой доктор? – Малву.
Елате. Колко пъти му казах да сложи табела!
За хидротерапията тръгват надясно и ги намираме в боклука.
Значи не е надясно? – Не, насам е.
Момент.
Заповядайте.
Хайде!
Учудвате ме, Каспер.
Мислех, че сте напуснали Франция преди 48 часа.
Защо преди 48 часа? – От 2 дни клиниката се наблюдава.
Продължавайте. – След час ще бъдат тук.
Благодаря, че ме предупредихте. В такъв случай идвате с мен.
Зала за прегледи
Към сутерена
Отопление
Сложи му белезници.
Първо ще се заемем с него, после с останалите.
И изчезваме. Тук приключихме.
Счупихте ми ръката, помните ли? – Спокойно, ще стане бързо.
Нали няма да... – Напротив.
Готово.
В началото болката е силна. После отшумява.
Знам го от опит. Ако не мърдате, ще бъде поносима.
Вашите приятели ще ви открият. Сбогом, ченге!
Башофер!
Марта Пиго.
Упоена е.
Последния път, когато ви видях, изглеждахте по-добре.
Да се махаме оттук.
Искаха да я убият. Аз бях против. Разбирате ли?
Да, разбирам... проф. Башофер.
Малката е чула как си подсвирквате и си е припомнила история,
която майка й разказвала. – Забавно, нали?
Дъщерята на моя стар приятел Фанш Танги.
Останалото е мълчание.
Казах ви да приключите с тях! – Не!
Не мърдайте! – Стига глупости, Шофар!
Ето подробностите за едрите риби.
Декру е в затвора. Башофер е починал от инфаркт.
Марта Пиго е подложена на детоксикация.
Ще се върне във фондацията.
Шофар, Грацели и Кочоли са повишени.
Няма да бъдеш обвинен за убийството на Мадрие, нито на г-жа Пиго.
Пресата почти не се интересува от теб.
Знаем, че частните детективи се занимават с креватни истории.
А креватните истории... – Дръжте се прилично.
Знаеш ли кой дойде в службата? Г-н Жюд, аптекарят.
Поиска да приключим случая. Казах му, че вече е приключен,
че г-н Шукас знае кой бърка в касата. Изчерви се.
Каза, че и той знае. Затова не иска да се занимаваш с това.
Хубава ли е Елен, продавачката?
Добре.
Тръгвате или оставате? – Оставам.
Чудя се какво да правя с този тип със счупена ръка, бинтована глава,
зашита уста и само с едно здраво око.
Разбрах. До утре.
Трябва да ти кажа още нещо.
Добре е, че не можеш да ми отговориш.
Просто искам да знаеш, макар да не те засяга.
С Жорж се разделихме.
Това е.
Сценарист и режисьор АЛЕН ДЕЛОН
Превод Вера Генчева
Редактор Недялка Арнаудова и Синеаст
Субтитри от ТВ, редактор и тайминг СИНЕАСТ ®
2023 ©