Ne reveillez pas un flic qui dort a.k.a. Let Sleeping Cops Lie (1988) Свали субтитрите
НЕ БУДЕТЕ ЧЕНГЕ, КОЕТО СПИ
По романа "Въпрос на стил" от ФРЕДЕРИК ФАЖАРДИ
Сценарий АЛЕН ДЕЛОН, ФРЕДЕРИК ФАЖАРДИ и ЖОЗЕ ПИНЕЙРО
Участват още КСАВИЕ ДЕЛЮК
ПАТРИК КАТАЛИФО, РЕЙМОН ЖЕРОМ БЕРНАР ФАРСИ СТЕФАНИ ЖОБЕР и др.
Оператор РАУЛ КУТАР
Музика ПИНО МАРКЕЗЕ
С участието на СЕРЖ РЕДЖАНИ
Режисьор ЖОЗЕ ПИНЕЙРО
Посвещава се на Жан Габен
6 юни, 0,56 часът, Ньой
Полиция! Облечи се, Зелем, излизаме. – Шегувате ли се?
Покажете ми заповед за обиск.
Нищо по-лесно, боклук! – Инспектор Скати?
Мислех, че сте в пенсия. – Зле си осведомен, боклук!
Пенсионирам се след три месеца и три дни.
Хайде, побързай!
Ако разчиташ на горилата си, пуснахме я на свобода.
Хайде!
Даже и като почиват, изглеждат жалки!
Не може да бъде! Не си ли виждал пистолет с цианид?
Не е сложно. Поставяш пълнителя...
Достатъчно!
Добре, Скати, спрете! Стига жертви!
Отстъпвам, отказвам се от всичко.
Какво удоволствие такъв боклук да пълзи в краката ми!
Латюева, иди да вземеш бидон. – Слушам, шефе.
Люц, това е най-хубавият ден в живота ми!
Забрави за ценностите си и отвори широко очите си.
Отвори ги, боклук! Гледай!
Свидетел си на нещо невиждано досега!
Полицията се освободи от всички ограничения.
Край на процесите! С левичарски съдии и недосегаеми свидетели,
с чувствителни заседатели, с адвокатите – край!
Познаваме ли се?
Ние ще търсим доказателствата!
Ние ще разпитваме свидетелите.
Това е голямото пречистване, Зелем, като в Аржентина.
Не! Това не, Люц!
Голямата чистка на Зелем. Имаш честта да бъдеш първи!
Ще ви дам под съд, тъпаци! И четиримата!
Скапаняци!
Знаеш ли какво е изтезание чрез надежда?
По дяволите! Човекът с пушката за мацки!
Повярва ли?
6 юни, 2,24 ч., "Шанз-Елизе"
Ето! Дръж ръцете си на волана! Главата по-високо!
Не се чуди, казвам се Робер Люц и съм полицай.
Не се познаваме. Слез с ръце на тила!
Слизай!
Здравей!
Остаряваш, Люскантини. Не си физиономист.
Малез, главен полицейски комисар. Сещаш ли се?
Тъпо, защото след минута от него няма да остане нищо.
Животът е странен. Провали кариерата ми, Люскантини.
Твоите политически приятели ме пратиха в глуха линия.
И сега съм безсилен,
но ще оставя младия си колега да свърши моята работа.
Даже и насекомите нямат търпение.
Люскантини, ти си противоречива личност.
Завършваш блестящо средно образование, но с провал на матурите.
Смел патриот по време на окупацията.
И така нататък...
Но вече 40 години се занимаваш с афери и хазарт,
незаконни сделки и престъпления, шантажи и корупция.
"Преданост към полицията" те осъжда на смърт.
Присъдата е незабавна екзекуция.
Вие сте трима, 400 хилки на всеки.
Ако изтегля повече, ще си проличи.
Сезонът приключи. Окончателно затваряне.
Екзекуция. Люц, действайте!
6 юни, 4,30 ч., Сен Дени
Лермер, нравствена полиция.
Бесони, мръсен глупак!
Дъщеря ми е мъртва. Не те обвинявам, че я зариби.
Нямаше да се нуждая от някого, за да те застрелям.
Тя се самоуби,
когато се влюби в един от боклуците, които изпращаш в модерните клубове.
Но като дъщеря на полицай, не търпеше да бъде робиня на сводник.
А аз не мога да търпя такъв мръсник
да живее след смъртта на дъщеря ми. Ясно ли е?
Жаден съм. Може ли чаша шампанско?
Не се цапай с този боклук!
Появиха се травестити и детска проституция във Франция.
Бесони, за теб няма прошка.
"Лоялност към полицията" реши въпроса окончателно.
Ти ще послужиш за пример.
Наказанието за греха.
Няма място за съчувствие!
Побързайте, Люц! И млъквайте!
Сен Клу, същият ден...
Ало?
Той спи.
Казвам ви, че спи.
Той спи.
Той спи. Разбрахте ли?
Той спи!
Звън, звън!
Бебчо! Ставай, лудото ми жребче!
Събуди се.
Горещо е.
Стига, Джин! – Казвам се Женифер. Дженифър.
Ти си здрава преграда между съня и... Джин!
Не ме наричай преграда, гадно е.
Крещят по телефона от един час!
Не пожелаха да затворя и чуват всичко, което си говорим.
Шегувам се.
Има ли някой там?
Липщайн, какво става, руските танкове влязоха в Париж ли?
Да, да.
Едно, две, три, четири.
Да.
Добре, идвам.
Май съм изгубил половината от клиентелата си убийци тази нощ.
Значи може да се върнеш в леглото и да се погушкаме.
Късно е, Джин.
Не буди ченге, което спи.
Директорът иска да ви види.
Каза, че е спешно. – Да, зная.
Г-н началник, шампанско?
Корин, когато шефът ви ме търси, нека не е чрез сержант Дане.
Дъхът му вони на развалено. Странно е, дори обезпокоително.
Когато съм аз, вас все ви няма. – Много мили думи, Корин.
Влезте, Грендел. – Господин директор.
Наркотиците, проституцията и хазартът преминаха в други ръце нощес.
И то доста брутално.
Трима лоши индивиди, незаслужаващи внимание, г-н директор.
А принципната ни позиция? – Принципна?!
Разбирам радостта, която цари, но аз не я споделям.
За мен това са убийства.
Предпочитам престъпници, изправени пред съда, г-н директор.
"Кристоф 4" на "Кристоф 3", приемате ли?
Е, пак ли се забавлявате?
Ще го приема зле, ако сте ми оставили само глътка шампанско.
Говориш за онзи гадняр...
Г-н директор, присъствието ми има ли отношение към случая?
Разбира се, Грендел. Ще се заемете с разследването.
Имате подкрепата на всички отдели. С приоритет.
Ще имате двама помощници.
Пере. Той ще бъде повишен. Възражения?
Никакви. На мен не ми пречи.
И добро момче, стажант. Робер Люц. – Отказвам.
Лични или служебни причини?
Мисли си, че е още във факултета. Пропагандира десен екстремизъм.
Такъв не ми е нужен. – Ще остави убежденията си у дома.
Добър полицаи е. Справя се на всеки терен.
Глупакът на всеки терен си остава глупак, г-н директор.
Скати е доволен от него.
Вече дадох дума.
Като подарък за пенсионирането му. Моля ви за лична услуга.
Добре, къде са? – Корин!
Ще видите, ще бъдете добър екип.
Е, господа, трябва да сме бързи.
Люц, очаквам да координирате работата ни с различните отдели.
Пере, вие ще сте с мен на терен. Забележки? Въпроси, възражения?
Г-н директор. Последвайте ме, Пере.
Кафе? – Да, защо не.
Късо кафе.
По римски.
Не, благодаря. – Добре.
Захар? – Не, благодаря, без захар.
И аз съм без. – Спартански режим.
Не, византийски. – А, византийски!
Приятно ми е да се запознаем, Пере.
Да? – Викат ви в кабинета ви, г-н началник.
Спешно е. – Много добре.
Този ще ме довърши!
Хайде!
Един човек твърди, че е видял убийството на Зелем.
Дивизионен комисар Грендел. Кой е? – Засега ме наричай Ритон.
Какво видяхте, Ритон?
Всичко. С подробности. Представлението беше за мен.
Бях в един апартамент в Бурж. Излязох на балкона
и видях на отсрещната тераса мъж да гори като жива факла.
Вие ли сте главният?
Дивизионен комисар, като Сан Антонио.
Това задоволява ли ви, Ритон? – Да, защото първото ченге,
с което се свързах, не беше любезно.
Къде сте, Ритон? – Почакайте, не е всичко.
Услуга за услуга.
Имам една приятелка.
Не е постоянна, ако ме разбирате, и ще трябва...
Ще си затворим очите. Къде си, Ритон?
В "Порт дьо Баньоле" пазя сервиза на приятеля си Туре.
Ей!
Какво става?
Какви са тези?
Не!
Да!
Смърт от кръвозагуба. Напълно обезкървен.
Доказателство – восъчният цвят на кожата – бяла и твърда.
Готов е за музея "Гревен".
На Мерцедес и Бенц вече казах всичко, което знам.
Да, но аз съм Жакоб, а този там е Делафон.
За Ритон ли сте дошли?
Ритон все повтаряше, че няма бъдеще. Така, нямал бъдеще.
По дяволите, какво искате? Господ го чу.
Алилуя, благодаря Ти, Господи, благодаря Ти за Ритон.
Ти чу своята овца, въпреки че не беше стока.
Но, Господи, тази овца... – Боя се, че този прегря.
Не я порицавай!
Мъртва е по волята Ти, но...
Спри представлението! Да не стане холивудска версия.
Къде беше? – Шесто чувство, приятел.
Бях в кафенето на ъгъла – "Терминюс".
Нищо ли не видя? – Само циците на барманката.
Слагаш десетачка на тезгяха и казваш: "цици".
И ти ги показва, но нямаш право да пипаш.
Не се натъжавай, това е животът. – Никога не съм тъжен.
За Ритон това беше волята на Аллах.
Недей да спориш с Аллах, приятел.
Приятелски съвет. – Спри да ме наричаш "приятел".
Ритон не ти ли каза друго, освен че няма бъдеще?
Каза ми със загадъчен вид: "Ще бъда там, където не ме очакваш".
И беше прав, приятел.
Не го очаквах в гробището на Пинтон. – На Ритон.
Какви са тези неща? – Без ирония, приятел.
"Рено 4Ел" на Марсел са прочути. Най-великите в Париж.
Сигурен съм, че с това привличам клиентите.
Не мога да задоволя търсенето. – А други планове?
Като да напуснеш Париж в следващите 48 часа?
Ако ти беше осъден, щеше ли да имаш планове, приятел?
А ако ти беше... тъп полицай?
Ако си спомниш нещо, кой знае, сети се за мен.
Да имаш приятел комисар, е добре в днешно време.
Следвахме стриктно заповедите ви.
Стопихме оръжията, използвани за екзекуцията.
"Лоялност към полицията" ви благодари, капитан.
Когато удари часът, няма да бъдете забравен.
Благодаря. Но смятаме, че е време да уточним нещо важно.
Жандармерията няма да се задоволи с второто място.
Кой го каза? – Аз. Аз и моите хора.
С вашия пример ще заразим жандармерията и после армията.
Забранявам ви!
Строго ви забранявам да поемате каквато и да е инициатива.
Имаме проблем, Спиеро.
20 г. ми трябваха, за да създам "Лоялност към полицията",
да подбера най-добрите, за да се отърва от враговете ни.
20 години, за да направя най-добрата военна машина
срещу престъпниците и комунизма.
Вие сте опасен, капитан!
Вие сте наш враг.
Марионетката върви към ешафода.
Капитан, какво да правим? Добре ли сте?
Трябва да предупредим висшестоящите.
Какво стана, капитан? Вдигнаха твърде високо летвата?
Смятат да ни ударят с нея!
Не можем да ги контролираме, те са фанатици.
Докато имаме това, нищо не е загубено.
Огън!
Ако ставате трудно сутрин, не се насилвайте.
Останете в службата, графикът е по-гъвкав.
От работата на терен се добива опит, шефе.
Инспектор Пара, г-н дивизионен.
Не ми обръщайте внимание, инспекторе, аз съм наблюдател.
Ще позволите ли? За момент.
Продължите с разказа си... за банята, Пере.
Забавлявах се с играчките на бебето, пластмасови морски лъвчета.
Знаете ги, натискаш ги и перките им се движат.
Така напредват във водата. – На бебето много му харесва.
Беше много смешно. Хвърлих ги на дъното на ваната...
Поискайте ми торбичка. – Торбичка, ако обичате.
И изведнъж и трите скочиха върху мен.
Може да се изстрелят във всички посоки,
но и трите бяха се събрали.
И ако искате вярвайте, шефе,
но изумителното е, че и трите ме удариха в сърцето.
Това са само играчки, Пере, а не командоси.
И все пак, шефе, малко се стреснах.
Кажете, инспекторе, жандармеристите изпълняваха ли задача?
Тогава не, г-н дивизионен. – А откъде е дошла ракетата?
Тук сме от 35 минути, но поисках подкрепления.
Много добре.
Люц, Пере!
Следите ли мисълта ми, Пере? – Не съвсем.
Сега ще видите.
Жандармеристите са били с униформи и въоръжени. А не са били на акция.
Защо? – Трафик на оръжие, шантаж?
Спречкали са се с базука за пакетче дъвки?
Добро предположение, Люц!
Според мен са били тук.
Защо се занимаваме с жандармеристите? Нали разследваме убийствата?
Всичко е възможно, Люц.
Трябва да ви стане ясно,
че когато водя разследване, всичко е от значение.
С Хелмут в Берлин.
Да не се окажеш пак гола в кожено палто за цяло състояние?
Добре че полицията пази всички. Само 5 минути стачка
и ще бъдете изнасилени, съблечени и накълцани.
Системата не е идеална, но без нея ще настане ад.
Адът, това си ти, любов моя!
Мразя хуморът ти! Гледа с лошо око на общуването с полицаи.
Кой го каза? – Министърът на културата.
Казал е на Хелмут, че не сте надеждни.
Това не ме учудва, миличък.
Тези панаири ме отвращават.
Защо, шефе?
Само безпорядък, крясъци, вулгарност. Паразити!
Какво прави, за Бога! – Не говори така!
Забранявам ти да богохулстваш, Спиеро!
Мразя нетърпението, женско е.
Ето го! Проклетият терорист е сам.
Какво чакаш?
По дяволите, ще го изпуснем!
Балес и Латюева, действайте. Въоръжен е.
Да. Носи П38 на колана. – Хайде, тръгвайте!
Стадлер е в парцела на комунистическата партия.
При Елюар, еврейския болшевик. – Какво се мотае?
На гроба на Елюар е. – Кой?
Пол Елюар – "Земята е синя като портокал".
Един от лайняните им поети. – Така е.
Отдалечава се от Стената на комунарите.
Сега е моментът да го заловим.
Гледай ти, инспектор Балес, отдел за борба с тероризма!
Имаше ли лошо предчувствие? В гробищата ли се мъкнеш?
Жан-Батист Клеман, автор на "Времето на черешите".
Какво? – Тръгвай!
Само една дума и ще те гръмна.
Изглеждате като насилници.
Не. Добермани на каишка.
Доставяш ми удоволствие, продължавай!
Познавам хора като теб, търкаляха се окървавени,
с 9-милиметров куршум в коляното.
Приятно беше да ги довършиш с пушката.
Глупачка! Виж я!
Не съм твой тип, а? А какъв е твоят тип?
Червени кучки? Комунистически мръсници?
Добре ли духат?
Спомням си една брюнетка със сини очи,
леко премрежени, в екстаз.
Има нещо болезнено в любовта, не мислиш ли, плъхче?
Продължавай да ме наричаш така и ще ти разбия физиономията, боклук!
Какво казваш, плъхче? – Тихо и двамата!
Това е само началото. – Ще продължим борбата.
Не се опитвайте да станете. Подпрете се на лявата си страна.
Пожар на паркинга на "Шевроле", през 1971 г.
Вие ли бяхте? – Не.
Беше групата "Разгневени пешеходци".
Знаем, че е ваше дело. Липсват ни доказателства.
А атентатът с пластичен експлозив на министерския апартамент?
Добре, щом настоявате, ще ви кажа.
Мъжът беше с брада,
с дълги посивели коси.
Името? – Маркс, Карл Маркс.
Преминали сте в Италия и сте станали убиец.
Ловък и дискретен, един от първите стрелци
на терористичната група "Прима Коза". Така ли е?
По дяволите, няма да узнаеш нищо!
Нека се заема с този, Скати!
Оставете го, говорим си. Нека направи усилие.
Кои сте вие? "Бригадата на смъртта" ли?
Вие ли избихте престъпниците? Ще се провалиш, ченге!
Както се провалихме ние. Заради мързел.
Вместо да разпитваш, стреляш. По-бързо е.
И ние стреляхме по-бързо, отколкото раздавахме дипляни.
Това е, хайде, свършвайте бързо!
И после, изведнъж, не разбирате света.
Ще свършите изолирани като...
Жалко, че сте сбъркали лагера, Стадлер.
Вашата интелигентност е похабена.
Интелектуалец идеалист!
Лош край, без телевизията да запечата последните ти глупости.
Мамка ти, плъхче!
Фотогеничен е. – В боклука.
Патрулите хванали двойка с неприлично поведение на обществено място.
Погрешно разбрали думите "пот и кръв".
Затворете си устата и си спестете коментарите!
Ясно, шефе. Следващият случай.
Пиер Стадлер, в миналото убиец на бригадата на "Прима Коза".
Намерен край Гроба на незнайния воин. Няма свидетели. В боклука!
На стената!
Защо ликвидират убиец? – Сигурно е отмъщение.
Може би е прав. Стадлер беше ляв екстремист.
С дълбоки убеждения. Рано или късно щеше да въздаде справедливост.
В момента редът е осигурен.
Редът? Какво имате предвид, шефе?
Каквото казах – ред.
Ред в средите, ред в политиката.
Ако това продължи, ще се възстанови редът по улиците,
в службите, в заводите, дори в леглата.
Всичко незаконно е унищожено.
Политически и човешки права.
Не ви ли напомня за някъде в света?
Тройното А. – Какво е това?
Антикомунистически Алианс на Аржентина.
"Ескадроните на смъртта" в Аржентина.
Група полицаи превъртат и раздават правосъдие.
Не ставайте агресивен, Пере. Не виждам колегите ни
да кръстосват долината на Марна със знака на смъртта на баретите.
Защо не? Няколко луди стигат.
Добре, ще вървя.
Сам. Приемате, нали? – Информаторите са тайна.
Стефаноа е възрастен господин, който се придържа към навиците си.
Ще го изплашите.
Не споделихте какво мислите, шефе. – Понякога е за предпочитане, Люц.
Е, върви ли въртележката? Не си в почивка.
Времената се променят.
Старите авери са или мъртви,
или са в пенсия, като мен.
Това не е промяна, а революция. Падат глави.
Досещаш ли се кои са революционерчетата?
Преди силните на деня ги знаехме.
Големи фирми, подобие на индустриалци
с адвокати, финансови съветници, кантори и всичко останало.
Но нямаше прояви на жестокост за едното нищо.
В миналото хората наблягаха на равенството и почтеността.
И на това, което наричаме морал.
А сега вече няма нищо.
Отдавна се познаваме.
Бях свидетел как започна, г-н началник.
Да говорим за друго.
Когато ти давам име, знам, че този човек е вреден.
Ако знаех сега, щях да ти споделя. – Но имаш предположение, нали?
Всичко е прикрито, не е дело на престъпните среди.
Какво искаш да кажеш? – Идва от другаде.
И какво е това "другаде"? – Не се боя от проблеми.
Дай ми осем дни и ще ти кажа повече.
Но може би той има друг план.
Кой?
Фредо, с посивелите коси. Виждаш ли го там горе?
Със сигурност е там заради теб.
Обичам срещите на едно място.
Видя ли? Какво ти говорех за стария? – Млъкни, трябва да се съсредоточа.
Забавлявате ли се?
Въртете се, въртете се!
Цялото ми детство!
Чантата, бързо!
Стегни се и върви! Спокойно, нищо не си видял!
Нищо не се е случило, ясно! Вземи я! По дяволите!
Към всички коли от сектори Хаш 3, Хаш 4, Же 2 и околовръстното!
Стрелба в парка "Бют Шомон", на въртележката край езерото.
Повикване до всички свободни коли, спешно!
Двама убити и двама ранени. Край!
Хайде!
Превъзхождахте Спиеро и Латюева, но каква е тази каша?
За какво говорите, г-н началник? – Край с младежките ти глупости!
Говоря за касапницата в "Бют Шомон".
Добре знаете, че съм изключителен стрелец, г-н началник.
Да убивам за мен е естествено.
Това е ваша теория и постъпих точно така.
Не съм пропуснал мишената си, а останалото е случайност.
Вече мъртъв продължи да стреля. – Без повече инициативи, Люц!
Върнете се при Грендел, и не го изпускайте.
И чакайте заповеди!
Последен жест на милост.
Съветвам ви да не се съмнявате.
Къде се мотаете? – Нали искахте да сте сам.
Имахте право.
Разпилях силите си, вината е моя.
Трябваше да се съсредоточа върху трусовете в престъпния свят.
Ще поискам да ме отстранят от разследването.
При такава грешка да се оттеглиш не е въпрос на чест, а на оцеляване.
Не ви разбирам. Постъпвате според очакванията на мръсниците.
А вие, Люц, какво мислите? – Аз ли? Имате право, шефе.
Да признаете грешката си ви прави чест.
Благодаря. Предупредете директора по радиостанцията, че ще закъснея.
Слушам, шефе.
Свържете ме с канал 5, бързо!
Само трима души знаеха за срещата със Стефаноа – аз, вие и Люц.
"Кристал 5" до "Кристал 80". – Вече нито дума пред него.
Мислите... – Нищо!
Ще закъснеем, край.
Говорих с Корин, ще предаде на директора.
Може би ще ни каже името на нападателя?
Покрийте го, Люц!
Не мърдай, миличка. Не мърдай.
Тихо, всичко е наред.
Комисар Грендел?
Комисар Грендел, какво правите за жертвите?
Съпругата ми Мариз беше ранена.
А малката? Кога ще я нахраним?
Тихо, успокой се, миличка. Кой ще се грижи за нея?
Как ще я повивам? Кой ще кара камиона ми?
Няма ли кой да ви помогне? Нямате ли семейство?
Моето семейство са Мариз и малката. Какво правим тук, какво чакаме?
Ние... – Защо не тръгваме?
Защо и ние не стреляме?
Кълна ви се, че ще хванем всички. Убийците и поръчителите.
Един ден ще видите в съда какви хора стрелят по жени и деца.
Разбрахте ли? – Вършете си работата, но бързо!
Не може да влиза всеки! – Само един човек.
Зная, Грендел. Не съм безчувствен, но има приоритети.
Приоритетът е да ги защитим. И най-вече децата.
"Лоялност към полицията" се обръща към всички полицаи на Франция.
Днес е голям ден, приятели. Започна кръстоносният поход.
"Лоялност към полицията" ще изпълни своя дълг.
Всички, които се опитват да тласнат страната ни към упадък,
към отказ от ценностите на Франция, всички, които мечтаят
да установят безроден колективизъм, ще бъдат поставени на място.
В психиатрични клиники, затвори и гробища.
Нека бъде ясно!
Надут глупак!
Казвате, че е запис? – Точно така.
Вече беше излъчен два пъти на нашите честоти.
Елате, Грендел. – Благодаря.
Не е смешно, Грендел. Да говорим...
Клозетите са като изповедалня, г-н директор.
Директор Казалиер! Отворете незабавно!
Г-н директор? – Хайде, по-бързо!
Какво яде, че смърди така?
Сержант Дане се храни предимно с лютиви наденички.
Случаят се разраства. И то бързо.
Политическа афера. Предполага натиск от всички страни и от пресата.
Така изглежда. – Глупаците признаха и за атентата
с жандармеристите. Още един натиск. – Нищо ново, г-не.
Вън! Пикайте в коридора!
Трябва да уведомим всички за разследването.
И "Лоялност към полицията" ли? Отказвам.
Заповед на министъра.
Ще получавате всекидневен доклад. Разгласявайте го,
но ми оставете 12 часа преднина. – Разбрано.
Но ако има нещо важно... – Ще ви съобщим, г-н директор.
Идва.
Беше зад мен.
Разпознавам стъпките му. Отдалече.
Какво има?
Горе ръцете, Люц! Не се противете.
Но, шефе... – Няма, "шефе". Уволнен си.
Чака те съдебен процес.
Ще бъде неприятно. Много.
Животът на полицай в затвора е ад.
Издадоха те, Люц. – Кой?
Полицията вече не е сигурно място, знаеш го.
Има още камъчета за изплюване.
Издал е само мен. Може би сте го изтезавали.
Пламенен защитник на човешките права!
Не си забравил как откъсна с клещи топките на Бесони.
Било е милувка. – Казал ви е, че съм аз?
Не точно, Люц, ти го потвърди.
Знаеш как е, няма да ти обещавам чудеса.
Ако пропееш, ще ти осигурим единична килия,
да те извеждат на разходка.
И мислиш, че ще клекна? Върви по дяволите, сакат боклук!
Бъди възпитан или ще ти разбия зъбите!
Разбра ли?
Майната ти и на теб! Разказа за морските лъвчета във ваната.
Знаех, че ще го застреляме.
Смърт на морските лъвчета!
Свържете ме с директора. – Хванете ме, нещастници!
Глупак!
Разкарай това, Пере.
Цветята! Махнете ги!
Разкарайте всичко! Хайде, махайте се!
Беше погребан като куче – без колеги, без приятели,
само сестра му и родителите му.
Церемонията беше нощес. – Държат на показността, глупаците!
Коен! – Разчистете!
Нека дежурят, синдикалисти, полицаи,
заклели се във вярност към републиката,
синове на загинали във войната, борците за човешки права...
Но това ще раздели състава. – Разделението е факт, Коен.
Пере, елате да пием кафе. Вие черпите.
Дирекцията реши да ви повиши.
Ще бъде официално публикувано утре или може би тази сутрин.
За заслуги или за прослужени години? – Познайте, драги, познайте.
Живо! Хайде!
Махнете всичко!
Хайде, давай! – Ела с мен.
Дума да не става!
Заповядайте. – Благодаря.
Прегледах досието на Люц. Има нещо подозрително.
Стажувал е във всички отдели, но навсякъде за кратко.
"Лоялност към полицията" го е вербувала,
преди да започне работа тук?
Скати? – Възможно е.
При нормални условия получавам сведенията за час. Сега ми отне 12.
Извинете, беше на бара, пише вашето име.
"Грендел, запазихме дата за вас в крематориума, както и за Пере."
"Лоялност към полицията".
Сержант, не се изкушавайте от наденичките, не са хубави.
По-добре опитайте шунката!
Да вървим, Пере! – Оставете на мен.
Чух, че идвате, Гинзбом.
Не вие ме изненадахте, аз дойдох за вас.
Успях да вляза в "Лоялност към полицията".
Вербува ме инспектор Латюева.
Членовете на заговора,
ветераните ще бъдат гръбнакът на новата държава.
Знаете ли какъв е броят им?
Латюева каза, че когато дойде денят, ще се изненадам от числеността.
Поели сте огромен риск. Защо?
Те или бащите им изпратиха цялото ми семейство в газовите камери.
Не ме е грижа за последствията!
Готов ли сте да го повторите пред директора, пред съдия,
пред съда? – Естествено.
Не искам да ставам мъченик. В тази страна съм приет добре.
Ако ни видят заедно, предвид настроенията,
рискувате да ви застрелят.
Да се срещнем при директора след 5-10 минути.
Ще притиснем Латюева. – Искате ли защита?
Не. Мога да осигуря безопасността си за 5 минути.
Има ли по-добро?
Мамка му!
"Борбата ни продължава... Да живее Франция!"
Убиец! Мръсник! – Долу!
Махайте се, разкарайте се!
Дайте път!
Какво става, Грендел? В опасност ли съм?
Не вие, г-н директор, чакаме свидетел.
Свидетел?
Не трябваше ли вече да е тук?
Разкарайте се!
Аз съм мръсна свиня и страхливец. Предадох другарите си. ЛКП
Поемете тялото!
Не пипайте гранатата, тялото е минирано.
Извикайте сапьорите!
Говоря от името на отдел "Наркотици". Омръзна ни!
Ще застреляме първия боклук, който разкрием!
Напротив! Ако заловите някои, доведете ми го жив.
Не искаме политика, нито да убиват колегите ни.
Някой познаваше ли добре Гинзбом?
Член съм на "Лоялност към полицията".
Е, и?
Искам да преговарям с теб.
Няма за какво, Спиеро. – Отказваш ли ми, Пере?
Нужни са ми 12 часа, за да напусна страната.
В замяна ще те свържа с командващия, отговарящ за вербуването на членове.
За вас това е ключовата фигура в "Лоялност към полицията".
Защо не говориш с Грендел? – Оценен е като твърде праволинеен.
Командващият реши или ти, или никой.
Къде? Кога?
Тази вечер.
За вас.
Да, слушам. Да, г-н префект, моите уважения...
Добре, Спиеро, ще се заема с това по-късно.
Обстоятелствата?
Много добре, тръгвам.
Нищо интересно. А при вас? – Изолиран случай на предаване.
Сериозен? – Ще видим на място, Пере.
Шефе? – Да.
Надявах се да остана при семейството си тази вечер,
имам някои проблеми.
Ако мислите, че може да минете без мен...
Няма проблем, Пере.
Вървете при семейството си.
Ще стреляме ли? – Ще видим, Коен.
Ако се наложи, стреляш и забравяш!
Мръсници!
Жив ли си?
Да, жив съм. Жив.
По-жив от всякога, Коен.
Ще ви кажа какво ще направим, за да останем живи.
Оръжието ви, ако обичате.
Знаете, че такива са изискванията.
Влизайте.
Върви!
Залови Люц и Латюева, но Париж не е Франция!
В провинцията са въоръжени и готови за бой.
Ще изчистим... – Стига!
Нямате илюзии за присъдата, предполагам.
Проявете достойнство!
Исках да поговоря със сина си. – Трябваше да го сторите преди това.
Винаги се сещате със закъснение.
Трябваше да придружите приятеля си Грендел.
Сигурно не е останало много от него.
А не ви липсва смелост.
Обезвредихте бомбата в синагогата и безсмислено загубихте ръката си.
Негодник! Боклук!
По-бързо, хайде!
Един откос. Вероятно от американски М16.
Три куршума, право в сърцето.
Три куршума. Три малки морски лъва.
Това какво е?
Бойци Люц и Латюева, "Лоялност към полицията".
Г-н дивизионен, срамувам се.
Не мислех, че сред нас има от тази измет.
Проявете уважение, за Бога! Или ще ви сритам задниците!
Грендел!
Тук ли е? – Да, в кабинета си.
Грендел!
Не, нищо.
Исках аз да ви съобщя, Грендел. Харесвах горкия Пере.
Не е само Пере.
Мисля за другите жертви, за семействата на колегите.
Когато им кажем, че бащите, съпрузите, които служат почтено,
са убити от полицията.
Всички го мислим, Грендел. Това е болезнен проблем.
Болезнен? Не изпитвам болка. Никаква!
Само искам да ги прострелям в топките!
Искам главата на Скати!
Не, Грендел! Лоялността му не е...
под съмнение. – Нямам подозрения, а доказателства.
Ако не го арестувам тук, ще е другаде и ще е по-зле.
Останете!
Корин,
повикайте Скати.
И сменете водата на орхидеите! Тук вони!
Заради вас се надявам, че няма да съжаляваме, Грендел.
Бързо дойде.
Грешката ви е много проста, Грендел. Не сте единственият, който я допуска.
Бъркате защитата на гнилата демокрация
с висшите интереси на Франция.
Добре, добре. Кой изтегли клечката?
Кой ще ме убие?
Само едно нещо.
Кой уби Пере?
Имам правото да знам, беше ми сътрудник.
Аз.
Много добре. Господа, вие сте арестувани!
И четиримата. Хвърлете оръжията си.
Ти ни арестуваш?!
И сменете водата на орхидеите, тук вони!
Деликатно и двусмислено използване езика на цветята.
Вашата секретарка ви предаде, г-н директор.
Този път не ви подкрепи.
Реши да разкаже каквото знае на Вътрешната инспекция на службите.
И не е единствената.
Други ще я последват, такива са времената.
Ето, всичко е изказано, или почти.
Наблюдават ни, слушат ни.
Десетки очи.
Десетки уши.
Приемате ли? – Отлично, г-н дивизионен.
Господа.
Може ли?
Лична работа.
Това е за Пере.
Малкия ми брат. – Театър!
Добре ли сте, шефе?
Здравей!
Какво ти се е случило, ченгето ми!
Джин,
вече не съм ченге.
На следващия прием може да го кажеш на министъра на културата.
Край с това.
Вече не ми харесва тази култура.
Аз не съм себе си без теб.
Нараниха ли те?
Върнах им го.
Вярвам ти.
Не биваше да будят ченге, което спи!
Режисьор ЖОЗЕ ПИНЕЙРО
В ролите участваха АЛЕН ДЕЛОН, МИШЕЛ СЕРО
КСАВИЕ ДЕЛЮК ПАТРИК КАТАЛИФО
РЕЙМОН ЖЕРОМ, СЕРЖ РЕДЖАНИ РОКСАН ГУЛД, СТЕФАН ЖОБЕР и др.
Превод Йорданка Николова
Редактор Недялка Арнаудова и Синеаст
Субтитри от ТВ, обработка и тайминг СИНЕАСТ ®
2023 ©