They Shoot Horses, Don't They? (1969) Свали субтитрите
Майкъл Саразен
Сюзън Йорк
УМОРЕНИТЕ КОНЕ ГИ УБИВАТ, НАЛИ?
Окей, всички да вземат по един формуляр.
Попълнете го, подпишете се
и, когато получите номерата си, го предайте.
Най-напред го прочетете. Счупите ли си крак, ще го оправим.
Ако настинете, има безплатен аспирин.
Не можем да вземем предвид всички Божии работи.
Възпаления, пневмония - това е между вас и Него.
Затова го прочетете и тогава подписвайте.
Гиг Янг
Бони Беделия
Ред Бътънс
Първо, обикаляме по посока на часовниковата стрелка,
и в кръг, и в кръг, и в кръг.
На всеки два часа почивка по 10 минути.
Роло!
по едноименния роман на Хоръс Маккой
Сценарий: Джеймс По, Робърт Томпсън
Предупредителният сигнал! Ако е вашият партньор,
имате 30 секунди да го накарате отново да се размърда.
Без извинения, без обяснения.
Трийсет секунди.
Ако падне на колене... Роло.
Край, навън. В-Ъ-Н, вън.
Ще продължим, доколкото човешката природа позволява,
така че, когато някой от съдиите реши, това е - никакви обяснения.
Ако партньорът ви е изгонен, може да танцувате сами 24 часа.
Договорите ли се с друг самотен танцьор, няма лошо.
В противен случай - вън!
Винаги край вас ще дежури треньор или медицинска сестра,
и лекар, 24 часа на ден.
Ясно ли е? Сега, за храната.
Четири пъти на ден плюс три закуски.
Сега!
Какво става, по дяволите?
Извинете.
Режисьор: Сидни Полак
"Най-големият танцов маратон в света"
Синко, попълни го и отивай там.
Хайде, отивай.
По всяко време на дансинга ще има двама съдии,
сестрите и треньорите са на местата за отдих.
Ако имате въпроси, елате и питайте.
Ще си почина малко. След няколко часа
ще се втурнем през вълшебните врати на славата и късмета,
така че се наредете и вземете номерата си.
Ще се погрижим, не се тревожете.
Къде искаш това, Роки?
- Сложи го там.
Търки, провери останалите места.
За пръв път ли си на състезание?
Система ми е. Също както във флота.
Редиш се и чакаш.
Какво ще стане, ако се разбързате малко?
Ще ти дойде реда, спокойно.
Какво е това? Контрабанда?
Не, за стомаха ми е. Имам проблеми с него.
На базата на опиума.
- Без номер.
Ето, още.
- Лекарство е, за стомаха ми.
Взимай го другаде. Имам си достатъчно проблеми.
Училището свърши. Чупката!
- Не е честно. Само, защото...
Наеми си адвокат. Следващият. Движете се.
Един път превозвах говеда с кораб от Галвестън.
Същата работа.
Не ви разбирам.
Имам предвид, че на кораба не беше по-зле.
По-добре се справяха.
Винаги някой ги е хранел.
Да са добре угоени, преди да ги закарат в кланицата.
Право на рампата, където един непрокопсаник
ги очаква с големия чук.
Но те не знаят какво ги чака.
Това ги поставя малко по-горе от нас, нали?
Да, ако го разгледаш от тази страна.
Какво му е?
Нищо.
Имате ли някаква специалност?
Аз съм актриса. Алис Льоблан, от Лондон.
Бихте ли изиграли нещо? Да видим малко.
Ако ни дадете няколко минути, може да измислим, става ли?
"Да, казаха ми, че сте глупаци,
но не слушах сладките ви думи, нито повярвах на милосърдието ви. "
Исусе Христе!
- "Обещахте ми живот, но ме излъгахте!
Смятате, че животът не е друго, освен да си мъртъв като камък!"
Страхотно е, наистина. Шекспир, а?
Това е от "Крал Джон".
- Така си и мислех.
Може да е твърде интелектуално, но ще измисля нещо, точно за вас.
Следващият!
Ей, моряче.
Роки, виж това.
Трийсет и една?
- Да, 31.
Трябва ли разрешение от майка ми?
- Краката са си твои, моряче.
Следващият!
Движете се.
Докторе.
Да не си болен?
- Нищо му няма.
Отвори. Още.
По-широко.
- Какво става?
Може да е бронхит.
- Ако е някаква рядка болест?
Не става. Ще заразиш всички, здравните служби ще ме подгонят.
Така е то. Следващият!
Съжалявам, Глория.
Трябваше да ми кажеш.
- Извинявай.
Ами аз?
Съжалявам.
- И той така каза.
С това не се купуват кафе и цигари.
- Не правя изключения.
Ами тя? Ако не е бременна, аз съм Фред Астер.
Какво по-хубаво от това, да имаш дете? Публиката ще гласува за нея.
Какво да направя - да изляза и да се изчукам ли?
Можем да го обсъдим по-късно.
Чакай малко. Имате ли други предложения?
Намери си друг партньор.
Да, бе, къде?
Ей, каубой!
Да, ти! Ела тук.
Успех, Бейтс.
Продължавайте с опашката.
Само минавах оттук. Не съм дошъл да...
- Вярно ли?
Как се казваш, каубой?
- Робърт. Робърт Сайвъртън.
Само за момент! Имаш ли си партньор, Ричард?
Не, аз... Робърт съм. Просто минавах.
Заповядайте, госпожице.
- Как ще танцува с тези неща?
Ботушите ли? Разменихме ги с един тип. Замина и ми ги остави.
Ще си счупи ходилото.
- Намери му други обувки.
Или може би очакваш Уелския принц?
Имам ли избор?
- Имаш. Взимаш го или го оставяш.
Как сте, как сте, как сте? Как сте, как сте, как сте?
Добре дошли на танца на съдбата, дами и господа.
В кръг, и в кръг, и в кръг, и това е само началото.
Само началото! В кръг, и в кръг, и в кръг,
и кога ще свърши? Кога ще е краят?
Кога?
Само когато остане последната двойка от тези прекрасни, ентусиазирани деца.
Само когато последните двама танцьори, олюлявайки се,
препъвайки се, преминат през морето на отчаянието до победата.
Една двойка, само една, ще изтанцува своя валс
над съсипаните тела и разбитите мечти,
понесла голямата награда от 1500 сребърни долари.
Осветителят!
Часовникът на съдбата, дами и господа.
Казах "голяма награда", защото само една двойка
ще танцува върху славата и късмета.
Тези, които отстъпят, тези, които се откажат,
тези, които се предадат - вън!
Тежки условия, но и времената са тежки.
По думите на великия ни водач, Хърбърт Хувър,
"Благоденствието е зад ъгъла."
Само че, какво казваме за депресията?
Това казваме и за депресията.
Хайде, да чуем, приятели! Да чуем!
Налей ми чаша вода, Търки.
Изберете си двойка.
Борете се заедно, надявайте се заедно, молете се заедно.
Вижте дали ще откриете щастливата двойка и ги ободрете.
Хайде, да чуят подкрепата ви!
Покажете им, че през цялото време сте с тях!
Чувате ли, деца? Чувате ли прекрасните хора, които ви подкрепят?
Покажете им, че и на вас ви пука.
Един малък... малък спринт за тези чудесни приятели!
Това е. Усетихте ли?
Усетихте ли? Това е духът!
Защо Калифорния?
Няма да измръзнеш, докато умираш от глад.
Там са филмите.
- Актриса ли си?
Имам четири нищожни роли, откакто съм тук.
Не съм стигала до финалния кастинг. Всичко беше уредено.
Не познаваш ли някой, който може да ти помогне?
В този бизнес ли? Откъде да знаеш кой ще ти помогне?
Днес си електротехник, а утре си станал продуцент.
Можеш да се добереш до такъв, ако скочиш на стъпенката на колата му.
Боже. Виж я онази.
Не зная дали звездите мъже могат да ми помогнат, колкото жените.
От това, което напоследък виждам, разбирам, че съм от погрешния пол.
И ти ли играеш във филми?
- Донякъде.
Бил съм мъртъв френски селянин в "Паднали ангели".
Хотдог! Вземете си хотдог!
Губиш си времето, хлапе.
Кастингът е за "Сурова земя" на Фон Стернберг.
Изцяло селски говор.
Бих могла да играя селянка.
Там не би могла.
Харесва ли ти?
- Има ли значение?
Не, докато на тях им харесва.
Ей, бонбонче! Намери си друг партньор, а?
Само че, не ми се вижда по-здрав от предишния.
Да не си доктор?
- Не му се сърди, скъпа.
Опитвам се да помогна.
Рибено масло. Трябва да пийнеш малко.
Държи се така, защото гледа, че сте на 20 години.
Може би, на 30.
Ето къде се къса връзката, скъпа.
Опитът си струва.
Отваряй си очите, мой човек.
Хвани ритъма и гледай да поддържаш.
Нещо като степ!
Вижте какви състезатели сме подбрали за вас.
Истинска класика, моряче. Трябваше да ги избиеш в Роузлънд.
Сега, аплодисменти за нашия много стар моряк?
Хари Клайн!
Как сте, как сте, как сте?
Благодаря, приятели. Много благородно от ваша страна.
Всички виждате, че Хари е бил във флота на САЩ.
Но има нещо, което не може да се види.
Сега, за момент искам да сме сериозни.
Хари Клайн е един от тези смели млади мъже,
които отплуваха да победят Кайзера.
Точно така - той е ветеран от Великата война.
Да се надяваме, че друга няма да има.
Хари е награден с медал в тази война,
защото е ранен при бойните действия,
но това не е всичко.
Зная, че Хари не би желал да ви го кажа,
но точно сега, в този момент, в тялото на Хари
все още се намират 32 шрапнела. Трийсет и два!
Сега той води друга война и се бори за победа.
Не е ли това безсмъртният дух,
който направи тази страна велика? Бъдете сигурни, че е!
Наистина го мисля искрено, от дъното на душата си.
Трябваше да се науча да танцувам степ.
Добре ли си?
Надявам се, че няма да се наложи да ме влачиш.
Няма да ти се наложи.
Мисли си само за седемте яденета на ден, които ще получим.
Усети ли го?
Кое?
- Океанът.
Вълните. Можеш да ги усетиш през пода.
Дори и да си далече от него, понякога можеш да го усетиш.
Не и там, откъдето съм.
- Къде е това?
Наоколо. Канзас. Тексас, най-вече - Далас.
Сигурно е хубаво.
- Хубаво ли?
Никога не съм минавал оттам, но винаги така ми е изглеждало.
Накъдето и да погледнеш, да видиш земя.
Нищо да не спира погледът ти.
- Да, страхотно е.
Не си падам по прах и кактуси. Затова се махнах.
Защо се махна?
Бил ли си в едно легло със сириец, който дъвче тютюн?
Ако те попитат, кажи, че това не е работа.
Да не би да искаш цялото място?
- Много се извинявам.
Като че ли дансингът е само за нея.
Беше касапин.
Кой?
- Сириецът.
Не исках така да се получи.
Не ме интересува личния ти живот.
Така ли? А защо попита?
Ами, да става разговор. Доста време ще сме заедно.
Недей да злоупотребяваш с това.
Добре.
Как сте, как сте, как сте? Това е необикновена нощ.
Имаме двама съпрузи, които танцуват заедно.
Г-н и г-жа Маккюсак от Минеаполис, Минесота.
Имаме и двойка от Аляска.
Да знаете, че няма друго място, като дома.
И да пишете на бедната си стара майка.
Как сте, как сте, как сте?
Това е нощта на откриването. Усмихнете се на публиката.
Каква публика?
- Това е наша грижа.
Може да те дисквалифицира.
Била съм дисквалифицирана от експерти.
Десет минути и те ще се върнат,
и световното първенство по танцов маратон ще продължи,
и ще продължи!
Нямам време за лични проблеми.
Иди и намери легло.
Вероятно повече няма да имаш такава възможност.
Торбата с прането - там, кърпите и сапуна - тук.
Много е просто. Запомнете - торбата с прането стои тук,
кърпите и сапуна - само в тази стая.
Извинете, момичета.
Г-це Льоблан, подготвихте ли вече нещо?
Сега го уча наизуст. Всяка дума.
Елате следващата почивка в офиса ми. Ще го чуем.
По-добре си е краката ти да си починат.
Кога ще дойде бебето?
Не зная.
Какво казва лекарят?
Аз и Джеймс пътуваме на стоп, возим се в товарни вагони.
Чудо на природата.
Исусе!
- Защо?
Има ли смисъл да имаш дете, ако нямаш кинти да го отгледаш?
По-добре поседни. Имаш още пет минути.
Хората не могат да престанат да раждат деца, защото нямат пари.
Смяташ ли да го задържиш?
Никога не бих...
Джими иска бебето.
Да, бе. Още един глупак в цялата дивотия.
Казах, без грубости. Да няма дрязги, колеги.
Какво става, момче?
- Имам чувствителни крака.
Следващия път ще опитам седене върху стълб.
Вие сте луди.
Наистина ми е жал. Човекът не издържа дори до първата почивка.
Това ми е осмият маратон.
Веднъж, заедно с жена ми, победихме в Оклахома сити.
Изкарахме 1253 часа непрекъснато движение.
Първия от тях измина, хлапе.
Как си?
- Добре съм, докторе.
Не е първа класа.
По дяволите, дори не е и трета, но е по-добре от нищо.
Нямаше какво да правя и затова съм тук.
Знаеш ли какво щях да сторя, ако бях на твоите години?
Отново бих постъпил във флота.
Едва ли щях.
Искам да мога да се махна, ако ми писне.
Да се скиташ? Добре ще е, но за малко.
Човек трябва да е свързан с нещо. Да бъде част от нещо.
Смятам, че това е човешката природа, не е ли така?
Наистина, не съм се замислял.
- Ще се замислиш.
Когато станеш на моите години, ще се замислиш.
Не, че съм толкова стар.
Тези мускули още вършат работа, хлапе.
Повече, отколкото краката ти.
Точно тук, горе.
"Даян Нико те очаква.
Листенцата на цветята ще окапят, но Даян Нико ще чака вечно. "
Алис, това е ужасно.
Просто не ми подхожда.
Ще го помоля да ми намери нещо друго.
Ей, маце, това от Париж ли е?
Не. Майка ми го уши.
Харесва ли ти?
Много е хубаво.
Казаха, че след първите 100 часа започваш да свикваш.
Какво гледаш?
- Там някъде има счупен прозорец.
Опитах се да видя дали навън е още светло.
Четири сутринта е.
- Зная.
Понякога, край брега, става светло към четири.
Така е на Хавай, защото е остров, нали знаеш?
Зная.
Можеш да погледнеш през океана, докъдето е светлината.
Да застанеш и да гледаш как слънцето изгрява
от едната страна на света, и залязва от другата.
Как си успял да стигнеш дотам, до Хавай?
Никога не съм бил там, но си представям как изглежда.
Предполагам, че можеш да си представиш, че си Гари Купър.
Никога не съм си го мислил. Защо винаги спориш?
Кажи на тази, шашавата, да остави жена ми на мира.
Всяка почивка е при нея и я навива да остави бебето,
да се отърве от него. Руби се нервира.
Досега никой скитник не я е разстройвал така, както тя.
Върви по дяволите, маймуна такава!
Недей.
Момче, следващият път ще те...
- Начукай си го!
Знаете правилата. Без бой на дансинга.
Това да не е някакъв вертеп?
Държа те под око.
С кое?
Това беше глупаво. Можеше да те убие.
Предполагам.
Защо го направи?
Защото си ми партньор.
Колко ли остава още?
Усещам как злото пристига.
Не се оставяйте да ви дават кодеин. Ще ви съсипе.
И в кръг, и в кръг, и в кръг.
Осемдесет и седем часа постоянно движение.
Още се борят, още се надяват да спечелят
голямата награда от 1500 сребърни долара.
Да възнаградим с аплодисменти тези храбри деца!
Ето, това е духът.
Искаш ли да поспиш малко?
Не, прекалено съм уморена.
Морякът казва, че ще мине доста време, около 500 часа,
преди да се умориш дотолкова, че да заспиш в движение.
Изглеждаш уморена.
- Няма шега.
Защо не опиташ да заспиш на рамото ми?
Няма да те изпусна. Вярвай ми.
Това ми каза и последният.
Кое?
- Няма значение.
Глория?
Онази пак е там.
Сигурно живее тук.
Трябва да си мила с нея.
Роло ми каза, че се опитвала да ни намери спонсор.
Никой не я е молил.
Това значи 4 долара седмично, чисти чорапи и нови обувки.
Аз съм г-жа Лейдън.
- Да, мадам, известно ни е.
Един от съдиите каза, че опитвате да ни намерите спонсор.
Защото сте любимата ми двойка.
Носите моят номер - 67.
Това е годината, в която съм родена.
Сериозно?
Не трябва да стоим дълго на едно място.
Разбирам. Продължавайте.
Но не се предавайте, защото ще победите.
Зная, че е така.
- Благодаря.
Не може да напускате дансинга. Трябва да ви отстраня.
Да не ти пука.
Отбележи тези двамата.
Няма да разберат какво са изпуснали.
Защо не ми каза, че ще е толкова тежко?
Много си стягаш коленете.
Напрягаш мускулите.
Шейсет и пет.
Пресметнах. На толкова години е.
Боже, надявам се да не живея толкова дълго.
Не стана така.
Не беше точно така.
Ние бяхме близки, донякъде.
Бях й приятел.
Как сте, как сте? Гледайте си в краката.
Седем яденета на ден. Пребройте ги.
Тези момчета и момичета наистина ще се нахранят.
Как се казваш, скъпа?
- Енджи.
Харесва ли ти храната?
- Много е хубава.
Чухте ли? След четири дни непрекъснати танци,
тези хлапета може да не тропкат много силно,
но, бъдете сигурни, че са добре натъпкани.
Имат само десет минути, за да се нахранят
и трябва да продължат да се движат, през цялото време.
Как си, моряче?
- Добре съм, кльопачката е екстра!
Храната е от нашите кухни, от нашите кулинарни експерти.
Това е голям разход за ръководството,
но то е сигурно, че тези деца ще бъдат добре нахранени.
Хранете се, хлапета. Продължавайте да танцувате.
Как сте, как сте, как сте?
Налага ми се.
Как ще го храниш, когато дойде?
Двойка номер 65,
в сцена, направо от хита на Бродуей "Личен живот",
нашите Рамон Наваро и Джийн Харлоу -
г-н Джоел Джерар и г-ца Алис Льоблан.
Дали ни харесаха?
- Надявам се.
Има ли някой вътре?
Хора от студиото. Да хвърлим едно око.
Алис и Джоел ще се върнат отново,
освен ако в публиката има някой ловец на таланти от Холивуд.
Съгласно нашите условия да ви информираме за всичко,
което се случва тук, в нашето семейство,
с удоволствие ви съобщавам, че се е появил още един спонсор
да подкрепя още една двойка от нашите храбри деца.
Двойка номер 67 - Глория Бийти и Робърт Сайвъртън!
Оставете ги да видят компанията, която ги подкрепя.
Поздравления, деца.
Кой знае, с такъв спонсор нищо чудно да спечелят.
Да предположим, че победим. Какво ще ги правиш?
Кое?
- Парите.
Може би ще си купя хубава миша отрова.
Какво става, по дяволите?
Каза ми да те събудя след два часа, Роки.
Раздрусай ме, Търки.
Послушай ги.
Тези чудесни хора.
Как сте?
Затвори проклетата врата.
Чудесно.
Само трябва да ги разбереш.
Знаеш ли какво, Търки?
Старият никога не завърши четвърти клас.
Когато отиде сред хората,
бъкел не знаеше.
Знаеш ли какъв беше? Беше лечител.
Вземаше ме с него при обиколките си.
Бях този, когото лекуваше.
Аз бях подставеното му лице.
"Върви, момчето ми!"
"Когато положа ръката си върху теб, ще проходиш. "
"Ще проходиш".
Ама, че копеле!
Мислеше си, че вярват на него, но вярваха на мен.
Ето го момчето, чиито пръсти обхващат 13 ноти.
Какво правиш тук? Сега е почивка.
Краката ти трябва да си починат.
Гледах залеза.
Отивай да почиваш.
Добре.
Залез.
Сестра?
Може ли някой!
Няма я. Сестро!
Какво има?
- Няма я.
Няма я!
- Какво го няма?
Роклята ми!
Точно до теб е.
- Не, другата. Розовата.
И лаковете ми за коса.
Моят руж!
И червилото ми! Всичко е изчезнало!
Някой ми ги е взел от чантата!
Никой нищо не е взимал. Паднали са тук някъде.
Не. Те са го направили!
Някой от тях ми е откраднал нещата!
- Стига!
Престани, веднага.
- Върнете ми ги!
Върнете ми ги!
Какво става тук, по дяволите?
Чухте сирените. Побързайте и излизайте!
Роклята ми. Беше в куфара ми.
Превъзбудена ли е?
- Не ми се вярва.
Онази от розов сатен.
- Разтресете я малко.
Остават няколко секунди.
- Имам само две рокли.
По-късно! Сега си измитай задника оттук.
На никой не му трябва роклята ти.
Моля, почакайте.
Защо не си облечеш другата?
Почакайте, моля.
Какво?
- Нищо.
За какво го правят?
Не е за забавление. Бъди сигурна.
Боже! Почва се.
Не мога. Джими, не мога.
Можеш, скъпа. Само не го мисли.
Кучи син.
Тази вечер при нас има хора от Холивуд.
Вземете от униформите, които ви подават
и не забравяйте да закачите номерата си.
Номер 63, полека с роклята.
Тези облекла са ползвани само един единствен път,
така че всяка повреда ще бъде заплатена от вас, ясно ли е?
Нямаме достатъчно униформи за всички,
но и потните ви дрехи също са хубави.
Наблизо имаме лекар и медицински сестри,
така че не се безпокойте.
Тези, които са професионалисти, вече знаят как действа.
Останалите от вас също знаят за какво става въпрос.
И сега, сега ще го видим!
Как сте? Дербито!
Върховният тест на енергията и издръжливостта.
Десет плътни, изтощителни минути на мъчение и разруха - дербито!
Добре! Добре.
Защото сте тук за един вълнуващ експеримент.
Ако ми позволите да споделя с вас една мисъл,
това ще е урок за всички нас, дами и господа.
Състезатели, ако ме чувате...
няма нужда да бъдете първи,
докато вървите бавно по пътя на живота,
но недейте да сте последни!
И в кръг, и в кръг, и в кръг ще вървят 10 мънички минутки.
Кой ще даде темпото? Кой ще спечели надпреварата?
Всички, освен последните три двойки!
Тръгваме!
- И сега, ето ги и тях!
Гле'йте, гле'йте, гле'йте, приятели.
Те си имали колене!
Всички ли са тук? Хубаво да видим!
Пригответе си кърпички,
защото три двойки са на път да ни кажат "чао".
Да, точно така.
Сестри, докторе, готови ли сте?
Публиката готова ли е?
Добре! Дайте го тук!
Мистър Ритъм!
Точно така, те тръгнаха, дами и господа!
Всеки е победител, освен последните три двойки.
Върховният тест на енергията и издръжливостта.
Ако някой падне, има десет секунди,
само десет секунди, за да се изправи.
Спортно ходене. Дръжте си шапките.
Ето ги водачите. Вие, четиримата съдии,
не изпускайте от очи последните три двойки,
защото последните три ще изгубят.
О, има струпване.
Има струпване в далечния ъгъл!
Едно! Две! Три!
Четири! Пет! Шест!
Седем! Осем! Девет!
Какво ще кажете? Вълнуващо ли е?
Добре ли си?
Само продължавай!
На състезанието не се допускат облози,
но винаги може да окуражавате любимата си двойка.
Тези прекрасни деца заслужават подкрепата ви,
защото всеки от тях се бори с болката, преумората,
изтощението, и се бори да продължи,
борейки се за победа. Това не е ли американската мечта?
Дами и господа, току що ми съобщиха,
че тук, сред нашите почетни гости, е г-н Марвин Лерой!
Чу ли? Лерой.
Кой е Лерой?
- Най-добрият режисьор в Холивуд!
Какво ще кажете, г-н Лерой?
Почти толкова вълнуващо, колкото и в "Малкият Цезар", нали?
Спортно ходене, моряче, или тя напуска!
Хайде, почти стигнахме.
Там има проблем!
Момчето от двойка 78 е в беда. Викнете там някой съдия.
Едно! Две!
- Ставай!
Не, стига! Ставай!
Три! Четири!
Пет! Шест!
Не!
Осем! Девет! Десет!
- Стига!
Навън! Изведете го!
Двойка номер 78 напуска!
Вън от световния чудовищен танцов маратон!
Но това е животът! Да ги възнаградим с аплодисменти!
Добре ли си!
Отзад ли сме?
- Не зная.
По-малко от две минути, дами и господа!
Давай! Продължавай!
- Само две минути.
Какво става?
Двойка номер 67 има проблеми.
Без майтап, имат проблеми!
Момчето от 67 падна! Той падна на пода!
Какво има?
- Кракът ми.
Изпъни си крака и го раздвижи!
- Едно!
Размърдай си крака!
- Две!
Три! Четири!
Изпъни си крака.
- Пет!
Помогни ми!
- Шест! Седем!
Млъкни, по дяволите! Той става!
Станал съм!
- Облегни се на мен.
Момчето от двойка 67 стана!
Но ще се справят ли? Пропуснаха обиколка.
Остават 40 секунди. Ще се справят ли?
Беше страхотен. Имаш невероятна воля.
Пази си въздуха!
- Надявам се да успееш, скъпа.
Трийсет секунди!
Двайсет секунди!
Десет секунди!
Пет секунди!
Изгубилите са двойки номера 22,
28 и 37.
Не бяхме последни. Всичко е наред.
Това е тъжен момент за всички нас,
но такива са правилата, дами и господа.
Но, след 602 часа,
25 дни непрекъснати танци,
смятам, че тези деца заслужават големи аплодисменти!
Има ли нещо ново, г-н Гравър?
Не се безпокой, Алис. Докладвал съм на ръководителите.
Сигурно скоро ще научим нещо.
Не може просто да изчезне. Някой я е взел.
Не е само роклята. Гримовете ми и всичко.
Нямам други.
Решението на лекаря е...
Лилиан Креймър остава в маратона!
Лекарят ме увери, че Лилиан има само леко главоболие.
Главоболие.
Според знахаря, тя има тумор на мозъка.
Не ми се вярва.
Не съм много сигурен, но мисля, че е нещо друго.
Симптомите са различни.
Така ли? Откъде знаеш?
Видях го в един филм
с Анита Луис и Ричард Кромуел.
Тя от това умря.
Мозъчен тумор, но беше различно.
Един ден изведнъж всичко започна да й се вижда в мъгла.
Докато, накрая, вече нищо не виждаше.
Дори не можа да види Ричард Кромуел, когато го целуваше на сбогуване.
Верно?
И после, какво, умря ли?
Стоеше отнесена, докато слушаше любимата си песен.
И след това беше мъртва.
Без болки ли?
Сигурно са излъгали.
Боби?
Хайде, хлапе. Хайде.
Томи?
- Да, моряче.
Хлапето спи.
Франк, тук имаме един умрял.
Подай амоняка.
Знаеш ли къде си?
- Какво?
Дайте му още една доза.
- Не!
Оставете го на мира.
Добре ли си?
Облегни се на мен.
Смяташ ли, че ще се справиш?
- Той ще се оправи.
Попитах него, не теб!
- Добре.
Добре съм.
Също както в брака,
тези хлапета трябва да се отделят за малко един от друг,
но поради голямата умора,
е по-трудно сам да се крепиш на краката си,
затова не ги изпускайте от очи, защото скоро всичко може да свърши
за някое от тези храбри, борещи се хлапета.
Вземете си хотдог!
Хотдог! Вземете си хотдог!
Парят! Хотдог!
Вземете си хотдог!
Само петаче! Пет цента!
Хотдог! Вземете си хотдог!
Какво има?
- Махнете ги от мен!
Какво!? Сестра!
Какво става?
- Пълзят по цялото ми тяло!
Махнете ги! Моля ви, помогнете ми!
Пълзят по цялото ми тяло.
- Добре сте.
Нищо ви няма.
- Дръжте я!
Какво й е?
- Побъркала се е.
Дръжте я!
Кажи да включат грамофона.
Моля, помогнете ми!
- Това няма да й помогне.
Шърл...
- Пълзят по цялото ми тяло!
Чуй ме, Шърл. Чуй ме.
Пълзят по цялото ми тяло!
- Кажи ми къде са?
Къде са? Тук, на ръката ти ли?
Изчезнаха. Тук, на рамото ти ли?
Да.
- Тук.
Всички изчезнаха.
Всички ли изчезнаха?
- Да, всички.
Вкарайте я под душа.
Хайде, скъпа, добре си. Нищо ти няма.
Нищо ти няма.
Техниката си я бива.
Мислех си, че ще я рекламираш и ще й платиш допълнително.
Не. Твърде реално е.
Глория?
Надявам се случката да не те разстрои?
Не.
Цигара?
Не.
Не.
Десет минути и танците продължават отново и отново.
Една такса ви дава право да останете, колкото искате.
Затова, докато децата почиват и се преглеждат от лекарския екип,
може да посетите прекрасния ни бар,
където се сервират всякакви напитки.
Благодаря, благодаря! Как сте?
Изглежда също като нейната рокля.
Същата е. Веднага се вижда.
Дори и да е нейната, вече е унищожена.
Нищо не мога да направя.
Няма ли да опитате да откриете?
Някой я е откраднал и накъсал.
Може да съберете всички и да откриете кой го е направил.
Не са били хлапетата.
Откъде знаеш?
Защото аз я взех.
Защо?
- За успеха на шоуто.
От което всички имаме интерес, не е ли така? Шоуто!
Не, то е състезание.
Не трябва ли да е такова?
Нали това рекламираше? Състезание.
Не и за тях.
За теб - може би, но не и за тях.
Смяташ, че са хвърлили две петачета да видят хубавите ти очи?
Или, че Алис изглежда, все едно е излязла от салона за красота?
Не им пука дали ще спечелиш ти или Джеймс и Руби,
или Човекът от Луната и Феята на зъбчетата.
Искат да видят нещастие, за да се почувстват по-добре.
Имат това право.
Виж ни нас. Всички сме такива.
Мръсни, с подути крака, не спали.
Така е, докато вярват в това.
Но как успяват с Алис, която изглежда,
все едно е тръгнала на бал в Бъкингамския дворец?
Тя развали магията.
Сега изглежда както трябва, така че ще й повярват.
Толкова е просто.
Защо не вземеш да поспиш по време на паузата?
Да.
Робърт?
Изведи ме навън.
Не можем.
- Моля те.
Алис, почивката скоро свършва. Не можем.
Говори ми.
Говори ми. Разказвай ми нещо.
Говори ми. Дръж ме.
Смъкни ми презрамките. Целуни ме.
Говори ми, Робърт.
Къде си пораснал. Разкажи ми къде си роден.
Чикаго. Роден съм в Чикаго.
Чикаго. Никога не съм била там.
Не мога да си го представя. Разкажи ми за семейството ти.
Какво работи баща ти?
- Беше аптекар, но почина.
Залепнала е, Алис.
- Свали я.
Разболя се от грип и умря.
Какво да правя?
- Свали я?
Целуни ме. Докосни ме.
Целуни ме!
Алис, ще влезе някой.
- Няма значение.
Целуни ме.
Имал ли си братя или сестри?
- Не.
Аз имах брат.
Умря при Сома.
Познай как се казваше? Опитай.
Не зная.
- Познай!
Не мога.
- Толкова е лесно.
Джордж, Робърт.
- Не.
Не, стой, не си тръгвай.
Алис, аз...
- Недей!
След малко изсвири любимото ми парче.
Ще танцуваме ли?
- Върви по дяволите.
А сега, дами и господа,
нашият собствен Ръс Коломбо - г-н Коули Джеймс.
Глория?
Както съобщи Норман Дейвис, американски представител
в комисията по разоръжаване в Женева,
тази вечер премиерът Мусолини встъпи в длъжност.
На официалната вечеря присъстваха също
г-н Маркони, изобретателят, членове на кабинета,
заедно със служители от американското посолство.
След вечерята последваха разговори с премиера и министрите.
Г-н Дейвис посети дома на г-н Кърк...
Не ме докосвай.
с италиански експерти в обширно интервю за Форин Офис.
В Бостън, на Антъни Бендер, 43 годишен, бе разрешено да гласува,
но, най-напред той трябваше да докаже, че е жив.
Когато Бендер влезе в пункта за гласуване,
беше предизвикан - "Тук не може да гласувате. "
"Защо не?" - попита той.
"Записано е, че сте умрял" - му отговориха.
Бендер незабавно приведе доказателство, че е доста жив,
и служителите решиха, че може да упражни правото си на глас.
Пожарникарите в Детройт все още се борят с огъня,
който отне живота на двама души.
Шефът на пожарната съобщи,
че пожарът ще бъде овладян най-рано утре сутринта.
Оценката на щетите надхвърля 41 000 долара.
Тук е 50 киловатовата станция Кей Еф Ай...
Недей!
- ... от центъра на Лос Анджелис.
Времето: очаква се температурите да паднат до около 4 градуса
в някои части на долината Сан Хоакин.
През нощта и рано сутринта в крайбрежните райони ще има мъгла,
с температури под 10 градуса. Утре ще бъде ясно и топло
с температури над 18 градуса.
Промених си решението.
Твоят партньор те очаква.
Беше се наклонила над парапета.
Беше абсолютно спокойна, напълно отпусната.
Не я виждах много добре,
но достатъчно от лицето й и устните й, за да видя, че тя...
се усмихва.
Хиляда часа!
И, за да ни помогне да отпразнуваме случая,
тук е Джеф Медсън и неговият оркестър! Давай, Джеф!
Как сте! Хиляда часа непрекъснати танци.
42 дни на изтощителни, мъчителни движения,
съпротивляващи се на гравитацията, и те отново са тук.
Двайсет и една храбри двойки продължават да танцуват.
И колко ли ще танцуват още, преди някоя от тях, само една,
да оцелее, за да спечели чудовищния маратон?
Глория?
Кой е?
- Никой.
Искаш ли да поговорим?
Не.
Искам да се върнеш при нея.
Как? Знаеш ли тя какво си мисли?
Не се получи.
Да се преместим ли от другата страна?
- Не.
Искаш ли да спиш?
- Не.
Какво искаш, по дяволите?
Някога казвали ли са ти, че си...
- Да, казвали са ми.
Не забравяйте, на сутрешното празненство дами канят!
До 3 сутринта, това е.
Имам важно съобщение
за Джон Хиршман, касиерът.
В момента успешно се възстановява след пристъп на апандисит
в болницата "Санта Моника".
Знаем, че ще се присъедините към поздравленията ни към него
с пожелания за бързо възстановяване.
Благодаря, благодаря, благодаря.
Влез на дансинга. Хората са си платили да те гледат.
Добре.
- Хайде.
Идвам!
Луната е на всички.
Най-хубавите неща в живота са безплатни.
Звездите са на всички.
Блещукат и за теб, и за мен.
Пролетните цветя,
червеношийката, която пее,
са твои, мои...
Любовта може да дойде при всеки.
Най-хубавите неща в живота са безплатни.
Най-хубавите неща в живота са безплатни.
Какво ще кажете? Не е ли хубаво?
Нашият номер 68!
Това е Руби Фикс, прекрасна малка дама с ръце, пълни с чар,
стая, пълна със смелост и цяла къща надежда.
Зная, че всички ще ме подкрепите в пожеланията ми към нея -
живот, пълен с щастие.
Надявам се, че си е струвало.
Парите ни трябват.
Тази вечер е на знаменитостите.
Казвам "Добре дошли" на г-ца Хелън Туелвтрийс
и на изгряващата млада звезда, г-н Рос Алекзандър!
Но на великанския маратон всяка нощ е на знаменитостите.
Как сте, как сте, как сте?
Малко прилича на нея.
На кого?
На леля ми.
Каза, че ще бъде тук.
Ако имаше награда за кучки, тя щеше да спечели.
Наблюдавай ниския плешив мъж.
Дупки, все едно от акне.
- Боже, трябваше да я чуеш как пищи.
"Разкарайте оттук този мръсен помияр".
- Той е помощник-режисьор.
"Не може да вкарваш животни в моя пансион".
Заминава за десетдневния уестърн в "Монограм".
Така или иначе, нямаше да го доведа тук.
Може да е имало нещо за мен?
Той просто ме последва и това е.
Може би, може би...
Не бих го задържала, но тя взе да пищи.
Заявих, че ще кажа, че крещи на един от пансиона...
Гадина.
- ... каквато сигурно беше.
Той беше болен от нещо.
Съпругът ти ли?
Не.
- Онзи от пансиона ли?
Не, за Бога, кучето!
Ставаше все по-зле, трепереше непрекъснато,
квичеше и скимтеше цяла нощ.
Тъпо животно!
Скимтеше и виеше, и не искаше да млъкне.
Какво, по дяволите, прави Господ, докато си седи там горе?
Колко ли е добър Той, ако не може да накара краставо куче да млъкне
и да не буди проклетите й пансионери?
Знаеш ли какво направих?
След като всички си легнаха, го закарах долу в приемната.
Тя имаше един диван с мохер, беше любимият й.
Сложих го върху дивана.
Защо ли ти го разказвам?
Трябваше да поспиш.
Току-що се събудих.
Искаш ли нещо? Нещо за краката ти?
Какво ще кажеш за трион?
Лекарят ще ти даде нещо, от което да се почувстваш по-добре.
Той какво има?
- Аспирин.
Така си и мислех.
Виждали ли сте Джоел?
- Аз го видях, добре е.
Този път си е хванал истинска красавица.
А аз съм този, който трябва да каже на Роки.
Поздравления.
Стига с тези глупости! Какво става?
Точно, каквото изглежда.
Обръснах се, преоблякох се и си стягам багажа.
За къде?
- Намерих си работа.
Не е кой знае какво, но е работа.
Десетдневен уестърн в "Монограм".
Копеле мръсно! Няма да избягаш от мен!
Няма ли? Само стой и гледай, скъпа.
Дали тя ще се справи?
След повече от 1100 часа на невероятно изтощение,
ето я, сама, но все още в борбата.
Седемнайсет часа - само това са й останали.
Дали ще намери нов партньор, преди да изтекат тези часове?
Дали късметът ще награди нейните усилия и дух?
Дали тя ще се справи?
Няма да напусна.
Няма да се предам.
Как са сметките?
Телефонните разговори намаляват, почистването се увеличава.
Да?
Какво ще стане, ако не намеря партньор?
Имаш 11, почти 12 часа.
Мога да смятам.
Какво ще стане?
Знаеш правилата.
Можеш да ги промениш.
Не мога. Тълпата трябва да вярва в нещо.
Престанат ли да вярват, повече няма да идват.
Всичко друго, само не това.
Томи, имаме един умрял.
Оставете го на мен.
Хайде.
Исусе!
Хайде! Хайде!
Хайде, моряче!
Вън! Изведете я.
Шърли Клейтън.
Ще ни липсваш, Шърл. Така ли е, приятели?
До скоро, Шърл, не се отчайвай.
Всички тук са с теб и това е, което си заслужава.
На всички ни е много тежко,
след като живяхме заедно през тези часове и седмици,
да видим как едно от тези чудесни, смели хлапета отпада.
Но, животът продължава, нашият маратон - също!
Остават още три минути! Мъчителен, сърцераздирателен хасъл!
Повече от 1200 часа непрекъснато танцуване
и, ето ги отново пред нас,
борещи се за оставане в надпреварата.
Но последните три двойки ще загубят.
Последните три двойки ще бъдат елиминирани!
Как сте, как сте? Хайде, да чуем!
Да чуем и ето там!
Какво става?
- Гърдите ми!
Ела, облегни се на мен. Прегърни ме с ръка.
Къде те боли? Какво е?
Една минута!
Само още малко!
Давай, хитро старо копеле!
Хайде, по дяволите!
Облегни се на мен! Уморих се да губя!
Давай!
Изглежда, че нашият мореплавател и дамата без късмет са в голяма беда.
Давай, по дяволите! Ще успеем!
30 секунди!
Върви! Върви!
Върви, по дяволите!
Ще успеем!
Пет! Четири!
- Давай! Върви!
Три! Две! Едно!
Задраскайте тези три хлапета, те загубиха!
Моряче, успяхме!
Дайте ги под прожекторите. Артър и Джийн...
Пати и Дон, Дъсти и Джизъл...
Силни аплодисменти за загубилите.
Хайде, да ви чуем.
Изглежда, нашият древен мореплавател малко е паднал.
Няма за какво да се тревожим. Добре е, оставете го на мира!
Махнете я оттук!
- Той ще се оправи!
Какво го гледат? Ще се оправи.
Току-що получих бележка от нашия домашен лекар.
Нищо сериозно.
Просто топлинен удар.
Разбирам, че Хари, какъвто си е твърд и опитен моряк,
искаше да продължи в маратона,
но докторът казва "не", и когато нещата стоят така,
думата на доктора е закон.
Той ще се оправи.
До скоро, моряче.
Да окуражим останалите хлапета.
Имате 10 минути да се позабавлявате
в чудесния ни бар "Палм Гардън".
Не съм толкова заможна.
Извинявай.
Боже мой.
Махнете се.
Излезте оттук.
Хайде, по дяволите!
Сега можеш да излезеш.
Никой нищо няма да ти направи.
Не искаш ли да излезеш?
Там може да настинеш.
Нали не го искаш?
Просто искам да ти помогна.
Искам само да спра водата, и това е.
Искам само да завъртя крана.
Добре, де, няма,
щом не искаш.
Кажи ми.
Нещо, каквото и да е.
Той... ме докосна.
Кой?
Той... ме докосна.
Махнете се оттук!
Мъртъв ли е?
Морякът ли?
Имаш предвид морякът?
Не.
Имаш честната ми дума, че ще се оправи.
Някой изпищя.
Това беше ти, Алис.
Момче среща момиче, момче губи момиче, момче среща момиче!
Такава е историята на нашата обичана двойка -
Глория Бити и Робърт Сайвъртън!
Как сте, как сте, как сте?
Не съм сценарист от Холивуд,
но зная какъв ще бъде краят на тази история.
Несправедлив.
Подсъдимият ще иска ли думата, преди съдът да произнесе присъдата?
Не.
Не, господине.
Влезте.
Седнете, настанете се удобно.
Зная, че е времето ви за почивка, така че седете и почивайте.
Имам една малка идея, нещо, което ще помогне на шоуто,
нещо, което ще е от полза за всички.
Специално, може да е от полза за вас двамата, като в същото време
ще даде повод за размисъл на приятелите от публиката.
Ще ни сложите в клетки, а те ще ни хвърлят фъстъци ли?
Майтапът настрана.
- Кой се майтапи?
Това, което искам от вас двамата, е да се ожените.
Точно тук, на дансинга.
Сватба пред публика.
Ако искате, след шоуто може да се разведете.
Всичко е заради ефекта.
Какво ще кажеш, Робърт?
Не зная. Струва ми се, че...
- Той казва "не".
Тя вместо теб ли говори, Робърт?
Точно така.
Робърт, смятам, че ще е по-добре да го обсъдим двамата с нея.
Може ли?
- Да, разбира се.
Но ти си съгласен с идеята. Нали това каза?
Не, господине, нищо не съм казал. Казах само, че...
Същата работа.
Само за минутка.
Какъв ти е проблемът?
Страх те е да се ожениш?
Няма да мирясаш, докато не прецакаш всичко, така ли?
Чакай малко. Чакай!
Няма да се женя за никого!
Това е бизнес!
Точно бизнес си е, за Бога!
Ще си тръгнеш оттук с разни неща - нови дрехи,
сума ти подаръци, сребърни прибори,
ютии, тостери, такива работи.
Какво ще ги правя тези лайна?
- Ще ги продадеш!
За Бога, опитвам се да ви помогна.
Може би ще си тръгнете с 200 - 300 долара, това си е нещо.
Освен ако не искате да си тръгнете с петачетата, с които ви замерят.
Така ли? Ами, ако спечелим?
От доста време съм в този бизнес.
Може да не позная победителя, като го видя,
но съм адски сигурен кой ще загуби.
Кучи син!
Може би.
Искаш ли да си тръгнеш оттук с няколко стотачки или не?
За двамата победители има по 750 долара!
Точно така, намалени с разходите.
Какви разходи?
Този маратон не е без пари.
Всеки ден получавам камара сметки.
Пазя разписките. Вие ми струвате пари.
Пране, почистване, телефонни разговори, лечение.
Какво е това?
- Това са сметките на теб и Робърт.
И ще ми ги удържите?
Само ако спечелите.
Ако не спечелите, не плащате. Нямам намерение да прецакам някого.
Исусе!
Глория, трябва да се връщаме.
Какъв е смисълът, по дяволите?
Точно така.
Къде, по дяволите, е другият?
Не стой така. Защо не ми помогнеш?
Как точно изглежда?
Ей така, да не си мислиш, че прилича на вратовръзка?
Знаеш ли какво?
Не тръгвам без него от тази проклета смрадлива дупка.
Това е последният чифт, който имам.
Цял месец не се качвах на трамвай, за да си ги купя.
Това ли е?
Не, за Бога, копринен е.
Намерих го.
- Това ли е?
Да.
Страшно съжалявам.
Глория, недей.
Може би ще можем да го оправим,
да го зашием или...
Глория, дай да погледна. Сигурно ще може да се зашие.
Имам още 71 цента. Може би ще мога да купя...
Млъкни!
Не става въпрос за проклетия чорап.
Няма нищо.
Обичах да гледам океана,
да се разхождам край него, само да седя и да го слушам.
Сега не ми пука дали ще го видя отново.
Него или друго, каквото и да е.
Какво ще правиш сега? Ще опиташ ли отново в киното?
Не.
Няма да успея.
Може би няма значение, дори и да успея.
Всичко вече е нагласено, много преди да се появиш.
Знам какво си мислиш.
Знам точно какво си мислиш.
Така ли?
Какво ще правиш?
Ще се разкарам от тази лудница.
Повръща ми се от цялата смрадлива работа.
Каква работа?
Животът.
Стига вече оптимизъм.
Нямам намерение.
Тогава защо ме гледаше така?
Не те гледах.
Само се опитвах да видя лицето ти.
Продължавай да гледаш.
Остани с мен до края.
Помогни ми.
Моля те.
Кажи ми кога.
Готова съм.
Сега ли?
Сега.
Какво стана?
Продължавай.
Имам си по-важна работа.
Хайде.
Да вървим.
Защо го направи, хлапе?
Тя ме помоли.
Услужливо копеле.
Това ли е единствената ти причина, хлапе?
Уморените коне ги убиват, нали?
Как сте, как сте, как сте?
Ето ни отново тук!
Тези чудесни деца, все още борещи се, надяващи се.
Докато часовникът тиктака,
танцът на съдбата продължава!
Маратонът продължава отново и отново.
До кога ще издържат?
Да ви чуем! Хайде!
Да ви чуем!
БГ субтитри: StargazeR