Die Sohne der grossen Barin a.k.a. The Sons of Great Bear (1966) Свали субтитрите
Джени... – Идвам веднага.
Тъпа работа. Трябва да открием злато.
Червенокожият може знае нещо...
Хайде, продължавай.
Кой е на ред? – Аз.
Е, това е мъжка дума!
Хей, Боб, още едно за всички.
Кога?
Очакваме моя бял брат Червената лисица.
Джени, ела насам. Ела де.
Това какво е?
Да не се повтаря.
Здрасти, Фреди, стари приятелю. – Здрасти.
Моят брат Матотаупа. – Моят брат Червената лисица.
Здрасти.
Здрасти, Фред.
Бен, дай бренди, но да е от доброто, разбойнико!
Сядай, приятелю. Ела.
Хайде, включи се.
Ще ми провърви ли?
Матотаупа.
Наслука, червенокожи братко. Или ти свършиха парите?
Заложи коня. Или пушката.
Злато.
Много добре. Знае къде е мястото.
Какво знам аз?
За златото във вашата пещера.
Тайната на моите прадеди!
Ние братя ли сме, или не? Половината знам. Кажи ми останалото.
Не!
Къде е златото?
То-кай Их-то...
Джени, дай бренди!
Бренди!
СИНОВЕТЕ НА ВЕЛИКАТА МЕЧКА
По мотиви от романа на Лизелоте Велскопф-Хенрих
Оператор ЯРОСЛАВ ТУЗАР
Музика ВИЛХЕЛМ НЕФ
С участието на ГОЙКО МИТИЧ
ЮРИ ВРЪСТАЛА РОЛФ РЬОМЕР
ХАНС ХАРТ-ХАРТЛОФ ГЕРХАРД РАХОЛД, ХОРСТ ЙОНИШКАН
ЙОЗЕФ МАЙЕРЧИК, ЙОЗЕФ АДАМОВИЧ МИЛАН ЯБЛОНСКИ и др.
Продукция на ГДР и Югославия
Режисьор ЙОЗЕФ МАХ
Пак трябва да помагаме във форта! – Да, не могат без нас!
Всичко натоварено ли е? Разпределете сандъците.
Хайде, потегляме!
Най-сетне сгащихме мръсните индианци!
По дяволите, къде е Червената лисица? Къде се губи Роуч?
Младата дама с нас ли ще пътува?
Тя е дъщерята на майор Смит.
Хайде, направи място. – Аз ли?
Роден си един час след мен, такива са правилата.
Джими, ела отпред. Покажи, че сме джентълмени.
Добър ден, г-це Кейт. Внимавайте, подайте ми ръка, моля.
Моля, седнете. – Благодаря.
При нас е сигурно. И удобно.
Хайде, Фред Кларк. – След вас, лейтенант.
Ако имате нужда от парламентьор.
Релсите са положени. Златните мини могат да бъдат открити.
Ние обаче закъсняваме.
Дакотите трябваше да се приберат в резерватите до 31 януари 1876 г.
А Мечата орда още върлува начело с вожда си Токай-Ито.
Съществува опасност да се съюзят с Ташунка-витко срещу ген. Крук.
Трябва да го предотвратим. Моля за вашите предложения.
Дайте ми 20 човека и ми осигурете свобода на действие.
Ще вкарам и тези няколко червенокожи в резерватите.
Адамс, какво е вашето мнение?
Ако искате да загубите още 20 души, г-н майор, изпратете ги.
Не ме интересуват опасенията, а предложенията ви.
Имаме нужда от подкрепление и попълване на боеприпасите.
Имаме врагове, които са решени на всичко.
Позовават се на договорите, борят се за земята и народа си.
Кръчмата, в която е убит бащата на Токай-Ито, е в нашия форт.
Стреля се, Адамс, не е добре да се вайкате за врага.
Моля да се съобразите със сериозността на положението.
Какво предлагате?
Подкреплението, което Адамс изисква, ще пристигне своевременно.
Лейтенант Роуч е поел нещата в свои ръце, това е достатъчно.
Белите нарушават всички договори. Избиват бизоните.
Но ние няма да позволим да ни прогонят като койоти.
Дошъл съм да повикам теб и воините ти в нашите редици, Токай-Ито.
Генерал Крук приближава. – Ташунка-витко, мой велики вожде.
Дългоножите прииждат от всички страни.
Форт Смит очаква оръжия и муниции.
Колоната вече пътува.
Искаш да отмъстиш за баща си, Токай-Ито.
Той чака вече две зими и две лета.
Ще плячкосаме огнестрелните оръжия.
Същата нощ ще обърнем конете
и ще последваме сигнала ти, Ташунка-Витко.
Казах. Хау.
Не се разделяйте!
Залегнете в колите!
Вие коя сте? – Кейт Смит, дъщеря на майор Смит.
Приберете плячката. Аз поемам форта.
Какво става там? – Пак някакъв обир.
Къде е фелдшерът?
Бен! Какво се случи? – Тоя път си го отнесох, Джени.
Г-н майор! Нападение на Токай-Ито! Съгледвачите се провалиха.
Тобиас, ти нищо ли не знаеше?
Червенокожата свиня ни е предала! – Отговори!
Адамс, вържи го на кола! 25 камшика!
Индианец!
Кейт! – Татко!
Детето ми! – Беше ми писал, разреши ми.
Преди месеци, не сега! – Аз получих писмото едва...
Ще говорим по-късно. Ти кой си?
Токай-Ито, вожд от племето дакота. – Който изкла цялата ни колона.
Майор Смит, идвам с мир и искам да изпуша с вас лулата на мира.
Не съм те канил, червенокожи.
Идвам като син и господар на тази прерия.
Идваш като шпионин. А шпионите при нас ги бесят.
Майор Смит, дойдох тук открито. – И така ще си тръгнеш.
Но прекрачиш ли прага, можем да стреляме по теб.
Хау. – Майор, това е убийство.
Аз предотвратих едно убийство.
Дръжте го!
Насам! Внимавайте!
Стреляй! След него!
Внимавайте!
Насам, тук е!
Там! Зад колата!
Хайде, влез вътре.
Пригответе се! Подкрепление за стражите!
Действай! Размърдай се! Дай кофата насам!
Дай насам! Отивай да помагаш!
Пестете водата. Изпратете подкрепление на постовите!
Не се мотай тук!
По-бързо!
Нашата кръчма... вече я няма.
Свърталище на убийци. Старият ще ни преследва и в смъртта.
Няма да ни помогнат никакви укрепления и стражи.
Елате да помогнете.
Насам. Давайте кофите!
Здрасти, Джени! – Здравей, Фред!
Оттук май е минал моят приятел Токай-Ито...
Токай-Ито отмъсти за баща си.
Вие какво ще ни посъветвате като опитен граничар?
Преговаряйте.
Добре. Хау.
Сине мой.
Татокано!
Татокано е хубав мъж!
Къде девойки има, ще го видиш неведнъж.
Но там, където свирят стрели, където се бият мъжете смели,
никога няма да видите нашия Татокано, уви.
Почит на Пазителя на тайните.
Очите ти са видели сто зими, но днес нося нещо невиждано,
откакто свят светува. Мир между червенокожите и белите мъже.
Как е името ти? – Джим Фред Кларк,
наречен Червената лисица. А това е Тобиас, Вълчия главатар,
син на храброто племе делавари.
Какво е лицето на мира, който носиш?
Лице като лятото.
Месо в типитата, смеещи се деца, покорни момичета.
Кои духове ти дават сила да предлагаш такъв мир?
Токай-Ито, противнико, стани наш брат.
Можем ли да бъдем гости край твоя огън?
Ножът, убил моя баща, няма да реже месо в моето типи.
Моят брат, Вълчия главатар, е по-мълчалив и от безплодната земя.
Мислите му не са с нас.
Очите на моя брат са тъжни.
Защо Вълчия главатар не се завърне при племето си?
Огънят на съвета угасна. Бащите ми тъгуват в един резерват.
Бойците ни загинаха, а за жените ни остана само мъката.
Стани мой брат, тогава тези духове ще се подчинят и на теб.
Думите ми са слаби като суха трева, когато Токай-Ито иска да се бие.
Изпратете ни го като посредник.
И тогава мирът ще е сигурен?
А твоите духове ще ми се подчиняват завинаги?
Два пъти победихме дългоножите.
Но след всеки убит възкръсваха сто.
Оръжията ни се изхабиха.
Няма спасение от белите.
Разпростират се като огъня в прерията,
а ние се топим като сняг под пролетно слънце.
Защо Вълчия главатар се бие на страната на белите?
За враговете на бащите си?
Дакотите също имат нужда от съюзници.
Дал съм обет на Самюел Смит.
Значи ти, Токай-Ито, не желаеш да стъпиш
във военната квартира на Самюел Смит?
Искам да отведа нашите мъже при Ташунка-Витко.
Дал съм дума.
Съветът трябва да одобри или отхвърли това решение.
Решете дали искаме да се борим за прерията и за правата си.
Да, Токай-Ито, ще се бием. – С Ташунка-Витко.
Хау.
Самюел Смит ни изпрати своя посланик Фред Кларк – Червената лисица.
Да чуе ли Токай-Ито предложенията на Самюел Смит,
преди стрелите ни отново да засвирят?
Да изслуша думите и да ни докладва. – Да. Хау.
Токай-Ито, отиваш.
Това е предателство спрямо Ташунка-Витко.
Защо?
Това са тайните на Хаванчита.
Моля, лейтенант.
Огнена вода?
Тук е вашият резерват.
Заминавате незабавно и се учите да работите.
Ловът на бизони беше нашият тежък труд.
Готови сме да се научим на вашата лесна работа.
В нашите прерии – като свободни хора.
Отредили сте ни земите от изворите на Мисури до Плейт Ривър.
Обстоятелствата се промениха. В Блек Хилс са намерили злато.
Строят се градове, прокарват се жп линии.
Какво ще стане с клетвата и договора? – Ако подпишеш,
рентата ти ще е по-голяма от тази на всички останали.
Аз не съм предател.
Някои от вашите вождове вече продадоха земя.
Ташунка-Витко и Седящия бик никога... – Ти си приятел на банди! Знаем го.
Това са подписите на достойни мъже.
Това са валидни договори! – Ти си бунтовник, престъпник!
Какво означават тези думи? – Че си наш пленник.
Лейт. Роуч, прекалявате! Обещахме свобода на парламентьорите.
Майор Смит, веднъж допуснахте този дакота да се изплъзне!
Това е предателство над родината! – Става дума за честта на нацията ни.
И за интересите на нашата нация.
Предайте оръжието си.
Вече си затворник.
Напред, червенокожи!
Момчетата и момичетата ще посещават интерната ни.
Възпитанието е всичко. Имаме добри намерения.
Хайде, побързайте!
Нито патрон повече!
Никога не прави това, момче. Не и с Червената лисица.
Назад!
Събирайте си вещите! Потегляме!
Кейт!
Тук можете да сеете и жънете. Трябва да извозите камъните.
Ще ни помагаш ли?
Агенцията ще изпрати съветници. Не позволяват да остана.
Това е индианска земя.
Индианска земя...
Твоят мир не е слънце и зелена трева.
Твоят мир е камък и смърт.
Ти получи магията ми. Когато снегът падне и отново се разтопи
повикай и бизоните ще се завърнат при вас.
Бизоните и мъртвите ще се завърнат.
А Токай-Ито?
Брат ти е жив. – Къде?
Затворен е във форта.
Ще му помогнеш ли?
Е, г-н Антъни, нашият бъдещ майор...
Заповядайте.
Какво ще кажете за едно бренди? – Изчезвай!
Аз ви подкрепям, Кейт.
Ще се върнете ли в Сиукс Сити?
За да живея от подаянията на леля ми?
Не. Само баща ми ми беше останал.
Здрасти, Джени! – Здрасти, Фред!
Куриерска поща.
Майор Самюел Смит.
Майор Смит вече го няма.
Заповедта за освобождаване.
Да го освободим? Индианеца?
Заповедта да се изпълни.
Останалото е твоя работа.
За съжаление и негова. Е, ще видим.
Изпращат ме във форта на агенцията. Само това ми липсваше!
Трябват ми петима човека! – Случило ли се е нещо?
Тобиас!
Адамс!
Със салам се хващат мишки? Няма как, Токай-Ито?
Имаш нужда от добър тютюн, бизонски ребра.
Меча лапа.
Да заровим старата вражда. Свършено е с прерията.
Свършено е с вас индианците.
Аз какво съм? Мръсен скаут. Животът ми е пропилян като твоя.
Извади златото, ще делим.
Ще станем богати, ние, старите прерийни вълци.
Ще плюем в лицето на Роуч!
Хайде.
Животът ти зависи от мен.
Къде е златото? Кажи ми!
Не!
И баща ти каза така.
Това беше последната му дума.
Проклетият червенокож искаше да ме убие.
Върви си. Той ще се върне.
А ти? Днес пристигна заповедта ти за освобождение.
Когато те освободят, бягай в Канада. Дакотите са победени.
Ташунка-Витко е потеглил с 2000 души към изворите на Мисури.
А ти, Адам Адамс?
И аз ще прекося Мисури.
Ще обработвам земя и отглеждам говеда. Кейт идва с мен.
Ако някога имаш нужда от мен, ще ни намериш горе в Уд Маунтънс.
Подпиши тук.
Не можеш ли да четеш?
Спазвай извънредните закони за индианското население.
Подписах, че ще се прибера в резервата.
Тобиас.
Ще го закараш в агенцията. Ако нещо се обърка, си мъртъв.
Аз ще ги придружа.
За да не се налага да те бесим.
Дяволската ти кобила е за мен.
Стой!
По дяволите! Проклето чудовище!
Да тръгваме, Кейт.
Ако искаш да избягаш, вожде, няма да те спра.
Ще изведа племето си от резерватите при Ташунка-Витко.
Но няма да наруша обещанието си. Първо ще отидем в агенцията.
Токай-Ито...
И вие сте победени. Синът ти Ташунка-Витко умира.
Победени. Предадени. Заловени.
Прободоха го с дългите си ножове!
Ташунка-Витко! – Дакота!
Дакота!
Кой си тръгна оттук?
Хайде, на конете!
Токай-Ито се завърна.
Иска да ни изведе от резервата.
Да, нека ни отведе оттук.
Там, където бяха нашите типита.
Ще изпушим лулата на мира.
Чувам...
тътена на бизоните и гласовете на предците ни.
Завръщаме се в планините на Великата мечка.
И отвъд Мисури ще ни отведе името на Ташунка-Витко.
Койот и син на пияница, свали си оперението! Арестуван си!
Лешояди! Разгонени кучета!
Потегляме!
Къщата на хълма беше западнала доста.
Не открихме ни злато, ни щастие и нататък продължихме.
Тръгнахме както другите на север. Скоро подслон имахме отново.
И продавахме брендито си там.
Но и от това не станахме богати в туй местенце ново.
Скоро всичко ще ми е доволно. Ще се съглася със всичко долно.
Бренди, тютюн, пушки и войници – получих аз накрая трици!
Токай-Ито... – Тоя е мръднал.
Шонка е мъртъв.
Мечата орда е изчезнала!
Хей, Фреди, гледаш като мечка, на която медът й се е вгорчил.
Но тя знае къде ще си намери друг.
В Мисури. Ще участваш ли?
Вече не си падам по съвместните начинания.
Велика мечко, майко наша,
говори и не се гневи повече на синовете си.
Планината ти е в центъра на земята и е свещена.
Върнахме се при теб, твоите гори ни приеха. Ще останем.
Ти ще убиеш този, който те напусне.
Токай-Ито? – Барабанът ти ме повика.
Духовете те повикаха. Нашият тотем.
Великата мечка се гневи. – На кого?
На теб. Ти си син на човека, който издаде тайната й.
Искаш да ни отведеш от нейните свещени места.
Лулата е изпушена. Ще прекосим Мисури.
Лулата е осквернена.
Отиди в планината.
Отиди без оръжие и ни донеси думите на Великата мечка.
Велика мечко,
убий този, който те напусне.
Великата мечка е нашият тотем. Няма да ни попречи да сторим това,
в което сме се заклели. Но тя може да поиска живота ми.
Когато настъпи часът, ще се изкача в пещерата
в сърцето на планината – при нея. Казах.
Дърветата се протягат сякаш имат ръце.
Ти страхливец ли си? – Не!
Отиваме вместо него. Ташунка-Витко е бил предаден и убит.
Токай-Ито трябва да живее.
Великата мечка е мъртва, но тя ни даде детето си.
Това е нов живот и ще поемем по нови пътеки.
Къде ще ни отведат те? При бизоните?
Не. Ще обработваме земята. Ще развъждаме говеда.
Ще ковем желязо. Ще орем. Това сега е новото ни поприще.
Ще заминем към Уд Маунтънс, отвъд Мисури.
Да, Токай-Ито.
Нека да преговаряме. Имаме нужда от коне и оръжие.
Ако ни ги дадете, ще ви освободим преди залез-слънце.
Кой стреля по вашите хора? Кой открадна мустангите и пушките ви?
Дългоножите, тези разгонени койоти.
Прекалено слаби и страхливи ли сте, за да си ги върнете?
Защо ни нападате в гръб както дивите котки елените?
Говориш с вожда на сиксикауите.
Добре, да се бием. – На живот и смърт.
Ситопанаки, твоят брат е голям войн.
След битката скалпът на този дакота ще увисне на колана му.
Аз не съм куче, на което се подарява живот. Убий ме.
Сиксикау и дакота могат да станат братя.
Там!
Имат коне.
Загасете огъня! – Изчезвай! Остави ни на мира!
Трябва да се загаси огънят. Червенокожите могат да подушат дима.
Я отивай на поста си!
Индианци!
Стража! – След тях! Стреляйте!
Свалете ни от дърветата! Стреляйте най-после!
Какво става?
Стража!
Изстрелът дойде отляво.
Роуч е готов.
"Обявява се награда за Токай-Ито, шеф на Мечата орда.
Обвинен в убийство на постови, полицаи и разузнавачи.
Избягал от резерватите.
Който го доведе, жив или мъртъв, ще получи 200 долара."
За двеста долара ще участваме. – И аз.
Наистина. 200 долара!
Кой ще язди с Червената лисица? – Кога тръгваме?
Бен, бренди за старите граничари, но от доброто, мошенико.
И аз ще участвам!
300 мили из прерията. Нямаме нужда от куци магарета.
Станала си истинска курва, миличка. – Ех, Фред...
Давайте, момчета. Днес Фреди е развързал кесията.
Към извора на Мисури.
Мисури.
Хей, Токай-Ито!
Предаваш ли се? – Не!
Всички ще сте мъртви, ако поискам.
Но не го искам. Искам само теб.
Предай оръжието си.
Всички ли трябва да умрат, защото си страхливец?
Аз съм ваш. – Тогава ела.
Когато всички мъже, жени и деца прекосят Мисури
ще те чакам на хълма.
С оръжие. Казах.
С оръжие? Да не си луд!
Ще се биеш или само с мен, или с всичките ми мъже.
Избирай!
Така да бъде, Токай-Ито. Ще те чакам.
Скалпът на баща ти. Скоро ще нося и твоя.
Свършиха ми патроните.
Ще намериш Адам Адамс при Уд Маунтънс. Предай му златото.
Той ще ви помогне да купите земя и говеда.
Наш е! Ето го там. Свършихме си работата!
Жив ще ми паднеш! Проклето псе!
Там е!
Назад! – По дяволите!
Охитика...
Ранна утрин е.
Събудил се е вече вятърът.
Мечтите ми със него ще пътуват.
Тихо ромоли голямата река.
Към далечното море пътува тя.
Отнася всичко тя със себе си,
което вчера толкова ми тежа.
Новият ден сега отваря очи.
О, Мисури, върни любимия ми ти!
Синовете на Великата мечка те избират за свой мирновременен вожд.
Ние те молим, свещено тайнство, както са те молили нашите бащи
и бащите на бащите ни, да ни дадеш прехрана и мир.
Редактор, обработка и тайминг СИНЕАСТ ®
2023 ©