Formula lyubvi a.k.a. Formula of Love (1984) Свали субтитрите
на прочутия в Европа маг и авантюрист граф Калиостро.
Каквото и да мислите, да пробвате, да сторите,
повод намерете, мрежите хвърлете.
Отгатвайте, подхвърляйте, само не седете.
Капризна е съдбата, време не губете.
Стадото човешко добре ви е познато.
От олово и от злато, от мрежи и от вирове, от куцо и сакато.
От младо и от старо, от умни и от будали златото граби!
Златото граби!
Стига, сеньора, в Русия сте, говорете на руски!
Великият магистър нареди! – Не!
Да!
Глупак! – А, глупак ли съм?
Аз не мога това правя! Мой глава не може запомни го!
Може!
Главата може всичко.
Особено тази на великия магистър. Нали?
Да. – Мой глава нихт!
Руският е като другите езици. – Абсолютно.
Срамота! Вземете Маргадон, дивака. – Такъв си е.
И той го научи. Маргадон!
Знанието е сила, трудът краси човека,
не плюй в кладенеца, от който си пил,
и както си решил. – Проверете сглобката на огледалата!
Главата може всичко. Започнете отначало.
Дявол да ви вземе! Здравейте!
По-меко! По-напевно!
Съсредоточете се! Още по-меко!
Моля ви!
Добър вечер, дами и господа!
И така, започваме!
ФОРМУЛАТА НА ЛЮБОВТА
По мотиви от повестта на Алексей Толстой "Граф Калиостро"
Режисьор МАРК ЗАХАРОВ
Обикновен фокус. Това е сярна киселина.
Аз съм Джузепе Калиостро!
Върховен йерарх на битието!
Призовавам безплътните сили,
великите тайнства на огъня, водата и земята!
Предавам се на тяхната власт
и ги заклинам да пренесат безтелесната ми субстанция
от настоящето в бъдещето,
за да съзра ликовете на потомците,
живеещи далеч напред във времето.
Радвам се да ви видя. – Взаимно е.
Искам да ви разпитам за съдбата
на хората, събрани тук, в Санкт Петербург,
на днешната дата през лето 1780-о.
Готови ли сте да отговаряте? – Питайте!
Ще ни кажете ли цялата истина?
Чак пък цялата! Какво ви интересува? – Питайте за мен, графе!
Колко ми е писано да живея?
Бих прочел твоята съдба, но не е четлива тя.
Цифра 19 виждам... Засега! – Как да го разбирам?
Иде ХІХ век, госпожо, успокойте се.
А аз, глупачката, се канех да умирам!
Я го питай дали да не се омъжа още веднъж за последно?
Да продам ли имението?
Графе, колко дълго ще живея?
За турците питай! Кога ще приключи войната?
Премества се.
Отива си. – Къде отива?
Как къде? В бъдещето!
По заповед на княз Потьомкин ще задържим г-н Калиостро
и ще го отведем за разпит. – Не е възможно. В бъдещето е.
И там ще го намерим. Не ни е за първи път.
Много бързо, Жакоб!
Напред, хвърковати!
Какво остава за днес?
Визита у генерал Бибиков, беседа за магнетизма.
И у фрейлина Головина с цел подмладяване и превръщане в девица.
Няма да успеем.
Княгиня Кизеветер, варене на злато от живак.
Предупреждавам, живакът ни свърши.
Меркантилен си! Помисли за душата!
За душата? За душата...
Мария. – Мария!
Олекна ли ви? – Да. Май ме отпусна.
Вълшебник! Как да ви се отблагодарим?
Благодарете на природата. Аз съм инструмент в ръцете й.
Още няколко сеанса, Иван Антонович, ще ви излекуват напълно, но уви!
Спешно напускам Петербург. – Не може ли да останете?
Чакат ме Варшава, Париж, Копенхаген! – А татко?
Има начин, но ще бъде грешно изтълкуван.
Може да ме придружи близък на болния, негов роднина.
Така ще проведа лечението косвено. Чрез близкия човек.
Случвало се е в практиката ми и е било плодотворно.
Но кои сме тук? Само аз и Машенка. – Не може!
Младо момиче, само, в мъжка компания!
Очаквах неразбиране. – Знаехме го.
Вече никой не вярва в благородството.
Жалко! – Жалко.
Г-н Калиостро, чакайте! Съгласна съм!
А ако лъжа? Ако съм влюбен и мечтая да ви похитя?
Тогава какво? – Не се шегувайте.
Влюбените се разпознават.
По какво?
По очите. Вашите са...
Студени?
Празни?
Много бързо, Жакоб!
Напред, хвърковати!
Каквото и да мислите, да пробвате, да сторите,
повод намерете, мрежите хвърлете.
Отгатвайте, подхвърляйте, само не седете.
Капризна е съдбата, време не губете.
Стадото човешко добре ви е познато.
От олово и от злато, от мрежи и от вирове, от куцо и сакато.
От младо и от старо, от умни и от будали златото граби!
Златото граби!
"Реката ни от Раждането бликва, през царството Живот протича,
като совалка бързо тича и във вечността изтича."
Как само е казано, лельо!
За рекичката? Хубаво е. Върви да се изкъпеш.
Или костур да беше уловил.
Лельо, реката на живота изтича във вечността!
Какъв ти костур?
Реших, че ти се хапва уха. Но щом не искаш! Може и с фиде.
Ех, лельо, уж говорим на руски, но не се разбираме.
Аз ви говоря за смисъла на битието!
Защо живеем на тази земя? Кажете!
Как да ти отговоря веднага? А и кой къде живее?
Ако е при нас, в Смоленска губерния, е едно, а в Тамбовска губерния
е съвсем друго.
Не, непоносимо е!
Време ти е да се ожениш! Това ще ти кажа, мили!
Няма вечно да гледаш мен, старицата.
Това може да те повреди. – Да се оженя?
Защо? И за коя?
Ами ето съседите ни Загосини имат три дъщери!
Имаш избор! Писани красавици!
Машенка Сашенка, Аглашенка! Какво им е?
Затова ли избягах от столицата? За да потъна в житейското блато?
И какво? Цял ден да ходя в халат,
а жена ми, идеалът ми за любовта,
ще си поръча супа с фиде и ще я сърба?
Защо супа с фиде? Може да е друга! А и тази с фиде не е лоша!
Не! Извинете, Федосия Ивановна! Не мечтая за това!
Знам аз за кого мечтаеш! Почакай!
Срам! Срам ме е от хората!
За кого говорите? – За кого?!
За каменната жена, за нея!
Прислугата ти се подиграва!
Боже мой, шпионират ме! Каква низост!
Нашето момче пак го е налегнала хипохондрията!
Време е! Тя винаги ни наляга по залез-слънце.
Защо така, Степан Степанович? – От глупави съмнения, Фимка!
Гледа човек слънцето и си вика: "Ще изгрее ли утре, или не?"
Латините са казвали: "Сик транзит глориа мунди."
Така преминава световната слава!
Откъде ви се пръкна този латински? Вие да не сте от тях?
Предишният ни господар караше всички мъже да учат латински.
"Искам да си представям, че съм в Древния Рим."
Беше голям просветител. Повтаряше: "Аут Цезар, аут нихил."
А на латински как викат на любовта?
За любовта, Фимка, думата е "амор".
"Амор" и правиш така с очите!
Амор.
О, колко ви обичам,
създание прекрасно!
Обичам облика ви нежен
и този поглед чуден!
И вашата неподвижност,
и бледност, и мълчание
тъй много казват
на моята душа!
И струва ми се, знам,
че помня вашето име.
Виждал съм ви отдалече
в моя роден край.
За мен не сте ни мрамор,
ни ангел, ни богиня!
Вий тази сте, що любя!
Ах как ви любя аз!
Стой! Какво правиш? Къде я понесе?!
Господарката каза да я измия. – Кого?
Статуята. – Върни я веднага! Стой!
Плисни я!
Върху мен!
Не така! Бавно!
Настинал е господарят.
Милото момче! От къпането.
Не го жали! Не е настинал той, ами му хлопа дъската!
Посрами дома ни! Да ме прощава Господ!
Лельо! Да не вдигаме скандали пред хората.
Искам тази творба да стои в кабинета ми.
Не е творба, а Содом и Гомора! – Две ли са?
Май е една. – Каква една?
Една Гамора.
Кого са изобразили? – И двете!
Татко ми я остави, Бог да го прости!
А татко беше виден любовчия, светла му памет!
Прилича на Прасковия Тулупова.
Дъщерята на Мелчихов.
Красавица! Мома!
Господарят щом я зърна, си изгуби ума.
Каза: "Или ще се оженя, или ще я извая от мрамор!"
Значи "Амор" го е споходил. – Какво?
Амор...
Казваше се Прасковия. – Не е "амор" и не е Прасковия.
Това е Жазел.
Французойката. Познах я.
По крака.
Не, това не е Жазел!
Жазел беше брюнетка.
А тази е бяла!
Настинал е господарят!
Настинал е господарят!
От къпането ще е!
Езикът! Затворете! Отворете!
Затворете! Отворете!
От какво се оплакваме? – От главата.
Това е добре. Дробовете дишат, сърцето бие.
А главата?
Тъмна работа е, не подлежи на изследване.
Мъдро. Ще хапнете ли каквото дал Господ?
Може. Когато докторът е сит, на болния му олеква.
Заповядайте.
С хипохондрия е. – Хипохондрията е силна страст,
която държи духа в постоянно печално положение.
Медицината предлага различни средства,
като най-доброто и безвредно е беседата.
Думите лекуват и разсейват мисълта. Беседва ли ви се?
За какво? – За каквото пожелаете.
За войната с турците, за превратностите на климата
или например за граф Калиостро.
За кого? – За Калиостро.
Известен чародей и магистър на тайните сили.
Вдигна много шум в Петербург.
Писаха, че размножавал скъпоценни камъни, предсказвал бъдещето.
А от медальона на фрейлина Головина извадил образа на покойния й мъж
и то така, че го усещала и сега комай е бременна.
Материализация!
На чувствените идеи! Четох за тези тайнства!
Но защо така се разтревожи? Приятелю, не бива да ставаш!
Лягай веднага! – Скъпа лельо!
Мислех за него! Щях да му пиша в Лондон, в Париж, а той е в Русия!
Не просто в Русия, а на 30 версти оттук.
Каретата му се счупила, ковач няма
и сега храни дървениците във Василиевския хотел.
Дървениците?!
Белик човек, магистър! И дървеници?!
Все им е едно магистър ли си, или не.
Все едно ли?!
Все им е едно, но в Русия все още има просветени хора!
Не те пускам! – Които държат на просветата!
Не!
Не! Алексис!
Вика! Ключовете! – Сега, господарке!
Степан, конят!
Не те пускам! – Не ме пускате?
Така ли?!
Не!
За нищо на света!
Има хора, които държат на просветата!
Ще се убие!
Давай!
Тъп град. Няма жени, не играят на карти.
Откраднах сребърна лъжица в гостилницата и не забелязаха.
Сякаш я е нямало! Вие сте на ход.
Добре!
Варварска игра, диво място, влече ме родината.
Къде е тя? – Не знам.
Роден съм на кораб, но никой не помни кой и откъде.
А вие, Жакоб? – Още не съм роден.
А какви са плановете ви?
Чака ме поредица от раждания и ще се появя в света като принца на Уелс.
Но чак след двеста години, в ХХ век.
Калиостро ми обеща. Затова сегашният ми живот няма значение.
А моят има! В бъдещето ще съм котка, затова ценя всеки миг!
Защо сме в тази дупка? – Чакаме Лоренца.
Пет пари не дава за Лоренца и за нас!
Мислите ви далече ли са? – Мисля си за татко.
Аз трябва да помисля за него. Вие мислете за мен.
Ако може, без неприязън.
За каква неприязън говорите? – Толкова ли съм ви противен?
Недейте, г-н Калиостро! – Джузепе!
Помолих да ме наричате по име. Джузепе!
Или просто Джузи.
Така ме наричаше мама. И ме галеше по главата.
Ето така.
Ваше сиятелство. Все едно съм ви подвластна.
Не се побаях от хорските приказки. Живея в един хотел с вас.
Защо ме измъчвате?
Вече не се боя дори от смъртта.
Не съм тиранин. Нужни са ми чувства, а не покорност.
На сърцето не се заповядва. Така казват.
Глупости. Сърцето е орган като всички останали.
И е подвластен на заповедите ни.
Сега бие бързо-бързо.
Сега се забавя.
А сега напълно спря.
Завинаги ли да спре, или да го пусна? – За Бога, пуснете го!
Пускам го.
Пусна го. – Пак ли?
Ето, сърцето е подвластно на разума.
Чувствата на сърцето, разумът – на чувствата.
Кръгът се затвори, започнахме и завършихме с разума.
И се оказва, че цялото мироздание
всъщност е само
игра на ума ми.
А ако се съгласите с мен,
то и на вашия също. – Да.
Но не ви обичам, Ваше сиятелство. Не го ли виждате?
Още сме в началото на опита.
Златото възниква от олово за 10 дни, любовта от неприязън – за 15.
От две седмици сме на път.
Настъпва критичният момент!
Какво означава това?
Това е песен за беден моряк, отплавал от Неапол в бурно море.
Любимата му го чакала на брега, но така и не го дочакала.
Хвърлила всичките си дрехи и се метнала в бурното море.
Морската бездна я погълнала за миг. Изобщо всички загинали.
Извинете, тук ли е г-н Калиостро? – Маргадон, защо е отворено?
Екскюз ми, магистър! – Какво "извинявай"?
Варвари! Дават ключове, а няма ключалки!
Явно не е моментът.
В лош момент сте се родили, но вече е късно. Влизайте!
Тукашният помешчик Федяшев.
Исках да ви се представя и да ми погостувате.
Не умеете да лъжете.
Хората са два вида. Онези, които искат нещо от мен,
и другите, от които аз искам нещо.
Не сте ми нужен. Казвайте какво искате!
Дойдох да ви помоля за чудо. Влюбен съм страстно и безнадеждно.
Но любимата ми живее във въображението ми.
Контурите й са изваяни от мрамор!
Студен камък! Но ако сътворите чудо...
Не върша чудеса. Работя само в границите
на физическите сили. Материалист съм.
Говоря за материализация на чувствени идеи!
Претворете мечтата ми!
Вдъхнете й живот, както гръцките богове – на Галатея!
Материализацията на чувствени идеи е най-трудното в научната магия
и изсмуква енергийните сили. – Вземете дома, имението ми!
Богатството отдавна не ме вълнува. – Готов съм да дам живота си!
Не ми ли вярвате?
Тогава ще ви го докажа! Още сега!
Зареден е. – Животът ми е ваш! Ще се застрелям!
Гръмките слова разтърсват въздуха, но не и събеседника.
Помогнете на младежа, Джузепе.
Виждате, че наистина е влюбен. – Откъде го знаете, госпожице?
Ще изпълните ли молбата ми?
Идат!
Идат!
Скъпи гости...
Господи, от страх забравих всички думи. Алексис!
Нищо ли не разбират на езика ни?
Разбират! Маргадон, приеми!
Заповядайте, господине!
Хареса му се, браво!
Добър човек. – Задигна солницата.
Без да му мигне окото.
Чичо Степан, кочияшът им ме гледа през лорнет. Защо?
Как защо?
Зрението му е слабо.
Горкичкият!
Господа, това е великият магистър!
А това е спътницата му Мария Ивановна.
А каза, че италианските имена били трудни!
Моля, скъпи гости. Заповядайте, влизайте!
Г-н Калиостро! Позволете да ви се представя.
Местният художник Загосин Модест Тимофеевич.
Мечтая да ви нарисувам портрет!
По-късно, господине!
Степан! Каретата им е счупена. – Виждам. Оста е отишла.
И спиците. – За колко ще я оправиш?
За ден. – А за два?
Е, и за два ще стане. – А за пет?
Ако се постарая, може и за пет.
А за десет?
Господарят ми поставя трудна задача.
За десет сам няма да се справя. Помощник ми трябва. Хомо сапиенс!
Взимай помощници, но не по-рано!
Чудни господа, а? Дълго ли ще ни гостуват?
От мен зависи!
"Ален ноби, ностра алис!"
Означава, че каквото един човек е направил, друг може да го развали!
Защо е толкова здрава?
Английска му работа!
Тук всичко зависи от мен!
Благодаря, беше вкусно. – Нищо не хапнахте.
Който малко яде, дълго живее. С нож и вилица гроба си копаем.
Мъдро.
В очите ви чета множество въпроси. – Толкова сме слушали за вас!
Толкова небивалици, че се изморих да ги опровергавам,
а всъщност биографията ми е проста и обикновена.
Роден съм в Месопотамия преди 2125 години.
Тази древна дата сигурно ви изумява. – Не, изобщо.
Нашият писар записваше в паспортите рождените години само с една цифра.
Пестеше мастилото, дяволът.
Когато се изясни, го бутнаха в затвора,
но не промениха паспортите. Все пак са документи.
Търговецът Ефимцев е записан в 3-та гадина. След Христа.
Куликов във 2-ра. А Култякин в – 1-ва.
Да, имаме много дълголетници.
Аналогията е неуместна. Аз не само по паспорт, както се изразихте,
а наистина съм роден преди 2 хиляди години.
В годината и часа на изригването на вулкана Везувий.
Вероятно заради това знаменателно съвпадение
част от енергията на вулкана е преминала в мен.
Дано при вас това да не се случва.
Не палим цигари с пръсти, признавам. А от очите летят искри.
Миналата година един селянин на г-н Загосин
падна от каруцата право в сеното.
Да ви кажа, лумна като фойерверк.
Цялото сено изгоря. И какво сено! Чиста детелина!
Не лъжете! "Детелина"! Само бурени и тръни!
Какво говорите, Федосия Ивановна! Струва 10 рубли каруцата.
Струва то, ама никой не ви го купува!
Сеното ви за нищо не става. Само дето хубаво гори.
Графе, ако ви трябва сено,
си го купете от Федосия Ивановна, няма да сгрешите.
Сеното ми си го бива!
Господи, за какво говорите, господа?
Не разбирате! Гостът ни визира друг вид явления.
Тук са се събрали скептични хора, затова да се върнем към трапезата.
Виждате ли тази вилица? – Е?
Искате ли да я изям? – Бъдете така любезен.
Моля ви, графе! Милостиви Боже! Позорите ме като домакиня.
Ще има десерт! Фимка! Какво чакаш?
Носи бланманжето!
Да, одухотворено!
Изключително. Достойно за възхищение.
Мои пациенти са гълтали лъжици, не крия, но така,
на обяд за десерт, остър предмет! Изумително!
Изказвам ви искрена и сърдечна благодарност.
Ако освен железни предмети употребявате и порцелан,
просто ще ме оставите без думи!
Благодаря, господине, сит съм. Време е да се заловя за работа.
Е, къде е вашият идеал, г-н Федяшев? Покажете го!
Моля!
Г-н Калиостро, ами портретът?
Портретът ще почака, първо да се оправи със скулптурата.
Браво, одобрявам вкуса ви. – Позна ли я, Маргадон?
Разбира се, Ваша светлост! Прекрасна жена!
Често имах щастието да съзерцавам този образ
когато я наричаха Хубавата Елена. – Елена?
А по-късно – Беатриче. – Беатриче!
Прасковия се казваше. Моделът беше Прасковия Тулупова.
Моделът не е важен.
Художникът претворява не натурата, а въображението си.
Ако разбирате, не очаквайте от мен портретна прилика.
Като цяло да, но се надявах да прилича на нея.
Материализацията на идеи въплъщава зримо фантазията.
Съхранени са само общите контури на първообраза.
Да не сте я изпускали? – Казвах да не я местите. Казвах!
Но тя беше в парка. Рекох си: "Там има дъжд, гълъби..."
Често имах щастието да съзерцавам този образ...
Идеалът не се откъсва от почвата! Нарушават се магнетическите връзки!
Сега не знам как ще изглежда...
Казваше се Прасковия... – Вашата...
Прасковия Тулупова... – Лаура!
Лаура? Възпятата от великия Петрарка?
Да, навремето беше тя. Явяваше се на света под различни имена.
Жулиета, Лаура... Не знам как ще се нарича сега.
Може би Мария?
Нали не възразявате, госпожо?
Госпожо! Възразявате ли?
Идеалът не се откъсва от почвата!
Какво пък, това за мен е чест.
Ако не аз, то поне името ми ще послужи за нечия любов.
Значи, не възразявате. А вие, господине? Възразявате ли?
Какво ще кажете, госпожо?
Прелестно име!
С радост бих приел и външния облик на спътницата ви.
Ще ви огорча, приятели.
Споходи ме видение...
Галатея ще се нарича Лоренция.
Така си и знаех, господа! Моля, заповядайте!
Каквото и да мислите, да пробвате, да сторите,
повод намерете, мрежите хвърлете.
Отгатвайте, подхвърляйте, само не седете.
Капризна е съдбата, време не губете.
Стадото човешко добре ви е познато.
От мрежи и от вирове, от куцо и сакато
златото граби!
Простете ми за дързостта. – Каква дързост?
Че публично признах желанието си да придам образа ви на идеала си.
А сега размислихте ли?
Не, Мария Ивановна, бих бил щастлив!
Но ми се стори, че наруших добрия тон.
Според мен и графът се обиди.
Тези цветя за него ли са?
Не!
Какво говорите, Мария Ивановна?
Защо, Мария Ивановна?
Странен сте, Алексей Алексеевич. Сложно се изразявате.
Живеете сред природата, сред прости и нормални хора,
а мислите само за някакви безтелесни идеали.
И великият Петрарка е мечтаел за Лаура.
Грешите. Обичал е земна жена, която му е била съседка.
Чак след това, в мислите си, я е въздигнал до небесата.
А при вас всичко е наопаки.
Щастието в любовта не се постига чрез хитрост и магнетизъм.
Кажете ми как да го постигна.
Не знам.
Ако знаех, самата аз щях да съм щастлива.
Губя някогашната си лекота! След вечерята – гъбки.
След гъбките – блинчики. Ужасно място. Вратите отключени.
Поисках 3 рубли от икономката – даде ми ги.
Не попита кога ще ги върна. – Почерпете се!
Как се наричат? – Оладушки.
Оладушки!
Оладушки... къде сте били? При баба сте били!
Селянке, ти имаш ли баба? – Не.
Сираче си, значи. Ела тук.
Искаш ли голяма, но чиста любов?
Че кой не я иска?
Тогава, щам се стъмни, ела в плевнята.
Ще дойдеш ли?
Защо пък да не дойда? Но елате и вие.
Защото господинът също ме повика, а после се изплаши.
Няма да дойде сама, а с ковача.
С кой ковач?
Чичо ми, ковачът Степан Степанич. Той ми е като баща.
За какво ни е ковач? Не ни трябва.
Да не съм кон? За какво ни е?
Да ни благослови. Ще ми предложите. – Свободна си, върви!
Виждаш, че играем!
Господине! Не я държите както трябва.
Хващате и я замахвате съвсем лекичко...
Унижават ни, Жакоб. Ваш ред е, принце!
Г-н Калиостро!
Мечтая да ви нарисувам! Ще намерите ли свободна минутка?
Нямам свободни минути!
Здравейте, момчета! – Защо си дошла? Можеше да те видят.
Получи ли бележката ми?
По дяволите!
Зарязвате ме в Петербург! Гони ме полицията!
Прекосявам сама страната, гълтам прахоляк!
А когато пристигам, се оказва, че трябва да се укривам!
Що за глупотевини?! – Глупотевини!
Казах, глупотевини.
Няма да се появяваш, докато не позволя.
Защо ме криеш? Пак ли материализация?
Пак да се избелвам и да тичам по бельо! Писна ми!
Маргадон! – Слушам, монсеньор!
Ти ли се разприказва? – Не, ням съм като риба!
Лъжеш! – Не.
Затова ще станеш на риба! Мръсна и хлъзгава!
Обещахте да съм котка! – Не си достоен!
Остави го, Джузи! – Мама...
Мия! – Да.
Не е виновен той. Научих се да чета мисли.
Попиваме от вашето изкуство, Джузи.
Но ни вълнува един и същ въпрос. Кому е нужно това?
Материализация в столицата за княз или маркиз е ясно.
Но в тази провинция? Ни пари, ни слава!
Нима целта е да забавлявате руската госпожица?
Ти ли си го помисли? Да или не? – Да.
Не! Каквото и да ми коства...
Да, моя мисъл е! – И ваша ли е, Жакоб?
Не, господине. Знаете, че мисля за далечното бъдеще.
Но откровено казано, ако някога в Камарата на лордовете
ме попитат защо сме киснали толкова дни край Смоленск,
няма да мога да отговоря. – Така значи! Бунт!
Предупредиха ме, че престоят в Русия разлага незрелите духом.
Нищожества, жалки комедианти!
Мога да ви изпепеля, да ви превърна в прах!
Но няма да хабя магическата си енергия!
Недейте. – Не го заслужавате!
Друго ще направя. Ще ви предам в участъка.
Къде ще ни предадете? – В участъка.
Ще ви набият публично и ще ви пратят в Сибир да чистите снега!
Всичкият ли? – Да!
Там има много сняг.
С какво ме плаши? Три пъти съм осъждан до живот.
А вие сте достигнали висините на лондонското дъно!
Нима не се каните да бъдете принц?!
Да, той е!
Пак ли магии за любов, Джузепе?
Какво е любовта към жена в сравнение с любовта към истината?
Истината е, че човек е нещастен, че небето му е обърнало гръб.
В целия свят единствено аз
го правя щастлив.
Ако иска богатство, му варя злато.
Ако иска, му предсказвам бъдещето. – Но това е измама.
Хората искат да бъдат лъгани, запомни го.
Всеки лъже всекиго, но го правят твърде примитивно.
Аз единствен превърнах лъжата в извисено изкуство и станах знаменит.
Но при това ми се разкри една истина.
Изглежда, че някой там горе е решил да ме измами.
Знаеш, че не ми е дадено да привличам любовта.
С лекота пораждам страх, възторг и уважение у хората.
Но любов...
Уви!
Никой не бива да те вижда!
Несправедливо е.
Защо разкриваме тайните на сложното, щом и простото е неясно?
Искам да изведа формулата на любовта!
Полудял си. Тя е божествено чувство.
Заблуда. И огъня смятали за такъв, преди Прометей да го задигне.
А сега с него кипваме водата.
Ще сторя същото и с любовта. Не за себе си, а за всички.
Няма да страдат и ще бъдат щастливи.
Всички ли? – Всички до един!
А ако някой не иска да бъде щастлив?
Тогава ще умре. Желанията трябва да се изпълняват.
Често мисля за преустройството. – На кое?
На всичко. Дори и на любовта.
Формулата отчита всичко.
Запознанство, привличане, ревност, отчаяние.
Всички страни и степени.
Ще преведа това момиче през целия лабиринт. Да.
И ако чувството все пак пламне,
ще го е запалил не Бог, а човек.
Което означава, че сме равни.
Ето с кого се мериш! – Да!
Другите съперници не са ми интересни.
Говорейки за съперници, трябва да съблазниш младия мечтател.
Пречка ми се и ми обърква сметките.
Добре, Джузи. Ще направя каквото искаш.
Ще го съблазня, очаровам, убия.
Само и само да не страдаш.
Разбрахме ли се? – Да, принце!
Аз поставям ултиматум... – Да! А аз се приближавам отзад.
Е, Джузи!
Виж каква нощ, Джузи. Включи я във формулата си.
Щом ще ощастливяваш света, започни с мен.
Италианци!
Ако утре не заминем, ще избягам.
Ще дръзнете ли? – За бягство имам мъжество.
Здравей, селянино! – Здраве желаем!
Каретата готова ли е? – Че как иначе? Елате!
Ето я красавицата!
Това ли е тя? – След седмица ще е като нова.
"Лабор ист ест ипсе волюптас."
Означава, че трудът сам по себе си е наслада.
Мерзавец си, така ли?
Вместо да работиш, изучаваш латински!
"Либерасион ес перпетуум-мобиле."
Жакоб, няма да си заминем оттук. Ще загинем.
Всичко разбрах, Жакоб. Пришелците в Русия ще гинат при Смоленск.
Господине, господарят ви наистина ли живее от 2 хиляди години?
Не съм сигурен.
Знам само, че през 200-те години, откакто му служа, не се е променил.
Чичо Степан, помогни им. Грях е да се гавриш с нищите, виж ги.
В неволя са. Хранят се само с риба.
И така жално пеят!
Защо всяка нощ си дерат гърлата?
Скоро ще си заминат.
Не ти ли се спи? – Не. Подготвям се.
Чуйте как великият учен се прощава с любимата си.
Няма да слушам. – Защо?
Не ми харесва. – Великият Петрарка?
Много му здраве. – На Петрарка?
Петрарка си е имал леля, тя да го е мислела!
А ти си ми единствен племенник и затова ме чуй!
Щом си човек, обичай човеци!
А не си измисляй безплътни мечти, Бог да ми прости!
А и що за особа ще сътвори този чародей?
Това не е като да глътнеш вилица!
Лельо, не ме мъчете, аз и без това се опасявам.
Откажи се! Кажи му, че си размислил!
Неудобно е. Сам забърках кашата, а сега да се крия? Не е мъжко.
Реших. По време на материализацията ще мисля за Мария.
Ще си спомням лицето й. Очите й, раменете, ръцете...
И така нататък. – Мили мой! За какво ти е да мислиш,
когато всичко това е до теб, в естествен вид?
Какво говорите, лельо! Учили сте ме да не посягам на чуждо!
Малко ли глупости съм казвала?
А влюбеният не слуша чужди съвети!
Предлагате да я открадна от графа? – Защо пък не?
Открадни я! Свикнал си да получаваш всичко наготово.
Измислил си си идеал и чакаш да ти се поднесе на тепсия!
А за да четеш чужди стихчета, не се иска голяма доблест!
Учи се от своя Петрарка! Метнал любимата си Лаура на коня...
и дим да ги няма!
Лельо, да не би и с вас да се е случило нещо подобно?
Ако беше се случило, нямаше да остана стара мома.
Но ми се падна мечтател като теб.
Беше силен мъж. Но вложи цялата си сила в стихове.
И погуби живота ми.
Отиди при нея, Альоша. Чака те.
Тя ли ви го каза?
Колко си ми глупав! Че кой говори за това?
За това се мълчи и се въздиша.
Току-що минах покрай стаята й. Там е тихо!
Сигурен знак! Върви, Альоша!
Открадни я!
Мария Ивановна!
О, колко ви обичам,
създание прекрасно!
Обичам облика ви нежен
и този поглед чуден!
И вашата неподвижност,
и бледност, и мълчание
тъй много казват
на моята душа!
Не ви ли се спи?
Да. Обичам разходките по изгрев.
На два коня? Едно седалище не стига.
Трябва да се готвите за материализацията, а не да яздите.
Графе, мислих цяла нощ. Душевното ми състояние се промени.
Елате! Събудих енергийните потоци
и взаимодействам със силите на магнетическите субстанции.
Вие да не сте дошли на пазар?!
Знаците на зодиака! Това са 24-те кабалистични символи.
Ключът, вратата и седемте сфери.
Всичко това диша и е приведено в действие.
Господи, аз съм нещастен човек!
Какво да правя, г-н Калиостро? Не мечтая за нея, влюбих се в друга!
Влюбил се в друга! Кога успяхте?
Само 2 минути и един поглед могат да преобърнат душата ти!
Знаете какво е и как възниква любовта!
Не знам и не искам да знам!
Всичко това е болезнено бълнуване.
Ще получите желаното в набелязаните граници.
По дяволите границите! Вече ги ненавиждам.
Ако не разрушите това каменно създание, аз сам ще го направя!
А сега отидете при нея.
Вашата мечта ви чака с нетърпение.
Разбрах. Вие сте измамник и злодей!
Ще ви убия!
Милостиви господине, вие сте безчестен човек!
Предизвиквате ли ме? – Да!
Господа, още веднъж ви приканвам да се помирите.
Мерси, но е невъзможно. – Заемете местата си!
Защо се бавите, господине?
Вие сте гост, редно е да стреляте пръв.
Ужасни нрави! Къде ли не сте се дуелирали? Във Франция, в Холандия!
Навсякъде е било ясно и кратко,
като цивилизовани хора. Бум и край!
Изравняваме шансовете. Маргадон!
Зареди само единия. – Слушам, монсеньор!
Един да бъде!
Изберете. – Първо домакинът!
Нека съдбата да ни е арбитър.
Дано да се застреляш пред госта си не е в разрез с традициите ви.
Страх ли ви е?
Да.
Не казвайте на леля ми за дуела!
Кажете й само,
че Альоша се е дематериализирал и толкова!
И на Мария. Всъщност съм ви много благодарен.
Да. Обещахте да сбъднете мечтата ми
и я сбъднахте! А сега какво пък?
За нея съм готов да платя с живота си.
Сбогом, моя мечта! Мария Ивановна!
Поздравления!
Недейте, графе! Поиграхме си и стига! Прощавам ви!
Бог да ми прости! Негова работа е, а не ваша!
Мой ред е, господине. Не ми пречете!
Спрете!
Недейте!
Аз ви обичам!
Наистина!
Опитът ви е успешен.
Обикнах ви и съм готова да ви следвам до края на света!
Вие сте умен...
нежен...
и най-вече нещастен.
Без мен сте изгубен! – Ами аз?
Такава е съдбата ни, Льошенка. Ще страдаме.
Страданието облагородява душата.
Татко казва, че е недостойно да вкусваме единствено радости.
По дяволите татко ви и съветите му!
Няма да живея без вас! Пистолетът!
Не! Графе, не му го давайте!
Ако умреш, и аз няма да живея!
Ще спра сърцето си, графът ме научи!
Господи, защо ви срещнах? Проклета статуя!
Не, Льошенка, не винете статуята!
И тя е нещастна жена! Влюбена е в графа!
Не се безпокойте, господа.
Сега ще ви оставя насаме и ще можете
да продължите семейната си сцена.
Аз също съм ви благодарен.
Помогнахте ми да разбера нещо много важно.
Оказва се, че най-главното в любовта
е възможността, без да се замислиш,
да пожертваш живота си за другия.
Интересно ми е да го изпробвам.
Ужасно е, че не ме е страх от смъртта.
Сигурно защото Калиостро вече е мъртъв.
Мъртви са чувствата и желанията му.
Останал е само разумът.
Нещастният човешки разум, внушил си, че е сам във вселената
и че всичко му е позволено.
Разумът, който е поставил под съмнение
всички закони на мирозданието.
И е дръзнал да утвърди свои собствени.
Моли ме да му окажа последна услуга.
Да го пусна на свобода.
Маргадон, трябваше да заредиш единия.
Вие сте били безчестен. – Разбира се.
Ако бях честен, що народ би измрял в Европа. Ужас!
В нашия край имаше аналогичен случай.
Мисля, че сега тази история ще ви заинтригува.
Дуелирал се някой си помешчик Кузякин.
О, Санта Мария, къде си? – Не!
Нека да ви доразкажа.
Дуелирал се при нас някой си помешчик Кузякин.
Опрял дулото в челото си, стрелял веднъж, засечка!
Втори път – засечка!
Казал си, че не му е било писано и така било.
Продал пистолета, а той бил скъп, с камъни.
Продал пистолета и се напил от радост.
А след това пиян паднал в пряспа и замръзнал.
Иска да ви каже, че всекиму времето е отредено
и няма закъде да бързаме. – Съвсем правилно.
Още повече че организмът ви е разстроен от вредните ви навици.
Черният ви дроб издиша, сърцето ви прескача.
Не проумявам как сте изкарали с него 2 хиляди години!
Време е да зарежете хиромантията, друже!
Паленето на пръсти и гълтането на вилици не са за нашата възраст.
И по-кротко с жените.
От мрамор или от нещо друго, нас не ни засягат.
Седи на слънце, грей се! – И с билки не е зле да се лекувате.
С отвара от лайка, от мента. В Италия имате ли мента?
Къде ти мента в Италия!
Виждал съм я аз Италия на карта. Един ботуш и толкоз!
Ето я и нашата Галатея. Отиди при магистъра.
Не се бой.
Зле ли е? – Не.
Добре си е. – Наистина ли?
На живите нищо им няма.
Графе, казахме на съседите, че материализацията се е състояла.
За да не накърним авторитета ви.
С две думи, беше статуя,
а сега е Мария Ивановна.
Мнозина вярват.
Къде отива Маргадон? – Пратих го в града.
Търси ви някой, пратен там от княз Потьомкин.
Рекох си, че е добре да разузнае за какво става дума.
Графе, погостувайте ни още малко. В неделя е годежът.
Поисках ръката на Мария Ивановна. – Почакайте!
Казах ви, че без татко няма да се реша.
Графе, на вас се уповаваме. Мария каза, че сте в астрална връзка.
Поискайте благословията му!
Альоша! На г-н Калиостро до това ли му е сега?
До това му е! Е, какво мисли таткото?
Татко е съгласен!
Искаше да зарежеш господаря си!
Реших, че е умрял и не му е нужен слуга.
Играете с чуждия живот, не със своя!
Издирват ви, а вие лежите по халат и кой знае за какво мислите!
Преследване? – Да, Ваше величество.
Чудесно!
Когато бягаш от преследване, не мислиш за нищо друго.
Времето трябва да се запълва със събития.
Тогава то лети неусетно.
Жакоб!
Жакобушка! Не заминавай!
Остани, соколе мой!
И тук би станал принц.
А аз ще ти родя детенце.
И ще го науча да пее.
Ще се върна при теб. Задължително ще се върна при теб.
Но ще съм друг. Наистина!
Честен кръст.
Съвсем друг!
Имам заповед за ареста на г-н Калиостро!
Дядо!
Дядо Калиостро, наистина ли ще съживиш моята баба?
Ти коя си?
Прасковия Тулупова.
Г-н Калиостро!
Простете, графе. Сега много ли сте зает?
През 1791 г. Джузепе Калиостро се завърнал в Рим
и неочаквано се предал в ръцете на правосъдието.
Съдът го осъдил на вечен затвор.
Лоренца го навестявала.
Малко преди смъртта му му дала картина на неизвестен художник,
изпратена от Русия.
Кой е бил изобразен на картината
и каква роля са играли тези хора в съдбата на великия магистър
историците...
така и не са успели да установят.
В ролите участваха НОДАР МГАЛОБЛИШВИЛИ
ЕЛЕНА ВАЛЮШКИНА АЛЕКСАНДЪР МИХАЙЛОВ
ЕЛЕНА АМИНОВА АЛЕКСАНДЪР АБДУЛОВ
СЕМЬОН ФАРАДА ТАТЯНА ПЕЛЦЕР
АЛЕКСАНДРА ЗАХАРОВА ЛЕОНИД БРОНЕВОЙ
НИКОЛАЙ СКОРОБОГАТОВ и др.
Сценарий ГРИГОРИЙ ГОРИН
Режисьор МАРК ЗАХОРОВ
Оператор ВЛАДИМИР НАХАБЦЕВ
Музика ГЕНАДИЙ ГЛАДКОВ
Превод Яна Янева
Субтитри от ТВ, редактор и тайминг СИНЕАСТ ®
2023 ©