Zhenitba Balzaminova a.k.a The Marriage of Balzaminov (1964) Свали субтитрите
По трилогията на АЛЕКСАНДЪР Н. ОСТРОВСКИ
Сценарист и режисьор КОНСТАНТИН ВОИНОВ
Оператор ГЕОРГИЙ КУПРИЯНОВ
Музика БОРИС ЧАЙКОВСКИ
С участието на ГЕОРГИЙ ВИЦИН
ЛЮДМИЛА ШАГАЛОВА ЛИДИЯ СМИРНОВА
ЕКАТЕРИНА САБИНОВА ЖАНА ПРОХОРЕНКО
ЛЮДМИЛА ГУРЧЕНКО ТАМАРА НОСОВА
НИКОЛАЙ КРЮЧКОВ РОЛАН БИКОВ
ИНА МАКАРОВА НАДЕЖДА РУМЯНЦЕВА
ТАТЯНА КОНЮХОВА и НОНА МОРДЮКОВА
Калта е богатство, злато.
На голямо богатство е!
Дано, маминко. Толкова неща съм сънувал.
Че имам пари, хубави дрехи, богата жена.
А щом се събудя – нищичко. Няма да вярвам на сънища.
Как няма да вярваш? – Само ме залъгват.
С твоето усърдие отдавна да си намерил богаташка.
Но нямаш късмет. Без късмет и гъби няма да намериш,
какво остава за богата невеста.
Може късметът да ме чака някъде. Но не знам къде да го търся.
Това даже звучи изкушаващо.
Маминко! Представете си как аз, беден младеж,
пълен голтак, кръгъл сиромах,
вървя, разхождам се...
Но както съм в мечтите си – мустакат брюнет.
Та значи, разхождам се.
И изведнъж виждам на прозореца дама или девойка.
А прозорецът, на който я виждам, е в моята къща!
И си седя сутрин, пия си кафето, натъкмен в розов халат.
Лютичета-цветенца има в моята...
Мечтите, мили мой, са като облак.
Маминко, защо ме прекъснахте?
Не знаете колко е сладко да мечтаеш.
Мечтай си на воля.
А сънят ти наистина е хубав.
Празничните сънища се сбъдват до обяд.
Ако не се сбъдне до обяд, отпиши го.
Трябва да го забравиш.
Лютичета-цветенца има в моята градина.
Мила, любима, чакам аз нощта.
Нощ, ела по-скоро ти и изгората ми доведи.
Пей, славейче, лъжовната си песен.
Нощ, ела по-скоро ти и изгората ми...
Лютичета-цветенца има в моята градина.
Мила, любима, чакам нощта.
Нощ, ела по-скоро ти и изгората ми доведи.
На славея лъжовната песен нека в нощта да звънти.
Нека скръцне в тишината на градинката вратата.
Ела по-скоро и не ме мъчи, сърдечната ми болка облекчи.
Нощ, ела по-скоро ти и изгората ми доведи.
На славея лъжовната песен нека в нощта да звънти.
Хубавецо ненагледен, какъв дар ще ми дадеш?
На кого? – На мен.
За какво? – Не ти трябва да знаеш.
Какъв дар? Нямам нищичко. – Сега нямаш, после ще имаш.
Какъв кавалер, а? Не се церемониш.
Викнал: "Сивка-бурка, вярно конче, яви се!".
Преобразил се, станал юнак за чудо и приказ.
Царкинята седи в чертога на 12 венеца.
Скочил при царкинята на 12-те венеца, целунал я по захарните устни.
А тя му ударила печат на челото, за да помни.
Миша, да не си полудял?
Как да не полудея, току-виж стана човек.
О, Господи! – Сега ще удуша Матрьона!
Миша!
Вървете нататък, тук няма милостиня.
Ще пийнете ли чайче? – Днес съм пила четири пъти.
Уж е почерпка, а каква полза от чая?
Матрьона, иди до бакалина. – Защо да ходя, имаме си.
А водчица?
Нищо не отказвам.
Няма лошо, всичко е полезно. Всичко приемам.
Не замезвам.
В една къща ми се подиграха. Вместо водка сипали одеколон.
Не думайте. – Нищо. Изпих го и благодарих.
Какво ще ми стане от одеколон? – Акулина Гавриловна!
С какво ще ме зарадвате? – Сякаш не знаеш.
Щом си й взел ума, трябва да знаеш.
А момата вехне, не си намира място, усеща бедата, викат ме.
Аз съм опитна пратеница.
Ние, сватовниците, заслужаваме големи почести.
Ако ни няма – край.
Човешкият род прекъсва.
Но кой ви праща?
Сети се сам. Къде обикаляш от сутрин до вечер?
Той ходи и запленява, тя от втория етаж се поддава.
Нима са Ничкини? – Позна.
Господи, Боже мой! – Остави ни.
Какво му стана? – Влюбен е.
И по-лошо съм виждала.
Любовта е ужасна, жестока е към сърцето.
За измяна се пролива кръв. Стига.
И какво искат, Акулина Гавриловна?
Да се запознаете.
Заповядайте довечера. Те най-любезно ви канят на чай.
Ох, майчице! – Ех, какво прави любовта.
А как е зестрата? – Много богата.
Има от баща си 300 000 сребърни рубли!
Ще полудея! – Много присърце го взе.
И наглед е хубавица, като прасковка.
Сънят се оказа пророчески.
Ох, ухото ми!
Нали ти казах! Защо се къдриш? Така си по-хубав и естествен.
Не разбирам от фризури, какво да правя?
Да ми накъдриш косата, не ушите. – Виновна ли съм, че са големи?
Ето на, маминко. Заслужава да я удуша.
Къде ми е моливът? – Не знам.
Що за писар си, щом си губиш молива? – Не съм ти писар!
За теб моливът е като пушката на войника.
Кой войник си губи пушката?
Маминко, заплатата ми вече е 120 рубли годишно.
И с тях живеем. – Да.
А представи си 300 000.
Ако сложим по 1000 годишно, ще ми стигнат за 300 години.
Ох, Господи!
Да не искаш да живееш 300 години?
Ако живееш добре, защо да не изкараш толкова?
А по 2000 годишно?
Ще стигнат за 150 години.
Маминко, отивам да поседя на двора.
Ще се проветря, че главата ми гъмжи от мисли.
Миша, недей да мислиш!
Не мисли, ще стане по-лошо.
Трябва да научиш разни френски думи. – Какви думи?
Не казвай "отивам на разходка", а "ще направя променаж".
Да, "променаж" е по-хубаво. – Знам много такива думи.
Миша!
Миша! Оставете ме на мира!
А човек, който не е свестен? – Боклук.
Невъзпитано е. Ще го кажеш на френски, "голтипа".
Голтипа? Хубава дума.
А ако някои вири нос и го поставят на място,
се казва "осаже". – Осаже? И тази дума е хубава.
Страх ме е!
Страх ме е. – Не разбирам от какво.
От мъжете, особено ако съм влюбена. – Те не хапят.
По-добре да говорят направо, не да увъртат и да се чудя.
Не умея да сдържам чувствата си. А ако стане нещо?
Ако ги изгубя? – Не се бой, до теб съм.
Ще умра! – Не въздишай така.
Чичо, ще уплашите избраника ми.
Какъв избраник? Махай се. – Ще го уплашите.
Неприлично е да говорите така. – Коя е тази?
Приятелка. – Аристократка?
От търговски род. – Да си мълчи тогава.
Простак! – Невежа! Ох, страх ме е.
Капочка моли да бъдете по-смел. Е, хайде.
Тя е много срамежлива.
Не се притеснявайте, не сме по церемониите.
А къде е майка й? – Преоблича се.
Плашите ме. Не се приближавайте.
Защо така студено? – Мъжете не заслужават доверие.
Аз мога да се сдържам. – Всички казват така, но не е вярно.
Не виня мъжете, на тях им е лесно.
Но ние трябва да се пазим, любовта ни прави безразсъдни.
Какво предпочитате – лято или зима? – Лятото.
Заради разходките. – А пързалките?
Какви плодове обичате?
А вие? – Ягоди с каймак.
А аз цариградско грозде. – Но то е бодливо.
Толкова сме слаби. Мъжът прави с нас, каквото пожелае.
Как бих могъл, ако вие не желаете?
Кой е по-добър – мъжът или жената?
Що за сравнение, жената не е човек. – Мамо, не се излагайте.
Чухте ли? Имало двужилни коне.
Били издръжливи и неуморни. Заповядайте.
Е? Как мина?
Обожавам да слушам любовни откровения.
Един миг и е свършено завинаги.
Четете ли вестници? – Да.
Чели ли сте нещо за Наполеон? Пак тръгвал към Москва.
Не вярвам. Тепърва ще се настанява пак у дома.
Пишат, че ремонтира дворците. – Слава Богу, заповядайте.
Чух също, че нощем от морето започнал да излиза цар-фараон.
И? – Покаже се с войската си и си отива.
Покаже се и си отива. Казват, че краят е близо.
Възможно е. – Как да живеем!
Какви страхотии стават!
Какви тежки времена дойдоха.
Чух, че белият арап тръгнал срещу нас. Вървете.
Войската му е 200 милиона!
Вървете, ще ви повикам. – Откъде е този бял арап?
От Бяла Арапия. – А, не пишат много за него.
Такива са времената.
Много ви е тесен костюмът. – Такава е модата.
Той винаги се облича модно.
Това е маминка.
А чухте ли? Приближавала се някаква комета.
Учените я гледали с метроскоп и пресметнали точно.
На коя дата и в колко часа ще се приземи.
Господи, кой може да сметне Божия промисъл?
Съдбата ни е в Неговите ръце.
Що за разговори! – Не се излагайте, мамо.
Четете ли стихове?
Обичам стихове за чувства, които разказват за любов и страдания.
Но напоследък има много стихове, които нищо не казват.
Никак не ми харесват.
Издекламирайте ни нещо.
У дома имам тетрадка, в нея си записвам стихотворения.
Ако искате, ще я донеса. Но в днешно време хубави стихове
трудно се намират.
"Зъл овчарю, твоят дъх..."
Нюшка!
Дай камък да си натроша орехи.
Братко?
Това са новите ни познати. – Заповядайте, любезни господине.
Искате ли чайче?
Мелания! Донеси чай!
Служите ли? – Да.
Това е хубаво. Всеки да си знае работата.
Търговецът търгува, чиновникът – служи.
А безделникът безделничи.
Аз, като търговец, ще ви говоря за търговия.
А в търговията са важни парите.
Всеки обича да има пари. – Ами да си спечели.
В днешно време се печелят трудно.
А ако човек е с изтънчени вкусове, просто страда.
Иска да живее добре, но няма как. И аз съм така.
А според мен човек, който не може да печели,
не заслужава дори да живее, особено пък охолно.
Да.
Папагалчо?
А къде да идат тези хора? – Да копаят.
Какъв ранг чиновник сте? – Първи.
Скоро няма да станете генерал. А колко ви е заплатата?
120 рубли. – Единият джоб празен, другият пуст.
На татарски "йок", по нашенски "нищичко".
Чай, братко. Дайте чай! – Господине!
Вижте, господине. Сестра ми е кръгла глупачка.
Стига, братко. – Какво "стига"?
Не съм започнал. – Братко!
Страх ме е, че ще сгоди и момичето за същия глупак.
Господи, имат толкова пари, че зетят няма как да ги пропилее.
А ще ощастливят един сиромах.
Мъжът й не е трупал пари, за да може тя да ги пилее.
Парите трябва да се въртят. – Да.
Нека даде дъщеря си, нямам нищо против.
Но за парите е жалко. – Да, братко.
Пристига някой с 2 копейки в джоба,
замае главата на някоя глупачка и започва да нахалства.
Искам една купчина пари, искам голяма зестра.
След такива приказки по-добре да си вървим.
Господи! – Маминко?
Маминко!
Тези приказки не се отнасят за мен.
Не, точно за вас се отнасят.
Майка ви се оказа по-умна.
Дай, мила. Веднага схвана.
Аз не искам много, само мъничко.
Който си няма нищо, ще се радва и на трохи.
Значи, сбогом. Не го очаквах. – Сбогом.
Благодаря за почерпката. – Моля.
И пак да дойдете, скучаем без глупаци.
Чичо, ще умра!
Припадни.
Хайде. – Ох, майчице!
Какво й е? – Нищо й няма.
Ще й мине.
Ето, празничният сън се сбъдва сутрин.
Жалко, че не го сънувах в делник.
Ех, ако бях генерал...
Празни мечти. Облаци.
Пак ме прекъснахте.
Защо? На най-интересното място.
Марш оттук, безсрамнико!
Строй се в редица с метлите и мирно!
Какво правиш? Обезумяла ли си?
Матрьона!
Здравей, майчице.
Недей да ме гониш. Чуй какво ще ти кажа.
Някои хора нямат капка срам!
Тръгвай.
Дребни хорица сме, но имай съвест. – Съвестта ми е кристалночиста.
Какво да се прави, че стана така. Ще изкупя вината си.
От теб очаквам само насмешки.
Няма да мигна, докато не я изкупя. Такава съм по душа.
В днешно време рядко се срещат такива хора.
Не ти вярвам. Бедни сме, защо се стараеш?
Ще ти кажа. Стой.
Оправният ерген може без сватовница,
а твоят не може без мен. Ще даде, колкото поискам.
Всеки си прави сметката.
Набелязала съм една богата скучаеща вдовица.
Вехнела, чак се поболяла. Веднага повикала доктор.
А докторът рекъл: "Никакви лекарства. Развлечения и нов съпруг".
А тя? – Платила му, както си е редът.
Питам за новия съпруг.
Вика: "Нямам нищо против, но къде ще го намеря?".
А аз за какво съм? И каза да търся.
А заможна ли е? – О, не си знае парите.
Матрьона? Обръщай файтона!
Миша!
Миша! – Красавецо писан, здрав ли си?
Всички са здрави – и бикове, и крави.
Стига, стига. Намерих ти булка.
Няма нужда, пак ще е същото. Намерих си сам.
Къде?
Няма да ти кажа. – Нищо няма да излезе.
Ще видим. – Помисли сам.
Каква булка ти трябва? – На мен ли?
Най-обикновена. – Нищо подобно.
Да. – Чуй ме.
Ти си глупав, значи... – Аз ли съм глупав?
Вярвай ми, имам опит.
Няма да те лъжа. – Умираш да спориш, Михайло Дмитрич.
Как да не споря, нарече ме "глупак". – Тя знае най-добре.
Щом те нарича така, значи е вярно.
Какво искате от мен?
Не вдигай врява. – Няма.
Глупав си, не ти трябва по-умна невеста.
Разбира се. – Трябва ти по-глупава.
Какво си се лепнала за мен? Качи ми се на главата!
Ще видиш ти! – Какво?
Знам аз какво! И до съд ще стигнем.
До съд ли? Какви ги говориш?
Да не мислиш, че ме е страх? Добри хора!
Добри хора! А ти не спи!
Затваряй портата. – А ти си върви по пътя!
В кой съд ще идеш? – Моя работа.
Няма да е лесно. Ще ни викат да говорим.
Все ми е едно! – И в какво ще ме обвиниш?
Ще се чудиш какво да кажеш.
А аз ще наговоря какво ли не и ще ми напишат привилегия!
Каква привилегия?
Срещу теб. Че те превъзхождам и съм по-добра във всичко.
Матрьона!
Мадам? – Повече няма да стъпя у вас.
Защото хлябът не търси стомаха.
Тръгвай.
Малко е да те удуша!
Вървете всички по дяволите.
Проследих го къде ходи.
Къде? – Тук, наблизо.
Не отива направо, а обикаля. Да не го видят съседите.
Поне има ли смисъл? – Нищо хубаво няма да излезе.
Защо реши така? – На вид е неугледен.
Какво да му харесат? А и не се е издигнал в службата.
Как се казва семейството? – Пеженови.
Какви са? – Ей такива.
Как "ей такива"? – Те си знаят.
Много си глупава. Чиновници или търговци?
Май търгуват.
Какви момичета имат? – Две сестри.
Моми, седят все заключени. – Защо?
Така искат братята им. – Защо?
Много заглеждали мъжете. Срамота!
Казват, че били много завистливи.
Балзаминов, какво става? Чакам ви.
Сега ще дойда. – Лукян Лукянович, аз...
Извинявайте. – Не е хубаво, аз...
Стой, дай да го видя. Красавец, а? Хайде, върви.
Защо сте унил? Все едно, ще изпълните ли обещаното?
Непременно. – Добре. Какво? Леко, марш оттук!
Давай! Вижте го как напада!
Хайде, какво стана?
Видяха ли ти сметката? Добре, елате.
Значи, както се разбрахме? – Аз си държа на думата.
Хайде, хайде, знам ви аз.
И така, Балзаминов.
Ще се облечете като обущар. – Защо?
Иначе няма как. Разбрал съм се с него.
Иначе няма да ви пуснат.
А сега ще позвъните на вратата, ще ви отворят.
Ще кажете, че сте обущар и идвате да вземете мерки.
А вътре вече знаят. Ще ви заведат при госпожиците.
А после? – Влюбен ли сте, или не?
Влюбен съм. – Ще се обясните и ще занесете писмо.
Писъмцето за моята, обяснението за вашата.
Паднете на колене, но само да не объркате.
Моята е голямата, Анфиса, вашата е малката, Раиса.
Моля ви, как ще объркам. А вие признахте ли й любовта си?
Отдавна.
А скоро ли ще ни пристанат? – Веднага щом се съгласят.
Само да не сме се заблудили за... – За парите?
Не. По този въпрос никога не греша. – Вие – да, но аз?
Сестри са, капиталът на баща им се дели поравно.
Братята не им дават да се омъжат заради парите. Я да видим.
Браво, същински занаятчия. – Обущар.
Гледайте. Същински обущар, а?
Ей, стой!
Балзаминов, чак ти завиждам. Красавец! Казах ти да спреш.
Вдигни го!
Чак ти завиждам, че ще говориш с любимата си.
А аз ще страдам самотен. Вземи писмото.
Хайде, давай!
Стой!
Стой, стой!
А ако началниците ти разберат, че си станал обущар?
Няма да е хубаво. И колегите също.
Ще те набият, нали? Ще те пребият!
Хубава работа.
Никъде няма да ходя.
Защо ме изпращате, щом ще ме бият? – Пошегувах се.
Не разбираш ли от шеги?
Значи твоята е Раиса. – Все ми е едно.
Тръгвай.
Какъв глупак! Въобразява си, че някоя ще го хареса.
Но от философска гледна точка такива хора са полезни.
Кой друг ще се предреши като обущар? А 150 000 не са малко пари.
Остави ме!
Пусни ме, чуваш ли?
Мъка, Анфиса. – Мъка, Раиса.
Умирам от скука. – И аз.
Анфиса, омъжи се по-бързо, ще повехнем от скука.
Ще умра, но няма да приема някой от кандидатите на братята ни.
Стига ми невежеството у дома.
Но и ние имаме вина. – Каква?
След смъртта на татко
се държахме твърде лекомислено. – Да, добре си поживяхме.
Поне имаме хубави спомени.
Химка! Свири "Сидрол".
Химка, давай!
Анфиска, Раиска! Стига "Сидрол".
Ей! – Ела да си легнем вътре.
Мислих, мислих и измислих нещо.
Ще пристана на Лукян Лукянович. – Какво говориш, недей.
Защо? Просто ще си тръгна. Никой няма да ми липсва.
Докато сме тук, се разпореждат братята ни.
Но тръгнем ли си, край.
И ще си поискам парите.
Да пристанеш, е страшно. – Нищо подобно.
Нали вече бягах с един. – Помня, но бързо се върна.
Усойница! – Престани!
Минало-заминало. – Дойде!
Дойде обущарят.
Какъв обу...
Какъв обу...
Какъв обущар? – Не знам.
Изпратил го ваш познат да вземе мерки.
Къде са братята ни? – Спят вътре.
Иди да му отвориш. Върви! – Да не ми се карат.
Боже, колко сте смел.
Любовта побеждава всичко.
Химка, иди да пазиш. Ако някой се събуди, дай знак.
Видяхте ли се с Лукян Лукянович?
Нося ви писмо от него. – Дайте го.
Лютичета-цветенца има в моята градина.
"Подготвил съм всичко. Дадох ви доказателства за любовта си.
Заради вас изоставих светския живот и познатите си,
отказах се от всички удоволствия
и живея повече от година в този див край,
който приляга само на мечки и на Балзаминовци.
Ако искате да сме щастливи,
довечера, когато всички заспят, излезте в градината".
"Ще ви чакам с карета
в уличката зад вашата градина.
Ще махнем няколко дъски от оградата и ще излезете на свобода.
Ще отидем на място, където ни чакат мои приятели.
Всичко е подготвено, даже музиката". – Ах, какво благородство.
Отвлича момата и е помислил даже за музика.
Само благороден човек би го направил.
Ще отидеш ли? – Вече е неучтиво да откажа.
"Но може би сте доволна от живота си".
"Тогава простете, че ви предлагам да ми пристанете".
Защо има толкова лошо мнение за нас? – Млък!
"Ако днес не дойдете, утре..."
"Утре заминавам за Кавказ".
Благодаря, г-н Балзаминов, сега ще донеса отговора.
Извинете, че ви караме да чакате. – Нищо, на мен ми е приятно.
А тя къде отиде? – Да пише отговор.
Това става бързо. – Само ако си свикнал да пишеш.
А ние пишем само писма.
Марш оттук! Къш!
Напоследък само тъгувам. – И ние.
Бие сигурно заради друго. – Заради същото, нямаме развлечения.
А аз за друго. – За какво?
Даже не спя по цели нощи. – Да не спите много денем?
Не е затова. Измъчвам се.
Чувствам се сякаш съм най-нещастния човек на света.
Не говорете така. Мъжете са по-щастливи от жените.
Нещастието на жената е, че винаги е подчинена.
И мъжете имат свое нещастие.
Любовта ги прави нещастни.
А коя жена е завладяла сърцето ви?
Може да ви е неприятно да ме слушате. – Напротив.
Тогава позволете да кажа, че тази жена сте вие.
Ах, какъв неочакван отговор.
За моята любов няма думи.
Бих искал да я опиша, но не мога.
Отдавна ли ме обичате? – От миналия четвъртък.
Отскоро е. – Но задълго.
А ако сте непостоянен? – Непостоянството е низост.
А ще се съгласите ли да ми пристанете?
Лукян Лукянович ще вземе сестра ви. Ако искате, да тръгнем заедно.
Прощавайте, г-н Балзаминов. – Ей!
Ето писмото.
Братята ни се събудиха.
Бързо се скрийте!
Ама, че си и ти!
Седни да хапнеш.
Сядай.
Скоро ли ще ми намериш съпруг?
Скоро, красавице. – Намери някой свестен.
Даже да е вдън морето, заради теб ще го извадя.
Но и ти прояви щедрост. – Ще проявя, добра съм.
Добра, добра!
Добра, добра! – Седни.
Добра, добра! – Какво се говори в Москва?
Много неща, но малко са верни.
Чува ли се нещо за война? – Навсякъде е мирно и тихо.
Но казват, че се случва земята да се тресе.
Това не е хубаво.
"А Исус отиде на Елеонската планина. И на заранта пак дойде в храма,
и всичкият народ дохождаше при Него. А Той ги поучаваше.
Тогава книжниците и фарисеите доведоха при Него жена,
уловена в прелюбодейство".
Още разправят, че се появила шайка разбойници.
Откъде? – От горите.
Имали железни нокти и ходели на кокили.
А главатарят им в турска носия.
А защо с кокили? – За по-бързо и по-страшно.
Това са небивалици. – Вярвай ми, истина е.
Ето, погледни оградата.
Кокилите им са по-високи от нея.
Акулина Гавриловна!
Как ме уплаши, проклетнико. Щеше да ми изскочи сърцето.
Къде съм? И защо си тук? – А ти откъде се взе?
Изведи ме оттук. – Не те е срам, варварино!
Ще ни се пръснат сърцата и край.
Сега ще те овържем и право в полицията.
Защо? – За да не прескачаш огради.
Виж как уплаши домакинята.
Сега не знам дали е жива. – Боже мой.
Толкова съм нещастен. – Стига си хленчил.
Жената е вдовица, иска да се омъжи, а ти я позориш.
Може да подаде жалба срещу теб и ще те осъди.
Недей да ме плашиш. Ще ти дам, каквото поискаш.
Добре, 2000 рубли.
Откъде? – Ще имаш, стига да ме слушаш.
Иди при домакинята и й се обясни в любов.
Вдовица е и е много богата.
Разбра ли? – Ще те позлатя.
Утре ще подпишем договор. А сега повтаряй "влюбен съм".
И целувай ръка. Не моята! Измий се и тичай.
Не се тревожете. Познат на госпожата се объркал.
Домна Евстигнеевна, няма страшно. Един познат се объркал.
Защо го направихте? – Влюбен съм.
А защо през оградата? – От чувства.
Нали не се сърдите?
Никога не се сърдя. Добра съм.
И какво правите? – Аз ли? Нищо.
И аз нищо.
Скучно ми е сама да не правя нищо.
Заедно е по-приятно. – Разбира се, много по-приятно.
А искате ли заедно?
Много ще се радвам.
Може ли да ви целуна ръката?
Може.
Елате по-близо.
Обичайте ме и аз ще ви обичам. – Много ви благодаря.
Ох, че е студено.
Много ти е студено езерото.
А самоварът е изстинал.
Харесва ми.
Искам да ми го... – Трябва да се прибирам.
Да идва всеки ден. – В кърпа ни е вързан.
Много е пълна.
Ще се пазариш ли? Тръгвай.
Не оттам, през портата. И целувай ръка.
Не моята.
Господи!
Много ми олекна на душата.
Богородице Дево, радвай се. Благодатна Марио, Господ е с Тебе.
Благословена си Ти и плодът на Твоята утроба.
Вървете си по пътя.
Момченце?
Върви, върви.
Матрьона?
Няма ли наоколо някоя евтина гадателка?
За какво ще я питате? – За живота.
За щастието, за всичко. – Има една.
Гадае за изчезнали неща.
Но не казва името на крадеца.
Питат я: "Кой е крадецът?".
Тя гадае, гадае и отговори: "Търси мургав".
Или "Търси сипаничав". Но остарява и най-често лъже.
Не ми трябва такава. – Друга няма.
Ей такава ни е страната! И най-важни неща се намират трудно.
А някоя да гледана карти? – Не знам.
Никак не си наблюдателна. Нищо не ти е интересно.
Защо ми е? На мен не ми трябва гадателки.
Не очаквам да забогатея.
Все някак ще мина и без да ми гадаят.
Е, маминко, готово. Ходих при моята.
Бях и при онази на сватовницата. Ще се оженя.
За коя? – За двете.
Господи, да не си татарин? Какви ги дрънкаш?
Маминко?
Ще си взема камериер, а невъзпитаната Матрьона ще я изгоня.
Тази Пеженова колко има? – 150 000.
И иска да те вземе? – И двете искат.
Но едната ще ми пристане, а другата просто ще се омъжи.
И знаеш ли какво ми хрумна?
Ако дадат двора зестра на Пеженова, ще бутна оградата.
Дворовете им са един до друг, ще стане голяма градина.
Ще сложа беседки, алеи. – Нима ще се ожениш и за двете?
Ето пак, вечно ме прекъсвате. Не може ли поне да помечтая?
Мечтай си на воля.
Друг син, ако забогатее толкова, няма и да говори с майка си.
А аз ви казвам всичко.
Нищо, че съм богат. Пак ви уважавам.
Миша, а коя е по-хубава в лице?
За мен всички богати невести са красавици.
Даже не им гледам лицата.
Не искам светлина!
На тъмно се мечтае по-добре. Мога да си се представя всякак.
И сякаш съм в хубав салон, и в каляска, и в градина.
А на свещ ще видя мизерната стая и край.
Мечтай си.
Много ми е объркано в главата, чак ме хваща страх.
Това е, защото не съм свикнал да мисля като богаташ.
Все съм мислил като сиромах.
Сега богатството не ми се побира в главата.
Маминко, а защо да не построя голяма кула?
Да се вижда цяла Москва. Може да развъждам там гълъби.
Стой!
Казвай. – Ей, миличка.
Миличка... Пардон, мадам. – Тук съм, Лукян Лукянсвич.
Хайде.
Къде отиваш? – У Пеженови.
Занесох им писмо, че тази вечер трябва да ни пристанат.
Значи все пак реши? – Не.
Нищо не съм решил. Ако взема едната, изпускам другата.
А защо отиваш? – Да става, каквото ще.
Няма да бягам от щастието си.
Какво трябва да правя? – Ще ви покажа.
Да речем, че ни пристанат. И къде ще отидем с тях?
Където поискаме.
А аз с какво ще я откарам? – Всичко ще ви обясня.
Дий, конче!
Сериозните хора за всяка дреболия ходят при Иван Яковлевич в лудницата.
Съветват се. А ние за такова важно нещо не питаме.
Ако е писано да стане беля, и питането не помага.
Ще те взема при мен, ще се веселим. – И аз ще се омъжа за военен.
А русият? – Да не съм луда!
А защо флиртуваш с него? – От скука.
Сбогом, Балзаминов! Ще се моля за здравето ти.
А ние кога ще бягаме? – Оставете ме на мира, омръзнахте ми.
Помощ!
Това е, защото не ме питаш за нищо.
Как не помисли къде и как ще заведеш невестата?
Разчитах на Лукян Лукянович.
Притрябвало му е да се забърква в чужди работи.
В днешно време всеки мисли за себе си.
Да си призная, бях като в мъгла.
Все си представях, че ще се появи файтон и ще я доведа.
Тук, у нас ли?
Щом се замислех как ми пристава, си представях, че имаме своя къща.
Каменна.
Чак ми е обидно, че в живота все става така.
Богатите се женят за богати, бедните за бедни.
Нима това е справедливо?
Ако бях цар...
Царска заповед!
"Бедният да се жени за богата, богатият за бедна.
За неподчинение наказанието е смърт".
Матрьона? Разбираш ли от сънища?
Човек сънува какво ли не. – Може сънят да вещае промяна.
Един от беден става богат, друг от богат – става беден.
Не съм виждала такова нещо. Богатият си е все богат.
А бедният все си е беден.
Сънувах странен сън.
Много народ, сякаш съм на панаир. – Значи ще вали сняг.
През август? – Значи дъжд.
И това не е. – Тогава не знам.
Щом не знаеш, мълчи. – Мълча.
Добре. И виждам, че плува. – Какво?
Кораб. – Някой ще си иде.
Първо виждам мост. – Мостът значи, че ще се местиш.
Не ме прекъсвай. А оттатък моста е Китай.
Не знам на какво ще е.
И този Китай не е страна или град, а хубава къща.
И на нея пише "Китай".
И от този Китай излизат не китайки и китайци,
а излиза Миша и ми казва: "Маминко, заповядайте в Китай".
Тръгвам да влизам, а народът крещи:
"Не ходи, лъже те, Китай не е там, а от нашата страна".
Обръщам се и виждам Китай от нашата страна.
Съвсем същият.
А на Миша му е весело, танцува, пее:
"Ще се веселя в Китай-град!".
На какво ли ще е?
Ако ще да ме нарежете на парчета, нищичко не разбирам.
Невестата на сватовницата има магазини в Китай-град.
Маминко? – А?
По-добре ми кажете кой месец съм роден.
През май. – Затова все се чудя и мая.
Например дали сега сватовницата няма да донесе вест,
от която да ни причернее?
Не замезвам, нямам такива глупави навици.
Защото съм много учена жена.
Но не видях добро от покойния си съпруг.
Питай ме с какво не съм бита.
Бита съм с ръжен, бита съм с тояга, с печка.
Не, с печка не са ме били.
Михаил Дмитрич!
Михаил Дмитрич, отдалеко идвам, едва пристигнах.
През гори, през полета, през реки и морета.
През урви и дерета!
Пресъхна ми гърлото, езикът ми едва мърда.
Стрелецът улучи бялата лебедица. Честито, казвай кога ще е сватбата.
Стойте!
Сега се връщам.
Маминко! – А?
Маминко, пазете ме, да не ми стане нещо.
Какво стана, маминко?
Сякаш вече не съм Балзаминов, а някой друг.
А ти казваше, че съм глупак. – И сега мисля така.
Миша, не се обиждай. Не ти трябва ум.
Важно е щастието. – Има ли пари, ще минем и без ум.
Маминко, преди ми беше обидно, че казват "Няма ни пари, ни ум".
А сега нека да ме наричат "глупак"!
Аз съм глупак!
Глупак!
Глупак!
Не ни подминавайте, дайте ни нещичко.
Пожалете ни, дайте ни милостиня.
Лютичета-цветенца има в моята...
Превод Деляна Стоянова
Субтитри от ТВ, редактор и тайминг СИНЕАСТ ®
2023 ©