Loki - 02x06 (2023) Свали субтитрите
Натоварен съм с велика задача.
Разбрал си, че си Променлива и дори не си видял, нали?
Искаш да си крал?
- Не искам, роден съм да бъда.
Това знаем. Войната, която е на път.
Него ли ни показа?
- Този Който Остана.
Това е кралството му.
- И това е Гамбитът.
Вземате властта, след което мои версии ще започнат нова Мултивселенска война
И аз просто... Ще се озова отново тук.
Прераждане, скъпа.
- Силви, спри.
Ти искаш тронът?
- Ще се видим скоро.
За добро или лошо, времевите линии са свободни.
От нас зависи да ги предпазим по-добре от Този Който Остана.
Правим на богове.
- Какъв е планът?
Зареждаш Умножителя изстрелва го и се връща.
Време е за смелост.
Разклоненията умират. Всичко се разпада.
Искам да се върна преди Времевия сноп да се претовари.
Трябва да контролираш времевите скокове.
Зареждаш Умножителя изстрелваш го и се връщаш.
Разбра ли?
- Да.
Добре.
Време е за смелост.
Успех.
- Време е за смелост.
Върнах се.
Добре ли си?
- Да. Трябва да измъкнем Таймли оттам.
Готов.
Колко време има?
- Не много.
Не знам за радиацията. По-висока е от преди.
Ще се справи.
Бъди смел.
Хайде.
Да започваме.
- Давайте!
Какво стана?
- Няма го.
Всичко свърши.
- Какво да правим?
Радиацията е прекалено висока.
- Къде сгрешихме?
Не знам, не бях аз, кълна се.
- О.Б., какво можехме да променим?
Добър въпрос.
Отне ни много време.
Отново. По-бързо.
Няма време за спорове. Последвайте ме.
- Успех, професоре.
Влизай и се облечи...
Отворят ли се вратите, бягаш по пътеката,
зареждаш Умножителя, натискаш зеления бутон, включваш го и се връщаш.
Точно така.
- Нека сме по-бързи този път.
Време е за смелост.
- "Този път"?
Няма време за спорове.
- Успех, професоре. Чуй ме...
Влизаш, обличаш се. Тръгваш по пътеката.
зареждаш Умножителя, натискаш бутона, включваш го и обратно.
Нека сме по-бързи този път.
- "Този път"?
Какво стана?
- Няма го.
Не по-бързо, а по-рано.
Г-це Равона, след станалото в работилницата ми...
Г-це Минути, знам, че сте наранена и ви боли,
но имаме нужда от помощта ви, за да завършим Умножителят.
Времето е от значение.
Изгубих време и сега то ме изгуби мен. Не настройва Умножителят!
Отново.
Хайде де!
Отново.
Отново.
Хайде, хайде.
Отново.
Запознаване. Ороборос, това е Виктор Таймли.
Виктор, това е Ороборос. И познайте. И двамата сте написали наръчника.
Локи, защо си странен?
- Виктор Таймли?
Ороборос.
- Радвам се да се запознаем!
Ето модел на Снопът, който О.Б. е направил.
Моделът все още не е завършен. Само един слой боя има.
Какво говориш? Страхотен е.
Трябва да облечен Таймли и да го пратим в Снопът.
А... защо мен?
- Защото си доброволец, беше, ще бъдеш.
Нещо може да се обърка, а ти знаеш как работи.
Да.
- Има логика.
Ще носиш този предпазен костюм. Мобиус, имаш късмет.
Прилича на теб, но е Виктор Таймли.
- Моля?
Виктор, костюма, когато се отворят вратите, тръгваш бързо по пътеката.
Ще отнеме време...
- Няма да е лесно.
Ще има много радиация. Разбрахте ли?
- Да.
Виктор, зареждаш Умножителя в стартовия панел, завърташ го,
натискаш зеления бутон, който ще го изпрати към Снопът.
И така ще мащабира капацитета да издържи разклоненията.
Умножителят не е готов.
- Напротив.
Защото Таймли има това.
- Какво...
Прототип, който ще разшири времевия вход и ще обърне времевия спад.
Това устройство, заедно с Умножителят,
ще разширят пръстените.
Върни го на професора.
- Благодаря ви.
Ще отнеме време да го калибрираме...
- Колко точно?
Зависи. Дори не знам какво гледам.
- Какво е това?
Колко време ще ми отнеме да разбера всичко
за механика, физика и инженерство?
- Какво знаеш?
Да приемем, че не знам нищо, но се уча бързо и съм Бог.
Да започнем в началото.
- Да.
По-добре да работим сами.
- Разбирам те.
Но ако трябваше да знам, наистина да знам,
колко време ще отнеме?
Десетилетия.
- Векове.
ВЕКОВЕ ПО-КЪСНО
Локи, не подлагам на съмнения изненадващите ти знания,
но не трябва ли О.Б. да го тества?
- Тестовете са важни за безопасността.
Перфектно е. Таймли, насам. Трябва да ти сканираме аурата тук.
Изглежда смъртоносно.
- Това...
Безопасно е. Виж!
- Локи!
Достъп отказан
Твой ред е. Дай ми тези. Благодаря.
Когато си готов. Влизай.
Добре дошъл, Този Който Остана.
Да излизам ли?
- Още си тук. Тези ще ти трябват.
По-зле е отколкото мислех. Трябва да действаме. Кой ще е?
Той ще е. Ти. Доброволец е. Ето и планът. Влизаш, обличаш се.
Отворят ли се вратите, бягаш бързо по пътеката,
зареждаш Умножителя, натискаш бутона, зареждаш и се връщаш.
Ясно.
- Трябва да си залепиш десния палец,
лявото коляно и лицевата част или радиацията ще те разяде.
Първото стъпало е опасно.
- Палец, коляно, лице.
Още нещо. Каквото и да правиш, не оставяй Умножителя,
защото ще се изтърколи от пътеката. Не го забравяй. Бъди смел.
Време е за смелост.
Трябва да увеличим влизащото напрежение и да обърнем времевия спад.
Ами йонният разделител?
- Добре е.
Ще го пренасочим.
- Няма ли да прегрее?
Ще взаимодейства с адаптивната експоненциална система на Таймли.
Това ще позволи на Снопът да мащабира капацитета за разклоненията.
Пръстените. Много са малки. Ще ги направим по-големи.
Внимавай, О.Б. Някой идва...
- Идва за работата ти.
Вярно. Идвам. Пази се, О.Б.
Кейси, занеси Умножителя на Таймли.
- Добре.
Какво правиш, по дяволите?
- Довери ми се.
Не.
- Знам какво правя.
Не!
- Гледай.
Кейси, закачи му каската.
Закачи я.
- Благодаря.
Г-н Таймли е готов.
- Знам.
Достъп отказан. Изисква се парола. Паролата е приета.
Готово.
- Да!
Почакайте. Изглежда ми прибързано.
Напротив. Спреш ли ще умреш.
Така.
Започваме.
Отиди в края на пътеката по-бързо и зареди Умножителя в стартовия панел.
Карай стъпка по стъпка.
Бъде смел. И то много.
Добре се справяш. Фантастично.
Продължавай.
Карай по-полека.
Преди да се усетиш, ще си в края на пътеката Браво.
Успя. Стигна.
- Още не.
Виктор, какво ти казах?
Не оставяй Умножителя, защото ще се изтърколи от пътеката.
Господи, да!
Браво. Сега го зареди в панела.
Хайде.
Хайде.
Направи го.
- Чуй ме внимателно.
Натисни зеления бутон.
Натисни зеления бутон.
Не.
Натисни го.
Може малко да засича.
Натисни зеления бутон!
Да!
Сега се върни по-бързо. Идвай обратно.
Да се връщам?
- Да.
Работи. Ще стане този път.
Хайде, Виктор. Връщай се!
Хайде.
По-бързо!
Хайде.
Да!
- Шегуваш ли се?
Успя!
- Как успя?
Тикви.
Работи.
Ще проверя системите.
- Най-сетне.
Интегрира се.
Снопът сплита разклоненията. Стабилизира се.
Стана ли, магьоснико?
- Ти успя!
Успяхме.
- Стана ли?
Определено. Вече работи.
Наистина?
- Може да се увериш сам.
Работи.
- Ти успя!
Ще оцелеем.
- Ти успя!
Справи се.
- Почакайте.
Какво?
- Данните са извън норма.
Как така "извън"?
- Не знам. Просто са извън.
Не е възможно.
Как може да са...
- Снопът отново прегрява.
Как е възможно това?
Не.
Не е възможно.
Невъзможно е. Увеличихме пропускливостта.
Умножителят беше перфектен.
Увеличихме пропускливостта, но разклоненията са много.
Трябва да се махаме.
Почакайте.
Разклоненията на времето се дублират
и се разширяват с безкрайна скорост.
Аз... не разбирам.
Проблема е в мащабирането.
Нали за това правихме настройките.
Снопът няма да може да се приспособи към безкрайно нарастваща мултивселена.
Не може да се мащабира безкрайно.
Все едно да се опитваш да делиш на нула.
Невъзможно е.
Колкото и да увеличаваме пропускливостта,
няма да е достатъчно.
- Да. Няма да е.
И Снопът ще разпада.
- Да.
И новите времеви линии винаги...
В момента, в който са се появили разклоненията,
е писано това да се случи.
Съжалявам.
Силви, спри.
Спри.
Спри.
Бил съм на твоето място.
Чувствах каквото и ти.
Не искаш това.
Какво става?
- Права беше. Защо да ми се доверяваш?
Не може да ми се има вяра. Повярвай ми.
Не може да го убиеш. Продължиш ли, всичко ще свърши.
Знам, че звучи странно. Видях го. Знам го.
Дръпни ми се от пътя.
- Няма.
Тронът те изкушава.
- Най-малко искам това. Силви, спри!
Ако искаш да спра, трябва да ме убиеш!
За малко.
Ще се видим скоро.
- Силви, спри!
Ако искаш да спра, трябва да ме убиеш!
Ще се видим скоро.
Не това очаквахте, нали?
Ти си просто... човек.
От плът и кръв. Не ми казвайте, че сте разочаровани.
Изслушай ме.
Не.
Ако искаш да спра, трябва да ме убиеш!
Ако искаш да спра, трябва да ме убиеш!
Ще се видим скоро.
- Ако искаш да спра, трябва да ме убиеш!
Ако искаш да спра...
- Трябва да е те убия, знам.
Защо не опитваш да я спреш? Да отвърнеш или друго?
Колко пъти си го преживявал?
Какво направи?
- Моля ти се.
Не ми казвай, че не знаеш как да спираш...
времето... все още.
Мислех, че ще го можеш вече.
Не се тревожи, любовнико. Нищо й няма. Малко ми се пречка, така че нека...
Това... Не е първият път, в който изпадаме в тази ситуация?
Откъде знаеш?
- Знам за скоковете.
Кой мислиш подготви нещата?
Предположения? Прочуването казва...
Този Който Остана.
- Бинго!
Ето те и теб, скачайки във времето.
Мислейки си, че прецакваш системата. Трябва да успееш по-бързо и...
Ето те тук.
Наистина ли си мислиш, че бих й позволил да ме убие?
И ще е това? Край? Ще почивам в мир? Ще чакам пред портите на Рая?
Не, казах ти.
Прераждане, скъпи.
"Умираме с умиращите.
"Раждаме се с мъртвите."
Предполагам ти идва в повече.
Защо не го преживееш още около хиляда пъти.
Да се ориентираш. И след това ела да ме видиш.
Като си готов да водим разговор. Става ли?
И защо си мислиш...
че за първи път водим този разговор?
Браво. Ти си ми любимец. Особено като бяхте двамата.
Добре.
Явно си разбрал всичко, а?
Кажи ми как е Виктор... Таймли?
Естествено, че знаеш за...
- Не ми казвай.
Имате някакви проблеми с Темпоралния Сноп?
Проблем в мащабирането.
- Това ли ви каза?
Казал ви е, че мащаба е проблемът? Не, няма такова нещо.
Разруши АПВ.
Снопът е защитен механизъм.
Когато Снопът е пълен с разклонения,
изтрива тези, на които не им е там мястото.
Всички освен Свещената времева линия.
А АПВ е косвена жертва. Ще се възстанови лесно.
Каква загуба на време.
- И както може би знаеш,
Променливите ми вече се появиха.
- Ще ги намерим.
Много са.
- Няма да се спра.
Няма значение.
- Това не ме е спирало.
Знам, шампионе.
Но крайният изход от тази ситуация,
си остава същата.
Ти губиш.
Знам.
Знам.
Отърси се.
Ще променя уравнението.
Ще разруша Снопът ти.
Но... той предотвратява ужасна война,
в която няма оцелели, Локи. Дори Свещената линия.
Да пробваме това.
Всеки момент на мир и спокойствие,
който си изпитал, е бил, защото съм бил тук.
Сам,
в края на времето,
стоейки на пост.
Разбирам.
- Но искаш да разрушиш Снопът.
Какво мислиш, че ще случи с приятелите ти?
Трудни избори бяха мои. Затова стоя на най-високото място.
Пазя ни живи.
Не виждаш ли, че предлагам...
Милост.
За мен или за себе си?
Не.
Ще намеря друг начин.
Добре.
И продължаваме да се въртим в кръг.
Да видим. Направи трудният избор.
Разруши Снопът и предизвикай война, която ще погуби всички ни.
Или... я убий...
и ще предпазим каквото можем.
Какво ще правиш?
Ще довърша започнатото.
- Което е?
Да се кача на трона си.
- Искаш да си крал?
Не искам, роден съм да бъда.
- Добре. Крал на какво?
Да започваме. Мъжът, който иска да е крал на...
Мобиус, спри!
- Тъкмо започнахме.
Трябва да продължим.
- Не. Знам какво е това.
Какво е?
- Искаш да знаеш всичко за мен.
Да.
- И защо правя всичко това?
Защо съм толкова много обхватен?
- Да.
Ще си пишеш записки и след това ще натиснеш този бутон,
който ще покаже сцени от живота ми.
Всичко от миналото, настоящето и бъдещето.
Натоварен съм с велика задача.
Животът ми беше загуба на време.
- Май някой е гледал записа.
Как го правиш?
- Има нужда от помощта ти.
Слушам те.
- Как избираш кой да живее и кой не?
Изтриване. И не ние избираме, а Времевите пазители.
Пазителите.
- Те диктуват потока на времето.
И разплитат епилога от разклоненията. Знам принципите.
Но реално вие го вършите.
- Защото това е правилният път.
И кое му е хубавото?
- Хубаво? Няма такова нещо.
В АПВ няма такова нещо. Искаш ли да чуеш хубава история.
Няколко ловци отидоха на мисия около Черно море,
за да намерят Променлива отговорна за смъртта на 5,000 души.
Такива, на които не им е било писано. Отиват и се получава малка спънка.
Променливата е 8-годишно момче.
Което си гледа своя живот.
Плува с брат си, скача от пристана.
И един от ловците, който досега не е има проблем с триенето,
се поколебава в този ден.
Застинал на място. Времевата линия се разклонила и се появили Променливи.
Станало много бързо и партньорът му трябвало да се намеси.
Но дотогава проблемът бил наяве.
Няколко ловци умрели. И това заради човека,
който загубил представа за картинката.
Трябва да мислиш в перспектива.
Повечето цели са повече бреме, отколкото слава.
Не искаш да си този, който ги избягва, защото не можеш да живееш с бремето.
Как се живее с това?
Остават белези.
Какво стана с партньорът ти?
Ловецът, който изтрил детето, когато ти не си могъл?
Нещата й се наредиха. Даже стана съдия.
Тя е причината да си тук, а не на прах във вентилацията.
Ренслеър.
Знаеше, че трудният избор винаги трябва да бъде направен.
И под труден, имам предвид невъзможен.
В това няма утеха.
Просто избираш бремето си.
Благодаря ти, Мобиус.
Това ли е?
Ние...
Не остана къде да отидем.
Какво става?
Извън времето сме.
Как?
Научих се да контролирам скоковете.
Върнах се назад. Мислех, че мога да поправя Снопът.
Оказа се защитен механизъм.
Конструиран е да предпазва единствено Свещената времева линия.
Ама разбира се.
- Свършиха ми вариантите, Силви.
Опитах всичко.
Единственият вариант да оцелее нещо...
- Ако не убия Този Който Остана.
Трябва да ме убиеш.
Нямаш благословията ми, ако това чакаш.
Какво да сторя?
Свещената линия или нищо друго?
Не е достатъчно да я предпазиш, Локи. Дори и там е пълно със смърт и разруха.
И несправедливост. Искаш да си богът, който отнема свободната воля,
за да предпазиш това?
- Каква е ползата й ако няма никой?
Защо да не умрем опитвайки се?
Защо ти да решаваш, че не може да се борим?
Просто заменяш един кошмар с друг. Отраснала съм в апокалипси.
Живях в достатъчно от тях, за да знам, че понякога е хубаво да се руши.
Ако...
Ако има надежда, че можеш да замениш това
с нещо по-хубаво...
Добре дошъл, Този Който Остана
Локи.
Локи, какво правиш?
Отвори вратата.
- Локи.
Знам какво желая.
Знам какъв бог искам да бъда...
За вас.
За всички нас.
Не!
- Локи!
Трябва да изляза навън.
Разклоненията умират.
Той ни дава шанс.
Хората ти вършат добра работа. Кажи ми ако ти трябва нещо.
Как вървят нещата?
- Здравейте, аз съм г-ца Минути.
Сигурни ли сме, че няма...
Да убие всички ни?
- Да.
Не вдъхваш увереност, О.Б.
Във Военната зала ли отиваш?
- Да.
Кажи им, че след малко идвам.
- Даже ще ти запазя място.
Здравей. Добре ли си?
Ето докладите за Променливите на Този Който Остана.
Знаят ли, че съществуваме?
- Още не.
Един от тях е предизвикал проблем във вселена 616,
но са се справили.
- Това е добре.
Качваш ли се?
- Да, ей сега.
Кейси каза, че ще ги свалят.
- Въпреки, че е хубаво напомняне.
Тези, които не помнят миналото са...
Когато влезем вътре...
- Относно това...
Напускаш.
Мислиш ли, че на АПВ ще й липсва застаряващ анализатор,
който е прекалено мекушав?
Има на кого да липсваш.
Трябва да видя какво точно сме предпазвали...
През цялото това време.
Ако някога решиш да се върнеш,
мястото е твое.
Благодаря.
Имат нужда от теб.
Уплашен ли си?
Определено.
Скача и никой не може да го спре! Помощ!
От един отбор сме!
Затворниците нападат лудницата. Мир, мир.
Време е за вечеря. Хайде, лудетини такива.
Дворът е малко занемарен.
Всичко е наред.
Най-хубавата къща на улицата е.
Ако не видя, няма да знам.
Странно е, че Локи го няма, нали?
Да.
Ще се виждаме, предполагам.
Къде ще отидеш?
А ти?
Ще поостана тук за малко.
Да мине малко време.
Л О К И
Превод: Боян Николов а.к.а Technoboy @ 2023