Good Time (2017) Свали субтитрите

Good Time (2017)
Добре, Ник. Скоро приключваме.
Ще направим нещо наречено интерпретация на изречение.
Разбираш ли?
Знаеш ли какво означава интерпретация?
Не.
Означава да кажеш какво, според теб, значат тези думи.
Добре.
- Това са неща, които
хората често казват.
Може да си ги чувал на улицата или по телевизията.
Може и от приятел или от баба ти.
Ще ти прочета няколко.
- Добре.
Първото е: "Пилците се броят наесен."
Какво мислиш, че означава това?
Да не броиш пилците.
Добре.
Какво записвате?
Причината да те питам е, защото трябва да запиша всичко.
Записвам отговорите ти.
- Питам защо ги записвате?
За да не ги забравя после.
Не обичам хората да говорят за мен, когато ме няма.
Не те виня. Аз не говоря за теб.
Само за мен са. Това са лични бележки.
Друг няма да ги прочете.
- Не ми харесва, но...
Ето още едно изречение.
"Скърцащото колело се смазва."
Какво означава това според теб?
Чувал ли си го преди?
Ник?
Добре, Ник. Ще пропуснем тази част
и ще продължим със следващата. По-забавна и лесна е.
Нарича се "Сравнение на думи". Ще кажа две думи,
а ти ще кажеш какво мислиш, че е общото между тях.
Добре.
- Първите са
котка и мишка.
Какво мислиш за тях?
Те не се харесват.
Точно така. Те са врагове.
Това казах.
- Добре.
Ами ножица и тиган?
Можеш да се нараниш и с двете.
Добре.
Ами сол и вода?
Плажа.
- Плажа.
Добър отговор.
Може ли да се върнем на ножицата и тигана?
Защо каза, че може да се нараниш с тях?
Мислил ли си да нараниш себе си?
Защо си мислеше за нараняване?
Защото докоснах тиган и ме заболя.
Има логика. Какво стана?
Помниш ли кога е станало?
Не искаш ли да говориш за това?
Седях си и исках да ям.
Тя започна да ми крещи и да ме бута.
Каза ми, че не може да ям.
- Баба ти ли?
Да, и ме замерваше с предмети.
- Замервала те е?
Взех тигана и го хвърлих.
Хвърлил си го към нея?
- Към стената.
Не си искал да уцелиш баба си?
Изгори ли се, когато взе тигана?
Ник?
Ник, трябва да го обсъдим.
Говорим си за хубави неща.
Извинете...
- Ти ли си Питър?
Аз съм. Заети сме.
- Ник, какво правиш?
Заети сме.
- Хайде, ставай.
Той ме пита за тигана и за пилета.
Искаш ли аз да те разплача?
- Не, не искам.
Казаха, че трябва да го направя.
- Да тръгваме!
Той си водеше записки.
Откъсни страницата.
- Това е мое.
Засрами се, Кони.
- Да се засрамя?
Не му помагаш.
- Ти се засрами!
За такъв ли се мислиш?
- Какво?
Боже.
- Съжалявам. Баба каза...
Не искам да слушам за баба. Майната и.
Само двамата сме. Аз съм ти приятел.
Обичам те.
Спри да го пипаш.
Следващия.
"Не включвай алармата. Това е обир.
Сложи 65 000 долара в чантата."
"Само това имам. Такава е политиката."
"Въоражени сме. Донеси останалото."
За какво си мислиш?
- За нищо.
Почти сме готови.
Бъди спокоен.
Не, не бягай.
Маската.
- Какво за нея?
Искам да я сваля.
Искам да сваля маската.
Ще я свалиш след 2 минути.
Приключихме. Всичко е наред.
Ник!
Накъде?
- В уличката.
Сваляй дрехите.
Не мога да я махна.
Кони, помогни ми. Не мога да дишам.
Помниш ли как ти показах? Пъхаш пръстите и издърпваш.
Натисни, натисни!
Справи се чудесно. Страхотен си, разбираш ли?
Да.
- Сериозен съм. Нямаше да се справя,
ако не беше до мен.
- Така ли?
Чувстваш ли се толкова добре, колкото и аз?
Да. Студено ми е.
- Студено ти е?
Да.
- Да отидем във Вирджиния.
Какво, по дяволите?
Ник, ела тук!
Стой до мен.
- Къде е той?
Къде си?
- Пред банката ли е?
Наоколо? Аз съм на ъгъла, където ни остави.
Трябва да се върнеш.
Пред "Манго Рико" съм. Да, да.
Тук ли е?
Влез в колата.
Съжалявам. Ченгетата ме преместиха.
Не се тревожи. Тръгвай.
Към пристанището?
- Да. Нищо не се е променило.
Искаш ли да ги подържиш?
Да. Все тая.
Какъв беше този звук?
Какво направи?
Лицето ми.
Лицето ми гори.
Не гори. Хей, погледни ме.
Кони, лицето ми гори.
- Не гори. Ще се оправиш.
Стига.
- Лицето ми!
Лицето ми, Кони.
- Дишай.
На разходка ли отиваме?
- Не.
Мисля, че ще повърна.
- Няма да повърнеш. Хайде.
Ще повърна.
- Не. Какво ти казах?
Не знам.
- Казах ти, че няма да повърнеш.
Няма да повърнеш.
Брой до 30.
- Едно, две, три...
Продължавай!
Спешно е. Трябва ни тоалетната.
Не, не! Само за клиенти е.
Ще купя нещо после. Дай ми пет минути.
Отваряй!
Почисти си лицето.
Ник, какво правиш? Използвай мивката.
Боже. Вдигни си ръцете.
- Излезте!
Свали го.
Ще извикам полиция!
- Свали всичко боядисано.
Брат ми е бавноразвиващ. Кутия с боя падна от строителен
камион и го удари. Ще излезем след малко.
Спешно е. Дайте ни 5 минути.
Гори.
- Спри.
Панталоните са боядисани.
- Харесвам ги.
Не ми пука. Сваляй ги.
Имаш други отдолу. Затова ги носиш.
Побързай.
Да, един момент, моля!
Наведи си главата.
Ще ни спрат. Не казвай нищо.
Добре.
- Не ги поглеждай. Не се страхувай.
Добре.
- Нека аз говоря.
Къде отивате? Може ли да поговорим?
Свали качулката.
- Защо? Какво сме направили?
Човекът с черния суичър. Обърни се.
Нищо лошо не е направил.
- Върнете се!
Полиция! Спри!
Ник, да вървим!
Ник!
Кони!
Спри!
Полиция. Станете.
Изправете се!
Благодаря за посрещането!
Искам да говоря с капитана. Тук съм от 4 дни.
Пусни решетките!
Спрете да се биете!
Спрете! Извикай капитана.
Спрете или ще използваме химически оръжия.
Съдията ще я пита за Кони.
Ако тя каже "Не мога да го обсъждам",
той ще каже "Тогава няма да помогна на Ник."
Тя трябва да отговаря на въпросите на съдията.
Тя иска ти да отговориш на нейните.
- Не искам.
Няма значение какво ще ми кажеш.
Няма значение какво правим.
Нищо, което кажеш, не може да навреди на брат ти.
Тогава защо питаш за него?
- Защото не мисля,
че си толкова виновен, за колкото се мислиш.
Парите бяха за нас. Той щеше да купи ферма
и щяхме да живеем в гората. Щях да правя каквото си искам.
Ти не ме обичаш. Той ме обича. Кони ме обича.
Цял ден говори по телефона.
- Ти не знаеш какво е любов!
Не искам повече да говорим.
- Побързай.
Направи го за нас. Говоря с баба си!
16 480. Трябват още 10 000.
Тези не стават ли?
- Мръсни са. Гадно е.
Не може ли да ги почистите?
- Не става. Това е боклук.
Донеси още 10 хиляди и съдията ще подпише заповедта.
Това е. Направи го и брат ти ще е на свобода.
Донеси още 10 000.
Какво правиш?
- Гледах друго.
Гледах друго преди малко.
- Не владееш телевизора.
Хей.
- Аз не бих го направил.
Не ми говори.
Не те харесвам. Не ми говори.
Мога да гледам, каквото си поискам.
Хей, не пипай телевизора.
Какви ги вършиш?
Дай ми това! Не се ли забавлявате?
Казах ти, че ще те докопам. Шибаняк.
Ще отворя!
- Вече съм тук.
Кой е?
- Кони.
Кони? Не, не.
Мамо, аз му се обадих.
Как е влязъл в сградата?
Аз го поканих.
- Не ни звъннаха.
Портиерът ме помнеше.
Не може да влезе.
- Може.
Мога да дойда по-късно.
Здравей.
- Тъкмо вечеряхме.
Мисля, че...
- Мога да си тръгна.
Не. Отиди в стаята ми.
- Моментът не е подходящ.
Какво ти става?
- На теб какво ти става?
Груба си! Аз не се държа така с приятелите ти.
Погледни се!
- Какво?
Млъкни!
Да млъкна?
- Моля те.
Би ли се погледнала в огледалото?
Просто се виж. Сутринта беше добре.
Моля? И сега съм добре.
Искам да спрем този разговор.
Спирам го!
Да.
- Прекъсвам го!
Ще се видя с приятел. Стегни се!
Направи го.
- Откачалка.
В Пуерто Валярта са най-добрите хотели.
Има голям комплекс със спа. Можеш да пиеш на басейна.
Имат бар там.
По дяволите. Полетът е много дълъг.
Осем часа е. Няма проблем.
Ами Флорида? Или чуй...
Ще спреш ли за малко?
- Коста Рика.
Спри за малко. Трябва да ти кажа нещо.
Какво?
Нали ти казах за брат ми?
- Да.
И за програмата, на която го принуждават да ходи.
Да.
И че там не знаят какво правят, а той мрази да ходи.
Коста Рика е близо.
- Би ли го изключила за малко.
Слушай ме!
Виж...
Нещо се е случило, не знам какво точно.
Един от терапевтите го е ударил, брат ми е реагирал агресивно
и го е наранил.
Терапевтът му е повдигнал обвинения.
Арестували са брат ми. В участъка е.
Това е ужасно.
- Знам.
Искам да го измъкна преди да се е случило нещо лошо.
Може да го убият там.
Не ми достигат пари за гаранцията.
Колко?
- Няколко хиляди.
Не е толкова зле.
Надявах се да ми дадеш назаем от парите на майка ти.
Само, за да го изкарам. Временен заем.
Ще ги получиш обратно.
Съдията ще го оневини, щом делото отиде в съда.
Да.
Става ли?
- А пътуването ни?
Ще отидем ли след това?
Това ли ще кажеш?
Само това?
И аз мисля за брат ти.
Трябва да отидем другаде. В Куинс е.
Ъгъла на 82 улица и булевард Куинс.
Ерик, той идва.
Нали ти казах, че ще се върна.
Донесе ли 10 хиляди?
- 10 хиляди?
10 000 долара.
- Да.
Може ли с карта?
- Да.
Чакай. 10 хиляди?
Да.
- Каза няколко хиляди.
Това е заем. Ще си ги върнеш.
Има ли значение?
- Доста пари са.
За брат ми е. Ще ги получиш на другия ден. Нали?
Да, ще си ги върне.
- Ще си ги върнеш.
Продължаваме ли?
За брат ми е.
- Да, знам. Няма проблем.
Ще ги внесете ли сега, за да излезе довечера.
Довечера. 8:35 вечерта е.
Съдиите вечерят в 9.
- Какъв е проблемът?
Ще се обадите ли?
- Отиват да вечерят.
Остават 20 минути.
- Имаш 20 минути.
Ще видиш ли дали е възможно? Тя вече плаща.
Разбрах. Не ме пришпорвай.
Благодаря.
Здравей, Боби, как си?
Да, знам. Клиентът влезе преди малко.
Иска да плати сега.
Ще провериш ли?
Фамилията е Никас.
Съдията ще изчака ли?
Просто попитай.
- Ще стане ли?
Доста е късно.
- Съжалявам за забавянето.
Тези чипове...
Те са голямо проклятие.
Почакай. Няма го в списъците.
Какви списъци?
- Къде е той?
Има ли някакви пояснения?
Той е в "Елмхърст". Чудесно.
- Болницата ли?
Там отиват болните.
- Какво му е?
Не казват. Секретно е.
- Значи няма да пътуваме?
Няма да го освободят сега.
- Може ли да тръгваме?
Докато е в болница, няма да го сложат в списъците.
Колко време ще е там?
- Боби, изчакай.
Кога е влязъл в болницата?
- Картата е отхвърлена.
Може би я вкарвате грешно. Използвала съм я.
Какво и е на картата ти?
- Не знам.
Може да се обадите в банката.
- Ще се обадя.
Ще позвъня.
- Изчакай, Боби. Какво ще правиш?
Няма ли на кого да се обадиш?
- Ще се обадя в затвора.
Въвеждам цифрите и...
По дяволите! Майка ми е.
Съжалявам.
Здравей, мамо. Ти ли анулира картата?
Ще говориш ли с тях? Мамо! Съжалявам.
Съжалявам.
Мамо, чуй ме.
Законно е. За плащане на гаранция е.
Ето какво става... Мамо...
Ще си върнем парите.
- Ще ти се обадя после.
Хаос. Изчакайте. Ще излезете ли навън?
Това е просто заем.
Остават 10 минути. Какво да направя?
Това е пълна катастрофа. Не знаех, че ще реагира така.
Не искам крещящи хора в офиса.
- Разбирам.
Върни ми парите от сутринта и ще се върна с цялата сума.
Парите в сейфа? Не. Остават си в сейфа.
Ако искаш брат ти да излезе, донеси още 10 хиляди.
Помогни ми.
- Помагам ти.
Парите остават в сейфа. Мои са.
Донеси още 10 хиляди и брат ти ще е свободен.
Ти беше толкова добра. Моля те, вината не е твоя.
Исках да направя нещо добро за някого.
Защо има толкова полицаи?
- Тоест?
Навсякъде са. Дори пред стаята на баща ми.
Той на кой етаж е?
- На петия.
На пети няма затворници. Държат ги на шестия етаж.
На шестия? Това е недопустимо.
Извинете. Къде има тоалетна?
В края на коридора и вляво.
- Благодаря.
Хей. Нещо много ме изплаши.
Какво?
- Спах в стаята на баща ми.
Той умира, затова съм доста изплашен.
Изведнъж каналите на телевизора започнаха да се сменят сами.
Щом се изправя, спират. Щом седна, пак се сменят сами.
Какво се случва?
Не знам как да ти отговоря.
Мисля, че полудявам.
Тук съм от 48 часа.
Искаш ли нещо от автомата?
- Не, благодаря.
Ехо?
Ехо?
Отивам до автомата за кафе. Ти искаш ли?
Да, вземи ми и на мен кафе.
Връщам се след малко.
Извинете, може ли брат ми да влезе пръв?
Студено е, а той няма яке.
Имате ли против? Давайте.
Благодаря. Бог да ви благослови.
Обърни го настрани.
Добре.
- Благодаря.
Готови ли сте?
- Може ли да влезем?
Да, влизайте.
Оттук.
Добре.
Точно така.
По-силно.
6180 Уудхейвън.
- За нас е. До онази сграда.
Добре.
"Царската градина."
- За нас.
Четвърто авеню.
Добре. Благодаря ти.
Извинете.
Лека вечер.
- Благодаря.
Дано оздравее бързо.
- И на вас.
Дано и той оздравее.
Вдигни си краката.
Имах само три спирки. Не знам за четвърта.
Странно. Обадих се.
- Диспечърът се шегува с мен.
Няма проблем. Живеем на две пресечки.
Предположих, че ние сме последни.
Две пресечки?
Наистина ли са две или ще пътуваме 15 минути?
Наистина са две. Ето там е.
Ще те закарам.
- Благодаря.
Кажи кога да спра.
Тук вдясно. Къщата с пътечката.
Не е нужно да отбивате. Ще го сваля тук.
Благодаря.
- Да.
Кристъл?
Не отваряй.
Не знам кой е.
Сега идвам!
С какво да помогна?
- Как си?
Тук живее ли възрастна двойка?
Ани!
- Боже.
Какво е станало?
- Търсят те.
Кой?
- Някакъв бял мъж.
Помните ли ме от автобуса?
- Да.
Шофьорът ни остави пред къщата ни, но не си намирам ключовете.
Брат ми няма яке, а навън е студено.
Мога ли да ползвам телефона? За малко?
Няма проблем.
Бог да ви благослови.
- Влезте.
Студено е.
- Замръзваме.
Когато ползваш телефона, не го махай от контакта.
Добре.
- Батерията е слаба.
Развалена е.
- Добре.
По дяволите.
Мамо, Кони е. С Ник сме навън.
Забравих си ключовете, нямам и пари.
Ще те изчакаме в кафенето да свършиш работа.
Ако чуеш това, обади се на...
Какъв е номера тук?
- 917.
718.
- 718.
63.
- 63.
17.
- 17.
Обади се, ако го чуеш до 5 минути.
Може ли той да остане, докато отида да счупя прозореца ни?
Защо?
За да вляза в къщата.
- Какъв прозорец?
Нашия прозорец.
Защо не извика ключар?
- Нямам пари.
И аз нямам пари.
- Разбирам.
Мога ли да взема дрехи назаем за него?
Майка ти кога приключва работа?
Ще се прибере към 7:30.
Надявам се да чуе съобщението.
- Мога да ви дам стая.
За теб и брат ти. Ще изчакате майка си тук.
Наистина?
- Да.
Това са 7 часа. Проблем ли е?
Нека ти покажа стаята.
- Благодаря.
Нека ти покажа стаята.
Ела с мен.
Лампата не работи. Ползваме телевизора.
Остави го тук.
Ела с мен.
Може да седнеш на дивана и да гледаш телевизия.
Дистанционното не работи.
Ако искаш да смениш канала, трябва да станеш.
Няма проблем. Много благодаря.
Достатъчно. Кристъл?
Да?
- Ела, скъпа.
Слушай. Утре съм на работа.
Ще взема приспивателно.
Остави телефона!
Все си с този телефон.
Изключи го!
Все така правиш, когато ти говоря.
Не гледай в телефона. Гледай ме в очите.
Добре.
Мамка му.
Съжалявам, трябва да взема нещо набързо.
Няма проблем. Опитай да не го будиш.
Какво е това върху косата ти?
Намерих боя за коса в банята.
Боядисал си косата си?
Да.
Малко съм странен.
Дано не си взел тази от дъното на шкафа.
Не знам какъв цвят ще излезе.
- Взех телефона на майка ти при мен.
Не ми е майка, а баба. Не ме интересува какво правиш
с телефона. Само го върни после.
- Трябва да отговоря.
Добре.
Успокой се.
- Защо? Всичко се разпада.
Спри!
- Да спра с кое? Къде си?
С Ник съм.
- Какво? Значи нямаш нужда от мен.
Не е така. Успокой се.
Не се тревожи.
- Съжалявам. Не исках да го кажа.
Задръж за малко.
Искам да си хванеш такси и да дойдеш да ни вземеш.
Затворена съм тук. Майка ми е казала на портиера да не ме пуска.
Кога му свършва смяната?
В 5 или 6 часа.
В 5 часа слез, хвани такси и ела да ни вземеш.
Не знам, Кони.
- Не мога да говоря сега.
Телефонът не е мой. Грубо е.
- Чий е? Къде си?
Какъв е адреса тук?
- Четвърто авеню, номер 220.
Кони, кой е там? С кого говориш?
Кони! Ало?
Пратих ти адреса. Получи ли го.
Да.
- Ела да ни вземеш, когато можеш.
Обичам те. Ще се видим скоро.
Баба ми каза да не говоря с теб.
Не ми пука какво казва.
- Нека говорим отвън.
Не искам да го събудя. Нека излезем.
Ще приготвя храна за брат си. Ти искаш ли?
Не бих го направила.
Какво е това?
- Няма нищо хубаво.
Ще направя пилешки хапки.
Става ли?
- Да.
На колко години си.
- На 16.
16?
Изглеждаш по-голяма.
Знам.
Цяла вечер ли будуваш?
Стоя си в стаята.
Лежа, ям, гледам филми, пуша.
Трева ли?
- Да.
На мен не ми действа. Имам имунитет.
Приятелят ми я продава за около 30 долара.
Той на колко години е?
- Той ми е бивш приятел.
Дилър ли е?
- Да.
Къде живее?
Не мога да ти кажа.
Защо?
- Ще го разоблича.
Пред мен?
Пред всички.
Отзовахме се на сигнал за жена, заплашваща да се самоубие.
Обади се съпруга и, който не е на мястото в момента.
Тя е въоражена с нож и приема антидепресанти.
Идваме тук за втори път днес.
Изглежда все още е пред колата си.
Червения миниван.
Шарън, спри!
Той се опита да я ритне?
Искам да ти помогна.
- Ти ме излъга.
Не съм те лъгал. Хайде, излез.
Дай ми ножа.
Назад, госпожо!
Боже мой.
Извади го.
- Ножа е тук.
Боже.
Смени го. Не искам да гледам как се оправдават.
Виж кученцето.
Много обичам кучета.
Моята приятелка Тиара има куче.
Казва се Блейд.
Той е немска овчарка. Боже мой.
Мисля, че съм бил куче в предишния си живот.
Знам, че е така.
Затова кучетата ме обичат.
Подробности за банкия обир.
Властите издирват Константин Никас.
Запозодрян е за обира, заедно с брат си.
Николас Никас е арестуван, след като се е ударил в стъкло в близкия мол.
Баба им даде ексклузивно интервю с Тара-Лин Вагнер.
Включваме я с детайлите по случая.
Точно така. Агапия Никас описва
сложните си отношения с внуците и.
Тя е изкарала ограничителна заповед срещу Константин,
след като той я е заплашвал многократно.
Обвинява него за свадата с Николас, когато той е счупил ръката и.
Не искам да му звъня.
Не искам да говоря с него. Не искам...
Той заплашва малкия си брат.
Къде съм?
Къде отиваш?
Мамка му.
Къде съм? Какво си ми направил на лицето?
По-тихо.
- Назад.
Чуй ме! Спри!
- Махни се от мен!
Ръката ми! Ръцете ми са с белезници.
Млъкни!
- Махни се от мен!
Стига си крещял.
- Цялото тяло ме боли.
Ще донесеш ли обезболяващи? Веднага!
Ти ли ми причини това?
- Млъкни. Ще събудиш бабата.
Каква баба?
- Ти си в нейната къща.
Ще замълчиш ли?
- Как се озовах тук?
По дяволите. Добре. Ще млъкна.
Успокой се.
- Добре. Стани от мен.
Благодаря. Вземи.
- Какво е това?
Какво е?
- Оксиконтин.
Вземи.
Ще се почувстваш по-добре.
Ще се успокоиш ли? Ще ни оставиш ли насаме?
Защо съм с белезници?
- Отиди си в стаята.
Затвори вратата! Затвори я!
Ако събудиш бабата, ще те убия.
Добре. Чух те.
Ще стоиш ли спокойно?
- Да. Спокоен съм.
По дяволите.
Какво става? Защо съм с белезници?
Беше си с тях в болницата. Взех те за друг човек.
Болница?
- Да.
Имаше полицай пред стаята ти.
- Какво?
Не знам какво да ти кажа.
Имаше полиция, а ти си грешния човек.
Какво ще правя?
- Каквото си искаш.
Но не ми се пречи и гледай да не ни изгонят.
Донеси ми телефон. Трябва да се обадя.
Нямам телефон.
- Вземи от момичето.
Трябва да се върнем в болницата.
Брат ти добре ли е?
- Той не ми е брат. Станала е грешка.
Онзи кой е?
- Не знам.
Станала е грешка в болницата.
Колата ви работи ли?
- Да.
Знаеш ли къде са ключовете?
- Не.
Би ли погледната наоколо?
Побързай. Намери ключовете.
По дяволите.
- Не се изнервяй. Влошаваш нещата.
Хей.
- Какво?
Тръгвам си. И ти трябва да се махнеш.
- Ще ме закараш ли?
Да. Добре.
- Трябва да ползвам телефона.
Добре. Но не прави глупости пред нея.
Няма.
- Почисти си лицето.
Това се опитвам да направя?
Ще я уплашиш.
- Донеси ми телефона.
Мамка му.
По дяволите!
Вероятно са някакви глупости.
Рон, аз съм.
После ще ти обясня. С мама ли си?
Чуй ме. Има ли някой с теб в момента?
По дяволите. Слушай.
Щом затворя се престори, че говориш с твой приятел.
Много е важно.
Ще ти звънна по-късно и ще ти обясня всичко.
Обичам те, братко. Чао.
Защо се връщаме в болницата?
Нали това искаше?
- Луд ли си?
Добре.
Ще ви оставя в закусвалнята. Трябва да взема храна за брат ми.
Ще ми вземеш ли пилешко?
Добре.
Вземи и за мен. Умирам от глад.
Няколко парчета, моля те.
Добре.
Върни ми телефона.
- Ето.
Не, остави го тук.
Ще ми трябва.
Няма я. Да тръгваме. Да се махаме оттук.
Да откраднем кола? Ти идиот ли си?
Ще я изчакаме.
Тогава и аз оставам.
Видя колко полиция има наоколо.
Има полиция и в къщата ми. Не разбираш ли?
Излязох от затвора вчера.
Пуснат съм под гаранция. Прецакан съм.
Ще ме върнат в затвора. Няма да се върна!
Хапчетата не действат.
Това са пълни глупости!
Млъкни. Опитвам се да мисля.
Ясно?
- И аз това правя.
Опитвам се да измисля решение.
Не знам какво ще правя.
Не помня какво се случи вчера.
Не знам дали първо не съм бил в ареста.
Не знам дали са ми взели отпечатъци.
Не знам какво се случва.
Не помня, защото бях зверски надрусан.
Помня, че бях в автобус.
Излязох от затвора, а автобуса спря точно пред магазин за алкохол.
След две години зад решетките, какво си мислиш, че стана?
Исках да пия.
Купих си бутилка бренди. С това ми свършиха парите.
Звъннах на Калиф.
Той донесе още алкохол и Ксанакс.
Братко!
- И двамата взехме хапчета.
Надрусахме се и ми беше толкова добре, че не ми пукаше за нищо.
После отидохме в къщата на Тревър.
Той предава халюциногенни от Бронкс в Лонг Айлънд.
Но всъщност си запазва малко,
за да спечели пари и за себе си.
Хей, Белвис, колко е това?
Хей, дай и на мен.
Довърши я. Ти свършваш бързо.
Остави ме намира.
Отидохме до Лонг Айлънд. Мислех си, че
полицията ще ме хване, защото съм друсан, но
се чувствах добре. Не ми пукаше, празнувах.
Няма да го разлея.
Колко струва това?
С Тревор играхме игри.
Често, когато сме на ЛСД, ходим да играем там.
Все едно там ни е офиса.
Понякога идва купувач и ние му продаваме.
По няколко продажби на вечер.
- Двайсет.
Вземи го.
- Дано е по-силно от миналия път.
Но тогава онзи клоун Дони се появи.
И той беше надрусан. Говореше как е
обрал някакъв магазин.
Тогава наркотиците ми подействаха
Не разбирах нищо. Не можех да следя историята му
и започнах да откачам.
И тогава се появиха ченгетата.
Тревър ме сграбчи и хукнахме към паркинга.
Тогава си мислех, че мога да пробягам и 30 километра.
Насам.
Бягах след Тревър, а навън беше студено.
Влязохме в "Адвенчърленд". Увеселителният парк.
Тогава вече не знаех какво се случва.
Дани влезе някъде, за да скрият стоката.
Но вътре беше много тъмно и не виждах.
Внезапно изчезнаха и останах сам.
Следващото, което помня е, че тичах по някаква улица.
Видях едно такси.
Влязох вътре.
Шофьорът не спираше да ми говори, а аз бях много надрусан.
Казах му: "Моля те, запази тишина или ще повърна".
Ако ще повръщаш, плати ми сега и слизай от колата.
Казах му, че ще взема пари от къщата си.
Днес излязох от затвора. Разорен съм.
Щом чу "затвор", той откачи.
Каза ми: "Няма отново да бъда ограбен".
Няма да ме прецакаш!
- Той даде газ
и това беше.
Ще ти платя. Майка ми има пари.
Отивам в полицията!
- Щом чуя "Полиция", полудявам.
Трябваше да сляза. Отбий!
Ти си луд!
- Няма да се върна в затвора.
Няма да се върна!
Отворих едната врата.
Беше полудял. Продължаваше да кара.
Ускоряваше.
Знаех, че приближаваме полицейското управление.
Вече бяхме близо.
Не исках да се върна в затвора.
Погледнах към пътя и просто скочих.
Виж ми лицето!
Не мога да се разхождам наоколо така.
Хей. Слушаш ли ме?
Чу ли ме?
Наистина ли? Ехо?
Ехо!
Ето какво мисля.
Ще отидем там и ще делим, ако намерим нещо.
В "Адвенчърленд"?
- Да.
Ти сериозно ли? Трябва да съм на легло.
Няма къде да отидеш и нямаш никакъв план.
Тя се връща.
Имаше ли някакво раздвижване около болницата?
Полицията ли?
- Да, казаха ми,
че е станал инцидент.
Няма да пускат никого за поне час.
Какво ще стане с брат ти.?
- Не знам. Ужасно е.
Прецакан съм. Просто ще го закарам у тях
и после ще се върна.
Ще те закарам у вас, нали?
Да, звучи добре.
Закарай ме вкъщи.
Накъде?
- Точно тук. Отбий.
Тук?
- Да, отиди отзад.
Не паркирай отпред, защото кучетата ще започнат да лаят
и ще събудят всички.
Излез за малко. Искам да говоря с нея.
Въпреки, че вечерта мина кошмарно, аз си мисля,
че нещо много важно се случи
Мисля, че ти си свързана с това.
Ти чувстваш ли го или звуча като пълен идиот?
И аз го усещам. Разбирам те.
Ще отида да ползвам тоалетната му.
После се връщаме в болницата.
Изчакай ме.
- Добре.
Да минем оттам.
По дяволите!
Рамото ми!
Използвай повече краката.
Мамка му.
- Млъкни!
Не мога.
- Кажи ми къде е, ще отида сам.
Няма да ти кажа.
- Изчакай в колата.
Тя е и твоя превоз.
- Няма да стане. Ще заобиколим.
Ако ме накараш да се върна, ще те пребия.
Не ме притискай, иначе ще забравя болката в рамото.
Трябва да ми помогнеш.
Хайде.
- Повдигни ме.
Точно така.
Добре съм.
По дяволите!
Мамка му!
Насам.
Усещаш ли релсите?
Да.
- Води се по тях.
Провери в ковчега.
Къде?
- Навсякъде. Зад и под него.
Няма нищо.
- Повдигни капака.
Запечатан е. Няма да проверявам всяко местенце.
Помисли добре.
- Опитвам се.
Беше тъмно, както сега.
Сигурно е по-навътре. Хайде.
Ето. Насам.
Египетското нещо. Може би е под надгробния камък.
Мисля, че ги скриха тук.
По дяволите!
- Намери ли ги?
Да! Не, открих халюциногенните.
Това не ми трябва.
- Тъп ли си? Знаеш ли колко струва?
Намери парите.
Нещо изглежда ли ти познато?
- Казах ти, че бях пиян.
Ченгетата дойдоха.
- Хей!
Излезте!
Не си играйте с мен.
Извиках полиция.
Откажете се!
Излезте веднага.
Ако ви открия, ще ви сритам задниците.
Не се шегувам.
Покажете се.
Хей!
Мамка му!
По дяволите!
Успокой се!
Хей!
Пребиха ме. Аз съм жертвата.
Къде е приятелят ти?
- Сам съм.
Видях ви на монитора. Има камери.
Бях пребит. Аз съм жервтата. Погледни ме.
Стига вече. Нека ти покажа.
Не искам проблеми.
- Добре.
Ще изчакаме да излезе.
- Пусни ме. Повече няма да ме видиш.
Ще изчакаме приятеля ти.
- Моля те.
Млъкни!
Ето го.
Хей!
Мамка му! Хайде, побързай.
Измъкни ме оттук!
Хей!
- Отвори вратата.
Махни тези неща. Намери ножица.
Дай ми я.
Да се махаме.
Да го оставим тук.
- Продължавай да търсиш.
Намери ги. Искам да се махаме от тук.
Добре си го подредил.
- Искам да приключваме.
Черните светлини познати ли са ти?
Не знам. Огледай се наоколо.
Провери навсякъде.
Ченгетата дойдоха и бързахме.
Ами лодката?
- Какво?
Лодката. Видя ли в нея?
- Все още не.
Полиция! Има ли някой?
По дяволите!
Полиция!
Мамка му!
Свали му обувките.
Скрий се някъде.
- Почакай.
Той няма да помни нищо, когато се събуди.
Отвори уста.
Ето къде сте.
- Крещяхме досега.
Съжалявам. Не ви чух. Той е вътре.
Внимавайте с релсите.
Ето го.
- Какво е станало?
Не знам. Чух шум, влязох и го заварих в безсъзнание.
Къде е другият?
- Трябва ни линейка.
Щом включих светлините, той побягна.
Още ли е тук?
- Може би. Не знам.
Включете всички светлини.
Дайте ми две минути.
Почакай. Ще ти звънна след малко. Видях нещо.
Хей.
Спри! Обърни се!
Пулсът му е стабилен.
Диша нормално. Раните по лицето му са лоши.
Хей, приятел. Какво става?
Буден ли си? Ехо.
Развълнува се. Дръж го.
Всичко е наред. Успокой се.
Употребил е наркотици.
Хвани му краката. Дръж ги.
Добре.
Слагам белезници.
- Нека го задържим.
Спокойно. Ще се оправиш.
Хванах му ръцете.
Едно, две, три.
Да го сложим на носилката.
Пусни ме! Защо си ме хванал?
Пусни ме!
Всичко ще ви обясня.
Хей!
Тази от престъпниците ли е?
Нямаше момичета.
Не съм я виждал.
- Погледни ме.
На колко години си?
На 16.
- Имаш ли лична карта?
Защо си тук? Говори с мен. Ела с мен.
Нямам време за това.
Ще намерим някой да ни каже защо си тук.
Заведете я в участъка.
Как да ви помогна?
- Търся един пациент.
Искам да знам как е.
- Името му?
Николас Никас.
Н-И-К-А-С.
- Н-И-К-А-С.
Знаете ли в кое крило е?
- Не знам.
Моля, изчакайте.
Ехо? Съжалявам, но не мога да ви дам информация
за този затворник.
Аз съм му роднина.
- Не ми е позволено
да разкривам информация относно...
Хей!
Хей!
- Да.
Изчезваме.
- Можем ли? Тръгнаха ли си?
Изчакай ме!
Отвори.
- Взе ли дрогата?
Да.
Качи се отзад.
Трябва да намеря телефон. Да предупредя семейството ми.
Ако звъннат на момичето, а тя е в полицията,
съм прецакан.
Ще подлъжат майка ми да им каже нещо за мен.
По дяволите.
- Легни долу.
Отиваме в къщата му.
Легни долу. Не трябва да те виждат.
Кой е апартамента?
- 12В.
Ехо?
Ехо?
Хей. Ела тук.
Подуши якето.
Подуши го.
За това говоря.
Мястото е страхотно. И аз искам такова.
Колко пари може да изкараш от това още тази вечер?
Какво?
- За дрогата. Можеш ли да
намериш продавач веднага?
Не е моя, а на Калиф.
Тогава Калиф да ми плати.
- Аз го намерих, а не ти.
Нямаше да се справиш без мен. Беше с белезници в болницата.
Не го правя за благотворителност.
Имаш право.
Приятелят ми ще ти даде някакви пари.
Но трябва да го питам, не решавам аз.
Прав си. Не решаваш ти.
Обади му се веднага.
Зареди телефона.
Дай ми минута.
- Трябва да се зарежда.
Искам малко спокойствие.
- Не ми пука.
Обади се веднага. Не махай зарядното, иначе ще се изключи.
Дай ми минутка! По дяволите!
Обади се веднага.
Подробности за банковия обир.
Властите издирват Константин Никас, заподозрян за обира, с брат си.
Николас Никас е арестуван, след като се е блъснал и строшил
стъклена врата в мола.
В момента е задържан и чака решението на съда.
Бабата на братята проговаря...
- За колко години ще те затворят?
Тя се включва с детайлите.
Хайде, погледни ме.
Не ми пука за това.
Положението ти е по-лошо от моето.
Всички си имаме проблеми. Не те съдя.
Бил ли си в затвора преди?
Шегуваш ли се?
- Просто питах.
Защо се държиш така през цялото време?
Погледни се. Пиян си.
Искаш да си говорим лично?
- Не се ласкай.
Не искам да си говорим лично.
Аз съм откровен.
Опитах се да говоря с теб. Разкарай се.
Мислиш се за по-добър от мен.
- По-добър съм.
Ти си много невеж. Никой не е по-добър от другите.
Не ме познаваш.
- Щом влезе, започна да пиеш
и се натряска. Ти си си такъв.
Ти си издънка. Но на мен не ми пука.
На никой не му пука.
И на мен не ми пука.
Загубеняците не могат да се грижат за себе си.
Или смучат пари от майка си, или държавата ги изхранва в затвора.
Това си ти!
- Не знаеш нищо за мен.
Какво трябва да знам? Ти си напълно безполезен.
Жалък си.
Спечелил съм повече пари през последните две години,
отколкото ти за целия си живот.
След няколко години ще ме видиш да карам Ламборгини.
Ще има да завиждаш.
Изобщо не разбираш за какво ти говоря.
Време беше.
Ехо.
Ехо.
- Калиф е. Отвори.
Добре. Отварям.
Влизай.
- Какво е станало с лицето ти?
Казах ти, че е зле.
- Не чак толкова.
Дори не мога да те гледам. Отвратително.
Тогава не ме гледай.
- Къде е бутилката?
В стаята, при него.
- Защо шепнеш?
Онзи е откачен.
Майната му.
Какво става?
- Затвори вратата!
Не ми каза, че има куче.
Забравих. Моя грешка.
Колко носиш?
- Успокой се.
Колко носиш?
Ще го обсъдим и тогава ще реша.
Значи не носиш пари.
- Трябва да знам за какво плащам.
Ама той сериозно ли?
- Сериозен съм.
Можех и сам да отида да я взема.
И двамата изчезвайте!
Дай му каквото иска.
Отивам да изтегля хилядарка от банкомата и се връщам.
Искам 15 000, а не 1 000.
Как да изтегля 15 000 от банкомат?
Приключихме. Тръгвайте си.
Какво ще кажеш да отида до банкомата
и да ти донеса 3 000?
Не.
Не е достатъчно!
- Добре.
Ще отида до банката.
Ще ми отнеме три часа да ти донеса 15 000.
Ще ме чакаш ли?
- Да.
Добре. Чудесно.
Страхотно.
Този е пълен задник.
С това се занимавам цяла вечер.
- Разбирам.
Тръгвам. Ще се върна в 9:30.
Наглеждай го.
Отивам да извикам Таша.
И после ще дойдем.
- Точно така.
Дръж го под око.
- Ще се видим после.
Хей!
Хей!
- Какво?
Какво правиш?
Приключихме.
- Той ще се върне с парите.
Пусни ме.
- Не, ще изчакаме.
Какво ще чакаме?
Ще чакаме! Няма да те пусна да вземеш бутилката.
Пусни!
Махни се от мен! Псе!
Пусни ме! Мамка му!
Аз съм. Трябва да се върнеш веднага.
Върни се. Той си тръгна.
Шибаното куче. Трябва да се върнеш.
Почакай.
Спри!
Спри!
Спри!
Спри! Арестуван си!
На земята!
Ченгетата го хванаха. На паркинга е.
В бутилка от "Спрайт".
Точно отпред е.
Трябва да затварям. Ще ти звънна пак.
Полиция! Излезте с ръце на тила.
Събра се тълпа.
Той излезе през прозореца!
Погледнете!
- В сградата е!
До всички екипи! Побързайте!
Ето те. Радвам се да те видя, Ник.
Радвам се, че си тук.
Имаш страхотна прическа.
Иглеждаш добре.
Г-жо Никас, радвам се да ви видя.
И аз.
- Благодаря, че го доведохте.
Ела с мен. Ще те заведа на едно място.
Записах те в един страхотен клас.
Много ще ти хареса.
Ник, мисля, че Кони постъпи правилно.
Той постъпи отговорно.
Най-доброто е, че е там, където трябва.
Това важи и за теб.
Тук може много да се забавляваш, ако се отпуснеш.
Знаеш това, нали?
Енергията е в моите ръце.
Здравей, Питър.
- Здравей, Саманта.
Извинете за прекъсването. Искам да се запознаете с Ник.
Ник, кажи "Здравей".
Здравей, Ник!
Това са Саманта и Обри.
- Здравей.
Обри ръководи курса.
Ще ти хареса. Забавно е.
- Не познавам никого тук.
Няма проблем. Има и други нови. Не си сам.
Ще си прекараш чудесно. Аз ще те чакам отвън.
Благодаря ви.
- Чао, Питър.
Чао, Саманта.
- Ще свалиш ли якето?
Беше дълъг ден.
- Кажете "Здравей" на Ник отново.
Здравей, Ник!
След като Ник е тук, ще се опознаем по-добре
като изиграем играта "Прекоси стаята".
Разделете се в двете краища на стаята.
Насам, Ник.
Родни ела тук. Бакари, отиди до Андрю.
Чудесно.
Ще ви дам пример.
Казвам: "Прекоси стаята, ако харесваш нещо."
"Прекоси, ако искаш да направиш нещо."
"Прекоси, ако си направил нещо."
Ако това важи за теб, трябва да прекосиш стаята.
Вие избирате дали да прекосите.
Не сте длъжни. Може да пазите нещо в тайна.
Вие избирате. Нали?
- Да.
Да започнем с нещо лесно.
Прекосете, ако обичате бонбони.
Майкъл, не обичаш ли бонбони?
Да опитаме нещо по-трудно.
Прекоси, ако някога си бил влюбен.
Аз съм била.
Добре. Прекоси, ако някога си лъгал.
Прекоси, ако си имал неразбирателство с някой роднина.
Семейни проблеми.
Проблеми с роднини.
Има ли други предложения?
Аз.
- Добре.
Прекоси, ако си бил обвинен несправедливо в нещо.
Много пъти.
Прекоси, ако си прекарвал Нова Година в "Рокфелер Сентър".
Травис?
Прекоси, ако си правил глупости
с приятели.
Прекосете, ако сте правили глупости с приятели.
Майк, имаш ли предложения?
- Прекосете,
ако не сте били на улица "Дрийм".
Прекосете, ако не сте били.
Саманта?
- Прекосете,
ако искате да помагате на хора със специални нужди.
Прекосете, ако искате да помагате на хора със специални нужди.
Добре.
Прекосете, ако имате приятел.
Меган?
Прекосете, ако сте се чувствали самотни.
Прекосете, ако харесвате мюзикъли.
Беше лесно.