Equinox - 01x01 (2020) Свали субтитрите
Заповядайте. Забавлявайте се.
Фелке, дай ми книгата. Трябва ми, и то веднага...
Фелке, дай ми я незабавно.
Ела.
- Ще вляза вътре.
Здрасти, Естър.
Радвам се да те видя. Опа.
Искаш ли да ти кажа една тайна?
Голяма тайна. Приближи се.
Животът е едно голямо разочарование.
Разбираш ли?
- Пусни ме!
Ида, не можеш да тръгнеш. Трябва да останеш тук.
Ти си луда. Махни се.
- Ида, недей. Послушай ме.
Мразя те!
Махай се.
Казах да се махаш.
- Аз съм.
Разстроена ли си?
- Не съм, Естър.
Днес е най-хубавият ден в живота ми.
За какво има да се разстройвам?
Не знам.
Извинявай.
- Гадно ми е като ти е криво.
Ето. Вземи я.
На теб ти отива повече.
Хубава е, нали?
- Да.
Точно твоя размер е.
Айде, бягай да играеш.
Здрасти, Естър. Ида вътре ли е?
- Да.
Мерси.
"Животът може да бъде разбран само на обратно,
но трябва да се живее напред". Киркегор го е казал.
Какво си имаме тука? Да не е най-младата абитуриентка в Дания?
Изглеждаш чудесно, мила. На Ида ли е? На теб ти стои добре?
Ей! Две минути!
Позабавляваш поне малко. Само миг е. Времето лети бързо.
Един ден ще се връщаш към този ден,
когато е започнал животът ти.
Не мисля.
- Да. Бъдещето е в краката ти.
Виж.
Много съм горд. Вие двете сте най-доброто нещо, което имам.
Моите момичета.
Ей! Качвайте се, тръгваме!
Гоним график.
Ида, остани.
- Не сега.
Умолявам те, Ида. Послушай ме.
Лене, спри.
- Не бива да отиваш.
Лене.
Какво правиш? Задушаваш я.
Благодаря, че се отбихте.
БЪДЕЩЕТО ВИ ОЧАКВА
Не!
- Намерихме камиона с абитуриентите.
Шофьорът беше в безсъзнание, децата са изчезнали.
Не, не!
- Лене, успокой се.
Спокойно.
- Патрулите ги търсят.
Знаете ли кога е станало?
- Не.
Знаем само, че всички са изчезнали и изглежда,
че са някъде заедно.
- Спокойно.
Защо не ме послуша?
Отишли са на купон. Те са тийнейджъри. Само се успокой.
Все някъде са, нали?
- Свърши се.
РАВНОДЕНСТВИЕ
01х01 Ще се случи отново
Поверието е, че счупеното огледало носи лош късмет за 7 години.
Смятало се е, че всъщност душата ти е разбита на парчета.
Обяснението на това суеверие вероятно е,
че огледалата по онова време са били много ценни
и по този начин са плашели прислугата, за да внимава повече.
Вие слушате "Гласът на нощта",
една програма, създадена от мен и вас слушателите,
където всичко и нищо може да се случи.
Време е вие да ми се обадите, да ме поведете за ръка
и да ми кажете какво мислите за суеверията.
Имаме някой на телефона. Добре дошли.
Здрасти. Аз съм Гита.
Здрасти, Гита. Пак си оставила радиото включено.
Моля те, изключвай го, когато ни се обаждаш.
Здрасти.
- Здрасти, раче.
Здравей.
- Много е хубаво. За мен ли е?
Не е съвсем готово. Трябва му повече брокат.
Разпръсква се отгоре.
Идеално е. Къде е рачето? Ето му щипките.
И ето, рачето е готово.
Раче, раче, раче...
Здрасти, тате.
- Здрасти, миличка.
Може ли да гледам на iPad-а?
- Да, но само за половин час, нали?
Хей.
- Здрасти.
Изглеждаш добре. Ухаеш хубаво.
- Благодаря.
Защото ще излизаш ли?
- Да.
Хубаво. Къде ще ходиш?
Няма да ти кажа.
- Добре.
Понеже те видях в града с онази жена.
Твоята... приятелка.
- Не.
Само пихме кафе заедно.
- Добре.
Градът е малък, а и аз живея в него, така че ако ти...
Само пихме кафе.
Ще излизаш ли довечера?
Ти се изнесе преди колко... 1 година?
- Да.
Няма да правим това, чу ли?
Няма да го правим.
- Защо не?
Липсваш ми.
Правиш го само защото имам среща.
- Не е така.
Напротив.
- Не.
Не е честно.
Ти си тази, която поиска да се разделим.
Не знам какво искам.
Хвана се.
- Глупак.
Много си лесна.
- Не си ме изплашил.
Ще оставя Симон на пулта днес.
- Добре.
Става ли?
- Да.
Здравейте отново. Имаме слушател на телефона.
Здравейте. Знаете ли чувството, когато плюете през рамо...
Това няма да ти помогне.
- Ало, кой е?
Ако те поискат, ще те вземат.
Кой е?
- Съществува друга реалност.
Реалност, отвъд нашата.
Връзката не е много добра.
Да не сте пуснали високоговорителя?
- Чуваш ли ме?
Аз бях там, Естър.
За съжаление ще трябва да...
- Ще се случи отново.
продължим със следващия слушател.
Не затваряй. Аз съм Якоб.
Якоб Скипър. То е като вълшебната монета, която ти дадох -
нищо не изчезва напълно.
- Вълшебна монета?
Не ме ли помниш? Познавах сестра ти Ида.
Знам защо изчезна.
- Кой е на телефона?
Това, което наричаш суеверие, е реално. Всичко е написано в книгата.
Трябва да се срещнем. Бях там. Видях ги как изчезват.
Какво искаш от мен?
- Знам какво се случи тогава.
Ало?
Свържи се отново с него. Пусни го пак.
Не трябваше ли да го прекъсна?
- Не, обади му се.
Обади му се.
Набери го пак!
Не знам името му.
- Защо не му записа номера?
Как се казва?
- Не знам.
Скапан аматьор!
- Естър, какво става?
ТРИМА АБИТУРИЕНТИ СА НАМЕРЕНИ. А КЪДЕ СА ОСТАНАЛИТЕ?
ЯКОБ СКИПЪР, АМЕЛИЯ ГАЙСЛЪР И ФЕЛКЕ ГРАУСЪН
21 ЗРЕЛОСТНИЦИ СА ИЗЧЕЗНАЛИ
За какво мислиш, скъпа?
Не мисля, че Ида ще се върне.
И на мен ми липсва.
Постоянно.
Но никой не се е отказал, чуваш ли?
Здрасти. Какво става?
- Здравей.
Благодаря ти, че дойде. Вира с теб ли е?
Да, в колата е.
- Добре, можем да...
Искаш ли да се разходим?
- Да.
Благодаря ти.
Нужно ми е да разбера какво се е случило, когато изчезна Ида.
Добре.
- Ще направя радио предаване за това.
Връщам се в Копенхаген.
Не искаше да говориш за сестра си, а сега ще правиш предаване за нея?
Трябва.
Само за няколко седмици.
- Ами Вира?
Ще се върна.
Гадно ми е за мама.
Гадно ми е заради всички нас.
Лягай си.
КЛЮЧАР
Ключовете ми от общинската каса.
Здравейте.
- Здравейте. Това ли е 106?
Да. С какво да помогна?
Вие ли сте Якоб Скипър?
Аз съм Естър. Мисля, че се опитахте да се свържете с мен.
Не.
Не сте Якоб?
- Не.
Добре.
Намерих адреса му.
- Той дава този.
Добре.
Знаете ли къде да го намеря?
Нямам си идея.
- Правя предаване за...
Не искам да участвам. Взимайте си нещата и си тръгвайте.
Той ми се обади преди няколко дни.
Какво искаше?
- Не знам.
Сестра ми беше една от изчезналите.
Как се казваше?
- Ида.
Бяха гаджета.
- Да.
Спомням си я.
Кевин.
Ще наглеждаш ли магазина?
- Да.
Да отидем отзад.
Якоб е по-малкият ми брат.
Дава този адрес. Не мисля, че мога да Ви помогна.
Не съм го виждал от цяла вечност.
- Знаете ли къде може да е?
Навсякъде. Якоб е човек, който можем да наречем "търсещ".
Търсещ какво?
Какво каза, когато Ви се обади?
Каза, че ги е видял как изчезват, както и някои други неща.
Не е видял нищо. Гарантирам ти го.
Не вярвай на нищо, което казва.
- Защо не?
Те го съсипаха. Слуховете. Вестниците.
Хвърлиха вината върху него и другите двама оцелели.
Амелия и Фелке. Дали поддържат връзка?
Не мисля.
- Кога го видяхте за последно?
Преди много време.
Съжалявам.
Добре. Ако чуете нещо
или той се появи, ще ми се обадите ли?
Със сигурност.
Как се казвате?
- Матиас.
Благодаря.
- За нищо.
Чао.
Хей.
Здрасти, Бустър.
- Здравей, скъпа.
Здравей.
- Здравей, татко.
Влизай.
Ела, Бустър. Качвайте се.
Здрасти, радвам се да те видя.
Здрасти. Заповядай.
Казват, че Борнхолм е слънчев остров.
Обаче всеки път, когато съм там, вали като из ведро.
Да. Даже един ден валя и сняг.
Вярно ли?
- Един ден само.
При нас не е валяло.
- Направихме снежен човек
за Вира. С морков и всичко останало.
- Наистина?
Промени ли си борнхолмския диалект?
- Спри!
Винаги го казваш.
- Най-странният диалект.
Извинявай, обаче е вярно.
Внучка ми говори по борнхолмски.
- Не е вярно.
Говорихме по телефона.
- Не говори по борнхолмски.
Ето така звучи.
Точно борнхолмски си е.
- Пошегува се.
Мислиш, че е чаровно, но звучи много особено.
Колко време ще останеш в Копенхаген?
Още не знам.
Хубаво е, че ни дойде на гости.
- Радвам се, че ще остана при вас.
Хубаво е.
- По работа ли си дошла?
Да.
Над какво работиш?
Разработвам едно предаване.
За какво е?
За онова време.
Какво?
Ще се опитам да...
Искам да разследвам какво наистина се случи.
Трябва да опитам.
Да разбера...
Помислих си, че мога да се свържа с Амелия.
Сещаш се, приятелката на Ида, която...
- Не го прави.
Трябва да спреш още сега.
- Татко, решението е мое.
Спри незабавно.
Не се рови повече.
Нямаш си идея какво започваш.
Искам да опитам.
- Не!
Аз не искам. Спри.
- Аз решавам.
Не е вярно. Случаят е приключен.
Така ли? И намериха ли Ида?
КАКВО КРИЯТ ТРИМАТА АБИТУРИЕНТИ, КОИТО НЕ ИЗЧЕЗНАХА?
"МАЛКО ВЕРОЯТНО Е ДА НЕ СА ВИДЕЛИ НИЩО",
КАЗВА СЛЕДОВАТЕЛ ХАРАЛД БИРК
Изпълняваш дълга си дълги години и разследваш много случаи
но не и подобен на този. Цял клас завършващи изчезва безследно.
После те се появяват.
- Якоб?
Както и Амелия и Фелке. Разполагахме само с тримата.
21 ученици не изчезват в нищото, без да бъдат видени от някого.
Настоявах, че те знаят нещо, че са видели нещо.
Можете да седнете там. Имаше нещо, което не казваха.
Да.
- Не стигнахме далеч.
Защо приключихте разследването?
- Не съм.
Отстраниха ме. Казваха, че не мога да се справя,
бил съм обсебен. Не съм мислел трезво и подобни глупости.
Така че копирах всички касети и напуснах.
Не мога повече. Дотук бях.
Давам Ви всичко, което имам.
Този разговор...
е поверителен.
- Разбира се.
Важно е.
- Знам.
Денят беше дълъг и ти седиш тук от много часове, Якоб,
но, моля те, разкажи ни всичко отначало още веднъж.
Движехме се, шофьорът наби спирачки и другите изчезнаха.
После какво направихте?
- Започнахме да вървим.
Напуснахте мястото на инцидента?
- Чуйте, бяхме в шок.
Не знаехме какво да правим.
Не помислихте ли да се обадите в полицията?
Беше пълен хаос. Не сме помисляли чак дотам.
Защо не ми вярвате?
- Звучи малко неправдоподобно.
Паднах и си ударих главата. Загубих съзнание, не знам какво...
Нямаше синини или прорезни рани.
И не си е удрял главата.
- Мислите, че лъже?
Бил е принуден да лъже.
Дали е бил съучастник или са го изнудвали, това не знам.
Но не е невинен.
Ето я и Амелия Гайслър.
Веднага след инцидента.
Седях отзад. В самия край.
Почувствах се много зле. Доповръща ми се.
Какво стана после?
- Шофьорът внезапно наби спирачки.
Бях на пода, мислейки си, че ще умра.
Най-добрата ти приятелка е сред изчезналите, нали?
Да.
Помниш ли какво направи, когато камионът спря?
Огледах се и видях, че Ида е изчезнала. Всички бяха изчезнали.
Без вас тримата?
Не знам защо. Нищо не знаем. Не сме направили нищо.
Защо избягахте?
- Изглежда искрено тъжна.
Паникьосахме се и избягахме.
- Можем да кажем "Тъжна".
Но "разкайваща се" е по-доброто описание.
Ето го и Фелке Граусън.
Уплаших се.
- Защо? Какво си направил?
Нищо.
Чуй ме, можеш да ми разкажеш.
Знам, че не си направил нищо.
А Якоб? Той ли направи нещо?
Той започна.
- Кое?
Всичко. Заведе ни там.
- Якоб?
Той ни убеди.
- Всички ли?
Да. Най-вече Ида.
Ида?
- Ида Ейесков.
Която изчезна.
Тя не искаше. Аз също.
Но те казаха, че трябва.
- Какво трябва, Фелке?
Не знам как всичко се навързва.
- Той ли ги уби?
Кои?
- Съучениците ти.
Бяхме само четиримата. Ида, Якоб, Амелия и аз.
А останалите?
- Не бяха там.
Не са били в камиона?
- Говоря за острова.
Какъв остров, Фелке?
- От книгата.
Коя книга?
- На Яков.
Значи съучениците ти са на острова?
Не, бяхме само ние.
- Не разбирам на къде биеш с това.
Не знам. И аз не го разбирам.
Мисля, че направихме нещо нередно там.
Нередно?
- Съсипахме я.
Оттам нататък всичко тръгна на зле.
За какво говори? Какъв е този остров?
Разследвахме. Намерихме го.
Но не открихме и следа от изчезналите деца.
Това е от случаите, при които е невъзможно да си създадеш теория.
Убити ли са? Погребани?
Избягали са в някоя секта или са отвлечени? Какво се е случило?
Единственото сигурно за мен е, че тези тримата знаят нещо.
Така няма да стане.
Търся Ларс Гайслър. Не живее ли тук?
Опитай при Тове.
- Тове?
Кръчмата на Тове. Надолу по улицата.
Добре, благодаря.
Ларс Гайслър идва ли тук?
Ларс? Не се сещам.
- Дали?
Не ми е познат.
- Добре.
Извинете.
- Ладен ли търсите?
Ето го там.
Ладен, някой те търси.
Може ли още една бира?
- Разбира се.
И за тази ли без чаша?
- Да, благодаря.
Извинете, Вие сте бащата на Амелия, нали?
Искате ли една бира?
Не знам дали ме помните. Аз съм Естър, сестрата на Ида.
Бих искала да говоря с Амелия.
Не е тук. Изчезна.
Не мислех...
Мислех, че не е от изчезналите.
Знаете ли къде е?
Не ме ли разбра?
- Питам...
Не разбра ли какво ти казвам?
Няма я вече тук.
Починала ли е?
Да, може да се каже.
Искаш ли да ти кажа една тайна?
Много добре знаеше какво следва.
Все й трепериш.
Стига вече. Тя не яде, не спи.
Не е нормално. Не е същата, Естър.
Търси си внимание.
- Не. Разстроена е като нас.
Не е добре. Трябва й помощ.
Няма да я водиш на доктор! Нищо й няма.
Как можеш да го кажеш?
- И аз ли съм луда?
Какво ще й навреди, ако я види специалист?
Детски психолог.
Естър.
Естър!
Ходеше на сън. Естър, събуди се.
Сънуваш. Събуди се, миличка.
Ела тук. Хайде.
Видях ги.
Как така ги видя?
В тъмното.
Беше страшно място.
Нарича се "епизод". Когато...
Беше истинско.
- Усещала си го като истинско.
Така става, когато някой ти липсва много.
Ще те пазя. Обещавам ти.
Ще бъда до теб. Винаги.
На много от нас ни трябваше доста време да го преодолеем.
Не беше лесно. За теб също.
Да.
Имате ли трудности с Дейвид?
Това няма много общо.
Знам, че не е лесно с малко дете вкъщи.
Татко, Якоб Скипър ми се обади.
Ето го и обяснението.
Обади ми се на живо по радиото
и каза, че ги е видял как изчезват.
Съжалявам, че го казвам, но Якоб Скипър не е в ред.
Нещо не е наред с него. Още от тогава.
Да, но не е съвпадение, че се обажда сега и казва, че знае нещо.
Гледах записи от разпитите.
Има нещо, което не казва.
Слушай...
- На лицето му е изписано.
Чуй ме, миличка. Знам как се чувстваш.
Да, но...
- Знам какво е.
И аз съм се плъзгал по тая спирала много пъти.
Нали?
Но трябва да приемеш, че никой не знае какво се случи тогава.
Да.
- И трябва да живеем с това.
Разбираш ли?
Ела.
Ще се видим довечера. Татко.
Бустър?
Ей, какво става?
Какво има?
Не!
Запомнете вашите кутии.
- Добре.
Хайде, тръгваме.
Естър? Часът свърши.
Естър на телефона.
- Какво каза, като ти се обади?
Какво?
- Кой се обажда?
Какво каза Якоб, когато се обади?
Кажи ми.
- Матиас, ти ли си?
Каза, че брат ми се е обадил. Какво ти каза?
Каза, че...
Какво?
Няма значение. Той е мъртъв. Самоубил се е.
Какво?
- Хвърлил се е.
Какво?
- Малкото ми братче е мъртво.
Кога се е случило?
Няма значение.
Можеш да спреш да го търсиш.
- Кога се е...
Превод от английски: Lora632