Lessons in Chemistry - 01x05 (2023) Свали субтитрите
На максимум.
Моите сбирки за "Тапъруеър" са с подробни обяснения и почерпка.
Менюто за вторник е прясно изцеден сок от нектарини
и хрупкави грахамени барчета с лимон и лайм.
Чудесно. До тогава.
СПИСАНИЕ "НАУКА" КАК СЕ Е ЗАРОДИЛ ЖИВОТЪТ?
ПО КНИГАТА НА БОНИ ГАРМЪС
УРОЦИ ПО ХИМИЯ
А тези?
"Бутилхидрокситолуен."
Не е добре, ако храната има сходни съставки с реактивното гориво.
Добавям го към речника си.
Какъв цвят бяха очите на татко?
Сини, като твоите. Знаеш за рецесивните гени.
А косата му?
- Кестенява. Защо ме питаш?
Имаме родословно дърво за домашно, а не знам нищо за татко.
Разказвала съм ти.
- Не си.
Напротив. Знаеш, че беше гениален учен,
мил човек, смехотворен танцьор
и най-любимият ми човек до твоята поява.
А родителите му? И тях трябва да попълня на дървото.
Загинали при катастрофа, когато бил малък,
и после живял в дом.
- А твоите родители?
Езра и Айрис. Доста се местехме, нищо интересно.
Значи сме сам-сами?
Нищо подобно. Заедно сме, имаме куче
и огромно семейство, което ни чака у дома за вечеря.
Ти си готвачът, казвай. Какво ти трябва?
Аз ще взема брашно, ти купи месото.
Разбрано.
- Но да има и мазнинка.
Естествено.
Искам дъвка!
- Стой!
Не там!
- Искам на кончето!
Слез!
- Наред ли е всичко?
Да. Извинявам се за малките калпазани.
Няма защо, разбирам ви.
- Така мечтая за пет минути тишина!
Няма да е лошо да слагат масата и да благодарят чат-пат,
но съм съгласна и на пет минути мир.
Какви непослушни момчета!
Бутилхидрокситолуен.
Луд човек. Аз да водя тв предаване?
Чувам, че в телевизията плащат добре.
Но продаваш душата си.
- Зависи. Колко плащат?
Мислех, че продаваш "Тапъруеър".
- Да, за да имам време за наука.
Аз ще стана актьор. Като в уестърните.
Ще станеш юрист като майка си.
В най-лошия случай - лекар като баща си.
Ще донеса още мляко.
- Късметлия си, че имаш баща.
И ти имаш, зайче.
- Гледа те отгоре.
Знам, просто ви провокирам.
- Прощавай, г-це Зот,
но какво е това неотворено писмо от лаборатория "Филипс"?
Същата, която те кани не на едно, а на цели две интервюта?
Не искам да си развалям вечерята с отказа.
Да видя ли какво пише? Лицето ми не издава нищо.
Отвори го!
Отваряй!
- Добре де, хубаво.
Чети.
"Драга г-це Зот, благодарим за проявеното търпение,
докато отсявахме кандидатите. С удоволствие…
С удоволствие ви уведомяваме, че достигнахте финалния кръг
и предстои да вземем решение.
Възможно най-скоро пратете препоръки…" И така нататък.
Честито, Елизабет!
Препоръки.
- Страхотно!
Какво е препоръка?
Да зависиш от човек, с когото вече не искаш да работиш.
Както и да е, не храня големи надежди.
ЛАБОРАТОРИИ "ХЕЙСТИНГС"
Идвам при д-р Донати.
Нямам запазен час, исках да го изненадам.
Той вече не работи тук.
- Нямах представа.
С кого бих могла да говоря…
- Благодаря.
Елизабет?
Бороуиц.
Какво стана с Донати?
Знаеш как е. Бордът искаше да влее свежа кръв.
Свежата кръв е преработена стара.
- Имаш право.
Много пъти ми се искаше да се свържа с теб през тези години.
Но така и не се накани?
- Извинявай, Елизабет.
Да. Кандидатствам за работа като химик във "Филипс".
Крайно неприятно ми е да идвам тук за препоръка.
Затова или опиши вярно преимуществата ми,
или направо ми кажи в очите,
че ще блокираш развитието ми като Донати.
Сегашният ти работодател несъмнено ти е дал бляскава препоръка.
Продавам "Тапъруеър".
Няма да ти напиша препоръка.
- Знаех си.
Защото искам да се върнеш тук.
Тук? Шегуваш ли се?
- Ти си отличен химик.
Каквото и да е мнението ти за "Хейстингс",
ние сме най-добрите в Южна Калифорния.
Засенчваме "Филипс". Глупаво ще е да не го обмислиш.
Химик?
- Е, младши.
В кой отдел?
- ДНК.
Покрай "Ремсен" и моята репутация
ДНК лабораторията стана флагман в изследването на абиогенезата.
Отдадени химици служат на науката.
Ще публикуваме заедно. Твоето име ще е на второ място.
А чие ще е на първо?
- Моето.
Твоето? На човека, най-нагло откраднал труда ми?
Няма как ти да си ръководител. Вторият не е пренебрегнат.
Доста е престижно.
Ще обмислиш ли предложението?
- Вече взех решение.
А кой е този в моето родословно дърво?
Лина?
Президентът?
- Възможно ли е? Не.
Аманда.
- Да не е Ласи?
Родословното дърво не е кучкарник. Говорим за хора.
Хората са животни.
- Не, Маделин, човеци са.
Но хората са бозайници, а бозайниците са животни.
Маделин, стига.
Томи?
- Може ли да съм животно?
Престани, Томи. Стига!
Спрете всички!
Сядайте веднага!
Томи.
Маделин, изчакай ме след часа.
Шампанско?
- Да, благодаря.
Ти ще пийнеш ли?
- Не, никога преди обяда.
Прощавай.
Домът на Зот. За бога!
Тя провали зададената задача и заяви, че хората са животни.
Точно така е.
Въпросът е друг.
Вчера ги накарах да седнат в кръг,
за да поговорим за домашната костенурка на Ралф.
Маделин ни прекъсна,
защото в библиотеката не била открила Норман Мейлър.
Вълнуват я образите на мизантропи.
- Не се учудвам.
Да не намеквате, че Маделин е мизантроп?
Имам предвид, че пречи на учебния процес,
защото скучае тук.
Смятам, че ще се чувства по-добре
в училище с по-задълбочена програма, която да я интригува.
Като частно училище "Казуел".
Не бях мислила.
Време е да се замислите.
Благодаря ви.
Обичаш училището, нали?
- Разбира се, че не.
Как така? Защо не си ми казала?
Никой не обича училището - факт.
Невинаги е така и трябва да ми споделяш тези неща.
Достатъчно грижи си имаш.
Аманда!
Може ли Аманда да дойде?
Баща й е на работа, а трябва да упражняваме тайния ни език.
Разбира се.
Анк-тей иди-гу ис-мей зи-ди-гот.
Тръгвайте.
Няма да ви увещавам пак, дойдох за Аманда.
Пилешкият пай беше още по-вкусен на следващия ден.
Дори не знам как е възможно.
- Не е изненадващо.
При изстиването му скорбялата претърпява ретроградация -
молекулите добиват кристална структура.
Вкусът е заключен в нея - това прави храната по-апетитна.
Определено усетих въпросните молекули.
Много вкусно.
Влезте, приготвям вечеря.
За пръв път виждам такава кухня.
Това е лабораторията ми, в която и готвя.
Момичетата са отзад. Учат кучето ни на тайния си език.
Аманда как беше?
- Учтива, забавна, мила.
Но се разплака, когато й предложих "мравки върху пънче".
Жена ми й приготвяше това за закуска.
Съжалявам. Кога е починала?
- Не, разведохме се.
Тя е някъде в Невада, търси духовно просветление.
Не знам как успявате.
- С кое?
Да жонглирате с толкова неща. Самотен баща съм едва от три месеца,
а се чувствам като непохватен октопод.
Доколкото разбрах, никой не може, но се приспособяваш.
Изглежда невъзможно, но се справяш.
По погрешка й бях сложил шишенце с джин при обяда.
Тъкмо да изтърпи по-лесно г-жа Мъдфорд.
Добре, да пробваме.
Ето затова ставате за тв звезда.
- По-конкретно?
Уважавате публиката. Не говорите снизходително.
Слизате на нивото на другите и някак ги издигате.
Бих си помислила, ако сме равноправни партньори.
Принципът не е такъв.
- В такъв случай никога няма да…
Не, шоуто ще си бъде ваше. Ще определяте всеки негов аспект.
Ако си свърша добре работата, ще остана напълно в сянка.
Смятам да прехвърля Мад в частно училище. Скъпо е.
Колко ще получавам?
- Повече от всякога.
Казвам се Уолтър и ще бъда твой екскурзовод днес.
Да видим. Вдясно - прически и грим.
Мога и сама.
- Не и тук.
Това е Еймос, помощник-осветителят. Нашето светило!
Защо е светило?
- Работна закачка.
А това са Мат и Робърт.
- Привет.
Реквизит.
- Какъв?
Бъркалки, лъжици, понита - всичко.
А тези дами вече са ти почитателки.
Шари, Нанси, Лин и Рони.
- Приятно ми е.
Подобно.
- Така. Сега…
Кафе?
- Да, как го пиете?
Не, аз ви правя кафето, това ми е работата.
Как го предпочитате?
- Вече пих, благодаря.
Добре. И накрая…
Апаратната.
Здравейте.
- И ето го новия ти дом.
Кени, пускай.
Добро утро, г-н Пайн.
Съвещавахме се и създадохме кухнята мечта за всяка жена.
Какво мислиш?
Отвратително.
Пет минути почивка.
Разбирам опасенията ти.
Обаче телевизията трябва да привлича и забавлява.
Готвенето не е забава, а жизненоважна работа.
Ето ти идея.
Да гледаме на предаването като на най-страхотното вечерно парти.
Когато с г-н Зот…
- Няма г-н Зот. Не съм се омъжвала.
Ще продължим после.
Значи бащата на Мад…
Кръшкал е на жена си ли?
- Не, бяхме влюбени. Сродни души.
Загина, преди да разбера, че съм бременна.
Много съжалявам.
- И аз съжалявам за вашия развод.
Не, няма защо. Не бяхме влюбени. Тя май нямаше душа.
Ето какво ще направим.
Мисли за телевизионното предаване като за вълнуващ нов експеримент.
Домът на Зот.
- Привет, г-це Зот.
Каним ви с Мад да ни гостувате утре на барбекю.
Кажи за новата ми марината.
- Мад ще дойде, но аз ще уча.
Ще учиш?
- За телевизията.
Как се изучава телевизия?
- Пусни четвърти канал.
Пусна ли го?
- Да.
Добре.
- Виж колко често се смее.
Боже, защо е нужно?
Няма нищо забавно в застраховките,
но отбелязвам честотата на усмивките.
Правя съпоставка с рейтинга в "ТВ Гайд",
специално сред най-желаната аудитория от 24 до 35 години.
Чудя се дали е гениално, или откачено.
Остават ми две седмици до ефир, нямам много време.
Ако искаш да отдъхнеш от ученето, ще бъдем край грила.
С новата ми марината. Чао, Елизабет.
Чао, Чарли.
- Обичам те. Ще ми липсваш.
Мислех, че е приключил с нощните смени.
И аз мислех така.
Ползвайте "Жълти страници" - вашия пръв помощник.
Трябва ли да имам рекламно изречение?
Не го мисли.
- Това никога не съм го умеела.
Довиждане, г-це Зот.
- Довиждане, г-жо Слоун.
Мръсотията изчезва. И тайните думички са…
Сериозно ли?
"С две думи, бях се страхувал да правя това, което знаех, че трябва,
както и да не върша онова, което чувствах, че не бива."
Какво значи това?
- Мисля, че Пип си припомня времето,
когато са го притискали да се съобразява
с чуждите очаквания към него.
И това го прави страхливец?
Шест и трийсет.
Мад, нали помниш Уолтър, бащата на Аманда?
Да не мислиш, че страдам от амнезия? Тъкмо го видяхме.
Исках да ти кажа, че ще работя с него в телевизионния канал.
Следобедите ни вече ще са по-различни.
Но аз обичам да сме заедно следобед.
- Аз - още повече.
Но ще направя онова, което се очаква от мен, като Пип.
Не разбирам. Ти си учен.
Ще се занимавам с наука, но в кухня и пред телевизионни камери.
Ще съм нещо като учителка по кулинария.
А и се плаща добре.
Няма да е лесно, но щом не ти харесва в твоето училище, може би "Казуел",
голямото училище до парка, ще е по-подходящо за теб.
Имам ли избор?
- Първо пробвай.
Ако не ти допадне, можеш да откажеш.
Значи само пробвам и толкова.
Ще имаш пълното право да откажеш.
Обичам те, зайче.
- И аз те обичам.
Три, две, едно, снимаме!
Аз съм Елизабет Зот, а това е "Вечеря в шест"…
Не мога да го прочета. И, Уолтър, ръцете ми изтръпват в тази поза.
Нищо, няма проблем. Затова правим генерални репетиции.
И изглеждаш прекрасно.
Във впита рокля. Зряла жена съм.
Чудесно, допада ми тази енергия.
Напишете текста с по-едър шрифт.
- Не че не мога да го прочета.
Съвестта ми не позволява.
Подготвила съм си мой текст. Може ли? Да.
Три, две, едно?
- Направо говори.
Добре.
Аз съм Елизабет Зот, а това е "Вечеря в шест".
Бакпулверът е алкал,
който покачва нивото на рН и прави кожата на пилето хрупкава.
Ще го кажа пак.
- Елизабет…
Ако сбъркаш, просто продължи. Все пак предаването е на живо.
Няма как да повтаряме.
- Извинявам се.
Точно така. Хубаво.
Така.
Както казах, бакпулверът покачва нивото на рН в кожата на пилето.
Накратко, кожата се разширява, докато го печете.
Колкото по-голяма е площта, толкова е по-хрупкаво.
Нека покажа…
- Нивото на рН? Това шега ли е?
Още търсим правилната формула.
Тупирана прическа, тясна рокля, домашна обстановка - налични.
Но ни трябва сексапилна съпруга и любяща майка, това искат мъжете.
Този път целим да свием квадратната единица на нашите зеленчуци.
Квадратна единица? Какво е това, мамка му?
Фил, виж…
Работата е там,
че освен кулинар и майка, тя е и химик.
Идеята ми е да наблегнем на способностите й,
за да стане идол на домакините.
… изпуска газ.
- А това?
Ето защо предпочитам защитни очила,
каквито липсват в кухненското оборудване.
Фил, мисля, че можем да направим нещо смислено.
Смислено? Да не си амиш? Не!
Нужни са ни тесни рокли и съблазнителни движения.
Примерно да нахлузва готварската ръкавица ето така.
И в края на всяко предаване да приготвя коктейл на мъжа си.
Съмнявам се, че г-ца Зот ще…
- Какво ми пука за желанията й?
Предаването е нейно.
- Не, Уолтър. Мое е.
Здравей, Шест и трийсет.
Добре дошла, Мад. Графикът ти за днес.
От 15:30 до 16 ч. - следобедна закуска.
В хладилника има яйца.
Предложение: по-вкусни са, поръсени с червен пипер.
От 16 до 16:30 ч. - домашна работа.
Аз започвах от предмета, който най-малко харесвах.
За да го отметна.
От 16:30 до 17 ч. - четене.
Чети "Големите надежди" на Шест и трийсет.
Стигнахме до стр. 87.
От 17 до 18 ч. или ще те гледа г-жа Уотърхаус,
или ще си с Линда на репетиция на църковния хор.
Оглеждай се, когато пресичаш, и не забравяй:
Бог не съществува, но уважаваме вярванията на другите.
Ще се прибера за вечеря. Обичам те, мама.
ЗАБЕЛЕЖКИ
Мад, да тръгваме!
- Идвам!
Спасителю, недей ме подминава,
чуй моята скромна молба.
Докато другите с усмивка даряваш,
не забравяй и мене сега,
не забравяй и мене сега.
Спасителю, недей ме подминава,
чуй моята скромна молба…
Здравей. Коя си ти?
Не мога да ви кажа, защото не ви познавам.
Логично.
Аз съм отец Уейкли. Това е моята църква.
Аз съм Мад Зот. Нямам църква,
защото мама казва, че Бог не съществува.
Съседка съм на Линда.
Родословно дърво. Много интересно.
Това е спорно.
Спорно?
- Значи "противоречиво".
Да, това значи.
Докъде си стигнала?
От страната на мама - Езра и Айрис.
Но всичко от страната на татко е празно. Не знам откъде да започна.
Защо не го попиташ?
Не е жив.
Много съжалявам.
Казват, че не ти липсва нещо, което не си имал,
но според мен не е така, нали?
Хората много грешат.
А това какво е?
Открих го в кабинета на татко.
Не съм ровила там, ако някой пита.
А и не знам къде е учил, така че е безполезно.
Виждаш ли крилатия бик? Така изобразяват свети Лука.
Баща ти е учил в училище "Свети Лука".
Но в кое от всичките?
Това е въпросът.
Не забравяй и мене сега.
С това приключваме.
Утре във "Вечеря в шест" ще се запознаем с колоидите.
Не знам защо предаването се казва така,
трябваше да е "Вечеря в пет и половина", но уви.
Уолтър, трябва да обсъдим името. Крайно подвеждащо е.
Бихме могли, просто… Да пийнем по нещо.
Не пия.
- Аз обаче пия.
Знам какво ще кажеш и ще направя корекции. Съставих списък.
Декорите са претрупани. Картите с текст са ненужни.
Облеклото е неприлично, искам си бялата престилка.
Не може ли?
- Елизабет.
По-практична е. Не разбирам защо никой не готви с такава.
Бялата престилка е дреболия.
Фил не хареса шоуто.
Фил? Кой е той?
Шефът на тв канала.
Мразя го. В червата го мразя.
Преследва ме в сънищата ми. И когато съм буден.
Пука ли ми какво мисли Фил?
Не, изобщо.
Но и аз съм съгласен с него. Трябва да направим някои промени.
Знаех си, че ще стане така.
Ти каза, че предаването ще си е мое.
- Така е.
Направи го твое.
Защо харесвам телевизията?
Заради всичко.
Притежава силата да те пренася другаде и да забавлява.
Способна е да приобщава.
Проблемът с предаването днес не бяха декорите и гардеробът.
Искам да разкриваш повече от себе си. Не само като учен.
Но науката е моята природа.
- Може и така да е.
Но това е само отправна точка.
Г-жа Мъдфорд каза, че се справям чудесно в клас.
Прехапах си езика до кръв,
като ни накара да рисуваме пингвини с палта и шапки.
Явно не знае, че има и пингвини, които живеят под екватора.
Често срещана грешка.
- И не съм търсила нито една книга!
Не съм си делила обяда с Аманда…
- Мад.
Знам, че се притесняваш за новото училище,
но промяната е еволюция.
Да се разделим. Месото или млякото?
- Не може ли да остана с теб?
Може, зайче.
Влез.
Малка промяна в плана.
Съвсем дребна. Почти незабележима.
Уолтър.
- Ние…
"Вечеря в шест" ще се излъчи тази вечер. Сега.
По телевизията? Нали имахме още две седмици?
Повторенията на предаването, което твоето замести, отпадат.
Но има и добра новина. Може би трябваше да я кажа по-рано.
Рейтингът на канала ни е много нисък. Малко хора ще го гледат.
И Фил не ни харесва. Може би си търси повод да ни спре.
Като каза, че посредничиш на таланта, това ли имаше предвид?
Не казах, че ми се удава.
Разбий ги.
- Обмислям го.
Проба, проба. Едно, две, три.
Проба, проба. Едно, две, три.
Шари, опиши разположението.
Да започваме, хора!
Чевръсто!
ЕЛИЗАБЕТ ЗОТ ВЪВ "ВЕЧЕРЯ В ШЕСТ"
В ефир сме след пет, четири, три, две, едно.
Гледам сериозно на готвенето. Както и вие.
И знам, че времето ви е ценно. Моето също.
Това молив ли е? За какво й е шибан молив?
Хората не си дават сметка колко труд и жертви изисква
това да си майка, съпруга, жена.
Но аз не съм от тези хора.
В края на предаването ни ще сме направили нещо стойностно.
Ще сме създали нещо, което ще бъде забелязано.
Ще сме приготвили балансирана вечеря.
Предпочитам широко работно пространство.
То подчертава важността на това, което правим.
Хари, ще ми помогнеш ли да разчистим? Юджин, Еймос. Благодаря.
Готвенето е химия, а химията е живот.
Можете да промените всичко, включително и себе си.
Да започваме.
Какво ви хареса в шоуто?
Страдам от безсъние. Приспа ме веднага.
Картофите са богати на витамин С, калий и сложни въглехидрати.
Браня пренебрегваните трудоваци в кухнята:
жените и печените картофи.
Да?
Според мен тя…
- Да беше се усмихнала.
Явно има хубава фигура, но я крие под тази идиотска престилка.
Поръсвам канела в чилито. Не съм слагала досега.
Не се бойте да експериментирате.
Ако сте смели в кухнята, ще бъдете смели и в живота.
Опишете с една дума как се чувствахте.
Отегчен.
- Наказан.
Изцеден. Потиснат.
- Натъжен. Объркан.
Да, вашата дума?
- Окрилена.
Окрилена? Какво значи това?
С това приключваме за днес.
Гледайте ме и утре, за да научите за вълнуващия свят на температурата
и как тя влияе на вкусовите рецептори.
Деца, сложете масата. Мама има нужда от малко мир.
АПЛОДИСМЕНТИ
И край.
Той държи света в своите ръце.
Той държи света в своите ръце. Държи света…
Надявах се да видя любимата си детективка.
Здравейте, г-н Уейкли.
Дано не се натрапвам, но ето списък с всички училища "Свети Лука"
в Алабама, Аляска, Аризона, Арканзас, Калифорния, Колорадо,
Кънектикът и Делауеър.
От теб зависи да стигнеш до Уисконсин и Уайоминг.
Къде ги открихте?
- В "Жълти страници", в библиотеката.
Търсиш по името във всички щати. Не са едно и две.
Църквите нямат голямо въображение що се отнася до имената.
Защо ми помагате?
- Защото който не пита, вярва на сляпо,
а сляпата вяра не е за предпочитане.
Ще повторите ли по-бавно?
"Опишете водещата."
"Надута", "неприятна", "не се усмихна нито веднъж".
Да се усмихвам?
Хирурзите усмихват ли се, докато правят апендектомия? Не.
Бихте ли искали? Не.
Г-н Лебънсмол?
- Не сега.
Щом ти казвам да се усмихваш, ще се усмихваш.
Няма.
- Елизабет иска да каже…
Казах го в прав текст.
- Слушай, момиче.
Тук командвам аз. Ясно ли е?
Някой да вдига шибаните телефони!
Не може да идваш и да правиш каквото си искаш.
Ако правех каквото исках, щях да съм в научна лаборатория.
Нека ти обясня нещо.
Мъжете вечно обясняват, а жените трябва да седят и да слушат.
Не искам тази работа, но ми трябват пари
и ще дам всичко от себе си.
Вие обаче искате да представяте жените като идиотки,
които мислят само в какъв цвят да се лакират.
Няма да го допусна, колкото и да ме заплашвате.
Мъжът очаква от жена си да му направи питие след изнурителния ден.
Така че направи шибаното питие!
Защо смятате, че той е по-уморен от нея?
Вие направете шибаното питие.
Г-н Лебънсмол.
- Какво?
Много хора звънят за предаването. Не са наясно с продуктите за утре.
По-специално питат какво е СН3СООН.
Оцетна киселина. Оцетът е 4-процентов разтвор.
Трябваше да го напиша като за лаици.
Ще трябва да наемем още момичета, телефоните прегряват.
Момент, сега ще попитам.
СН3СООН е оцет.
"Вечеря в шест", изчакайте.
"Вечеря в шест".
"Вечеря в шест", на телефона е Елизабет.
Да, същата Елизабет.
Радвам се, че ви е харесало.
Наблюдавате възпламеняване.
Драматично, но е елементарна наука.
Най-добре е да се поднесе с кейк.
Май досега не бях правила реверанс.
Е, за всяко нещо си има първи път. И последен.
До утре.
Деца, сложете масата. Мама има нужда от малко мир.
Здравей. Извинявай, малко закъснях.
- Малко?
Едни жени чак от Сан Франциско ме разпитваха за биенето на масло.
Трябваше да уточним и какво да се купи… Но няма значение.
Какво пропуснах?
- Всичко.
В такъв случай решението е само едно.
Хайде, разкажи ми всичко.
Досега в "Казуел" видях само учтиви, умни и ученолюбиви хора.
Библиотеката действително е голяма.
Взех да чета "Истинският живот на Себастиан Найт".
Засега е доста интересно.
- Прощавайте,
но гледам предаването ви всеки ден и епизодът за суфлетата
беше изключително вдъхновяващ.
Сестра ми се боеше да поиска увеличение, но й цитирах думите ви,
че страхът е просто отговорът на невротрансмитерите на възможна заплаха.
И тя получи повишението!
Това е чудесно.
Ще ви почерпя с парче плодов пай.
- Благодаря.
Плодов пай.
Извинявай. Кажи ми още за книгата, Мад.
Ами…
- Ето.
И бихте ли ми дали автограф?
Разбира се.
Благодаря.
- Аз благодаря.
Извинявай още веднъж. Имаш пълното ми внимание.
Може ли да се прибираме?
Нека първо довършим вечерята си.
Добре.
ВЕЧЕРЯ В ШЕСТ ПОНЕДЕЛНИК - ПЕТЪК, РБЛА ТВ
Превод и субтитри БОРЯНА БОГДАНОВА