Alien (1979) Свали субтитрите

Alien (1979)
ПРИШЪЛЕЦЪТ
ТЪРГОВСКИ ВЛЕКАЧ "НОСТРОМО"
ЕКИПАЖ: СЕДЕМ ДУШИ
ТОВАР: РАФИНЕРИЯ, ПРЕРАБОТВАЩА 20 000 000 ТОНА
КУРС: ВРЪЩАНЕ НА ЗЕМЯТА
"РќРћРЎРўР РћРњРћ"
- Да имаш бисквити?
- Ето ти царевична питка.
Студено ми е.
- Нали ще ме подкрепиш, Брет?
- Добре.
- Чувствам се като мъртвец.
- И на такъв приличаш!
А, да. За малко да забравя.
Преди да кацнем, да поговорим за възнагражденията.
Ние с Брет смятаме, че заслужаваме акции в пълен размер.
С г-н Паркър смятаме, че не ни се заплаща справедливо.
Получавате заплащане според договора, като всички.
Обаче те вземат повече от нас.
Далас, "Мама" те вика.
Видях. Светне ли жълто, е за мен.
Хайде, обличайте се. Паркър?
Не съм си изпил кафето. Нямаме друга радост на тоя кораб.
Добро утро, "Мамо".
ИНТЕРФЕЙС 2037 ГОТОВ ЗА ДИАЛОГ
КАКВО ИМА, МАМО?
- Може ли вече?
- Да.
Включи ни.
Благодаря.
- Къде е Земята?
- Ти трябва да знаеш.
Това не е Слънчевата система.
Сканирай.
Не е за вярване.
Свържи се с контролния център.
Тук търговски влекач "Ностромо”,
връщаме се от Соломоновите... регистрационен номер 180924609.
Контролен център "Антарктика”, чувате ли ме?
Тук търговски влекач "Ностромо”, връщаме се от Соломоновите...
регистрационен номер 180924609.
- Нищо.
- Опитай пак.
Викам диспечерите на "Антарктика". Чувате ли ме, "Антарктика"?
Ориентирах се. Намираме се недалеч от Зета П Ретикули.
- Не сме достигнали нашата галактика.
- Не е за вярване.
Какво, по дяволите, правим тук?!
Не знам. Какво говориш?
- Това не е нашата слънчева система.
- Знам.
Забелязал ли си, че ония не стъпват тук? Щото тук е работата, нали така?
А пък получават двойно. И разполагат с времето ни. Нищо ново.
Знам що не слизат тук.
Заради теб. Щото си безхарактерен.
- Стани ми от мястото. Искам да седна.
- Разбира се. Извинявай.
Какво правим сега?
Може би разбирате, че още сме далеч. Едва на половин път до Земята.
- Как така?
- "Мама" е променила курса ни.
Защо?
Програмирана е да го прави при определени условия. Както в случая.
Явно е уловила сигнал с неизвестен произход.
- Затова ни събуди, да проверим.
- Сигнал ли? Някъде тук?
Какъв по-точно?
Акустичен, повтаря се на интервал от 12 секунди.
-5.0.5.2?
- Не знам.
- Хуманоиден ли е?
- Неизвестно.
- И сега какво?
- Задължени сме по Член...
- Търговски кораб сме, не спасителен.
- Точно така.
В договора ми няма такива задължения.
Но ако става въпрос за пари, платете ми и съм на разположение.
Тогава да обсъдим заплащането.
Аз мога ли да кажа нещо?
В договора има специална клауза, която казва: "Всеки системен сигнал
от евентуален разумен източник трябва да се проучи..."
Искам да се прибирам у дома и да се веселя.
Изслушай човека!
"... като наказанието е изцяло лишаване от акции."
Значи няма мангизи.
Ясно ли е?
- РђРјРё, РґР°.
- Затова се насочваме натам.
Отиваме значи.
Наближаваме най-високата точка на орбитата. Готови.
Стабилна екваториална орбита.
Ориентация -- правилна.
- Двигателите -- за изстрелване.
- Дай ми данните за налягането.
48 секунди.
Готови за отделяне от платформата.
20 секунди.
18, 17...
13, 12, 11, 10, 9, 8, 7,
6, 5, 4, 3, 2, 1.
Блокирай.
РћСЃРІРѕР±РѕРґРё.
Отделихме се.
Спасихме товара. Да потегляме.
- Отклонение 92 градуса вляво.
- Насочваме се вляво.
Няма никакъв сигнал.
Турбулентност.
Стабилни сме. Всеки момент можеш да ни приземиш.
Преодоляваме началното съпротивление.
Дръжте се, ще се пораздрусаме.
Какво беше това?
Спад в налягането. Изгубихме защитна броня.
Продължаваме и така.
Все още нямам данни.
Вече се спускаме.
Все още се спускаме.
Готово, така е добре.
Кацане.
Включвам навигационните светлини.
9, 8, 7...
6, 5, 4, 3, 2,
1-
Спри двигателите.
Какво, по дяволите, стана?
Някой ще ми отговори ли!
- Пробит ли е корпусът?
- Нищо не виждам. Още има налягане.
- Дай екрана!
- Защо?
Вторичният носещ блок отказва.
Три от четирите елемента са повредени.
- Само това ли е?
- Почакай.
Не можем да ремонтираме. Налага се да пренасочим няколко тръбопровода.
Само на сух док.
Кажи му, че ни трябва сух док.
Няма как да ремонтираме тук. Трябва да пренасочим всички тръбопроводи.
Затова ни е нужен сух док.
Друго?
Претоварване. Нужно е да се почистят и да се възстанови налягането.
И колко ще трае ремонтът?
- Виж какво...
- Кажи й - 17 часа.
Поне 25 часа!
Почвайте. Слизам веднага.
- Притрябвала ни е!
- Само ще се пречка.
Някакъв отговор?
Абсолютно нищо, същият сигнал на всеки 12 секунди.
Всички други канали мълчат.
Превключи на мощни светлини.
В тоя мрак не бива да ходим никъде.
Според "Мама" до 20 минути ще изгрее слънце.
- Къде е източникът на сигнала?
- Североизточно. Няма и 2000 метра.
Може да се стигне пеша значи?
Дай ми анализ на атмосферата.
Едва ли не първична.
Инертен азот, висока концентрация на кристали въглероден двуокис, метан...
- Микроелементи.
- Нещо друго?
Ами... скали, застинала лава.
Силен студ, много под нулата.
Отивам доброволец с първата група.
Разумно е.
- Ти също, Ламбърт.
- Добре.
Не е зле да се въоръжите.
- Нищо не виждам.
- Аш, чуваш ли ни?
Получавам добър образ и картина.
И аз. Задръж на този канал. Да вървим.
Хей, Рипли.
Да те питам нещо.
Ако открият нещо, ние ще намажем ли?
Не се бой, ще получиш каквото ти се полага.
Няма да бачкам повече, докато не се разберем по тоя въпрос.
Брет, по закон ти се полага дял.
- Какво?
- Я се омитайте оттук.
- Какво?
- Какво каза?
Ако имате проблем, ще бъда на командния пулт.
Върни се при нас!
- Ама че работа!
- Какво има?
Съвсем нищо не виждам.
Стига си се оплаквала.
- Обичам да си се оплаквам.
- Престани.
Как е?
- Добре е.
- Пусна ли съобщението?
"Мама" не го пуска още.
- Да опитам?
- Заповядай.
- Аш, виждаш ли това?
- Да.
Нямам представа какво е.
Много странно.
Така.
Преминаваме към втора позиция.
Какво е това?
Я да се махаме оттук.
Стигнахме дотук, не можем да се откажем.
Я повтори какво каза?
По дяволите!
Както виждаш, трудно е да се опише.
Връщам се на пулта за управление.
Далас?
Елате тук. Открих нещо различно.
Не знам какво е, но ако преодолеем тази стена, ще разберем.
Чужда форма на живот.
Изглежда е мъртва много отдавна.
Вкаменена.
Сякаш е израсла изотдолу.
Костите са огънати навън.
Сякаш от вътрешна експлозия.
Какво ли е станало с другите от екипажа?
Хайде да се махаме оттук!
Далас.
Елате всички.
Веднага.
- Какво има тук?
- Какво ще кажеш за това?
Аш, онези сигнали... "Мама" дешифрира част от съобщението.
- Не прилича на S.O.S.
- А какво е?
Прилича на предупреждение.
- Отивам при тях.
- Какъв е смисълът?
Докато ги настигнеш, вече ще знаят дали е предупреждение, или не.
Оправяш ли се там долу?
- Виждаш ли нещо?
- Някаква пещера, но...
Вътре е като в тропиците.
Какво, по дяволите, е това?!
Пещерата е изолирана отвсякъде.
Пълна е с някакви кожени предмети. Приличат на яйца.
Над яйцата се стеле слой мъгла, която реагира при допир.
Кейн! Добре ли си?
Да.
Нищо ми няма. Подхлъзнах се.
Изглежда като запечатано.
Чакайте! Има някакво движение.
Дава признаци на живот, органичен живот.
- Рипли, къде си?
- Ето ме.
- Във вътрешния сектор съм.
- Добре.
Там ли си? Обеззаразени сме, пусни ни.
- Какво се случи с Кейн?
- Нещо се лепна за него.
Какво нещо?
Някакъв организъм. Отвори люка!
Ако го допуснем, може да зарази кораба. Знаете процедурата.
- 24-часова карантина.
- Дотогава може да умре. Отвори люка!
Ако не спазим карантината, всички може да умрем.
Отвори проклетия люк! Трябва да го внесем незабавно вътре.
РќРµ. РќРµ РјРѕРіР°.
Ако бяхте на мое място, и вие щяхте да постъпите така.
Това е заповед! Отвори люка. Чуваш ли?
- Това е заповед! Чуваш ли ме?
- Чувам. Но отговорът е: няма!
Вътрешният люк е отворен.
Боже.
Какво е това чудо?!
Как е?
Как ще го махнем от него?
Как да го махнем?
Само за минута. Ще донеса инструменти.
Така. Ще направя разрез ето тук...
... Ще се опитам да махна едно от тия смукала от лицето му...
Какво ще направиш?
Пръста. Ще му клъцна пръстчето.
Ще го подхвана ето така...
Но това ще го скалпира.
- Знам.
Не излиза, без да разкъса и лицето му.
Трябва да го погледнем отвътре.
Защо не вземат да го замразят?
Защо не го замразите?
Може да свалите маските.
- Какво има в гърлото му?
- Подава му кислород.
Парализира го, довежда го до кома и го поддържа жив.
Какво е това чудо?!
- Трябва да го махнем от него.
- Чакай малко.
Да не избързваме.
Още не знаем какво представлява.
Предполагаме, че му подава кислород. Ако го махнем, това ще го убие.
Аз поемам риска. Да го отрежем веднага.
- На твоя отговорност?
- Да. Махаме го.
Къде ще режеш?
Ще направим разрез точно под ставата.
Тук ли?
Господи!
Тая гадост ще прояде корпуса.
Ще разяде целия корпус! По-живо.
Насам.
Следващото ниво.
Ето тук!
Само не минавай отдолу!
Като че ли спира.
Виж какво става, Брет.
Дай ми молив, бързо!
Веднага.
Внимавай да не те накапе.
РЎРїСЂСЏ.
Не съм виждал подобно нещо. Освен да е молекулярна киселина.
Явно това е кръвта му.
Прекрасен защитен механизъм. Никой да не сме да го убива.
Какво ще стане с Кейн?
Ето ти молива.
Сега какво?
Аш ще се оправи с Кейн. А вие - на работа.
Добре.
Опитай.
- По дяволите. Сигурен бях, че е това.
- Пак опитай.
Сякаш киснем тук вече цял месец.
Изобщо не биваше да кацаме.
Не биваше да идваме на тая проклета планета, знам това.
Да приключваме ремонта и да се махаме оттук.
Тръпки ме побиват от това място.
Удивително! Какво е това?
Най-вероятно е...
Всъщност, още не знам.
Искаш ли нещо?
Да поприказваме. Как е Кейн?
Все така. Никакви промени.
А нашият гостенин?
Както казах, все още събирам информация.
Но установих, че има външен слой от протеинови полизахариди.
Има странно свойство да лющи клетките си и да ги подменя със силиций,
което увеличава резистентността му и при най-неблагоприятни условия.
Достатъчно ли е?
Напълно. А какво значи?
- Не прави това, моля те. Благодаря.
- Извинявай.
Интересна комбинация от елементи, които го правят страшно яка гадина.
И ти го пусна на кораба.
Така ми наредиха.
Когато Далас и Кейн ги няма, аз съм най-старшата.
Да. Бях забравил!
Забрави и за задължителната карантина.
- Това не съм забравил.
- Ясно. Значи просто я наруши.
А ти как би постъпила с Кейн?
Нали го пуснахме на кораба, за да оживее.
Но с нарушаването на карантината рискуваш живота на всички ни.
Може би трябваше да го оставя там вън.
Може би застраших живота на екипажа, но поех този риск.
Твърде голям риск за един учен.
Не е съвсем по правилника.
Аз приемам отговорностите си не по-малко сериозно от теб.
Гледай си твоята работа и не се меси.
- Къде е Далас?
- В совалката.
Далас.
Ела да видиш Кейн.
- Защо?
- Стана му нещо.
- Сериозно ли е?
- Интересно.
Рипли, ела незабавно в болничния сектор.
- РљСЉРґРµ Рµ "РѕРЅРѕРІР°"?
- Не знам.
- Трябва да го намерим.
- Търсете го.
Моля те, внимавай.
Извинявай.
Няма го в ъгъла!
Вземи това. За всеки случай.
Кейн? Далас?
Добре ли си?
- Не го видях. Горе ли беше?
- РќСЏРєСЉРґРµ РіРѕСЂРµ.
- Господи!
- Покрий тая гадост!
То е живо.
- Това беше рефлекс на самозащита.
Погледни го само.
Извини ме.
- Изглежда мъртво.
- Добре, тогава да го изхвърлим.
За бога, та ние за пръв път срещаме екземпляр от подобен вид.
Трябва да го отнесем на Земята, да го изследват...
Сериозно ли говориш?
То бълва киселина. Кой знае какво ще прави като мъртво!
Можем със сигурност да приемем, че не е зомби.
Далас, трябва да го отнесем на Земята.
От мен ако зависи, ще го изпепеля, но ти си от научния отдел.
Ти решаваш.
- Няма да ме разубедиш...
- Не се и опитвам да те разубеждавам.
Просто ме изслушай...
- Защо го оставяш да решава?
- Аз само управлявам кораба.
За научната част отговаря Аш.
- Как така?
- Така нареди компанията.
- Откога има подобни разпоредби?
- Длъжни сме да ги спазваме.
- Бил ли си с Аш преди.
- Излизам съм 5 пъти с друг.
Но го замениха 2 дена преди да заминем с Аш.
- Не му вярвам.
- На никого не вярвам.
- Как върви ремонтът?
- Почти свършват.
- Защо не ми каза?
- Има още работа.
Какво например?
Няма захранване на нива "Б" и "В". Резервната инсталация изгоря...
Глупости. Да потегляме и толкоз!
- Мислиш ли, че е добра идея?
- Просто искам да се махаме оттук.
Прах във входните канали. Вторият прегрява.
Продухай го добре!
Температурата продължава да се покачва.
Машинно отделение, червен статус.
- Един километър височина.
- Включи изкуствена гравитация.
- Включена.
- Променям вектора.
Прекъсни сгъстения газ.
- Прибери подпорите.
- Подпори прибрани.
На добър час!
Като оправим нещо, няма грешка, нали, Брет?
Точно така.
Трябва да го замразим. Ако е болен, така ще спрем болестта.
- На Земята ще му намерим доктор.
- Прав си.
Щом той каже нещо, ти все викаш: "Прав си". Съзнаваш ли това?
Точно така.
Колегата ти само ходи наоколо и повтаря "Прав си"! Като папагал.
- Стегни се! Да не си някой папагал?!
- Прав си.
Престанете!
- Кейн ще мине през карантина.
- Ние също.
- Да ви разваля ли настроението?
- Кажи нещо вълнуващо.
Според изчисленията, базиращи се на времето, прекарано...
- Накратко. Колко остава до Земята?
- Десет месеца.
Господи!
Да.
- Елате да видите Кейн.
- Има ли промяна в състоянието му?
- Просто елате да го видите.
- Идваме веднага.
Точно така.
Как си?
- Как се чувстваш?
- Супер. Други глупави въпроси?
Благодаря.
Помниш ли нещо от планетата?
Какъв е последният ти спомен?
Помня, че сънувах нещо ужасно - как се задушавам и...
Впрочем, къде се намираме?
- РўСѓРє.
- РќР° РїСЉС‚ Р·Р° РґРѕРјР°.
Пак ще се кротнем във фризерчетата.
- Аз първо трябва да хапна.
- И на мен ми стърже стомахът.
Последна вечеря преди лягане. Аз черпя.
Какъв жест!
Първата ми работа на Земята е да се нахраня свястно.
Разбирам те, братче. Това се ядва, ама има и по-хубаво.
Лапаш така, сякаш ти е за последно.
Бих куснал нещо друго, но сега мисля само за ядене.
Поне знаеш от какво е направено.
Не ми говори от какво е направено, че сега ям.
Какво ти стана? Не е чак толкова гадна храната.
Зле ли ти е?
Какво ти стана? Какво?
Това е сериозно.
Вземи лъжицата.
- Пъхни я в устата му.
- Опитвам се.
Господи!
Не го докосвай!
Далас?
- Виждаш ли нещо?
- Не. А ти?
Нищо.
- Видя ли нещо?
- РќРµ.
Вътрешният сектор - затворен.
Някой иска ли да каже нещо?
Това е най-обикновен остен, все едно за добитък.
Работи с батерии. Изолиран е от тук до тук.
Само не пипайте края.
Няма да навреди на гадината, освен ако кожата й не е много тънка.
Но ще я подръпне.
Първо трябва да я открием.
Изобретих търсещо устройство. Открива движещи се обекти.
Малък диапазон, но на определено разстояние издава звуков сигнал.
Какво го задейства?
Микро промени във въздушната плътност.
Демонстрирай.
Видя ли? Ето пак...
РЇСЃРЅРѕ.
Два екипа: Аш, Ламбърт и аз. Рипли, ти вземи Паркър и Брет.
Зърнете ли онова нещо, го хващате в мрежата, която носи Паркър.
Не искам геройства.
Хващаш го, избутваш го през шлюза и - свършено!
Всички линии са отворени. Дръжте непрекъснато връзка.
Да тръгваме.
Нали уж оправихте модул 12?
Оправихме го. Нищо не разбирам.
Сигурно са изгорели веригите.
- Какво ли е станало?
- Светни ми ето тук.
Точно така.
Не знам какво ще излезе.
- Сложи го ето тук.
- Добре.
Провери изолацията.
По дяволите...
Според уреда до него няма и пет метра.
Микро промени във въздуха, друг път!
На по-малко от пет метра е!
Внимателно!
- Не ме приближавай с това нещо.
- Момчета, не се пръскайте.
Какво?
В онова шкафче е.
РљСЉРґРµ?
Ето, вземи.
Хванах го.
Чакай!
Хайде сега, като кажа.
- Давай, сега!
- Леко.
- Не го изпускайте!
- Какво, по дяволите, правиш?
Това била котката!
Трябва да я хванем. Иначе пак ще активира уреда.
Иди я хвани!
Хвани я и продължаваме.
РџРёСЃ-РїРёСЃ!
Тук, котенце.
Тук, котенце. Джонси!
Джонси!
Джонси!
Джонси!
РџРёСЃ-РїРёСЃ!
Джонси!
Джонси!
РџРёСЃ-РїРёСЃ!
РџРёСЃ-РїРёСЃ!
Джонси!
Джонси!
РџРёСЃ-РїРёСЃ!
Джонси.
Хайде, Джонси. Хайде, писанчо. Какво добро котенце!
Хайде, котанчо!
Доброто ми котенце!
Няма да ти сторя зло. Ела тук.
Каквото и да беше, беше грамадно.
Из въздухопроводите ли замина?.
Там изчезна.
Явно се движи из въздухопроводите.
Дали пък не иска Брет жив?
- Какво?
- Дали Брет е жив?
Не. Едва ли.
Да използваме тази шахта.
Води до основния въздушен шлюз. Има един-единствен голям отвор.
Ще го покрием, ще натикаме гадината в шлюза и ще я изхвърлим в космоса!
Но това чудо е огромно!
Грамадно е! Колкото човек!
Синът на Кейн.
Хайде, Аш. Вие, учените, уж трябва да помагате. Как да го изработим?
Приспособило се е към атмосферата, поне в хранителните си нужди.
За температурата не знаем.
- Ами температурата?
- Да опитаме. Животните се боят.
Огън, да. Паркър, ще сглобиш ли три-четири изпепелителчета?
Само ми дай 20 минути.
- Кой ще влезе?
- РђР·.
РќРµ.
С Аш се заемете с главния шлюз.
Паркър и Ламбърт, вие пазете тоя авариен отвор.
ИНТЕРФЕЙС 2037 ГОТОВ ЗА ДИАЛОГ
ОБЯСНИ ЗАЩО Е НЕВЪЗМОЖНО ДА СЕ НЕУТРАЛИЗИРА ПРИШЪЛЕЦА
ОБЯСНЕНИЕ НЕВЪЗМОЖНО
ИСКАМ ПРОЦЕДУРА
НЯМАМЕ ДАННИ
КАКВИ СА МИ ШАНСОВЕТЕ?
НЯМА ДАННИ
- Намирам се в първи сектор.
- РўСѓРє СЃСЉРј.
- Паркър?
- Да? -
- Ламбърт?
- На позиция. Долавям сигнал.
Въздушният шлюз е отворен.
Готови.
Сега те улових на скенера.
Отвори люка към трети сектор.
Така, преминах.
- Рипли?
Затвори всички люкове зад мен.
Продължавам напред.
Далас, почакай. Май го засякох.
- Да, засякох го.
- РљСЉРґРµ?
Някъде около трети сектор.
Добре, продължавам.
Съвсем наблизо е. Внимавай.
Добре. Стигнах трети сектор и продължавам надолу.
Какво й стана на тая кутия?
Спри за малко.
- Изгубих сигнала!
- Какво?
Сигурна ли си?
Дали не е някъде наоколо. Трябва да е наблизо.
Провери. Може да има смущения.
Наистина ли не го виждаш? Там някъде е.
Няма къде другаде да е.
Далас?
Така.
Чисто ли е? Искам да се махна незабавно.
Господи! То се движи право към теб.
Махни се! Бягай оттам!
Далас! Бягай!
Не, не натам! В другата посока!
Далас?
РЎРїРѕРєРѕР№РЅРѕ.
Намерихме само това.
Ни капка кръв.
Ни следа от Далас.
Нищо.
- Кажете нещо!
- Мисля.
Ако нямате по-добри идеи, продължаваме по плана на Далас.
Какво?! И да свършим като тях ли? Да не си полудяла?
- Нещо по-добро ли измисли?
- Предлагам да напуснем кораба.
Качваме се на совалката, отлитаме оттук и чакаме някой да ни прибере.
- Няма място за четирима.
- Тогава ще хвърляме чоп.
Не ща никакъв чоп. Искам да убием оная гад.
Добре, да обсъдим как. Знаем, че е във въздушните шахти...
Слушаш ли ме? Млъкни поне за малко!
Я да чуем.
- Използва въздушните шахти.
- Не знаем със сигурност...
Няма друг начин. Ще се движим по двойки.
Ще вървим бавно и ще проверим всички участъци и отвори,
докато го приклещим, и тогава ще го издухаме в космоса.
Става ли така?
Добре, щом ще го утрепем.
Разбира се, че ще го утрепем.
Но не бива да се отделяме един от друг.
- Как сме с оръжията?
- Отлично. Трябва само да заредим.
Заеми се, ако обичаш.
- Аш, иди с него.
- Няма нужда, ще се справя.
Не идвай с мен.
РђС€?
Някакви предложения от теб или от "Мама"?
Още съпоставяме данните.
Моля?! Още съпоставяте?!
Направо не е за вярване.
- Какво друго очакваш от мен?
- Каквото и досега. Нищо.
Вече имам достъп до "Мама" и ще се оправя и без теб, благодаря.
Така.
ОБЯСНИ ЗАЩО Е НЕВЪЗМОЖНО ДА СЕ НЕУТРАЛИЗИРА ПРИШЪЛЕЦА
ОБЯСНЕНИЕ НЕВЪЗМОЖНО
НАСТОЯВАМ ЗА ПОДРОБНОСТИ
НЯМА ПОВЕЧЕ ПОДРОБНОСТИ
СПЕЦИАЛНА ЗАПОВЕД НОМЕР 937 САМО ЗА НАУЧНИЯ ОТДЕЛ
СПЕШНА КОМАНДА ИГНОРИРАЙ 100375
МАРШРУТ И КООРДИНАТИ НА "НОСТРОМО" - ПРОМЕНЕНИ
ИЗСЛЕДВАЙТЕ ФОРМИТЕ НА ЖИВОТ. ВЗЕМЕТЕ ОБРАЗЕЦ
ПРИОРИТЕТ: ОСИГУРЕТЕ ОРГАНИЗЪМ ЗА АНАЛИЗ
ВСИЧКИ ДРУГИ ЗАДАЧИ ВТОРОСТЕПЕННИ
ЕКИПАЖЪТ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПОЖЕРТВАН
За всичко това си има обяснение.
Не ми трябват твоите скапани обяснения.
Паркър?
РђС€.
Отвори вратата.
РђС€.
Ще отвориш ли вратата?!
РџСѓСЃРЅРё РјРµ РґР° РјРёРЅР°.
Какво, по дяволите, правиш?
Вдигнете я.
Това е андроид!
Господи...
РўРѕР№ Р±РёР» СЂРѕР±РѕС‚. РњСЂСЉСЃРЅРёРєСЉС‚ Р±РёР» СЂРѕР±РѕС‚!
Господи!
Мамка му!
Помогнете да махна тая гад!
Боже мили... Господи...
О, боже!
Защо ли компанията ни е пратила робот?
Искали са да използват пришълеца за военни цели.
И този тип го е закрилял от самото начало.
- Ще го включиш ли пак?
- Не ми се ще...
Но може би знае как да убием извънземното.
Аш, чуваш ли ме?
РђС€!
Чувам те.
Каква беше специалната ти заповед?
Нали видя. Мислех, че е ясна.
Какво точно?
Чужда форма на живот. Първи приоритет.
Всичко останало - второстепенно.
Проклетата компания. Ами нашия живот, проклето копеле?
Повтарям: всичко друго - на втори план.
Как ще го убием? Не може да няма начин.
- Как да го убием?
- Не можете.
Глупости!
Нямате представа какво е насреща ви!
Съвършеният организъм.
Идеалната му структура се допълва от враждебността му.
Ти му се възхищаваш.
Да, толкова е изчистен.
Оцелява,
необременен от съвест, покаяние,
илюзии или морал.
Стига е дрънкал! Дръпни му шнура.
Само още нещо.
Няма да ви лъжа какви са шансовете ви за оцеляване,
но ви съчувствам.
Ще взривим кораба и ще опитаме със совалката.
- Да взривим кораба.
- Добре.
Веднага.
Колко след щракването на бутона е експлозията?
- Десет минути.
- Без размотаване.
Иначе ще се разхвърчим в космоса и без ракета.
Трябва ни охлаждаща течност за въздушните системи.
Вие двамата донесете охладител. Аз ще подготвя совалката.
Давам ви точно седем минути.
Връщате се, натискам бутона и тая барака се пръсва на парчета.
- Готови ли сте?
- И се пазете!
Седем минути.
РЎРїРѕРєРѕР№РЅРѕ.
Джонси?
Джонси?
Провери.
Джонси?
- Справяш ли се?
- Отлично.
Продължавай тогава.
Джонси?
РџРёСЃ...
Ела тук, Джонси.
Джонси.
Ела тук, котенце.
Добро коте си ми ти.
Джонси?
Джонси?
Ела тук, писанчо.
Джонси.
Джонси.
Джонси.
Джонси.
Джонси.
По дяволите!
Хванах те!
Хайде, писанчо. Добро коте!
Господи!
- Махни се от пътя.
- РќРµ РјРѕРіР°.
Махни се от пътя, ти казвам! Ще ни убие!
РќРµ РјРѕРіР°!
За бога, дръпни се и не ми пречи!
Махни се от пътя ми!
Ламбърт...
Стреляй!
Паркър?
ОПАСНОСТ: АВАРИЙНА СИСТЕМА ЗА ВЗРИВЯВАНЕ НА КОРАБА
ПРИ АКТИВИРАНЕ КОРАБЪТ ЩЕ СЕ ВЗРИВИ СЛЕД 10 МИНУТИ
Опасност.
Аварийната система за взривяване на кораба е активирана.
Корабът ще се взриви след десет минути.
Възможността за предотвратяване на взрива изтича след пет минути.
Възможността за предотвратяване на взрива изтича след три минути.
Възможността за предотвратяване на взрива изтича след една минута.
29, 28,
27,
26, 25,
24,
23, 22,
21, 20 секунди.
19, 18,
17, 16,
15, 14, 13,
12,
11, 10 секунди.
9, 8,
7, 6,
5, 4,
3, 2,
1-
Възможността за предотвратяване на взрива изтече.
"Мамо"! Включих отново охлаждащия блок.
"Мама"!
Корабът ще се взриви автоматично след пет минути.
Майната ти!
По дяволите!
Джонси.
Имате една минута да напуснете кораба.
Корабът ще се взриви автоматично след една минута.
ИЗСТРЕЛВАНЕ
Остават още 30...
29, 28,
27, 26,
25, 24,
23, 22,
21, 20 секунди.
19, 18,
17, 16,
15, 14,
13, 12, 11,
10 секунди.
9, 8,
7, 6,
5, 4,
3, 2,1.
Видях ти сметката,
мръсна гадино!
Всичко е наред.
И аз се радвам да те видя.
Няма страшно.
Веднага.
Ти... си... моята щастлива звезда.
Ти... си... моята щастлива звезда.
Ама много щастлива, щастлива, щастлива...
Добре.
Веднага.
Ти... си... моята щастлива звезда.
РўРё СЃРё...
... МОЯТА щастлива звезда.
Ти... си... моята щастлива звезда.
РўРё СЃРё...
Последен рапорт от търговски космически кораб "Ностромо".
Докладва третият офицер.
Останалите членове на екипажа -
Кейн, Ламбърт, Паркър, Брет, Аш и капитан Далас - са мъртви.
Товарът и корабът са унищожени.
Ще достигна границата след около шест седмици.
Ако имам късмет, ще ме прибере някой патрул.
Тук е Рипли, единствената оцеляла от "Ностромо".
Край на предаването.
Ела, коте.
Край!