The Enfield Poltergeist - Season 1 (2023) (The.Enfield.Poltergeist.S01.1080p.ATVP.WEB-DL.DDP5.1.Atmos.H.264-CMRG/The.Enfield.Poltergeist.S01E01.The.Happenings.1080p.ATVP.WEB-DL.DDP5.1.Atmos.H.264-CMRG.srt) Свали субтитрите
Джанет явно вече спи, диша равномерно.
Бил иска да дойде.
Обърни се.
ЕНФИЙЛДСКИЯТ ПОЛТЪРГАЙСТ ПЪРВИ ЕПИЗОД: ЯВЛЕНИЯТА
ЛОНДОН, 1977 Г.
Преди година странни съвпадения
в личния ми живот ме подтикнаха да изследвам паранормалното.
ОТ ЗАПИСКИТЕ НА МОРИС ГРОС
Ако имате случай на полтъргайст, казах пред Обществото за паранормалното,
дайте го на мен.
Тогава един ден ми се обадиха.
Когато влязох в онази къща, не подозирах колко дълго ще я изследвам.
Но имах силно предчувствие, че се захващаме с доста труден сеанс.
Между 1977 г. и 1978 г. изобретателят Морис Грос
прави над 200 часа запис в къща в Енфийлд, Лондон.
Бележките и записите му на ул. "Грийн" 284
са най-изчерпателното документиране на полтъргайст.
Проба. Едно, две, три.
Едно, две, три, четири, пет, шест, седем, осем, девет, десет.
Едно, две, три, четири, пет…
Актьори изиграват случилото се на плейбек с оригиналния звук от записите.
Сега е 19:55 ч.
И пристигнах на номер 284 преди малко повече от половин час.
Записвам това в кухнята.
Госпожа Ходжсън ще ми разкаже
за случилото се в петък вечер.
Били, тук.
- За мен ли е?
Без захар.
- Да.
РАЗКАЗЪТ НА ПЕГИ ХОДЖСЪН ЗА СЪБИТИЯТА НА 31 АВГУСТ 1977 Г.
Всичко започна в задната стая.
Чувах някакво шумолене,
тихо шумолене, сякаш някой се движеше в стаята.
Не беше тежко тропане, но усещах, че има нещо.
Лежах със затворени очи, докато се събуди Джанет.
Първо помислих, че са мишки, плъхове или нещо такова.
Застанах на прага на стаята и видях скринът да се движи към вратата.
Докато стоях там, буквално умирах от страх.
Влязох в стаята и го бутнах назад веднъж.
Отдръпнах се и наблюдавах как се движи.
Затова пак го бутнах, а третия път не можах да го помръдна.
Пак го бутнах, а третия път не можах да го помръдна.
Замесените лица.
Госпожа Пеги Ходжсън е на 47 години.
Разведена майка с четири деца.
Дъщеря й Джанет е на 11 години и е доста схватливо дете.
Чувствителна и с богато въображение.
Спи в една стая с по-голямата си сестра Маргарет,
която има склонността да избухва, често се разплаква.
Най-малкото дете, Били, е умно, но има говорен дефект.
Трудно го разбирам.
По-големият брат, Джони, е в училище за проблемни деца.
Решен съм да изучавам паранормалното по чисто научен начин.
Използването на магнетофон е важно
за анализ на събитията на спокойствие през деня.
РАЗКАЗЪТ НА ДЖОН И ПОЛ БЪРКЪМ РОДНИНИ И СЪСЕДИ
Какво видяхте най-напред?
Джон Бъркъм, братът на г-жа Ходжсън…
О, боже. Най-напред видях…
Главен санитар в болница.
Скромен и интелигентен, живее през пет врати от Ходжсънови.
Като вижда необясними неща, човек обикновено не им вярва.
Казваш си: "Не са истински". Но знаеш, че си ги видял.
Синът му Пол е на 12 години.
Енергично момче.
Ти си първият, с когото говоря. Никога не съм обсъждал това с друг.
Беше една неделя през нощта.
Пеги дойде в нас и каза на татко, че чува шум, тропане.
Беше много уплашена.
Не знам защо, но с татко отидохме у тях.
Беше тъмно.
Качихме се горе, а там имаше огромен дъбов гардероб.
Беше преместен в средата на стаята.
Уплаших се до смърт.
Възможно ли е тя да е бутнала шкафа?
Няма начин.
- Сигурен ли си? Разбирам.
Научих от телефонно обаждане в новинарската служба.
Бях на двайсет и няколко години. Боях се от тъмното.
ГРЕЪМ МОРИС, ФОТОГРАФ
Ако се бях замислил, изобщо нямаше да се захващам с това.
Да, това ме връща в онзи момент.
В онази къща.
Беше толкова отдавна. Шантаво е, адски странно.
Пристигнахме в къщата около полунощ.
Семейството беше у съседите.
Аз влязох в кухнята.
Ето я.
От семейството си дойдоха един по един.
Заставаха ето тук.
Помня репортера на "Дейли Мирър" Дъг Бенс. С костюм и вратовръзка, с ръка в джоба.
Последна влезе Джанет.
Аз бях тук, готов да снимам.
И докато Джанет влизаше…
Просто невероятно.
В стаята започнаха да летят предмети.
Спомням си как двете момичета пищяха.
ДЪГЛАС БЕНС, РЕПОРТЕР
Бяха силно уплашени.
Страшна суматоха.
РАЗКАЗЪТ НА ГРЕЪМ МОРИС 31 АВГУСТ 1977 Г.
Полетяха парчета от "Лего" и стъклени топчета. Едно ме удари.
Никой не мърдаше ръце. Никой не ме замери с парче от "Лего".
Ето такава сила беше нужна,
за да се удрят с такава засилка.
Нямаше как да си с фотоапарата в някой ъгъл,
да гледаш всички в стаята и да не видиш някой да го прави.
ХЮ ПИНКОТ, ОБЩЕСТВО ЗА ПРОУЧВАНЕ НА ПАРАНОРМАЛНОТО
Мисля, че беше четвъртък. Звънна телефонът.
"Дейли Мирър". Полтъргайст в Енфийлд.
По онова време бях почетен секретар
на Обществото за проучване на паранормалното, ОПП.
Получавахме такива обаждания поне веднъж седмично.
Понякога по два пъти на ден.
Кого можехме да изпратим? Морис Грос.
Това е идея.
Морис беше член на Обществото отскоро.
Честно казано, беше голям досадник.
Постоянно ни натякваше, че е скандално
тези очебийни явления да не се разследват подобаващо.
Беше нетърпелив, настояваше да действаме.
Искаше да участва в разследванията.
Животните.
В къщата има само папагалче и две златни рибки.
Папагалчето било на възрастна жена, която починала.
Феномените започнали малко след идването на птичето в къщата.
Сред свидетелите са съседите,
които чували потраквания и чукане вече три дни.
Този запис започва в 8:30 ч.
Казвате се…
Пеги Нотингам. Искате да започна от началото на…
Да, нали сте чули звуците.
Чуваше се хлопане по стените и тавана.
По пода.
Затова дойде съпругът ми.
Чу се странно чукане на стената.
Докато се качвах горе, шумът ме следваше.
Бяха три ясни почуквания на стената.
Влязох в предната стая
и там същото - почукванията вървяха след мен.
Не знаех какво е това.
Като строител си помислих: "Огледай къщата, не се плаши".
За да разбера какво става, направих оглед на тръбите.
Нямаше въздушни джобове.
После казах на Пег: "Г-жо Ходжсън, в къщата ви става нещо странно".
Казах й, че е най-добре всички да се пренесат у дома
и да се обадим в полицията.
Като позвънихме…
Полицаите казали, че няма кого да арестуват
за всяване на смут, затова не могат да помогнат.
Но полицейският служител Каролин Хийпс
разказала нещо удивително за стол в дневната.
Столът се вдигна на около един пръст от пода.
Пренесе се на метър и нещо вдясно, преди да спре.
Проверих възможно ли е да се е плъзнал по пода.
Пуснах топче на пода, за да видя
дали ще тръгне в същата посока, но то не го направи.
Изобщо не се търкулна.
Проверих дали под седалката е скрита жица, но не намерих обяснение.
От две седмици били плашени от летящи предмети и движещи се мебели
без очевидна причина.
Не знам дали сте чели в "Дейли Мирър" днес стряскащата история за семейството,
прокудено от дома си заради странни явления.
ДЕЙЛИ МИРЪР
Да си на първа страница в кой да е вестник, камо ли в най-тиражирания,
те прави печално известен.
Струваше ни се, че това е важен репортаж.
История, която никой от нас не беше чувал,
никой не беше преживявал подобно нещо.
Роднини, приятели и полицаи са били свидетели.
Столът се вдигна на около един пръст от пода.
КАРОЛИН ХИЙПС
Пренесе се на метър и нещо вдясно, преди да спре.
Влязох в стаята и се разлетяха парчета от "Лего".
ВИК НОТИНГАМ
В дневната летяха топчета.
ГРЕЪМ МОРИС
Чаши и чинийки, книги, столове.
Всички стояхме в кухнята.
ПЕГИ НОТИНГАМ
Бяхме заедно.
Леглата. Какво ли не. Това е свръхестествено.
Най-известната обладана къща във Великобритания в тих край на Енфийлд.
Изпратихме Розалинд Морис на лов за духове.
10 СЕПТЕМВРИ 1977 Г. РОЗ МОРИС, РАДИО "БИ БИ СИ"
Може ли да ви поразместя за интервюто?
Ще седнеш ли ей там? Аз ще съм до Морис. Ще седна тук.
Бях репортер в радио "Би Би Си".
В неделя програмата не се запълваше
и по цял ден ме заплашваха…
РОЗ МОРИС
…че ако няма други новини, ще ме пратят в Енфийлд
да работя по случай с духове.
Бях скептично настроена. Не очаквах нещо да се случи.
В журналистиката има неписан закон,
че призракът изчезва още щом се появи репортер.
ЗАПИС, НАПРАВЕН ОТ РОЗ МОРИС ЗА РАДИО "БИ БИ СИ"
Семейството си легна преди около половин час.
И 11-годишната Джанет, която е обект на разследването,
изглежда е заспала - не шава много.
И сега какво? Какво правите?
Просто стоите тук всяка нощ?
Обикновено чакам около половин час след заспиването им.
Ако не видя нещо обезпокоително, си тръгвам.
Трябва и да си ходя у дома.
Май трябва отново да слезем долу.
Наумих си да запиша каквото мога.
Чухте ли хлопането?
Щом слязохме, чухме шум.
Дойде от горния етаж.
Столът до леглото на Джанет се е преместил.
Джанет спи спокойно.
Тя спеше, когато слязохме преди малко.
Столът беше до леглото й, а сега е до вратата.
Запратен е от близо три метра - по-силно от предния път.
Много е странно.
Изглеждаше невъзможно да е била някоя от двете.
Дано микрофонът не се разтрепери в ръката ми,
защото това беше доста стряскащо.
Не знам какво става.
Но има нещо странно в онази къща.
Нашите къщи близнак бяха най-обикновени.
Бяхме от работническата класа и честно казано, доста бедни.
За много британци времената са тежки.
През последните две години в страната
ръстът на инфлация е един от най-високите в Европа и мнозина се лишават…
Колкото и тежко да ми е било,
Джанет и Маргарет сигурно бяха по-зле, защото нямаха баща.
Зелената близалка е за мен. Дадох 13 пенса.
Не трябва ли да си лягате?
Мамо, рано е.
- Маргарет, Джанет.
Мъжът на Пеги така и не се появи.
Не помня да са били щастливо семейство, обстановката в дома беше тягостна.
За милион и половина безработни е още по-тежко.
Седемдесетте бяха бедни времена.
Не ходехме на почивки…
ПОЛ БЪРКЪМ, БРАТОВЧЕД
…затова се забавлявахме както можем.
Помня, че с Джанет се разбирахме.
Живеехме наблизо и с нея станахме много близки.
Трябваше сами да си търсим забавления.
Зад къщите беше пущинак и всички деца играеха там.
Обичайните детски занимания.
Никога не сме се чувствали част от нещо значимо.
То сякаш се случваше някъде другаде.
После си спомням, че пред къщата им започна да спира спортен ягуар.
Той беше като цветно видение в черно-белия ни свят.
Мъжът беше дружелюбен, не ни говореше осъдително.
Ул. "Грийн" 284.
Списък с инциденти, които започват на 31 август 1977 г.
Първи инцидент: тежък шкаф се преместил на около 15 см от стената.
Втори: части от "Лего" се разлетели
от места в стаята, където нямало човек.
Трети: топчета хвърчали от стените и пердетата.
Спирали рязко, без да отскачат, и били горещи на допир.
Четвърти: повтарящи се почуквания из къщата без ясен източник.
Пети: мебели се местели, столове се движели и обръщали.
Шести: лампа в спалнята изгаснала.
- Баща ми бил решен
да разрови в детайлите.
В работата си се занимаваше именно с тях.
РИЧАРД, СИН НА МОРИС
За да ги разбере. Той е от онези хора,
които разглобяват радиото например, за да разберат как работи.
А аз просто го пускам.
Аз съм професионален изобретател
и когато работя по нещо, трябва да надникна в него.
Той имаше наклонности към науката.
Механиката му се удаваше
и той изобрети някои невероятни неща.
Този монитор използва 60-ватова крушка
и два барабана, които се въртят в противоположни посоки.
След трудното си начало той доживя да види по-добри времена.
Преживял е тежка емоционална загуба,
въпреки това беше много земен, реалист и скромен човек.
Неведнъж се изкушавам
да отрека някои от най-странните явления просто защото е по-лесно
да обвиниш децата в лъжа, отколкото да приемеш невъзможното.
Но доказателствата са прекалено много.
Две теории.
Едната е, че умът притежава сили извън нормалните си функции
и е способен да движи предмети.
Втората - това е полтъргайст.
Трябва да е било четвъртък в началото на септември.
Проведохме една от редовните си сбирки за новите членове.
Председателствах срещата.
Тя беше само за явлението полтъргайст.
СЕПТЕМВРИ 1977 Г., ЛЕКЦИЯ НА ОПП "ПОЛТЪРГАЙСТ И СХОДНИ ФЕНОМЕНИ"
Ораторът ни тази вечер е проучвал полтъргайсти в цялата страна.
Дами и господа, представям ви Николас Кларк Лоус.
Какво е полтъргайст? Ще ми се да знаех.
Самата дума
произхожда от немския език и означава "буен, шумен дух".
Какво умеят полтъргайстите?
Първо, възпроизвеждат почуквания,
звуци и дори човешки гласове.
Могат да отговарят на молби и заповеди или чрез код,
примерно едно почукване за "да", две - за "не" и прочие, или директно.
Вече бях чела за полтъргайстите,
затова знаех, че този феномен с подобни проявления
се описва от векове.
Мисля, че първите сведения са от римляните.
Движат предмети и ги запращат често на голямо разстояние.
В някои случаи дори местят хора от едно място на друго.
Могат да променят околната температура. Обикновено се усеща спад,
но има и екстремни случаи, когато дрехи, дори къщи се подпалват.
Освен това всички полтъргайсти гравитират около човек.
Често пъти около нестабилен човек, обикновено подрастващ.
Най-вече млад човек в определен период от живота си.
Енергията от емоциите му създава тази сила.
Може ли да е подсъзнателното?
Ако отговорът е "не", тогава се връщаме в изходна позиция.
И ще трябва да обмислим възможността
да е нещо отвъд нормалното, необичайни източници на енергия,
дори създание от нищото и четвърто измерение.
Дойде моментът за въпроси
и един от първите, вдигнали ръка, беше Морис Грос.
В момента разследвам интересен случай с полтъргайст в Енфийлд
и три нощи оставах с него.
Проявява се чрез летящи топчета
и парчета от "Лего", а снощи един стол се премести
на метър и нещо два пъти.
Имаме много очевидци. Полицаи са видели феномените.
Също така репортери от вестник станаха свидетели.
Това е необикновен случай.
Мисля, че г-н Грос трябва да бъде поздравен,
че е бил там при проявлението на феномена.
Бих искал някой да дойде. В Енфийлд е, не е много далеч.
На ръба на силите съм.
Ако има доброволци, поговорете с Морис Грос.
Лекцията беше свършила и хората се разотиваха.
Гай Плейфеър отиде при него и говориха накратко.
Както се казва, останалото е история.
Гай разбрал, че баща ми вероятно не може да се справи
и случаят се нуждае от стабилна и опитна ръка.
Двамата бяха доста добър екип.
Баща ми беше реалистът,
а Гай като че ли си падаше спиритуалист по убеждение.
Имаха обща амбиция да разследват феномена
като възможност, която се случва веднъж в живота.
Това е записът от сряда през нощта
на 21 септември 1977 г.
на ул. "Грийн" 284 в Енфийлд.
Енфийлдският полтъргайст.
Започвам в около 22 ч.
Гай беше необикновен човек, не бях срещал друг като него.
Книгата му "Летящата крава"
е класика на тема бразилска магия и паранормалното.
Сякаш не беше от този свят - много блед и говореше тихо.
Когато заговореше по своята тема, не беше празнословен.
Трябва да запишеш голямо количество данни, за да извлечеш нещо от полза.
Не казвам, че е свръхестествено. Няма такова нещо.
Естествено явление е, просто не го разбираме.
Сякаш ще снимаме филм.
- Абсолютно.
Тази лампа обикновено е пусната. Изключи ето тази.
Така е всяка нощ. Винаги е светло, не работим в тъмното.
Казваха, че това никога не е било заснемано.
И искаха да остана.
Аз също го исках, защото беше толкова интересен случай.
Добре, заспивайте сега.
Прекарвахме вечерите, седнали в салона.
Имахме фотоапарати, които се задействаха дистанционно.
Магнетофоните записваха в реално време в стаята им,
за да чуваме какво става.
Всеки малък шум, всяко скръцване на дъсчения под.
Вече е десет минути след 1 ч. през нощта.
Ще полегна за малко
и ще оставя магнетофона да върви.
Микрофонът е до леглото на Джанет.
Господин Грос!
Господин Грос!
Какво става?
Тази завеса беше около врата й, скочи към нея.
Завесата е скочила? Видя ли я?
Ставай.
Джанет.
- Щях да се задуша.
Какво се уви на врата ти?
- Лягай си, Бил.
Тя се пъхна под леглото и чаршафът я захлупи, сякаш не й даваше да стане.
Ставай, Джанет, ще настинеш.
Сигурна съм, че нещо в къщата иска да я убие. Кълна се.
Остави ги на мира.
Наблюдавам те.
Остави завесите на мира.
Държа те под око.
Има нещо в момичето.
В онзи момент се случваше нещо покрай Джанет.
Умно момиче, което беше уплашено.
В онази къща ставаше нещо, свързано с енергии,
които не разбирах.
Всъщност и повечето хора не ги разбират.
Предполага се, че човекът, концентриращ енергията,
пробива преградата между нас и духовния свят
и се превръща в своеобразно радио за духове.
Сигурно имаше нещо, което влизаше в къщата,
същото каза и г-жа Ходжсън.
Тя усещаше, че ги наблюдава нещо невидимо.
Ако имаше външна сила, тя беше нарочила Джанет.
С татко прекарвахме доста нощи горе, за да им помагаме.
Усещах, че има нещо злонамерено.
ЗАПИС, НАПРАВЕН ОТ ДЖОН БЪРКЪМ
Седя на стълбището, на стената има…
Не знам как да го опиша. Не съм виждал такова нещо.
Светлина.
Прилича на блясък.
Дълъг трийсетина сантиметра. Като светлина е.
Мътните го взели!
Температурата падна.
Много странно усещане.
Сякаш някакъв хлад мина през мен.
Мога да го опиша като…
Не съм сам.
Някои от инцидентите са по-скоро привидения, отколкото полтъргайст.
Смехът, хленченето и плачът на малко дете,
които се чуват в горния край на стълбището.
Часът е 18:35 ч.
Джанет ми каза, че на леглото се е отпечатало човешко тяло.
РАЗКАЗЪТ НА ПЕГИ ХОДЖСЪН 28 СЕПТЕМВРИ 1977 Г.
Мога да ви уверя, че никой не се е качвал горе от 14:30 ч.
През цялото време твърдя, че е дете.
Имам това усещане.
Чуйте, знаете ли, едно малко момиче беше убито.
Погребаха го в "Дюрантс".
Момент, записваме. Не говорете един през друг.
Сега е г-жа Ходжсън.
- Тихо.
Предисторията е преувеличена и жестока.
Един мъж, който живееше в Хънтс Мийд през пътя,
уби собствената си дъщеря.
Тя беше само на пет-шест години,
намерили я на стълбите, бил я удушил.
Бащата убил…
- Мислех, че може да има връзка.
Не е задължително, но случаят ми е интересен.
МЪРТВО МОМИЧЕ
Беше в "Газет".
- Как я е убил?
БАЩАТА НА СЪД СЪСЕДИ ЧУЛИ "ТАТЕ, НЕДЕЙ"
Май я е удушил.
- Да, докато спи.
В леглото.
МЪЖЪТ, УБИЛ ДЪЩЕРЯ СИ, ИЗПРАТЕН В КЛИНИКА "БРОДМУР"
Бившият ми го познаваше.
Купи някои неща от дома му и ги домъкна тук.
Чак когато дойде вкъщи,
разбрах какво е станало.
Бях у тях в деня след погребението й.
И оттогава вещите са тук?
- Да.
Какви вещи взехте оттам?
- Пердета.
Корнизи.
Имаше стол.
Стъклен шкаф.
Този тук? И пердетата?
- Да.
Кога ги закачихте?
Няколко дни преди да започнат проблемите.
Около седмица преди това.
Сряда, 28 септември.
Някои мебели и пердетата на номер 284
са взети от къща, в която е убито петгодишно дете.
Предложих да преобзаведат къщата, да купят нови мебели
и цялото семейство да спи в една стая.
Измерваме пренаредената спалня.
Сега всички легла са в нея.
Останалите мебели са в задната стая.
Повечето незакрепени вещи са изнесени освен едно радио,
две книги, лампа, две кукли,
едно плюшено мече и кашон.
Така е много по-добре.
Къде ще спи Били?
При Маргарет?
- Няма да се събере.
Искаш ли с Маргарет? В дъното на стаята.
Проблемът е, ако започне да става нещо.
Това казвам и аз. Иди на малкото легло, Маргарет.
Ти ли ще ми кажеш!
Двете се карате, откак се върнахте от магазина днес.
Все едно ми е къде ще спя.
Нали няма да вдигаш шум? Магнетофонът работи.
Погребалните агенти в Лондон са доволни от днешния протест.
Едноседмичната им стачка предизвика дълго чакане за погребение в някои райони
и страх за здравето на хората, в чиито дом престоява труп.
Това са новините тази вечер.
Сега е 22:30 ч. Новините свършиха.
Мисля да обърна лентата.
Баща ми и Гай прекарваха много време там
всеки божи ден.
Аз се прибирах, а той излизаше в 2-3 ч. през нощта, за да иде в Енфийлд.
Всеки ден правеше записи.
Всеки час беше различен.
Десет минути след 2 ч.
Г-н Грос, елате тук.
Кабелът на апарата мърда, дръжката на онова чекмедже се върти.
Горното чекмедже, вижте. Дръжката от тази страна.
Видях кабела да мърда, както и дръжката съвсем леко.
А ти?
- Да.
Виждам кабела да мърда.
Виждате ли?
- Да.
Кабелът от фотоапарата се тресе от само себе си.
Много силно.
Странна работа.
Тресе се, докато го гледам.
Не мърдай, Маргарет.
Господин Грос, нещо чука на стената.
Откъде се чува?
Къде?
- От комина.
От комина?
- Да, чух го.
Господин Грос.
Легнете и не мърдайте.
О, боже!
- Не!
Бързо, г-н Грос!
Джанет, хвани ме за ръката.
Какво стана? Кажи ми.
Сряда, 26 октомври.
Маргарет каза, че метална част от камината се движела бавно
през стаята, преди да се стовари на походното легло, заето от Били.
ПЛЕЙФЕЪР ЗА ИНЦИДЕНТА С КАМИНАТА
Камината беше изтръгната.
Месинговата тръба беше огъната на 33 градуса.
Чух това и го записах.
Падна на леглото до главата на момчето.
Ако го беше ударила, щеше да го убие.
Цялата тази железария трябва да е тежала 10-15 кг.
Откъде тази сила?
Безпокоеше ме това, че е необуздана.
Изглежда, че тези явления се предизвикват от силен стрес.
Най-трудно е да се справиш с недоспиването.
Госпожа Ходжсън редовно взема хапчета за сън.
А Джанет е толкова изтощена, че изглежда замаяна.
Какво?
Нищо.
Трябва да има нещо.
- Мама.
Не спирам да мисля за нея.
Как?
Нищо няма да й се случи, добре е.
- Не ми излиза от ума.
Ако бях далеч, щеше да е по-добре.
Колкото и силна да беше Джанет, а тя беше силно момиче,
всичко това я плашеше.
И той знаеше това и много се безпокоеше.
Убеден съм, че за да спрем явлението,
трябва да намалим напрежението в семейство Ходжсън.
И да ги изведем от улица "Грийн".
Поисках среща с хора от социалната служба в Енфийлд
и учителите в новото училище на Джанет.
ЗАПИС НА СРЕЩАТА С УЧИТЕЛИТЕ ОКТОМВРИ 1977 Г.
Семейството знае ли за тази среща?
- Да.
Помолихте директора да присъствате.
- Да.
Разговарях с него надълго и широко.
Но трябва да ми повярвате.
Там се случва какво ли не - преобръщат се мебели, хвърчат топчета.
Това нещо явно черпи сила от създалото се напрежение,
а в семейството то е в изобилие.
Джанет е при нас за първа година.
И идва на училище изтощена. Не спи добре и често не й се учи от умора
в 9 ч. сутринта.
Даваме й да спи при медицинската сестра. Събират й се три-четири часа сън.
Това е гледната ни точка.
Както казах, това нещо черпи сили от такъв тип напрежение.
За феномена полтъргайст е обичайно енергията да ги напада.
Не ми се мисли какво още ще опита.
Първата грижа е извеждането на хората от къщата.
Една ваканция може да им помогне.
- Това е невъзможно.
Нямаме пари за такова нещо.
КЛАКТЪН-ОН-СИЙ, ЕСЕКС
Джанет сигурно е изпитвала невероятна тревожност.
Мисля, че малцина са знаели.
Морис сигурно й е помогнал много с ваканцията.
Било е потискащо, заминали са просто за да се махнат от всичко.
Днес, първи ноември,
получих картичка от госпожа Ходжсън.
Тя пише, че откакто са в Клактън, не е имало инциденти.
Но госпожа Нотингам от съседната къща
разказва, че са били събудени в 2 ч. през нощта
от множество почуквания и хлопане.
Къщата била празна.
В страната бяха запалени клади.
Близо десетметрова клада…
5 НОЕМВРИ 1977 Г.
…беше вдигната от скаутите и запалена от кмета на Хароу.
Събота, пети ноември.
Семейството се е завърнало от отдиха си в Клактън.
Много им е харесало и не са искали да се прибират.
Ето тук.
- Чисти дрехи.
Ще ги прибера утре.
Събота, пети ноември, 21:50 ч.
Лека нощ, Пеги.
- Лека.
Да не чувам гък, на запис сме.
Пеги идва.
- О, не.
Пет минути преди 22 ч.
Семейството току-що си легна. Вече се чуха почуквания.
Морис е горе при госпожа Ходжсън и двете момичета.
Ще се опита да осъществи контакт със създанието.
Какво? Чукане ли чу?
Чукането по стената е невероятно явление.
Върнах се там няколко пъти и го чух.
Беше настойчиво.
Сякаш някой тропа, за да влезе.
Пети ноември е и навън е доста шумно. Объркващо е.
Ще почукаш ли в отговор?
Чу ли ме?
Чукам сега.
Получавам чукане в отговор. Слабо е.
Може ли по-силно? Един път за "не", два пъти за "да".
Това са два пъти.
Защо си тук? Искаш да ни пратиш специално послание ли?
Два пъти за "да". Направи го пак, моля те.
Искаш да ни пратиш послание? Така ли?
Ясно усещам вибрациите от чукането по пода.
Тежки вибрации.
Чукането се движи напред-назад.
Минава под леглото, през стаята и отново назад.
Това е невероятно.
Тук явно има лутаща се душа.
И вероятно не знае как да си тръгне.
Трябва да разбера какво става.
Умря ли в тази къща?
Един път за "не", два - за "да".
Какво става?
Това три пъти ли беше?
Играеш ли си?
По дяволите!
- Г-н Грос.
Като попитах дали си играе с мен,
то ме замери с кашона по лицето.
Какво е призрак?
Не знам.
Физическо явление ли е?
Не знам.
От кого ще потърсиш помощ?
ЗАПИС НА СЕАНС НА УЛ. "ГРИЙН" 284 С МЕЙЗИ БЕСАНТ И ЕДУИН БЪТЛЪР
Молим се за онези в мрака да прогледнат за светлината.
Молим те за благословията ти при тази среща.
В името на Исус, амин!
Мейзи Бесант и Едуин Бътлър на ул. "Грийн" 284 в Енфийлд.
Ще доближа. Да не изпусна нещо.
- Добре.
След преживяното в Бразилия Гай доведе медиум.
Смяташе, че той може да подобри ситуацията.
Баща ми беше по-скептичен, но след като видя толкова много неща,
беше готов на всичко.
Може би има надарени хора.
Може би има толкова неща и винаги ги е имало,
но само малцина могат да ги видят, почувстват или преживеят.
Не шавай, тихо.
Имаме…
някакви създания тук.
Говори, създание.
Погледни в огледалото.
Искаме да се разберем с теб.
Ако пак дойдеш тук, ще усетиш болката.
Не идвай тук.
Ще ви убия. Всички ви ще убия.
Искаш да се отървеш от тях.
Да ги изгониш. Край.
Махай се.
Ако се стигне дотам,
ще настане война.
Черпиш сили от това дете?
Това дете е много чувствително.
Нуждае се от помощ.
Господин Грос!
Какво има, Джанет?
- Господин Грос!
Помощ!
- Какво искаш?
Господин Грос!
Да? Какво искаш, Джанет?
Написала е, че призракът е в спалнята.
"Този път няма предупреждение."
Господин Грос!
Господин Грос!
Превод и субтитри КАТИНА НИКОЛОВА