The Enfield Poltergeist - Season 1 (2023) (The.Enfield.Poltergeist.S01.1080p.ATVP.WEB-DL.DDP5.1.Atmos.H.264-CMRG/The.Enfield.Poltergeist.S01E02.Forces.Unknown.1080p.ATVP.WEB-DL.DDP5.1.Atmos.H.264-CMRG.srt) Свали субтитрите
Бележките и записите му на ул. "Грийн" 284
са най-изчерпателното документиране на полтъргайст.
Ще говориш ли с мен? Един път за "не", два пъти за "да".
Ул. "Грийн" 284.
Необясними събития, преживени лично от Морис Грос.
Стъклени топчета и пластмасови парчета хвърчаха с голяма скорост.
Скринът се движеше към вратата.
Стол в спалнята…
Стол до леглото на Джанет се е преместил.
Актьори изиграват случилото се на плейбек
с оригиналния звук от записите.
Докато се качвах горе, шумът ме следваше.
Чуваше се хлопане по стените и тавана. По пода.
Нещо в къщата иска да я убие. Кълна се.
Имаме…
някакви създания тук.
Ще трябва сериозно да обмислим възможността
да е нещо отвъд нормалното, необичайни източници на енергия,
дори създание от нищото и четвърто измерение.
ЕНФИЙЛДСКИЯТ ПОЛТЪРГАЙСТ ВТОРИ ЕПИЗОД: НЕИЗВЕСТНИ СИЛИ
Ел Би Си на 261 мегахерца. Продължаваме.
Говорим за полтъргайсти
заради стряскащата история за семейството,
прокудено от дома си заради странни явления.
При мен е Морис Грос.
Настоятелно подчертавате, че това не е зъл дух, но вярвате ли…
Сещам се за филми като "Заклинателят", в който зъл дух
може да се всели в дете и да го кара да върши невероятни неща.
Случва ли се такова нещо?
ЗАКЛИНАТЕЛЯТ
Някъде към 70-те години на 20-и век
нарастваше интересът към тези феномени.
Б. КАР, ПРОФЕСОР ПО ФИЗИКА
Темата започна да присъства в развлекателната индустрия.
Между науката и суеверията
има друг свят.
Светът на мрака.
Филмът "Заклинателят" е свързан в известен смисъл със случая в Енфийлд.
Случва се нещо необяснимо
с малко момиче на тази улица в тази къща.
Не! Моля те, недей!
- Направи го!
Ще кажа на жената да не го гледа.
Беше много страшен. Трябваше да изляза, не издържах.
Вярвам.
Но широката публика все още смяташе, че тези феномени не са истина.
Да чуем слушателите. Разговаряме с пострадали от полтъргайсти.
Обажда ни се Хилда от Уондзуърт.
Когато слязох по стълбите, нещо ме вдигна и пусна на земята.
РАДИО "ЕЛ БИ СИ"
Страхувах се да разкажа.
Бутилката се вдигна и се пренесе
на около три метра, после се изправи.
Възможно е бедствия като катастрофи със самолети
да са предизвикани от подсъзнателно желание.
Интересно. С нас е Морис Грос,
член на Обществото за проучване на паранормалното.
Опитахме се да проучим случилото се с научни методи.
Според мен в близките години
хората ще започнат да приемат паранормалното за нормално.
Засягаме само върха на айсберга.
Как би описал този случай?
Според мен е най-добрият през този век.
М. ГРОС, ИНТЕРВЮ ЗА БИ БИ СИ
По отношение на документирането му може би е най-добрият за всички времена.
ЛЕКЦИЯ НА ГРОС В ОБЩЕСТВОТО ЗА ПРОУЧВАНЕ НА ПАРАНОРМАЛНОТО
За щастие имаме магнетофони.
Те са най-добрият инструмент
за анализ на доказателствата, защото записват всичко.
Не е нужно да ги насочвате или да стоите при тях.
Просто ги включвате и ги оставяте.
Надявате се да сте записали каквото сте искали.
Обществото за проучване на паранормалното се интересуваше
от възможността да сме записали някаква нова природна сила.
По дяволите!
Като попитах дали си играе с мен…
ОПП беше прекрасна и приветлива, но много закостеняла организация.
Д-Р СЮЗАН БЛАКМОР, ПСИХОЛОГ
Болшинството от членовете бяха възрастни мъже,
търсещи доказателства за паранормалното, живот след смъртта
и съществуването на душа.
Когато говорим за доказателства,
имам предвид да анализираме истински феномени.
Не теоретични, а истински феномени.
В това специализирам, в истинските неща.
Морис беше отдаден.
Наистина искаше хората да научат.
Може би мислите, че гъмжи от полтъргайсти, но не са толкова много.
А когато се появи някой, който вилнее повече от два дни и може да се изследва,
хората се стичат натам.
Според ОПП това истински случай ли беше?
Ноември 1977 г.
Посещение на Тони Корнел, Алан Гоулд и Бърнард Кар от ОПП.
Не съм екстрасенс или медиум, който, щом влезе някъде,
веднага да каже: "Има нещо тук".
Дори не бях опитен изследовател на полтъргайсти.
Бях много млад, още зелен.
От друга страна, Тони Корнел и Алан Гоулд
бяха най-опитните ловци на духове дори в света, ако щете.
Да се качим горе?
Качете се, момчета.
НОЕМВРИ 1977 Г. ЧЛЕНОВЕ НА ОПП ПОСЕЩАВАТ УЛ. "ГРИЙН"
С течение на времето през къщата се изреди цяла сюрия народ.
Билети за проверка.
- Какво правят всички тези хора?
Тази вечер са се събрали някои бележити учени.
Тук ли ще останат?
- Не, няма.
Много хора те съдят.
Съмняват се, може би те критикуват. "Не си видял това. Как се е случило?"
Питат: "Сигурен ли си?".
ПОЛ БЪРКЪМ, БРАТОВЧЕД
Никой не би издържал.
За записите е, ако сте съгласни.
Имаме уред за регистриране на топлина, рекордер на УКВ честоти,
компаси в стаята, също и огледало за отражение.
Това е без значение къде ще е. Ето тук го оставям.
Никой да не шава.
Кажи му да направи нещо.
Ще издадеш ли силен шум?
Хайде. Едно, две, три. Три движения на иглата.
Хайде, можеш повече. Мръдни иглата по-силно.
Ето, движи се.
Бърнард скача от крак на крак.
- Така ли? Ясно.
В момента малко е сдържан.
Убеден съм, че ще се развилнее, щом слезем долу.
Тогава вие двамата идете оттатък и се ослушвайте.
Заспивай, Били.
Така.
Какво стана?
- Възглавницата отхвръкна.
Джанет лежеше…
- Какво точно направи възглавницата?
Джанет мръдна и възглавницата прелетя.
Така ли?
- Да.
Ще излезем пак и да чуем какво ще стане.
- Ще остана тук.
Ще го накарам да ме замери.
Харесвам полтъргайстите. Да правят каквото искат с мен.
И тримата сме в леглото.
Когато бяхме там с Тони и Алан, наистина чухме хлопане.
Децата падаха от леглото, движеха се предмети,
но само когато никой от нас не беше в стаята, където се случваше.
Не вярвам в теб.
Не вярвам, че можеш да метнеш момичетата от леглото.
Онази вечер в къщата не бяхме сигурни дали не са били децата.
Не вярвам, че можеш да направиш нещо.
Да видим какво ще каже.
Повечето по-стари членове в Обществото бяха учени.
Мнозина бяха на мнение, че само учени
могат да извършат добро и безпристрастно разследване.
Те бяха аристокрация, ако щете.
А Морис и Гай бяха…
ХЮ ПИНКОТ, ОПП
…от работническата класа.
Обществото се държи като трите мъдри маймуни -
нищо не видяло, чуло и казало.
Този път удари лампата доста силно и тя изгасна.
Татко влезе в Обществото за проучване на паранормалното,
защото то беше единствената научна организация…
М. ГРАНТ, ДЪЩЕРЯ НА ГРОС
…която се опитваше да анализира тези феномени.
Татко се интересувал от наука,
с това искал да се занимава.
После войната му отнела шест много важни години.
Бил на 20 години, когато се сражавал.
Бил се е в Дюнкерк.
Не разказваше много за войната.
След нея започнал работа в една от сладкарниците на баща си.
Успял да избяга от онзи живот.
С двама приятели спечелили от лотарията.
РИЧАРД ГРОС, СИНЪТ
Всеки взел по 3000 лири.
В средата на 60-те това беше много.
Достатъчно да започне свой бизнес. Това и направил.
Всеки, който правел рекламни плакати, мечтаел за повече реклами на едно място.
Татко изобретил машина за афиши.
В нея се въртели до 32 плаката.
Не бил глупак.
Ако това не беше разследване на паранормални явления,
изводът щеше да бъде, че става въпрос за неизвестни сили.
Но тъй като разследваме паранормалното,
ни трябват 101% доказателства.
Давай, духни свещичките.
Видях как падна.
- Какво стана?
Чайникът.
- Започна се.
Ще го измия.
- Енфийлд, 10 ноември 1977 г.
ДВАНАЙСЕТИ РОЖДЕН ДЕН НА ДЖАНЕТ
Това е…
- Столът падна.
Червеният стол се катурна назад.
Да, тя беше седнала на него ето така.
Джанет седеше на него.
- Ще го оправя.
Столът се преобърна, докато Джанет беше на него.
Спокойно, успокойте се.
Краката й не докоснаха земята.
Тя пищеше.
Беше страшно и необяснимо.
Изхвърли Джанет от стола пред очите ми.
Видях я как пада.
По това време в стаята бяха госпожа Нотингам,
Маргарет, Джанет, госпожа Ходжсън, Били, Пол и аз.
Проявлението беше много силно.
Преобърна канапето пред очите на всички в стаята.
Боже, изправи се.
- Да се успокоим, става ли?
Човек, който не го е преживял, може с лека ръка да каже, че не е истина.
Най-вече ти искам да се успокоиш, става ли?
Каквото и да си, не се боим от теб.
Ще подреждаме мебелите след теб.
По-зле е. Най-силното проявление досега.
- За пръв път виждам това.
Направихме всичко по силите си да спрем феномените, но напразно.
Тези ситуации не могат да се обяснят
с общоприетите закони на физиката.
Коварно същество, нали? Какво ще правим?
Не знам. За мен е пълна загадка.
Видяхме достатъчно да напишем сто книги.
Не ме интересува дали някой ще ми повярва. Знам какво видях.
Дали да не сменим тактиката напълно?
Мога да се обадя на един нов човек.
Гай, не искам да въвличам някого,
който не е напълно
бих казал нормален човек.
Достатъчно трудно ни е
и без да ни критикуват, че сме наели закостенял старчок.
Виждал съм такива, Гай.
Живял съм малко повече от теб и всеки път историята се повтаря.
Едните само приказват, другите действат.
Няма да кажат това за Хастед, макар че съм чувал да го наричат особняк.
Но Хастед поне се опитва да изпипва нещата.
По онова време физици като Джон Хастед
се интересуваха от феномените.
Поне няколко физици вече мислеха,
че някои от тези аномалии в мисловния и физическия свят
може би ще се опишат чрез физиката.
Джон Хастед беше професор по физика
в колежа "Бъркбек" в Лондонския университет.
Аз съм Хастед, физик.
Работя върху тези феномени и говоря като човек…
ПРОФ. ДЖОН ХАСТЕД
…който смята, че са напът да бъдат доказани.
В следващите 20-30 години ще са във фокуса на работата ни.
Д. РОБЪРТСЪН, АСИСТЕНТ
Също като мен Хастед искаше да разбере
какво става от физична гледна точка.
Каква е същността на физическия свят.
От този въпрос се ръководехме.
Джон Хастед започна да участва в изследванията,
когато се появиха хора, огъващи метал.
Камерата ще покаже, че няма натиск.
- Никакъв.
Правя го откъм тънката част на вилицата.
В началото на 70-те Юри Гелер изуми публиката по света
с паранормалното си огъване на метал.
Усещаш ли нещо под пръстите си?
Чакай, усещам.
- Какво става?
Усещаш го с върха на пръстите.
- Металът бавно се пропуква.
Ето.
- Наистина.
Ей там е.
- Къде?
Ефектът беше невероятен, щом хора като Джон Хастед
и други физици се заеха да изследват това.
Не е зле.
Според него, ако огъването на метал със силата на ума
е възможно, ако съществува телепатия,
ясновидство, телекинеза, екстрасенство, полтъргайст -
което и да е от тях - това ще преобърне познанията ни за физиката.
Това очакваше и се надяваше да научи от случая с Енфийлдския полтъргайст.
Сега другата.
Джанет е епицентърът.
Притежава ли умът й сили, които не сме установили?
След участието на Юри преди три дни
още ни се обаждат хора по повод странни неща,
които се случват с приборите им за хранене.
Днес при нас в студиото има хора с лъжици и вилици,
на които са се случили странни неща, Алисън ще ви покаже.
Какво държиш, мила? Вилица?
Хастед ме попита дали мога да отида в къщата,
за да помагам в изследването.
Влез, Дейвид.
РОБЪРТСЪН ИДВА НА УЛ. "ГРИЙН"
В дневната сме.
Джанет каза, че е огънала лъжица.
Две.
- Една вчера, една днес.
Спри, иначе ще останете без лъжици.
- Не мога.
Повечето хора нямат паранормално преживяване.
Това е рядкост. Един на милион може да прави физически неща.
Останалите нямат грам опит.
Тогава защо да вярват в това?
Свързахме тензометър за метална лъжица, после за усилватели,
а тях - със записващо устройство.
Измерваме огъването на метала.
Малките промени по дължината му.
Насърчаваш я да огъне метала.
Това продължи 20-25 минути.
Сигналите се усилват.
Датчикът се огъна,
а накрая се счупи, без да сме го пипали.
Джанет възпроизвеждаше сигналите по команда.
Останах с впечатление, че мислено
тя някак е свързана с някои от физическите феномени.
Някаква реакция на вътрешното й състояние.
Можем ли подсъзнателно да влияем на физическия свят?
Да движим предмети?
Да огъваме метал?
Умът само плод на мозъка ли е?
Или е отделна духовна единица?
Как се вписва във физическия свят?
Това е въпросът, който ни занимава.
Мисля, че съм изучил и чул практически всяка теория,
предложена през последния век.
Но никоя не е много убедителна.
Баща ми беше мислител, нещо като философ.
Винаги се интересуваше от безкрайно малкото и безкрайно голямото.
Например създаде кутия с дебелина около 4 см,
в която можеше да надникнеш в безкрайността.
Огледало в огледало в огледало.
Връщаш се безкрайно назад.
Представете си, че мисълта контролира материята.
Последиците може да са огромни.
Да речем, че можете да детонирате атомните бомби на врага,
като съсредоточите мисълта си върху спусъка.
Някои учени са се заели сериозно с въпроса.
Измислили са находчиви опити да открият истината.
Джанет беше епицентърът.
Следва я някаква сила, която прави всичко това.
Мислех си, че нещо трябва да се направи, да снимаме какво се случва в онази къща.
ГРЕЪМ МОРИС, ФОТОГРАФ
Много от снимките бяха банални.
Исках нещо да помръдне, да литне, да падне.
Това нещо сякаш ни надхитряваше.
Трябваше да си крачка пред него,
но не ставаше така.
Това ми приличаше на шах -
полтъргайстът правеше своя ход, ние отговаряхме с наш ход.
В основата на тези явления е нещо злонамерено.
Една нощ сложих фотоапаратите в ъгъла на стаята.
Бях долу и слушахме какво записва магнетофонът в реално време.
Имах 25-метров кабел,
с който пусках фотоапарата.
Внезапно чухме…
и се зачудих какво е това.
Натиснах копчето и направих поредица от снимки.
Джанет! Къде е тя?
Чак като проявих снимките на другия ден,
осъзнахме истинските мащаби на случващото се.
Тя е прелетяла през стаята
и е паднала зад вратата.
Видяхме как от легнало положение
Джанет се е изправила.
Случва се за шест кадъра в секунда.
Когато са направени снимките,
е имало поне една шеста от секундата между всеки кадър.
На никоя снимка не виждаме тя да става, да се отвива или нещо такова.
От това до това положение стига за една шеста от секундата.
Аз само пуснах фотоапарата от разстояние, щом чух шума.
Не бях в стаята в онзи момент, не съм го видял.
Нямам никаква представа какво е това.
Оставям снимките да говорят.
РАЗКАЗЪТ НА ДЖАНЕТ ХОДЖСЪН 3 ДЕКЕМВРИ 1977 Г.
Сега е 1:10 ч. през нощта, 3 декември.
Този път Джанет беше запратена на стълбите.
Кажи какво стана.
- Лежах в леглото.
И ръцете ми се вдигнаха ето така. Усетих нещо да ме дърпа за ръката.
От леглото ме прати ей там.
- Влачи те по пода?
Да, и се вдигах.
- Какво? Ти тичаше ли?
Как те пренесе?
- Влачеше ме.
Влачеше те? Докъде?
Ето така.
- Навън.
Тя показва как е била дърпана напред за ръцете.
Те вече осъзнаваха, че нещата излизат от контрол и не се справят.
ФОТОАПАРАТИ ЗАСНЕМАТ КАК МОМИЧЕТАТА СА ИЗХВЪРЛЕНИ ОТ ЛЕГЛАТА
Тази вечер потърсих съвет от професор Хастед.
Много рядко се случва някой да пострада сериозно от полтъргайст,
но се боя, че може да стане инцидент.
Хастед поиска да помогна на семейството.
В случая с полтъргайста
положението взе да става сериозно.
Хастед предположи, че то може да прескочи
в нещо отвъд физическия свят
и енергията му да се прояви по физически начин.
РАЗКАЗЪТ НА ДЕЙВИД РОБЪРТСЪН ДЕКЕМВРИ 1977 Г.
Разговор с Дейвид Робъртсън.
Вчера сутринта се качих с Джанет до горната спалня,
където феноменът често се проявява.
Какво стана там?
Прозорецът!
Тя описа как е полетяла в стаята.
Тя още лети.
Чувах някакво движение, но не бях в стаята.
Какво става?
Не мога да вляза. Нещо бута вратата много силно.
Разбира се, през цялото това време навън е имало хора,
станали свидетели на случилото се.
Някои от тях са видели Джанет да левитира хоризонтално пред прозореца,
а пердетата да се веят в стаята.
Следва разговор с Хейзъл Шорт,
която помага на децата да пресичат.
Винаги държа табелата си в градината на Пеги.
Изведнъж чух трясък.
Една книга удари прозореца.
След нея - възглавница.
После видях Джанет.
Движеше се нагоре и надолу пред прозореца.
Беше превита, сякаш някой…
Я вдига?
- Да.
Била превита значи.
- Така изглеждаше.
Стоях тук, долу, и гледах нагоре.
РАЗКАЗЪТ НА ХЕЙЗЪЛ ШОРТ
Следва разказът на Джон Рейнбоу, работник от "Чатсуърт Драйв"
в Енфийлд, Мидълсекс.
Ще повторите ли думите си?
Прозорците бяха затворени.
Детето сякаш прекосяваше стаята
и честно да ви кажа, очаквах всеки момент да падне на улицата.
Да падне през прозореца?
- Да.
ВСИЧКО СЕ РАЗИГРА МНОГО БУРНО
В квартала стават паранормални неща.
Независими един от друг свидетели са видели физически проявления.
ВЪЗГЛАВНИЦА НА ПОКРИВА
Неща, станали пред очите не само на пряко замесените, но и на външни хора.
И всичко започва да се навързва.
Помислете върху идеята, че съществуваме в различни измерения.
Може би хиляди, милиони измерения.
Вече се питам дали не живеем едновременно в много светове.
Възможно е човешкият ум
да може да контактува с другите измерения.
Ако всички вярват само в три измерения,
тогава никога няма да видим нещо невероятно.
Но щом установим контакт и убедим и други
да видят тази паралелна вселена,
може да успеем да формулираме идеята
за движението и изчезването на атомите.
Ако хората можеха да движат предмети
само с мисълта си,
досега шпионите и банковите обирджии щяха да са го усъвършенствали.
Ако сме научили едно,
то е, че природата не лъже, за разлика от някои хора.
Те изопачават доказателствата и учените често забравят това.
Не е топло, пипнете.
10 ДЕКЕМВРИ 1977 Г.
Събота, 10 декември.
Пристигнах на номер 284 в 19:05 ч.
Посрещна ме свирукане.
Приближих се до Джанет, но не беше тя.
Излъчва се от нея, но не е тя.
Може би съм векторът.
Свиренето в момента е паранормално.
Абсолютно никой тук не свири.
Били не може, нито пък Маргарет.
Бях на 25 години, млад адвокат.
Преди да тръгна за работа сутрин,
на закуска се засичах с майка ми и баща ми.
Всяка сутрин татко с удоволствие ми разказваше случилото се предната вечер.
Всеки ден слушах за хлопане, чукане и писъци,
викове и странни явления.
Часът е 22:17 ч.
Ако има създание тук, добре си дошло.
Говори на микрофона.
Добре си дошло. Говори на микрофона, моля.
Ако не можеш, почукай на масата
или издай друг подходящ звук.
Той все ме караше да отида с него, питаше ме защо не ме вълнува какво става.
Отговарях му, че наистина не ме интересува.
Бях напълно скептичен.
Един ден склоних.
Казах му, че ако това нещо ми проговори,
ще отида.
И една сутрин той възторжено пусна магнетофона
и ми каза: "Чуй това".
Часът е 24 минути след 22 ч.
Събота, десети декември.
По леглата ли сме?
- Да, всички легнахме.
По дяволите.
Откъде се чу това?
- До стената.
Къде?
- Където спи Джанет.
Под леглото й.
Изглежда ми казва нещо.
А това откъде се чу?
Ей там, до магнетофона.
До магнетофона?
- Така ми се счу.
От онази част на стаята е.
- Значи не е близо до Джанет?
Не е.
- Добре.
Последният звук се чу доста далеч от Джанет.
На около два метра от нея и още толкова от Маргарет.
Това ме плаши.
Хайде, свириш, лаеш, говориш. Искам да те чуя да говориш.
Не, можеш повече от това да лаеш. Искам да говориш.
Да чуем име. Назови някого.
Някого в стаята.
Кажи "Морис".
Морис!
Това ли е?
Хайде, кажи "Морис".
Морис!
Чух този звук.
"Морис." Ето така се чу.
Опитай пак.
Грос!
Каза "Грос".
- "Грос" ли каза?
Грос!
- То говореше.
Сега ще ми кажеш ли името си? Кажи ми как се казваш.
Аз съм Бил.
- Бил?
Вече се…
- Плашиш?
Имаш ли друго име?
Уилкинсън.
"Уилкинсън".
Ще ти задам друг въпрос.
В тази къща ли умря?
Да!
Бях в шок.
И казах на татко: "Добре. Ще дойда".
Пристигнах в къщата в Енфийлд и ме поканиха да се кача на втория етаж.
Вратата към стаята беше открехната.
Реших да надникна, за да видя какво прави Джанет.
Веднага щом си го помислих, гласът каза…
Затвори проклетата врата!
Прочете ми мислите и после ми каза:
"Може да влезеш, но трябва да стоиш с лице към стената".
Аз съм Бил Уилкинсън
и умрях преди 15 години.
Идвам от гробището "Дюрантс Парк".
Дойдох да видя семейството си.
Мислех си колко е странно, че разговарям с безплътен глас,
но като адвокат нямаше как да не му задам няколко въпроса.
Бил?
Искам да ми кажеш
дали помниш какво е станало, когато си умрял.
Имах кръвоизлив и заспах.
Умрях на стол в ъгъла на долния етаж.
Какво мислите за това?
Че станах свидетел на призрак и разговарях с него.
Името ти?
- Млък.
Как се казваш?
- Млъквай. Да.
Махай се.
Не са децата. Говорът е бърз и насечен.
Не ми се връзва.
Има промяна в тона - от нормален до този глас.
Дойдох да видя жена ми, но тя не беше тук.
Сякаш идва от Джанет, понякога от Маргарет.
Когато слушаме записите си,
оставам с впечатлението, че има друга личност.
Не знам.
Правя упражнения на леглото на Джанет.
Откъде се чува гласът?
БИ БИ СИ СНИМА В КЪЩАТА
От гърлото ти?
- Не.
Откъде усещаш, че идва?
- От тила.
От тила.
Значи сякаш някой друг говори?
- Да, зад нас.
Когато чуете гласа, усещате ли, че при вас има човек?
Да.
Да.
- Това ли е гласът?
Да.
Има ли някого?
Нищо.
- Не.
Невинаги отговаря по команда.
Да, така е. От време на време.
Сега си говорим и може да млъкне след това, което казахте,
но няма да говори, когато вие искате.
Има ли някого?
Кой е там?
Ловецът на духове е тук.
Разкажи ми.
Професор Хастед и Дейвид Робъртсън записаха гласа с ларингограф.
Научиха, че гласовете се възпроизвеждат
не по нормален начин, както сега говорим с вас,
а от вентрикуларните гънки,
които са малко по-нагоре от ларинкса.
Открили, че тези гласове не се възпроизвеждат нормално.
Джанет казваше: "То прави това". Нещо я използваше.
Мога да го правя до утре.
Не те ли боли гърлото, Джанет?
Не.
- Сигурна ли си?
Да.
Не те ли заболява тилът?
- Не.
Да говориш продължително по този начин,
без да увредиш гласните струни, е невъзможно.
Не може да не прегракнеш.
Не забравяйте, че тези деца не го правят по две минути,
а продължително - до три часа.
И то без да прегракнат или да ги заболят гърлата.
Събрахме добри доказателства
за явление, което няма физично и психологично обяснение.
КЕЙМБРИДЖ
Сега имаме неоспорими доказателства, че повечето проявления
не могат да се обяснят от ортодоксалната наука.
Международната конференция в Кеймбридж за Енфийлдския полтъргайст
беше водена от Морис Грос и Гай Плейфеър.
Случаят беше представен отлично
и беше последван от много дискусии и противоречия.
Първо ще говори господин Грос.
ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ОПП
Чува ли се добре? Всички ли чувате? Да? Добре.
Казвам се Морис Грос, а колегата ми долу е Гай Лайън Плейфеър.
Конференциите си заслужаваха. Поне 20 години не пропусках нито една.
Енфийлдският полтъргайст беше неизменна тема няколко години.
На десети декември едно от момичетата заговори със старчески глас.
След това всеки от нас записа много часове "автоматична реч".
Ще ми кажеш ли името си? Кажи ми как се казваш.
Аз съм Бил.
Знаеш ли, че си мъртъв?
Млъкни!
Кажи ми какво правиш тук. Защо си тук?
Наистина ли да ти кажа кой съм?
Напомням - момичето е на 11 години.
Гласовете не ме впечатлиха. Беше плътен глас.
Не беше нормалният глас на Джанет,
но не бях убеден, че гласът не идва от нея.
Колко от тези инциденти се случиха пред истински анализатори?
Грос и Плейфеър бяха убедени, че това е случаят на века.
Някои от членовете на ОПП бяха доста скептични.
Искам да отговоря.
Ние сме наблюдатели и представяме фактите по единствения ни познат начин.
Според нас за пръв път в историята
случай с полтъргайст се изследва в такава дълбочина.
В дневника си съм записала: "Симпозиумът беше скучен. Пълни глупости.
Записи на лая на малко момиче и прочие.
Едно бързо питие и започвам да се подготвям за утре".
Боя се, че не съм била впечатлена.
В случая имаме поне 1500 проявления.
Самият аз ще рискувам,
като кажа, че 1490 от тях не могат да се подложат на съмнение,
освен ако някой не е готов да ни нарече глупаци и лъжци.
В тази част интересното е, че Морис казва:
"Глупаци и лъжци ли ни наричате?".
Смятам, че това са единствените варианти.
Истината е, че ти трябват анализатори, които да задават уместни въпроси.
Това направи Анита.
Въпрос от Анита Грегъри.
Първо, смятам, че е много трудно да си безпристрастен в случай като този.
Не споделям нагласите на нашите всеотдайни анализатори.
Винаги съм се разбирала с Анита. Вълнуваше я психологията.
Интересуваше се от различни неща, но беше широко скроена.
Да чуем диалога между Морис и онова нещо, каквото и да е то.
В него имаше елемент на игра.
Струва ми се, че анализаторите, субектите, онова семейство -
всички играят някаква роля в създаването на тази ситуация.
Неведнъж съм предизвиквал всеки да ми каже
как го прави това момиче, дали е нарочно.
Никой не успява да ми отговори.
Ще кажа в допълнение на Морис, че се интересуваме от автентичното,
а някои от вас трябва просто да приемат вероятността този феномен,
заради който е учредено Обществото, да съществува.
Приемаме го.
- Ако това променя…
Може да се поспори.
Може. Писна ми.
Нямаме време.
Анита разсъждаваше по начин, прилягащ повече на днешните нагласи.
В известен смисъл тя беше иноватор.
Казваше, че трябва да разберем какво става в семейството,
какво се случва с децата.
Изправени сме пред големия проблем на това проучване.
Как да убедим скептиците?
Единственият начин хората да се убедят в съществуването на феномените
е може би сами да ги преживеят.
Това е изненада.
Ало.
- Здравейте, как сте?
Тихо сега.
Ало.
- Радвам се да съм тук.
А, това са госпожа Ходжсън и Анита Грегъри.
"На 20 декември, вторник, 1977 г.
отидох в Енфийлд вечерта.
Дойде Анита Грегъри
и се случи интересен обрат."
Да започнем оттам, докъдето бяхме.
Знаем как се казваш. Кажи нещо за себе си.
Анита беше лектор по психология.
Хайде, може да говориш.
Бил.
Тя беше същински педант.
Аз съм Анита Грегъри.
Искам да те опозная.
Какво искаш?
Кажи ни какво искаш.
Искаш ли да изляза?
Страхуваш ли се от мен?
Не.
Как си?
Майната ти.
Това е великолепно, но не ми каза как си.
Прати ме по дяволите, но не ми каза как си.
Наистина искам да знам.
Чупката!
Не те чух. Кажи го пак, но по-ясно.
Справяш се много добре, моля те, кажи го по-ясно.
Кажи как си, наистина искам да разбера.
Как се чувстваш? Искам да разбера какво е усещането.
Майната ти!
Трябва да си ходя.
Добре.
- Чао.
Като излязохме, Анита ме изгледа учудено.
"Наистина ли го вярваш?"
Не го правя нарочно.
Знам, че не е нарочно. Това е едно от нещата.
Не мога да говоря с онзи глас.
Джанет, спри да мислиш така. Никой не мисли, че го правиш нарочно.
Ако го мислех, нямаше да съм тук, нали?
Ти щеше да си в лудница, а аз - у дома.
Петък, 23 декември.
Пристигнах в 19:50 ч. и ми беше съобщено,
че и двете златни рибки са умрели едновременно днес следобед.
О, боже!
Дойдох да ви тормозя.
Превод и субтитри КАТИНА НИКОЛОВА