The Enfield Poltergeist - Season 1 (2023) (The.Enfield.Poltergeist.S01.1080p.ATVP.WEB-DL.DDP5.1.Atmos.H.264-CMRG/The.Enfield.Poltergeist.S01E03.This.Thing.1080p.ATVP.WEB-DL.DDP5.1.Atmos.H.264-CMRG.srt) Свали субтитрите
- Какво мислиш?
На 14 декември стават 13 години, откак живея в тази къща.
Тук са живели някои си господин и госпожа Уилкинс.
Мъжът е умрял тук. Не знам от сърдечен удар ли, или от друго.
Тук. Трябва да поговорим.
Идвам да видя жена си,
но тя не беше тук.
Научих, че е мъртва.
УИЛЯМ ЧАРЛС УИЛКИНС ПОЧИНАЛ НА 20 ЮНИ 1963 Г.
Аз съм Бил. Призрак съм.
Маркирай.
Снимаме.
Считайте се за жури.
МОРИС ГРОС ПРЕД ОБЩЕСТВОТО ЗА ПАРАНОРМАЛНОТО
Казвам ви, едно момиче левитираше.
Сякаш летеше в стаята.
Ще кажете, че халюцинирам. Това е обичайният отговор.
"Откачил си, нищо такова не е станало."
Но…
Между 1977 г. и 1978 г. Грос прави над 200 часа запис в къща в Енфийлд.
Какво има?
Записите му на ул. "Грийн" 284
са най-изчерпателното документиране на полтъргайст.
Какво става?
Актьори изиграват случилото се на плейбек с оригиналния звук от записите.
Джанет.
Тя се премяташе нагоре-надолу.
Прелетя за една шеста от секундата.
Ето така ме дърпаше.
Тя показва, че я е дърпало за ръцете.
Столът до леглото на Джанет изглежда се е преместил.
Запратен е на три метра.
Помощ!
- Столът падна.
Аз съм Бил Уилкинсън.
Идвам от гробището "Дюрантс Парк".
Имах кръвоизлив и заспах.
Умрях на стола в ъгъла на долния етаж.
ЕНФИЙЛДСКИЯТ ПОЛТЪРГАЙСТ ТРЕТИ ЕПИЗОД: ТОВА НЕЩО
Ето това са първокласни доказателства.
"ПРОБЛЕМИТЕ В ИЗСЛЕДВАНЕТО НА ПСИХОКИНЕЗАТА", АНИТА ГРЕГЪРИ
Морис Грос явно си представя, че често едва доловимите
и много шумни записи, части от които пускаше на срещите,
са факти, които другите трябва да оборват,
в случай че изследват паранормалното в Енфийлд.
Можеш ли да кажеш "Анита Грегъри"? Хайде де. "Анита Грегъри".
Посетих къщата четири пъти.
Хайде, опитай се. Знам, че е трудно. Кажи "Анита Грегъри".
Силно некритичното отношение на Морис Грос и Гай Плейфеър
хвърля сянка върху тяхната надеждност
като тълкуватели на преживяното.
Често чувам следното: "Искаш ли да вярваш, вярваш".
СРЕЩА НА ОБЩЕСТВОТО ЗА ПАРАНОРМАЛНОТО
Много е важно да анализираме доказателствата.
Първо, от детето се чува отривист, дълбок и груб мъжки глас.
Джанет, на 11 г…
Случаят вървеше вече от около шест месеца.
Беше много нашумял.
БЪРНАРД КАР ЧЛЕН НА ОБЩЕСТВОТО
Статии, тв репортажи.
Доста хора не вярваха в разследванията
и знам, че това разстройваше Морис и Гай.
Смятаха, че прекарват цялото си време в работа по случая.
Срещу тях в Обществото седяха едни сухари,
академични типове, които изразяваха скептицизъм.
Джанет дори не знаеше какво е полтъргайст.
Как тогава говореше по същия начин като полтъргайстите,
описани преди два века?
Как едно 11-годишно дете докарва такъв тембър?
Джанет продължава да твърди, че когато то говори,
тя усеща само вибрация в тила и във врата.
Обясних й, че тя говори с този глас,
а тя твърди, че не го осъзнава.
Все още не съм открил причина да не й вярвам.
За пореден път виждаме ясно,
че то говори чрез нея, без тя да мърда устни.
За специалистите, които уж са умни, е вентрилоквизъм.
Покажете ми вентрилоквист, който говори, без да му трепват устните
и се изразява правилно - бих искал да го видя.
Невъзможно е. Ако тя беше вентрилоквист, щеше да е най-добрият в света.
Рей Алън.
Благодаря за поканата.
Дами и господа, извинете. Сръбнал съм.
Една вечер бяхме в къщата и през прозореца видях
невероятно скъпа кола да спира отвън.
Слезе един мъж и си казах: "Познавам го".
Да, беше вентрилоквистът Рей Алън.
Вентрилоквист.
Какво става?
Редакторът на "Мирър" изпратил Рей Алън,
за да дискредитира цялата тази сага, предполагам.
Шокирах се.
ДЪГЛАС БЕНС, "МИРЪР"
Той беше там, за да научи дали е възможно
Джанет да говори с онзи глас.
Алън беше забавен човек,
но ако търсиш хора да ти събират доказателства,
той не ти трябва, не би изразил съчувствие.
Заведе ги в отделна стая,
за да не знае никой какво си говорят.
Гледаха на семейството със снизхождение.
Вестниците бяха скептични към историите за паранормалното.
"Мирър" беше под пара.
Ако искаш да разбиеш случая на пух и прах, ще успееш.
ИСТОРИЯТА С ПРИЗРАКА
Писаха, че гласовете са на момичетата.
КАКАТА ПРИЗНА, ЧЕ СЪС СЕСТРА СИ СА ИЗМИСЛИЛИ ГЛАСОВЕТЕ.
Смеели са се.
СПОРЕД АЛЪН МОМИЧЕТАТА СА ОБИЧАЛИ ВНИМАНИЕТО.
Играели са си.
Петък, 31 март.
Сутринта ми се обади госпожа Ходжсън
за вчерашната статия в "Мирър".
Маргарет била много разстроена от обвиненията.
РАЗГОВОР СЛЕД ПОСЕЩЕНИЕТО НА АЛЪН
Отидох у тях по обяд.
Джанет, ела, моля те. Съсредоточи се.
Хайде. Виж, това е много сериозно.
Чуй сега, каза ли им, че си преправяла гласа си?
Не, защото не ме питаха. Нищо не съм преправяла.
Тогава откъде си го е наумил? Какво стана?
Бил тук и ти си им признала надълго и нашироко за всичко.
Маргарет, скъпа, ще дойдеш ли насам?
Той какво ти каза, Маргарет?
Кажи ми, много е важно. Трябва да ми кажеш.
Не се притеснявай. Той какво ти говореше?
Не знам какво ми обясняваше.
Неща, които не разбирах.
Какво точно?
- Не го разбирах.
Не си разбрала какво ти казва?
Да.
- Какво му отвърна?
Просто си бъбрех на глас какво ми трябва за училище.
Изобщо не го слушах. Мислех си какво ми трябва. Само кимах.
Кимала си?
- Да.
Мислех на глас.
- Ясно.
Сега ще ви задам един въпрос.
Били сте му казали, че сте си преправяли гласовете.
Вярно ли е това? Да или не?
- Не е.
Не сте му казали това?
- Аз не съм.
Не си го казвала?
- С уста - не.
Не си го казвала с уста. Може ли да е бил гласът?
Докато бяха тук, не продумах, не знам защо ме закачаха.
С господин Грос трябва да разберем абсолютно всичко, което не е вярно.
Иначе ще оплескаме цялата работа.
Разберете какво ни е.
Искаме да ви предпазим от тези хора,
затова трябва да сме сигурни.
Винаги съм била свита.
МАРГАРЕТ ХОДЖСЪН
Не особено волева.
Лесно се разплаквам, ако някой ми каже нещо лошо.
Когато влязох в пубертета, помня, че бях много уплашена.
Не проумявах каква може да е причината.
Това ме разстройваше.
Маргарет, някога преправяла ли си гласа си?
Не. Никога.
Никога ли не си?
- Не съм, сигурна съм.
Смяташ ли, че Джанет го е правела?
Не знам за такова нещо.
- Не знаеш.
Ти ли правеше някои от физическите проявления?
Не.
Не?
- Определено.
Нито едно?
- Не, кълна се.
Добре, благодаря.
Защо ще казвам, че всичко е измама? Как бих могла? Не мога.
Хайде, Маргарет, заспивай. Точно така.
Баща ми имаше три деца, всички бяхме калпазани.
Играехме и той знаеше кога едно дете си играе.
РИЧАРД, СИН НА МОРИС
Не, благодаря. Не превъртай лентата.
Когато му казали, че всичко е игра,
че Джанет е най-великият вентрилоквист на света,
че тя е най-великият фокусник на света,
че двете момичета
са изкусни измамници, които могат да те заблудят,
че са майсторки във всяко едно отношение, честно казано, това е смехотворно.
ЛОВЦИТЕ НА ДУХОВЕ В СБЛЪСЪК ОТНОСНО ЧЕСТНОСТТА НА МОМИЧЕТАТА
Пресата гръмна.
Стана неприятно.
СЕМЕЙСТВО СЪС СПОСОБНОСТИ КАТО НА ЮРИ ГЕЛЕР
Вестниците пишеха какво ли не по наш адрес.
Някои от писанията бяха тревожни. Посещаваха ни всякакви хора, плашех се.
РАДИОИНТЕРВЮ С ГРОС И ПЕГИ ХОДЖСЪН
Ало?
Включвам се от къщата на вуйчото. В другата няма телефон.
Когато случаят се прочу в САЩ,
семейството стана много уязвимо заради интереса към него.
Г-жо Ходжсън?
- Пеги, милиони хора те чакат.
Госпожа Ходжсън е на телефона.
Имаше нещо странно и необяснимо в къщата.
Отначало не го разбирахме.
Зазвъняха ни от различни държави.
Хора от цял свят искаха да научат случая ни.
Колкото повече го отразяваха, толкова повече хора идваха.
ПОСЕЩЕНИЕ НА ЕД И ЛОРЕЙН УОРЪН, 1978 Г.
Ето какво пишат днес.
"Дълбокият глас като на старец псува, заплашва и ръмжи като животно.
Гласът на дявола е."
Семейство Уорън бяха ловци на духове.
Онези, преживели "Ужаса в Амитивил",
още не са се съвзели от шока.
Семейство Уорън са проучвали не една обладана къща.
Те изследваха празната къща…
Когато се докладват странни явления, двамата ти чукат на вратата.
Ако чуваме гласове от свръхестествен характер,
като в къщата в Енфийлд, Англия,
не ходим в полицията.
- Не сте луди.
Когато някой левитира…
- Трябва да проучиш.
…няма учен на света, който да обори доказателствата ни
по отношение на паранормалното и обладаването на хора от духове.
Каквото и да кажа, са само догадки.
В този случай за мен беше очевидно, че няма измама.
Имаше всички признаци на полтъргайст още щом влязох в къщата.
Естествено, първо проучваме измама ли е, но не беше.
Сигурно е, че децата са били принудени да действат против волята си.
Да, накарани.
- Накарани.
Смятам, че в много случаи с полтъргайст,
в които децата са правели нещата, хората са казвали:
"Това е измама".
- За нас е потискане.
Детето е потиснато, притиснато е да обясни нещо
и моментално става виновно.
Неопитният следовател ще каже, че всичко е измама.
Чудесно, радвам се да го чуя от теб.
Виждали сме това неведнъж. Разбираме.
- Много пъти.
Радвам се, че сме на едно мнение, защото тук спорим
с хора, които би трябвало да са наясно.
Да, но хората, които го отричат, г-н Грос,
обикновено са същите, които стоят в лабораторията, а не на терен.
Паранормалните явления ни убягват.
Не се диктуват от ограничените ни познания за Вселената.
Скептиците може и да отхвърлят доказателствата,
но аз съм твърде предпазлив и внимателен в подхода си.
Ако разследваш полтъргайст,
няма смисъл да казваш, че просто децата са си играли, а по-скоро:
"Господин и госпожа еди-кои си направиха…" Трябва да обхванеш всички.
Докъде си готов да стигнеш?
Дремеш в стаите на момичетата. Не е ли прекалено?
Ако кажеш, че нещо е станало, а после някой го отрече,
значи се поставя под съмнение почтеността ти.
Може да разнищите всяка сцена,
но гледайте от всички ъгли.
Какво търсим?
Той можеше да спори.
В крайна сметка трябва да кажеш
дали според теб случаят е истински, или е измама.
Толкова просто и едновременно трудно.
Ако смяташе, че някой го обижда,
не падаше по гръб.
Може би съм безапелационен, но…
Добре, тогава ми покажете някой,
който може да говори със затворена уста, и ще ви дам 500 лири.
Татко беше доста упорит и свадлив.
МАРИЛИН, ДЪЩЕРЯ НА МОРИС
Давах 1000 лири на онзи, който намери момиче,
което умее това, но така и не се появи никой.
Той е уверен, упорит и свадлив.
Непоколебим, целенасочен.
Добре, часът е десет.
Това защо е?
Доколкото виждам, тиксото плътно е запечатало устата й.
Потърпи само минутка, Джанет. Искам да кажеш: "Дейзи, отговор ми дай".
Опитай се.
Защо не можеш?
Защото тиксото е залепило устните ти? Точно затова използвах този вид.
Г-н Грос, няма ли да пробиете дупки? Тя няма да може да диша.
Може да диша през устата.
Ще се опитаме да запишем гласа. Там ли си, Бил?
Не можеш ли да говориш, когато Джанет е със запушена уста?
Джанет, не казвай нищо, остави той да говори.
Хайде, Бил, какво ще ни кажеш?
Гледам стената, както ти…
Какво каза?
Чуй, можеш ли да ми кажеш нещо ясно?
Можеш ли да кажеш "затвори вратата"?
Не, можеш и по-добре. Кажи го.
Затвори вратата.
- Супер. Кажи нещо друго.
Какво друго?
Кажи "здрасти, г-н Грос".
Здрасти, г-н Грос.
- Това е невъзможно, нали?
Фантастично. Гласът беше доста ясен.
Ще опитам нещо друго.
Задръж вода в устата си.
Искам да видя колко вода ще поемеш.
Сега я задръж в устата си. Започваме отново.
Предизвиквам те да говориш.
Хайде, чакам.
Какво става? Какво значи това?
Не можеш ли? Изненадан съм. Мислех, че можеш.
Какво каза? Можеш? Ами давай.
Чувствах се неудобно.
ПОЛ БЪРКЪМ, БРАТОВЧЕД НА ДЖАНЕТ
Бях дете, не знаех какво става.
Кажи "Дейзи, отговор ми дай".
Или нещо друго, няма значение какво.
Каквото искаш, но с думи.
Бил, нали знаеш, че си известен? Сега си прочут.
Ще кажеш ли едно изречение? Хайде.
Не можеш да говориш, когато устата на Джанет е пълна с вода.
Хайде де, чудно ми е дали можеш да го кажеш.
Бил.
Дейзи, Дейзи.
Джанет.
Джанет, защо изплю водата?
Ти винаги…
- Не, не прави нищо, докато не ти кажа.
Изплю водата много рано.
Той ме накара.
- Знам, че той те накара.
Но не го прави, чакай, докато не кажа.
- Не мога.
Джанет, моля те, опитай се да ми съдействаш.
Ти се справи отлично, той също.
Няма да умувам какво е било. Тогава за мен това беше реално.
В област, в която измамата и самозалъгването…
ЛЕКЦИЯ НА АНИТА ГРЕГЪРИ
…са правило.
Област, в която въображението
може да играе активна и творческа роля
в създаването на онова, което се разследва.
Как доказваш, че знаеш?
Че вярваш?
Каква степен на убеденост е разумно да изискаме?
В Обществото за паранормалното беше пълно с хора,
които искаха да докажат паранормалното, без да ги вълнува как можем да разберем…
Д-Р СЮЗАН БЛАКМОР, ПСИХОЛОГ
…по други начини.
Анита Грегъри беше интелигентна.
Тя ценеше честността и слушаше научните доказателства.
Връщай се в леглото.
Този път тя е на леглото.
Не го ли записа?
- Спри на място.
Анита Грегъри.
- Здрасти.
Хайде, в леглото.
Този път тя беше на леглото.
Били, вече не искам да чувам плач.
- Боже, този път ме издърпа.
Беше ли там, когато тя…
- Да.
Джанет, как си този път? Същото като преди ли ти прави?
Да.
- Разкажи какво ти прави.
Държи ме за кръста.
Като легна, ме дърпа за ръцете.
Дърпа те за ръцете?
Малко след това седя ето така.
Сядам отново и пак ме дърпа.
Държи ли те, когато си във въздуха?
- Да.
Сигурна ли си?
- Да.
После ме пуска.
А одеялата? Какво прави с тях?
- Как така какво прави?
Доста назад те бута, нали?
Отмества ли ги заедно с теб?
- Не.
Махай се, дъртачке.
Не харесвам тази сбръчкана крава.
Кой?
Анита Грегъри.
Защо не я харесваш?
- Не ми вярва, затова.
Ще повярва, като й събуя гащите.
Изобщо не е изненадващо,
че когато Анита отишла в къщата
се случили по-малко неща.
Ако ме питате какво е полтъргайст,
знам ли, набор от явления,
предизвикани от обстановката в семейството.
Обикновено, но невинаги, са намесени деца.
Обикновено има напрежение, проблеми.
"ПРОБЛЕМИТЕ В ИЗСЛЕДВАНЕТО НА ПСИХОКИНЕЗАТА", АНИТА ГРЕГЪРИ
Проблемът е, че подобен случай
е вредна и болезнена смесица
от лична и социална патология,
представление, групово взаимодействие,
самозалъгване, измама, арогантност
и, евентуално, доза автентична паранормалност.
Истинската задача е да ги разплетем.
Удряше по пода, Джанет.
- Не съм.
Видях те.
- Пъхнах завивките.
Видях те.
- Не съм удряла.
Бях се отвила и трябваше да пъхна завивките.
Видях да удряш.
- Не съм.
Видях те.
Може и да не си разбрала, но аз те видях.
Добре ли си?
- Не съм.
Контролирай себе си. Или него.
- Не мога.
Не му давай да чука.
- Няма. Няма да го контролирам.
Вината не е моя.
- Твоя е, ако не го озаптиш.
Не мога!
Какво не можеш?
Не мога да кажа.
Добре.
Дърт глупак.
Дърт глупак, проклето копеле.
Често съм се питал колко ли паранормални случаи са били пренебрегнати,
защото изследователят е видял само детска закачка.
Пипахте ли магнетофона?
- Не.
Бих се изненадал, ако децата не са се опитвали да имитират явленията.
Затваряйте очи и заспивайте. Стига сте търсили.
Иначе ще се случват повече неща.
В момента не ме слушат
и няма да считам сегашните явления за доказателство.
Определено бях нащрек. Не вярвах сляпо на всичко.
Но и не го отричах веднага.
Ти ли го написа?
- Кое?
Джанет казваше: "То прави това".
Ти ли го написа?
- Не ставаше ясно
дали част от нещата не се случваха в главите…
РОЗ МОРИС, ЖУРНАЛИСТ
…на Джанет и Маргарет. Не можеше да се разбере.
Какво има?
Кажи ми.
Не искам да спя тук.
Знаеш ли защо? Защото я наблюдават.
Искам да се махна оттук! Ще избягам.
Някой ще ме накара да убия някого.
Искам да се махна.
Какво й е на Джанет?
- Каза, че ще убие някого.
Прощавай, Джанет. Покажи се.
Съвсем случайно на долния етаж липсва един нож.
Джанет.
Не чувам какво казваш, скъпа.
Не говори така. Какво казваш?
- Не искам да спя тук.
Защо?
Постоянно ме наблюдават.
Кой те наблюдава?
Кой?
- Ще го убия.
Стига вече. Джанет, обърни се и дай да те видя.
Хайде, вдигни глава.
Никой не те наблюдава и не те вини.
Боже, Джанет, вече ме познаваш. Никой не те вини за нищо.
Писна ми да съм тук.
- Къде?
Тук, вътре. Писна ми.
Сега чуй. Тъй като то те използва, само ти можеш да го спреш.
Опитвам се да го принудя, за да не те тормози.
Ето това правя. Опитвам се да свърша нещо много трудно.
Знам, че и на теб ти е неприятно. На майка ти, Маргарет и Били - също.
Разбираш ли? Правя го, за да ти помогна.
КРЪВ
Мамо.
- Боже! Какво има?
Какво има?
- Не мога да ти кажа.
Седни.
Помня, че много се страхувах за Джанет.
Не мога да ти кажа!
- Кажи ни.
Когато ставаха онези неща, не разбирах какво се случва.
В училище ни задаваха въпроси.
Деца преследваха Джанет.
Наобикаляха къщата и крещяха под прозореца.
Сочеха ни на улицата,
казваха, че Джанет е обладана от дух, мен ме наричаха вещица.
"Призрачке, там ли си?" И после побягваха.
Дори сега много се разстройвам.
Нямало е къде…
- Да избягаш.
Когато си преживял това,
не можеш да се откъснеш мислено от него.
Ще кажеш ли на г-н Грос какво видя, Джанет?
Видяла си лице на стената.
Какво лице?
- Мъжко.
Можеш ли да го опишеш?
- Да.
Имаше сива коса.
- Така?
И беше сбръчкано.
Имаше кафяви очи.
Виждала ли си това лице преди?
Не.
Бил иска да дойде.
Обърни се.
Не се страхувай.
- Не се страхувам за себе си.
Страхуваш се за Джанет и го оценявам.
- Повече се боя за нея.
Онзиден Маргарет ми каза, че Джанет не е добре.
Напоследък е странна.
Изпълнена е с омраза.
Елате да ви покажа какво прави, като е сама.
Само когато е сама.
Непрекъснато.
Госпожа Ходжсън седи на канапето.
Клатушка се и върти ръце.
Ето така прави Джанет.
- Да, виждал съм я.
По-миналата седмица тя повтаряше "това нещо, това нещо".
Знае, че има нещо там.
"Вечер ходех до Енфийлд
с метрото и с автобус 107.
Морис Грос, Плейфеър и Робъртсън бяха там.
ХЮ ПИНКОТ, ЧЛЕН НА ОБЩЕСТВОТО
Говорещият полтъргайст показа напредък, беше много грамотен."
ХЮ ПИНКОТ И ДЕЙВИД РОБЪРТСЪН
Бил, може ли Дейвид Робъртсън да влезе?
Да.
Нощем момичетата все още бяха обезпокоявани.
ДЕЙВИД РОБЪРТСЪН ФИЗИК, РАЗСЛЕДВАЛ СЛУЧАЯ
Хвърляни от леглото, такива неща.
По онова време гласът беше много силен.
Дейвид, влез.
Здрасти, Дейви, момко.
Здрасти.
- Здрасти.
Може ли да се обърна?
Не, ще ме уплашиш.
Искам да ми кажеш нещо.
- Слушам те.
Искам да науча за цикъла при момичетата.
Искаш ли да говориш с друг?
Не, с теб. Ти си момче, ще знаеш.
По-рано, когато…
- Не сменяй темата!
Искам да говорим за цикъла!
Защо не спреш да говориш мръсотии?
Искаш ли да ме смениш?
Добре, щом искаш.
- Супер.
Сега говори мръсотии.
- Да, чухме го.
Защо момичетата имат цикъл?
Ще се опитам да обясня.
Сигурно знаеш, че в малките момичета…
Големите.
- Или в големите, да.
Има яйце, което излиза през определена част от тялото.
И това се случва всеки месец.
Яйцата не могат да останат вечно там, защото ще се развалят.
Затова трябва да има ново всеки месец.
Разбра ли?
Защо…
тогава…
Какво?
Мъжете…
Какво?
Носят…
онези неща?
Какви неща?
Какви неща?
Какви, Бил?
Онези неща.
Как изглеждат? За дрехи ли говориш?
Не.
А за какво?
Едни найлони.
Найлони?
В леглото с жена.
Ами това е просто.
Върти ли се лентата ми?
- Да, добре.
Стой тук. Ще се опитаме да отговорим.
Главно мъже ходеха в къщата да я изследват.
Според мен не обръщаха нужното внимание на психологията на децата.
Как раждат момичетата?
Остави бебетата. Ще забравиш ли за секса?
Трябва да има нещо друго, което искаш да научиш.
Ето какво, ще ти задам въпрос.
Бил? Спри да скачаш по леглото. Хайде, Бил, стига толкова.
Като цяло преди толкова много години,
когато децата се отглеждаха предимно от майките си, а те пък не работеха,
жените разбираха повече от това как се забавляват децата,
какво е поведението им и прочие.
Стига вече. Добре.
Добре, Бил.
- Това бяха все образовани мъже
с оскъден опит с малките деца.
Не осъзнаваха, че това беше от значение.
Има хора, за които ти изобщо не съществуваш
и си просто част от подсъзнанието на Джанет.
Какво мислиш по въпроса?
Как така?
Хората имат съзнание
и някои мислят, че такива като теб
са част от съзнанието, в случая на Джанет.
Ти Джанет ли си?
КЛАКТЪН-ОН-СИЙ, ЕСЕКС
ДЖАНЕТ ХОДЖСЪН
Винаги ме съпровождаше едно чувство,
преди всичко да се изясни.
Като надникна в спомените си.
Имаше нещо, което не можех да си обясня.
Бях в онази възраст, в която опознаваш себе си.
Мама и татко бяха разведени.
Тъкмо започвах да уча в средното училище.
Това беше объркващ период.
Беше трудно да вникнеш що за човек си.
Когато си на училище, се питаш какво ще правиш вкъщи.
Не знаеш къде искаш да си. Объркан си, не знаеш какво те чака у дома.
Чувствах се използвана и пленена.
Гласът ме използваше.
Имах усещането, че е зад мен.
Беше дрезгав, много груб и дълбок глас.
Ужасно преживяване.
Джанет, кажи какво става.
Джанет.
Кажи какво има. Чуй ме.
- Джанет?
Не, аз съм.
- Джанет.
Ядосана е. Започва да буйства, дращи и хапе.
Като се замисля за нещата, които се случваха, изтръпвам.
Беше някаква сила.
Спокойно, ще я усмиря, но е силна.
- Трябва ни лекар.
Джанет се пренасяше мислено на друго място, беше страшно.
Една вечер не можехме да я укротим.
Да?
- Пусни ме!
Кого искаш?
- Греъм.
Той е тук.
Тя буйстваше и щеше да се нарани.
Боже.
Спокойно.
Полека, точно така. Добро момиче си.
Морис правеше всичко възможно,
мама плачеше, аз бях уплашена.
Тук ли е татко?
- Да, тук е.
Не знам какво й трябва.
- Лекар, който да й бие инжекция с нещо.
Не знам какво се дава срещу транс.
По това време на нощта ще трябва да е спешно.
Ако може да се обадим.
Свързахме се.
- Тук сме.
Аз съм тук.
- Обадихме се.
Какво ще кажем на лекаря?
Добре, никой…
Всичко е наред.
Никой не те наранява, Джанет. Никой не те пипа.
Имам чувството, че някой й причинява болка.
Лекарят дойде и й би конска доза успокоително.
Боли ме.
Причиняваш ми болка.
Помня, че лекарят й би инжекция и…
Тя не й подейства. Беше страшно.
Накрая тя се успокои.
Добре, да.
Ако някой ме попита дали съм се страхувал,
бих казал "да", обладаването от дух изглеждаше страшно.
Особено когато е придружено с буйстване,
граничещо със самонараняването.
Първия път много се уплаших.
Не за себе си, а за детето.
Кое е това дете?
- Джанет Ходжсън.
ДИАГНОЗА: ИСТЕРИЧЕСКА НЕВРОЗА
По-късно бях долу и чух трясък на горния етаж.
Пръв при нея отиде вуйчо й Джон Бъркъм.
В стаята имаше голямо старо радио.
Джанет беше върху цялата кутия. Лежеше напречно.
Спеше или тъкмо се свестяваше.
Имаме проблем.
Качихме се и заварихме момичето да пищи, да вика и да лежи на пода.
За местния психиатър всичко това беше плод на въображението
и той не позволи на момичето да постъпи в "Модзли".
Този човек трябва да лежи в затвора.
- Морис го беше грижа за нас.
Опасен е за хората.
- Искаше да помага,
но не беше преживявал такова нещо, и то в такива размери.
Вече нямах нормален живот
заради случващото се.
Само това е. Трябва да направиш… Опитай се да го спреш.
И ако така не успееш, остава изпитаният вариант
да се разделите - така само един от вас ще е уязвим.
Предполагам, че ще е Джанет.
Тя изглежда податлива,
поначало беше по-чувствителна от Маргарет.
Много повече.
- Да.
Това няма да спре. Трябва да вземем драстични мерки.
За всички ще бъде тежко.
- Ще стане опасно.
Семейството трябва да се раздели.
Откровено казано, не мисля, че това ще спре.
Мисля, че ще продължава.
По мое мнение трябва да разделим децата.
Но къде ще отидем?
Ако това не спре, ще ви изпратя в дом за деца.
Това, което си спомням най-ясно, е майка ми.
Тя направи каквото можа, но не й беше лесно.
С татко вече не бяха заедно.
Брат ми Джони замина да учи.
Горкият Джони!
Разликата ни с него беше само една година.
Мама не говореше много за проблема.
Но знам, че той бе трудно дете и смятаха, че ще е най-добре, ако замине да учи.
И така семейството се раздели.
Както бяхме шестима,
изведнъж останахме трите с мама.
Тя трябваше да ме изпрати в дом за деца.
Сега е десет минути след 21 ч. и говори Пеги Нотингам.
Тя ще разкаже как сутринта госпожа Ходжсън я е навестила и как се е чувствала.
Преживяла е много, нали? Наистина.
Мисля, че доста изтърпя. Твърде много за един човек.
Тя седеше и плачеше. Каза ми, че като станала същата сутрин,
намерила шишенце с хапчета в шкафа.
"Стисках ги в ръка и си мислех за децата."
Ако не били децата, щяла да се нагълта с хапчетата.
Винаги запомням лошите неща.
Най-странното е, че винаги помня лошото по-добре от всичко друго.
Заминаването на Джони беше съкрушително. Няма да забравя деня.
Не знаете колко боли да си замине едно седемгодишно дете.
Още ми е пред очите във влака.
Няма да забравя това.
Никога не съм си мислела, че ще бъдем едно разбито семейство.
ДОМ ЗА ДЕЦА "СЕЙНТ ДЖОУЗЕФ"
Питах се: "Боже, къде ще попадна?
Какво ще стане с мен?
Ще бъда ли оставена на мира?".
Превод и субтитри КАТИНА НИКОЛОВА