The Enfield Poltergeist - Season 1 (2023) (The.Enfield.Poltergeist.S01.1080p.ATVP.WEB-DL.DDP5.1.Atmos.H.264-CMRG/The.Enfield.Poltergeist.S01E04.Entanglement.1080p.ATVP.WEB-DL.DDP5.1.Atmos.H.264-CMRG.srt) Свали субтитрите
Какво има?
- Не мога да ти кажа.
Този път Джанет беше запратена чак на стълбите.
Видях те да удряш по пода, Джанет.
- Не съм.
Видях те.
Джанет, чуваш ли ме? Чуваш ли ме?
Веднъж…
Защо изплю водата?
Не прави нищо, докато не ти кажа.
Между 1977 г. и 1978 г. изобретателят Морис Грос
прави над 200 часа запис в къща в Енфийлд, Лондон.
Бележките и записите му на ул. "Грийн" 284
са най-изчерпателното документиране на полтъргайст.
Джанет, Джанет.
Джанет, чуваш ли ме? Чуваш ли ме?
ЕНФИЙЛДСКИЯТ ПОЛТЪРГАЙСТ ЧЕТВЪРТИ ЕПИЗОД: ЗАПЛИТАНЕТО
ДОМ ЗА ДЕЦА "СЕЙНТ ДЖОУЗЕФ" МАЙ 1978 Г.
Добре, Джанет, браво на теб.
Добро момиче си. Точно така.
Винях себе си.
Постъпих в дома за деца сама, а Маргарет и Бил все още бяха там.
Бях епицентърът, за всичко бях виновна аз.
Защо аз?
Защо се случи на мен…
ДЖАНЕТ ХОДЖСЪН
…на семейството ми? Защо?
АЛПЪРТЪН СТЮДИОС ЮНИ 2022 Г.
Не съм давала много интервюта, нито съм участвала в документални филми.
Винаги съм се колебаела, защото така си припомням,
връщат се всички онези чувства, от които съм бягала цял живот.
Това го помня. Уплашеното лице на мама.
- Да, помня.
Онази снимка. Когато ме дръпна от леглото.
Това ужасно ме уплаши.
Да, помня, че ме обърна, както седях на канапето.
То се катурна назад.
Преобърна се.
Тя побягна, а канапето се обърна на пода.
Усещането е странно. Сякаш се връщам в миналото.
Много години назад.
Сега като се замисля,
нещо превзе живота ни, дома ни.
Възможно ли е да е черпело енергия от мен?
Юни 1978 г.
ОТ ЗАПИСКИТЕ НА МОРИС ГРОС
Джанет от шест седмици е в дом, стопанисван от монахини.
Удвояваме усилията си да й помогнем,
но лекарите, психиатрите и психолозите, станали свидетели на състоянието й,
не са единодушни в диагнозата.
Психиатърът, с когото се е консултирал местният лекар,
предложил да оставим семейството на спокойствие.
Морис беше състрадателен човек
и несъмнено го беше грижа за семейството.
А когато изследваш паранормални явления, може би искаш да продължат дълго.
Те са рядкост, затова си нетърпелив да събереш доказателства. От друга страна…
Б. КАР, ПРОФЕСОР ПО ФИЗИКА
…чисто човешки осъзнаваш, че имаш работа с хора, които изживяват травма.
И от тази гледна точка ти се иска феномените да спрат.
Сънувах ужасни кошмари.
Нощите бяха дълги.
Не знам как успях да съхраня разсъдъка си.
Исках да избягам.
Помня, че се тревожех за Джанет. За общото й състояние.
ПОЛ БЪРКЪМ, БРАТОВЧЕД
Да крещиш, да си в истерия,
да изпитваш такова напрежение - трябваше й помощ.
БОЛНИЦА "МОДЗЛИ", ЛОНДОН, 1978 Г.
26 юли 1978 г.
Най-сетне приеха Джанет в "Модзли"
в неврологичното отделение, ръководено от д-р Питър Феник.
Гай Плейфеър ми каза: "Имаме интересен феномен.
Д-Р ПИТЪР ФЕНИК
Полтъргайст в Енфийлд.
Момичето - Джанет - заема странни и изкривени пози.
Според теб с епилепсия ли е?".
Първата ми мисъл беше: "Полтъргайсти и епилепсия? Съмнявам се.
Но си струва да прегледам Джанет".
Мислех, че се прибирам.
Затова много се изненадах, като постъпих в болницата.
Това беше преди 47 години,
но имам позволението на Джанет да коментирам случая й пред камера.
Аз съм невропсихиатър, тоест изследвам мозъчната дейност
и поведението.
При мен идваха хора със смущения в поведението.
Интересувах се и от съзнанието.
Имах по-широки интереси,
подходът ми не беше редукционен.
Исках да разбера дали можем да разделим проявленията на полтъргайста,
епилепсията и поведенческите промени в личността.
Подложихме я на множество изследвания,
за да видим дали поведението й е заради физически проблем.
14 СЕПТЕМВРИ 1978 Г.
Искаха да разберат какво става в мозъка ми.
Когато си дете, се питаш какво точно значи психиатрия.
Хората смятат, че в психиатрията попадат само луди хора.
Но има и други причини.
Проблемът в тялото ли е, или в мозъка?
Или в нещо, случило се в миналото?
Всички физически изследвания бяха нормални.
Тогава се запитахме дали не е нещо в поведението.
По онова време знаех, че полтъргайстите се случват,
когато има силно напрежение в семейството.
Чак сега прослушвам записите.
Сякаш е важно да си го припомня, за да науча нещо.
Защо е избрало вас? Защо според теб ви се случва?
ИНТЕРВЮ НА БИ БИ СИ, 1978 Г.
Не мога да отговоря веднага,
но още преди това обстановката у дома беше напрегната.
Още когато баща й живееше с нас.
Той не даваше на децата да играят, да вадят играчки.
Ако се караха навън, той ги прибираше.
Този месец стават две години, откак го няма.
Чувствах се зле психически,
наистина бях депресирана, след като съпругът ми ни остави.
Целият стрес се стовари върху мен.
Изведнъж осъзнах колко тежко сме живели дотогава.
Беше се трупало, предполагам.
Момичетата таяха всичко в себе си.
Двете неща може би са навързани. Друга причина не виждам.
Като се замисля, отношенията в семейството бяха обтегнати.
Джони замина да учи.
Мама и татко се бяха развели.
Още нямах десет години…
МАРГАРЕТ ХОДЖСЪН
…а нашите редовно се караха.
Един ден, не знам какво беше направила мама,
но стана да отвори вратата
и той й затисна ръката.
Помня го много добре.
Също, че кавгите се ожесточаваха.
Двамата се караха и си крещяха.
Помня, че татко ме накара да седна
и ми каза: "Вече няма да живея тук.
С майка ви се развеждаме".
Тогава животът ни се промени.
После не помня много от детството си.
Разводът ми се отрази. Татко лесно кипваше.
Липсваше му търпение.
Плаках, когато си замина.
Усещаше се липсата му. Нещо вече го нямаше.
Много тежко ми беше. Наистина.
Това казвам. Иди на малкото легло, Маргарет.
В семейството се е натрупал стрес.
Но как може стресът да влияе физически на средата?
Как се вписва това в общата картина?
Столът беше до леглото на Джанет.
- Мамо, той ме подлъгва.
Това е призракът!
Един скрин се движеше към вратата.
- Удари прозореца!
Какво стана?
- Столът падна.
Падна зад канапето пред очите ни.
Не обичах да стоя горе сама.
Там сякаш имаше нещо.
Имах чувството, че е зад мен.
Кажи какво правиш тук и защо си дошъл.
Да ти кажа ли кой съм?
Наистина ли?
Някои искат "око да види, ръка да пипне",
но като преживеете такова нещо, знаете, че е истина.
27-о число, 1978 г. Болница "Модзли".
Джанет, ела до микрофона, за да те чуваме.
Така е добре. Казваше, че когато си сама…
Нищо не се случва.
- Сега нищо няма да се случи.
Наистина ли?
- Усещам го.
Но когато си с Маргарет и майка си,
усещаш надигаща се сила?
- Да, надига се.
Какво е усещането?
Накрая мама съжалява, че ми се е скарала, защото се случва покрай мен.
Затова казвам, че енергията идва при мен. Натрупва се около мен.
Искам да спя сама в малката стая.
Искаш да спиш сама оттук нататък?
- Да.
Съвсем сама?
- Да.
Мога сама да обзаведа стаята си.
- Направи го. Много е важно.
Щом се прибереш.
Ще взема четка.
- Грабвай я и почвай.
Имам радио. Вече ми прави компания.
- Сама ли си?
Странно е да слушам гласа си на тази възраст.
Звучи много решителна. "Брей! Това наистина ли съм аз?"
Ще забравиш ли за баща си, щом пораснеш?
- Няма го вече от две години.
Ще имаш много гаджета. Няма да си го спомняш.
Но трябва да спрем това проклето нещо.
Пречи ти.
- Знам, това каза и мама.
Един ден ще си известна.
На Джанет й олекна, като се махна от семейството.
Тя веднага се успокои, стана различно момиче,
след като поостана в болницата.
Беше при нас шест седмици.
Заварихме типичния тийнейджър.
АВГУСТ 1978 Г. РАЗГОВОР С Г-ЖА ХОДЖСЪН И ДЖОН БЪРКЪМ
Госпожа Ходжсън говори за събеседването си с д-р Феник.
Той те попитал как е Джанет. Разкажи пак за това.
Казах, че Джанет е много по-добре, откакто не е у дома.
Изглеждаше много по-добре.
Може ли да кажа нещо? Жена ми ще ви каже, че се е изумила от промяната у Джанет.
Описа го със следните думи - "стреснатият поглед го няма".
Разбирате ли?
- Преди това гледаше уплашено.
Много уплашено. Сега не е така.
- Да, казах му също…
Признавам си, че Джанет кара на настроения.
И е нервно дете.
- Да.
Но чуйте какво мисля аз, ще бъда съвсем честна,
тя ми е дъщеря и много ми е мъчно за нея.
Не мисля обаче, че трябва да се прибира.
Бях черната овца.
Тя не ме искаше, носех неприятности.
Бях част от проблема, докато се случваше всичко онова.
Когато излязох от "Модзли", ме пое социален работник.
С него обикалях домовете за деца,
търсеха ми друг дом.
Той не успяваше, всички бяха пълни.
Накрая ме върна на мама.
Физиономията на мама -
личеше си, че тя не ме иска.
Мисля, че се страхуваше да не започне наново
с връщането ми.
В това предаване ще говорим за нещо,
за което здравият ни разум не ни е от полза.
Как се отнася принципът на неопределеността към ежедневието ни?
Като се прибрах, се нуждаех от покой и да бъда оставена сама.
Махай се. Достатъчно те търпяхме.
До гуша ни дойде от теб. Върни се там, откъдето си изпълзял.
Искам за момент да поразсъждаваме върху думата "истина".
Къде е истината?
Само в тълкуванията на петте ни сетива?
Или в дебрите на неизвестно измерение
отвъд нашето разбиране?
СЪОБЩЕНИЕ ОТ ПЛЕЙФЕЪР ЗА ГРОС
Здравей, Грос. Неделя, 8 октомври 1978 г.
Ще ти направя копие за частната ти колекция
на записа, който направих с Петер Лифхебер и Доно Гмелиг-Мейлинг.
Реших, че тази удивителна история трябва веднага да се запише,
затова направих записа.
Още няма да го коментирам, докато не го преслушаш.
Според мен съвпаденията ще ти се сторят интересни.
Ще забележиш, че не съм давал информация за теб.
Преди разследването татко беше изпитал тежка загуба.
А Гай, тъй като беше спиритуалист и вярваше в тези неща,
не спираше да мисли за потенциална връзка.
Сега ще направя копие на записа.
РАЗКАЗЪТ НА ЛИФХЕБЕР
Петък, 6 октомври 1978 г.
В хотел "Белгравия" съм да се видя с Петер Лифхебер.
В хотела сме, Петер. Би ли повторил онова, което ми каза по телефона?
Какво точно се случи?
В сряда вечерта се срещнахме с Грос за пръв път.
Когато той дойде, с Доно изпитахме едно и също нещо.
Силно напрежение, същото, което изпитахме, когато пристигнахме
в дома на сем. Ходжсън.
Той ми каза: "Има нещо в Морис. Нещо в аурата му.
Не мога да разбера какво е, но има нещо.
Нещо, свързано с цялата тази работа".
Не е казал същото за мен?
- Не.
Доно каза, че има нещо
покрай семейството му, свързано със случая.
Беше очевидно, че трябва да е имало проявления на полтъргайст
около Морис Грос.
Заради формата на аурата му.
ДОНО ГМЕЛИГ-МЕЙЛИНГ НА УЛИЦА "ГРИЙН" 284
В онзи понеделник вечерта
Доно е имал извънтелесно преживяване в къщата на сем. Ходжсън.
Може да го прави по всяко време.
На астрално ниво е видял момиче на около 24 години.
Имало издължено лице и кестенява или тъмна коса, нещо такова.
Не било много ясно.
Просто впечатление.
Всички онези неща са просто впечатления.
Доно ми каза, че момичето изглеждало като да е било в болница.
Имало нещо на главата й.
Не е била наред с главата?
- Да, нещо с главата.
Увреждане на мозъка, нещо такова.
Увреждане?
- Да.
Сестра ми беше образ.
Живееше пълноценно.
Казваше се Джанет Естър Грос и беше на 22 години.
МАРИЛИН ГРАНТ, ДЪЩЕРЯ НА МОРИС ГРОС
Беше на 22 години. Много млада.
Сестра ми загина при катастрофа с мотор в Кардиф.
Случи се на рождения ми ден.
Полицията ме навести в 2:30 ч. сутринта.
Казаха ми да отида в "Кардиф Ройъл Инфърмари". Тя беше там.
Джанет лежеше на болничното легло
с бинтована глава и насинени очи - беше претърпяла черепно-мозъчна травма.
Всички седяхме в стаята, беше трагичен ден.
Накрая я изключихме от апарата за дишане и сестра ми почина.
Покрай това тягостно събитие
се случиха някои необикновени неща.
Наречете ги съвпадение, съдба - както искате.
В деня преди катастрофата майка ми била на плажа.
В 16:20 ч. се почувствала много зле.
Толкова зле, че татко искал да повика линейка на плажа.
Часовник, който работеше безотказно, спря да работи в 16:20 ч.
През лятото на 1976 г. не беше валяло от месеци
и имаше голяма суша.
Под прозореца на сестра ми беше покривът на кухненската пристройка.
Покривът беше мокър.
Около нас покривите бяха сухи. Само онзи беше мокър.
Но най-необичайното нещо се случи на мен.
След като сестра ми почина, във влака на връщане
се сетих, че щеше да ми е пратила картичка.
Картичката щеше да е на постелката пред вратата у дома.
Картичката на Джанет за Ричард, 5 август 1976 г.
Бях изумен от това, което заварих.
На картичката имаше човек с бинтована глава,
насинени очи и с болнична нощница.
"Щях да ти купя шише с тоалетна вода за рождения ден,
но капакът падна на главата ми. Честит да си."
Много странен избор на думи за картичка.
Но по-странното беше, че сестра ми беше нарисувала
стрелка към думата "глава".
Под нея се четеше: "Скоро и без това няма да остане много в нея. С обич, Джан".
Откъде може да го е знаела?
Как е възможно да се случи?
Невъзможно е.
Всички тези феномени и фактът, че се случиха едновременно,
ни наведоха на мисълта, че става нещо.
Джанет.
- Полтъргайст.
Нещо необяснимо.
Чуваш ли, Джанет?
- Полтъргайст.
Полтъргайст.
Това го промени напълно.
Да загубиш дете…
Времето лекува, но никога не се примиряваш.
Случва се.
Често се питам какво щеше да е, ако беше жива.
Колко различен щеше да е животът.
Щеше да е друг. Осъзнаваш го, нали?
Доста различен заради невероятните неща,
които се случиха покрай смъртта й. Необясними, паранормални неща.
Според мен те бяха паранормални, ти също смяташе така.
Заради тях бях твърдо решен да науча
какво става, като умреш - това целят изследванията на паранормалното.
Не само тези съвпадения бяха невероятни -
баща ми казал пред Обществото, че иска да поеме случай,
и първият случай, който му дават,
става и най-важният в историята на паранормалното.
В тази къща ли си умрял?
Умрял ли си? В тази къща ли?
Защо си тук? Нещастен ли си?
Колкото и странно да изглежда, често се чудя дали е съвпадение.
Дали не е, защото дъщеря му се е казвала Джанет.
Той смяташе,
че неслучайно са го свързали с нас.
Умрял си в тази къща? Защо си тук? Нещастен ли си?
Боже! Това е призракът!
Джанет, чуваш ли ме?
Тъй като дъщеря му беше починала,
той имаше мотив
да се опита да намери доказателства.
Но въпросът със съвпаденията е основен в тази област.
Ако ти самият си преживял такъв феномен, ще се отнесеш сериозно към него.
Самият аз съм имал преживявания,
които са ме карали да мисля, че някои от тези явления са истински.
Проучването на паранормалното предполага,
че мисълта може пряко да повлияе на физическия свят.
Тъй като се интересувах от това,
съответно телепатията, телекинезата и прочие явления
също представляваха интерес за мен.
Започнах да гледам на съзнанието като на по-широк феномен,
не само като плод на мозъка.
Според мен мозъкът е в поле
и различните мозъчни полета си взаимодействат.
Според мен в случая с Енфийлдския полтъргайст
се касае за силно неуравновесен млад човек.
Мозъкът е една удивителна машина,
която взаимодейства с полето на съзнанието.
Тогава се случват въпросните явления.
Можеш целенасочено да промениш нещата.
Физическият свят
според мен е четириизмерно сечение на някаква реалност в по-висше измерение.
И това по-висше измерение, ако щете,
е светът на ума.
Ако психичните феномени бяха реалност, щеше да е наложително да ги докажем.
Започнах да ги проучвам заради лично преживяване.
Д-Р СЮЗАН БЛАКМОР, ПСИХОЛОГ
Извънтелесно, мистично преживяване, което изобщо не разбирах.
Случи ми се в първи курс в "Оксфорд" през 1970 г.
До такава степен ме обзе идеята,
че духът ми, астралното ми тяло, се е отделило,
че си мислех: "Зарязвам психологията и физиологията
и ще доказвам, че има психични явления".
Започнах да експериментирам с телепатията, ясновидството и подобни неща.
Според теория
телекинезата намалява с годините и е най-изявена при бебетата.
Компютърът пуска приятна музика и показва усмихнато лице.
Емили обича да го гледа, съдейки от генератора на случайни числа.
Ако тя използва телекинезата успешно, музиката ще се пуска по-често.
Получих неочаквани резултати.
- Чао.
Но четири-пет години след това експерименталната ми работа
ме накара да се съмнявам все повече.
Започнах все повече да се безпокоя.
"Как ще докажа тези неща?
Ако така не стане, ще пробвам другояче.
Винаги има друг начин." Така се чувствах.
Но един ден
се замислих: "Ами ако нищо от това не е вярно?".
В изследването на психичните явления трябва да си скептик.
Не изобщо да не вярваш, но винаги да търсиш естествено обяснение.
Валидно е за науката като цяло. Да си скептичен, тоест отворен за новости.
Случаят в Енфийлд е един от най-проучваните,
направени са много записи.
Неминуемо всеки "спонтанен" случай е хаотичен…
ЗАПИСКИТЕ НА АНИТА ГРЕГЪРИ ПО СЛУЧАЯ В ЕНФИЙЛД
…и трудно се стига до конкретен извод.
По случая в Енфийлд са събрани разказите на много хора.
Като вижда необясними неща, човек обикновено не им вярва.
Казваш си: "Не са истински". Но знаеш, че си ги видял.
Видях скринът да се движи към вратата.
Чуваше се тропане. Хлопане по стените и тавана, по пода.
Някои от тези разкази са смайващи и убедителни,
но липсват реални доказателства.
Според мен за жалост,
при обстоен преглед случаят до голяма степен издиша.
Стол се премести от единия в другия край на стаята.
Малък фотьойл подскочи. Беше на десетина сантиметра от канапето.
Полицайката го видя.
Столът се вдигна на около един пръст от пода.
Мръднал на около метър и спрял.
Мръдна на около половин метър, нещо такова.
Главната задача на мозъка ни е да разпознава модели.
Колкото повече го изучаваме,
толкова повече отслабва вярата ни в паранормалното.
Човешкото тяло е машина, но някак искаме да сме нещо повече.
Хората искат да вярват, че има нещо повече от този свят.
Като влязох в стаята, нещо като парченце от "Лего"
ми дойде в гръб, бързо профуча и удари стената пред мен.
Отидох право напред…
- Като си помисля сега,
впечатленията ми са,
че са събрани много разкази
на толкова много свидетели.
ГЛАВЕН СЛЕДОВАТЕЛ ГРОС
Не може да ги пренебрегнем и да кажем, че са измама.
ЛЪЖИЦА, ОГЪНАТА ОТ ДЖАНЕТ
Обезкуражаващото е, че още не знаем не само за случая в Енфийлд.
Това важи за почти всяко разследване на паранормалното.
Но именно това прави въпроса толкова увлекателен.
ЛЕТЯЩИ ТОПЧЕТА
Как би разграничил измишльотините от истината?
Много пъти е било казвано
от скептици и критици на паранормалното,
че интересът ми е бил мотивиран от скръбта.
И че тази скръб е изкривила усещането ми за реалност.
Заключенията им са погрешни.
За моя радост и без капка съмнение случаят в Енфийлд доказа,
че животът и смъртта не са това, което изглеждат.
Бил, искам да ми кажеш
дали помниш какво се случи след смъртта ти.
Малко преди да умреш и малко след това.
Бил - гласът - е призракът. Той описа как е умрял.
Дни преди да умра, ослепях.
Имах кръвоизлив и заспах.
Умрях на стол в ъгъла на долния етаж.
УОЛТАМ АБИ, ЕСЕКС, 1996 Г.
Няколко години по-късно потърсиха баща ми по телефона.
Беше мъж, който каза, че познава гласа.
Здравей.
- Морис, радвам се да се запознаем.
И аз.
- Влизай.
Този човек се представяше за сина на Уилям Уилкинс, Бил.
Бил, искам да ми кажеш
дали помниш какво се случи след смъртта ти.
Малко преди да умреш и малко след това.
Дни преди да умра, ослепях.
Имах кръвоизлив и заспах.
Умрях на стол в ъгъла на долния етаж.
Така ли е станало?
- Точно така.
Самата истина.
- Както казва той.
Разбира се, по онова време не знаехме как точно е умрял.
Знаехме само, че баща ти е ослепял.
Нищо повече.
- Да.
Но гласът описва смъртта.
- Точно това се е случило.
Умрял е на стол долу, в дневната.
Мама излязла за малко до магазина.
Като се върнала, вече бил починал.
Невероятно.
Да.
- Поредното доказателство.
Много интересно.
Например почукванията по стената.
Винаги са три.
Чу се странно чукане на стената.
През войната имало патрули при бомбардировка.
Когато сирените завиели, единият чукал на другия и излизали отзад.
"Готов ли си, Фред?" "Да." "Ще се видим навън."
И после обикаляли. Общували с почуквания.
Вместо да чукат на вратата, чукали три пъти на стената.
Удивително.
"Лъжица, огъната от Джанет."
Това са просто предмети. Без контекст нищо не значат.
Само че са важна част от живота на баща ми.
Вложил е време и усилия в тях.
Цялото това преживяване ми говори,
че има неща, които остават извън сетивата ни.
Когато някой ми разкаже преживяването си, а мнозина са преживели нещо,
вече не го зачерквам, а изслушвам какво му се е случило.
Записваме ли?
- Да. Да сложа колан?
Не му трябва.
Последните 29 години от живота си той прекара в проучване на паранормалното.
Тези години му доставиха може би най-голямо удовлетворение.
Разговаряхме с водещия британски специалист по призраците.
С мен е Морис Грос, най-големият парапсихолог във Великобритания.
Намираме се в обитавана от духове къща и гащите ми треперят от страх.
Откога е обладана тази къща?
Тази къща?
- Тъй вярно.
Объркали сте се. Тази къща не е обладана. Тук живея.
Разследваш явления.
Един от най-трудните ти случаи е бил с Енфийлдския полтъргайст.
Какви неща видя?
Летящи предмети.
- Какви предмети?
Тежки мебели, малки мебели. Едно канапе се преобърна
и прелетя през стаята пред мен тъкмо когато влизах.
Бяхте ли пил?
- Не.
Странно.
Привет, Юри.
- Морис.
Радвам се да те видя.
- Как си?
Приятно ми е.
- Снимаш, а?
Да.
- Идвай.
Готов ли си?
- Да.
О, боже.
Мили боже!
Пет хиляди огънати лъжици и вилици.
Много от тях са огънати от мен.
- Леле-мале.
Ето, ти се усмихна.
- Вярно е.
Каквото и да знаем за живота, за света,
все още не сме научили всичко.
Ето ни.
Все още има неща, които може би никога няма да научим.
Татко се опита да ги разбере.
Той беше прекрасен баща.
След края на случая продължи да ни навестява веднъж месечно.
Тази вечер ще е много интересна.
Ще се видя с Маргарет и майка й
от случая с Енфийлдския полтъргайст преди близо 18 години.
Той винаги носеше кутия с бонбони за всеки от нас.
Ето ме в прочутата къща в Енфийлд.
Тук ще видим Маргарет и майка й.
Той разговаряше с мама, тя му правеше чай.
Той я питаше как е, как сме всички.
Помниш ли деня, когато дойдох?
Да, помня.
- Помним, г-н Грос.
Оттогава работите по случая.
- Да.
Той не спря да идва, въпреки че работата му приключи.
Полагаше усилия и продължи да ни бъде семеен приятел.
Редовно се връщах просто да зърна къщата.
Преди две години съпругът ми ме закара с колата.
Имахме усещането, че вътре няма никого.
Докато гледахме, в дневната започна да примигва светлина.
Лампите започнаха да святкат и да изгасят.
Имах чувството, че нещо ме е разпознало.
Не искам да се връщам там.
Повече не искам.
Радвах се, че се махам. Напуснах дома си веднага щом можех.
Къде е тя?
Това е нещо, което малцина преживяват.
Трябваше да съм силна от ранна възраст и да се развивам в тази посока.
Опитай се да обясниш.
- Бях в леглото.
Разстройвах се, когато мислеха, че лъжа.
Ето така.
Знам какво преживях. Беше истинско.
Това нещо имаше пагубен ефект върху мен.
Не съм го казвала на никого, но не се чувстваш нормален човек.
Питаш се какво си.
Не забравяш това нещо.
Като се сетя за него, си го припомням с подробности.
Не съм се откъснала от него.
Не обичам да го казвам, но и сега го чувствам.
Никога не ме е напускало.
Започвам да мисля, че всички сме призраци.
В нас не живее само наследеното от родителите ни,
а и всякакви мъртви идеи.
Въпреки че са нежизнеспособни, се загнездват в нас
и не можем да ги изпъдим.
От "Призраци" на Хенрик Ибсен.
Превод и субтитри КАТИНА НИКОЛОВА