Frasier - Season 1 (1993) (Frasier.S01.BluRay/Frasier (1993) - S01E01 - The Good Son (1080p BluRay x265 Silence).bg.srt) Свали субтитрите
РАБОТАТА
Чуй се само, Боб. Следиш я до работата,
подслушваш й разговорите, отваряш й пощата.
Започнеш ли с тези неща, връзката е обречена.
Благодаря за обаждането.
Роз, имаме време за още едно.
- Да, д-р Крейн.
На четвърта линия е Ръсел от Къркланд.
Здравей, Ръсел. Аз съм д-р Фрейзър Крейн. Слушам те.
Напоследък се чувствам малко… депресиран.
Животът ми е в застой.
Не е чак толкова зле, просто…
Старият апартамент, старата работа…
Ръсел, предаването ни е към края си.
Ще мина направо на проблема, като за пример ще използвам себе си.
Преди шест месеца живеех в Бостън.
Жена ми ме заряза. Беше ми тежко.
После се върна при мен, което беше непоносимо.
Освен това практиката ми забуксува, а социалният ми живот…
Беше висене в баровете вечер след вечер.
Бях се вкопчил в един непълноценен живот
и знаех, че трябва да направя нещо, каквото и да е.
Затова приключих с брака си и се върнах в родния Сиатъл.
Само "Ястреби"!
Предприех нещо, Ръсел, и ти го можеш.
Огледай се, промени нещо.
Ако е грешка, направи нещо друго. Ще се постараеш ли?
Кажи ми. Ръсел? Май връзката прекъсна.
Не, преди 30 сек пуснахме новините.
Да му се не види!
Излях душата си пред Сиатъл,
а те слушат глупостите на Дейв за час пик!
Поне останалата част мина доста добре.
Добро предаване беше, нали?
- Брат ти се обади.
Ние, психиатрите, наричаме това "избягване". Не сменяй темата.
Казвала ли съм ти какво прави това малко копче?
Не съм твърде чувствителен. Нося на критика.
Как бях днес?
- Да видим.
Пропусна два рекламни блока, имаше общо 28 сек мълчание,
не спомена спонсорите, оплеска пулта с кисело мляко
и за теб Джери, който преживява криза на идентичността, беше Джеф.
Значи брат ми се е обаждал?
БРАТЪТ
Казах на градинаря: "Йоши, не искам дзен градина.
Ако исках да ровя чакъл, щях да се преместя в Йокохама".
Той се засегна и започна да скубе камелиите на Марис.
Нямаше как да го допусна и се заключих, докато се успокои.
Ти как би постъпил на мое място?
Извинявай, Найлс. Не усетих кога си свършил.
Не чу и думичка от казаното.
- Найлс, ти си психиатър.
Знаеш колко е досадно да слушаш за нечий глупав живот.
Така е. Впрочем, днес слушах предаването ти.
И?
Знаеш мнението ми за "популярната" психиатрия.
Знам мнението ти за всичко.
Кога за последно не си изрекъл своя мисъл?
В този момент.
Момчета, готови ли сте?
- Две кафета лате.
Не, благодаря.
Е, Фрейзър, как е да си ерген?
Чудесно. Харесвам новия си живот.
Наслаждавам се на самотата.
Естествено, Фредрик много ми липсва. Голям сладур е.
Вратар е в отбора на юношите.
Крушата не пада далече от дървото.
Ти мразиш спортовете!
- Както и той!
Чистият въздух е полезен за него.
Беше забавно да си побъбрим,
но имаме проблем, който трябва да обсъдим.
Да не е за татко?
- Да.
Сутринта ми се обади негов бивш колега от полицията.
Отишъл да го види и го намерил на пода в банята.
Боже!
- Спокойно, нищо му няма.
Пак ли ставата?
Не смятам, че занапред може да живее сам.
Какво можем да направим?
Мисля, че решението няма да допадне на никого,
но си позволих да прегледам няколко старчески дома.
Старчески дом?! Но той е още млад.
Ти не можеш да се грижиш за него.
Тъкмо започна нов живот.
Така е. Пък и никога не сме се разбирали.
И аз не мога да се грижа за него.
- Да, разбира се.
Защо?
Татко не се разбира с Марис.
- Че кой се разбира с нея?
Мислех, че харесваш моята Марис.
Харесвам я… отдалече.
Както харесваме Слънцето.
Марис е като Слънцето, но без топлината.
Е, значи се разбрахме какво ще правим с татко.
"Златна шир".
Ние се грижим вместо вас".
Така ли пише?
- Би могло.
Добре. Ще подготвя другата стая.
Фрейзър, ти си добър син.
- Такъв съм, за бога.
Двете кафенца. Нещо за хапване?
Не, изгубих апетит.
За мен - голямо парче чийзкейк.
БАЩАТА
Здравейте!
Най-сетне пристигнахме.
Татко, добре дошъл в новия си дом!
Изглеждаш чудесно.
Не ме будалкай. Не изглеждам добре.
Прекарах целия понеделник на пода в банята.
По лицето ми още си личат следите от фугите.
В този дух мина пътуването насам.
Е, събрахме се.
Хладилникът е зареден с любимата ти бира.
Има и много люти салатки, както и колсло.
Взех ти и филм с Чарлс Бронсън.
Многословието е излишно. Всички знаем защо съм тук.
Баща ви и за десет минути не може да бъде оставен сам,
а Фрейзър "намаза" да се грижи за мен, нали така?
Не, не!
Радвам се, че си тук. Така отново ще се сближим.
Това предполага, че някога сме били близки.
Аз ще занеса нещата на татко в новата му стая,
а вие, мушмороци, си намислете забавления.
Според мен жена му му изпива мозъка.
Да, ние, братята Крейн…
Чудно си подбираме жените.
Ще ти донеса биричка, татко.
Харесва ли ти как съм се обзавел?
Всичко е внимателно подбрано.
Лампата е "Корбу". Столът е "Иймс".
А диванът е копие на този на Коко Шанел в парижкото й ателие.
Нищо не си отива.
Такъв е стилът. Нарича се "еклектика".
Идеята е, че ако имаш отделни красиви мебели,
не е важно да си подхождат - те се допълват естествено.
Парите са си твои.
Какво ще кажеш за гледката? Това там е "Космическата игла".
Благодаря, че ми каза.
Тук съм роден и израснал, но не знаех.
Доставка за Мартин Крейн.
Дай го насам.
- Веднага.
Извинете! Чакайте малко!
Къде да го оставя?
- Къде е телевизорът?
В този шкаф.
- Да гледа натам.
А столът?
- Ей сега ще го преместим.
Внимателно, Найлс! Той е на "Василий"!
Татко, знам, че този стол ти е любим,
но не си отива с нищо тук.
Знам. Това е еклектика.
Найлс, ще ми помогнеш ли?
Трябва ми удължител, за да включа масажирането на стола.
О, да, това ще е финалният щрих.
Е, вече мога да ви оставя.
Закъснявам за семинар за нефункционалното семейство.
Татко, каза ли му за Еди?
За Еди ли?
- Чао.
Татко, само без Еди!
- Той е най-добрият ми приятел.
Подай ми бирата.
- Но той е странен.
Тръпки ме побиват от него. Все ме гледа втренчено.
Въобразяваш си.
Не, татко, не. Извинявай, но това няма как да стане.
Еди няма да живее тук.
ЕДИ
Здравей, Найлс. Извинявай за закъснението.
Тъкмо излизах, когато татко реши да прави обяд и спретна малък пожар.
Изминалата седмица беше същински ад.
Когато съм там, се чувствам застрашен.
Като изляза, се чудя какви ги върши. Виж ме, аз съм кълбо от нерви.
Трябва да се успокоя. Двойно еспресо, моля.
Случайно да пазиш от брошурите за онези… домове?
Разбира се. Не забравяй, че Марис е с пет години по-възрастна от мен.
Наистина ли смяташ, че е необходимо?
- Да, за жалост.
Вече нямам собствен живот.
Във вторник не ходих на театър, в сряда - на симфоничен концерт…
В петък нямаше ли да ходиш на опера?
Да, заповядай.
- Благодаря.
Найлс, има ли вероятност вие с Марис да…
Странно е, че го казваш. С Марис наскоро го обсъждахме.
Според нас трябва да разделим отговорността.
Ще го вземете при себе си ли?
- Не, за бога!
Но ще ти помагаме финансово за домашна помощница.
Какво?
Да готви, да чисти и да помага на татко да се раздвижва.
Има ли такива ангели?
- Знам една агенция.
Ще им кажа да ти пратят няколко кандидатки.
Не знам как да ти се отблагодаря!
Обзема ме силно желание да те прегърна!
Спомни си думите на мама: "Здрависването е като прегръдка"
Мъдра жена.
ДОМАШНАТА ПОМОЩНИЦА
- Досега не съм бил по-впечатлен.
Какво й имаше на тази?
Оглеждаше като немска овчарка.
- Оглеждала била.
Живяла е две години с майка Тереза.
Ако бях майка Тереза, щях да си пазя бижутата.
Тази е последната. Моля те, не бъди толкова дребнав.
Здравейте. Хванахте ме да бъркам в кацата с мед.
Аз съм Дафни. Дафни Мун.
Фрейзър Крейн. Заповядайте.
- Благодаря.
Това е баща ми - Мартин Крейн.
Татко, това е Дафни Мун.
- Приятно ми е!
А ти кой си?
Това е Еди.
Наричам го Еди Спагети.
Защото обича паста ли?
- Не, има глисти.
Седнете, г-це Мун.
- "Дафни". Благодаря.
Каква красота! Много удобен фотьойл.
Винаги съм казвала: "Започни с едно добро нещо,
пък другото, когато имаш пари."
Предлагам да ни разкажете за себе си, г-це Мун.
По принцип съм от Манчестър, Англия.
Нима? Чу ли, татко?
На метър от нея съм. Не съм глух.
В Америка съм едва от няколко месеца,
но имам опит в грижите за дома и с физическата терапия,
както е видно от автобиографията ми.
Аз…
Били сте полицай, нали?
- Да, откъде знаеш?
Честно казано, понякога познавам.
Нищо сериозно. Просто долавям някои нещица за хората.
Е, не мога да позная числата от лотарията.
Иначе сега нямаше да си бъбрим така сладко, нали?
Да. Ще ви обясня какви ще са задълженията ви.
От вас ще се очаква…
- Почакайте.
Долавям нещо за вас.
Вие сте цветар.
Не, психиатър съм.
Е, то е на приливи и отливи.
Обикновено познавам по онова време от месеца.
Май ви издадох малката си тайна.
Гроб сме.
Г-це Мун, май научихме всичко за вас.
Че и малко отгоре.
Ти си куче, нали?
Ще ви се обадим, г-це Мун.
- Защо да чакаме?
Назначена сте.
- Чудесно!
Чакай, чакай. Забрави ли?
Нали се разбрахме да решаваме насаме?
Така е. Напълно ви разбирам.
Отивам в тоалетната.
Нали имате тоалетна?
- Да.
Обичам Америка.
Татко, какво правиш?
- Искаше да избера. Ето, избрах.
Тая е ку-ку. Не ми харесва.
- Какво ти пука?
Тя ще е тук, когато теб те няма.
Тогава… какъв ми е проблемът?
Дафни!
Назначена сте.
- Чудесно!
Имах предчувствие.
- Каква изненада.
Утре ще си донеса нещата.
Нещата ли? Извинявайте, явно е станало недоразумение.
Работа не върви с жилище.
- Дамата в агенцията…
Допуснала е грешка. Работата е почасова. Няма как.
Чакай малко, Фрейзър! Да го обсъдим.
Няма какво да обсъждаме.
- Вие се разберете,
а аз се връщам при изящното африканско еротично изкуство.
Дафни, най-добре си вървете.
- Е, добре.
Не се тревожете. Ще се свържем с вас.
Ако не по телефона, то по тостера.
Не искам да живея с чужд човек.
- Защо?
Първо, нямаме стая за нея.
- А тази срещу моята?
Кабинетът ми? Искаш да се откажа от кабинета си,
където чета и се раждат най-дълбоките ми мисли?!
Използвай кенефа като всички останали.
Ще свикнеш.
- Не искам да свиквам.
Стигат ми толкова промени. В нов град съм, на нова работа,
разделен съм от сина си, което само по себе си ме влудява.
А сега живея с баща ми и с неговото куче.
Това ми е предостатъчно.
Идеята да наема човек имаше за цел да ме разтовари.
А не да ми е бреме.
- Чу ли го, Еди?
Ние сме бреме.
- Татко! Преиначаваш думите ми.
Казах го в най-положителния смисъл.
Като "ех, че приятно бреме" ли?
Да, нещо подобно.
- Не само ти си прецакан.
Преди две години, малко преди да се пенсионирам,
един тъпак остави куршум в бедрото ми.
Наложи се да сменя стика за голф с този бастун.
И аз имах планове.
И колкото и да не ти се вярва, те не включваха съжителство с теб.
Старая се да помогна.
Опитвам се да съм добър син.
- Не се тревожи за това.
Когато си отида, може да се отърсиш от чувството за вина.
Това ли мислиш, че е причината?
А не е ли?
- Разбира се!
Но все пак го направих.
Приех те. И за твое сведение го направих с желание,
защото си ми баща.
А ти как ми се отплащаш?
Откакто си дошъл, чувам само заядливи коментари
за едно или за друго.
Дадох всичко от себе си, за да ти предложа дом.
Можеше поне веднъж да кажеш "благодаря".
Едно скапано "благодаря".
Ела, Еди, време ти е за вечеря.
Излизам.
ЛУПЕ ВЕЛЕС
Трябва да преместят тоалетната по-близо до студиото!
Продължаваме след обявите.
Това не може ли да е на запис?
Какво те мъчи?
- Извинявай.
Имам проблем с баща ми заради жената,
която той иска да наема.
Мислех, че започвам нов живот. Дори си го представях.
И изведнъж… Не знам.
Чувал ли си за Лупе Велес?
Лупе Велес - филмовата звезда от 30-те.
Кариерата й се разпада
и тя решава да направи последна стъпка към безсмъртието.
Смята, че щом няма как да я помнят с филмите й,
ще запомнят смъртта й.
А Лупе иска само да я помнят.
И така, тя планира пищно самоубийство.
Цветя, свещи, копринени чаршафи, сатенена пижама,
чудесни грим и прическа, всичко.
Взема голямо количество хапчета,
ляга на спалнята и си представя колко добре ще изглежда
на първа страница в сутрешния вестник.
За жалост хапчетата не са добра комбинация с лютата енчилада,
която тя избира за последно ястие.
Тръгва към банята,
спъва се, забива глава в тоалетната и така я намират на другия ден.
Има ли причина за този разказ, Роз?
- Да.
Въпреки че понякога нещата не се случват, както искаме,
все пак може да се наредят.
И как са се наредили за Лупе,
видяна за последно с глава, забита в тоалетната чиния?
Тя искала само да я запомнят.
Дали ще забравиш тази история?
Продължаваме. Роз, кой е следващият ни слушател?
Мартин е на първа линия.
Има проблем със сина си.
Здравей, Мартин. Аз съм д-р Фрейзър Крейн.
Слушам те.
- За първи път се обаждам.
Добре дошъл в предаването! Как мога да ти помогна?
Наскоро се преместих при сина си и…
Нещо не се получава.
Между нас има напрежение.
- Представям си.
Според теб каква е причината?
Не съм забелязал, че той е планирал да започне нов живот.
Малко му преча.
- Тези неща са двустранни.
Може би и синът ти не е забелязал
как се променя твоят живот.
Именно! Повтарям му го, откакто се нанесох!
Сигурен съм, че той оценява прямотата ти.
Понякога май е по-добре да не си отварям устата.
Това е добър съвет за всички ни.
Нещо друго?
Тревожа се, че синът ми не знае, че оценявам какво прави за мен.
Защо не му го кажеш?
Знаете как е между баща и син. Подобни неща трудно се казват.
Ако това ще помогне… подозирам, че синът ти знае как се чувстваш.
Това ли е всичко?
- Да.
Благодаря, д-р Крейн.
- Беше ми приятно, Мартин.
Чу ли? Казах "благодаря"!
- Да, чух.
Д-р Крейн? Клеър е на четвърта.
Трудно й е да преодолее края на връзката си.
Здравей, Клеър. Слушам те.
Аз…
Много съм объркана!
Скъсахме преди осем месеца, но не мога да го преодолея.
Болката не си отива. Сякаш съм в някакъв постоянен траур.
Клеър, ти си в траур.
Но не заради загубата на приятеля си.
Ти тъгуваш по живота, който сте си представяли.
Забрави го.
Нещата невинаги стават така, както ги планираме.
Това не е непременно лошо.
Нещата винаги някак се наместват.
Чувала ли си за Лупе Велес?
Лека нощ, Сиатъл. Обичаме те!
© 2023 Translator's Heaven