Frasier - Season 1 (1993) (Frasier.S01.BluRay/Frasier (1993) - S01E02 - Space Quest (1080p BluRay x265 Silence).bg.srt) Свали субтитрите
БОЖЕ, НЕ Е БИЛО СЪН
Добро утро, д-р Крейн.
Не сте ранобуден, а?
Няма значение, аз съм.
Добрият медицински работник става с ерекцията.
Вече се погрижих за баща ви.
Прекрасен човек. 30 г. в полицията.
Вече разбирам защо искате да живее с вас,
въпреки че малцина синове биха го сторили.
Не и безплатно.
Кафето е готово и си позволих да напазарувам.
В Сиатъл не предлагат шкембе, нали?
Вие коя сте?
Дафни. Дафни Мун. Вчера се нанесох.
Наехте ме да се грижа за баща ви.
Разбира се, извинете.
Не съм на себе си, докато не се избръсна и изкъпя.
Да, знам ги сутрешните ритуали.
Не мога да се понасям,
докато не отмия гадостите в устата си.
Г-це Мун,
за в бъдеще ще ви помоля да ми спестите подобни разкази.
Благодаря. А сега - кафето ми.
Млякото се е пресякло, а боклукомелачката е блокирала.
Добро утро и на теб, татко.
- Утро беше преди два часа.
Загърни палатката. В къщата има дама.
Това не е моето кафе!
Къде ми е фино смляното кенийско кафе от "Старбъкс"?
Това е. Дафни му добави черупки от яйца подправки.
Докарала го е - един път!
На мен ми харесва. Придава му острота.
Сядай. Закуската ти е готова.
- Не, татко.
Аз закусвам само черно хлебче с малко кисело мляко.
Това е храна за кифли.
А и вече ти направих закуска. Приготвих ти яйца в гнездо.
Специалитетът на сем. Крейн.
Пържени яйца, давещи се в мазнина,
върху канапе от издълбан бял хляб.
Едва ли не чувам как задира лявата ми сърдечна камера.
Искаш ли сирене отгоре?
- Не.
Искам малко разредена кръв, за да стигне съсирекът до мозъка ми.
Няма ми кафето, няма ми закуската.
Боже, не е било сън.
Тъпкано ще му го върна. И дребното му псе ще намаже.
Къде ми е вестникът? Кой ми открадна вестника?
Г-жо Евърли, дърт прилеп, знам, че сте вие!
Ето го. Прибрахме го.
Извинете, извинете…
Чакайте малко. Това…
Къде е ластикът? Някой е чел този вестник.
Не се тревожете, няма да ви кажем какво пише.
Не става дума за това. Татко!
Моля те, ела и седни.
Сега ще държите реч, нали?
А, да, забравих. Вие сте гадателка.
Да, но всеки би се досетил какво предстои.
Да изясним нещата.
Не съм "ранно пиле".
Бавно навлизам в деня.
Първо пия кафе.
Черупките от яйца и другите боклуци отиват в кофата.
След това ям нискокалорична закуска с много фибри.
Накрая сядам и чета чисто нов, неотварян вестник.
Ако някой наруши сутрешния ми ритуал,
не мога да функционирам.
Радиопредаването ми страда и като вълни в езерце
това се отразява на слушателите,
които разчитат на моите съвети, за да оправят живота си.
Може да ви звучи превзето,
но на мен това ми харесва и държа на него.
То е магията, която ме допълва.
Свиквай.
Знам, че е стресиращо и за всички ни е ново,
но съм сигурна, че скоро ще се спогаждаме чудесно.
Май някой се е скрил на топло.
- За бога!
Долу, Еди, долу!
Казах "долу"!
Добро момче! Еди, слез долу. Добър Еди! Моля те, слез долу.
Слизай, бе!
Татко, не мога да си чета вестника. Еди ме зяпа!
Защото си много живописен сутрин. Не му обръщай внимание.
Опитвам се.
- Говоря на кучето.
За нищо на света!
Слушате д-р Фрейзър Крейн.
Темата днес са досадниците.
Онези, които нарушават личното ни пространство.
Съседът, който надува музиката. Човекът, който сяда до вас в киното,
въпреки че има още 50 свободни места.
Да се върнем на обажданията.
Повтарям, че днешната тема са досадниците,
тъй като много от вас вече може да са забравили.
Д-р Крейн, Ленард от Евърет е на втора линия.
Здравей, Ленард. Слушам те.
- Здравейте, д-р Крейн.
Малко съм нервен, но ще започна.
Преди няколко години развих страх от големи открити пространства.
Когато вляза в мола, ме облива студена пот.
Обзема ме неистов страх и бягам вкъщи.
Да, Ленард, а коментарът ти за досадниците?
За тях нищо. Просто сега ме е страх да изляза навън.
Не съм виждал човек от осем месеца.
Ленард, изглежда, имаш сериозен проблем,
известен като агорафобия.
Но не си сам.
Съвсем сам съм, д-р Крейн.
Ленард, проблемът ти е твърде сложен да го обсъждаме в ефир.
Остани на телефона,
за да ти препоръчаме квалифициран терапевт.
Това беше всичко за днес.
Слушахте д-р Фрейзър Крейн по радио КАСЛ.
Следват новините.
А после - Боб Бриско - Булдога и спортното шоу "Гонзо".
Никога не го пропускам.
Как ли пък не!
Искаш ли си съобщенията?
Роз, задръж ги. Ще остана още малко тук.
Днес изпитвам силна нужда от усамотение.
Имам чудесна книга, удобен фотьойл и шумоизолирана кабина.
Здрасти, докторе. Как си?
- Какво правиш тук, Булдог?
Предавателят в студиото ми се развали.
Трябва да водя шоуто от тук.
Къде ми е касетата?
Някой ми е откраднал касетата!
Това е гадно! Пълна тъпня! А, ето я.
Махам се.
Между другото, докторе,
чух какво каза на онова момче, което мечтае да убие родителите си.
Знаеш ли аз какво бих му казал? Спорт.
Излизаш на терена и разбиваш глави. Това ще оправи нещата.
Жалко, че серийните убийци нямат ракети за скуош.
Къде е ми е касетата с Ласорда?
Това е напълно… А, ето я.
Почакай. Трябва да те попитам нещо.
Гари! Скъсах с него преди три седмици.
Сексът беше приличен, но малко ограничен…
Не, не. Не беше зле в леглото.
Знаеше кое къде се намира.
За съжаление само по мъжкото тяло.
Да, без никаква страст.
Сякаш си мислеше за друга. И аз си мислех за друг.
Не съм сама. Трябва да затварям.
Ще се чуем по-късно. Чао, мамо.
Това беше майка ти?
- Да, защо?
Говориш с майка си за тези неща?
Ние сме възрастни хора. Говорим си за всичко.
Много хубаво.
Ти не говориш ли с баща си по този начин?
Не. Почти не разговаряме.
Сериозно?
- С него не си приличаме много.
Всъщност с брат ми сме взели повече от мама.
Ако не беше биологично невъзможно,
бих се заклел, че някой е оставил баща ми в кошница на прага.
Сладкишче, къде ми е тонрежисьорчето?
Някой ти говори, Фрейзър.
- Хайде, по-живо!
Да, обади се, че идва насам.
Искаш ли да отидем отсреща за по едно кафе от скъпото?
Някой друг път.
Сега ще продължа да си търся усамотение,
където баща ми,
Мери Попинс и адската хрътка не могат да ме открият.
А може да поседна
на сянка под някое дърво и да си чета в тихия парк.
НАЙ-ДОБРИЯТ ПЛАН…
Здравейте!
Има ли някого?
Татко? Дафни?
Еди?
Нима е възможно?
Тореадоре, не разливай по пода.
Използвай плювалник или умивалник.
А слонът отвръща: "Той е с мен."
Д-р Крейн, прибрали сте се.
Ние се връщаме от физиотерапия.
О, браво! Чудесен ден!
Не че не се радвам да ви видя,
но тъкмо зачетох една много вълнуваща глава.
Разбирам.
Искате ли да ви направя един хубав чай?
Не, налях си вино. Благодаря.
Ясно.
Какво четеш?
- На теб няма да ти е интересна.
Не се знае. Добра ли е?
Още не съм оформил мнението си.
Нямам възможност да стигна до този момент.
Дебела е.
Татко, не искам да те засегна,
но ако не възразяваш, би ли ме оставил да си чета книгата?
Няма проблеми.
Какво правиш?
- Оставям те на мира.
Много е дразнещо!
- Ама че си!
Какъв ти е проблемът? Цяла седмица киселееш.
Добре, ще ти кажа.
Нямам миг спокойствие в собствения си дом!
Прощавай! Когато ме покани,
не знаех, че трябва да седя закопчан за радиатора в стаята си.
Може би само вечер.
- Това го чух!
Разбира се, че чуваш. Вечно си наоколо!
Винаги си бил такъв.
Беше превзето хлапе, а с годините си станал още по-зле.
Ти и твоите сутрешни ритуали!
Трябва да пиеш кафе, трябва да ти ходим на пръсти.
Трябва ти това, трябва ти онова. Каква си ми нежна орхидея!
Не съм длъжен да те слушам.
Като искаш всичко да ти е идеално, защо не живееш в сапунен мехур?
Звучи много примамливо!
Най-после малко тишина и спокойствие!
Здравей, Фрейзър.
- Това новият ад ли е?
Така ли поздравяваш брат си?
Кафе лате, моля.
Извинявай, Найлс, опитвам се да си чета книгата,
но където и да отида, все ме прекъсват.
"Холотропичен ум" от Станислав Гроф.
Харесва ми изводът му, че промяната в начина на дишане
може да предизвика различни състояния на съзнание.
Чудесно! Сега разбрах края!
Извинявай. Не съобразих.
Много благодаря.
Как е татко?
- Татко ли?
Човекът, който ме влудява?
И заради когото се страхувам от входната врата на дома си?
Човекът, който ме изгони от собствения ми дом?
Как е работата?
Найлс, не знам какво да правя.
С татко пак се скарахме.
Страхувам се, че ако останем под един покрив,
ще разрушим непоправимо отношенията си.
Каква е алтернативата?
Ако не се чувствах виновен,
щях да го направя от самото начало.
Да преместя татко и Дафни в някое малко апартаментче.
Не е минало много време, Фрейзър. Дайте си шанс.
Спомни си защо го прие при теб.
- Припомни ми.
Искаше да се сближите.
- И все още искам.
Много го искам, но ми се струва невъзможно.
Не мога да си чета книгата, не мога да си изпия кафето,
нямам спокойствие в собствения си дом.
Значи искаш да се сближиш с татко, но не искаш той да е наблизо?
Задай си въпроса, седна ли да поговориш с него?
Имам предвид истински разговор.
Ами…
Може би не съм дал всичко от себе си.
Предполагам, че го дължа на стареца, нали?
Благодаря ти, Найлс. Ти си добър брат
и си ценен за психиатричното съсловие.
И ти си добър брат.
ДВАМА БЕЛИ МЪЖЕ, КОИТО СИ ГОВОРЯТ
Дафни!
Какво правят нещата ми тук?
Коженият ми фотьойл, лампата ми "Тисами"?
Ще ги свалим в мазето.
Няма място в кабинета, защото донесох моите неща.
Обсъждахме го снощи, помните ли?
- Разбира се.
Мисля да помоля странния малък човек от поддръжката
да ми помогне с пренасянето.
А, да, Кайл. Поздрави го от мен.
Само ми припомнете. С кое око ме гледа?
С кафявото.
Дафни прибра вечерята ти в хладилника, ако си гладен.
Благодаря, не съм.
Татко…
Извинявай, че избухнах днес.
Забрави го. Аз го забравих.
Не е тайна, че между нас има много напрежение
и смятам, че една от причините е,
че досега не сме имали възможност да поговорим и…
Мислех си да проведем разговор.
- Точно сега ли?
Смятам, че моментът е подходящ.
- По-късно ще е по-добре.
Няма да е продължителен разговор.
Трябват ми само три минути от живота ти.
Дано да са само три минути, защото започва моето предаване.
Добре. Ако искаш, ще настроя таймера за яйца на три минути.
За какво искаш да говорим?
Идеята е да проведем откровен разговор
като нормални хора, без да се дразним взаимно.
Готови?
Начало.
- Това е тъпо.
Една секунда. Това ли е рекордът?
Да видим дали можем да го бием.
Готови? Начало.
Какво ще кажеш за "Ястребите"?
Без спорт.
- Без опера.
Съгласен съм.
Готови? Начало.
Идеята е твоя. Ти започни.
Добре. Ще ти разкажа нещо за себе си, което не знаеш.
Преди шест месеца,
когато с Лилит се карахме,
изпаднах в толкова тежка депресия,
че се качих на един перваз
и се запитах дали си струва да живея.
Тогава… се сетих за Фредрик.
И не скочи, а?
Браво, татко!
Нямах представа.
Това е и същността на този експеримент.
Да си кажем неща, които не знаем един за друг.
Уязвими неща. Сега е твой ред.
Добре.
Преди около два месеца
бях в мазето и разглеждах снимки с майка ти.
Изведнъж нещо ми влезе в окото.
И докато се опитвах да го извадя,
открих, че мога да си обърна клепача наопаки като децата по лагерите.
Това ли е? Това уязвимо ли е?
Много болеше!
- Не става дума за такава болка.
Говоря за емоциите ти, за душата ти.
За някакво сърцераздирателно преживяване.
Подобно на това ли?
- Все гледаш да затапиш.
Това е тъпо.
- За мен не е!
Какво да очаквам от теб? Ти си най-студеният,
недружелюбен, твърдоглав, инатлив, студен старец!
Два пъти каза "студен", мрънкало.
- Мрънкало?! Мрънкало?!
И "мрънкало" каза два пъти!
- Страшен дразнител си!
И ти не си по-добър. Знаеш ли какво си ти?
Ще ти кажа по-късно. Предаването ми започва.
Татко, ти не разбираш колко сериозно е положението.
Няма ли да престанеш?
Изобщо не се разбираме и нещата се задълбочават.
Не знам как да го кажа, но… Аз…
Страхувам се, че трябва да…
- Знам какво искаш да кажеш.
Искаш най-доброто за нас. Искаш да ме изхвърлиш.
Така ти ще имаш пространство, аз също,
и ще сложим край на тези препирни.
Да. Не беше трудно за казване.
Но има една подробност. Няма да се махна.
Какво?
Ти искаше да създадем идеалната връзка между баща и син,
да се сближим.
За това са нужни поне две години, а не два дни, нали?
Ти си психиатърът.
Две години, а?
- Ще минат като миг.
Или ще приличат на цяла вечност.
Готов съм да опитам, ако и ти си съгласен.
Добре.
- Чудесно.
Искаш ли да пийнем по бира?
Никога не си ми предлагал подобно нещо.
С удоволствие бих пил бира с теб.
Тогава побързай, защото магазинът затваря след десет минути.
ЗА ЕДНИ - КИЛЕР ЗА ДРУГИ - УБЕЖИЩЕ
Лека нощ!
© 2023 Translator's Heaven