Frasier - Season 1 (1993) (Frasier.S01.BluRay/Frasier (1993) - S01E04 - I Hate Frasier Crane (1080p BluRay x265 Silence).bg.srt) Свали субтитрите
Татко, той пак ме зяпа. Трябва ли да ме зяпа непрекъснато?
Знам ли. Еди, трябва ли?
Явно трябва.
Че с какво толкова го впечатлявам?
Главата ми прилича на кофа, така ли?
Да не съм някаква кучешка енигма?
Помисли и кажи.
Вечерята е готова, господа.
Да ти помогна ли да раздигаш?
- Не, трябва да ги подредя.
Какви са тези неща?
Мой стар случай от полицията, убийството "Хлипащият лотус".
Още ли го чоплиш? Опитва се да го разреши от 20 г.
И няма да мирясам, докато не го разреша.
Ченгетата развиват дадени инстинкти,
а моят ми подсказва, че мога да го разреша.
Явно пропускам някоя дреболия.
Ще ти кажа коя: кой е убиецът.
Хубаво, че все още си отдаден.
- Това просто ми е хоби.
Някои строят яхти в гаража.
Аз искам да разбера защо някой убива проститутка
и навира тялото й в торба за боулинг.
Отпускащо е.
Здрасти, Найлс.
- Малко закъснях.
На тръгване Марис се сдърпа с груба телефонна операторка
и се разстрои.
Не ти ли се струва, че Марис е малко напрегната?
Може би трябва да потърси помощ.
- Търси, нали затова все звъни.
Добър вечер, д-р Крейн.
- Здравей, Дафни, радвам се да те видя.
Парфюмът ти е очарователен.
Сигурно е от соса за салатата.
Г-жа Крейн няма ли да дойде?
- Боя се, че не.
И стига с това "д-р и г-жа Крейн".
За теб сме Найлс и…
Марис.
- Да. Марис.
Радвам се, че се отби.
- Не бих го пропуснал.
Е, вечерята е готова. Можем да започваме.
Добър апетит.
- Къде отиваш?
Да вечерям в кухнята.
- Стига глупости.
Не може да вечеряш сама в кухнята. Ще дойда при теб.
Всички ще ядем тук, като семейство. Точка по въпроса.
Колко приятно, също като у дома.
Умирам от глад.
- И аз.
Вече не казваме ли молитвата?
Да, забравих.
Благодарим Ти, Господи, за насъщния.
Ти благослови трапезата ни с изобилие.
Благодарим Ти, че събра семейството.
Благодарим Ти и за другите Ти дарове.
И да не забравяме да споделяме
с окаяните.
- Стига си ме зяпал.
Не зяпам!
Амин.
Фрейзър, чете ли днешната статия на Дерек Мен?
Споменава те.
- Не съм я чел.
Не е ласкателна.
Ще ми се да я бях прочел.
- Защо не каза веднага?
Кой е Дерек Мен?
Води рубриката "Мен за града" на "Таймс".
Измисля невероятни неща.
Понякога - адски смешни. Какво пише за теб?
"Мразя Фрейзър Крейн."
Съжалявам.
Това ли е? "Мразя Фрейзър Крейн"?
- Не се засягай.
Не се засягам.
Знаех, че при този занаят
ще съм изложен на критики. Това е цената на славата.
Благодаря за вестника, Найлс.
И ти благодаря, че си го подчертал с жълто.
Кой иска вино?
Аз.
- Дафни, салатата е божествена.
Защо говори такива неща?
Сигурно е заради морковите, обича ги от малък.
Нямах предвид Найлс, а Дерек Мен.
Защо го е написал? Нищо не съм му направил.
Нападките му са напълно неоснователни.
Та аз съм лечител, за бога!
- О, я стига!
Имам право да съм разстроен.
Няма да се насладя на вечерята, ако не го хвърля в боклука.
Исках да прочета нещо.
Какво?
- Нищо.
Кажи де.
- Зарежи.
Защо не можеш да ми кажеш?
- Става дума за тайната на М. Татчър
как се отглеждат цинии. Доволен ли си?
Не точно.
НИМА?
Лорейн, успокойте се
и се опитайте да ме изслушате.
Ще опитате ли?
- Добре.
Браво, добро момиче. Проблемът ви…
Боже, другата линия.
Някой се опитва да се свърже. Нещо против да вдигна?
Не, моля.
Тя се е озовала в много интересна ситуация,
нали, Роз?
Да.
Готово, приключих.
- Добре, Лорейн.
Изслушайте ме много внимателно.
Изглежда проблемът ви…
Съжалявам, след малко ще се включа.
За човек с толкова много проблеми тя определено е популярна.
Продължете, д-р Крейн.
Не мога да повярвам, пак звънят.
- Чакайте малко.
Причината да вдигате е същата като за промяната на кариерата
и скъсването с приятеля ви.
Мислите, че пропускате нещо,
"по-добрата оферта от другата линия".
Отсега нататък приемайте по едно обаждане,
проучете и преживейте всяко едно от тях
и ще бъдете по-силна личност.
Разбрахте ли ме, Лорейн?
- Е, пак съм на линия.
Благодарим ви за обаждането.
Останаха ни само 2 мин., затова ще завърша с нещо лично.
Вероятно някои от вас знаят, че вчера
Дерек Мен ме спомена в "Мен за града".
Той пише: "Мразя Фрейзър Крейн."
"Мразя Фрейзър Крейн."
Каква язвителна критика!
Дръпни се, Волтер.
Назад, Х.Л. Менкен, градът си има нова звезда.
Човек се чуди колко ли часове
Дерек Мен е стоял пред компютърния монитор,
преди пръстите му да оживеят
и да изкълват шедьовъра
"Мразя Фрейзър Крейн."
По-мека критика с добре премислени, обосновани
и градивни аргументи срещу нашето предаване
само би ни загубила времето.
Но не и нашият г-н Мен.
Скъпи слушатели, когато рубриката на г-н Мен се озове на прага ви,
четете я, насладете й се, но най-вече я ценете,
защото един ден този човек ще влезе в пантеона на безсмъртните.
Ако имаме късмет, този ден ще настъпи скоро.
Аз съм д-р Фрейзър Крейн.
О, ДА!
Фрейзър, странно, че те сварвам тук.
- Винаги съм тук.
Преди 20 мин. не беше. Чете ли "Таймс"?
- Не.
Запазих ти го. Погледни рубриката на Дерек Мен.
За втори път от сума ти време ми даваш вестник.
Що не си направиш график?
Здравейте, май не се познаваме.
Запознахме се 3-4 пъти, Найлс. Аз съм Роз Дойл.
А, да, разбира се, на…
По време на…
Преуспял съм, не бива да се притеснявам. Къде се запознахме?
В радиостанцията.
Ще ви повярвам. Приятно ми е да ви видя отново.
Г-н Мен май е слушал предаването.
- Виждам.
"Вчера д-р Фрейзър Крейн се заяде,
че не съм критикувал предаването му аргументирано.
Е, той сам си го изпроси, така че, ето."
Боже, цялата колонка е за предаването ти.
И не е ласкателна.
Накрая критикува и "малоумната ти асистентка."
Но това съм аз!
А, сега си ви спомних.
"Не знам кое в шоуто на Крейн мразя най-много:
помпозният му, лицемерен стил,
самодоволните сравнения със собствения му живот
или гласът му
с неговия бутафорно състрадателен, мазно сладък тон,
който ме кара да се питам дали Крейн е завършил медицина
или е бил в култ за промиване на мозъци."
Продължава и на 12-та.
- Прочетох достатъчно.
Да ви донеса ли нещо?
- Как може да говори такива неща?
Такава ми е работата, аз съм келнер.
Не искаме нищо, благодаря.
Фрейзър, знам, че е гадно, но след няколко дни ще отшуми.
Имаш право. Ядоса ме,
но да мъстя ще значи да падна до неговото ниво.
Най-добрият отговор е никакъв отговор.
"Помпозен и лицемерен". Нима?
Този г-н Мен дори не познава граматиката.
На всеки пет думи поставя многоточие.
Вероятно обича да пише точки с пастелчето,
с което драска тези безсмислици.
Д-р Крейн, Стюарт е на втора.
Той има проблеми със закъснялото удовлетворение.
Ще почака!
Не знам за какъв се мисли Дерек Мен,
но ако е решил, че може да се крие зад вестника като хлапе зад дърво,
жестоко се лъже. Ще ви кажа какъв всъщност е той.
Изобщо не е "мен" /мъж/, а е полумъж.
На коя линия беше Стюарт?
Той затвори.
Днес оставям след себе си всякакви трупове.
Да видим кой е на пета.
Здравейте, аз съм д-р Фрейзър. Слушам ви.
Хубаво, защото и аз ви слушах.
А вие сте?
- Дерек Мен.
Разбирам.
Никой глупак от Бръшляновата лига не може да ме нарича полумъж,
така че какво ще кажете да уредим тая работа като мъже?
Намеквате, че искате да се бием?
Не намеквам, направо го казвам.
Под "бой" имате предвид бой с юмруци?
- Не, мислех да се замеряме с пайове.
Е, навит ли сте или не сте достатъчно мъж?
Продължаваме след рекламите.
Отново сме в ефир.
Неочаквано ни се обади Дерек Мен.
Е, какво решаваш, Крейн?
Ще се биеш ли с мен или не?
- Глупости.
Да, ти си шубе, както си и мислех.
Не, просто цивилизованите хора не се бият.
Роз, може би слушателите ни имат мнение по въпроса.
Имаме ли слушатели на линиите?
- От първа до осма смятат, че си шубе.
Шубе си, Крейн, признай си.
Не съм шубе!
Ние сме зрели, разумни хора, не пещерняци!
Хубаво, щом искаш бой, ще си го получиш, само кажи кога и къде!
Площад "Кингсли", точно пред офиса ти, до старата статуя. Утре по обед.
И не се измъквай.
- Няма.
И ти не се измъквай, защото и аз знам къде е твоя офис
и къде живееш и ще те намеря.
Кой друг иска парче от мен?
ТИ ЛИ СИ, ЕДИ?
Отново ли разследваш убийството?
Да, изрових снимки от местопрестъплението.
Искам и аз да ги видя.
Тя се е казвала Хелън.
Да.
Сигурно си ги виждала в някой вестник.
Не, докоснах снимката и усетих нещо.
Будалкаш ме.
Тя е имала много мъже в живота си.
- Сериозно? Тя беше проститутка.
Не, имала е четирима братя.
Невероятно.
Наистина имаше четирима братя.
Какво друго "виждаш"?
Хайде, кажи ми.
Не мога да го пускам и спирам като чешма.
Опитай, моля те. Какво друго виждаш?
Нищо.
Не, чакай.
Виждам мъж.
- Така ли?
Елегантен мъж.
Носи островърхи обувки и шлифер.
Да, и?
- Слиза от някакъв асансьор.
Върви по дълъг коридор.
Тя не знае, че той идва.
Отваря вратата.
Здравейте.
Понякога виденията ми се объркват.
Какво става?
Ако не си убил проститутка, когато беше на 12 г., нищо.
Днес слушахме предаването. Справи се страхотно с онзи Дерек.
Накара ме да се гордея с теб.
Най-ми хареса, когато те призова на бой и ти прие.
Нали?
С нетърпение го чакам.
Е, ние няма наистина да се бием.
Как така?
Ами вече спечелих войната на думи.
Какво ще спечеля от един юмручен бой?
Фрейзър, май нещо не разбирам.
Той те предизвика, а ти се измъкваш?
Зрелите хора използват интелекта си
да разрешават различията си.
- Истинските мъже не подвиват опашка!
Подстрекаваш ме да се бия?
- Определено. Ти му обеща.
Не се чувах какво говоря, още не бях обядвал.
Трябваше да се досетя. Историята с Били Кризъл се повтаря.
Какво каза?
Нещо за някой си Били Кризъл.
- А стига бе, това беше преди 30 г.!
Кой е Били Кризъл?
Хлапе в пети клас, което ме мъчеше.
И Фрейзър се подигра с подстрижката му.
Той започна, подигра се с кръпките на ръкавите ми.
Те трябваше да се бият след часовете, но нашата "Кръпка" не се появи.
Имах урок по кларинет!
Само не ми напомняй.
И бащата на Били беше ченге. Момчетата ме подиграваха години наред.
Когато не можех да ида с тях на кръчма, питаха: "Да нямаш урок по кларинет?".
Не можа ли да се срещнеш с Били след урока?
Би ли ни извинила за малко?
Разбира се.
Имам чувството, че често ще ви извинявам.
Татко, съжалявам, ако съм те изложил,
че преди 30 години не убих Били Кризъл,
но сега ситуацията не е същата.
- Същата е.
Вече съм зрял, завърших медицина, имам обществено положение
и не разрешавам проблемите си с побоища!
- Той те предизвика, ти прие.
Искаш да се прибера с посинено око?!
Искам да направиш това, което каза, че ще направиш!
Говори за медицината,
интелекта си и мястото си в този град,
но знаеш ли какво? Всичко е един голям урок по кларинет.
Дори не мога да те гледам.
РЕКВИЕМ ЗА ЛЕКАТА КАТЕГОРИЯ
Излизам от душа,
поглеждам навън и виждам, че боклукчията ме зяпа.
Попитах: "Добре ли ме огледа?", а той: "Не съвсем. Завърти се."
После се усмихна. Липсваше му един зъб. Това съсипа цялата романтика.
Защо ми разказваш тази история?
За да те отвлека от мисълта, че след малко ще идеш на площада
да те спукат от бой.
Да ти е хрумвало, че може пък аз да спечеля боя?
Връзката ти е развързана.
Щом се върза на тоя номер, ще паднеш и то - от високо.
Отвън се събира голяма тълпа:
секретарки с обяд, бизнесмени, дечица с балончета.
Липсва само мексикански оркестър.
Те репетират.
Отивам да си намеря хубаво място.
Ще бъда вляво, ако му откъснеш ухото
и решиш да го хвърлиш на някоя хубава сеньорита.
Фрейзър, питам те като брат и твой приятел:
защо?
Заради Били Кризъл.
- Къде е?
Не е тук, Найлс.
Избягах от него, когато бях на 10 години.
Помня.
И…
…оттогава все бягам.
Сега трябва да престана.
Вече няма да бягам.
Кое прави момчетата Крейн такива мишени?
Пиши го на случайното насилие.
Здрасти.
Татко? Какво правиш тук?
Синко, снощи казах някои неща, които бяха прекалени.
Ако мислиш, че си ме придумал да направя нещо,
за което не съм готов, грешиш.
Не се тревожи.
Правя го за себе си.
- Добре.
Кой ти каза, че ще дойда?
Да кажем, че всеки баща знае някои неща за сина си.
Чудесна новина, паркирах пред развален автомат за паркинг.
Е, успех с боя, д-р Крейн.
Благодаря, Дафни. Имаш ли видения за изхода?
Имам, но не се тревожете, често греша.
Фрейзър, ела да видиш нещо.
Виж мъжа вляво от статуята.
Разпознах го по снимката от вестника. Това е Дерек Мен.
Той е гигант.
Боже, на гърба му можеш да прожектираш филм.
Сигурен ли си, че искаш да се биеш?
Сигурен съм.
- Добре.
Ще се справиш.
Не забравяй, че това е уличен бой, бий се мръснишката, удряй първи.
Открих, че ритник в слабините върши работа.
Ако се съмняваш, питай Найджъл Тавърс от Манчестър.
Ако искаме добра видимост…
Предпочитам да стоите тук.
Иначе ще се притеснявам.
- Както кажеш.
Е,
пожелайте ми успех.
- Разбий го, шампионе.
Има и мексикански оркестър!
Ще им взема визитката, ще ми трябват за лятното барбекю.
Гледайте, започнаха да се бият!
Не, само се преценяват.
Хайде, Фрейзър, ако ще го удряш, удари го първи!
Това полицията ли е?
- Да. Какво правят тук?
Тъкмо започнаха и спряха.
Хубаво, не се съпротивлявам, само да си взема сакото.
Спокойно, не ви арестувам,
но ви предупреждавам, че тук
не разрешаваме различията си с бой, без значение кои сме.
Благодаря, няма да си имате повече неприятности с мен.
Татко, видя ли ме?
Ръцете ми треперят,
сърцето ми бие лудо, устата ми пресъхна, коленете ми омекнаха, супер.
Справи се страхотно.
- Да, бях готов за бой!
Видя, че бях готов, нали?
Щеше да му сриташ задника!
От тук до Такома.
- Да го полеем.
Черпя всички с по едно лате на победата!
Благодаря, Хари, ще те черпя.
- Няма за какво.
Ако беше закъснял още малко, Фрейзър щеше да захапе паважа.
Стига, заради него пропуснах обяда.
- Няма да е зле да пропуснеш още няколко.
С няколко момчета ще ходим в "Дюк" на по бира, ела и ти.
Може и да дойда. Знаеш ли защо?
Защото момчетата Крейн вече не ходят на уроци по кларинет.
Какво имаш предвид?
А, вярно, ти не беше от нашия участък.
© 2023 Translator's Heaven