Frasier - Season 1 (1993) (Frasier.S01.BluRay/Frasier (1993) - S01E06 - The Crucible (1080p BluRay x265 Silence).bg.srt) Свали субтитрите
Слушате радио КАСЛ на 78 МХц.
Аз съм д-р Фрейзър Крейн.
Линиите са отворени. Моля, позвънете.
Седя тук и ви чакам.
Хей, Сиатъл, знам, че се криеш!
Виждам, че грее слънце,
но през дъждовните дни не ви изоставих.
Добре, щом така искате, не ми оставате избор.
Ето че някой не издържа. Браво!
Знаех си, че се спотайвате. Е, Роз, кой е?
Е, Роз, кой е?
Обажда се Гари от Исакуа.
Снощи се е скарал с жена си.
Неприятно ми е да го чуя, Гари. Слушам те.
Д-р Крейн, жена ми си е навила на пръста да ходим в Италия.
О, Италия!
Природата на Тоскана,
изкуството на Флоренция, страстта на Венеция!
Както и да е, и аз мечтая за почивка,
но предлагам да бръкнем в спестяванията
и преди всичко да купим помпа за зумпфа в мазето.
Тогава поне…
- Чакай, Гари, да спрем още тук.
Боя се, че съм на страната на жена ти.
Но екскурзията струва 1800 долара
без допълнителните разходи за Ватикана.
Гари, животът струва много повече от един зумпф.
Кой ще се погрижи за душите ни?
Например аз наскоро си купих картина от наша известна художничка.
Няма значение от коя. Добре де…
От съгражданката ни Марта Пакстън.
Практично ли? Не.
Но откакто я имам, я гледам всеки ден
и в тези мигове красотата буквално въздига душата ми.
Гари, замини за Италия.
Върни се с куфар, пълен със спомени. Ще го направиш ли?
Все пак мисля, че помпата е по-важна.
Да, да, Гари, купи си помпа за зумпфа!
Ще продължим след прекъсването за новините.
Роз, какво е помпа за зумпф?
Когато ти потрябва, ще научиш.
Наистина ли имаш картина на Пакстън,
или само искаше да му повдигнеш духа?
Наистина имам картина на Пакстън.
Тогава ще се зарадваш, че тя е на трета линия.
Господи! Тя е една от знаменитостите на нашия век!
Как така я накара да чака?
- Телефонът звънна.
Натиснах малкото бутонче…
Да? Ало, г-жо Пакстън! Съжалявам, че сте ме чакали.
О, благодаря ви!
Да, поласкан съм, че слушате моето предаване.
О, да, истина е.
О, прекрасно! И аз бих искал да се видим!
Дори съм замислил една сбирка,
нещо като коктейл с приятели в петък вечер,
но вие сигурно не…
Сериозно? О, фантастично!
Да, живея в сградата "Елиът Бей", от южната страна.
В седем е идеално.
Добре, ще се видим тогава. Чао!
Не знаех, че ще даваш коктейл.
Не само ти.
КАКЪВ ШОКИРАЩ КУПОН
Моята теория е, че когато умираш, летиш през дълъг черен тунел
към красива бяла светлина.
Изведнъж чуваш всички нови вицове.
Разсмиваш се и предаваш богу дух.
Прекрасна история, Дафни,
но мисля, че хапките са на привършване.
Сега се връщам.
Възхитително! Просто възхитително!
Найлс, защо никой не опитва патицата?
Ах, ти, недодялано псе!
Къш, махай се!
- Вече знаем защо.
Гледай, Найлс. Псето яде от храната, пианистът е твърде натрапчив,
виното е прекалено изискано.
Освен това минава седем, а Марта още я няма!
Няма нужда да те упоявам, нали?
Просто съм на тръни. Искам всичко да е идеално.
Къде е Марис? Не съм я виждал цяла вечер.
На леглото ти.
- На моето?
Да. Спи под палтата на гостите.
Нуждата да се прави на интересна я изтощава.
Найлс, тя трябваше да се грижи за татко!
Само затова сте тук, помниш ли?
Татко е в банята, не бой се.
Това трябва да е тя! Ла Пакстън!
Изискано закъснява, естествено!
А, Роз, ти ли си?
Красива си!
- Изглеждам ужасно.
Имам петно на роклята, оскубах си само едната вежда,
а бримката ми вече пълзи към коляното!
Защо не се оправи в асансьора?
Господи, Роз, ти си имала шия!
Какво мислиш за дома ми? Така ли си го представяше?
Честно, не прекарвам свободното си време
в размисъл за дома ти.
Но очаквах изобилие от бежово и ето - права съм!
Нещо за пиене?
- Да, нещо по-леко.
Младежо…
- Двоен бърбън с лед.
И разлейте малко по чашата.
Дафни, ето къде си!
Господи, д-р Крейн, не трябва ли да сте при гостите?
Не ми обръщай внимание, само ще взема лед.
Прекрасен купон, нали?
- Така е.
Колко свеж копър! Ухае чудесно, нали?
Определено е така.
Д-р Крейн, нима ми душите косата?
Защо бих го направил? Аз съм семеен мъж. Обичам Марис.
Къде да сложа палтото?
- Хвърлете го на леглото!
Фрейзър, кой е баща ти?
Възрастният господин, който говори с Бетани ван Пелт.
Показва й снимки. Божичко!
Докато се доберем до нея, висеше само на кожата.
Бихте ли ни извинили?
Престани с тези полицейски снимки!
Излагаш ме!
- Снобите си падат по тях.
А и тя повдигна темата.
- Тя ли?
Бетани ван Пелт е повдигнала темата за проститутка,
чиито крайници се търкалят в ъглите на изоставен склад?
Да. Попита: "Тези кюфтета не са ли най-гнусното нещо?"
Отвърнах: "Не, и ще ви го докажа."
- Татко, моля те!
Добре, добре. Но не ме дебни.
Не искам бавачки!
- Ако ми дадеш мъжка дума…
Нямам нищо против.
Дебни го!
Здравей, Найлс.
- Здравейте.
Май не ме помниш. Аз съм Роз.
- Разбира се!
Би ли държала под око стареца с бастуна?
Д-р Крейн? Аз съм Марта Пакстън.
Разбира се! Кой не би се досетил?!
Заповядайте в приемната ми.
Господа! Моля за вниманието на всички.
Искам да приветствате почетната ни гостенка.
Прочутата Марта Пакстън!
Да ви освободя от пончото?
Не, не, не, никога не го свалям на коктейли.
Така не се налага да се здрависвам с хората.
Възхитителна ексцентричност. Да ви запозная с брат си, Найлс.
Найлс!
Г-жо Пакстън, д-р Найлс Крейн. За мен е част да ви стисна ръката.
Е, да стисна каквото и да било от вас.
Къде сте закачили картината ми?
Винаги ми е интересно как хората живеят с творбите ми.
"Живеят с творбите ми!" Добре казано!
Заповядайте, насам, моля.
Мисля, че това е идеално място за идеално съзерцание.
Откога копнея за този миг!
Да отстъпя назад,
докато вие описвате творбата си "Елегия в зелено".
Със собствени думи
да разнищите замисъла, без да развалите магията.
Доловили сте пулса на днешното поколение!
Най-съвършеното платното, което съм имал честта да докосна!
Какво ли ви е вдъхновило да го нарисувате?
Не съм го рисувала.
О, не, разбира се! Сътворили сте го!
Дали сте му живот!
Нямам нищо общо с това.
Не съм виждала тази картина в живота си!
А твърдеше, че аз те излагах!
Харесах приятелката ти Роз.
- Моля?
Роз. Беше на купона. Сладурана.
Покани я на среща.
Хваща окото и бая носи на пиене.
Татко, моля те!
Преживях най-страшния позор в живота си.
Направих се на идиот заради това, това, това нещо!
Аз съм обикновено момиче от Манчестър, но трябва да ви кажа,
че независимо от всичко харесвам картината.
Още от мига, в който я зърнах.
Още преди да науча коя е Марта Пакстън.
Между нас казано, тази жена не се къпе.
Порадвай й се сега,
защото още утре сутринта ще я върна на галериста.
Ще си поискам парите.
Никой няма да се възползва от Фрейзър Крейн!
Ти си доста изнервен. По-добре аз да я върна.
Татко, оценявам жеста.
Но какво разбираш ти от изкуство?
Очевидно колкото и ти.
Виждам възхитата в очите ви.
Трябва да купите тази картина.
Вие ли сте собственикът?
- Да, аз.
Филип Хейсън.
- Здравейте.
Аз съм д-р Фрейзър Крейн. Имам проб…
Прочутият д-р Фрейзър Крейн?! От радиото?
Признавам, обаче искам…
- С жена ми обожаваме предаването.
Ще ми дадете ли автограф?
- С удоволствие.
Но като стана дума за автографи, имам проблем с тази картина.
Неприятно ми е да го чуя. Искате ли чаша вино?
Всъщност аз…
- С жена ми бяхме…
В долината на Лоара и купих цели четири каси!
Наистина е изключително. Дано ви хареса.
В момента не ми се пие вино.
- Само опитайте!
Хубаво е, да. Има интересен привкус.
Да. Искате ли още?
- Не, благодаря.
Организирах малко, но елегантно соаре,
на което поканих Марта Пакстън.
Тя ми каза, че тази творба не е нейна.
Боже, представям си колко сте се сконфузили.
Едва ли, г-н Хейсън.
- Моля ви, "Филип".
Може ли да погледна на по-добра светлина?
О, да, помня я. Покъртителна е!
Обаче…
- Роналд, Даян…
Бихте ли дошли за момент?
Помните ли тази картина от галерията?
Всички искаха да я купят.
Да, изключителна творба.
Чикарели беше сломена след продажбата й.
Не се съмнявам, но не е на Пакстън!
Обаче тук пише, че е на Пакстън.
Вижте подписа. Съвършена прилика…
Марта Пакстън каза, че не е нейна!
О, Марта! Как е милата женица?
Познаваме се много отдавна.
Все още ли е…
- Като пъпеш в главата ли? Да.
Още мъничко вино?
- Не искам вино
Да се разберем за картината.
- О, аз също.
А малко бри?
Никакво бри! Не искам бри! Искам си парите!
В този миг засегнахте твърде деликатна тема.
В галерия "Хесън" имаме строго правило.
Продажбите са окончателни.
Ще направите изключение.
С удоволствие, но не мога.
- Говорим за фалшификат!
Да, при това много добър!
Добре, ще се изразя по-простичко.
Искам си парите!
- Не се съмнявам!
Знам какво правите. Играете си с мен.
Ще ме разигравате, докато се изморя и си тръгна.
Щом желаете.
Невероятно!
Подигравате ми се! Наслаждавате се!
Нима това е справедливо?! Нима е честно?!
Д-р Крейн, ако откриете някъде справедливост,
ми се обадете.
А сега, ако ме извинете, имам малко работа!
Ами? Да не е пристигнала пратка с нови платна на Рембранд?!
По дяволите, няма да ви се размине!
Няма да си тръгна! Няма да си тръгна!
Няма да си тръгна?
СЛЕД КАТО СИ ТРЪГНА…
Защо още е у теб? Мислех, че ще я върнеш.
Отказаха да я вземат.
Получих само унижение и чаша евтино вино.
От Лоара. Дрън-дрън!
Какво ще правиш сега?
Нямам друг избор. Ще звъня в полицията.
555-3000.
- Благодаря.
Ще се гаврят с д-р Крейн! Ще ги науча аз!
Ало? Да, само секунда. Кого да търся?
Отдела за фалшифицирани творби на изкуството.
Ало, отдела за фалшифицирани творби на изкуството, моля.
Татко, те ми се смеят.
Дай ми телефона.
Ало? Кой е? Здрасти, Дорис, Мартин Крейн е.
Да, беше синът ми.
Исках да гризне от сандвича на реалността.
Да, да, поздрави момчетата.
Благодаря, чао.
- Какво?
Момчетата в полицията са затрупани с убийства и обири.
Нямат време за възвишено изкуство.
Татко, какво да правя? Обраха ме!
Вие двамата какви ги вършите?
Снощи Марис си е изгубила обецата.
Дафни бе така добра да се навре под леглото, докато аз…
Да.
Гледах край бюфета.
Ще проверя на стълбището.
Може да е паднала на мокета, докато са се блъскали за асансьора.
Не са се блъскали!
Възпитаните хора знаят как да се разотидат.
Два часа по-рано!
- Млъкни, Найлс!
Ясно.
В лошо настроение си,
защото не си се отървал от фалшификата.
Да. Сетих се, Найлс!
Как се казваше злият адвокат, когото използва?
С когото изцедих предприемача или който осъди треньора?
По-злият.
- С втория осъдихме първия.
Би ли ми дал телефона му?
- Откажи се, Фрейзър.
След петгодишни разправии ще си похарчил повече,
отколкото за картината.
Много е прав.
- Мразя адвокатите!
Аз също, но са идеални пациенти!
Имат дебели осигуровки и не оздравяват.
Да, сетих се! Ще използвам предаването.
Как не ми хрумна по-рано?
Ще използвам трибуната си, за да изоблича измамника!
Не, Фрейзър, ще пострадаш. Ще те съди и ще те разори.
По дяволите! Къде е правосъдието? Към кого да се обърна?
Аз съм примерен домошар, и то прецакан!
За бога, Фрейзър, на 41 г. си.
Време е да го разбереш. Системата не е идеална.
Понякога лошите печелят.
Всички служби, на които се надяваш, съдилищата, полицията,
те изоставят точно когато си в нужда.
Затова или ще допуснеш обидата да те яде отвътре,
или ще я отпишеш под графата: "Такъв е животът".
Тази графа набъбна прекалено много.
Значи, край, а? Хейсън печели.
Сега си пийва вино с бри и се кикоти за моя сметка.
Сега разбирам защо хората прибягват до саморазправа.
Мед ще ми капне на сърцето, ако му срежа гумите
или замеря с тухла витрината му.
За да се научи, че не се постъпва така с хората.
Познавам те, Фрейзър, няма да изпаднеш чак дотам.
Нали, Фрейзър?
На слепоочието ти пулсира вена!
Не я намерих и на стълбището, но ще направя последен опит.
Искам втората обеца. Може да ми проговори.
Да, долавям нещо.
В стаята на баща ви е. Не, не, в тази на д-р Крейн.
Колко странно! Сега е в коридора!
Еди!
ПРАСКОВКА
ГАЛЕРИЯ "ХЕЙСЪН"
Добър вечер.
Хубава вечер, а?
Приятно прекарване!
Влизай в колата!
- Защо си се домъкнал?
За да не извършиш някоя глупост. Качвай се!
Няма! Знам, че е лошо, но не ми пука.
Добре. Дай ми тухлата, и никой няма да пострада.
Разкарай се. Не е твой проблем.
Не, мой е.
- Защо?
Помниш ли, когато в гимназията ми взеха всички дрехи,
докато бях под душа след час по физическо?
Закачиха ги на вратата на футболното игрище.
Нямах избор.
Взех стълба и се покатерих само по пешкир.
Мокър, треперещ. И тогава пешкирът падна.
Малкото ти братче висеше от гредата чисто голо.
Всички изпопадаха от смях,
а треньорът Медуик реши, че моментът е подходящ за конско.
Защо ми го разказваш?
Защото бях унижен! Прибрах се и си изплаках очите.
Заклех се да отмъстя!
Щях да сипя захар в резервоара на треньора,
но ти ми спря.
Помниш ли какво ми каза?
"Ако постъпиш като варварин, ще станеш варварин."
Така ли?
Да, с доста повече думи.
А аз те слушах. Седеше върху гърдите ми.
Дай ми тухлата, Фрейзър!
- Искаш да му се размине?!
Знам, че галеристът е постъпил зле с теб.
Унизил те е.
Но ако замериш витрината, ще изгубиш нещо по-ценно от парите.
Ще си си изгубил ума! Фрейзър, недей!
Добре, Найлс, щом ти си надмогнал онова унижение,
да не говорим за прякорите…
Прякори ли?
Какви прякори?
- Не знаеше ли?
Мили боже!
"Прасковка", "Коледни камбанки", другите не ги помня.
"Прасковка"?!
Да, треньорът Медуик го измисли.
Както е да е, дръж. Вече няма да ми трябва.
Гордея се с теб.
Господи, Найлс! Какво?! Какво направи?!
Гол във вратата на правосъдието!
Никой няма да ме нарича "Прасковка"! Да се омитаме!
Найлс, какво правиш?
Може да сме варвари, но плащаме за униженията!
Хайде, дай газ!
Фрейзър си тръгна.
© 2023 Translator's Heaven