Frasier - Season 1 (1993) (Frasier.S01.BluRay/Frasier (1993) - S01E16 - The Show Where Lilith Comes Back (1080p BluRay x265 Silence).bg.srt) Свали субтитрите
Д-р Крейн, не мога да отслабна. Пробвах диета след диета.
Пия шейкове само по три пъти на ден. Нищо не помага.
Ханк, трябва да се вгледаш навътре в себе си.
Част от теб стои гладна.
- Не са задните ми части.
Говоря за вътрешния ти свят.
Какво е незадоволено? Любовта, кариерата, самоуважението?
Проблемите ти са по-дълбоки.
- Какво да правя?
Препоръчвам терапия.
Остани на линията и Роз ще те насочи към специалист.
Роз, кой е следващият слушател?
- Човек, който не е съгласен с вас.
Наистина ли? Ало? В ефир сте.
Браво, Фрейзър, пак го направи!
Поведе поредната си жертва по задънените фройдистки коридори.
Лилит?
Преяждането е поведенчески проблем от отрицателното подсилване.
Лекува се лесно чрез поведенческа модификация.
Разбирам… Сиатъл, с нас говори знаменитост.
Моята бивша съпруга Лилит.
Не съм знаменитост.
- Те знаят за теб.
Роз, не подбираш ли слушателите?
- Пускам само най-интересните.
Лилит, какво те води в Сиатъл? Дъждът?
На конференция съм и чух гласа ти по радиото.
Надявах се да пуснеш "Пърл Джем",
но за мое разочарование ти раздаваш ненужни съвети на килограм.
Сигурно бързаш за конференцията. Друг път ще поговорим.
Всъщност нямам планове за вечеря
Тогава остани на нашата честота за кулинарното предаване на Гил.
Поканете я на вечеря, д-р Крейн.
Чудесна идея! И ще ти кажа защо, Сиатъл.
Въпреки че бракът ни не успя, с Лилит можем да се държим зряло
и от време на време да прекарваме приятно заедно.
Лилит, в 19 ч. у нас?
- Много добре.
УВОЛНЕНА СИ
ЧЛЕНУВАМ В СИНДИКАТА
ЗАВРЪЩАНЕТО НА ЛИЛИТ
По мое време хората се разделяха ядосани, огорчени и изпокарани.
Къде е днес светостта на развода?
Ти не харесваше Лилит.
- Тя е откачалка.
Не е откачалка.
- Пълна откачалка.
Може би е малко странна.
- Марис е странна, Лилит е луда.
Не знаех, че предпочиташ моята жена.
Главата ми!
Искаш ли аспирин?
- Няма да помогне.
Имам ясновидско главоболие.
Получавам го само при разкъсване на космическия континуум.
Може да ти направя масаж…
- Найлс!
Остави я да говори на спокойствие с кораба-майка.
Фрейзър, тук съм за подкрепа, но няма да разговарям с Лилит.
Найлс, тази ваша вражда е нелепа! Откажи се. Минаха години.
Дори не помня за какво беше.
- Нека ти напомня.
Марис произнасяше своя брачен обет. Беше го написала сама и от сърце.
Ясно чух кискане.
Погледнах назад и видях Лилит. Тресеше се като миксер за боя.
Това е тя.
Поне опитай да се държиш културно.
- Добре, но няма да съм сърдечен.
Здравей, Лилит.
- Фрейзър.
Заповядай!
Здравей.
Нека ти помогна… Ето така.
Виж кой е тук.
Здравейте, Мартин, Найлс.
- Здравей.
Къде е Марис?
- В Чикаго при сестра си.
Мислех, че плава по сияйната река на твоята любов.
Фрейзър, хубаво си се подредил. Красиви неща притежаваш.
Вече се споразумяхме за издръжката.
Марш!
Защо теб слуша, а мене - не?
- Долавя решителността в тона ми.
Казваш, че си по-авторитетна от мен?
Даже аз тръгнах да излизам.
Божке, ще ми се пръсне главата!
Дафни, това е бившата ми съпруга д-р Лилит Стърнин.
Лилит, това е Дафни Мун, физиотерапевтката на татко.
Приятно ми е!
- И на мен!
Не си усещам ръката от студ.
Фрейзър, ще се обадя по телефона.
Марис има хрема. Ще й напомня да пие повече чай.
Не й ли стига, че отпива от купела на твоето безконечно обожание?
Мартин, много се радвам да те видя.
- Така ли?
Знам за проблемите ви с Фрейзър и щом чух, че той те е приютил,
пуснах "Времето", за да видя дали адът не е замръзнал.
Фрейзър, как изпусна тази сладурана?
Вечерята е готова. Заповядайте на масата.
Лилит, как е Фредерик?
Записах го на лагер за шахматисти. Много стимулиращо преживяване.
Седи в една зала по осем часа на ден с още 300 деца
и упражнява откриването на Алхаузен.
Не трябва ли да е на свеж въздух?
- Всеки ден излизат на разходка.
Но Фредерик е алергичен към седем сорта бръшлян,
затова ходи с дълги ръкави и крачоли и боне с мрежичка.
Дано не му се подиграват.
- Разбира се, децата са ангелчета!
Трябва му само белег на челото, и ще го пребият с лопати.
ВИЖ КАКВО НАМЕРИХ ПОД ЛЕГЛОТО
Преследвах един тип, а той се обърна и извади нож.
Затова го понатупах с палката.
- Колко интересно!
Осъзнаваше ли потиснатите си сексуални копнежи,
докато го бъхтеше безмилостно?
Да, но не го вписах в рапорта.
Забавляваш се на мой гръб, нали?
- Не особено.
Отивам да си лягам.
- Лека нощ, татко.
Ако не ви трябвам, аз също ще се добера до леглото.
Беше ми приятно да се запознаем.
Докога ще останете в Сиатъл?
- Само за уикенда.
Приятно прекарване! Аз ще пукясам до събота вечер!
Аз също ще ви кажа "довиждане".
Лека нощ, Фрейзър.
Повече не може така!
Лилит, Найлс ти се сърди, защото си се присмяла на Марис.
Просто реагирах със спонтанна автентична емоция.
Но ако Найлс не е достатъчно зрял да го приеме…
Ако е толкова жалък и несигурен…
Ако има такава нужда от валидация…
В името на семейната хармония поднасям извиненията си.
Благодаря ти, Лилит!
Тази наша вражда продължи твърде дълго.
Другия път ще вечеряме само двамата.
Той не получава тази валидация в дома си.
Останахме само двамата.
Както когато адвокатите ни затвориха и казаха да вземем решение.
Да… Беше много приятно.
Да, нали?
Имаш красив изглед.
- Градът е красив.
Дано конференцията ти хареса.
За бога, Фрейзър! Няма никаква конференция.
Тук съм заради писмото.
- Какво писмо?
Много добре знаеш.
Оставил си го вкъщи при последното ти гостуване.
Пишеш, че искаш пак да се съберем. Няма как да не помниш.
"Скъпа моя, как е възможно да угасне любов като нашата?
Трябва да има кътче в сърцето ти, където още отеква моят ритъм.
Без теб съм изгубен.
Докато имаме любовта, тя ще ни крепи."
Бях трогната от молбата ти въпреки безсрамното плагиатство.
И аз изпитвам същото, затова дойдох под фалшив претекст.
Все още се разкъсвам и не мога да се отдам напълно.
Но щом те видях, разбрах колко ми липсваш.
Лилит, вярно е, че написах това писмо…
И наистина го оставих в апартамента.
Но?
- Не беше преди месец.
Беше преди година. Чак сега ли го откри?
Беше паднало зад скрина.
Виждам, че чистачката не се престарава.
Чувствам се като пълна глупачка.
- Почакай…
Ето ме тук, унижена и емоционално изцедена…
И изхабих целия си летателен бонус.
Лилит…
- Не остана нищо за казване.
Искам да си тръгна с капка достойнство.
Благодаря ти.
Написах писмото с надежда, преди да се преместя в Сиатъл.
А тя го намира чак сега.
Това не е ли текст на една песен?
- Всички пеят за любов!
Превъзмогнах я, преместих се тук.
Тя се върна и сега се чудя дали не сгреших.
Все пак това писмо е мое дело.
Изглежда, се намираш на кръстопът.
- По-точно в ада.
Найлс, харесвам живота си тук,
но все се чудя дали нямаме шанс да се помирим,
дали не си струва да се оставя на чувствата си.
Да се срещна ли отново с нея?
Като повечето твои пациенти ти вече знаеш отговора.
Просто искаш да те подкрепя, дори да не споделям мнението ти.
Аз нямам мнение по въпроса.
- Тогава не мога да ти помогна.
Добре, добре…
В сърцето си съм склонен да направя следващата крачка
и да видя дали ще се получи нещо.
Направи го.
Защо?
- Знаеш защо.
По дяволите, Найлс!
Фрейзър, знаеш защо.
Добре.
Ние имаме дълга история. Имаме син, когото обожаваме.
Преживяхме добри времена. На моменти дори фантастични.
Изглежда, че вече сме взели решение.
Благодаря ти! Не знам какво щях да правя без теб.
Знаеш.
- Престани!
Здравей, Лилит.
- Заповядай.
Подранил съм. Още не си си прибрала косата.
Реших днес да я оставя така.
- Наистина?
След неколкочасово внимателно обмисляне
и претегляне на последствията реших да съм палава.
Радвам се, че ме покани на вечеря.
- Виновен съм след снощи.
Мислех, че отдавна си прочела писмото.
Няма нужда да се извиняваш. Стана недоразумение.
Добре. Зад ъгъла има чудесно френско бистро.
Фрейзър, преди да тръгнем, искам да кажа за протокола,
че въпреки всичко, което се случи,
аз те уважавам, задето си подредил живота си така добре.
Чувството е взаимно.
Фредерик процъфтява и заслугата за това е твоя.
Благодаря ти. Много ми е приятно да го чуя.
Това са първите комплименти, които си разменяме от година насам.
Много се трогнах.
Аз също.
Ще имаш ли нещо против да те целуна?
Опитай.
Искаш ли вечеря за вкъщи?
Имаме легло и бар. Друго не ни трябва.
Прегърни ме, знойна красавице!
Защо се разведохме?
- Непрекъснато мисля за теб!
Ти си моят единствен мъж.
- Ти също!
ПЪРЖЕНИ ЯЙЦА И ДРУГИ МАЛКИ ТРАГЕДИИ
Добро утро.
- Дяволски добро утро!
Мога да остана така цяла сутрин.
- Аз също.
Радвам се, че поех риска и долетях при теб.
Аз също, аз също.
Аз ще отворя. Сигурно е закуската, която поръчахме снощи.
Умирам от глад!
- Снощи беше много заето момче.
Добро утро, господине.
- Оставете я тук. Благодаря.
Ето нещичко и за вас. Приятен ден!
Какво нещо е животът! Как ни изненадва…
Когато вчера се събудих,
не си представях, че днес ще съм тук.
Така е.
С теб не сме били твърде импулсивни. Не сме направили нищо нередно, но…
Това е грешка.
- Слава богу, че го каза!
Снощи беше хубаво, но кого заблуждаваме?
И двамата продължихме напред. Аз имам нова кариера.
Имам нови приятели. За първи път от години съм щастлив.
Глупаво е дори да помисляме отново да се съберем.
Говорех за яйцата. Поръчах варени, не пържени.
Нека да довърша…
Изредих недостатъците, но…
Не ме обиждай! Това са истинските ти чувства.
Боя се, че да.
Лилит, плачеш ли?
Съжалявам!
Отново те пуснах по емоционалната пързалка…
Не исках да те нараня, но не те виня, ако си ми ядосана.
Не съм ядосана на теб, а на себе си.
Дори не знам защо съм тук.
Цял година бях толкова самотна.
После намерих писмото и то бе като спасителен пояс.
Отглеждам сама дете. Страх ме е.
Винаги съм се имала за силна и независима,
но истината е, че се боя.
Сигурно затова се самоубедих, че още те обичам.
А не ме ли обичаш?
- Не те обичам.
Това е… Това е добре.
И всичко се случи, защото си била самотна, а аз…
Знаем какъв беше ти.
Лилит, недей! Ела тук.
Погледни се и ми кажи какво виждаш.
Ще ти кажа какво виждам аз.
Същата волева, динамична, умна жена, за която се ожених преди години.
Просто временно не си на себе си. Разводът е тежко нещо.
Няма да ти говоря баналности, че един ден ще срещнеш някого.
Но в едно съм сигурен.
Познавам те и знам, че каквото и да ти поднесе бъдещето,
ти ще се справиш.
Благодаря ти, Фрейзър.
Гладна ли си?
- Да.
Винаги си знаел как да ме ободриш.
- Ти също много си ми помагала.
Бракът ни не беше само лош. Имахме и добри моменти.
Най-хубавото в него е Фредерик.
Винаги ще имаме това.
Не мога да не ти кажа и друго.
Въпреки че вече не сме влюбени, ти си най-вълнуващата ми любовница.
Мисля, че и ти можеш да кажеш същото за мен.
Объркали са и хляба. Поръчах ръжен.
Лилит!
Лека нощ!
© 2023 Translator's Heaven