Frasier - Season 1 (1993) (Frasier.S01.BluRay/Frasier (1993) - S01E17 - A Midwinter Night's Dream (1080p BluRay x265 Silence).bg.srt) Свали субтитрите
Двойно капучино с нискомаслено мляко.
Пяната да е естетична, но да не оставя мустаци.
Канела или шоколад?
- Само усложнявате нещата. Канела.
А за вас?
- Нека помисля…
Виж, това е Дафни.
- Дафни!
Очаквах да ви видя тук. Моля ви, седнете.
Наминах само за пакет кафе.
- С радост ще помогна.
Кило и половина…
- От кенийското.
О, запомнили сте.
- Извинете, не взехте поръчката ми.
На повечето хора им е твърде силно.
Аз обичам силни усещания в устата си.
Ако обичате, разсипахме нещо…
Мога ли да ви заинтригувам с нещо по-грубовато?
Стига да има сладък послевкус.
Елате на бара да опитате специалната ми смеска.
С удоволствие.
За мен нищо, благодаря.
Този мъж сваля Дафни. Не знам тя как търпи това.
Между другото, как са нещата с Марис?
Да не намекваш, че имам нечисти помисли към Дафни?
Ти ми кажи.
- Това ти е големият недостатък.
Много си недоверчив.
Понякога трябва да вярваш в хората. Какво става?!
Той й опакова кафето.
Много се вълнувам. Ерик ще ме води да чуя групата му.
Знам, че днес не съм в почивка, но ще си отработя в събота.
Не е ли чудесен?!
Вече го кръстих "Рижавия Ерик".
Отива му, нали? Прилича на викинг.
До скоро!
Забравих си кафето! "Земята вика Дафни".
Как може да го харесва? От него лъха на евтиния.
Найлс, увлечението ти по Дафни вече става притеснително.
Не възразявам да пофлиртуваш,
но това очевидно е симптоматично за отношенията ви с Марис.
Така ли е?
Фрейзър, не мога да те лъжа. Рутината ни убива.
С Марис ни мъчи сива вцепеняваща посредственост.
Нормално е за дългите връзки.
Може би трябва да се разнообразите.
Имаш предвид… в будоара?
- Да, като за начало.
Дай пример.
- Може…
Вие двамата…
Може да…
Двамата с Марис може да…
Блокирах.
Роз, как си?
Питаш или се интересуваш? Ако се интересуваш, ще ти кажа.
Не, питах от любезност.
Всъщност, Роз, трябва ми съвет.
- За какво?
По твоята любима тема - секса.
- Как мога да ти помогна?
Какво правиш, когато романтиката си отиде?
Обличам се и си тръгвам.
Да предположим, че си способна на връзка.
Как би поддържала пламъка?
Веднъж едно гадже ме заведе на бар и се престорихме на непознати.
Беше много възбуждащо.
Значи използвахте ролеви игри?
- Да, хареса ни и го повторихме.
Но той толкова се вживя, че си тръгна с друга.
Съжалявам.
- И аз бих си тръгнала с нея.
Жените имат нужда да виждат мъжа като вълнуваща романтична фигура.
Ако искаш да задържиш интереса й, отдайте се на фантазии.
От теб ще стане секси гладиатор.
Не е за мен, а за брат ми Найлс.
- Значи не гладиатор, а гладиола.
АХОЙ, ПИРАТЕ!
Найлс!
Съжалявам, Фрейзър, Марис ме изхвърли!
За бога, защо?
Майчице…
- Какво става там?
Найлс?
- Здрасти, татко.
Не искам да знам.
Има напълно разумно обяснение за облеклото ми.
Запазвам си правото да кажа "стоп" по всяко време.
Планът ми беше да оставя на Марис карта на съкровище, водеща към мен,
после да се скрия в гардероба.
Облечен така?
- Не, бях само с превръзка на окото.
Всъщност я бях сложил на…
- Стоп!
Лежах си там с пластмасова кама между зъбите.
Внезапно вратата се отвори и аз се озовах пред чистачката.
Тя закрещя на гватемалски, предполагам, нещо неласкаво.
Марис изтълкува сцената напълно погрешно.
Заповяда ми да напусна къщата. Едва успях да си обуя шалварите.
Татко… не е смешно.
Откъде ти хрумна тази глупост?
- Фрейзър.
Предложих сексуални ролеви игри, но за пиратите го измисли ти.
Всичко обърках, нали?
- Недей, случва се.
Остани да преспиш тук, а утре ще обясниш на Марис.
А ако тя не ме приеме обратно?
- Питай за работа на пристанището.
Как ще погледна отново чистачката?
- Тя едва ли ти е видяла лицето.
Успокой се, Найлс. Всеки си има някоя неудобна случка.
Разказвал ли съм ви как се заключих навън по бельо?
На всеки Ден на благодарността.
- Тази година ще говорим за друго!
Възглавница с гъши пух, чаршафи от египетски памук
и одеялце от лама, ако ти захладнее.
Казармата щеше да ви се отрази добре, момчета.
Лека нощ.
- Лека!
С Марис и преди сме имали проблеми, но сега е много по-сериозно.
Изпитвам вина, задето я ядосах. Жалко, че не мога да заплача.
Не се срамувай от мен, Найлс.
- Не е това, просто не знам как.
На погребението на чичо й се наложи да си прещипя ръката.
Сложна личност си ти, пирате.
Лека нощ, Найлс.
- Лека!
Благодаря ти, Ерик, беше чудесно.
- И за мен.
Лека нощ.
- Лека!
Знам, че още е рано, но показвам симптоми на влюбване.
Не спирам да мисля за него, не се храня, купих си ново бельо.
Трябва да й намерим приятелка.
Обадих се на Марис. Тя е в Аризона!
- Защо?
Била толкова разтърсена, че трябвало да отиде на спа,
за да обмисли бъдещето ни във вана с кал.
Ще й се отрази добре. Ерик казва, че земята ни заземява.
Омръзна ми да слушам за Ерик!
Найлс, предлагам с Марис да се подложите на семейна терапия.
Има една група…
- Дрън-дрън-дрън-дрън!
Марис иска да знае, че я обичаш. Купи й цветя, направи й вечеря.
Всяка жена прощава така.
Сигурен ли си?
- Иначе ти нямаше да се родиш.
Имам желание, но готвачката ни си тръгна от женска солидарност.
Аз мога да ви помогна.
Имам късна среща с Ерик… С Ерика, старата ми леля.
Но може да намина по-рано и да наготвя за г-жа Крейн.
Благодаря ти, Дафни.
Какво би допаднало на г-жа Крейн?
- Имаш пълна свобода.
Но тя е алергична към морски дарове, пиле, червено месо, нитрати,
пшеница, нишесте, сулфити и мляко.
И ядки.
- Това се подразбира.
БЕШЕ МРАЧНА И БУРНА НОЩ
НЕ, СЕРИОЗНО
Заповядай, Дафни, сгрей се до огъня.
Как успя да се намокриш толкова?
- На пътя ви е паднало дърво.
Последните сто метра изминах пеш.
Тук е много красиво.
- Благодаря.
Четири поколения от рода на Марис са живели в този дом.
Като студент, не съм и мечтал, че един ден ще живея в имение.
Един следобед зърнах Марис.
Изглеждаше така безпомощна. Блъскаше с юмручета по портата.
Да не я бяха заключили?
- Не, това е друг случай.
В онзи ден била при антикваря и купила рядък стъклен похлупак,
но електрическата порта блокирала.
Естествено, спрях и й помогнах.
Когато ръцете ни се докоснаха, прехвръкнаха искри.
Портата се отвори сама като по чудо. Приехме го за знак.
Писано ви е било да сте заедно.
- Оженихме се само след 3 г.
Какъв красив предмет!
- Това е глокеншпил.
Купихме го по време на медения си месец в Цюрих.
Някога свиреше прекрасно, вече не. Перфектна ирония!
Ела да ти намерим сухи дрехи,
за да приготвиш вечерята и после да отидеш на срещата.
Дафни…
Какво има?
- Нищо.
Напротив, има нещо. Аз съм психиатър и разбирам.
Съжалявам. Не исках да развалям вечерта ви…
Но Ерик скъса с мен.
Каза, че не може да се отдаде и на музиката, и на мен.
Трябвало да се концентрира.
Знам, че лъже. Чувала съм музиката му.
Сигурно си има друга.
Той е глупак, щом не те оценява. По-добре си си без него.
В момента не съм убедена, но ви благодаря, д-р Крейн.
Найлс Крейн слуша. О, Марис!
Къде си?
Как така не можеш да си дойдеш? Бурята не е толкова силна.
Марис, трябва да се прибереш.
Разбира се, не искам да се излагаш на опасност.
Да, разбирам. До утре!
Е, май ще си останем само двамата.
- Г-жа Крейн няма ли да си дойде?
Токът спря.
Ами сега?
Не, недей да шофираш в тази буря. Остани да преспиш там.
Лека нощ, Дафни.
Каза й да преспи там?
- Да, защо не?
Знаеш за чувствата на Найлс.
- Спокойно, просто малко увлечение.
Сигурно си прав. Той е безобиден. Пък и нали Марис си е вкъщи.
Тя не успяла да се прибере.
- Трябва да спасим Дафни!
Това е взривоопасна ситуация.
Уязвима жена и нестабилен мъж в готически замък в дъждовна нощ…
Трябва само някой да вика "Хийтклиф" в тресавището.
Почакай!
- Татко, ти недей да идваш.
Д-р Крейн, свирите чудесно.
- Благодаря ти.
Намерих я в спалнята за гости.
Мислех, че ще облечеш нещо на Марис. Някой дебел вълнен пуловер…
Щях, но тя е много по-дребна от мен.
Само това ми ставаше. Да потърся ли друго?
Не. Да. Не…
Не.
Важното е да ти е по мярка.
И да ти топли…
И да е от коприна…
И… Трябва да се обадя по телефона.
Д-р Фрейзър Крейн. Слушам ви.
Фрейзър!
Имам проблем, огромен проблем. Не е време да ми се криеш.
По дяволите!
Няма смисъл. Нищо няма да се случи между тях.
Той ми е брат и обича жена си.
Да, бракът им не е по всеки вкус,
но те се справят по един перверзен начин.
Ако го застраши, Найлс ще страда най-много.
А аз няма да го оставя да страда.
- Ще изпуснеш отбивката.
Татко, не ме учи как да карам.
- Просто казвам откъде е най-бързо.
По "Рузвелт" ще добавим 10 мин.
- По бързо е и в дъжд, и в пек.
Климатът не променя разстоянието.
- Но променя сцеплението.
Да ме беше послушал да сложиш всесезонни гуми, но не…
Това са последните дърва.
В дневната има антикварен скрин, който май е репродукция…
Ти заради Ерик, нали?
Не знам защо правя така. Не бяхме толкова дълго заедно.
Понякога най-силното чувство е обещанието за щастие.
От самото очакване може целият да настръхнеш.
Д-р Крейн!
- Да, Дафни!
Огънят гасне!
- Не, гори като хиляди слънца!
Остана само жарава.
- Ще вкарам нещо вътре.
Задави двигателя. Даваш много газ.
- Не може да задавиш инжекцион.
Толкова сме близо до къщата, че виждам гаргойлите.
Да бяхме минали по "Рузвелт". Никога не си признаваш грешките.
Викни "Пътна помощ". Аз ще изтичам дотам.
Покрай фонтана е по-пряко!
Да ти се връща!
Прекалено бързо се влюбвам.
Щом усетя искрата, веднага давам сърцето си.
Дафни, престани да се обвиняваш.
Това не е твой недостатък, а дар.
Да си така открита, топла, изпълнена с любов…
Много сте мил, д-р Крейн. Радвам се, че днес останахме сами.
Аз също.
Приятно ми е да бъда с мъж, с когото се чувствам удобно.
Чувствам ви много близък.
- Аз също те чувствам близка.
Лесно е да се чувстваш близък, когато чувстваш някого толкова…
Близък.
Д-р Крейн, вашият глокеншпил се върна към живота!
О, часовникът!
Не е работил от години. Марис много ще се зарадва.
Марис…
Много я обичате, нали?
Знаеш ли, така е.
Странно нещо е любовта.
Понякога е страстна и вълнуваща, а понякога е… друга.
Понякога е удобна и позната.
Едно прясно ексфолирано лице, което те гледа на закуска.
Споделен присмех към човек, който носи бяло през октомври.
Надявам се някой ден да срещна мъж като вас.
Дафни, не се тревожи.
Ти си специален човек и ще срещнеш мъж, достоен за теб.
Щом боговете го създадат.
Това е най-милото нещо, което са ми казвали.
Вие сте добър приятел.
Стоп!
Фрейзър!
Полудяхте ли?! Горчиво ще съжалявате!
За какво говориш?
Двамата тук, сами, огън, свещи, нощничка!
Д-р Крейн, нали не мислите, че ние с д-р Крейн…
Д-р Крейн!
Не ви ли е срам да намеквате, че брат ви би постъпил така долно?!
Той само преди минута ми разказа колко обича съпругата си.
Как цени израненото й лице и как се подиграват на белите хора.
Май обърках нещо.
- И така става.
Съжалявам, Дафни. Не исках да намекна, че…
А на какво искахте да попречите?
Исках да ви попреча… да седите тук в тишина.
Дафни, донеси вино. Найлс, ела до мен на пианото.
Наред ли е всичко?
- Да, моят глокеншпил пак работи!
Да започваме.
Фрейзър си тръгна.
© 2023 Translator's Heaven