Frasier - Season 1 (1993) (Frasier.S01.BluRay/Frasier (1993) - S01E19 - Give Him the Chair! (1080p BluRay x265 Silence).bg.srt) Свали субтитрите
В началото на втория час ще напусна обичайния си формат,
защото наскоро прочетох една книга,
от която ми хвръкна интелектуалната шапка…
Нарича се "Мъжът в менопауза".
Авторът - изтъкнатият психиатър д-р Хелмут Бруга,
любезно прие да се включи днес от кабинета си
във Вашингтонския университет.
Д-р Бруга, добър ден.
Отдавна се възхищавам на работата ви.
Благодаря. Харесвам предаването ви.
- Наистина ли?
Да, въпреки че рядко съм съгласен с анализите ви.
Да се върнем на книгата.
Всички сме запознати с промените при жените.
Вашето изследване…
Извинете, д-р Крейн, може ли да поздравя Роз?
Да, разбира се!
- Роз, здравейте.
Здравейте, д-р Бруга.
Изследването ви показва, че нуждата от възпроизводство
се засилва в напреднала възраст, когато…
Имате много чувствен глас.
Благодаря.
Не вие, а Роз!
- Относно мъжката менопауза…
Искате ли някой ден да отидем на кино? Или да се почерпим?
О, би било изключи…
Не, благодаря.
- Времето ни приключи.
Благодаря за включването, докторе,
и за нагледното доказателство на теорията ви.
Дайте телефона ми на Роз.
- О, мисля, че тя го има!
ДА СЕДИШ КРАСИВО
Здравейте, д-р Крейн.
- Здравей, Дафни.
Дано не съм уцелил лош момент.
Брат ви още е на работа, а баща ви разхожда Еди.
Ама че късмет!
Отбих се да оставя това. Огърлица за Марис.
Искам да я скрия тук до рождения й ден.
Няма никакъв проблем.
Може ли да я видя?
- Разбира се.
Смарагди!
Явно практиката ви е много успешна.
Не знаех, че душевноболните са толкова богати.
Би ли я пробвала?
С удоволствие, стига г-жа Крейн да няма нищо против.
Едва ли. Тя е олицетворение на щедростта.
Наскоро дари старите си тоалети на приют за бездомни.
Само да си вдигна косата да не пречи.
Господи!
- Боже! Виждаш ли я?
О, да, благодаря!
Здравей, Найлс. Какво търсиш тук пак?
Купих смарагдова огърлица на Марис
и искам да я скрия до рождения й ден.
Смарагди?
Може ли да я видя?
- Не и в момента.
Защо?
- В блузата ми е.
Ясно. Марис няма да се сети да надникне там.
Падна в деколтето, докато я пробвах. Отивам да я извадя.
Колко съм непохватен!
Лекувай се, Найлс.
Здравейте.
- Здравей.
Найлс, какво те води насам?
- Рожденият ден на Марис.
Ще скрия подаръка й.
- О, как се търкулна една година!
И аз трябва да й взема нещичко.
Ако знаех! Тъкмо бях в железарията.
Видях страхотно менгеме.
Сякаш по нея е останало нещо за стягане.
О, татко! Стига с този скоч!
- Да!
Трябва да залепя една бримка на стария ми трон.
Ако не ги хванеш навреме, гледката е грозна!
Вместо да кърпиш тази реликва, да докараме стария "Иймс".
А, не. Твърде луксозен е.
Нуждая се от удобно местенце да паркирам чарковете.
Някъде не във Флорида?
- Това го чух!
Като се сетя колко труд вложих в декорирането на дома ми,
а сега търпя тази варварщина!
Наблегни на думите "дома ми".
- Защо просто не го разкараш?
Не е толкова просто. Трябва да се уцели моментът.
Татко е чувствителен.
Трябва да отчетем факта,
че е доста привързан към старото си кресло и…
Страх те е да му се сопнеш, а?
- А тебе - не!
Аз поне не живея с такава грозотия.
О, Найлс, просто се шегувам.
Мисля, че Марис е привлекателна за любителите на минимализма.
Глупости! Разстроих се заради стола.
Фрейзър, отърваването от креслото може да се обоснове психологически.
Сериозно? Помогнете ми, докторе!
- Охотно!
То олицетворява нуждата на татко да пренесе частица от стария си дом.
Но като всеки заместител - бил той плюшено мече,
бил той палец, бил той пелена, бил той кресло…
Не казвай "бил той"!
- Все едно…
Настъпва миг, когато е здравословно да се откажем,
за да възстановим свободата си.
Да, разбира се!
Искаш да кажеш, че ако прескоча до магазина
и купя ново кресло, а старото замине на боклука,
ще го направя не за себе си, а за него?
Ще му го върнеш за деня,
в който е чистил с пелената ти служебния си револвер.
Извинявай, времето изтече.
ХУБАВИ ВИБРАЦИИ
Мили боже, Фрейзър! Попаднали сме в чакалнята на ада.
Не е моментът да се размекваш. Задачата ни е сложна.
Трябва хем да пасва на обстановката,
хем да отговаря на изискванията на татко.
Господи!
Господи! Кой би сложил този ужас в хола си?!
Сякаш са го тапицирали в шорти за голф.
Извинете, ще ни помогнете ли?
Ако мога.
- Търсим кресло.
Намерихте го.
- Не, почакайте!
В идеалния случай трябва да съчетава тежестта на барока
с игривото нехайство на ранния Корбюзие.
Това вибрира.
Направо ни покажете по-луксозните. Предпочитаме да е кожено.
Клиентите харесват "Мързеливеца".
Как ли наричат луксозните модели? "Безнадежден лентяй"?
Хей, видя ли това?
- С болка признавам,
че няма да изглежда страховито в хола ми.
Опитайте го. Прави шведски масаж.
Не, не, благодаря.
- Хайде, Найлс, седни.
Сега ще го включа.
Не е необходимо, имам си любим стол. Не си падам по вибрациите.
Дори…
Има и шиацу.
Не знаех, че има такава наслада!
За пръв път съм удовлетворен.
Искам го!
- Как не!
Ще се връзва идеално с антиките на Марис от 18-и век.
Тогава ще му наема апартамент и ще си чукаме срещи.
Как ви се струва? Защо и вие не го опитате?
Наистина не е необходимо. Купувам го за баща ми.
Знаете колко трудно е да угодиш.
Нещо, не ми допада.
Ето, включвам го.
О, майко!
Еди! Какво го прихваща?
Видя, че изнесохте креслото на баща си,
и се бои да не изчезне и той.
Надушва мръсен номер.
Престани!
Ако зазидам краката на татко в кофа с цимент и го хвърля в океана,
ти ще си допълнителното цопване!
Това сигурно е Лио! Нямам търпение!
Влез!
- Дайте път.
Бъди внимателен. Пази мебелите и стените.
Аз съм професионалист. Гордея се с работата си и никога…
Това откъде изскочи? Нали няма да ми отнемете книжка?
Добре, стига, бързо. Пътна полиция сигурно вече те търси.
Лио, докато си тук, би ли погледнал защо капе чешмата?
Къде е тя?
В кухнята, миличък.
- Не беше тъп въпрос.
Имате и баня, нали?
- Ама ти нямаш работа там!
Д-р Крейн, каква прелест!
Харесвах и старото, но това е трепач!
Можеш да го пробваш. Сядай. Има малка изненада.
Удобно е.
Въпреки че е малко меко, а аз предпочитам…
Вече може да не си търся сериозен партньор.
Бързо, бързо! Това е татко! Ставай, ставай, ставай!
Типичен мъж! Изкефи се и нехаеш докъде съм стигнала аз!
Здравейте.
- Здрасти, татко.
Подготвили сме ти малка изненада.
Какво е това?
- Новото ти любимо кресло!
Ами?! Ти пък какво разбираш!
А къде е старото?
Свалих го в склада. Хайде, опитай го.
Много мило, Фрейзър, но не ми допада.
Хайде, татко.
Още не си седнал на него! Хайде, Мартин Крейн, сядай!
Отвратително!
Фрейзър, съжалявам, но държа на навиците си
и предпочитам старото кресло.
- Но, татко, защо?
Това е много по-удобно от старото и има терапевтичен ефект!
Знам, но не понасям кожа.
В жегите ти лепне по гърба, не може да седиш по гащи.
Гърбът ми се изпотява.
Извинявай, но няма начин да свикна с това кресло.
Добре, татко. Хубаво.
Важното е, че издържа цели 15 сек. Лио!
Лио, искаме да върнеш старото кресло на г-н Крейн.
Не е възможно. Някой го е взел.
- Какво?!
Нима твърдиш, че някой е нахълтал в склада ми и е задигнал креслото?
В склада ли?
Казах да го оставиш там. Така беше, нали?
Боже, кой от нас двамата е сънувал?
Къде е креслото, Лио?
Беше при боклука и някой го е вдигнал.
Беше екзотично. И аз бих го взел.
Изхвърлил си старото ми кресло?! Доволен ли си?
Лио, трябва да го откриеш. Все ми е едно как.
Претършувай града, ако трябва, но намери креслото на татко!
"Изхвърли го, качи го, намери го!"
Аз роб ли съм?
- Да!
А, добре.
Ако никой не иска това, ще си го взема в стаята.
Добре, не бързам. Обсъдете го.
Точно както ти се искаше!
Опитваш се да се отървеш от креслото, откакто дойдох тук!
Татко, прояви малко благодарност. Не го направих за мен, а за теб!
Дрън-дрън!
- Сякаш съм го изгубил нарочно!
Хей, я ме чуй!
Само с него се чувствах уютно тук.
То ми създаваше илюзията, че още съм си у дома.
Глупости! Откакто си тук, искам да се чувстваш уютно!
Защо ли си правех труда?!
Всички знаят, че Мартин Крейн не понася кожени мебели!
Предпочита лепенки!
И разни трохи!
Заповядай! Да използваме момента да го залеем с бира!
Защо не? Ще му вдъхнем живот!
Да не забравим последния щрих - тук-таме по някой кучешки косъм!
Сигурно скоро ще изхвърлиш и Еди на боклука!
За какво толкова се вайкаш?! За едно вехто изкорубено кресло!
Щом не харесваш новото, ще ти купя ново!
Сериозно? Ще ти кажа кое кресло искам.
Онова, от което гледах
първите стъпки на Нийл Армстронг на Луната.
Или как хокейният ни отбор би руснаците на олимпиадата.
Искам креслото, в което седях, когато ми съобщи, че имам внук.
Креслото, в което майка ти ме събуждаше с целувка,
когато заспивах пред телевизора.
Все още заспивам в него.
И често, отваряйки очи, очаквам майка ти да ме заведе до леглото.
Все тая.
Някакво си кресло!
Хайде, Еди!
Здрасти, Фрейж. Как мина уикендът?
- Ужасно.
Ще разкажа какво ми се случи.
В събота вечерта имах най-невероятната среща.
Голям купон. И в неделя, както се връщах…
В неделя ли?
- Казах ти, че беше купон!
Та, колата ми се развали пред църквата,
когато хората се разотиваха след шоуто.
Службата.
- Моля?
В църквите няма шоу, а служба.
Може ли да довърша?
- Моля!
Отправих се към свещеника… Така ли се казва?
И помолих да използвам телефона.
Той ми каза, че пуловерът ми бил наопаки.
От дума на дума, си чукнахме среща. Нали не полагат обет за безбрачие?
Обожавам предизвикателствата.
Роз, някой ден си вземи болничен и ми се обади в предаването.
В ефир си!
Добър ден, Сиатъл! Аз съм д-р Фрейзър Крейн.
Преди да се свържем с първия слушател, имам една молба.
Миналата събота някой е взел креслото на баща ми
пред сградата "Елиът Бей".
То е с неопределена зеленикаво-кафеникава тапицерия,
тук-таме с лекета, а дунапренът стърчи изпод лепенки
в подобаващ цвят.
Колкото и невероятно да звучи,
предлагам щедра награда при благополучното му връщане.
Роз, кой е на първа линия?
- Джон.
Стефани, емоционалната устойчивост е добър съветник.
Както могъщият дъб се прекършва и пада посред буря,
така и съкрушената вдовица се привежда,
за да види още светли дни. Благодаря на всички.
Е, Роз, нещо ново за креслото?
- О, да. Валят обаждания.
Сериозно? Слушам?
Досега е било забелязано на върха на "Спейс нийдъл"
и в резиденцията на губернатора,
а един мъж от Лейк Стивънс го видял да лети над къщата му,
но го взел за извънземен кораб.
Колко забавно!
А сега чуйте рекламите и се посмейте на воля над казаното току-що.
Неблагодарници!
Посветил съм живота си на психопатите,
а ето как ми се отплащат!
Ще дойде веднага след предаването.
Много благодаря.
- Какво?
Фрейзър! Намерих креслото!
- Слава богу!
Още довечера татко пак ще си седи
в залятото с бира, въшливо, украсено с лепенки кресло,
ще си оправя гащите и ще окуражава Жан-Клод ван Дам.
Най-после ще си осигуря райско спокойствие!
НАЙ-ХУБАВОТО КРЕСЛО
О, браво! Да!
Беше хубаво, но да не забравяме тънката граница
между добрата актьорска игра и простащината.
Да опитаме пак.
- Извинете…
Г-жо Уорън, няма ми ги мустаците.
Не си спомням репликите, госпожо. Страх ме е.
И мен.
- Ученици!
Моля ви, елате всички за секунда.
- Г-жо Уорън, аз…
Не сме на "Бродуей", а в гимназията. Няма от какво да се боите.
Просто ще играете за родителите и приятелите си
и ще се забавлявате, нали?
Ако още нещо се обърка, ще се самоубия!
Може ли да разменим няколко думи?
- Съжалявам.
След 45 мин започва спектакълът "Десет малки индианчета".
Това ли било?! Затова мизансценът ми е познат.
Навремето и аз съм играл в него.
"Напротив, кмете,
много серийни убийци изглеждат нормални.
Човек не подозира, че под привидно спокойната външност
се крие сърце на маниак."
Това е вярно, между другото.
Кой сте вие?
- Д-р Фрейзър Крейн.
От радиото. КАСЛ. Няма значение.
Чух, че креслото на татко е тук, и несъмнено е така.
Ще ви отърва от него.
Извинете, но то няма да мръдне оттук!
В момента е най-забавното нещо на сцената.
Това е самата истина, обаче…
Спокойно, миличък.
Изтичай до лекарския кабинет. Няма страшно.
За нула време ще се върнеш. Писна ми да бъда позитивна.
Но вие не разбирате.
Това кресло е на баща ми и аз трябва да му го върна.
Ще си го вземете след две седмици.
В затруднено положение съм.
- Вие ли?
Вие ли сте затруднен?
Декорите се разпадат,
гласът на главния герой мутира точно в три часа днес,
а името ми в програмата е сбъркано!
Чу ли, Помрой?
Такъв гняв искам да изиграеш в обвинителната сцена.
Предлагам двеста долара.
Купете си ново кресло.
- Не става.
Осъзнавам, че сте притисната, но ви умолявам от сърце.
Изхвърляйки креслото, аз нараних баща си.
За вас то е само кресло,
но е запечатало ценни мигове от живота му,
които аз пренебрегнах, защото реших, че загрозява хола ми!
Пожертвах душата му заради естетиката.
Повярвайте, срамувам се от постъпката си.
Креслото е последната надежда да изградя взаимоотношения
с единствения си баща!
Ученици, чухте ли всичко?
Можете да научите много.
Тази реч беше идеален пример за просташко преиграване,
каквото не бива да допускаме тук.
Един момент…
- Г-жо Уорън!
Какво има, Джоуи?
- Боби Макдъф повърна зад кулисите.
Страхотно. Д-р Армстронг има сценична треска.
Не е треска, а грип. Отиде при лекарката.
Май се налага да отмените представлението.
Жалко! Вземам си креслото.
Невъзможно! Триста родители вече пътуват насам.
Американският театър все някак ще оцелее.
Не можете без Армстронг.
Това е главна роля. Знам, играл съм я.
Играли сте д-р Армстронг?
- Ами да. О, не! Не се надявайте!
Искате ли креслото?
- Съжалявам. Дума да не става!
Знаете ли, би било много тъжно, ако с креслото се случи нещо.
Беше отдавна, дори не си спомням репликите!
Тогава ще импровизирате!
Благодаря.
© 2023 Translator's Heaven