Frasier - Season 1 (1993) (Frasier.S01.BluRay/Frasier (1993) - S01E21 - Travels with Martin (1080p BluRay x265 Silence).bg.srt) Свали субтитрите
Виж, Роз, брошурите ми пристигнаха.
Господи, каква вълнуваща почивка!
На остров в Тихия океан?
- Да.
Боже, какви хотели! Страхотно!
Ще оставя татко и Еди да се грижат сами за себе си
и ще похарча куп пари, за да се поглезя като малко дете.
Знам, че е егоистично, но почивките са затова.
Ти как ще прекараш отпуската си?
- Ще заведа мама в Ирландия.
Да види къщата, където е родена нейната майка.
Защо просто не напишеш "Лош син" на челото ми?
Няма нищо лошо в това, да се поглезиш през отпуската си.
В края на краищата работиш по три часа на ден.
Съжалявам, с това изненадах и себе си.
Знаеш ли, като се замисля за отношенията с баща ми,
започвам да завиждам на твоята връзка с майка ти.
Не се получи изведнъж.
Постарахме се. Прекарахме доста време заедно.
Забрави ли, че татко живее при мен? Колко повече да сме заедно?
Това е различно.
Няма нищо по-хубаво от едно съвместно пътешествие.
Забавлявате се, отпускате се
и се виждате в нова светлина.
Татко никога не е бил в Европа.
Бихме могли да се сближим, ако му предложа да заминем.
Какво искаш, за да ни вземеш с вас в Ирландия?
Трябваше да се досетя, че ще стане така.
Винаги се сецвам, когато пренасям багажа на Марис.
Защо не наехте хамалин?
- Наехме за по-голямата част.
Но тя не поверява на непознати куфара си с гримове,
откакто един портиер го изпусна
и потроши три бурканчета с безценна плацента
От друга страна,
кожата на чантата й стана изключително мека и нежна.
Къде замина г-жа Крейн?
На ежегодното си поклонение в свещената земя.
Не отиде ли при сестра си в Далас?
Нейната свещена земя.
Там е открит първият магазин "Нюман-Маркъс".
Д-р Крейн!
- Ох, наричай ме "Найлс".
Благодаря, Дафни!
Татко, имам идея и се надявам, че ще ти хареса, колкото и на мен.
Искам да те заведа на почивка.
Защо?
Приключението ще ни се отрази добре. Ще се забавляваме.
Ще бъдем заедно, ще се сближим.
Къде искаш да отидем?
Няма значение къде искам да отидем. Важно е ти къде искаш да отидем.
Татко, предлагам ти целия свят.
Галапагос, а?
"Където игуаните, морските лъвове
и гигантските костенурки живеят в пълна хармония".
Толкова ли е важно?
Не. Предполагам, че не.
Вижте това! Индия и Непал. "Покорете върховете на Хималаите".
Май забравяш за моя приятел.
- Няма проблем.
Фрейзър ще наеме някой як шерп да те носи на гръб.
Те не възразяват.
Очевидно още не сме открили подходящ маршрут, но няма страшно.
Татко, защо ти не предложиш нещо?
Наистина ли искаш да заминеш с мен?
Да, наистина. Тръгвам накъдето пожелаеш.
Добре.
Не съм изтънчен като теб, но искам първо да опозная Америка.
Да. Ние сме американци. Трябва да видим Америка.
И ще пътуваме с мотокаравана.
- Мотокаравана!
Разбира се! Идеята ти е прекрасна.
Това беше мечтата на двама ни с майка ти.
Ще предприемем пътешествие с мотокаравана.
Сериозно ли говориш?
- Абсолютно.
Това трябва да се отпразнува.
- Да. Аз отивам за бира.
Мисля, че са останали и свински кожички.
Последният щрих! Сякаш вече сме на път.
О, пътешественикът!
Търси подходяща каравана и й измислете име.
"Шантавите Крейн".
Найлс, когато се съгласих да обиколим Америка,
си представях петзвездни хотели.
Под "заедно" разбирам свързани апартаменти.
Просто му кажи, че се отказваш.
- Не мога.
Той се запали толкова много. Мечтал е за това.
Искал е да пътува с мама.
- Но тя извади късмет и се спомина.
Найлс, моля те, чуй ме!
Ако тръгнем с татко с мотокараваната, само единият ще се върне жив.
Трябва да дойдеш с нас.
- Фрейзър, ти си ми брат.
Имаш право да ми поискаш костен мозък, бъбрек, но не и това.
Трябва да дойдеш с нас.
- Защо?
С Фрейзър няма за какво да си говорим.
Винаги се чувствам по-добре, ако присъства и някой друг
или поне телевизорът да работи.
- Защо тогава му го предложихте?
Звучеше ми прекрасно, докато го изричах.
Но колкото повече се замислям…
Представяш ли си как по цял ден съм с Фрейзър,
а нощем се пъхаме в спалните чували и се сближаваме.
Ще ти платя. С пари от пенсията си.
Помня едно пътуване, когато бях на девет години.
От Сиатъл до Спокен.
Единственото, което ми каза, беше: "Май имаме проблем с брат ти Фрейзър."
Беше ужасно. Тези ваканции на път.
Татко настояваше да измине възможно най-много километри,
а ние се гърчехме на задната седалка,
стискайки торбичките си за повръщане,
опитвайки се да видим нещо от мяркащия се край нас пейзаж.
Чак на 13 г. разбрах, че кравите не са размазани.
Просто му кажете, че не искате да пътувате.
Нали чу как се вдъхнови? Не мога да го разочаровам.
Не мога да го разочаровам.
Съжалявам, Фрейзър. Мразя мотокараваните.
Срещна ли такива по пътя,
се взирам в очите на шофьора и се опитвам да проумея
защо, за бога, му е притрябвало това нещо.
И не виждам нищо друго
освен мътен поглед изпод козирката на шапката му.
За последен път ти казвам: аз няма да дойда.
Страхотна новина! Дафни тръгва с нас.
И аз идвам.
ШАНТАВИТЕ КРЕЙН
Точно така си го представях. Даже е по-хубаво.
Все едно си седиш в хола и гледаш телевизия.
Но не е телевизия, а Америка.
Да, татко, това е върхът на документалистиката.
Реалността на живо.
След осем километра ще трябва да завием.
Започни да намаляваш.
- Слушам, татко!
Как се чувствате зад волана?
Като мъж.
Това е мое и е голямо.
О, боже! Сякаш си затворен прав в пластмасов ковчег.
Помниш ли едно време, Найлс?
На задната седалка ползваха само буркан от майонеза.
Да, доста трудно го уцелвахме при 100 км/ч.
Оттогава мразя майонеза.
И високи скорости.
Внимавай, отбивката наближава. Още пет километра. Приготви се.
Скоро е. Карай вдясно.
Добре е да се престроиш отрано.
Знаеш ли, татко…
Чудя се, какво те накара да избереш това американско чудо Маунт Ръшмор?
Много ясно. Имаме една седмица, нали?
Стига се за три дена и половина и още толкоз на връщане.
Слизаме, оглеждаме долината на президентите, и обратно в колата.
Още една посетена забележителност в биографията ни.
Безспорно сте планирали всичко предварително.
Когато аз съм в почивка, грабвам комплект чисто бельо
и се понасям, накъдето ме отвее вятърът.
Найлс! Найлс!
Ако питате мен, трябва да постъпим също като Дафни.
Какви ги говориш?
Защо да сме толкова зависими от карти и планове?
Просто си караме.
Америка винаги е пленявала с прекрасните си пътища.
Джак Керуак е "По пътя". Уили Нелсън е "Отново на път".
Тръпката е в самото пътуване.
Просто си караме.
- Чудесно! Това ми харесва.
Даже ще си сложа бейзболната шапка.
Фрейзър, ще изпуснеш отбивката.
И?
- Ще се загубим.
Как ще се загубим? Ние сме в къща на колела.
Където и да отидем, сме у дома.
- Ето я! Ето я! Сега завий!
Точно тук! Завий! Завий тук!
Изпуснахме я!
Татко, нищо не сме изпуснали.
- Мили боже!
Сега караме без посока. Поставяме началото на нещо ново.
Ще танцуваме в ритъма на пътя.
Добре, не се тревожи.
Сигурно има друг път, който се връща към отбивката.
Къде е? Къде е? Винаги е на другата страница.
И в живота е така.
Трябва да си призная, че имах задръжки,
но това започва да ми харесва.
Татко, виж, има знак за историческа забележителност.
Да спрем. Да погледнем, а?
- Просто си караме накъдето искаме.
Това е интересно, татко. Ето го! Ето го! Ето го! Ето го!
Какво пишеше?
- Нямам представа.
Нямам представа. Успях да прочета само "легендарно".
Вижте! Крайпътно ресторантче.
Пресни плодове. Домашно ябълково вино.
Татко! Татко!
- Татко! Татко! Татко!
Татко, ти не схващаш концепцията.
Отиваме там, където ни отвее вятърът.
Той си вее, аз си карам, а вие защо мрънкате?
Ти страдаш от манията да изминеш определено разстояние.
Така си почивам. Я внимавай! Децата ми са в колата!
Ти го наричаш "почивка", а аз - "натрапчива идея".
Какво мислиш, Найлс? Найлс, какво правиш?
Снимам пътешествието ни, нещо, което ще гледаме години наред.
Отново и отново.
- Я ми дай това.
Добре, щом толкова искате да спрете, ще спрем.
Виждате ли табелата?
"Снимайте се с жива мечка гризли Сувенири и подаръци "Марвела"."
Винаги съм мечтал за снимка с мечка.
Някои мечти не бива да се пренебрегват.
Добре, татко, печелиш. Отбий в дясното платно.
Добре е да се престроиш от по-рано.
Боже! Сигурно е наследствено.
Разкарайте кучето от мечката ми. Тъкмо я почистих.
Тя е препарирана.
На табелата пишеше, че е жива.
Табелата е стара.
Вижте какъв пейзаж! Сякаш наистина сме там.
Ако бяхме там, щяхме да профучим покрай него със 100 км/ч.
Фрейзър, погледни. Щанд с деликатеси.
Домашен еленски пастет.
Няма мостра.
- Няма проблем.
Добре.
Извинете, бихте ли ни направили снимка?
Найлс, Фрейзър, елате насам. Събираме се всички.
Така. Чудесно. А сега какво да направим?
Може би така.
Браво! Харесва ми. Хайде, всички. Еди.
Снимката струва десет долара. Канадски.
За безценния спомен парите са без значение.
Добре. Едно…
- Защо иска канадски долари?
Две…
- Защото сме в Канада.
Три.
В Канада?!
Да. Преди малко минахме границата. Ти спеше.
Но аз не мога да влизам в Канада.
Забранено ми е да напускам Съединените щати.
Защо?
- Защото още нямам зелена карта.
Това е направо прекрасно.
Последното ми интервю е след три месеца.
Забраниха ми единствено да напускам страната.
А вие какво направихте?
Изчакахте ме да заспя и веднага пресякохте скапаната граница.
Сега няма да ме пуснат обратно.
Трябва да те пуснат. Вината не е твоя.
- Това нямаше да се случи,
ако не си беше наумил да изминеш толкова километра.
Ти реши да ни вее вятърът.
Няма значение кой е виновен. Ще ме задържат тук. Какво ще правя?
Ще отидем при властите и ще им обясним.
Сигурен съм, че ще разберат.
Глупости, Найлс! Правилата са си правила.
Ти какво предлагаш?
- Да я прекараме през границата.
Това е контрабанда.
- Благодаря, Найлс.
Знаех, че е нещо, което правят само лошите,
но не и точния термин.
Не мога да повярвам, че ти, бившият полицай,
предлагаш да извършим престъпление.
Толкова пъти съм минавал тази граница.
Граничарите поглеждат през прозореца и ти махват с ръка да продължиш.
Голяма работа!
Хайде, да вървим.
- А ако ни спрат?
Дафни ще трябва да ги убеди, че е американка.
Точно така.
По-добре, отколкото да ме изритат обратно зад океана.
Поне ще опитаме.
- О, да. Страшно убедително.
ЩЕ СЕ ПРАВИМ НА УДАРЕНИ
Ще измамя емиграционните власти.
Не само аз, но и баща ми, и по-големият ми брат,
които би трябвало да ми служат за пример.
Не съм виновен. Аз съм жертва на лоша среда.
Виж сега, ако граничарят случайно те заговори,
можеш ли да кажеш нещо без акцент?
Да.
- Добре. Какво?
Нали чу.
Какво?
- Да.
Това е. Само това мога да кажа.
Пие ми се чай.
- Чай ли?
Защо просто не запееш с цяло гърло "Бог да пази кралицата"?
Не й викай, Фрейзър. Ти си психиатър.
Трябва да можеш да контролираш емоциите си.
Боже! Стигнахме границата. Виждам бариерата.
Добре, добре. Всички да се успокоят. Ще минем без проблем.
Запомнете: те следят за подозрително поведение.
Точно такова, Найлс.
Ако граничарят надникне тук, какво ще види?
Четирима безгрижни американци.
Много съм притеснена.
- Нямаш основание.
Изглежда, пускат всички наред. Даже въпроси не задават.
Моля те! Моля те! Моля те!
- Ето, махат ни да минем.
Махат ни да минем.
Спират ни!
Спират ни!
ПРОВЕРКАТА
Граничарят идва!
- Няма да се справя.
Всичко ще бъде наред. Спокойно. Отговаряйте кратко и ясно.
Прекалено много говорят хората, които крият нещо.
Здравейте!
Здравейте!
- Здравейте!
Добре ли прекарахте в Канада?
- Страхотно!
О, Канада! Да!
Каква беше целта на пътуването ви?
Разходка.
Ясно. Къде сте роден, господине?
Сиатъл, Вашингтон.
О, питате в коя държава. Америка, разбира се.
Аз съм чист американец. Винаги гласувам на избори.
За честните и почтени хора.
Достатъчно. Не се нуждая от подробности.
А вие, госпожице?
Хареса ли ви в Канада?
Да.
И времето ли?
- Да. Да.
Колата ваша ли е?
- О, не.
Да, да. Взех я под наем.
Да, да. Американско производство. Винаги държа на американските стоки.
Искам само талона и книжката ви.
- Добре.
Ето тук са, в малкото джобче. Това е талонът.
Сега ще ви дам и книжката си. Ето я. Заповядайте!
Останете тук.
Да, на вас безспорно може да се разчита.
Това е. Сега ще ме арестуват.
Всички ни ще арестуват.
- С моите деликатни черти.
В затвора ще ме побъркат.
Спокойно, Найлс.
Късно е да се върнем назад.
Не можем ли да избягаме?
- Страхотна идея!
Скоростна надпревара с осемтонна каравана.
Ще оглавим класацията на граничарските вицове.
Ще млъкнете ли всички?
Ако продължавате така, със сигурност ще ни хванат.
Връща се.
Е, проверих ги.
Проверил ни е.
- Проверил е.
Госпожице, много сте тиха. Има ли нещо, което трябва да знам?
Изглеждате ми много притеснена.
Бихте ли ми казали името си?
Добре. Добре. Изобщо не трябваше да се опитваме.
Татко, не.
- Стана грешка.
Може ли да млъкнете? Какво искате да кажете, господине?
Опитахме се да ви измамим.
Еди…
Нямаме сертификат за кучето.
Знаех си, че нещо не е наред.
Нямахме намерение да идваме дотук,
а когато стигнахме границата, съвсем забравихме.
Да. А аз например изобщо не знаех, че е необходимо.
Непознаването на закона не е оправдание.
Вземете кучето, и да си вървим.
Вижте, вината е моя.
Но не си и помисляйте, че сме го взели от Канада.
Имам снимка, която мога да ви покажа.
Ето, тук сме двамата пред кулата в Сиатъл.
Виждам, че сте в униформа.
- О, да!
Полицай ли сте?
- Пенсиониран.
След 30 г. в сиатълското управление.
Аз най-добре трябваше да знам, нали?
Безспорно.
- Несъмнено.
Да.
Следващия път си носете сертификата.
Приятно пътуване!
- Благодаря, господине!
Благодаря.
Карай!
Не стига, че едва те пуснаха.
Колко остава до вкъщи?
- Около два часа.
Тази магистрала води право към Сиатъл.
Защо не полегнеш малко?
- Не, добре съм.
Бихме могли да си побъбрим.
- О, да. Чудесно.
Знаеш ли, Фрейзър, просто не мога.
Когато останем сами, изобщо не знам какво да кажа.
Досетил си се, предполагам, че затова поканих Дафни.
Помислих си го, но се надявах да не е така и…
Я стига! И ти затова покани Найлс.
Затова го поканих, но той дойде заради друго.
Е, случва се понякога.
Но не беше толкова лошо, нали?
"Виждам, че сте в униформа". "О, да".
Много хитро, а?
- Да.
Татко, защо да съкращаваме пътуването?
Според картата сме близо до "Йелоустоун".
Винаги съм мечтал да го видя.
- И аз.
Ако искаш истинско приключение,
да зарежем първо спящите красавици у дома.
Сериозно? Да отидем само двамата?
- Да.
Само ти и аз? Баща и син?
Да, аз и ти съвсем сами към "Йелоустоун".
Съвсем сами!
Знаеш ли, ще бъде жалко,
ако Дафни пропусне тази забележителност.
Да, разбира се.
- Това е истинско природно чудо.
Не е честно да оставим Найлс сам у дома.
И Марис я няма. Не е хубаво.
- Точно така.
За колко време ще стигнем до "Йелоустоун"?
Ако карам цяла нощ, утре сме там.
Как ще се изненадат тези двамата, когато се събудят!
Да. Имам и по-хубава идея.
Ще кажем на Дафни, че сме в Мексико.
Лека нощ, Сиатъл. Обичаме те!
© 2023 Translator's Heaven