Frasier - Season 1 (1993) (Frasier.S01.BluRay/Frasier (1993) - S01E22 - Author, Author (1080p BluRay x265 Silence).bg.srt) Свали субтитрите
Заповядайте! Както винаги.
- Както винаги.
Колко е хубаво да можеш да го кажеш!
Какво е това?
Кафе с мляко и канела.
О, не. Това си поръчва брат ми. За мен е двойно със сметана.
Фрейзър, радвам се да те видя.
Както винаги ли?
- Да, моля.
Благодаря.
Днес си по-неспокоен от обикновено. Проблем ли имаш?
След 15 мин ще дойде издателят ми.
Помниш ли договора за книга? Онзи, за който ми завидя.
Не съм ти завиждал, Найлс. Ти искаше да ти завиждам.
Вече няма значение. Всичко ще пропадне.
Оказа се, че идеята ми вече е използвана.
Поръчаха до днес да измисля друго.
Мозъкът ми е блокирал като на блондинка.
По-лошо. Като на блондинка в безсъзнание.
Помоли ги да ти удължат срока.
- Направих го вече два пъти.
О, боже! Ето го!
Сам! Радвам се да те видя.
- Найлс.
Сам Танака. Брат ми - д-р Фрейзър Крейн.
Приятно ми е!
- На мен също!
Сам, искаш ли кафе?
- Да, каквото пие той.
Заповядай!
Още едно, моля!
Чакайте! Вие сте докторът от радиото, нали?
Признавам си без бой.
Слушам всичките ви предавания.
- О, благодаря!
Странно, изобщо не ми мина през ума, че сте братя.
Цял живот.
Сигурно сте специалисти в отношенията между братя и сестри.
Не повече от другите братя психиатри.
Е, Найлс, каква е идеята ти?
Идеята ми. Много мислих, Сам. Хич не е лесно…
За това и книга може да се напише.
А? За кое?
Двама братя психиатри - за отношенията между братя и сестри.
Сам, ето защо си най-уважаваният издател в Сиатъл.
Точно идеята, която смятахме да предложим.
Какво?
- Страхотно!
Простете, че ви прекъсвам…
- Извинявай.
Господа, ще отменя срещата си
и ще ви заведа да го отпразнуваме.
Мислехме днес да пишем, но добре.
Найлс, какво правиш? Не искам да пиша книга.
Веднага изчезвам оттук.
Фрейзър, осъзнавам, че те моля за голяма услуга, знам, че си зает.
Но през целия си живот съм мечтал за деня,
в който ще вляза в библиотеката, ще отворя каталога
и ще видя името си в раздела "Душевни заболявания".
Тогава ще се почувствам така, както се чувстваш ти.
Нещо повече от обикновен задръстен психиатър
в овехтял сив костюм.
О, Найлс, аз…
- Хайде!
Не сме работили заедно,
откакто написахме мюзикъл в детската градина.
Той пожъна успех.
Трябваше да ни освободят от физическо, но…
Отново ще бъде същото.
- Не знам, Найлс…
Натискат се в колеж да идат.
Това е глупава мечта.
Там знания от книгите добиват. А ние търсим щастие в песента.
Ще го направим!
- Да!
КАК СЕ КАЗВАШЕ ОНОВА ЕЗЕРО?
Добър ден!
- Добър ден!
Здравей, Найлс! Какво те води насам?
Татко, казах ти, че тази вечер ще пишем.
Нали щяхте да сте у Найлс?
Така мислехме,
но за съжаление Марис е поканила групата за дегустация на шери,
а в един момент те стават доста шумни.
След малко започват новините.
- Имам решение на този проблем.
Купих слушалки.
Ето, ще слушаш новините, без да ни пречиш да работим.
А Еди какво ще чуе?
Ще прочете най-важното в утрешния вестник.
Пробвай ги.
Не е лошо.
Да, чудесна идея.
Има и още нещо, което най-много ми харесва.
Гледай!
Татко, хубава риза имаш.
Да не си я взел от някоя кофа за боклук?
Татко, разкажи ни за срещата си с Айзенхауер.
Цял час не спомена за нея.
Добре, добре. Мой ред е. Мой ред.
- Давай!
Татко…
Още една дума, и ще ви строша главите.
Това е страхотно. Много благодаря.
Пази ми ги, Еди.
Ще си взема нещо за хапване.
Кой иска бира?
- Само ти.
Хайде, Найлс, нямаме време за губене.
Добре. Започваме.
Глава първа, страница първа, абзац първи.
Набирам сила.
Извинявай, че ще секна ентусиазма ти,
но не смяташ ли, че преди да почнем да пишем,
трябва да решим за какво ще е тази книга.
Съжалявам, че се разбързах. Обзет съм от ентусиазъм.
Е, добре…
Желателно е подходът ни към книгата да се отличава
от всичките ни предишни разработки, дисертации и статии.
Прав си. Трябва да е интересно.
Ще акцентираме върху забавни случаи от практиката ни.
Ще напълним книгата с анекдоти за братя и сестри,
случаи, които сме имали през годините.
Да, да, и ако тук-там цитираме мастити учени,
ще оглавим класацията "Книга на месеца".
И аз мога да допълня някои интересни истории за двама ви.
Идеята не е лоша - ще използваме като пример самите себе си.
Чудесно въведение към книгата!
Харесва ми да има въведение. Татко, разкажи най-хубавата история.
Онази, която най-добре характеризира
малкия Фрейзър, малкия Найлс и техния конфликт.
Тръгнахме за риба към онова езеро… Как му беше името?
Вие умирахте от нетърпение.
- О, чудесно! Много добре.
Абе, как се казваше това езеро?
- Татко, името не е важно.
Какво стана?
- Беше някаква индианска дума.
Уочахачи? Или…
- Смисълът е друг.
Майка ви щеше да се сети. Жалко, че е мъртва!
Уочакучи…
Или Кочалочи…
- Татко!
Няма значение.
- Беше индианско име.
Означаваше "Земята на…".
- Не, татко, татко!
Направо ще полудея.
Трябва да отида да го погледна.
Разкажи ни самата история.
- Да, добре.
Къде си дянах атласа?
Чудесен източник.
Е, засега въведението ще почака.
- Да, да се върнем на нашите случаи.
Бих могъл да извадя кашоните с цялата си документация…
Найлс, светва ли лампичка над главата ми?
Идея ли имаш?
Не, питам те дали над главата ми наистина свети.
Разбира се, че имам идея.
Моята радиопрограма. Какви случаи може да изскочат оттам!
Ще помоля слушателите да споделят проблемите,
които са имали с братята и сестрите си,
а ти ще си гост в студиото.
Предлагаш
да използваме живота на слушателите за постигане на личните ни цели?
Точно така.
Какво мислиш?
Много подъл номер. Да действаме.
ЗЛАТНАТА ЖИЛКА
Здравей, Роз.
- Здрасти, Фрейзър.
Какво търси тук брат ти?
Ще е гост на предаването.
- О, не. Не мисля.
Аз съм продуцент, аз подбирам гостите.
Идеята не е моя и не я одобрявам.
Добре, Роз, довиждане!
- Добре, добре, одобрявам.
Но няма да му нося кафе.
Няма да изпълнявам поръчките му. Няма да слушам оплакванията му.
Здравей, Найлс. Добре дошъл!
След секунди сме в ефир.
- Хайде, Найлс.
Седни, поеми въздух и не плюй по микрофона.
Добре.
Здравей, Сиатъл. Аз съм д-р Фрейзър Крейн.
Днес имам специален гост в студиото -
моя брат, прочутия психиатър д-р Найлс Крейн.
Здравейте. Как върви животът?
Какво правиш, по дяволите?
Това е моето радиоамплоа.
Като на всеки добър водещ.
- Аз нямам такова.
Това имам предвид.
Бъди такъв, какъвто си.
Днешната ни тема са братята и сестрите.
Защо ги обичаме? Защо ги мразим?
Какви са…
- Дребните им недостатъци.
Онези, които ни дразнят?
Някакви случки от детството. Някакви случки от юношеството.
Някакви случки от зрелостта. Или някакви случки…
Или неща, които се случват в настоящия момент.
Роз, кой е първият ни слушател?
На телефона е Доналд, от Бейнбридж.
От 20 г. не говори с брат си.
Здравей, Доналд, аз…
- Слушам те.
Ние те слушаме.
Няма да го забравя, д-р Крейн. Два часа плаках неутешимо.
Оплешивяла си напълно?
Препаратът изгори косата ми.
Мислех, че сестрите ми ще се присмиват,
но те ме целунаха,
влязоха в банята и си обръснаха главите,
за да не се чувствам като изрод.
Невероятно!
Чу ли това, Сиатъл? Чудото на взаимоотношенията,
кристализирало в един акт на съпричастност.
Е, нашето предаване завършва.
Бих искал да благодаря на брат си, д-р Найлс Крейн.
Найлс, бих си обръснал главата за теб.
Жест, който с всеки изминал ден става все по-безсмислен.
Аз съм д-р Фрейзър Крейн.
Ще се чуем отново утре, когато ще съм сам в студиото.
Фрейзър, напипахме златна жилка.
Имаме материал за два тома.
Извинявам се за всичките си критики към предаването ти.
Рано или късно истината възтържествува.
Съжалявам, че трябва да ви прекъсна, но на първа линия е Сам Танака.
Здравей, Сам. Включил съм микрофона.
Слушах предаването ви, момчета.
Наистина ли? И?
Фантастично!
Как върви писането?
- Чудесно!
Гладко като по вода. Имаме вече две или три глави.
Радвам се да го чуя. Обадиха ми се от "Рийдърс дайджест".
Проявяват сериозен интерес към работата ви.
Трябва да им покажа няколко глави.
Можете ли да ми ги пратите по факса?
- Ами, Сам, можем, естествено.
Нали разбираш, още са в груб вид.
- Няма проблем.
Но ви моля до петък да ги изгладите.
Ще се справите, нали?
Разбира се.
- Петък става.
Отлично! Обичам ви, момчета!
Боже, какво ще правим?
Не забравяй, разполагаме с целия този материал.
Просто трябва да го оформим.
- Да, но до петък.
Значи се стягаме и го правим до петък.
Чакай, чакай! Сетих се нещо. Джордж и Айра Гершуин.
Когато имали краен срок, се затваряли в хотелска стая
и не излизали оттам, докато не свършели работата си.
Гениално!
Ако много се вдъхновим, след книгата ще напишем продължение
на "Бес, ти си моя жена".
ДЖОРДЖ И АЙРА
Чисто, подредено,
спартанска обстановка, лишена от всякакъв чар.
Идеално! На работа!
Съгласен съм.
Няма да се оставим да ни тормозят празните страници.
За начало ни трябва нещо като румсървис.
Фрейзър.
Добре, добре, за начало ни трябва само едно хубаво изречение.
Нещо, което ще фрасне читателя между очите,
а после ще го поведе по дългия път към откритията и самопознанието.
Фрейзър, докато се бориш като гладиатор с метафорите,
аз направих пробив.
Воала! Началното изречение.
"От Ромул и Рем до Винъс и Серина Уилямс
отношенията между братята и сестрите са пораждали психологически спорове
в света."
Интересно.
Харесва ли ти?
- Казах, че е интересно.
Задачата ни е да решим,
дали началото ни трябва да е интересно или хубаво.
Говориш така, защото не се сети пръв.
Да, не се сетих.
Никога не съм се интересувал от Ромул и Рем,
а споменаването на тенисистки е нелепо.
Щом смяташ, че ще се справиш по-добре, заповядай!
Добре.
Заел съм стартова позиция.
Чакам.
Продължавам да чакам.
Добре, добре.
Пиши:
"Ключът към добрите взаимоотношения между братя и сестри
е способността да бъдем открити и честни."
Това звучи чудесно.
Е, написа ли го?
"Ключът към добрите взаимоотношения между братя и сестри
е способността да бъдем открити и честни.
И да проявяваме взаимно уважение."
Какво правиш?
Какви са тези глупости?
Довърших мисълта.
Тя си беше довършена.
Сега изречението е тромаво.
- Не. Смятам, че е много по-добре.
А аз - не.
- Аз съм пред компютъра.
Да се сменим.
- Ти не можеш да пишеш.
Цял ден не написа нищо. Но съсипа началното ми изречение.
Просто го довърших. Мисълта ти беше непълна.
Твоята мисъл е непълна.
Какво стана със студения чай?
- И него довърших.
Найлс, току-що ме осени прозрение.
Чудесно! Ще го използваме за второ изречение.
Не. Не става дума за книгата.
Сега разбрах
защо толкова много писатели се пропиват и се самоубиват.
Не, не го пиши.
Не пиша. Пресмятам изпитото от минибара.
Дължим 232 долара.
Мили боже!
Ти изяде целия буркан с мухлясали ядки.
Не, не, съмна се.
Петък е. Найлс, време е да си признаем.
Не можем да работим заедно. Няма да напишем книгата.
При това твое отношение…
- Ще престанеш ли най-сетне?
Прозвучаха финалните акорди. Завесата падна.
Ето, ще ти го напиша с главни букви.
"Това е клаят"?
Да си вървим у дома.
Не трябва да се изненадвам, че се отказваш толкова лесно.
Това не е твоята мечта.
За какво ти е, г-н Велик радиоводещ?
Ето я причината за избухването ти, а?
Завиждаш на моята известност.
Не избухвам и не завиждам.
Просто ми писна!
Писна ми цял живот да съм втори.
Реших да стана психиатър като мама много преди теб.
Но защото си по-голям, ти ме изпревари.
Пръв се ожени.
Пръв даде на татко внучето, за което мечтаеше той.
Докато стигне до мен, всичко вече е втора употреба.
Оплакваш се от нещо, което не можем да променим.
И да можехме, не би го направил. Така ти харесва.
Говориш глупости, Найлс.
- Не са глупости.
Всеки ден се сблъсквам с това.
Аз съм в борда на асоциацията на психиатрите,
моите изследвания се цитират в научните среди,
четирима от пациентите ми сега са видни политици,
обаче твоето дундесто лице ме зяпа, залепено на автобусите.
Лицето ми не е дундесто!
Моля те, чудя се колко още ще пазиш запасите си от лешници за зимата!
Е, поне не съм кльощав като щиглец.
Кого наричаш "щиглец", дундьо?!
- Теб, щиглецо!
Дундьо!
- Щиглец!
Дундьо!
- Щиглец!
Дундьо!
- Вземи си думите назад!
Накарай ме де!
- Ще те накарам!
Не виждам да правиш нещо.
- Така ли? Сега ще видиш!
Ще те науча, дундьо! Ще съжаляваш.
Найлс, Найлс, спри!
Ние сме психиатри, а не кечисти.
Как можа да се вържеш?!
Господи! Божичко! Спомних си!
Ти се качи на детското ми креватче и скочи върху мен.
Ти ми открадна майката.
- Какво?!
О, боже!
Боже! Трябва да се махна от тук.
Тази идея беше безумна от самото начало.
Най-глупавото нещо. Изобщо не трябваше да се съгласявам.
Сбогом!
Добро утро!
- Добро да е.
Днес изглеждате в добро настроение.
Защо не?
- Ами отново ще вали.
Безработицата се увеличава.
А преди две минути Еди близа този сладкиш.
Аз ще отворя.
Татко, човек се приема за зрял,
когато осъзнае, че не може да контролира обстоятелствата,
но може да контролира реакциите си.
Говориш ли вече на брат си?
- Аз нямам брат.
Аз съм единствено дете.
Здравейте, д-р Крейн.
Здравей, Дафни. Татко…
Какво търсиш тук?
Татко, искам да предадеш нещо на Фрейзър.
Защо мислиш, че знам къде е?
Кажи му, че ми дължи половината от тази хотелска сметка.
Приемам пари в брой. Никакви чекове.
Знам, че има проблеми с писането.
Нищо няма да платя!
Значи освен умствено ограничен си и скръндзав.
А ти си бездарен глупак.
- Изглеждаш смешно по фланелка.
Добре, достатъчно. Седнете и ме изслушайте.
Седни!
Седни!
Не съм имал брат.
Имах партньор - първия ми партньор Мич Гасет.
Мъж като канара, плещест като четирикрилен гардероб.
Заедно ходехме на мачове, играехме на карти,
и то след като сме работили 8 ч заедно.
Това е много интересно, но…
- Изслушай ме!
На третия месец от партньорството ни
с Гас ни възложиха да следим заподозрян.
Три дни на предната седалка на колата.
Спим, седим, пием твърде много кафе.
И много скоро започнахме да си лазим по нервите.
Защото е бил самовлюбен дундьо?
Защото бяхме хора.
Той не харесваше в мен едно, аз в него - друго.
Стана гадно.
Когато задачата ни приключи, Гас помоли да го преместят.
Аз не възразих.
След три месеца го простреляха в някакъв бар.
Докато стигне до болницата, беше вече твърде късно.
Приемете тази история както щете.
Аз знам само, че не си заслужава.
Извинете, ще си взема кърпичка.
Фрейзър, искаш ли да кажеш нещо на брат си?
Да, татко. Мисля, че да.
Найлс, ще си вземеш ли сладкиш?
Фрейзър!
Е, добре!
Найлс, съжалявам, че не излезе нищо от книгата.
Нямаш причина да се чувстваш по-лош от мен.
Ти си отличен психиатър.
Достоен човек и не си втори след никого.
Благодаря, Фрейзър.
Истината е, че винаги съм те ценял и съм ти се възхищавал.
Стига вече с тези лиготии.
Просто си стиснете ръцете, усмихнете се, и да приключваме.
Дай да те прегърна!
О, боже!
Ти пък защо плачеш?
Продължавам да мисля за горкия Гас.
Сигурно ви е трудно да живеете с такава болка.
Няма никакъв Гас. Измислих си го.
Е, в това семейство има поне един добър писател.
Лека нощ на всички!
© 2023 Translator's Heaven