Frasier - Season 1 (1993) (Frasier.S01.BluRay/Frasier (1993) - S01E24 - My Coffee with Niles (1080p BluRay x265 Silence).bg.srt) Свали субтитрите
НА КАФЕ С НАЙЛС
Спокойно, скъпа, няма страшно. Слушай.
Завий наляво, и втората вдясно.
Оттам - пак наляво.
Браво! До скоро, скъпа моя!
Марис пак ли се е изгубила?
- Погрешка е попаднала в кухнята.
Упътих я как да стигне до хола.
Доста е пълно. Някакъв шанс да намерим маса?
В момента - не.
Онези до прозореца получиха сметката преди пет минути.
Но седят и най-нехайно си бъбрят.
Пробвах гадния поглед, но не трепват.
Покажи ми погледа.
Още дълго ще седят.
Дали да не поръчаме?
- Да! Какво е кафето днес?
"Зимбабве" и "Кения".
- За мен - "Зимбабве" с мляко.
За мен - "Кения" капучино.
Какво ново?
- Ами…
Йоши, градинарят, спечели битката на живота си.
Накара Марис да разкара камелиите,
за да направи дзен-градинката, за която ни увещава от есента.
Как се получи?
- Прекрасна е!
Идеално място за медитация.
Вчера заварих Марис да седи по средата в поза "лотос".
Много добре.
Може да преоткрие духовната си същност.
Съмнявам се. Четеше роман на Даниъл Стийл
и си уреди час за педикюр по мобилния.
Знаеш ли, днес става година, откакто се преместих от Бостън.
Ами?! Година?
А татко сякаш се нанесе вчера.
Странно! Две напълно противоположни оценки
за едно и също събитие!
Виж ги, седят, сякаш са купили масата.
Да опитаме двамата да ги гледаме лошо?
Да видим!
Стана!
Стана!
- Найлс, няма да се съмнявам в теб!
Пробвай погледа на онази меса. Отивам до тоалетната.
Бесен съм!
- Сега пък какво?
Сложили са течен сапун в мъжката тоалетна,
но се оказа прекалено мазен. Наложи се пак да си мия ръцете.
И точно тогава сешоарът реши да се развали!
Как оцеляваш?!
Заповядайте - зимбабвийско и кенийско.
Извинете, казах ли безкофеиново?
- Не казахте.
Съжалявам!
Ако пия обикновено, ще нервнича по време на разговора с брат ми.
Няма проблем.
- Благодаря.
Като гледам, никой няма да си ходи.
Дали да не седнем отвън?
- Може. Днес съм самата свежест.
Какво ли мисли госпожата по въпроса?
Сигурно обожаваш дивия къмпинг.
Искаш ли?
- Не, благодаря.
И така, Фрейзър…
След като отваряш втората глава от живота си,
може ли да те попитам нещо?
- Слушам те.
Щастлив ли си?
Не чу ли?
Мисля. Подвеждащ и сложен въпрос.
Не, не е.
- Така е!
Глупости! Или си щастлив, или не.
Ами ти?
- Не, но не говорим за мен.
Да не те пренебрегваме.
Ти, единственият ми брат, току-що каза, че не си щастлив.
Сърцето ми кърви. Защо?
Снощи гледах по ПБС.
Излъчиха документален филм за Голямата депресия.
Като по Стайнбек.
Отчаяни бедняци, които бягат от мизерията.
Натоварили малкото си вещи на раздрънкани каруци,
те потеглят към въображаемото спасение.
В една сцена, войник от Армията на спасението
подава на раздърпано момченце чифт чисто нови обувки.
Фрейзър… Ако можеше да видиш лицето му…
Изразяваше чисто, пълно щастие.
Не съм преживявал това чувство,
никога в живота си!
Дори като си купих тези обувки за 400 долара.
Харесват ли ти?
- Не са лоши.
Ами ресничките?
Не си падам по ресничките.
- Нито пък аз.
И все пак ето ги.
Няма защо да съм нещастен.
Здрав съм. Имам прекрасен дом, красива жена.
Веждата ти помръдна ли?
Не ми се вярва.
Успешна практика…
Макар че напоследък започвам да забравям идеалите,
които ме подтикнаха към психиатрията.
На кого го казвам?!
На психиатричния вариант на бързите закуски.
Разбираш ли?
Понякога се питам дали не го направих заради парите.
Не бих казал, че е така. Ако беше…
Не!
Какво? Какво щеше да кажеш?
- Не, отказах се.
Не си прави труда. Знам накъде биеш.
От години искаш да ме попиташ.
Дали съм се оженил за Марис заради парите й?
Протестирам!
Не се ожених заради парите! Те бяха приятен бонус.
Наистина ли я обичаш?
- Разбира се, че я обичам.
Но това е друг вид любов.
- Нечовешки вид?
Не.
Не, просто не изгаряме от страстта на Тристан и Изолда.
Всичко е някак удобно, познато.
С Марис сме стари приятели.
Можем да прекараме следобеда заедно.
Аз - над пъзела си, тя - с арфата си.
Не проронваме и дума помежду си и сме съвършено доволни.
Чух, че домът ви приличал на последните дни на Третия райх.
Все тая, да върнем разговора към изходната му точка.
Започнахме от въпроса, дали си щастлив.
Тази път отговори бързо, не мисли.
- Ами…
Здравейте.
- Здрасти, Роз!
Здравей, Роз. Какво те носи насам?
Отдавна мечтая да се науча да карам джет.
Днес ми предложиха специални уроци
и смятам да се възползвам.
Дойдох да пия кафе!
Благодаря, че се отби. Иначе щях да ти се разсърдя.
Освен това имам среща.
- Нека позная. С мъж ли?
Да.
- Да!
С водещия на новините Анди Уинслоу.
Сладък е. Забеляза как го гледам край шадравана.
А, любов от пръв поглед!
Каза ми: "Искаш ли да пием кафе и да се опознаем?"
Не знам, Фрейзър.
Имам странното усещане, че това ще е Той!
Роз, мила…
Казваш го за всеки мъж. Да видим дали този ще ти звънне пак.
Кой знае! Мисля, че още го няма.
Отивам да намеря маса.
- Успех!
Чао, Роз.
- Да.
Мисля, че не ме харесва.
Не става въпрос за харесване и нехаресване.
Тя те презира.
Сериозно?
С какво съм предизвикал такива емоции? Дори не се сещам, че съществува.
Мисля, че си на вярна следа, Шерлок.
В нея все пак има някаква улична красота.
В Роз ли? Много е привлекателна.
Не си ли мислил за вас двамата? Нали се сещаш…
Ние с Роз?!
Защо?
- Не.
Не си ли мечтал да я замъкнеш в някой евтин хотел?
Е, и аз не съм от желязо.
Има една… една копринена блузка, която се разтваря,
като се наведе над бюрото.
Но да смесвам работа с романтика?
Не знам струва ли си.
Не питай мен. Ти си надничал в деколтето й.
Безкофеиново "Зимбабве" с мляко.
Обезмаслено ли е?
Не.
- Не искам да ви притеснявам.
Пазя се от приемането на излишни мазнини.
Какво? Дъжд?
- Не, Бог плаче.
Не може ли задам прост въпрос?
- А други задаваш ли?
Как е успяла да си уреди маса?
О, Фрейзър! Фрейзър! Ето една!
Фрейзър! Фрейзър!
Найлс! Найлс!
Извинете!
Браво, Найлс!
Просто я исках повече от него.
Да.
Боже, какъв порой!
Какво? Какво?
- Сетих се какво стана вчера.
Помолих татко да ми подаде кифличка. Знаеш ли какво ми каза?
Каза ми: "А коя е вълшебната думичка?"
Шегуваш се!
Не се смя, като отвърнах: "Старчески дом".
Виж! Виж! Сигурно е кавалерът на Роз.
Леле!
Много е хубав, нали?
"Леле"? Нима каза "леле"?
Мили боже, да! Не съм възклицавал така за друг мъж.
Дали това значи нещо?
- Естествено.
Означава, че си гей, човече.
Животът ти с Марис е параван.
Трябваше по-рано да се разкриеш. Аз ли да кажа на татко?
Каква глупост! Идеята ти беше тъпа, признай си.
Не беше тъпа. Трябваше да се разходите.
Глупаво е, че излязохте без дъждобран.
Нарича се "чадър"! Кога ще научиш езика?!
Съжалявам, не пускаме кучета.
Какво?
- О, извинете.
Спокойно.
Найлс?
- Здравей, татко.
Татко, какво търсите тук?
Имаме нужда от повече движение.
И без това исках да купя боб, затова повървяхме малко.
Е, двама вървяха, третия го влачехме на каишка.
Казах ти, че изобщо не ми се излиза.
Виж, ще умра от пневмония.
Ще ни надживееш, като всички стари мърморковци.
Добре е да изпиеш нещо горещо.
Какво да бъде? Капучино, лате?
- Какво ще желаете?
Кафе без мляко и други глупости.
Днес предлагаме два вида.
Ще ви изненадам.
О, радост!
Няма нищо по-хубаво от миризмата на мокро куче,
което да засили апетита ти за вечеря.
Виж ни! Мокри сме до кости!
- В хубаво настроение си.
Между другото, оставил си кочина в кухнята!
Направих си филийка.
Но не на чиния, както те помолих. Мазал си я на плота.
Познах по трохите и потното петно.
Потно петно?
- Да, да.
Препечената филийка оставя петно на плота -
ситни капчици.
Не си ли чувал лекцията на татко за това страшно зло?
То е бичът на столетието!
Едно кафе без мляко.
И едно безкофеиново с обезмаслено мляко.
В пяната канела ли виждам?
Добре, щом ще се заяждаме,
аз видях гумения кокал на Еди в шкафа с дрехите ми
и куп косми по любимия ми пуловер! Знам, че спи там, когато ме няма.
Тъкмо ще се научиш да си затваряш така наречения шкаф!
Забранявам бълхарят да припарва в спалнята ми.
Не е бълхар!
- Татко, ами онзи шампоан?
Млъкни, Найлс!
Стига преструвки! Щом стигнах дотук пеш,
значи е време да си намеря собствено жилище!
Къде ще отидеш?
- Не бери грижа.
Ще намеря къде. Имам събрани пари за черни дни.
И без това не исках да живея при теб.
Най-малко бих искал…
- Да бъда в тежест!
Духовитият ти брат намеква, че и това е чувал.
Е, беше за последен път! Ела, Еди.
Кажи на Дафни да ни настигне.
Татко, разиграваме тази мелодрама веднъж седмично.
Сядай, навън вали.
Не! И ще си платя кафето. Колко струва?
Един и петдесет.
- Едно кафе?!
В какъв свят живеем?
Фрейзър, добре ли си? Нямаше те цяла вечност.
Борих се с течния сапун.
Не можах да хвана дръжката.
Чаках някой да ме спаси.
Накрая дойде един и аз извиках: "Колко се радвам да ви видя!"
Не мога да ти опиша как ме изгледа.
Ето на!
Брат ви каза, че пак сте се сдърпали с баща си.
Да, нищо ново.
- Не знам какво става с него.
Напоследък е мрачен като дъждовен уикенд.
Вчера, когато го карах да прави гимнастика, ми каза,
да си сложа краката зад ушите и да се завъртя като пумпал.
Не трябва да му обръщаш внимание, когато е кисел.
Нали така, Найлс? Найлс?
Извинявай, Фрейзър, малко съм замаян.
По-добре да го настигна.
- Ето.
Вземи моя дъждобран.
- О, колко мило!
Поне един човек уважава езика ми!
Винаги съм имал ухо за твоя език.
- Найлс!
Какво казах?
Още едно кафе?
- Ще изчакам първото, благодаря.
Защо толкова трудно се спогаждаме с татко?
Опитай се да погледнеш от неговата гледна точка.
Като полицай, е имал голяма власт.
А сега тя му е отнета.
Да се опълчва на света, е неговият начин да опита да задържи
постоянно смаляващата се зона на влияние.
Е, аз му съчувствам.
Но просто едва се удържам да не ритна бастуна му.
А той да отхвърчи към Еди.
Истината е, че е трудно.
Знам, че се стараеш.
Понякога се радвам на плодовете от усилията си.
Онази вечер…
Татко гледаше телевизия, а аз заспах на дивана.
Изведнъж се стреснах. Усетих нещо на главата си.
Татко стоеше над мен и ме галеше по главата.
Татко?!
Каза ли нещо?
Каза: "Не е ли време да се подстрижеш? Заприличал си на горила."
Знам, че се прикрива, но какво мислиш?
Не е зле да се оформиш.
- Не!
Мислиш ли, че се прикрива?
- Да, разбира се.
Познаваш го.
Отвън е твърд като камък, но отвътре е един гигантски шип.
Благодаря.
Извинете, а моето къде е?
- Повикахме екип от специалисти.
Слушай, искаш ли да сменим темата?
Да говорим за друго.
- С радост.
Избери тема - нещо леко и плитко.
Съгласен.
Влюбен ли си в Дафни?
Малко по-прямо е, отколкото възнамерявах.
Какъв абсурд! Отказвам да те удостоя с отговор!
Не знам! Казах го! Доволен ли си?
И защо нае самата Венера?
Защо не избра някоя тлъста чистачка от Източна Европа,
воняща на амоняк?
Опитах се, но имаше олимпийски игри и бяха ангажирани.
Фрейзър, непрестанно мисля за нея!
Щом я погледна, в мен се разгаря неподозирана страст.
Найлс…
Нали няма да напуснеш Марис?
- Не, разбира се.
Е, тогава… Предполагам, че в тази ситуация
би искал да съчетаеш брака с Марис с извънбрачна връзка с Дафни.
Да, може ли така?
- Не, не може.
Знаех си, но ти ми вдъхна надежда.
Лесно ти е на теб.
Ти си свободен и щастлив
Но аз май изпреварвам отговора ти.
Така и не отговори на въпроса ми.
- Нима?
И ми става любопитно. Щастлив ли си?
- Ами…
Най-добрият начин да го формулирам…
Каква гадост!
Какво стана?
Мислиш, че ще седнеш да изпиеш едно кафе с някого,
надяваш се, че ще изживееш нещо.
Не знам, нещо като тръпка.
Изведнъж капанът щраква и пак си в света на Роз.
Как го разбра толкова бързо?
Просто е - не иска да ходим, а да си сменя вярата!
Нямам нищо против религиозните.
Не ми пука дали си евреин, мюсюлманин, или будист.
Толерантна съм, приемам мъже с всякаква вяра!
Стига да спираше дотам!
Престори се, че ме кани на среща!
Няма ли Божа заповед срещу това?
Не, срещите са измислени едва в Новия завет.
Роз, съжалявам. Седни при нас.
Не, благодаря.
Имаме нов сладък майстор в сградата.
Ще се облека неглиже и ще изтръгна чешмата.
Смяташ, че се шегува, а?
Знаеш ли…
Като се замисля за живота на Роз, се сещам за моя.
Напоследък хич ме няма в светския живот.
Ще срещнеш някоя.
- А ако не срещна?
Ами ако свърша самотен и стар?
Ще трябва да си купя гадно кученце и ще се нанеса при Фредерик.
Е, рано е да се тревожа за това.
Е, Фредерик да му мисли.
Междувременно, отговори на висящия ми начален въпрос.
Щастлив ли си?
Признавам, че…
Здравейте, момчета!
- Не може да бъде.
Татко, защо се връщаш?
- Ами не знам.
От известно време се държа като глупак.
Изкарвам си го на вас с Дафни.
Онова, което казах по-рано, просто го забрави.
Вече го забравих.
Хайде, Еди.
Татко, слушай…
Нещо да те тревожи в последно време?
Нищо особено, не.
Хайде, кажи.
- Нищо особено.
Ако има нещо, кажи ни.
Не е нещо кой знае какво.
- Хайде, татко.
Добре.
Миналата неделя имах рожден ден.
Разбира се!
С Фрейзър планирахме парти изненада.
Но, ако го бяхме направили тогава, щяхме да развалим изненадата.
Изчакахме седмица и сега - изненада!
Ако можеше да видиш изражението си.
Откажи се, Найлс.
Татко, съжалявам.
- Няма нищо.
Моля те, ела да поседнеш.
Не знам защо това ме смущава.
Докато служех, изпуснах много ваши рождени дни.
Можете да изпуснете един мой.
- Знаеш ли какво…
Нищо не ни пречи да го отпразнуваме. Довечера ще те заведем на ресторант.
Не е необходимо.
- Напротив!
Само кажи къде.
- Добре.
В "Старият хайделбергски хмел"?
- Супер!
Три години печелят приза за най-добри наденици!
Ти да видиш!
Ето къде сте били!
А аз ходих чак до края на Трета улица.
Бях на Четвърта. Еди подуши де що имаше за душене на Трета.
Но как разбра, че съм тук?
Получих истинско видение.
Бам! Видях ви да влизате в кафене "Нервоза".
Извинявахте се за поведението си през последната седмица.
Много съжалявам, Дафни! Просто забрави, моля те!
Ще ми увеличите ли заплатата?
Възползваш се от ситуацията, нали?
Толкова ли съм прозрачна?
- Не.
Аз съм ясновидец.
Хайде, идвай.
Момчетата ни канят на вечеря в "Старият хайделбергски хмел".
Чудесно, немска храна!
През този век два пъти опукахме германците,
но те пак се смеят последни!
Татко, бих ви закарал, но първо трябва да мина да заредя.
Не, не, аз ще ги закарам.
Фрейзър, както винаги кафето с теб бе удоволствие.
За какво толкова си говорите?
Ами за спорт, мадами, супермотори.
Добре, не ми казвай!
"Зимбабве" - безкофеиново с обезмаслено мляко и без канела.
Сега… Щастлив ли сте?
Знаете ли, в най-общи линии…
Да, щастлив съм.
Ще се видим догодина! Обичаме ви!
© 2023 Translator's Heaven