Frasier (2023) - 01x02 (2023) Свали субтитрите
Добро утро! Съжалявам. Събудих ли бебето?
Не обичам да ми викаш така.
Не, Джон е буден от цяла вечност, също като мен.
Защо не дремне?
Бих удушила всеки в тази стая за една дрямка?
Наслаждавай се на тези моменти.
Изчезват с жестока бързина. Помни ми думите.
Докато мигнеш и вече ще копнееш за дните,
когато си люляла на ръце чедото си, за да го приспиш.
Това беше невероятно.
- На мен ми се видя клише.
Не, гласът на баща ти приспа Джон.
Виж го! Все едно е упоен с хлороформ.
Добре ли си?
Гърбът ме спуква от болка, коленете ми блокираха
и знам, че тук някъде има памперс, но не мога да го намеря.
Създал съм ти удобства в огромния апартамент отсреща.
В стаята ти има легло "Савоар", натъпкано с вълна от цинхайски якове,
която е толкова мека, че монголските пастири
не могат да ги яздят на голо, без да заспят и да се изсулят.
Знам, но Ив загуби приятеля си. Сама е с Джон.
Как ще се почувства, ако и аз си тръгна?
Ти си добър приятел.
Нямам нужда от потупване по гърба.
- Не, залепил ти се е лигавник.
Благодаря за кафето.
- Разбира се. Ето.
Знаеш ли защо Фреди не иска да се премести при теб?
Нямаш ли нищо против?
- Не.
Не ме разбирай погрешно. Обичам го.
Но хърка като бояджия
и се кипри повече време в банята от топ модел.
Знае ли какво мислиш?
- Не, разбира се.
След всичко, което направи за нас?
Няма да му кажа, че докато сърба кафето,
ми идва да го метна през прозореца.
Благодаря, татко.
- Пак заповядай.
Изглежда, за да не се обидите взаимно,
двамата не сте искрени какво искате.
Какво? Аз съм.
- Аз също.
Предпочитате Фреди да живее с мен.
- Не предпочитам!
Нито пък аз. Какво правиш?
Ти стоиш много в банята.
Идва ти за го убиеш заради сърбането.
- Не съм го чула да сърба.
Влизам и излизам от банята за 55 минути.
На някой хора не можеш им помогна.
В лодка със спасителни жилетки върху пясъчна дюна да ви сложа,
пак ще намерите начин да потънете.
Ще накарам татко…. Да.
- Ще ти помогна за багажа.
Благодаря за помощта, Дейвид.
- Няма проблем.
С чичо Фрейзър ще ви е много весело заедно.
Ще видим. Не се разбирахме много преди.
Плюс, на 33 години да живееш с баща си не е омайниче за дами.
Има омайниче за дами?
Държа го.
Изтичай до килера и ми донеси кутията с моливи.
Веднага!
Значи…
- Ще извадя оловото.
От кашона.
Значи ти…
- Всъщност, вътре има графит.
Значи…
Работиш с пожарникари.
Могат да изтичат надолу по стълбите с човек на раменете.
Вместо да извикаш тях да ти помогнат, караш Дейвид,
чийто атлетичен подвиг е да се добере пълзешком до хамака.
Хареса ли леглото "Савоар"?
- Матракът от як? Учудващо мек.
Минеш ли веднъж на як, назад няма да се върнеш пак.
Много се радвам, че ще живеем заедно.
Тост за новото съжителство, а?
Добре. Имам скоч, ако искаш.
Ще го взема.
- Върхът е.
Естествено, само най-доброто.
Не, най-отгоре на полицата е, зелена пластмасова бутилка.
Д-р Крейн! Радвам се, че ви заварих.
Какво точно казахте за отлитащите бебешки години?
Прекрасно беше.
- Не беше чак толкова поетично.
Малко лирично отклонение
как всички родители копнеят за ценното отминало време,
когато са разсейвали тревогите на детето си
с успокояващ глас и песничка за лека нощ.
Вие сте магьосник.
Още една млада жена бе поразена от магията ти.
Мътните те взели, Фрейзър! Знаеш колко си магнетичен.
Фреди, помогни ми да избера маса за трапезарията.
Харесах си една класическа английска
и се влюбих в още една, която ще върви с диван.
Изборът не на Софи, а на софата.
А това е?
- Лежанка.
И я слагаш тук.
- Чудесно място.
Не се ли притесняваш да сложиш
50-килограмов дъмбел до първокласен роял "Стейнуей".
Ще стоя далече от пианото.
Добре, ще я сложа в спалнята си.
О, небеса!
БИРА
Не ти ли харесва?
- Напротив. Много е забавен.
Просто му търся най-доброто място.
Знаеш ли с какво ще се върже идеално?
С какво?
- С лежанката ти.
Не ги разделяй. Лика-прилика са си.
Добре. Ще го сложа в стаята си.
А това е?
Пръст от "Фенуей". Световните серии, 2013 г.
Какво чудато малко кубче.
И тебе си те бива.
Колекционерска находка.
Заслужава да е на почетно място. Не мислиш ли?
Знам. Какво ще кажеш за библиотеката?
Чудесна идея.
- Да. Ще направим…
Да, ето така.
Татко, ако ще живея тук,
ще е хубаво да не крия всичките си вещи.
Няма. Всичко, което не отиде в спалнята ти,
ще посрещна с отворени обятия.
Искам да се чувстваш удобно… Недей!
Възглавниците са "Кристиан Лакроа".
Не може да сядаме на канапето.
- Не с джинси.
НАШИТЕ ИЗВИНЕНИЯ КЪМ ТЕНЕКИЕНАТА ЛИЗИ
Ето го и него.
Виж ни! Пак делим една стая.
Като едно време в Оксфорд. Момчетата се завръщат.
Пазете се, дами! Като отвързани са.
- Майки, заключете дъщерите си.
Дъщери, заключете майките си.
Кого будалкаме?
Можем да се гушнем само със сестрите Бронте.
Емили Дикинсън за един тек набързо.
- Да. Американски момичета?
Това Фреди ли е?
- Да. Краткият му престой в Харвард.
Толкова е умен. Не разбирам какво стана.
Затова нямам деца.
- Имаш четири.
Знаеш за какво говоря.
Д-р Крейн! Съжалявам, че не можахме да ви уредим собствен кабинет.
Не, точно това исках.
Но ако се освободи някой, веднага ми кажете.
Ако се нуждаете от повече място, можем да преместим Алън
в някое празно чекмедже за труп в медицинския факултет.
Да, прибери ме в чекмеджето до любовния си живот.
Кога за последно жена те е хващала под ръка,
без да ти слага маншон на апарат за кръвно?
Д-р Крейн, нямаме търпение да разтръбим
за вълнуващия ни нов преподавател.
Случайно да имате време
за кратко интервю пред "Бостън глоуб" тази вечер?
Светлината на прожекторите.
Мислех, че ще оставя жадния им блясък в Чикаго.
Бих дал цялата си слава за халба бира и спокойствие.
Разбрах. Щом не искате, ще се обадя на "Бостън глоуб"…
Не, не, не, ще си нося кръста.
Желанието ми за анонимност не е ваша грижа.
Проф. Хънтвю също е голяма…
- Казах, че ще го направя.
Готов съм на всичко, за да прославя Харвард.
Цял ден те чакам.
Ив? Божичко!
Моля те. Не мога да се преструвам повече. Искам само едно от теб.
Отчаяна съм.
Никакво отчаяние не може да оправдае това.
Трябва да вляза вътре.
Фреди? Мирише чудесно.
Приготвих вечеря. Заповядай питие.
Благодаря ти.
Купил си маса за трапезарията.
- Да.
Каза да ти помогна да избереш.
- Да, но…
Каза и че каквото не отива в спалнята ми,
ще го приемеш.
Наистина го казах.
Явно има електрически кабел.
Включи го.
Маса за въздушен хокей.
По твоята логика ще служи и за маса за вечеря.
Да, пести място.
Имаме нужда от маса за въздушен хокей.
- Безспорно.
Трябва ни и маса за вечеря. Тъкмо две в едно.
Не ти ли харесват цветовете?
Кои? Има ги всичките.
О, тате, моля те, използвай подложка.
Подай ми солта, ако обичаш.
С най-голямо удоволствие.
Прав си, има нужда от сол. Би ли?
Фреди, започва да става малко пасивно агресивно.
Ако искаш да кажеш нещо, кажи го.
- Добре.
Предполагам, че е отмъщение,
понеже не искам лежанката ти във всекидневната.
Нищо мое не искаш.
Само защото с удоволствие мога да ти осигуря по-хубави неща.
За теб са по-хубави. Аз си харесвам моите.
Просто са малко…
- Срамни.
Не! Не са.
Не искаш някой да влезе в твоя апартамент
и да види моите простотии. Срамуваш се от тях.
Всъщност не знам дали и от мен не те е срам.
Това е пълен абсурд.
Просто виенската ми ваза арт нуво от шанжаниращо стъкло може би се бие
с кутията ти с кал.
Кутията е от "Фенуей" 2013 г. "Сокс" бяха в калта.
Искам да разбера защо е важно,
но на мен ми звучи като развалена пералня.
Дейвид Ортис стана "Най-ценен играч" на Световните серии в калта.
Биг Папи.
Браво на него, "биг" синко.
О, боже!
- Какво? Чакай! Къде тръгна?
В бара. Имам среща с приятели.
Като се прибера, ще се преместя обратно при Ив.
Харесва ти идеята да живеем заедно и да се сближим,
но явно не ме искаш тук.
Разбира се, че те искам! Фреди!
И това е краят на мача!
Дойде ли вече репортерът?
Донесох два костюма. Един сериозен, един лежерен. И двата сиви.
Виж! Намерих чудна снимка на двама ни от едно време в Оксфорд.
О, Алън! Спомени.
Много ми харесва.
Това не съм аз.
Така ли?
- И ти не си.
Добре ли си?
Фреди. Регресира в разгневен пубертет.
И на какво се гневи?
Че не обичам скоч от пластмасова бутилка
или да вечерям като в закусвалня.
Малко е перформативно
това преувеличено презрение към всяка проява на изискан вкус.
Също като баща ми.
Виждам какво става.
- Какво искаш да кажеш?
Не е ли очевидно?
- Алън, не съм в настроение.
Добре. Не е моя работа.
Ще се запиша някои неща, за да не забравя.
Прави каквото искаш, не ме засяга.
Какво пишеш?
Не ми пука.
Какво написа?
Чакай да отгатна.
Мислиш, че Фредерик ме дразни, защото ми напомня за баща ми
или подобно банално наблюдение.
Не е лоша мисъл, Алън. Можеш ли да ме виниш?
Обичах баща ми,
но той се чувстваше неловко от мен.
Можеш ли да си представиш какво е баща ти да се срамува от теб?
Добре. Добре, разбрах те.
Правя същото с Фреди. Той иска баща, който да го приема.
Виждам какво направи. Хитро ме преметна.
Остави ме да меля напразно, без да си записал абсолютно нищо.
"Просто иска баща, който го приема."
Как го направи, по дяволите?!
Познавам те от десетилетия. Аз съм изтъкнат психиатър.
Плюс, от другата страна написах "проблеми с майката" за всеки случай.
Не мога да повярвам, че го признавам,
но ударих сина ми по главата с вазата си арт нуво.
Задуших го с възглавниците си "Кристиан Лакроа".
За съжаление е вярно.
- Фрейзър…
Не, ще си кажа да ми олекне.
Подмамих нищо неподозиращия ми син в апартамента с фалшиви обещания
и сега от него не остана ни следа.
Боже, аз съм чудовище!
Д-р Крейн, това е Жене Уитакър от "Бостън глоуб".
Моля ви, имам семейство.
Извинете ме, дами. Трябва да заровя томахавката.
ПСИХИАТЪР И ПОЖАРНИКАР ВЛИЗАТ В БАР
Извинете. Търся…
Боже мой!
Знаеш ли кой си? Ти си Фрейзър Крейн!
Да, знам. Всъщност търся…
Съпругата ми не пропускаше шоуто ви.
С негова помощ реши да преследва това, което искаше.
Бившата ми жена, трябваше да кажа.
Дано с Лезли са щастливи.
Шоуто ти ми помогна да се съобразявам повече с другите.
Много ласкаво, радвам се…
- Например да не прекъсвам много.
Разбирам. Трябва да се гордееш…
Знаеш ли на кого ще помогнеш много? На нашия приятел.
Баща му починал, като бил малък, още не може да говори за това.
Боже! Съжалявам да го чуя…
Ето го! Хей, Фреди! Виж кой е тук!
Фрейзър Крейн от телевизията!
Да! Здрасти!
- Вижте! Видя звезда и си загуби ума.
Радвам се да се запознаем.
Съжалявам, че баща ти е умрял, когато си бил малък.
Да, не обичам да говоря за това.
Фреди, няма да ти позволя да останеш в плен на детството си.
Извинявай, д-р Крейн.
Преодолей мъката си, докато изпием една кофа бира.
Какво правиш тук?
Чудно ти е, че съм станал от гроба ли?
Татко…
- Аз говоря, Едип.
Затова не извика на помощ
приятелите ти пожарникари за преместването.
Защото си твърде…
Каква беше тази дума, която използва, за да опишеш какво изпитвам към теб,
когато всъщност тя описва какво ти изпитваш към мен?
Срам.
- Срам.
Дано си гладен, защото иронията е сладка.
Как сме?
- О! Да! Леле!
Д-р Крейн отвори със замах врати, които не знаех, че съществуват.
Много благодаря. Ще ви оставя да си продължите вечерта.
Не, не, не, почакай! Тъкмо започнахме.
Кажи ми, Франки…
- Фреди.
Фреди. Разкажи ми за този твой баща.
Не си спомням много.
Каза ми, че бил тръбопроводчик от Дорчестър.
Освен това каза, че не се отличавал с нищо
и бил напълно безличен.
Не съм казвал такова нещо.
Спомням си, защото ми скъса сърцето.
Състрадателен съм.
И как умрял - набучен на падналата радио антена.
Тук няма скрита символика.
Явно баща ти много те е разочаровал.
Не. Той…
Просто понякога е трудно да си около него.
Как така?
Не знам. Например,
ето какъв човек е: ако си излязъл да пиеш бира с приятели
той се появява и обсебва цялото внимание.
Кретен.
Сигурно ти е било трудно да живееш в сянката му.
Беше. Всички го обоготворяха. Аз също.
Не оставаше много място…
- За теб.
И май накрая избухнах.
- Кой не би? Разбираемо е.
Баща ти не е оставил място у дома за твоята личност.
Ако беше жив днес, сигурен съм, че щеше да се извини.
Не ми се ще да го казвам,
но щом е умрял, когато си бил малък и не си го спомняш,
как си бил потискан от огромното му его?
И баща ти е бил тръбопроводчик от Дорчестър?
На мен ми каза, че бил водопроводчик от Матапан,
което е съвсем различно.
Фред, не искам да си го помислям дори,
но лъгал ли си ни за баща си?
И още по-лошо, губиш ценното време на д-р Фрейзър Крейн.
Няма нужда да говорим за това.
Ако позволите, само един човек е виновен за объркването.
И не е Фреди,
а майката на Фреди.
Майката на Фреди е говорила много често за баща му.
Легендата ставала по-голяма,
а майка му все променяла подробностите.
Веднъж - водопроводчик, друг път - тръбопроводчик,
и то защото тя самата не знаела.
Истината е, че не знаела кой е баща му.
Била ги свела до трима.
"Мамма миа!"
- Точно.
Не, това е сценарият на "Мамма миа!".
Тръбопроводчик от Дорчестър. Водопроводчик от Матапан.
И изискан психиатър от Кеймбридж.
Едва наскоро бил направен ДНК тест.
Знам го, защото преди две седмици получих писмо в Чикаго,
затова съм тук, в Бостън, тази вечер.
Искаш да кажеш…
- Да.
Фредерик Крейн, аз съм баща ти!
ОТ ВИСИНИТЕ НА СЛЪНЧЕВИЯ ЩАТ
Защо му викат "скотч".
Не могат законно да го нарекат "скоч".
Дестилирано в Орландо.
След колко време приятелите ти ще се сетят, че сме с една фамилия!
Не попитаха защо вече живеем заедно,
когато взеха масата за хокей, така че няма страшно.
Знам, че понякога се държа наставнически.
И аз знам, че обикновено е за мое добро.
Съжалявам, че напусна Харвард, защото си бил в сянката ми.
Не съм. Напуснах, защото го мразех.
Не се разбирах с надутите претенциозни дървени философи.
Не са толкова зле. Изкара ги като тези от Йейл.
Чувствам се по-удобно с момчетата от пожарната.
Харесвам ги. Аз съм като тях.
Но цял живот, щом някой разбере кой е баща ми,
преставам да бъда Фреди и ставам синът на Фрейзър Крейн.
Не исках пак да се случи.
Затова ме изключи.
Може би затова трябва да остана малко при теб.
На колко деца им се дава втори шанс да живеят с умрелия си баща?
Оставаш ли?
Бих пил за това, но не мога да преглътна повече този разтворител.
Замислих се за кутията ти с пръст.
Според мен ще стои идеално върху пианото.
Така ли? Няма ли да се бият?
Не, мисля, че се допълват.
Щом като мога да вържа отоманка а ла Коко Шанел
с лепеното с лепенка кресло на дядо ти,
мога да вържа всичко.
"Фенуей", запознай се със "Стенуей".
Аз ще отворя.
- Ще си взема чиста чаша.
Тази наполовина се разтвори.
Ив.
- Д-р Крейн.
За преди малко, искам да изясня нещо.
Няма нищо, Ив. Случвало се е и преди.
И други хора са разбрали, че гласът ви приспива бебета?
Да.
Може ли? Много съм уморена.
Да си самотна майка не е толкова лесно, колкото твърдят.
Може да си самотна майка, но това не значи, че си сама.
И двамата с Фреди сме тук винаги когато имаш нужда от нещо.
Напомня ми на изказване на може би един от най-великите философи.
Странно. Гласът ми наистина приспива Джон.
И теб.
Тъчдаун за Биг Папи.
Всички знаете песничката.
Хей, бейби, чувам блусът ме зове.
Салата, бъркани яйца.
Малко съм объркан.
Да, може би, но си ми ясен като бял ден.
Не знам обаче какво да ги правя - салатата и бърканите яйца.
Животът ме зове отново.
Обичаме те!