Frasier (2023) - 01x01 (2023) Свали субтитрите
Фрейзър!
- Корни!
Добре дошъл отново в Бостън!
Боже мой, не си мръднал!
И ти! Благодаря ти, че дойде да ме вземеш.
С удоволствие. Как беше погребението на баща ти?
Емоционално. Но беше добро изпращане. Ще ни липсва.
Разбира се. Моите съболезнования.
- Благодаря.
Не пътуваше ли с племенника ти? Синът на Найлс и Дафни?
Да, всеки момент ще дойде.
- Извинявай, чичо Фрейзър.
Взех приспивателно заради тревожността си
и трябваше да го неутрализирам с три кафета еспресо.
Чувствам се удивително! Чувствам се отлично!
Дейвид, запознай се с Алън Корнуол. Алън, това е племенникът ми Дейвид.
Алън е приятел от дните ми в Оксфорд
и професорът, който написа препоръката ти за Харвард.
Приятно ми е. Как бяха първите седмици в университета?
Труднички, честно казано.
- Горе главата!
Едва ли си по-зле от момчето в курса ми по въведение в психиатрията.
Първия ден пред 300 студенти закъснява, спъва се
и разлива кафе по бялата си риза,
после си загубва обувката, още не сме я намерили!
Вижте го льохмана.
Много промени в живота ти, а?
Още не мога да повярвам,
че ТВ звездата Фрейзър Крейн зарязва шоуто си.
Време беше.
Казах им: "Изправете се. Не ме молете. Вече съм излязъл от вратата".
А Шарлот?
- И тя ми каза същото.
Но е за добро.
След 20 години в Чикаго време е Джордж Бейли
да извади старата чанта от килера и да види света.
Остави на мен, чичо.
Съжалявам.
Сърце не ми дава да му кажа, че не е моят.
Добре ще ми дойде едно бреве лате, преди да поемем на път.
Извинете. Фрейзър Крейн?
- Да?
Сър, вълнуващо е да видите звезда като чичо ми,
но ви моля за малко дискретност.
Пътуването беше изнурително. Вижте колко е изтощен.
Не се тревожете. Имам зрителна памет. Кажете ми адреса си
и ще се погрижа да получите снимка с автограф.
Не ви знам кои сте. Изпуснал си е портфейла, видях шофьорската книжка.
Боже мой! Много ви благодаря.
Съжалявам за това.
- О, забрави го!
Не мога. Зрителна памет. Ще взема кафето.
Забавен е.
Радвам се, че най-сетне ще бъдеш гост лектор в курса ми.
С удоволствие. Плюс, исках да се отбия и да проверя как е синът ми.
Не се ли видяхте с Фреди в Сиатъл?
Американците сте ужасяващо привързани към децата си.
Не, не можа да дойде на погребението. Някаква спешна работа.
Как са нещата между вас?
Помня колко напрегнати бяха, когато той напусна Харвард.
След толкова години още не го разбирам.
Но той си проправя собствен път и го подкрепям.
А аз ти вярвам. Виж ти! И двамата сме лъжци.
Хайде!
О, благодаря!
БОСТЪН ТЕ ВИКА…
ЧУВАШ ЛИ ГО?
КОЙ Е?
Мога ли да ви помогна?
Фреди! Изненада!
- Татко!
На вратата ми си. Без да се обадиш.
Може да се каже и по-кратко. "Изненада!"
Дойдох в града като гост лектор и исках да кажа "здрасти".
Чудесно.
Здрасти!
Добре.
Да, благодаря. Ще вляза с удоволствие.
И така…
Домът ти е толкова…
Мислех, че все ще измисля нещо.
Да, съжалявам.
Сменят рамката на Пикасо, а вторият етаж още е в ремонт.
Имаш чувството за хумор на майка си, Фредерик.
Не, не. Очарователно е.
На такова място човек би се борил с нарисуван плъх за коричка хляб.
Започва се.
Намек, че щях да изкарвам повече, ако не бях обикновен пожарникар.
Не, възхищавам ти се. Благородна професия е.
Просто се справяше отлично с психиатрията в Харвард.
Да, но исках да правя нещо важно.
Работата ми е важна. Поне толкова, колкото твоята.
Да намерим горящ човек с ниско самочувствие
и да видим при кого ще изтича първо.
Пак майка ти говори.
Съжалявам.
- Не, аз съжалявам.
Липсваше ни на погребението.
Донесох ти нещо.
Мисля, че дядо ти щеше да иска ти да го вземеш.
Чудесно. Благодаря.
После ще го отворя.
После? Знам, че не чака благодарности, но все пак…
Фреди, би ли намалил шоуто на баща ти? Много е…
На живо е.
Здравей! Няма нужда да ми казват кой си.
Ще ми се да можех да кажа същото.
Съжалявам. Аз съм Ив. Сигурно Фреди ти е разказал за мен.
Имам смешен анекдот за това. Не, не е.
Не знаех, че имаш приятелка? Камо ли пък, че живеете заедно?
Бяхме във вихъра на любовта.
Знаеш как е. И така, татко, радвам се, че те видях.
Чакай! Защо не ви черпя по кафе?
Или дори вечеря? Имаме да наваксваме.
Да. Чакай да видя.
Имам нови маратонки. Отбелязах три точки на софтбол.
И разбрах, че не разбирам джаза.
Казах ти всичко.
- Фреди!
Утре заминавам за Париж. Няма ли да ми отделиш половин час?
Тате, иска ми се да можех, но Ив взима двойна смяна.
Чака ме натоварена седмица.
- Откъде знаеш?
Вече планират пожарите предварително ли?
Просто моментът не е подходящ.
Добре. Ще те видя другия път.
Още не съм свикнала да ме наричаш твоя приятелка.
Знаеш ли защо?
Защото не си ми.
- Защото не съм ти.
Съжалявам, че те забърках.
Не ми се обясняваше какви са ни отношенията.
Обичам го, но може да бъде малко…
Значи не знае за Джон.
- Не знае за Джон.
Слава богу, изведох го набързо!
Много хубаво миришеше обаче.
- Винаги мирише хубаво.
УНИВЕРСИТЕТ БЛИЗО ДО БОСТЪН
Благодаря ви.
Боже! Беше ободряващо!
- Страхотно беше, чичо Фрейзър.
Точно така. Чичо Фрейзър. Той ми е чичо.
Прав си е. Рядко съм ги виждал толкова въодушевени.
Но пък и рядко ги виждам. Трябва по-често да идвам в часовете.
О, не!
- Какво? Коя е тази?
Шефът на катедрата. Оливия Финч.
Студен. Незаинтересуван. Нарцистичен. Така ме нарича тя.
Звучи ужасно.
Д-р Крейн, вие сте истинска легенда!
- Току-що ми хареса обаче.
Оливия Финч.
- Здравейте!
Ще си позволя да карам направо.
Всяка сутрин се събуждам с мисълта как да направя катедрата по-добра.
И понеже не мога да уволня Алън…
- На постоянен договор съм!
Поне може вие да преподавате за постоянно.
Изкусително предложение…
- Значи "да"!
Имам планове в Париж.
- Значи "може би"!
Заминавам утре сутрин.
- Значи почти "може би"!
Не, вижте, ще правя проучвания за следващата си книга.
"Изгубените ръкописи на Мариво".
- Мариво!
Щом ви интересуват никому неизвестни непубликувани от 300 години европейци,
останете тук и изучавайте Алън.
Няма да стоя тук и да търпя обидите ти.
Настоявам да ме обиждаш на чашка.
Към бара!
- Нямаш ли час сега?
Вероятно.
На постоянен договор!
Какво има в този Бостън, че ме кара да подмина
по-изисканото изкушение на ферментиралото грозде?
Седя тук със студена бира в ръка
и се чувствам част от простолюдието.
Ти си класическият обикновен човек.
Какво е да си пак в Бостън?
- Изпитвам смесени чувства.
Не знам дали бях най-доброто си "аз" тук.
Висях прекалено много в един бар.
Д-р Крейн? Бях на лекцията ви. Промени живота ми.
Щях да завърша танци,
но сега се прехвърлям медицина, за да стана психиатър.
Благодаря ви. Сигурен съм, че и родителите ви ще ми благодарят.
Извинявай, Фрейзър.
Най-лошото на преподаването са студентите.
Не, не. Чудесно беше.
Защо мога да общувам с всякакви младежи,
а не мога със сина си?
Какво става със сина ви?
- Де да знаех.
Не дойде на погребението на дядо си. Има приятелка, за която не съм чувал.
Като казах, че искам да прекараме малко време заедно, ме отряза.
Замислял ли си се, че те мрази?
Не бива да се предавате.
"Не"-то е просто завоалирано "да".
Кой го казва?
- Американски глупости.
Не бива да приемате "не" за отговор.
Вратата никога не е здраво залостена.
Ще се сближите със сина си
и ще ви придумам да преподавате в Харвард.
Няма да преподавам. Утре се качвам на самолета.
Ще видим.
От заплетената ви логика, изтеглям нишка на разум.
Мога да купя два стека, бутилка уиски
и да се отбия да си поговорим.
Ще бъде сам.
Още едно "бирски" за обикновения човек!
Ще си го взема.
Ще е такъв плюс за катедрата ни.
Ще привлече студенти, оттам - финансиране.
Ще стана ректор и ще съм по-млада с една година от сестра ми,
когато тя стана ректор в Йейл!
Като натегната пружина си, а?
Кога за последно си имала среща с мъж?
Някои от нас ги е грижа за кариерата им.
Значи е било…
- Мъжете се боят от умни жени.
Хубаво ще е, ако старият ми приятел остане в града.
Но утре заминава, а тази вечер ще вечеря със сина си.
Защо семейството все пречи на важните неща в живота?
Ето ни.
Какво стана с бирите?
- Шери ме видя.
Не мога да й отказвам.
Наздраве!
Това е лошо шери.
ПОЗНАЙ КОЙ ЩЕ ИДВА НА ВЕЧЕРЯ?
Фреди, ще ти сготвя петзвездна вечеря и не приемам "не" за отговор.
Ще приемеш ли "не сега"?
Моля те. Липсваш ми. Искам да сме заедно.
Имам голям кагошима, упадъчно шарен,
преливащ от умами в ретро-назална симфония!
Стекове! Имам стекове!
Обичам стек. Влизай.
- Чудесно! Вечеря със сина ми.
Привет на родата!
Дейвид? Какво правиш тук?
- Реших, че ще е приятна изненада.
Не може да се натрисаш просто така. Много е… мило от твоя страна.
Значи това е твоето местенце. Яко!
Целувал ли си някога момиче тук?
Дейвид, можеш ли да ни оставиш с Фреди да вечеряме сами?
Трябва да се гмурнем дълбоко във връзката си.
Или да останем на плитко с Дейвид. Добре дошъл, братчед!
"Братчед". Даде ми прякор.
Случва се, Дейвид. Бъди готин.
Вечеря за трима тогава.
Място за още двама?
- Боже господи!
Ще ти помогнем с готвенето, за да имаш повече време за сина ти.
Това е… Всъщност, много помага. Благодаря ви.
И ако стане дума, можем да поговорим как харвардските преподаватели имат
достъп до най-прословутата изследователска библиотека в света.
Получаваш и асистент.
Използвам моя да ми разхожда котката.
Боже мой! 25-годишно "Макалън"? Бутилката струва хиляди.
Не разрешавам да я хабиш за хора, които няма да я оценят!
Стига! Знам чудесен мост, под който можем да я изпием.
Фреди, помниш Алън, разбира се.
Това е Оливия. Ще ни помогнат с вечерята.
Здравей!
- Фреди. И си пожарникар.
Откъде да си купя календарът?
Чух за дядо ти. Моите съболезнования.
Не си го представях така, но ти обещавам:
без повече неочаквани гости.
Здравейте!
- Този не е мой.
Ив, не те очаквахме толкова рано.
Татко, ще ми дадеш ли секунда?
Не разбирам.
Защо Фредерик се държи толкова странно?
Може би ще ти помогна, чичо Фрейзър. Ще бъда Уотсън, а ти - Шерлок.
Много мило, Дейвид. Напомняш ми за майка ти.
Вечен оптимист. Винаги виждаш…
Трябва ли да си капеш капки в такъв трогателен момент?
Не можеш да отречеш, че тук е сухо като в Сахара.
Сега ми напомняш на баща ти.
Знам, съжалявам, абсурдно е.
Но моля те престори се, че си ми приятелка?
Цяла нощ трябва да лъжа коя съм ли?
Знам, че искам много…
- Не, харесва ми!
Като актриса пресъздавам героини, това ми е работата.
Може да има акцент.
- Не!
Нека иначе се придържаме към истината.
Ти си сервитьорка.
- Но сме гаджета?
Да.
- Ясно.
Какво ще правим с Джон?
Да, бебето.
Не може да стои на площадката?
Не може да стои на площадката!
Ела, Уотсън! Играта започва.
Да огледаме наоколо за улики.
Какво е това? Чаршаф?
На канапето?
Скарали ли са се? Има ли облаци в рая?
Чичо Фрейзър, виж!
"Зрънчо"! Не само спи на канапето,
но закусва "Зрънчо" като някакво бебе!
Затова не бива нищо да ни убегне от погледа.
Погледни, ако обичаш, формата на зрънцата.
Д-р Крейн?
Някои има ли хранителни алергии?
О, аз ли? Имам ламинирана карта.
В червено са смъртоносните.
Ив, имаш ли алергии?
- Не.
Момичето отвън. Приятелката на Фреди. Има нещо у нея.
Не ми се вижда толкова специална.
- Не, изглежда ми позната.
Студентка ли ти е?
- Възможно е.
Не обяснява защо ми изглежда позната.
- Може ли да се съсредоточим?
Дошли сме само поради една причина.
Да пием 25-годишно "Макалън"
Да убедим д-р Крейн да преподава в Харвард.
Най-сетне имаме шанс да си поговорим.
Д-р Крейн? Може ли за малко? Имам въпрос за стековете.
Извинете ме.
Какво за стековете?
- Залогът е висок.
С вас ще превърнем катедрата по психиатрия в Харвард
в Харвард на катедрите по психиатрия.
Няма да говорим сега. Помогнете ми за вечерята.
Фреди, най-сетне имаме шанс…
Знаем, че ядеш закуската си на земята!
Не знаем обаче защо.
Дейвид, иди да помогнеш в кухнята.
Благодаря ти.
Е, Фреди…
- Д-р Конруол каза "не".
Британското чувство за хумор!
Добре. Чудесно.
Какво ще кажете за по чаша "Макалън"?
- Не сега, благодаря.
Ив, разкажи ми за себе си. Как си изкарваш прехраната?
Частен детектив съм.
Впечатляващо! Специализирала ли си се в някоя конкретна област?
Разбити сърца.
Има 10 000 истории в града и съм ги чула всичките.
Една фуста почука на вратата ми.
Имаше 15-сантиметрови токчета и 10-сантиметров белег.
Знаеш ли какво, пиенето звучи супер. Къде е този "Макалън"?
Благодаря ти, Алън.
Прекалено много? Недостатъчно?
- Ами…
Имам пистолет играчка, ако ни дотрябва.
Какво? Не. Трябва да ускорим нещата.
Джон може да се събуди всеки миг.
Татко, мисля, че ще трябва да го отложим.
Ив току-що ми каза, че не й е добре.
Виждаш ли? Звучи ужасно. Мисля, че стига за тази вечер.
Не сме вечеряли!
- Отвори бутилката "Макалън".
Ще видя как е бебето. Татко, веднага се връщам.
Свикнал съм с разочароващи вечери.
Но имах по-големи очаквания.
Знам, че става нещо. Ще ми се Фреди да ми имаше доверие.
Явно така стоят нещата между бащи и синове.
Ще им кажа да приключват в кухнята. Тръгваме си веднага.
Д-р Крейн…
- Да?
Фреди не би искал да ви го кажа, но сте отгледали страхотен син.
Той е умен, силен и смел.
Винаги е бил до нас.
Ще ме извиниш ли за миг?
Ив каза "нас".
Каза: "Фреди винаги е бил до нас".
Какво значи това според вас?
Ив! Да, така се казваше. Знаех си, че я познавам.
Работи в бара.
Така ли?
- Да.
Освен това май скоро роди от някакъв пожарникар.
Имат дете.
Фреди го е срам да ми каже.
Затова иска да се отърве от мен. Аз съм дядо!
Винаги съм искал да бъда дядо. Защо просто не ми каже истината?
Може би трябва да поговорите.
- Може би. Или…
Мога да ги оставя да се гърчат заради малката си лъжа.
И да ги попритисна, за да се оплетат още повече.
И когато накрая се увъртят в лъжи, ще ги размажа!
Чудесен план.
- Това ли е планът?
Разсънва се.
Кажете ми вие, двамата,
като живеете заедно, мислили ли сте за потомство?
Деца?
Още не сме готови за деца.
На по 30 години сте. Часовникът тиктака.
Аз съм на 28, но благодаря.
28! Ужасно млада за частен детектив.
Но помогни ми да разреша един случай.
Случаят за бебето, което го нямаше.
Или го имаше?
Може да е тя.
Татко…
- Настоявам да видя внучето си!
Добре. Внуче?
Виж, татко! Никой не крие внуче от теб.
Обиден съм от обвинението!
Реших да ти кажа нещо.
Значи е вярно. Не искаш да имаш нищо общо с мен
и не си ми казал за приятелката и детето си.
Не. Нищо подобно.
Ив не ми е приятелка, а съквартирантка.
Да!
Бебето е нейно, а не мое. Живеем заедно за по-евтино.
Животът на частния детектив звучи много бляскаво, но…
Ив.
Защо просто не ми кажеш истината?
Ако не ти стигат парите, ще ти дам.
- Започва се.
Какво очакваше? Напусна Харвард?
Затова не ти казах.
Знаех, че ще ме осъдиш и ще ми кажеш как да си живея живота.
До гуша ми е дошло.
Тост за бебето.
Какво става? Защо ме изключваш от живота си?
Защо сега се сети да бъдеш част от живота ми?
Какво значи това?
Не сме близки от дълго време, татко. Нека го приемем.
Никога няма да съм такъв, какъвто ти искаш.
Никога няма да разбереш защо не искам да бъда такъв човек.
Имаме различни ценности.
Това поне е сигурно.
- Какво искаш да кажеш?
Не дойде на погребението на дядо си.
Беше организирал всичко до последната подробност.
И ти не дойде!
Полицейското изпращане. Тостът на Дафни. "Аве Мария" на булдога.
Какво е оправданието ти, че не беше със семейството ти?
Нямам.
Тъкмо щях да се кача на самолета и си мислех за дядо…
Просто не можах да го направя.
Помниш ли когато приятелят ми умря в пожара в центъра?
Разбира се. Беше ужасно.
Бяхме по-скоро братя, а не приятели,
бях приятел и с гаджето му и те чакаха бебе.
Ив и бебето й.
Бях толкова гневен. Защо той, а не аз? Той има семейство.
Типичната вина на оцелелия - знам, но аз…
Бях отчаян.
- Защо не ми се обади?
Винаги съм ти казвал, че можеш да споделиш всичко с мен.
Дядо се качи на самолета.
Дойде да ме види
и говорихме за приятели, които е загубил в полицията
и как го е преживял и аз просто…
Вече не се чувствах сам.
Чувствал си се сам.
Защо не отвориш подаръка?
"Това знаме се е вяло над Конгреса
в чест на следовател Мартин Крейн заради службата му на родината
в неговия любим град Сиатъл."
Ще ми липсва.
И на мен.
Беше страхотен човек.
Трудно е да си като него
Ако има нещо, което някога съм искал да бъда в живота,
то е да съм добър баща.
Съжалявам, че те разочаровах. Обещавам да се постарая повече.
Благодаря, татко.
О, КАКВО НОВО НАЧАЛО САМО?
Какво е това шампанско?
- Празнуваме.
Започнах работа в Харвард и си намерих квартира.
Чудесно! Браво!
- Оставаш! Страхотно!
Най-хубавото е, че съм наблизо.
Така ли?
- Още по-страхотно.
Да. Хайде! На две крачки е. Ще вдигнем тост в новия ми апартамент.
Чакай да видя, да не се объркам.
Излизаме през вратата, две крачки и готово!
Заповядайте! Мебелите идват. Не е зле, а?
Наел си съседния апартамент?
- Наел? Не, не!
Купих цялата сграда.
Какво? Как?
- С пари, Фредерик! Много пари.
Добре, вече имам опасения.
Разбирам. Но е добре и за двама ни.
Не знам…
- Такъв те искам.
Не искам да ни дели глупав коридор.
Ив и Джон ще живеят там, а ти - тук с мен.
Какво?
- Харесва ми, както е сега.
Няма да стане.
Ако се съгласите, няма да плащате наем.
Съгласни сме.
- Не.
Хайде да ви разведа!
Не сме съгласни!
Не сме съгласни!
В ПАМЕТ НА ГАБРИЕЛ ДЖЕЙМС И АРЧИ ЛИНДХЪРСТ
Всичко се оправя.
И ДЖОН МАХОНИ 1940-2018
Всички знаете песничката.
Хей, бейби, чувам блусът ме зове.
Салата, бъркани яйца.
Малко съм объркан.
Да, може би, но те разгадах.
Не знам обаче какво да правя със салата и бъркани яйца.
Животът ме зове отново.
Обичаме те лудо Град на боба.
Лека нощ, Бостън!