Orda a.k.a. The Horde (2012) Свали субтитрите
Какво каза той?
Каза "праг". Не бива да стъпваме върху праговете.
Къде е този праг?
Внимавай - ето го.
На колене!
Праг!
Как да не докосваме прага, щом пълзим на колене?
Пробвайте рачешки.
Казва, че трябва да го направим като жена.
ОРДА
Приличат на просяци.
Защо ги довлече тук?
Това, господарю, са латинските посланици на техния свети отец.
Тогава къде са подаръците?
Няма нито един подарък, господарю.
Кажи му, че по пътя ни обраха неговите хора...
На, яж. Хайде, яж.
Не мога. Няма да го направя.
Велики хане, царю на царете земни,
вярата ни забранява да ядем месо от убити животни.
А от живи?
Ей го там любимият ми брат Джанибек.
Той веднъж ухапа жив овен. И му изяде кръста!
Дойдохме при теб, царю на царете, от Авиньон.
С поздрави от нашия господар, папа Инокентий VI.
Забрави това. И твоя град забрави.
Значи не искаш да ядеш месо от ръцете ми?
Никой тук не се страхува от ръцете ми.
Всички ме обичат...
И никой няма да ми откаже.
Не сте дошли, за да ми предадете поздрави.
Искате да разузнаете дали ще тръгна на поход срещу вашите земи.
Нали така?
Свирете. Свирете, свирете.
Вие, велики хане и цар на царете, сте прав, разбира се.
Войната е най-важният въпрос за нашите народи.
И какъв ще бъде моят отговор?
Мисля, че няма да тръгнете на поход. Разстоянието е твърде голямо.
"Мисля, че няма да тръгнете заради благоразумието и добрината ви".
Ще тръгна.
Я ми припомни...
В кой град беше вашият папа? Забравих.
В Авиньон.
- А, да. В Авиньон.
Ще тръгна.
Ще го изравня със земята.
И защо?
Не защото съм свиреп. Съвсем не съм свиреп.
Добър съм.
Просто трябва някъде да пасем овцете си.
Поразмърдай си мозъка, къде е по-добре да ги настаня -
в града, където е камък върху камък, или в голо поле?
В голо поле.
Прав си, овча главо. Прав си.
Ще ги паса в голо поле.
Няма да закачам вашия папа. Ще го направя мой старши пастир.
И кой ще ви защити от мен?
Кой?
Ние имаме рицари, носещи в сърцето си Христовата вяра!
Смел си.
Сигурно самият ти си воин?
Ти! Дай свещта.
Можеш ли да угасиш свещта с един удар?
Да.
На, пробвай.
Хайде. Пробвай.
Не ме разбра.
Не исках да я отсечеш, а да я загасиш.
На, учи се.
Че иначе жена ти няма да те обича.
Пък какво ще правя с вашия свети отец...
това ще ми го подскаже Аллах.
Марш навън!
Всички вън.
Извикайте Тайдула.
Ужасна скръб ни сполетя.
Тинибек, твоят син и мой любим брат, е мъртъв.
Я млъквайте!
Кога стана?
Току-що на вечерята. Такова нещастие!
Убиха го?
- Не.
Задави се с овчи хрущял.
Случва се.
Да, но жалко все пак.
Да, жалко.
Сигурно е бил голям хрущял.
Огромен.
Ти искаше Голямата Орда да има голям хан.
Благослови великия хан да царства над нея.
Дай брадвата.
Връвта.
Какво гледаш? Изгори го.
Хулдай, ще ми станеш ли жена?
Лично ще ти нося сняг сутрин!
- Тогава защо жените ти са мръсни?
Дърти са. Ако ги измиеш, ще се изплашиш.
Дай ми огледалото.
Навън заваля сняг.
Добре.
Всички вън!
Защо толкова не ги обичаш?
Твои жени са, ти трябва да ги обичаш, не аз.
Тях не ги обичам. Теб обичам.
Запази любовта си за битките.
За битките трябва ненавист.
Без любов няма и ненавист.
Това пък какво е?
Трон за Царя на царете.
Тинибек нямаше трон.
Аз ще имам.
Къде е дупката, за да ходиш по голяма нужда?
По голяма нужда ще ходя в гърне.
Ако не ми беше майка, щях да се оженя за теб.
Никога не бих легнала под теб. Станал си сънлив и дебел.
Като онзи град, който трябва да се разруши.
Но мнозина живеят в градове и им е добре.
Сине, сине, сине...
Но не и синовете на Чингиз.
Те яздят до края на света,
към нищо не се привързват, за нищо не жалеят.
Кога си бил на поход за последно?
Ако един монгол спре, свършено е с него.
Живееш като на сън. Дворецът ти мирише на гробница.
Народът събира торта след коня ти. Нима това не ти харесва?
Глупаци. Мислят, че тя е целебна. Жал ме е за тях.
Събират торта след теб,
на мен поднасят скъпи подаръци.
Царете имат своя тегоба и сме длъжни да я носим.
Моята тегоба си ти.
Вземи този пръстен. Подарявам ти го.
Хубав е...
Жалко, нямам пръст за него.
Все пак го вземи.
Току-виж ти пораснал пръст.
Гледай, гледай, сине.
Истински вълшебник от бреговете на Яндзъ. Всичко може.
Вълшебник!
Вълшебник.
Виж кой ходи там. Аз виждам лошо.
Разкарайте го!
Кого карат там?
Руснаци. Докарали са ги от границата.
Пък ти казваш, че не воювам.
Искам да ги разгледам.
Къде са им дрехите? За себе си ли ги взе?
Те така си бяха, велики хане.
Кого лъжеш, бе?
Е, момчетата взеха малко, за да не воюват без полза.
Ремесле барма? Ремесле?
Ремесле барма?
- Занаят? Имаме занаят!
Имаме. Кожари сме.
Браво, ала тук.
Вземи жената. Детето?
Като порасне, също ще работи.
С тези какво ще правиш? Как ще храниш такива здравеняци?
Храната и без това не стига през зимата.
Искаш пак да се храним с човешко?
Не бива да се ядат хора.
През човешкото месо в нас могат да влязат бесове.
Давай друг.
Дългичък идва. Абилда! Поправи го.
Гледай да не клъцнеш нещо от себе си.
Внимателно там.
Гледай великия хан.
Браво.
- Има ли още?
Домъкни третия.
Недейте.
Недейте.
Недейте. Милост! Момчета, нали няма?
Недейте. Недейте!
Вещерска магия.
Вещерска магия.
В тялото й е нарушено равновесието между мъжкото и женското начало.
Кой те урочаса?
Ин и Ян са започнали ужасна схватка помежду си.
Маймуната се е спуснала от дървото и тигърът ей сега ще я нападне,
но аз имам сигурно средство да ги усмиря.
Да не си донесъл труп?
Това е тор от камила,
смесен с целебни треви и мед.
Помага срещу слепота...
и помага раните да заздравеят.
Поне да го беше изсушил. Взел си пресен, направо от земята.
Срещу слепота помага само пресен, още топъл.
Сега малко ще ви притесня, велика господарке.
Отворете очи.
Не виждам.
Може да пробваме и с пикня на току-що родила жена.
Махай се, докато не съм те убил!
Когато Вишна взел в ръка нажежен камък,
от него потекли мляко и вода.
Ясно, но тук нещата не са ли по-сложни?
Затворени са й чакрите на физическото зрение.
Само силна болка ще накара цветето да се разтвори.
"Ти не обичаш болката" - казал Вишна на недъгавия.
"Но ако я заобичаш, тя става нежна като цвета на лотоса".
Като цвета на лотоса Като цвета на лотоса...
Недей! Когато настъпят Вишна, той откъсва крака на настъпилия го.
Къде го пише това? Не си спомням такова нещо.
Ударете му трийсет камшика - тогава ще си спомни.
Оплю ми цялото лице!
Велики хане...
Направи така, че да не го виждам повече.
Нима поисках да го убиеш?!
Егати народа! Див народ, глупав!
Къде е народът?
Не знам. Сигурно е отлетял на Луната.
Къде ти е стопанинът? Да не го изяде?
Кучето каза: "Вървете в крепостта".
Защо дойдохме тук? Нали и ти си магьосник.
Не го казвай на Джанибек, че и на мен ще ми извие врата.
Ей го народът. Привет, братя.
Къде са московците?
Ние сме московци. Не ти ли стигаме?
Другите къде са? Всички ли изтрепахте?
До последния. А вие откъде сте?
Идваме от Ордата. При великия княз, пък вие го трепете.
И сега какво, да си тръгваме обратно?
Майтапим се.
- В църквата са, на молитва.
Господарю Тимер, извинете, че не ви посрещнах.
Прибери конете.
Пък аз вчера видях жена ти мъртва.
Какво говорите, господарю?!
Вие нали се майтапите, на нас да не е забранено?
Во имя Отца и Сина и Светаго Духа.
Во имя Отца и Сина и Светаго Духа.
Какво, бесовете ли идват?
- Поганци, владико.
Двама на коне.
- Ш-шт!
Чашата на спасението приемам, името Господне призовавам,
Во имя Отца и Сина и Светаго Духа.
След него.
Ето го магьосника Алексий.
- А князът къде е?
Коленичете.
Всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен;
а който се смирява, ще бъде въздигнат.
Господу помолимся.
Царят на царете, повелител на земята и небето,
господар на днешното, миналото и бъдещето,
великият хан Джанибек ти желае много здраве.
И на него същото.
Тимер, ти още ли му служиш?
Какво да правя? Неотдавна беше Узбек, после Тинибек, сега Джанибек.
Знам ли кой ще бъде скоро.
- Бердибек ще бъде.
И кой е най-добрият от тях?
- Покойната ми баба.
Защото си мълчи и не юрка хората накрай земята.
Не разбирам вашето писмо. Ще ми кажеш ли защо си дошъл?
За твоята глава.
Почерпи се, Тимер. Явно вече няма да ми трябват.
Ами ако главата ми откаже? Добре й е и на раменете ми. Тогава?
Вкусно.
Тогава мъртъвците ще завиждат на живите.
Мъдро.
Мъртвите и без това завиждат на живите, особено ако са в ада.
Какво каза, какви ги приказваш? Той се обърка.
Ето. "Живите"... "Живите ще завиждат на мъртвите".
Накратко - край с Москва.
Джанибек ще дойде с войската и ще стъпче всичко,
ако не се откупиш, разбира се.
С какво да се откупя? С главата си?
Защо ми е главата ти?
Трябва ми твоят магьосник. Митрополит Алексий.
Имаш ли още ядки?
Къде е владиката?
- В градината.
Владиката си почива.
Здравей, княже.
Дядо владика!
Федка!
Какво наливаш, Федка?
Отвара от шишарки. И треви.
И помага ли?
Разбира се.
Тогава направи и за мен.
Свърши.
Ами приготви.
- Дълго ще чакате.
Не ме мисли мен. Бягай за вода.
Да ти отстъпя моята? Няма да те е гнус, нали?
Правилно. Трябва да се пестят шишарките.
Скоро ще ги ядем от глад.
И защо?
Татарите ще нападнат Москва. Посланиците им ни съобщиха.
Нищо... Карай, ще издаяним.
Ще се скрием във Вологда. Но жалко за града, ще го изгорят.
Как се топиш в такава вода? Направо вряла.
И татарите съобщават за набезите си чрез посланиците?
Кога е било друг път?
- Имат условие.
Да заминеш за Ордата.
Да извършиш чудо.
Какво чудо?
Наше, християнско. Какво друго?
Чудо? И само това?
И само това.
- Какво именно трябва да направя?
Трябва сляп да прогледне.
Аха... И толкоз?
Май да.
Може би нещо премълчаваш?
Може да трябва безног да проходи?
Горчива е... А безрък да свири на дудук?
Тайдула, майката на Джанибек. Помниш ли я? Ослепяла е.
Е, това за нас са дреболии.
Всичко в този свят ни е подвластно, нали така?
Направи чудо, отче! Какво ти струва?
Не се дръж като юродив. Забрави ли, Бог прави чудеса, не хората.
Нашият Бог милостив ли е или не?
Ще му се досвидят чудесата за нас? Или не е всесилен?
Въобще не те слушам.
Какво да правя... Да моля Перун?!
Ще ида при баячките за чудо! Или при банника!
Стани, княже, не се посрамвай.
Във Владимир имаше чума. Ти обходи с молитва всеки дом -
чумата си отиде. Стана чудото!
Може би беше случайност. Или кой знае какво. Господ знае.
И сега ще стане.
- Наистина ще стане.
Теб кой те пита?
Федка, дай ми ботушите.
Господу се моля за нас.
Ако направиш чудо, ще лежиш със Свети митрополит Петър, като умреш.
Нямам сега сили да ни защитя от поганците.
Като приближи Джанибек, в гръб ще ни ударят московските татари.
И ще ни остане само един път.
Към небето.
Оглуша ли? Или спиш?
Благослови ни, дядо владика.
- Благослови ни.
Благодаря, владико.
- Благослови, моля те.
И мен, владико. Мен.
- Мен, мен благослови.
Владико, благослови ме.
Помоли се за мен, отче.
- Благослови ме, владико.
Благослови. Благослови.
Господи,
защо ми пращаш непосилното?
Защо ме изкушаваш?
На теб само се надявам.
Не ме лишавай от помощта ти.
Богородице Дево, на теб се уповавам.
Помоли своя син.
Сбогом, народе православен!
Готови се да приемеш митрополитския сан.
Как може? При жив митрополит!
Бог няма да го изостави.
- Бог...
Приготви църковната хазна. Ще се наложи всичко да им дадем.
Чуй, Господи, гласа ми,
с който викам; помилуй ме и послушай ме.
Сърцето ми повтаря Твоите думи:
"търсете лицето Ми"; и аз ще търся лицето ти, Господи.
Не скривай от мене лицето Си; не отблъсквай в гняв Твоя раб.
Ти беше мой помощник; не ме отхвърляй
и не ме оставяй, Боже, Спасителю мой!
Амин.
Свети владико, бил ли си в Ордата?
Не ме наричай светия.
Бил съм. Защо питаш?
Ами мисля си какво да им искаме срещу нашето чудо.
Какво имат?
Много неща. Коне, фина коприна,
скъпоценности, злато.
Саби дамаскини им докарват.
А шуба?
Каква шуба?
- Можем ли да измолим лисича шуба?
Излекувай царицата и тогава измоли каквото щеш.
Как тъй аз? Ти си светецът.
Трябва да покръстим Тайдула.
Ще кажем, че Господ иначе няма да помогне.
И хана също. Че какво? Тогава наистина ще стане.
По-добре ми кажи защо не ти расте брада?
На другите расте, а при теб вместо брада - трева.
Сигурно не съм угоден на Господ.
- Пълен си с глупости.
Довечера ще те обръсна.
Тимер. Какво мрънкаш постоянно?
По-добре изпей нещо.
Значи да пием за хан Джанибек. На света няма и няма да има
по-благороден и справедлив цар от него.
Освен московския княз Иван.
Обичаш ли своя княз, дядо Алексий?
А ти?
За здравето на Джанибек!
Казах ти да пиеш вода като мен.
За да оцениш тънкия вкус на архи, не стига да пробваш само веднъж.
Ти ме пита за царя на царете, за уважението ми към него.
Нали ме пита?
Сега аз да питам - какво ще стане, ако ти забия сабя в пъпа?
Нищо добро.
Ако я завъртя отляво надясно, какво ще стане?
Червата ще се усучат около острието. Няма да ми е удобно.
Повече не мога.
За царя на царете.
Та така... Пъпът е на Джанибек
и червата са на Джанибек, а сабята е на Тимер.
Ето колко Тимер обича царя на царете.
А сега ти ми разкажи колко обичаш своя княз.
Давай.
- Ще ти покажа.
Целиш се в пъпа му, забиваш сабята...
и въртиш отляво надясно, отляво надясно.
Къде тръгна?
- Вкъщи. Домъчня ми.
Върни се тук, Бадакюл. Ако си седиш, не боли при падане.
А ти къде, Федка? Оставаш с нас.
Дръж.
- Не...
Страх ме е от кръвта...
- И мен. Затова ще пием архи.
И като минаваше, видя един човек, сляп от рождение.
Учениците Му Го попитаха: Рави, кой е съгрешил,
тоя или родителите му, за да се роди сляп?
Иисус отговори: нито тоя, нито родителите му,
но това биде, за да се явят делата Божии върху му.
Аз трябва да върша делата на Тогова, Който Ме е пратил, докле е ден;
настъпва нощ, когато никой не може да работи.
Докле съм в света, светлина съм на света.
Това като каза, плюна на земята,
направи калчица от плюнката и намаза с нея очите на слепия,
и му рече: иди се умий в къпалнята Силоам.
Което значи: пратен.
Той отиде, уми се и се върна прогледал.
А съседите и ония, които го бяха виждали преди, че бе сляп, думаха...
Скоро ще си бъдем у дома. Усещаш ли?
Кое?
Мирише на река. Скоро ще си бъдем у дома.
Какво карате?
Няма да ти е интересно.
Сто пуда злато, малко скъпоценни камъни и вино.
Защо да не е интересно? Много е интересно.
Покажи стоката.
- Виждаш ли, Балдур...
Ходих в Москва по заповед на Джанибек.
Виждаш ли кого докарах? Великия магьосник!
Само да мигне и от семейството ти ще остане прах.
Дай злато.
- Няма да ти дам.
Камъни?
- Вземи си от земята.
Вино?
Като се изпикае конят ми, ще си пийнеш.
Дай поне нещичко!
Духай.
Пусни ме. Пусни ме ти казах!
Не бива да настъпваш прага, ще те разкъсат.
Защо го разпали тъй силно, гадино? Искаш да ми подпалиш магьосника?
Какъвто магьосникът, такъв и огънят.
Какво правят?
Всички, които отиват при хана, минават през огъня.
Всички? Няма да отида!
Ще те принудят.
Е, дядо Алексий, първи ли си?
Добре ли си, Федка?
- Да!
Я... няма да отида. Няма!
Остави ме!
Господи, спаси и съхрани.
Какво трябва за чудото?
Наложници от 15 до 40-годишни?
Не.
Девственици?
Хубави, истински.
Няма да трябват.
Злато?
Нет, не трябва.
Вино, конско, овнешко?
Изпратете в Москва лисича шуба за него.
Готово.
Праг.
Магът Алексий дойде при теб.
Скоро ще видиш слънчева светлина.
Ти ли си, велики старче?
Да, царице.
Да, помня те.
Само брадата ти е станала по-дълга.
И аз не съм те забравил.
Започвай по-бързо, не се бави.
Добре.
Мисля, че до вечерта трябва да я излекува.
До вечерта!
Господи Боже, господарю на всичко,
лекар на души и тела,
със своето милосърдие изцелил роден сляп още от утробата.
Ти и сега си владетел наш. Виж молбите на нас, грешните,
и изцели робинята твоя Тайдула, осенена от тъмен мрак,
от всякакви болести.
И заповядай на ангел, пазителю на души и тела,
да опази светлината нейна,
и оздрави очите й.
Вода.
Сега и непрестанно и вовеки веков.
Амин.
Не затваряй очи.
Господи, чуй моята молитва, и нека вопълът ми стигне до Теб.
Сега отвори очи.
Виждаш ли добре?
Не е добре.
Какво виждаш? Кажи.
Което беше, това остана. Тъма.
Как така, владико?
- Продължаваме.
Как така?
Великият хан пита ще стане ли скоро, или още трябва да се чака?
Кажи му, че скоро, но засега не.
Вече се свечерява. Колко "скоро"?
Аз откъде да знам?
Влез в юртата и сам виж, щом ти трябва.
Ей, дръж коня.
Ти работи, работи. Няма да преча, само ще погледам.
Отче свети, лечител на души и тела,
изпратил ни Твоя син, Господа наш Иисус Христос,
всички недъзи изцеляващ.
Нищо не може вашият дядо. Откъде го намери такъв?
Откъдето го намерих, вече го няма.
Така ще кажа на Джанибек: Нищо не може.
Върви, върви!
Трябва да прочетем молебен канон. На Майката Божия.
Горкият старец. Нищо не ти се получава.
Или на Св. Пантелеймон Изцелител.
- Махай се. Уморих се от теб.
Владико!
Още веднъж, велика господарке. За последно.
Не.
Е?
Изгони го.
"Той плюна на земята, направи калчица от плюнката
и намаза с нея очите на слепия". Пробвай, владико, какво ти струва?
На ви. На ви, поганци! На ви!
На ви, поган...
Пусни ме, поганец. Махай се!
Оставете го.
Тимер.
Техният бог.
Съблечете го до голо.
Какво носиш?
- Кое?
Магьосническа вода.
Сега върви, накъдето ти видят очите. Не си нужен повече.
Тимер.
Велики хане.
Следи го.
Не му позволявай да умре, докато не види как ще изгоря града му.
Мъдър си както винаги, велики хане.
Случайно не сте ли от християнска страна?
Вашето лице и брада... Грък ли сте?
Руснак.
- Слава Богу!
Поне мога да поговоря с наш човек.
Нямате представа откога не съм виждал човешко лице.
Имате треска.
Елате. Ще ви дам дрехи. Елате.
Цяла вечност сме тук. Съвсем обедняхме.
Забраниха да ни продадат коне за обратния път, представяте ли си?
Защото не сме им донесли подарък. А вие донесохте ли им?
Аз... Аз също живея тук.
Ето, все пак е нещо.
Нощем понякога е много студено.
Благодаря ви.
Май ви познавам.
Как се казвате?
Не знам.
Вече нямам име.
Вече не.
Благодаря ви.
Какъв странен тип.
Тук всички са странни.
Какво можеш?
Пека гърнета.
- Надясно.
А ти?
Каменар съм.
- Надясно.
Ти?
Какво можеш?
Нищо.
- Съвсем нищо?
Съвсем.
Хайде да тръгваме. Хайде, хайде. Не бой се, ела.
Акбек!
Защо си го довлякъл?
Убий го.
Готово.
Чакай, чакай! Не бива да го колиш! Недей!
Какво се подплаши? От майтап не разбираш ли?
Ще те пратя в банята. Ще ти бъде добре, тъкмо за теб е.
Василий! Василий!
Защо си го довлякъл? Храната и така не ни стига!
Нека доживее вечерта, после ще решиш как да делиш яденето.
Ей! Ела тук.
Товариш кошницата
и я носиш ей тук, в кладенеца.
На работа!
Филип, води го.
Ставай. Хайде ставай.
Иди да му помогнеш.
Фьодор? Това съм аз, Фьодор.
Това съм аз. Владиката.
Владиката?!
Владиката...
Владиката.
Как е старецът Алексий? Мъчи ли се?
Мисля, че да.
Защо тогава не си е заминал за Москва?
Значи не се мъчи много. Ако му беше лошо, щеше да бяга надалеч.
Това място е лошо, велики хане. Тясно, опасно.
На високо е по-добре.
- Ханът трябва да слезе долу.
Отдолу нищо няма да вижда.
- Писна ми от вас!
Не съм го искал. Вие ме накарахте.
Никъде не отивам. Разкарайте се!
Хайде!
Ако се е върнал, за да се мъчи като неговия бог?
Какъв смисъл има в това?
Не говоря за смисъла, а за Бог.
Че това е едно и също.
- Не е.
Смисъл и Бог са различни неща.
Значи ако изгоря Москва, ще помогна на Алексий?
Правилно ли те разбрах?
Не мисля.
В какво е работата тогава?
- Не знам.
Сигурно и той не знае, но се опитва да разбере.
Ако е така, трябва да му помогнем да разбере.
Току-виж има някакъв смисъл. Май ще обикна този дядка. А ти?
На мен не ми се полага да обичам, а да изпълнявам заповедите ти.
Искаш ли диня?
Предупреждавах ви!
Предупредих, че този китаец е мошеник!
Хане, трябва да видиш това.
- Всичко видях. Изгонете го!
Виж, хане.
Три хвърлея на стрела, не по-малко!
Какво викаш, бе?
- А?
Юнак. Да пробваме още веднъж.
Но почакай да се успокои табунът, че ще пропуснеш.
Видя ли, Тимер? Ще бъда господар на гръмотевиците.
Кой ще може да се сравнява с мен?
И още. Измислих как да помогна на Алексий.
Веднъж на ден пред очите му убивай всеки трети роб. Става ли?
Става. Най-важното е ти да си здрав и да не умираш.
Аз никога няма да умра. Така ми се струва.
Запомни ли? Всеки трети роб. Тръгвай.
Желая ти винаги да си жив завинаги.
Винаги жив.
Къде, къде го слагаш това?
Кизяк се прави от говежди тор, той гори. Ясно?
О, събрал си конски говна. И кози додронки.
Какво ще ги правим. Ще ги ядем ли, владико? Тръгвай.
От кое съсловие си?
От болярското.
- Да бе...
Аз пък съм от княжеско.
Ама че работа. За първи път виждам болярин да събира тор с ръце.
Но аз не те лъжа.
Тогава как попадна при нас?
Защо не се откупи, болярино?
Сам дойдох.
Тук не можеш да оцелееш по-дълго от три седмици.
Цялата вода от вътрешностите се изпарява.
Човек се поблъска малко от ъгъл в ъгъл и край.
Пък ти сам си дошъл. Как тъй?
Ами...
Не мога да го обясня.
Тогава събирай говна, владико.
Какви ги вършат? И без това няма кой да работи.
Защо стърчите? Работете! Марш на работа!
Това е. Върви.
Дръж паницата.
Аллах акбар!
Боже велики, Боже милосърдни, моля те, спаси ме.
Моля те, Господи, спаси ме.
Аллах акбар!
Не го бийте. Не бива да го биете.
Може би момчето е право?
Вчера убиха още един от събирачите.
Заради мен?
Кой знае.
Преди да дойдеш, не го правеха.
Едно. Две
Три... Не.
Ти. Ей, ти!
Не, не ти.
Ти.
Отведете го.
Моя живот вземи, него остави.
Не.
Ти избра мен. Мен.
Ти ще живееш. Той - не.
Василий.
Работете, работете!
Това е последният ден. Много ли обгоря?
Последният ден. Аллах ще ни съди.
Никой няма да го избегне.
Господи, къде си?
Не те виждам. Нищо не виждам.
Риби стоят в тревата...
Градът гори. Никой няма да се спаси...
Моя е вината, Господи.
Ти не ме чуваш.
Рибите пеят... Страшно е!
Къде си?!
Чуй ме! Пощади го!
Дай живот на Фьодор отстъпника!
Вземи моя живот, неговия запази!
Само аз съм без вина виновен. Пощади него. Нас пощади.
Боже праведни,
вземи моя живот, неговия запази!
Своите раби не изоставяй, Господи.
Какво си направил? Измъчил си моя свети старец!
От великата ми майка - като благодарност за изцелението.
Грамота. Твоята църква се освобождава от данъци към нас.
Служи си спокойно, война няма да има.
Пайза. За да не те закача никой по пътя.
Какво още искаш?
А, и този! Едва не забравих.
Искаше лисича шуба. Дайте му шуба.
Не ти ли е студено?
Не.
- Ела.
Сега тръгвай и повече не се връщай.
Не разбрах.
Каза, че в Москва ще те накаже.
Е, аз съм свикнал.
Е, свети отче, последният ден още не е дошъл?
Според мен успя.
Винаги съм знаел, че ще успееш.
Когато пристигна вестоносец от Тайдула,
се учудих само, че толкова го протакаше.
Нищо не съм направил.
Ти сега пък какво? Всичко оправи и сега се отмяташ?
Нищо не съм направил.
Нищо...
Бог да ви помага.
Сбогом.
Джакомо...
Джакомо.
Джакомо, май можем да си тръгнем за вкъщи.
Е, стига.
Подарък от Тайдула.
Красив е.
Остави го за себе си.
- Благодаря.
Защо не дойдете с мен?
Не. Ние живеем тук. Върви с мир.
Странен старец. Направи чудо, а се отмята.
Виждал ли си други такива?
- Не съм. И какво от това?
Нищо.
Чудо! Чудо! Чудо!
Истинско чудо!
За здравето на великата ми майка.
Да пази Бог великите й очи!
За здравето на Тайдула!
Велики хане.
Ей това е чудо!
Жив ли е?
Върви, върви.
Бердибек, твоят баща, великият хан, повелител на всички царе...
Да, знам, знам.
Как умря?
Не знам. Май се задави.
Благослови великия хан да царува.
Къде тръгна гола?
Все едно, ще бъда хан! Плюя на теб! Плюя!
Защо, обясни ми?!
Защото Бог не го иска!
А какво иска? Какво му трябва?
Не знам.
Аз не знам.
След две години убиха Бердибек
и започна безкрайна война за власт.
Междуособиците разкъсаха ханството на парчета,
които през вековете бяха погълнати от обединилата се Русия.
Така и свърши Великата Орда.
Режисьор: Андрей Прошкин
Сценарий: Юрий Арабов
Продуцент: Сергей Кравец
Оператор: Юрий Райски
Композитор: Алексей Айги
Художник: Сергей Февральов
Костюми: Наталия Иванова
Тонрежисьор: Максим Беловолов
Монтаж: Наталия Кучеренко
В ролите:
митрополит Алексий: МАКСИМ СУХАНОВ Тайдула: РОЗА ХАЙРУЛИНА
хан Джанибек: ИНОКЕНТИЙ ДАКАЯРОВ Федка: АЛЕКСАНДЪР ЯЦЕНКО
княз Иван: ВИТАЛИЙ ХАЕВ Бадакюл: АЛЕКСЕЙ ЕГОРОВ
Тимер: ФЕДОТ ЛВОВ Бердибек: МОГЕ ООРЖАК
и други...
Превод и субтитри: sty
Translator's heaven© 2012
За цитатите от Светото писание
е използвано изданието на Св. Синод на БПЦ, 1992 г.