Shingeki no Kyojin a.k.a. Attack on Titan - 04x30 (2023) Свали субтитрите
Какво е това?
Имаме видимост! Пригответе се за скок!
Онянкопон, идвай при нас!
Не още! Ще прелетя над Създателя!
След това ще направя аварийно кацане!
Гледайте да скочите върху него! Ясно?
Онянкопон!
Проклетникът е там долу. Косматият кучи син!
Спестява ни труда да го търсим. Прицелете се в Животинския!
Направете всичко възможно, за да го отстраните!
Ще спрем Тътена!
Сега!
Ерен!
Проклятие! Не мога да се приземя!
Райнер!
Бронирания титан... и дори Превозващия титан?
Това са механизми за маневриране...
Нима Парадис са дошли да спрат Тътена?
Райнер!
Ерен.
Нека ти задам още един въпрос:
Как точно си свободен?
Ще ми отговориш, след като те извадим от там.
ПОХОД СРЕЩУ ТИТАНИТЕ ПОСЛЕДЕН СЕЗОН
ТРЕТА ГЛАВА
БИТКАТА НА НЕБЕТО И ЗЕМЯТА
Ето защо едва се биеше. Това е само празна обвивка.
Зик, подобно на Титана боен чук, е скрил някъде истинското си тяло.
Предлагаш да открием едно малко тяло в тази огромна маса от кости?
Невъзможно е! Трябва да се подготвим за най-лошото!
Армин!
- Знам!
След минута взривявам всичко!
Отдалечете се с помощта на Превозващия титан.
Армин...
Ерен чака удара ми. Едва ли това ще го убие.
Но ако взривя костите на парчета, може да открием къде са Ерен и Зик.
Внимавай, Армин!
Ако загазиш, забрави за нас и взривявай всичко!
Човек, неспособен нищо да пожертва, не може нищо да промени.
Знам това. Без жертви нищо няма да се промени.
Трябва да се откажа от наивните надежди.
Трябва да се разправя с Ерен.
Армин!
Армин!
На три! Раз, два, три!
Не помръдва.
- Но диша.
Явно си е ударил главата.
И той ли е дошъл от Парадис?
Ей! Чуваш ли ме?
Познаваш ли Ани Леонхарт? Тя ми е дъщеря!
Ей, момче! Чуваш ли ме?
Нападат ни, Райнер!
Кои са тези?
Определено не приличат на чисти титани.
Какво правим? Гръмотевичните копия ще свършат за нула време!
А Армин жив ли е?
Най-малката драскотина щеше да го превърне в титан.
Значи са го заловили невредим.
Но беше завлечен към задника на Ерен.
Безчет титани ни препречват пътя.
Дори и в най-добрата си форма, не бих посмял да се хвърля там.
Така че се успокой.
Не прибързвай, Микаса.
Аз ще им отвлека вниманието, а ти чакай подходящ момент.
Няма да стане, капитане.
Разбрах срещу кого сме изправени. Това са...
Предишните поколения на Деветте титана.
Не знам дали носителите им са съхранили разума си,
но силата на Титана създател навярно може да ги възражда отново и отново.
Титани воини от миналото, родени с едничката цел да воюват.
Не можем да се мерим с тях.
- Именно.
Затова не можем да стоим и да разсъждаваме.
Ерен никога не ми е бил приятел.
Ей, нали няма да...
- Пийк!
Тази малка...
Както и да го погледнеш, това е първата мишена!
От самото начало имах една цел!
Чакай!
Изчезни, кошмар такъв!
Пийк!
Галиярд?
- Насам, Райнер!
Дръж го да не шава!
Капитане!
Побързай. Трябва да си върнем Армин.
Той е единствената ни надежда.
В противен случай всички умираме като кучета!
Силите на Парадис се бият с Щурмовия титан,
но курсът и скоростта на врага са непроменени. Идва насам!
Не можем да стоим и да гледаме.
Посрещнете врага с оръдеен огън!
- Слушам!
Повечето ни войници бяха пратени с дирижаблите.
Можем да оперираме с най-много три оръдия.
Това причина ли е да бездействаме?
Тези смели хора отчаяно се бият на масивния гръб на врага.
Защо мислиш се бият?
Давай, Райнер!
Побързай!
Микаса!
Не внимавах.
Губя съзнание...
Опитваш се да ме задушиш ли?
Ерен, ти ли...
Не, онова момиче. Създателката Имир.
Ако Ерен просто върви напред, както каза,
то тази съпротива е по воля на Създателката Имир.
Това означава, че тя също иска да изтреби човечеството.
Създателката Имир е непобедима.
Безпомощни сме.
Тук ли... свършва всичко?
Бертолд...
Райнер!
Не може да бъде...
Събуди се, Кони! Капитане!
Извинявай. Изглежда, че механизмът ми за маневриране е повреден.
И моя. Дясната ми ръкохватка е счупена. Не мога да ни изтегля.
Жан, пусни ме! Мога да се превърна още веднъж!
И после какво? Да бъдеш стъпкан с бронята си от Тътена?
Титанът ти има гръмко име, но често го правят на парчета.
Мислиш ли, че още можем да победим?
Не. Но нека поне се борим до самия край.
Ние сме корпуса на съгледвачите. Не знаем кога да се откажем.
Жан...
Кони!
Капитане!
Елате ми!
Аз съм силна! Така че...
Дори да ме нападнете наведнъж...
- Микаса, малко пречиш!
Хвани се!
Честно казано и аз не мислех, че наистина ще полети.
Но после той взе, че полетя, и какво друго ми оставаше?
И все пак се радвам, че дойдох.
Птица... Има хора на нея!
Защо и ти си тук, Габи?
Защото ти ни изостави. Аз също мога да се бия!
Ани!
Корабът на Адзумабито потъна.
Не издържа трансформацията на Фалко в титан.
Нямаше гаранция, че ще може да полети, но Кийоми се съгласи да опитаме.
Затова трябва да спрем Тътена и да оправдаем надеждите й!
Габи...
Къде е Армин... Не, Пийк?
Армин е в опасност. Беше заловен.
Титанът, който го залови, трябва да е някъде при опашката.
Ани, помогни ни.
Приятелите ви от детството имат навика да ги пленяват.
Разбира се, че ще го върнем.
Къде е Пийк?
- До черепа.
Опита да взриви тила, но Титанът боен чук й попречи.
Да го взриви ли?
- Действаме едновременно.
Капитане!
Първата група спасява Армин. Нужна ни е експлозията на Колосалния.
Втората група тръгва след Ерен и атакува тила.
Разделяме се на две групи и действаме едновременно.
Вече не можем да си позволяваме да щадим Ерен.
Не. От самото начало не можехме.
Капитане... Но...
- Но какво?
Цяло чудо е, че Фалко полетя. Щяхме да сме мъртви, ако не беше той!
Да, и нищо нямаше да постигнем.
- Жан...
Толкова много неща исках да му кажа на този глупак... По дяволите!
И аз не искам да се отказвам от Ерен,
но капитанът не може да се бие повече заради мен.
А срещу нас е Титанът Създател!
Как ще победим, ако се сдържаме?
Микаса... нека...
Нека... убием Ерен.
Микаса. Микаса!
Съсредоточи се върху спасяването на Армин.
Не бива да мислиш за нищо друго.
Добре.
Пак се насочват към Щурмовия титан!
Да се залавяме и ние за работа! Едно-две оръдия са по-добре от нищо!
Бежанци?
- Не, чакай.
На левите ръкави имат избледнели следи.
Вие сте елдианци!
Ей! Почакайте!
Има ранени. Дошли сме за помощ.
Нямаме време за това! Какво целите в действителност?
Хер Леонхарт, казах ви. Не можем да очакваме помощ от марлианци!
Превъзхождаме ги числено. И имаме повече боен опит.
Често ни пращаха на фронта, за да се бием за тях.
Свалете оръжията, елдианци!
Спрете!
- Свалете оръжията, казаха!
Машинист? Кога успя да...
Министър Мюлер!
Какво беше това?
- Все още ли се избиват?
Фалко, внимавай за снаряди!
Стрелят!
Жан! Райнер!
- Само не умирайте!
Вие също.
Ще отвлека вниманието на Титана боен чук!
Пийк, дръж се още малко.
Сега, Жан!
Дръж се, Райнер!
Дръж се, докато активирам детонатора!
Ама разбира се, че ще се пръкнат още титани!
Де и аз да можех да използвам механизми за маневриране!
По дяволите! Не мога да се приближа!
Пийк! Недей! Бягай!
Жан, ако си мислиш, че съм титан за развозване и не съм годна за бой,
много грешиш!
Благодарение на издръжливостта на Превозващия, докато съм жива,
ще се бия до победата!
Дори да са нужни стотици трансформации!
Така че, Жан, не ме мисли и натисни детонатора.
Макар че дори да спечеля сто пъти, пак ще изгубя срещу милион врагове.
Как смеят да превръщат Бертолд в марионетка?
Ето го!
Онзи титан! Онзи, който прилича на прасе.
Кой?
- Онзи ето там!
Къде? Кой е от Деветте титана?
Превозващия... Или Животинския... Може би Челюстния?
Не разбирам!
Микаса, по-сериозно!
- Сериозна съм!
Там! Онзи, който побегна!
Онова там ли? Това не е ли окапи?
Какво е окапи?
- Давай, Фалко!
Ще притиснем окапито, или каквато там е, на опашката и ще върнем Армин!
Мога да ви прикривам от тук с пушката.
Няма да убие и един титан.
Къде е Зик? Къде се крие?
Дори да го открием, в това ми състояние само ще преча...
По дяволите!
Изпълнявал съм всяка негова заповед. Без пропуск.
Но защо последната му заповед ми причини толкова главоболия?
Може би сме изпълнили ролята си още тогава.
Ако от нас се е искало само да заведем хлапетата до морето, то...
Кажете ми. Нима дадохте живота си,
за да бъдат смачкани други животи?
Не.
Мечтаехме за свят без титани.
За един ужасно щастлив, безупречен свят.
Никой друг свят не би струвал живота им.
Ервин, не съжалявам,
че не те избрах.
Доверих бъдещето на човек със същия поглед като вашия.
Кони! Тръгна към теб!
Върни се!
Не! Ще избяга към черепа!
Ани!
Спри да бягаш, окапи!
Ани!
Не бива да се делим. Веднага ще ни убият!
Окапито тича към Бертолд!
- О, не!
Ей!
Защо?
Ти си моето тяло, защо не помръдваш?
Моля те, помръдни! Всички ще умрат!
Райнер...
Пийк... Жан...
Кони... Микаса...
Ани...
Всички ще умрат! Ставай, боклук такъв!
Нещастник! Нескопосник!
Мразя те!
Постоянно ме предаваше!
Вторият живот, който ти беше даден! Възложените надежди и отговорности!
Всичко беше напразно. Не се отплати и за едно нещо!
Тогава защо трябваше да умреш?
Движи се! Движи се, мътните те взели!
Пясък...
Мисли. Ако наистина беше мъртъв,
в мозъка нямаше да достига кислород. Как щях да мога да мисля?
Това не е сън или халюцинация. Не е и отвъдното.
Това са Пътищата.
Това е...
реалност!
Трябва да съм в устата на титан. Защо знам какво става с другите?
Защото всички елдианци са свързани с Пътищата?
Тогава мога да помогна с нещо от тук.
Точно така. Мисли.
Мисли!
Здравей, Зик.
Здравей, приятел на Ерен.
И теб ли е изяла Имир?
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
ДЪЛЪГ СЪН
Много отдавна,
когато в света съществувала само материя,
всевъзможни творения се появявали и изчезвали.
Накрая нещо оцеляло.
Наричаме това нещо "живот".
Причината животът да оцелее
била способността му да се размножава.
За да се размножава, животът приемал различни видове и форми
и се приспособявал към всяка среда. Накрая се въплътил в нас.
По-многоброен, по-разпространен и по-изобилен...
С други думи, целта на живота е да се възпроизвежда.
Този пясък, камъчетата, водата...
Не се опитват да се размножават.
Но животът дори сега се мъчи да се множи.
Смъртта и изчезването на видовете противоречат на целта на размножаването.
Затова съществува наказанието, познато като страх.
Тя също отчаяно се опитваше да избегне тази агония.
Тя създаде по-силно, по-голямо и безсмъртно тяло,
а после избяга в свят, в който смъртта дори не съществува.
Това е Създателката Имир. А това е свят, в който няма смърт.
Тогава каква е целта на Имир?
Прекарах ужасно много време тук,
опитвайки се да я разбера.
Притежавала е толкова сила,
но не е могла да се опълчи на крал Фриц.
Защо е тук вече две хилядолетия и продължава да му се подчинява?
Явно е имало нещо, към което е била привързана.
Ерен успя да разбере какво е то, а аз - не.
Затова Имир избра него.
Кажи ми. Има ли начин да се върнеш във външния свят?
Не знам. Не мисля, че е възможно.
Не съм се отказал.
Защо?
- Защото...
За да се размножаваш?
Толкова ли е важно да продължиш вида си?
Случващото се сега може да се нарече трагедията на живота,
управляван от страха.
Страх, предизвикан от безсмислените действия на живота.
Другарите ми се бият!
Още не е късно да спася много хора от страха!
Те се борят срещу него!
Защо не могат да изгубят?
Да си жив означава рано или късно да умреш.
Може да въздъхнеш с облекчение в момента преди смъртта.
Да секне сляпата надпревара за размножаване,
без да разбираш какъв е бил смисълът...
Най-после да бъдеш освободен.
Слънцето се скриваше...
Тримата се надбягвахме до дървото на хълма.
Ерен хукна да тича в момента, в който обяви, че е състезание,
а Микаса нарочно изоставаше зад него.
Разбира се, аз бях последен.
Но вятърът в този ден беше топъл
и беше приятно просто да тичаш.
Жълтите листа танцуваха от вятъра.
В този момент през ума ми мина мисълта,
че може би съм се родил, за да се състезавам с тях до хълма.
Когато четях вкъщи в дъждовните дни,
когато хранех катерица с жълъди
и когато се разхождахме заедно из пазара,
пак ми минаваше тази мисъл.
Имах чувството, че тези незначителни моменти са страшно ценни.
Откъде взе това?
Беше заровено в пясъка.
Как се е озовало тук?
- Не знам.
Но въпреки че няма нужда да се размножава,
за мен е много ценно.
О, вярно.
Просто хвърляш, хващаш и пак хвърляш.
Повтаряхме го по цял ден.
Нямаше смисъл в това.
Но си прав.
Бих се радвал просто да играя на топка.
Пийк!
Мога да се бия отново, щом ръката ми се изцери!
На предела си! Да се върнем при Райнер!
Райнер!
Жан! Пийк!
Ани!
Какво?
Порко! Марсел!
Имир!
Нима Бертолд ни спаси?
Не знам. Но няма да изпусна тази възможност!
Улучих го!
Върни ни... Армин!
Армин!
Ани!
Ани?
Армин...
Съжалявам, приятели.
Вече съм добре.
Ани, зад теб!
Какво става? Титаните ги спасяват?
Така изглежда.
- Ей!
Ей!
Тук съм!
- Не може да бъде...
Искаше да ме видиш, нали, Ливай?
Аз не изгарях от желание обаче!
Зик?
Какво става?
Всичко е благодарение на Зик.
- На Зик?
Той ги пробуди от света на Пътищата, където няма живот или смърт.
Всички елдианци са свързани чрез Пътищата.
Вероятно Създателката Имир е искала тази връзка.
Тя иска нещо от нас.
Бертолд...
Хер Ксавер, мечтата ни не се сбъдна.
Все още вярвам, че планът за евтаназия не е грешка.
Но...
Ако мога отново да играя с вас на топка,
не бих имал нищо против да се родя отново.
Затова трябва да ти благодаря, татко.
Отнех ти всичко.
Живота ти, силата ти и дори скъпоценните ти спомени.
Ето защо знам, че не можеш просто да седиш тук.
Всички...
- Помогнете ни, моля!
Времето е прекрасно.
Ако го бях осъзнал по-рано...
Е, след всички хора, които убих, това желание е чиста наглост.
Тътена... спря?
Давай, Жан!
Жан!
Проклет
безмозъчен самоубиец!
Тази гадина пак тръгва към главата на Ерен!
Райнер!
- Жан! Пийк!
Махаме се от тук! Армин ще взриви скелета!
Чакай! Райнер е долу!
Бронираният титан би трябвало да издържи на взрива от Колосалния.
Пропуснем ли тази възможност, ще плюем на решимостта на Райнер.
Благодаря.
Нямаше да спрем Тътена, без вашата помощ.
Сбогом, Ерен.
Карина! Добре ли си?
Какво стана?
- Това беше страшен взрив!
Всички ли са добре?
- Вижте!
Вижте! Костите!
- Ерен е мъртъв ли?
Когато Акерманови пробудят силите си, изпитват внезапно главоболие.
Роби, които се подчиняват безпрекословно.
Това ли беше последната ни среща?
Микаса, мразел съм те от дъното на душата си.
Не може да бъде...
Не мога да кажа, че нямам угризения,
но постъпихме правилно, нали?
Спряхме Тътена.
Как стигнахте дотук от концентрационната зона?
Хер Леонхарт ни доведе тук.
Иди при него.
Армин!
- Къде е Райнер?
Райнер!
- Жив е!
Ей, вижте там!
Как е още живо след онази експлозия?
Какво е това, по дяволите?
Нямам представа, но не можем да го оставим живо.
Да, както се опасявах. Ти не би умрял толкова лесно.
Добре, но какво правим сега?
Ерен...
Ако светещото нещо и Ерен се допрат, Тътена може да започне наново!
Да! Трябва да го убием!
Как ще убиеш нещо, което оцеля след онази експлозия?
Мишената ни е Ерен.
Наясно сте, нали?
Този кошмар няма да свърши, докато не го довършим.
Татко, имам една последна задача.
Ще го сторя и заради батко.
Защо?
Защо трябва да свърши така?
Кракът ти добре ли е?
- Да, отдавна е така. Благодаря.
Можеш ли да ходиш?
Ако не бяхте стреляли във въздуха, щяхме да се избиваме отново.
Допуснах достатъчно грехове.
Нека преодолеем това с общите ни сили.
Да.
- Татко!
Ани?
Светещото нещо изпуска този дим!
- Умира ли?
Не, умиращите титани не миришат така.
Това не е ли същото нещо като в село Рагако?
Микаса! Пийк! Качете се на Фалко!
Бягайте оттук!
- Какво говориш?
Акерманови и хората с титански сили имат имунитет!
Разбираш много добре какво трябва да сториш!
Не... Само не това.
Размърдай се!
Не! Татко!
Татко!
Това ли е краят за нас?
- Така изглежда.
Поверяваме останалото на другарите ни.
Така си заминават съгледвачите.
Спомняш ли си, Жан? Нощта, в която изгорихме труповете.
Да.
Дявол го взел... Ти си виновен.
Затова че тръгнахме да спасяваме човечеството.
Невъзможно... Как е възможно подобно нещо?
Ей! Ей, Ани!
Добре ли си? Какво се случи?!
Министре!
Призова... цяла армия!
Майната ти! Няма да минеш през мен!
Толкова отчаяно ли искаш да слезеш в Ада, Ерен?
Хубаво. Ще се бием докрай.
Както те устройва!
Кони? Жан? Габи?
Но... защо?
Майко?
Пийк! Ани!
Кога...
Кога ще свърши това мъчение?
Микаса!
Дръж се! Само ние можем да убием Ерен!
Не... стига толкова...
Не мога да го понеса...
Искам да се прибера...
Искам да се прибера в нашия дом...
Микаса, събуди се.
Ще настинеш.
Ерен?
Аз... Кога съм заспала?
Сигурно си била много уморена.
Сякаш сънувах много дълъг сън.
Нека днес само да си почиваме.
Улових голяма риба.
Микаса? Защо плачеш?
Защо ли?
Стори ми се, че не трябва да съм тук.
Нищо не можем да сторим повече.
В онзи ден изоставихме всичко, за да избягаме тук.
Войната на Марли свърши преди два месеца.
Инвазията на о-в Парадиз ще започне скоро.
Всички ще бъдат избити, ако не избягат.
Навярно Армин отчаяно ни търси.
Не можех да потопя Хистория в ад на вечно клане,
нито да изтребя хората извън острова.
Затова нека...
Изживеем останалите ми четири години в мир.
Тук, където няма никой друг. Само ние двамата.
Това искаше, нали, Микаса?
Да.
Съжалявам. Обещахме си да не говорим повече за това.
Може ли да си обещаем още нещо?
Когато умра, изхвърли този шал.
Чака те дълъг живот след това.
Забрави за мен и бъди свободна.
Моля те, Микаса.
Забрави за мен.
Съжалявам.
Не мога.
Ерен е в устата!
Всички, помогнете ми!
- Разбрано, Микаса!
Ерен!
На добър час, Ерен.
ПОСЛЕДНА ГЛАВА
КЪМ ДЪРВОТО НА ХЪЛМА
Знам, че го стори заради бъдещето, което ти показа Щурмовият титан,
но трябваше ли да ме пребиеш толкова жестоко?
Трябваше ли да ме удряш с коляно?
Опитвах се да ви отблъсна.
Вече не знаех какво да правя, но се отнесох...
Наистина съжалявам.
Не казвай това на мен. Кажи го на Микаса.
Нарани я толкова много с онези лъжи...
Да, прав си.
След като ни отблъснеш от себе си...
Нима планираш да ни накараш да те убием и да спасим човечеството,
за да ни запомнят като герои?
Именно. Вие ще бъдете спасителите на човечеството, което ще остане.
Вие, които бяхте островни демони, обърнахте гръб на острова,
за да бъдете хора.
Ще бъдете най-уважаваните хора на света.
Искаш да защитаваме о-в Парадис от хората извън стените,
както семейство Тайбър след Великата титанска война?
Никакъв шанс да станем герои.
Уви, нито аз, нито другите искат да се правят на герои, както ти искаш.
Къде отиваш?
Където искахме да отидем.
Нека говорим по пътя... за Създателката Имир.
Това ли е огнената вода?
Наистина... тече като река.
Докъде стигнахме?
През последните 2000 години Имир се подчинява на волята на крал Фриц,
заради което силите на титаните все още съществуват.
Да. Той изгори родината й, изби родителите й и отряза езика й,
но дори когато се сдоби с божествени сили, продължи да му служи покорно.
Какво я тласка към това?
Когато се докоснах до нея в Пътищата, го усетих.
Не можех да повярвам,
че Създателката Имир
е обичала крал Фриц.
- Какво?
Това оковаваше Имир през тези 2000 години.
Не мога да разбера дълбините на душата й,
но знам, че Имир е страдала.
През тези 2000 г. е търсила някой, който да я освободи от страданието.
И този човек най-сетне се появи.
Това бе Микаса.
Микаса ли каза?!
- Да. Знаех си, че не ме слушаш.
Слушах!
Но защо Микаса?
Това... го знае само Създателката Имир.
Още не знам какво ще стори Микаса.
Единствено знам резултата от действията й.
Продължавах да вървя с едничката цел да стигна този резултат.
Изтребвайки човечеството, карайки хората в Парадис да се избиват
и пращайки скъпоценните ми приятели
в битки, от които може да не се върнат.
Това ли е бъдещето, което видя на церемонията?
Армин.
Главата ми е пълна каша.
Силата на Създателя прави така, че да няма нито минало, нито бъдеще.
Те съществуват едновременно.
Затова нямах избор.
В онзи ден, онзи миг, Бертолд не биваше да умира още.
Затова го оставих жив.
Насочвайки го към майка...
Да вървим, Ерен.
Да.
И какво мислиш?
- За какво?
За Микаса.
Смяташ ли, че може да те забрави и да живее щастливо с друг?
Както ти искаше.
- Не знам за това.
Как така не знаеш?! Още не съм ти простил!
Какво смяташ за това, че потъпка чувствата на Микаса?
Тя е готова да даде всичко за теб, дори живота си!
Мислиш ли си, че ще се измъкнеш с едно "забрави за мен"?
Микаса заслужава да забрави онзи, който я наскърби, и да намери щастие!
Сигурно даже ще си намери мъж и ще тръгне с него веднага!
Не... Не искам това!
Не искам Микаса да си намери мъж! Искам да ме обича, докато съм жив!
Дори след като умра, да ме помни... да мисли за мен поне 10 години!
Така ли?
Не вярвах, че можеш да кажеш нещо толкова жалко.
Не казвай на Микаса за това.
Искам да бъде щастлива, наистина.
Но... Мамка му!
Не искам да умирам! Микаса...
Искам да бъда с нея и всички вас!
Ерен, не се предавай. Нека намерим друг начин.
Няма смисъл! Също като мен, никой не искаше да умира.
И пак...
Аз...
Осемдесет процента.
Стъпках осемдесет процента от човечеството.
Как... си могъл?
Ерен! Защо?!
Опитах се да изтребя човечеството извън стените и вие ме спряхте.
В резултат на това осемдесет процента умряха.
Цивилизацията на света извън стените
ще падне до нивото на развитие на Парадис.
Благодарение на това няма да има едностранна война за отмъщение.
Враждата няма да свърши.
Какво се опитваш да кажеш?
Нима всичко, което сторихме, е било напразно?
Ще спрем следващото клане тогава!
Не можете.
Успяхте да спасите едва една пета от човечеството.
Вече е решено.
Решено?
Ти сам реши да ги убиеш и сам ги изби!
Претърсих всички възможности, но без успех.
Всичко свършваше точно както в спомените ми от бъдещето.
Армин, ти го каза,
аз съм роб на свободата.
Това е абсурдно!
Няма ли... начин да върнем нещата назад?
Това не е възможно! Това не е решение!
Без хора няма война?
Кой ще се върже на такава глупава шега?
Ерен...
Наистина, краят на тази война не се вижда.
Адът, който преживяваме, навярно се е повтарял многократно.
И пак знам, че някой ден...
Някой ден ще се помирим...
Но дори в тази нищожна мечта... повече никой няма да повярва.
Единствената поука за тях ще бъде "убий или бъди убит".
И нищо повече.
А ти казваш, че правиш това заради нас?
Ерен.
Това е името ти.
Не, грешиш.
Ерен, ти си свободен.
Аз исках да изравня всичко.
Исках да видя тази гледка.
Защо?
Не знам защо исках. Обаче имах това желание.
На всяка цена.
Мислех си, че го върша, за да ви защитя,
но Саша и Ханджи умряха заради мен,
настроих теб и Флок да се биете до смърт.
Защо? Защо трябваше да свършва така?
Най-сетне го осъзнах. Защото съм глупак.
Най-обикновен идиот, който се докопа до сила.
Затова нямаше друг изход от това.
Това е, нали?
Разбирам.
Аз също съм искал да се отърва от всички хора по света.
Не лъжи. Ти никога не би...
Никой не би ми повярвал, нали?
Защото съм герой, спасил една пета от човечеството.
Но аз ти показах книгата за външния свят.
Идеята за свободен свят, без каквито и да е хора...
Аз ти я дадох.
Какво е това?
Най-сетне го забеляза, а? През цялото време беше под теб,
но ти винаги гледаше някъде в далечината.
Благодаря ти, Ерен,
че ми показа света извън стените. Показа ми тази гледка.
Заедно го направихме.
Затова, сега и завинаги, ще бъдем заедно.
Къде?
Ако съществува, в Ада.
Ще понесем наказанието за това, че избихме 80% от човечеството.
Заедно.
Армин, време е.
Ще залича спомените ти за това място,
но пак ще си спомниш, щом всичко свърши.
Да. Следващия път ще се бием до смърт.
И след това...
Да.
Ще те чакам... в Ада.
Да. Ще бъдем...
завинаги заедно.
Раните ти заздравяха ли?
Ани?
Да. Имах достатъчно време.
Вече си спомням.
Това е...
Армин.
И ти ли си върна спомените?
От времето, когато Ерен ни посети.
Да. Той ми каза,
че заради твоите избори
силата на титаните ще изчезне от света.
Вече си спомням, съвестен глупак такъв.
Ерен, не може да повярвам...
Ерен каза, че мама ще стане отново човек.
Казваш ни... да живеем дълго...
А ти? Мисли за себе си, проклет самоубиец.
Така ли?
Жалко, че нямах шанс да поговоря с него.
Добре дошла.
Добре заварила, татко.
Габи!
Здравейте, другари.
Всичко ли видяхте?
Май това е изходът,
за който отдадохте сърцата си.
Саша...
Татко! Мамо!
- Габи!
Габи!
- Фалко!
Майко...
Явно вече не съм Бронирания титан.
Наистина ли?
Толкова се радвам!
Съжалявам за всичко, Райнер.
Нищо друго не ми трябва, само ти да си до мен.
Аз тръгвам.
Къде?
Остана ли, няма да дадем на Ерен достойно погребение.
Права си.
Положи го да почива на спокойно място.
Ерен обичаше да подремва там.
Да. Там е прекрасно място.
Чуйте ме, министър Мюлер!
Ерен Йегер е мъртъв!
Силата на титаните изчезна от света!
Вече сме най-обикновени хора!
Можеш ли да го докажеш? Тук и сега.
Ще направя кръвен тест...
- Казах, тук и сега!
Моля те. Докажи ми го.
Човек ли си, или си титан?
Ако още имахме силата на титаните, щяхме да се защитим с нея.
Но дори пред дулото на пушката сме напълно безсилни.
Няма по-голямо доказателство за това, че сме хора.
Кой си ти?
Елдианец от о-в Парадис, Армин Арлерт.
Аз убих Щурмовия титан, Ерен Йегер.
Ти ли си била?
Тази, която винаги надничаше в главата ми.
Любовта ти бе един дълъг кошмар.
Отнетите животи няма да се върнат, но пак...
заради животите, които създаде, аз стоя тук.
Почивай в мир, Имир.
Минаха три години от Битката на небето и земята.
Безчет животи бяха загубени.
Оцелелите продължават да страдат от неизлечими рани.
Както се опасяваше светът, опечален от загубата си,
в Елдия йегеристите сформираха армия, чиято сила растеше ден след ден.
Боейки се, че човечеството отвъд морето ще потърси разплата,
островът надигна единодушно глас.
Спечелим ли, ще живеем. Загубим ли, ще умрем.
Не се ли борим, няма да спечелим.
Борете се! Борете се!
Дори титаните да изчезнат, войната няма да спре.
Ерен ме предупреди за бъдещето, което предвиждаше.
Дори да не мога да видя бъдещето отвъд това,
виждам това бъдеще ясно.
Навярно това бъдеще не се дължи изцяло на изборите на Ерен.
Нашите собствени избори доведоха до този свят.
Днес трябва да воюваме, за да сложим край на войните.
Дори да не вкусим отново ден на мир.
Не това е животът, който той искаше да имаме,
но без значение дали го е желал, това ни беше поверено.
Как живеем през оставащите си мигове?
В този...
- ...свят без титани?
Колкото пъти го прочитам, почеркът на Хистория е великолепен.
И мирише прекрасно.
Ще се повторя. Спри да гониш омъжена жена.
Отвратително е.
В същото време ти си обсебен с косата си.
За кого се гласиш?
За дамите, които ще четат за мен в учебниците.
Думата, която търсиш, е енциклопедия за коне.
Оплаквам факта, че вече имаш нормална дължина на живота.
О-в Парадис е на хоризонта.
Армин, наистина ли смяташ, че това ще мине добре?
Ние съборихме стените, предадохме острова
и убихме Ерен, когото елдианците почитаха.
Можем ли да бъдем посланици за мир от Съюзниците?
Няма да се изненадам, ако опитат да ни потопят тук и сега.
Да. Изненадан съм, че корабът още е над водата.
Онзи глупак искаше да бъдем такива спасители.
И после ми вика: "Живейте дълго".
Ани, нима мислеше, че ще се качиш на кораба и ще се върнеш жива?
Нищо подобно. Но и вие не се качихте с идеята да умрете.
Да се върнем в Ада е отговорът.
Корпуса на съгледвачите са мечтатели, които не знаят кога да се откажат.
Но аз бях във Военната полиция.
- За момента няма да ни убият.
Народът на о-в Парадис иска да знае.
Нашата история.
Защо хората, които воюваха срещу тях, се връщат на острова
и говорят за мир?
Историята, която ние видяхме...
Ще им я разкажем цялата.
Ерен, приятелите ни скоро ще дойдат да те видят.
Не се ли радваш?
Забравяйки за непознатите цветя,
след като птиците отлетяха.
Цветята и дърветата напъпват пак, пролетта се връща.
Оставя зимата назад.
И да пея с горест сред сменящите се сезони,
не ще се върнеш ти.
Последната целувка, оцветила всичко в червено...
Искам да те видя отново.
...беше от мен и никой друг.
Топлината, обвиваща треперещата ми шия,
отново ще срещам тази студенина.
"Бори се, бори се" - призовават думите ти.
Ерен, благодаря ти, че ми уви шала.
Дори в този час, отекват те.
Преводът ти е харесал? Подкрепи го: revolut.me/animekuhnia
Превод и субтитри ГЕОРГИ ГИНЕВ и МАТЕЙ КРЪСТЕВ
Отаку България, 2023
Времето тече, а спокойните дни -
кат' цветя в чест нечия.
Скритите думи слизат в гроба, нестигнали никого...
Реквием, реквием...
На кипариса там е цветето твое любимо.
Ако ще простиш греха ми, нек' изгревът те огрее.
Кога светът счупи меча на момчето,
то ще се изкачи до върха на небостъргача,
ще погледне с насмешка на Вавилонската кула.
Омраза и тревога са двуостра равнина.
Историята повтаря се.
Плодотворна и богата, земята се пълни.
Желязната птица пори небесата.
Свободата става ален лък и стрела.
Повтаряйки се безчет.
Хвърленият камък се не връща,
а плахото човечество се взира в небесата:
Лъкът и стрелата на Хадес, подобни на падаща звезда.
Историята се повтаря.
И всичко пак става "нула".
Чуваш ли това? Излез от гората.
Колкото и пъти да се заблудиш по пътя...
И на изгорените поля, треви и дървета растат.
Сянката и светлината на цивилизацията.
В кухината на великото дърво, видяло всичко...
Ти какво разбираш?
КРАЙ