You Hurt My Feelings (2023) Свали субтитрите
Ехо?
Боже мой!
Къде гледаш?
Какво?
- На теб говоря.
Какво? Килимът ли?
Стената? Какво? Какво?
Виждаш ли? Не ме гледа, като му говоря.
Има ли причина да не гледаш към Керълайн?
Мислех, че я гледам.
Очите отстрани на главата ти ли са?
Така слушам.
- Не знаех.
Добре, така се съсредоточавам.
Откога ме познаваш?
Така си гледам.
- Не е вярно.
Ако повтори думите ти,
ще се почувстваш ли чута?
- Не.
Нямам нужда да повтаря думите ми.
Имам нужда да ме гледа. Погледни ме.
Обърни се и ме погледни.
Много смешно.
Толкова ли е трудно?
Не ми казвай какво да правя и не ми размахвай пръст.
Не знам защо, но не обича да му размахвам пръст.
Да, не знаела. Представи си това по цял ден.
Представи си го. "Хей!"
Питайте го за майка му.
Размахваше ти пръст като малък ли? Затова ли?
Няма седмица, откакто майка ми умря. Голяма кучка си.
Аз ли съм кучка?
Да.
- Аз съм кучка.
Аз съм кучка, понеже правя всичко за теб?
Дон, Дон.
- Непрекъснато.
Дон.
- Дон, ти се погрижи.
Помогни му. Не се оправя сам.
Дон? Ще се намесиш ли?
Това можем да го правим и у дома.
И двамата знаете по-ефикасен начин за общуване.
Какво ще кажете
за по-малко обиди и повече искреност?
Ето повече искреност.
Идваме от много време и промяна няма.
Остави го, Джонатан. Изглежда уморен.
Така е.
Истината помежду ни
На път към лекции реших да се отбия и да кажа "здрасти".
Здрасти!
- Имаме нов сорт.
Искаш ли? Много е мек.
Мамо, пушиш трева. Аз я продавам. Вземи я.
Няма да купя трева от теб.
Ходиш там да ти дерат кожата.
Не ходя.
- Ходиш.
Няма да говоря за това.
- Купи си от мен.
О! Не, благодаря.
Не ми харесва, че работиш тук. Опасно е.
Имаме охрана.
Този ли?
- Може ли поничка?
Добре. За студентите ми са.
За студентите ми...
- Супер! Благодаря, мамо.
Благодаря.
- Моля.
Как върви писането?
- Върви.
Нямам търпение.
Не бързай да се радваш. Не знам дали става.
Шегуваш ли се? Ще е чудесно.
Много те обичам. Трябва да вървя.
И аз те обичам. Чао!
- Чао!
Събуди се.
Не си казвал, че си писател.
Опитвам се.
Знам какво е. Аз съм изпълнителен продуцент.
НОВ УНИВЕРСИТЕТ
Искам да пиша за мъжа на улицата, който дойде при мен
и каза, че е спукал гума
и трябва да си свали хубавите дрехи,
за да я смени.
Накара ме да го пазя,
докато се преоблече, за да не го види някой.
И аз...
- И на мен ми се случи.
Така ли?
- На колко години беше?
Девет.
- Добре.
Не разбирам. Какво от това?
Свали си панталоните
и взе да мастурбира, вперил поглед в мен.
Отвратително.
Ужасена съм,
че ти се е случило, Айви. И на теб, Мариел.
Но е голямо предизвикателство
да пишеш за нещо толкова лично.
Направи го.
Били, имаш ли да споделиш нещо?
Да, добре. Имах една позната, която много говореше.
Побъркваше ме.
Един ден в устата й влезе пчела.
Стори ме се много смешно и напълно заслужено.
Да.
Помислих си: "Слава богу! Сега може би ще млъкне".
Но тя получи алергичен шок и умря.
Не го очаквах. Това е... Ужас!
Пред теб ли се случи?
В болницата. Но беше ужасно.
Искам да опиша този ден, изпитвам вина, че се смях.
Почувствах се ужасно.
Според мен може да излезе много вълнуващ разказ.
Ако искаш да пишеш за човек, който не е умрял,
но ще го злепоставиш?
Честно казано, бих те посъветвала да си излееш душата
и да не му го показваш.
Сериозно. Да.
Каква история си намислил, Хал?
Нещо в затвор.
О! Добре.
Какво точно те интересува в затвора?
Това, че е затвор?
Разбира се.
Боже! Какъв творчески курс.
Не мога да ви се нарадвам. Чудесна група сме.
Аплодисменти.
Да, много се радвам. Чудесно!
Мисля, че си готова.
Сигурно ти писна да я четеш.
- Не, Бет.
Чудесна е, скъпа, честно.
Защо тогава Силвия не се обажда?
Може би не става. Не е като мемоарите ми.
Написала си чудесна книга. Ще ти се обади.
Сигурно още не я е прочела.
Така ли?
- Да, убеден съм.
Щеше ми се мемоарите да вървяха. Защо не се продаваха?
Скъпа, повярвай ми,
мемоарите ти бяха чудесни.
Новата ти книга е чудесна.
Ще й хареса.
Елиът е. Трябваше ли да го поканим?
Скъпа, нашата годишнина е.
Ще му се обадим.
- Да.
Ела насам!
Добре...
- Да.
Хубаво целуваш.
Бива си те.
- Благодаря.
Честита годишнина!
Господ да ми е на помощ! Какво имаме тук?
Малка кутийка.
- Да.
Харесва ли ти?
- Толкова са красиви.
Много ми харесват?
- Листа са.
Да, познаваш ме.
Отиват ти.
- Да, добре.
Много ми харесват.
Честита годишнина!
Гледай ти!
С шпиц деколте.
- Да.
Мек е.
- Нали?
Да, да.
- Да.
Хей!
- Хей!
Късметлии сме.
- Да.
Така е.
- Да.
Здравейте! Мога ли да ви помогна?
Търся пуловер.
Имате ли червен?
Червен? Секунда да проверя.
Близначки ли сте?
Близначки? Сестри сме.
Тя е много, много по-голяма от мен.
25 години и отгоре.
Какво ще кажете за този?
Става ли?
Много сте сладка с него. Обичам червеното.
Благодаря.
Радвайте му се.
Не казвай на възрастните хора, че са сладки.
Сладка беше.
Не, бебетата са сладки. Нали?
- Да.
Боже! Много мъчно ми става.
- Знам.
Здравейте! Заповядайте.
С какво да ви помогнем?
- Здравей, миличка!
Имате ли черни панталони?
Черни панталони? Добре.
Ти си размер 27 или 28. Ще проверя.
И боти.
- Само по едно на ден.
Може да дойдеш утре.
Не мога да дойда, глупачко.
Много жалко.
- Тези стават ли?
Харесва ли ти?
Да.
- Да.
Харесват й. Добре. Чао!
Чао!
Защо си толкова груба?
- Нарече ме "глупачка".
Много зареждащо, а?
- Да, чудесно е да даваш. Здравейте!
Не искам да му помагам.
Никога не ми е помагал, защо аз да го правя?
Брат ти и сестра ти са на друго мнение,
щом помагат.
Не знам. Може да са по-добри от мен.
Ядосват се, че не правя нищо.
Водят го по лекари и ми режат ноктите.
Джим, отскоро работим с теб...
Но...
Надявам се да разгледаме
отношенията ти с баща ти.
Не ме слушаш.
Баща ми беше негодник.
Още е. Няма нищо.
Просто не ми харесва, че всички ми се сърдят.
С брат ми и сестра ми сме близки.
Знаеш ли, че ти се сърдят?
Да, личи си.
Както и да е, няма да отстъпя.
Да правят каквото искат.
А те искат ли го?
- Не знам.
Добре. С това приключваме сеанса.
Искам да продължим разговора другата седмица.
Добре. Благодаря, Дон.
- Всичко хубаво!
Боже! Какъв глупак!
Какво мислиш?
Съжалявам.
- О! Добре.
Няма нищо. Нали затова съм тук?
Нещо конкретно?
Не знам, по принцип.
Да. Семпла е. Класическа.
Точно.
- Да.
Но нищо не казва.
Да, права си. Нищо не казва.
Чакай! Какво? Съжалявам.
О, лош избор? Добре, чух те.
Добре.
Не. Аз... Разбрах. Добре.
Можеш да работиш на по-добро място,
защото си умен.
Имаш диплома.
- Всички имат.
На 23 години е. Къде другаде да работи?
Можеш да намериш нещо, което да отговаря на уменията ти,
защото си талантлив, Ел.
- Кой го казва?
Аз. И двамата.
- Аз го казвам.
Дори не си прочела какво съм написал.
- Какво? Шегуваш ли се?
Стига! Знам, че ще е чудесно.
Кога ще е готово?
- Нямам представа.
Може ли още малко салата?
- Да.
Още?
- Благодаря, скъпа.
Защо не се храните отделно?
Обичаме да си делим.
- Защо те притеснява?
Как е Алисън?
Добре е. Да, мисля.
Да, работи много.
Понякога имам чувството,
че се отчуждава, не знам.
О, миличък!
- Не харесва работата ми,
защото не мога да раста в кариерата и да изкарвам повече пари.
Може би е хубаво да идете при терапевт.
На 23 години сме.
- Никога не е прекалено рано.
Ще го измислим. Няма значение.
Най-добре. Плаща половината наем.
Не това има нужда да чуе, Дон.
Какво?
Тук те учих да караш колело.
Тук ли?
- Да, с помощни колелета.
Помниш ли?
- Да.
Май че тук беше.
Беше добър учител.
Браво!
- Ами сега?
Хубав е, а?
- Много.
Ядете от една фунийка?
- Да. Искаш ли?
Не, благодаря.
Опитай. Фъстъчено масло.
- Не искам. Тръгвам.
Благодаря за обяда.
- Да.
Пак заповядай. Обичам те.
- Чао! И аз.
Приятно прекарване!
- Приятен ден!
Ето ти още.
Не взимай цялото.
Не?
- Ще заспиш, скъпи.
Няма начин. Толкова съм притеснен.
Гледай ги. Искам да кажа...
Дали тук живеят хора? Как включваш нещо?
Хей! Как изглеждам.
Готин си. Сладък си.
Ръцете ми лепнат.
- Ще се справиш чудесно.
Дай им да разберат!
Мамка ти!
Уморена съм. Според него излиза, че правя всичко наопаки.
Можеш ли да ми дадеш пример?
Иска да пускам водата, когато пишкам, за да не чувал.
Веднъж оставих вратата отворена и побесня.
Какво толкова?
Аз го чувам как пикае и не ми пука.
Дразни се, като му купувам разни неща.
Уж не го интересуват вещите, но не е така.
Има часовник "Епъл".
Купуваш му неща от любов?
Да!
Знаеш ли какво му купих? Шапка. Загуби си неговата.
Казва, че не слушам. Шапка. От "Ейч и Ем".
Не ти ли звучи познато, Франки?
Не. Какво искаш да кажеш?
Поведението му ми напомня за друг твой близък човек.
Кой?
- Баща ти.
Баща ми?
- Да.
Виждаш ли приликите? Критиките към теб?
Не съм аз. Бъркаш ме с някого.
Баща ми е много мил човек. Винаги е бил любвеобилен към мен.
Разбира се.
Извини ме. Това е...
Няма нищо. Имаш толкова пациенти.
Не, не е редно.
Добре.
Да продължим.
Боже! Какво стана с нормалните кафенета
с червени сепарета и чудна риба тон?
Искаш ли да идем другаде?
- Не, но ме разбираш.
Мръсните менюта и грубите хора.
Тук ми харесва.
- Има едно останало на "Мадисън".
Отбивах се на път към лекаря ми.
Но той умря и вече не ходя.
Не е ли странно, когато лекарят ти умре?
Как е Елиът?
На колко стана?
- На 23 г.
Работи в магазин за трева.
Управител.
- Много законно.
Пише пиеса.
- О! Писател?
Първата му е. Още не съм я чела, но...
Смел ход.
При майка успешна писателка.
Като стана дума...
- Добре.
Ще започна с това, което вече знаеш.
Хареса ми. Книгата е добра, разбира се.
Но не е толкова въздействаща, колкото мемоарите ти.
Да, различна е, това е роман.
Трудно е.
Конкуренцията е голяма.
Много истории, много нови гласове.
Аз съм стар глас.
Не, ти се съревноваваш с писатели от всички националности,
бежанци, рак, убийства, насилие.
Имах насилие.
Вербално насилие.
Пак си е насилие.
Разбира се и си го описала чудесно.
Благодаря ти. Да.
Виж, това е първият ти роман. Защо не минеш една редакция?
Каза, че не съм нов глас.
Ти си най-добрият глас.
Стар глас. Не съм толкова стара.
Не каза ли,
че друг агент те е гонил преди време?
Да. Винс Еди-кой си.
- Да.
Изпрати му я.
Ще му я пратя.
Какво правиш?
Не знам. Така изглеждам по-добре.
Не толкова уморен.
Не толкова уморен и ужасяващ.
Жените го правят непрекъснато. Двоен стандарт е.
Аз...
Изглеждам уморен. Аз...
Остарявам.
- Полудя ли?
Ти си сложи ботокс.
Малко само тук.
Мога да си движа веждите. Виж!
Да, много изразително.
Откога стана толкова суетен?
- Не знам, аз...
Бях млад и секси.
Пак си по-млад от мен.
Тя се справя според мен.
- Не съм сигурна.
Добре. Постарай се. Дръж се любезно днес.
Държа се. Дръж се и ти.
- И двете ще бъдем любезни.
Мамо!
- Здравей!
Здравей! Как си?
Добре. Ти как си?
Добре.
Здравей, мамо!
- Здрасти!
Радвам се да те видя.
- И аз - теб.
Изглежда много вкусно.
Нещо за хапване.
Много си сладка така.
- Не съм сладка.
Аз съм възрастна жена.
Беше комплимент.
- Кога гледа "Бийтълджус"?
Бийтъл какво?
Шоуто.
Какво е това?
- Програма.
От "Бийтълджус"?
- Да.
Не съм го гледала.
Добре.
Тя ли иска да я преработиш?
Не знам. Може би. Не.
Не те разбира. Трябва ти някой, който те разбира.
Преди ме разбираше.
- Така ли?
Не ти помогна с мемоарите.
Какво? Публикува ги.
Можеше да се продават по-добре.
Първо, това не е нейна работа.
Второ, добре се продаваха.
Повече от добре.
- Да.
Можеше и още по-добре.
Ако татко не прибягваше само до вербално насилие,
щяха да станат бестселър.
Какво?
- Да.
Какво ти става? Не говори така.
Защо не вземеш да пораснеш?
Няма значение, ще пратя новата книга на друг агент.
Добре.
- Ти какво правиш, мамо?
Физическа терапия, "Нетфликс", "Ти Ем Си".
Не, "Ти Си Ем".
Защо ще кръстят така киноканал?
Филмов канал.
- "Търнър класик".
Стига бе.
Да, така е.
Исках да кажа Ти Ем Зи.
Не, не искаше.
Откъде да знам? Има толкова канали.
Така и така сме дошли, имаш ли да дадеш нещо за благотворителност.
Винаги ме питаш.
- Да, помагаме доброволно в църквата.
Не знам дали имам нещо.
- Можеш ли да провериш?
Ставам.
- Чудесно!
Няма нужда да ставате доброволки, чудите се какво да правите.
Защо не вършите доброволно неща за мен?
Ти си добре.
- Не съм.
Завижда на бездомните ли?
- Да.
Защото всичко им е наред предполагам.
Да, това става.
- Добре.
Много е хубаво.
Не знам дали някой ще го иска, цветът е ужасен.
Не, става.
Да.
- И това.
Да, някой ще си го хареса.
- Много е сладко.
Тази няма да я дам. Забрави.
Прекалено хубава е.
- Защо я донесе?
Колко пъти си я облякла?
- Може би веднъж.
Но е хубава. Не е за бездомните.
И те обичат хубави дрехи.
Добре. Вземи я.
Дай я на бездомните.
- Чудесно.
Хей, мамо!
- Какво?
Картофената салата е чудесна. Мога ли да взема за вкъщи?
Моля те. Имам предостатъчно.
Вземи фолио.
Какво? Щях да я сложа в една от кутиите.
Имаш поне 300.
- Не, увий я във фолио.
Много смешно.
Няма да увия картофена салата във фолио, мамо.
Гадно е.
- Пълна лудост.
Мамо!
- Да?
Не се прави на луда дама.
Не съм луда.
Нито дама. Никоя от нас не е.
Ние сме жени и това е моята къща.
Няма да взимаш картофената салата. Ще си я запазя за утре.
Добре.
Обядът приключи ли?
Ролята е доста странна.
Интересна е.
- Така ли?
Не мога да повярвам, че я получих.
Готов съм да започна. Малко се притеснявам.
Кога са репетициите?
- Започват от утре.
Добре, веднага.
Ще е голямо предизвикателство, защото всички останали са...
...утвърдени театрални актьори.
А аз съм малко...
Нищо, просто се притеснявам.
Кажи ти как си?
- Добре.
Нови луди?
- Нови няма.
Не знам. Нещо не съм във форма.
Така ли? Защо?
Не знам. Лудите ми се добре. Не бива да ги наричам така.
Не, разбира се.
- Защото...
Преди да забравя, Сара организира вечеря за рождения ми ден.
Трябва да дойдете.
- Да.
На колко ставаш?
Не знам.
Предпочитам мама пред това да купувам чорапи с Марк.
Ще виси три часа в "Парагон".
- Какво?
Мисля, че Дон ще ходи с него.
Много смешно. Марк е толкова придирчив към чорапите си?
Да.
- Трябва ли да купувам по-хубави чорапи?
Може да ти говори с часове
за разликите между евтините и добрите.
Вечно хвърля старите, за да си купува нови.
Хвърля си и бельото.
- Ами ти?
Не.
Никога ли?
Ще те заведа до стената. Така й викам.
Има всичко необходимо. Всякакви материи, идеи.
Добре.
- Здравей!
Здрасти?
- Не участва ли във филма с тиквата?
Да.
Как си?
- Много смешен филм.
Благодаря. Искаш ли селфи?
Няма нужда.
Благодаря все пак.
- Да.
Това е моят живот.
- Какъв филм за тиква?
Снимах го преди 10 години.
Играл си тиква ли?
- Не, това беше главната роля.
Трябваше да си взема от соса.
Да идем в "Парагон". Сигурно са още там.
Какво? Не! Колко чорапи имат там?
Ще видиш. Казвам ти.
ПАРАГОН
Не бързам.
Аз също.
Не си струваше.
Свършихме.
Много го е грижа. Да.
Знаеш ли какво?
- Какво?
На 16 години Елиът веднъж открадна нещо оттук.
Здравата си изпати.
- Как иначе!
Топчета за пинг-понг.
Много са скъпи.
- Да.
Виж!
Права беше.
- Дали изобщо са помръднали?
Стоят като препарирани, а?
- Замръзнали са.
Не, единият мръдна.
Ще се промъкнем незабелязано.
Мислиш ли?
- Искам да кажа...
Ако кажа нещо, ще се разсърди.
Мислех, че харесваш как пише.
- Харесвам, но...
Не харесвам новата й книга.
Мемоари ли са?
- Не, написа роман.
Фикция е.
Нещо като мистерия.
Не знам какво е.
Да си вървим, Бет.
- Няма мърдане.
Не знам какво да правя.
Разбираш ли ме? Не знам.
- Мамка му!
Не можеш ли да й кажеш?
- Не, не мога.
Може би трябваше да го направя при втория, третия, 20-ия прочит.
Чел си я двайсет пъти?
- Да, да.
Чернова след чернова, искаше бележки.
Не знаех как да й кажа, а сега вече е късно.
Не е ли добра?
- Според мен - не.
Боже мой!
Бет, почакай!
- Боже мой!
Май говореха за друго.
Не мога да повярвам.
- Може да не сме разбрали.
Прилоша ми.
О, не! Така ли?
- Да. Ще повърна.
Чакай! Ето там...
Боже! Тук ли?
Боже мой!
Не, май не мога. Не мога.
Обича те повече от всичко на света.
Какво общо има това?
Казвам, че не харесва книгата ти.
Не я харесва. Голяма работа!
Разбираш ли, че работя върху тази книга две години?
Дадох му да чете хиляди чернови.
И при всеки прочит, всеки път казваше
колко много му харесва.
Всеки път!
Просто не я разбира, кой знае.
Изтръпнаха ми ръцете.
Така ли?
- Наистина!
Дишай дълбоко, а?
- Дишам, Сара.
Добре. Можеш ли да...? Говори с него.
Майтапиш се.
Никога повече няма да мога да го погледна в очите.
Ясно? Край!
Направих и хубави неща.
Спечелих награда за материала в "Атлантик".
Беше много хубав.
И всички статии и есета.
Според него сигурно е лудост, че преподавам.
Боже! Ами мемоарите ми?
Сигурно мисли, че не струват.
Боже мой! През цялото време...
За теб са. Как може да го мисли?
Как може да ме уважава?
- Разбира се, че те уважава.
Не, и ако не харесва труда ми. Знаеш го.
Сигурно през цялото време ме е лъгал.
Не, няма начин.
Той е лъжец.
Негодник!
Мисли, че не мога да го приема.
Дори това е много обидно.
Бет, обича те, дори и да не харесва книгата ти.
Нуждая се от одобрението му.
Неговото и на всички останали.
Дай на мен да я прочета.
Няма нужда. Ти не четеш.
Има ли ме вътре?
Не.
Знаеш ли какво?
Ами...
Марк не винаги е върхът.
Като актьор. Зависи от ролята.
Защо шепнеш? Под канапето ли се е скрил?
Казвам, че не винаги е добър. Според мен това е същото.
Но понякога смяташ, че е добър?
- Да, разбира се.
Какво му казваш, когато не смяташ, че е добър?
Че е добър.
Ами ако разбере, че лъжеш?
Ще се разциври.
И аз искам да се разцивря.
Ще се оправиш ли?
- Не, никога.
Не съм на себе си.
- Добре, ще ти се обадя.
Прибираш ли се?
- Да.
Говори с него.
Обичам те.
- Добре.
Има начин да разбереш дали са се развалили.
Слагаш ги във вода и гледаш дали ще изплуват.
Стават или са развалени?
Май са развалени.
Не знам. Чакай да проверя.
- Недей.
Защо?
- Винаги проверяваш.
Извинете за секунда.
Съжалявам, че ви прекъсвам,
но се чудех какво...?
Какво работите двете?
- Защо?
Не знам. Любопитно ми е.
Имате вид на хора, които правят нещо интересно.
Аз съм флорист, а тя - художник.
Добре. Супер! Да.
Харесваш ли картините на приятелката си?
Тя ми е съпруга. И, да.
Добре.
А ти харесваш ли нейните...?
Флоралните композиции на съпругата си.
Защо задаваш такива въпроси?
Няма ли да й отговориш?
Да, флоралните решения на съпругата ми са хубави.
Винаги казва, че са прекалено подредени.
- Не, не винаги.
"Хубав" не е хубава дума.
Ти наричаш картините ми "приятни", това е по-зле.
Никога не съм използвала тази дума.
Миналата седмица го каза.
Пълна глупачка.
Пълна глупачка.
Пълна глупачка.
Пълна глупачка.
Пълна глупачка.
Майната му! Пълна глупачка.
Майтапиш ли се?
Всяка дума.
Защо сте го направили?
Играехме си. Дойдохме да ви кажем "здрасти".
Дон знае ли?
- Не знам.
Но недей да му казваш, става ли?
Боже мой! Толкова се разстрои и засрами.
Не я виня. За малко не повърна.
Беше като онази сцена в "Неомъжена жена".
Няма значение.
Би ли ме излъгал за нещо подобно?
Като какво?
- За дизайните ми или за вкуса ми.
Харесвам вкуса ти.
Благодаря ти.
Ехо?
Мамо?
Елиът? Какво правиш тук?
Какво е станало?
Алисън скъса с мен.
Ела тук!
Не.
Какво стана?
Забелязах, че се дистанцира,
но не мислех, че ще стане така.
Нямах представа.
Каква курва!
Елиът, не казвай "курва".
Съжалявам.
Сигурно е била нещастна.
- Защитаваш ли я?
Какво? Не. Вероятно е имало причина.
Сигурна съм, че ще се сдобрите.
Знам, че я харесваше.
Да. И още я харесвам.
Но защо, съкровище? Каза ли ти?
Спала е с друг.
Уф, съкровище!
Курва си е.
- Сериозно ли?
Той пръв я нарече така.
Ел, съжалявам. Много е тежко.
Случват се изневери.
Можете да го преодолеете.
Не се случват изневери.
Вие не сте си изневерявали.
Не, просто казвам...
Имате си доверие, нали?
- Разбира се.
Защо не ми съчувствате повече?
Съчувстваме ти.
- Да.
Ще си ида в стаята, ако не възразявате.
Ел.
Бет?
Бет?
Миличък, сигурна съм, че си добър партньор.
Може да не съм, може да е права.
Изневерила ти е.
Каза, че не е искала. Чувствала се самотна.
Какво? Не, Елиът. Не се прави така.
Ако те изкарва теб виновен...
- Не ме изкарва.
Напротив. Ти го каза.
- Добре, трябва да поспя.
Караш ме да се чувствам още по-зле.
Може да е заради кариерата, от друго тесто е.
Поставила си е за цел да стане адвокат.
Значи понеже аз съм неудачник.
- Боже мой, Елиът!
Опитвам се да те накарам да се почувстваш по-добре.
Предавам се.
- Да, добра идея.
Чакай, мамо!
- Какво?
Имаш ли гевречета?
Не знам. Ще проверя.
Добре. Какво става?
- За какво говориш?
Защо спа на канапето? Сърдиш ли ми се?
Не можах да спя.
Разстроена си заради Силвия ли?
Ти...
Прати ли я на другия агент?
Добре съм.
Мисля, че е права. Книгата е лоша.
Силвия има лош вкус. Прати я на другия човек.
Какво?
Недей.
Какво?
- Не се прави, че ти харесва книгата.
Бет, нещо взе да става много тегаво.
- Съгласна съм.
- Ти харесваш ли книгата?
Само това има значение.
Това е нещо ново.
Добро утро!
- Добро да е.
Закъснявам за час. До скоро! Обичам те.
Какво й става на мама?
Понякога ги гледам и си мисля,
че не знам как да им помогна.
Обърквам проблемите им.
Какво искаш да кажеш?
- Не се смей. Понякога забравям.
"Ти ли си този с умрялата майка?"
Не питам, защото трябва да знам.
Знам, но ги обърквам.
Стар си. Записвай си.
Не, никога не съм бил такъв.
Как са нещата между вас с Бет?
Защо?
- Не знам. Просто...
Държи се студено и странно. Споделила ли е нещо със Сара?
Не, нищо не знам, просто...
- Добре.
Нищо ли не казва?
- Не, но има нещо.
Мразя това място, но той го обича и ходим веднъж годишно.
Добре се разбираме, когато сме на почивка.
Чудесно. Защо мислиш, че е така?
На почивка сме.
Много двойки се карат, докато са на почивка.
Ние не се караме.
Да.
Времето ни почти изтече,
но искам да те попитам нещо.
Добре.
- Искам да проверя
дали си доволен от сеансите.
Защо питаш?
- Проверявам.
Доволен съм.
Напоследък имам проблем само с брат ми и сестра ми.
Грижат се за баща ми.
Не ми говорят.
Но няма да се чувствам виновен.
Чувстваш ли се виновен?
Току-що казах, че не.
Другата седмица ще продължим.
Трябва да приключваме.
Добре.
- Чудесно.
Всичко хубаво!
Няма никакъв смисъл.
"Ръцете й бяха студени,
въпреки горещия задушен въздух в грозното помещение.
Свиждането беше към края си.
Бащите се сбогуваха с децата си.
Евелин дълго го чака да се появи,
но той не дойде.
Никога нямаше да дойде".
Хал!
Боже! Това е голяма изненада...
Впечатляващо!
Беше чудесно. Фантастична чернова.
Казах, че искам да пиша за затвора.
Да, каза го.
- Беше много тъжно.
И на мен ми хареса.
След като всички си прочетат разказите, ще го анализираме.
Но браво, Хал! Браво!
Кой иска да е следващият?
Промених първоначалното си намерение
и още нищо не съм написала.
- Добре.
Взех да пиша за гнусния гол мъж и тотално се скапах.
Май ще напиша как ходих в зоопарка, когато бях на осем.
Хубаво ли беше?
С мама бяхме при маймуните.
Една ме гледаше право в очите, все едно ме мразеше.
Все едно ще изскочи от клетката и ще ме убие.
Потече ми кръв от носа и мама трябваше да ме прибере у дома.
Значи, не е било приятно.
Понякога просто трябва да го разкажеш, нали така?
Да, точно това е и заглавието на книгата ми.
Какво заглавие?
"Аз трябваше да го разкажа".
Трябвало е да го разкажеш?
Не, "Аз трябваше".
Ти трябваше да го разкажеш?
Не, книгата се казва "Аз трябваше да го разкажа".
Никой ли не е чел книгата ми?
- Не знаех за нея.
Как може да ми имате доверие като учител,
щом не познавате творчеството ми?
Видях, че са те издали и си писала много статии.
Аз просто се записах.
За какво се разказва?
За детството ми. Мемоари са.
Четох едни убийствени мемоари.
Кои?
"Моля и не, благодаря".
- Любима ми е.
И на мен.
- Трябва да я прочета.
Но със сигурност ще прочета твоята.
И аз.
- Да.
Ще я прочета.
- Със сигурност.
"Трябваше да кажа"?
"Аз трябваше да го разкажа", да.
Запишете си го.
"МОЛЯ И НЕ, БЛАГОДАРЯ" МАДЛИН МОСКОУИТС
"АЗ ТРЯБВАШЕ ДА ГО РАЗКАЖА" БЕТ МИЧЪЛ
Боже! Защото все ти повтарям, че не ги искам.
Защото се храниш с боклуци, особено в службата.
Не, просто... Добре. Прави ми салати да си ги нося в службата
в тъпите пластмасови кутии...
- Не са тъпи. Рециклират ги.
Сложи ги в торбичка! Няма значение.
Може ли да млъкнеш и да продължиш?
Прави ми салата
само защото иска да отслабна,
което е пасивна агресия.
- Не е вярно.
Правя ти салати, защото искам да си здрав.
Ето какво става.
Правя му салата, но той я носи в службата си,
слага панирани сиренца върху нея
и после познай какво?
Не яде салатата.
Кой ти го каза?
- Знаеш кой ми го каза.
Чудесно! Благодаря, Наоми.
- Наоми ми го каза.
Нямаш представа
колко се старая, за да съм здрава за теб.
За мен ли? Да. Добре. Съжалявам.
Колко здравословно е: "Извинете,
може ли по още една "Маргарита" без захар?".
Какъв е този акцент?
Какво? Къде?
- Наоми.
Наоми е от Нова Зеландия.
Да.
- Това не е новозеландски.
Мисля, че не харесваш жените.
Харесвам жените. Харесвам ги.
Просто не харесвам теб.
Съжалявам.
Добре, няма проблем. Нали я видя на снимка?
Не мога да реша по снимка.
- Добре.
Няма проблем, имам още една.
Съжалявам.
Извинете, колко струва тази?
Боже мой!
Не е ли прекрасна?
Уникална е.
- Да, предположих.
Струва 19 000.
Много благодаря.
Бет, млъкни!
- Какво?
Това ми е работата. Не можеш да обиждаш хората.
Дори не е удобно.
Дълга пейка струва толкова много?
О, събуди се!
Виж тези лампи.
Никога няма да купим тази пейка.
Какво мислиш?
Да, готина е.
Все едно сама си го е вкарала, сигурно ще й хареса.
Ще дойдеш ли утре вечер?
Не мисля, че мога. Съжалявам.
Би ли си свалила краката?
Моля те.
- Какво?
Сериозно ли? Какво ти става? Защо не си говорила още с него?
Ами просто...
Не мога да понеса мисълта за реакцията му.
Тогава ела.
Напий се с вино и пробвай да се държиш нормално.
Прибери се и говори с него.
Защо ядеш?
Стани! Идва ми да те убия.
Какво?
- Стани.
Рониш трохи навсякъде.
Здравей, скъпи!
Какво? Чакай. Какво е станало?
Какво говориш? Добре ли си?
Добре. Кажи ми зле ли е?
Какво?
- Боже! Плаче и...
Защо? Какво е станало?
- Не знам.
Каза, че е добре, но иска да се прибера веднага.
Добре. Трябва да вървя. Хайде!
Ставай!
- Добре ми е тук.
Ставай!
Марк? Скъпи?
Какво е станало? Уплаши ме до смърт? Какво се е случило?
Уволниха ме.
Така ли?
Искам да изчезна.
Боже мой! Какво стана?
Не разбрах. Мислех, че върви добре.
Мислех, че режисьорът ме харесва. Поне тя така каза.
След репетицията рече: "Може ли за секунда?".
Изкара ме навън пред всички и нареди: "Събирай си багажа!".
Много жестоко.
- Да.
"Не ставаш за тази роля. Ще намерим някой друг".
Ужасно!
Сигурно другите актьори са я накарали да ме уволни.
Майната им!
- Да.
Майната им на всичките!
Дано скапаната им пиеса се провали с гръм и трясък.
Да.
- Ще е едно голямо нищо. Знаеш го.
Не си виновен.
Виновен съм.
- Не.
Никога преди не са те уволнявали.
Всеки актьор е уволняван поне веднъж.
Уволниха ме от филма на "Дисни".
- О! Да.
Помниш ли шапката? Шапката.
Толкова ме е срам.
- Не.
Искам да умра. Боже! Рожденият ми ден.
Без тържества, нали? Никакъв рожден ден.
Не искам никого.
- Добре.
Без рожден ден.
Скъпи.
Скъпи?
Да.
- Шиеш на машина.
Какво?
- Масата се тресе.
Да, кракът ми се тресе, не мога да го спра.
Искаш ли салата?
Чух, че си получил роля в пиеса.
Каква е?
Какво? Какво става?
Уволниха го.
- Гадост!
Да.
- Боже мой!
Вчера.
- Съжаляваме, Марк.
Ужасно.
- Приключих с актьорството.
Не, не си.
Скъпи, това е една пиеса. Ще е пълен провал.
Дано!
- Не може да се откажеш.
Защото аз искам да се откажа.
Какво? Имаш толкова работа.
Мразя хората.
Не искам да декорирам грозни къщи повече.
Безсмислено е.
Планетата се топи,
а аз пазарувам кашмирени стени.
Наистина ли има такива, Сара?
Да, има.
Боже мой!
- Добре ли си?
Не го искам.
- Мъртви ли сме вече?
Носиш си успокоителни в чантата?
Нося успокоителни,
за газове, имам...
...разхлабително...
...и ксанакс, разбира се.
Някой иска ли?
Всички ли искате?
Може би ще спра да пиша.
Честно казано, ще ми олекне.
Стига, Бет. Агентът ти не разбира книгата.
Не е причина да се отказваш.
Агентът й не смята, че е добра.
Имаш чудесна кариера.
- Благодаря.
Няма нищо, Дон.
Няма нужда да ме насърчаваш.
Защото знам, че ти е супер тегаво.
Добре.
Както кажеш.
Няма.
Чудесно!
Не. Знаеш ли какво?
Не е много мило. Обидно е.
Държанието ти.
Моля? Ти ли си обиден?
Да, не си го изкарвай на мен.
Какво да не си изкарвам?
Разочарованието си.
- Гръцки зехтин е.
Просто няма нужда да ме лъжеш повече.
Да те лъжа?
Да.
- Боже! Ще престанеш ли?
Държиш се като дете.
Чух те да го казваш.
Чух да го казваш на Марк.
За какво говориш?
"Парагон".
- Какво?
Със Сара дойдохме да ви видим и ви чухме да си говорите.
Какво? Шпионирали сте ни?
Какво? Не!
Беше за секунда. На игра.
Чухме ви да си говорите.
- За какво?
За творчеството ми.
Чакай малко! Заради това ли е всичко?
За това е всичко.
Точно така.
Чух...
Чух всичко, което каза.
Какво по-точно?
Че мразиш новата ми книга.
Какво?
Добре. Не съм го казал.
Това е...
- Шегуваш ли се?
Опитваш се да ме изкараш виновна ли?
Така изглежда.
- Ако съм го казал...
Каза го.
- Извадила си го от контекст.
О, не! Аз...
- Бет.
Не мога да го понеса.
- Точно това се чудех.
Марк, моля те да ме извиниш.
Заслужаваш хубава вечеря.
- Бет.
Съжалявам, че са те уволнили.
Честит рожден ден!
Бет.
- Благодаря ти.
Бет!
Много съжалявам.
Трябва да...
- Да, да.
Бет!
Бет!
- Остави ме.
Нека да ти обясня.
Не, вече обясни. Беше съвсем ясен.
Каквото и да си чула, не съм го мислел. Моля те.
Имаш право да се чувстваш, както искаш.
Едва ли някога ще мога да ти имам доверие пак.
Мила, не го мисля.
Лъжеше ме право в лицето.
Хиляди пъти.
- Не, не е...
Бет, това не е лъжа.
- Какво?
Ако това не е, не знам какво е.
Не е истинска лъжа.
Знам, че е просто моето мнение и вероятно греша.
Не исках да те обезсърчавам. Какво разбирам аз? Исках...
Исках да те подкрепя, независимо дали ми харесва.
Разбираш ли?
Кой го е грижа какво мисля аз?
Това е творбата ми.
Мен ме е грижа. Знаеш колко много ме е грижа.
Знаеш колко държа на мнението ти.
Скъпа, ела!
- Не!
Обичам те.
Добре. Тогава няма значение.
Здравейте!
Как сте?
Ами...
Говорихме за това.
Идваме тук от две години
и както много пъти съм казвал,
нямаме чувство, че ни помагаш.
Съжалявам, че мислиш така.
Наистина. Грижа ме е и за двамата.
Много.
Може ли един въпрос?
Разбира се.
Защо никога не си изхвърляш кошчето за боклук?
Джонатан...
- Не.
Всяка седмица го забелязвам.
Никога не го изхвърляш.
Защо това те притеснява?
- Защо не си изхвърляш кошчето ли?
Изхвърлям го, когато се напълни.
Това не е ли пълно?
Според мен го правиш, за да се изтъкнеш.
Който го види, ще си каже:
"Голям рев пада тук!".
Да видим как мога да ви бъда по-полезен.
Решихме, че не желаем да идваме повече.
Нека да го обсъдим.
Няма какво да обсъждаме, вече го решихме.
Искахме само да ти кажем.
Да.
Добре.
Много съжалявам да го чуя.
Ако искате да идете при друг, ще ви препоръчам...
Не, не искаме да ходим повече на терапевт.
Ходили сме при много. Не.
Искаме си парите обратно.
Моля? Какво?
Искаме си парите обратно.
Не разбирам. От кого?
Мислехме си за Бил Гейтс... От теб!
Идваме от две години.
За две години пресметнахме,
че сме ти дали близо 33 000 долара.
Разбирам. Добре.
И понеже нищо не се промени помежду ни,
по този въпрос поне сме единодушни,
имаме правото да ни върнеш парите.
При ходенето на терапия няма гаранция. Не стоят така нещата.
А трябва да има.
Едвам се търпим.
И ти не ни помагаш. Никой не ни помага.
Постарах се, Джонатан.
Но аз не мога да реша проблемите ви.
Тогава защо идваме?
Вие трябва да ги решите. Аз съм тук да ви помогна.
Разбирам, че понякога отнема много време
отбелязването на истински напредък.
Колко време?
- Колкото трябва.
Това не е истински отговор.
- Не се шегуваме.
Няма проблем, можеш да ни ги върнеш и на части.
Съгласни сме.
Дайте да се разберем.
Ядосвате се, че само се карате,
а аз не ви помагам.
Не ви казвам как да оправите нещата.
Не го правиш.
- Добре.
От колко време сте женени?
Девет години.
- Десет.
Десет години.
Мислили ли сте да се разведете?
Какво?
- Какво?
Ще ви кажа нещо, което вероятно си струва парите ви.
Това ми е работата като терапевт.
Помислете за раздяла.
Искате да спрете терапията?
Разведете се.
Какво ти става, Дон? Не може да говориш така.
Как смееш?
- От това, което видях,
между вас не е останало нищо.
Правя ви услуга, като ви го казвам.
Наистина ли го мислиш?
Не го слушай.
- Да, точно така мисля.
Не искам развод.
Майната му! Хайде, Керълайн!
Между другото, "докторе", няма да платим този сеанс.
Много смело начало, не бих променил почти нищо.
Имам идеи, някои дребни забележки.
Много дребни.
- Радвам се, че ти харесва.
Харесаха ми мемоарите ти.
Хората не знаят колко травмиращо е вербалното насилие.
Да, така е. Благодаря ти.
Как преодоля това, че цял живот са те изкарвали тъпа?
Не знам, дали човек може да го преодолее.
Как още ти е викал?
Да, "пълна глупачка".
Да, това си го биваше.
Пълна глупачка.
Да.
Много е гадно.
Да.
Както и да е, да го направим.
Чудесно! Изгарям от ентусиазъм.
Радвам се. И аз се ентусиазирам покрай теб.
Благодаря ти.
Боже! Идеално е.
Много ми харесва.
Толкова се радвам.
Никога не съм виждала нещо подобно.
Много благодаря.
- Моля.
Завиждам ти.
Сигурно е чудесно, когато улучиш точния предмет и всички са доволни.
Нали?
Да, разбира се.
- Да.
Много се радвам, че успяхме.
- Съвършена е.
Наистина е хубава.
Да.
- Уникална.
Удар за Мартинес. Втори от началото на мача.
Скъпа!
Какво е това?
Боже!
Боже мой!
Тези са против изпотяване.
Обичам против изпотяване.
Тези ще ти пазят топло, когато ти е студено.
Но няма да се изпотяваш.
Тези пък са специално, ако искаш да се изпотяваш.
И са вегански.
Можеш да ги изядеш.
Тези са от свинско месо, а тези - от мигли.
Идеално. Ти си върхът.
Приключих с актьорството.
Наистина.
Глупава професия е.
Омръзна ми да искам признание и никога да не го получавам.
Стар съм. Не мога повече.
Щом не ти харесва...
...не го прави.
Няма ли да ми кажеш да не се отказвам?
Не се отказвай.
- Защо не?
Защото си много добър.
Ще се откажа. На кого му пука?
Мислех, че ми харесва.
Не ми харесва.
Просто исках да стана известен.
Гледаше ме, сякаш казваше: "Свърши ли вече?".
Ами ако не мога да пиша?
Цял живот трева ли ще продавам?
Защо не дадеш да я прочетем?
- Не е готова.
Ако я завърша, ще ви я дам.
Но ще е цял подвиг, ако я довърша сега.
Наистина е подвиг. Сигурна съм, че ще е страхотна.
Не знаеш. Може и да е скапана.
Да, най-вероятно.
Защо го правиш?
- Какво правя?
Не си я чела. Ако е боклук, нека си е боклук.
Какво ти става? Какво значи това?
Винаги очакваш най-доброто от мен.
Не ми благодари.
Помниш ли, като каза, че съм голям плувец
и ме записа при напредналите?
Уф!
- Не бях голям плувец.
Казвах ти го. Бях посредствен.
Треньорът дори предложи да мина при начинаещите.
Така ли?
- Да.
Беше унизително.
Но по-лошото е, че не знаех на кого да вярвам.
Знаех, че не съм добър, но мама казваше, че съм върхът.
Бях ли добър?
Или мама лъжеше?
Защо съм мислела, че си добър?
Не си. Искаше аз да мисля, че съм.
Може би съм мислела, че може да станеш, и съм те окуражавала.
Значи си ме излъгала, за да се проваля.
Така ли?
Добре.
Божичко! Съжалявам.
Стига си я обвинявал.
- Не, няма нищо.
Трябва да ни казваш такива неща. Искам да ги чуя.
Помниш ли учителя ми по английски г-н Саап в прогимназията?
Да.
- Писа ми тройка на едно есе.
Прибрах се и казах: "Старах се, заслужавам повече".
Не го помня. Но добре.
- Ти каза:
"Щом си се постарал, трябва да получиш по-висока оценка".
Отиде при него и го убеди да ми пише петица.
И какво престъпление съм извършила?
- Не заслужавах петица.
Заслужавах тройка. Но не исках да разбереш.
Чакай малко. Елиът, стига.
Нали ти ми каза, че заслужаваш повече?
И аз ти повярвах.
Всъщност този път ти си ме излъгал, нали така?
Мамо, аз бях дете.
Не бях добър плувец, нито добър ученик.
Елиът, опитвала се е да ти подкрепя.
Това правят родителите си. Подкрепят децата си.
Но израснах със странното чувство,
че съм по-добър от останалите.
Все едно се гледах през вашите очи.
И изведнъж разбрах, че не съм това, което казвате, че съм.
О, съкровище!
Правеше го, защото се чувстваше виновна. И продължаваш.
За какво?
Двамата се обичахте повече, отколкото обичахте мен.
Какво?
- Какво?
Елиът.
Как може да си го мислиш?
Изобщо не е вярно.
Обичам те повече от всичко.
Да.
Тогава защо вечно се чувствам като третото колело?
Елиът.
- О, миличък!
Имам нужда да остана сам.
Мамка му!
Сериозно?
След това?
След кое?
Елиът те обвини, че си го провалила, защото не си била честна към него.
А ми се сърдиш, че съм направил същото.
Не съм лъгала. Насърчавах.
- И аз не съм лъгал. Насърчавах.
Не е вярно.
Лъжеше, за да насърчаваш.
- Не. По-важно беше да те подкрепя.
Не съм дете. Елиът беше дете.
Не исках да се чувства така, както аз се чувствах като малка.
Знам, но ти не си баща ти.
- Ами...
Майка ми ли съм?
Да, може би малко.
Просто много исках да ти хареса.
Знам.
Честно, няма значение дали харесвам книгата ти.
Не за това те обичам, Бет. Ти не си книгата ти.
Обичаш ли Елиът, защото може да напише фантастична пиеса?
Не, Дон.
- Трябва да го кажа. Съжалявам.
Всичко около нас се разпада,
а ти се занимаваш с това?
Не, знам, че всичко се разпада.
Знам го. Но това е моят свят.
Малкият ми нарцистичен свят и ме заболя.
Съжалявам. Имах ти доверие.
Имам ти доверие.
Скъпа, съжалявам. Наистина.
Бет, лъгала ли си ме някога?
Казвала ли си ми някоя безобидна лъжа?
Да.
- И после по-малко ли си ме обичала?
Спряла ли си да ме уважаваш?
- Не, не е същото.
Това са дребни неща. Дума не може да става за сравнение.
Не е свързано с кариерата или работата ти...
А с какво?
Ами...
Преструвам се, че харесвам нещата, които ми купуваш.
Нищо не е.
Наистина ли?
Кои неща?
Кои точно?
Всичките? Шегуваш се.
Какво?
Защо не ми каза? Какво?
Казах ти. Споделих, че искам тези обици листа.
И ти продължи да ми купуваш обици листа.
Виждала съм те да ги носиш.
Разбира се, за да те зарадвам.
Не.
- Да. Да ти доставя удоволствие.
Знаеш ли какво?
И ти си ми подарявала неща, които не харесвам.
Уокът ли?
- Не.
Последният пуловер с шпиц деколте. Трети подред е.
Кой не обича кашмирен пуловер?
С шпиц деколте е. Мъжете не ги обичат. Няма какво да показваме.
За какво говориш, по дяволите?!
Нямам бюст да ми се вижда цепката.
Сериозно говоря.
- Дон.
Деколтето е дотук, нали?
- Да.
А цепката е тук?
Пак няма какво да показвам.
Не ме брули вятър на някоя яхта.
- Боже мой!
Знаеш ли какво още?
Все ми повтаряш какъв добър психиатър съм.
Да.
- Нищо не разбираш.
Може и да не съм. Всъщност не съм.
Не може да бъде.
- Напротив - може.
Така ли?
Ще ми разкажеш ли?
- Няма проблем. Не сега.
Какво ще правим с момчето ни?
Не знам.
Май си лош психиатър.
Да.
Така е.
Другият агент иска книгата ми.
Коя? Добра ли е?
Надявам се.
- Тим Уилсън.
Погрижи се да свърши повече работа от предишния.
Божичко, мамо!
Какво?
Трябваше да се постарае.
Каква ми е ползата? Като се замислиш.
Толкова си раздразнителна!
Просто съм честна.
Не си свършиха работата с маркетинга.
Не знаех, че си специалист по маркетинг.
Малко съм объркана, мислех, че си била секретарка.
На директора.
- Добре.
Но разбирам от тези неща.
Добре. Да.
Издадоха моя книга и вървя добре.
Сега явно ще ми издадат още една.
Много се гордея с теб.
Да.
Моето момиче.
- Да.
Харесва ми канапето.
Така ли?
- Да.
Забравих да ти кажа, искам си блузата обратно.
Каква блуза?
- Хубавата, която ти дадох.
Която никога не си обличала?
Няма значение. Моя е. Искам си я обратно.
Късно е. Вече я оставих в приюта.
Защо?
- Защото ти я даде...
Добро утро! Здравей, Бет!
Добро утро!
Добре.
Как си днес, Джорджа?
- Не съм добре.
Всичко ме боли.
- Кракът й е по-зле.
Добре.
- Мога да говоря сама.
Добре, чудесно.
Толкова млада и сладка,
а вече лекарка.
Не е ли впечатляващо?
- Невероятно е, мамо.
Не съм толкова млада, колкото изглеждам.
На колко си?
- Мамо, престани.
Преди да те прегледам, искам да уточним нещо.
Кабинетът има много разходи.
Заради тях не мога да обръщам достатъчно внимание на всеки пациент.
Д-р Уейнстийн прекарваше много време с мен.
Да, но се пенсионира.
Имам много пациенти.
Кабинетът ще трябва да начислява индивидуална такса за обслужване.
Налага се, за съжаление.
Знаете ли какво е това?
- Ще ми паркираш колата ли?
Нямам кола.
- Нека да ти обясня.
Веднъж годишно плащаш по 800 долара за специални медицински грижи.
Добре звучи.
Но това...
- Не включва обичайните такси.
Ясно.
Да, разбира се.
Ще платя таксата, щом има нужда.
Страхотно! Не искам да те загубя като пациент.
А сега да те прегледам.
Добре, ще ви оставя насаме.
Радвам се, че се видяхме.
Взех ти чантата.
- Къде ми е чантата?
Взех ти я.
Пази ми чантата.
- Взех я.
Веднага идвам.
- Взех я.
Благодаря.
Радвам се, че мястото още го има.
Приготвят най-хубавата риба тон.
- Да.
Менюто е мръсно.
- Знам.
Мръсно е под ламината.
- И мирише лошо.
Трябва да си намеря друг лекар.
Ако мисли, че ще й платя 800 долара,
за да си купува шикарни мебели,
значи е луда.
- Да и аз така си помислих.
И аз така си помислих.
Да.
- Да.
Всичко хубаво!
- До скоро!
Заповядай, Джим.
Здрасти!
Добре.
Ако още съм на терапия на тази възраст, убий ме.
Според мен е похвално.
Жалко е.
Всеки момент ще умре. Какво ще промени?
Не знам. Може би.
Преди да започнем, искам да поговорим.
Добре.
Накрая на последния ни сеанс и преди това дистанционно,
точно след като свършихме,
чух, че даваш израз на недоволството си към мен.
Не съм.
Добре.
Можем да продължим. За какво искаш да говорим днес?
Брат ми и сестра ми още не ми говорят
и не знам какво да направя.
Имам идея.
Слава богу!
Защо не направиш нещо за тях,
докато те помагат на баща ти?
Може да си оправите отношенията.
Добре. Какво например?
Не знам. Имат ли деца?
- Сестра ми има.
Гледай ги, докато тя му помага.
Има си бавачка.
Иди напазарувай.
Попитай я от какво се нуждае.
Направи същото и за брат си.
Да.
Добра идея е.
Може да опитам.
Добре.
Ще се видим другата седмица.
- До скоро!
Здравей, съкровище!
- Мамо, какво правиш тук?
Неловко ли ще е, ако си купя трева от теб?
Не.
Не ми пипай поничките.
Какво искаш?
Нещо - да си струва да се живее животът.
Имам точно това.
- Добре.
Здравей!
- Здрасти!
Елиът ми каза, че и ти си писателка.
О, да! Книги.
- Супер!
Ако напишеш сценарий, кажи, аз съм изпълнителен продуцент.
Чудесно! Много благодаря.
Опитай това.
- Добре.
Какво обичате, момчета?
- Бонбони.
Ще пробвам стоката.
- Елиът, виж ги!
Шегуваш ли се? Защо работиш тук?
- Всички на пода!
Мамка му!
- Не ставай!
Електронни цигари. Ароматизирани.
И пликчета.
Бонбони. Индика ли са?
- Не знам.
Само индика, глупако!
- Хибрид е. Става ли?
Няма значение. Побързай!
Къде са парите?
- В кутията.
Дай ми ги!
- Не.
Ще ти помогна да намериш каквото ти трябва.
По-живо! Ставай! Дай ми парите!
Добре, върви си. Ето ги.
Мамо, не ми помагаш.
Боже мой!
Божичко!
- Да му се не види!
Това беше много гадно.
Всички добре ли са?
- Ти добре ли си?
А ти?
- Да.
Божичко!
Добре сме.
Много те обичам.
- Знам.
Никога не съм била толкова уплашена.
Не бях виждала пистолет.
О, скъпа!
- Искам да кажа на живо.
Слава богу, че и двамата сте добре!
После отидохме в полицията.
Описах им ги.
Изобщо не им пукаше.
Представяш ли си? Все едно...
Да.
- Ела тук!
Толкова е горещо. Изпотих се.
Пусни ме.
- Извинявай.
Защо я загряваш толкова?
От горещината все едно ми се смъква лицето.
Недей. Хубаво лице имаш.
Ще ми подадеш ли четката за зъби?
- Да.
Мисли ли за това, което ти казах?
Да.
Щом искаш, направи го.
Истината ли ми казваш? Не ме ли мислиш за луд?
Мисля, че си малко луд, но...
Значи...?
Съгласни си да го направя?
Подкрепям те напълно.
Добре.
Благодаря. Искам подкрепата ти.
Имаш я.
Толкова се зарадва на безумната лампа,
че направо ми изкара акъла.
Разбрах, че трябва да правя нещо друго.
Не знам. Нещо смислено.
Не, ти правиш нещо смислено.
За кого?
- За никого.
Млъквай!
Шегувам се. Здравей, Айлийн!
Харесва ми.
Знаеш ли какво, Айлийн?
Ще бъда откровена. Няма да ти отива.
Мисля, че тази е тъкмо като за теб.
Ужасен цвят. И десен.
Ами...
- Да.
Много ти отива.
- И аз така мисля.
Страхотна е.
- Да.
Благодаря.
Много сме мили с майка ни.
- Знам.
"Д-Р" ДОН МИЧЪЛ
МОЛЯ НЕЗАБАВНО ВЪРНЕТЕ 33 000 ДОЛАРА
В БРОЙ ИЛИ С ЧЕК
ЕДНА ГОДИНА ПО-КЪСНО
"ТЪМНИЯТ КОРИДОР" БЕТ МИЧЪЛ
"СТРАХОТНО ЧЕТИВО!" БУКПЕЙДЖ
СТЕФАНИ АЗПИАЗУ "МРАЧНИЯТ ЧАС"
"БЛЕСТЯЩО!"
- БУКЛИСТ
Ето я и нея.
- Съжалявам.
Поръчахте ли?
- Не, чакахме те.
Не биваше.
- Напротив.
Шампанско!
Здравей!
- Здравей!
Честита годишнина!
Честита годишнина!
Честита годишнина! Не мога да повярвам, че още сте женени.
Какво ти става, Елиът?
- Наздраве!
Странно!
- Наздраве!
Наздраве!
Нещо дребно.
Вече подаръците.
Леле боже!
Не.
Не може да бъде. Браво!
Добре. Ето го и твоя.
Да.
- Ще ме засрамиш.
Не.
Не мога да повярвам, че ти е дошла същата идея.
Какво става?
Наша шега.
- Да.
О, прекрасно!
Всяка година си подаряваме едни и същи неподходящи неща
и решихме да ги рециклираме отново.
Да.
- Много мило.
Искаш ли го?
Не, с шпиц деколте е.
- Божичко!
Положи много усилия в тази стая през годините.
Ще ми липсваш.
Преживя с мен два развода,
щурото ми дете...
...рака ми.
За мен беше чест. Наистина.
И за мен.
Не мога да повярвам, че приключих.
Винаги може да дойдеш пак.
Много скъпо вземаш.
Току-що се видях с Нолън.
Какво ти каза?
Поиска да му напиша нови песни.
- Добре звучи.
Без пари.
Да.
Вече му изпратих 20 песни.
Явно не са подходящи.
Не.
Така ли?
- Хей!
Скъпи, беше невероятен!
- Наистина ли?
Забележителен.
Беше великолепен.
- Благодаря ти, любима.
Къде е Дон?
- Не му беше добре.
Съжалява, че не можа да дойде.
- Майната му!
Беше чудесен!
- Благодаря, Елиът.
Хареса ли ви?
- Много.
Благодаря ти, любима.
Ето го и него. Звездата!
Чудесно се справи.
- Много добре.
Джош П... "Пейс".
- Знам.
Винаги бъркам.
- Пайс.
Пайс. Да.
Извинете. Прекрасна пиеса.
Може ли една снимка?
- Божичко! Да!
Заповядай.
- Чудесно!
Да.
Може ли и аз?
Една секунда само.
Сигурно сте много уморен.
Всъщност, чувствам се...
- Благодаря.
Въодушевен от изпълнението.
Да, зареден.
- Да, да.
Дълго ли пътувате дотук?
Или живеете наблизо?
- Използвам "Юбър".
Да. Чудесно.
- Добре.
Извинете. Благодаря ви, че дойдохте.
Боже господи!
Мислех, че е добър.
- Да.
Не знаех. Гледал съм го само в...
Онзи странен филм за тиква.
Имам нещо да теб.
Така ли?
Приключих.
Знам. Отне ми доста време.
Много важно. Голяма работа е да знаеш.
Написал си пиеса.
Не забравяй, че е чернова. Сигурно е пълна каша.
Елиът, всички чернови са пълна каша.
Дай едното на татко.
Кажи му да се оправя.
- Да, ще му кажа.
Боже! Нямам търпение. Ще е толкова...
Нямам търпение.
Да.
- Да.
Дон?
- Здравей!
Свали ли ги?
Да.
Какво мислиш?
Има синини.
Боли ли?
Малко.
Как изглежда?
Добре.
Добре.
- Така ли?
Сега не изглежда, но...
- Ще мине.
Да.
- Да.
Ще изглеждаш страхотно.
Наистина ли?
По-добре ли ще изглеждам?
- О, да!
Скъпи, ще изглеждаш чудесно.
- Добре.
Мисля, че ще ми хареса. Това е...
Да.
- Да.
Много се радвам.
- Да.
И аз.
Да.
НЕОЗАГЛАВЕНО ОТ ЕЛИЪТ МИЧЪЛ
Превод на субтитрите Anna Hristova
subs by sub.Trader at