Batman - Movie Collection (1989-2022) (Batman.Begins.2005.1080p.BluRay.x265.DUAL.AUDiO-WAR.srt) Свали субтитрите
Дай да видя!
- Който го намери, за него е!
Беше в моята градина.
Аз го намерих!
Брус?
Брус!
Мамо! Г-н Алфред!
Сънува ли?
- Беше кошмар.
По-страховит от това място?!
Ще се бият с теб.
- Пак ли?
Докато те убият.
Може ли да ме убият преди закуска?
Вече си в ада, мъник.
А аз съм дяволът.
Ти не си дяволът, а боксова круша.
В изолатора!
- Защо?
За защита.
- Не ми трябва защита.
Но на тях им трябва.
Влизай!
Толкова ли мразите престъпниците, че сте влезли в затвора,
за да ги избивате един по един?
- Всъщност... бяха седем.
Аз преброих шестима, г-н Уейн.
Откъде знаете името ми?
- Светът е малък, за да изчезнете,
колкото и да затъвате.
- Кой сте вие?
Казвам се Дюкард, но говоря от името на Ра'с Ал Гул -
страшилище за престъпния свят. Той може да ви покаже правия път.
Защо решихте, че търся път?
- Само изборът ви е довел тук.
Изучавате престъпната общност, но въпреки мотивацията си,
вече сте напълно изгубен.
И какъв път предлага Ра'с Ал Гул?
Пътят на човек, споделящ ненавистта му към злото
и желаещ да служи на изконната справедливост.
Пътят на Лигата на сенките.
На отмъстителите?
- Не, не.
Отмъстителят превръща удовлетворението в самоцел.
Той може да бъде унищожен или затворен.
Но ако надмогнете човешкото у себе си,
ако се посветите на идеала...
И ако те не могат да ви спрат,
тогава се превръщате в нещо съвсем различно.
В какво?
- В легенда, г-н Уейн.
Утре ви пускат. Ако ви е писнало от апаши и искате да постигнете нещо,
по източните склонове на Хималаите
расте рядко синьо цвете. Откъснете едно.
Ако го занесете на върха, може и да намерите каквото търсите.
И какво търся?
Само вие знаете това.
Връщай се обратно. Трябва да се върнеш.
Ра'с Ал Гул?
Чакайте!
Какво търсите?
- Търся
средства срещу неправдата.
За да обърна страха срещу онези, които го всяват у другите.
За да направлявате чуждите страхове, трябва да овладеете своите.
Готов ли сте да започнете?
Едва се крепя...
- Смъртта не чака!
Смъртта не е деликатна, нито е честна!
И не се заблуждавайте - тук ще срещнете смъртта!
Тигър.
Джиу-джицу.
Пантера.
Имате умения, но това не е танц.
И се страхувате...
Но не от мен.
Кажете ни, г-н Уейн,
от какво се страхувате?
Брус...
Няма страшно. Ще се оправиш.
Ще ни трябва ли линейка, г-н Уейн?
Ще наместя костта, а снимката - после.
Много съжалявам, сър.
- Не се тревожете, добре е.
Сериозно падане, господарю Брус.
- А защо падаме?
За да се научим да ставаме.
Няма нищо, фрактурата е малка.
Пак ли прилепите?
Нали знаеш защо са те нападнали? От страх.
От страх ли?
- Всички създания го изпитват.
Дори страшните?
- Особено те. Ще ти покажа нещо.
Дали майка ти ще хареса перлите?
- Да.
Да не мислиш да ставаш? Лягай обратно.
Ти ли си конструирал този влак?
- Готъм бе щедър към нас,
но градът страда. По-злощастните преживяват тежки времена.
Създадохме нов обществен транспорт, който да обединява града,
а в центъра се издига Уейн Тауър.
Там ли работиш?
- Не, аз работя в болницата.
А компанията съм поверил на по-добри от мен.
По-добри?!
- По-заинтересовани.
Може ли да си тръгнем?
Моля те!
- Добре, хайде.
Какво има, Брус?
- Не той, а аз имах нужда от въздух.
Операта бързо насища. Нали, Брус?
Хайде да вървим.
Портфейлът и бижутата. Бързо!
- Няма проблем. Само спокойно.
Спокойно. Ето.
Няма проблем.
Вземете го и си вървете.
- Казах и бижутата!
Томас!
Брус.
Няма нищо.
Не се страхувай.
На баща ти ли е? Не се плаши.
Ела.
А така.
Няма страшно.
Гордън.
Нося ти добри новини. Хванахме убиеца.
В отлични ръце си. Ние ще се грижим за империята.
И когато пораснеш, тя ще те чака.
Реших да приготвя лека вечеря.
Много добре.
- Алфред?
Да, господарю Брус?
- Аз съм виновен, че излязохме!
Ако не се бях уплашил...
- Вие нищо не сте сторили.
Вината е само на крадеца. Разбрахте ли?
Толкова ми липсват, Алфред!
- И на мен, господарю.
И на мен.
Още ли се смяташ за отговорен?
- Гневът ми превишава вината.
Ела.
Научил си се да погребваш вината под гнева,
а аз ще те науча да се изправиш срещу нея.
Ти умееш да се биеш с шестима, ние ще те обучим за шестстотин.
Ти умееш да изчезваш, но ние ще те направим наистина невидим.
Невидим ли?
- Ави.
Нинджата знае, че да си невидим, е въпрос на търпение и на ловкост.
Винаги се оглеждай къде си.
В нинджуцу се използват малки експлозиви.
Като оръжие ли?
- И за разсейване.
Триковете са могъщ съюзник. За врага трябва да си повече от човек.
Кой е той?
- Фермер.
Посегнал на земята на съседа си и станал убиец.
Сега е затворник.
- Какво го чака?
Правосъдие. Престъпността не бива да се търпи.
Достатъчно процъфтява от снизхождението на обществото.
Ти нямаш вина за смъртта на родителите ти.
Баща ти е виновен.
Гневът не променя факта, че не ви е защитил.
Онзи имаше пистолет!
- Това спира ли теб?
Аз съм обучен.
- Обучението е нищо.
Волята направлява всичко!
Волята за отпор.
Победен.
- Не си ме победил.
Стъпи на пропукан лед, за да нанесеш смъртоносен удар.
Разтрий си гърдите. Ръцете ти сами ще се сгреят.
По-силен си от баща си.
- Ти не го познаваш.
Познавам яростта, която те води. И безумният гняв, задушаващ мъката,
докато споменът за любимите хора се превърне в отрова в жилите ти.
И един ден ти се дощява, човекът, когото си обичал, да не се е раждал,
за да бъдеш пощаден от болката.
Невинаги съм живял тук, в планините.
Едно време имах съпруга.
Голямата ми любов.
Беше ми отнета. И аз като теб научих,
че борбата срещу непочтените хора не бива да среща и миг колебание.
Гневът ти дава голяма сила,
но ако му се оставиш, може да те унищожи.
Както щеше да стори с мен.
- Как се спря?
С отмъщение.
- На мен не ми помогна.
Защо, Брус? Защо не отмъсти за родителите си?
Ще се върнете ли в Принстън след изслушването,
или мога да ви убедя да останете ден-два?
Изобщо няма да се връщам.
Там не ви ли допада?
- Допада ми, но те не ме харесват.
Приготвил съм господарската спалня.
- Не.
Предпочитам моята стая.
- Имението Уейн е ваш дом.
Това е домът на баща ми.
- Той е покойник.
Ако зависеше от мен, щях да срутя този мавзолей!
Това имение е било дом на шест поколения от фамилията ви.
Какво ти пука? Не е твоят род.
Пука ми, защото един свестен човек ми възложи да се грижа
за най-скъпото му на този свят.
Г-ца Доус ще ви закара до съда. Ще ви убеждава да не ходите.
Да погреба ли миналото заедно с родителите си?
Не бих ви съветвал какво да правите с миналото си,
но знайте, че някои от нас не са безразлични към бъдещето ви.
Още ли не си загубил вяра в мен?
- Никога не бих го сторил.
Алфред още държи кондензираното мляко на горния рафт.
Не забеляза ли, че вече го достигаш?
- Прави го по навик.
Но това не ни спираше.
- Така си е. Как е майка ти?
Мъчно й е за имението.
На мен също.
Този дом е нищо без хората в него. Сега само Алфред е тук.
И ти.
- Аз няма да остана.
Дошъл си само за изслушването.
Предполагам, че няма начин да възпра идването ти.
Трябва да има... някой от страна на родителите ми.
Ние всички ги обичахме.
Стореното от Чил е непростимо.
- Тогава защо шефът ти го пуска?
Лежал е в една килия с Кармайн Фалкони,
знае разни неща и ще свидетелства, за да го пуснат.
Този човек уби родителите ми!
Не мога да преглътна това и те моля да ме разбереш.
Добре.
Трудовите хора като г-н Чил най-много пострадаха от Депресията.
Престъплението му е ужасно, но не е от алчност, а от отчаяние.
Предвид излежаните 14 години и съдействието му по важно дело,
подкрепяме молбата му за предсрочно освобождаване.
Г-н Чил?
Г-н съдия, и ден не минава, без да се разкайвам за стореното.
Вярно е, че бях отчаян като много други,
но това не оневинява постъпката ми.
Известно ми е, че присъства член на семейство Уейн.
Той желае ли да каже нещо?
Той излиза от залата!
Брус Уейн!
Джо, много поздрави от Фалкони!
Ела, Брус. Не е нужно да гледаме това.
На мен ми е нужно.
Затова съдията искаше открито заседание.
Фалкони го е подкупил.
- Май трябва да му благодаря.
Шегуваш се.
- Ами ако не се?
Родителите ми заслужаваха справедливост.
Това е отмъщение, не справедливост.
- Понякога се припокриват.
Никога! Справедливостта е хармония, а отмъщението - лично облекчение.
Затова системата е безпристрастна.
- Вашата система се срива.
Погледни отвъд болката си. Градът загнива.
Уж Депресията е минало, а не е. Нещата са по-зле от всякога.
Фалкони залива улиците с дрога, зарибява отчаяните, създава отрепки.
Той не е убил родителите ти, но съсипва всичко, което отстояваха.
Искаш да му благодариш? Отивай.
Знае се къде е, но е недосегаем, докато облагодетелства злодеите.
Добрите, които се бореха срещу неправдата, вече ги няма.
Какви са шансовете на Готъм, щом добрите бездействат?
Аз не съм от добрите, Рейчъл.
- Как така?
Толкова години исках да го убия, а вече не мога.
Баща ти щеше да се срамува от теб.
На живо сте по-висок, г-н Уейн. И без оръжие?! Оскърбявате ме!
И писмено можеше да ми благодариш.
- Дойдох да ви покажа,
че не всеки в Готъм се бои от вас.
- Само тези, които ме познават.
Виж двамата съветници, представителя на профсъюза,
двамата полицаи и съдията.
Не бих се поколебал да те гръмна пред очите им.
Това е власт, която не се купува.
Това е властта на страха.
- Аз не се боя.
Защото мислиш, че нямаш какво да губиш, но грешиш.
Не си помислил за приятелката си в прокуратурата,
нито за стария иконом... Бум!
Такива като теб имат толкова много да губят!
Мислиш си, че понеже родителите ти са убити,
познаваш грозната страна на живота, но не е така.
Ти не знаеш вкуса на отчаянието. Ти - Брус Уейн, принцът на Готъм!
Известен си на хиляди километри! Така че не ми се пъчи с гнева си!
Какво си доказваш? Този свят няма да го разбереш.
А човек се бои от това, което не разбира.
Махайте го.
Сърцат си, хлапе, признавам ти го. Поне повече от баща ти.
В панделата Чил ми разказа как е убил родителите ти.
Каза, че баща ти го молил за пощада.
Молил се като помияр.
Малко бакшиш си оставил.
За какво?
- За якето ти.
Добре.
Дай ми това хубаво палто.
- Пази се да не те видят с него.
Ще дойдат да ме търсят.
- Кой?
Всички.
Да. Хубаво палто.
Като заживя сред престъпници, започна ли да ги съжаляваш?
Когато откраднах за пръв път, за да не умра от глад,
загубих представите си за природата на... доброто и злото.
А докато пътувах, опознах страха, предхождащ престъплението,
и тръпката от успеха.
Но никога не станах един от тях.
Глупак. Не ме е грижа как се казваш. Ти си престъпник!
Не съм престъпник!
- Кажи го на собственика.
УЕЙН ЕНТЪРПРАЙЗИС
Искал си да разбереш престъпния ум и да победиш страховете си.
Но престъпникът е просто скроен,
докато страхът се таи в душата ти.
Страхуваш се от собствената си сила и от гнева,
който те е тласнал към велики... и ужасни постъпки.
Сега трябва да вникнеш в себе си.
Вече си готов.
Вдишай.
Вдишай.
Вдишай страховете си.
Изправи се срещу тях.
За да победиш страха, трябва да се слееш с него.
Трябва да се потопиш в страха на другите.
А хората най-много се боят от това, което не виждат.
Трябва да се превърнеш в ужасна мисъл.
Във видение.
Да станеш идея!
Усети как ужасът замъглява сетивата ти.
Усети силата му да изкривява,
да контролира.
И знай, че тази сила може да е твоя.
Прегърни най-големия си страх.
Слей се с мрака.
Съсредоточи се. Концентрирай се.
Контролирай сетивата си.
Не можеш да оставяш следи.
- Не съм оставил.
Впечатляващо.
Очистихме те от страха.
Вече си готов да поведеш хората. Готов си за Лигата на сенките.
Но първо покажи, че си се посветил на справедливостта.
Не. Аз не съм екзекутор.
Състраданието е слабост, която враговете ти не познават.
Затова е толкова важно. То ни отличава от тях.
Ти преследваш убийци. Той е такъв!
- Да бъде съден.
От кого? От корумпирани бюрократи ли?
Престъпниците осмиват законите. Знаеш го по-добре от други.
Не можеш да поведеш хората,
ако не си готов да поразяваш злото.
А къде ще ги водя?
- В Готъм.
Като любимец на Готъм,
ти си идеален да поразиш престъпния свят.
Как?
- Часът на Готъм удари.
Както на Константинопол и Рим в миналото.
Градът се превърна в развъдник на страдание и неправда.
Гибелта тегне над него и не може да бъде спасен.
Това е най-важната мисия на Лигата.
И ние я изпълняваме от векове.
Готъм трябва да бъде унищожен.
Ти нали не вярваш в това?
- Той ни спаси от мрака в нас
и в замяна иска да имаме смелостта да сторим каквото трябва.
Ще се бия с престъпниците в Готъм, но няма да стана екзекутор.
Брус, моля те за твое добро! Няма връщане назад!
Какво правиш?
- Каквото трябва, приятелю.
Ще му кажа, че си го спасил.
Господарю Уейн, доста отсъствахте.
- Така е.
Изглеждате доста модерно... ако не броим калта.
За дълго ли се връщате в Готъм?
- За колкото се налага.
Ще покажа на жителите му, че градът
не принадлежи на престъпниците.
- По време на Депресията баща ви
едва не банкрутира в борбата си срещу бедността.
Той вярваше, че примерът му ще вдъхнови богатите да спасят Готъм.
Успя ли?
Индиректно убийството принуди властимащите да се раздвижат.
Апатията се премахва с личен пример, но Брус Уейн не може да го даде.
Като човек от плът и кръв мога да бъда унищожен,
но като символ... Като символ мога да съм неуязвим.
Мога да съм вечен.
- Какъв символ?
На нещо първично и ужасяващо.
Предполагам, че именно този символ
ще закриля близките ви от разплата?
За Рейчъл ли мислиш?
- Всъщност говорех за себе си, сър.
Каза ли на някого, че се прибирам?
- Възкръсването ви би излязло скъпо.
Какво?
- Нямаше ви 7 години!
И си ме обявил за мъртъв?!
- Ърл пусна компанията на борсата,
за да ликвидира контролния ви пакет. А парите не са малко.
Добре че ти прехвърлих всичко.
- Вярно е.
Но можете да ползвате ролс-ройса, ако го върнете с пълен резервоар.
Според мен г-н Зас е опасен както за себе си, така и за околните
и затворът не е най-добрата среда за превъзпитанието му.
Д-р Крейн?
- Г-це Доус.
Значи касапинът на мафията не е за затвора?
Показанията ми бяха недвусмислени.
Това е трети главорез на Фалкони, когото отървавате с психиатрията.
Работата, предлагана от мафията, явно привлича лудите.
Или корумпираните!
Г-н Финч, инструктирайте г-ца Доус
какви обвинения може да отправя, ако изобщо има такива правомощия.
Какво правиш, Рейчъл?
- А ти, Карл?
Закрилям те.
Фалкони е купил половината град. Откажи се.
Как можеш да го кажеш?
- Ти си ми по-скъпа от ареста му.
Много мило.
Но вече говорихме за това.
Проклети прилепи, сър. Гнездят някъде в имението.
Край с услугите. Дебнат ме.
- Услугите са взаимни, докторе.
Аз ти доставям наркотиците.
- Ние ви плащаме.
Може би парите не ме блазнят, колкото услугите.
Наясно съм, че аз не ви плаша, г-н Фалкони,
но знаете за кого работя. И когато той дойде...
Той идва в Готъм?
- Да.
И като дойде, няма да се зарадва, че сте застрашили работата ни,
за да отървете главорезите си от затвора.
Кой те тревожи?
- Едно момиче от прокуратурата.
Ще я подкупим.
- Не поддава.
Идеалистка, значи? И за това има оправия.
Не искам да знам.
- Напротив.
УЕЙН
Бележим значителен растеж в тези сектори.
Томас Уейн не би приел производството на оръжие
като основно за бизнеса ни.
Говориш за преди 20 години, Фредерикс.
Крайно време е да спрем да се съобразяваме с Томас Уейн.
Добро утро. Офисът на г-н Ърл. Потвърждаваме вечерята за утре.
Добро утро. Идвам при г-н Ърл.
- Име?
Брус Уейн.
Томас сигурно нямаше да пусне акциите на пазара,
но ние, като отговорни управители, трябва да го сторим.
Джесика?
Джесика, къде си?
Гледаш топчето и после...
- Защо никой не вдига телефона?
Който търси "Уейн Ентърпрайзис", пак ще позвъни.
Брус? Защо не си мъртъв?
- Извинявай, че те разочаровам.
Погледни това.
- Видя ли го вече?
Кого?
- Уейн.
Вестниците гърмят. Върнал се е.
Веднъж задвижена, машината не може да бъде спряна.
Вече сме на борсата.
- Наясно съм.
Моят дял ще ми осигури сносна печалба.
Нямам намерение да преча. Но си търся работа.
Искам да опозная семейната компания.
- Откъде смяташ да започнеш?
Привличат ме приложните науки.
- Отделът на Фокс.
Ще му се обадя да те чака.
Приличаш на него - на баща ти.
Ти си последният от рода Уейн.
Тук е твоят дом. Добре дошъл!
Проекти за околната среда, за отбраната, потребителски стоки...
Всичко на ниво прототип. Нищо не е пуснато за производство.
Нищо ли?
- Какво ви казаха за отдела?
Нищо.
Ърл бе откровен с мен, когато ме изпрати тук -
в десета глуха, за да не се пречкам на борда на директорите.
Елате.
- Членували сте в борда?!
По времето на баща ви.
- И него ли сте познавали?
Помогнах му за железницата. Ето.
Многофункционален колан от кевлар. Газов магнитен пистолет с куки.
Влакно с издръжливост 160 кг.
Железницата беше прекрасен проект.
Стигаше до Уейн Тауър, успоредно с водопровода и захранването,
което правеше сградата център на Готъм.
Разбира се, Ърл опропасти всичко. Вижте това.
Военен защитен костюм от "Номекс". Двоен слой кевлар, усилен корпус.
Може ли да се разкъса?
- Не и с нож.
А с куршум?
- Само от упор.
Защо не е пуснат в производство?
- Бе изчислено,
че един войник не струва 300 бона.
От какво естество е интересът ви?
- Искам да го ползвам.
За пещерен спорт.
- Пещерен?
Нали знаете, за спускания.
Очаквате ли кръстосан огън в пещерите?
Предпочитам г-н Ърл да не знае.
- Г-н Уейн,
ако питате мен, всичко тук си е ваше.
Готово. Включвай.
Очарователно.
Но поне ще си имате компания.
Това трябва да е най-ниската основа на югоизточното крило.
По време на Гражданската война прапрадядо ви прекарвал роби
по тези тунели на север. Явно пещерите са били добре дошли.
Алфред, ела!
- И оттук виждам добре, благодаря.
Корпусът на шлема ще поръчаме от Сингапур.
Чрез подставена фирма, а?
- Именно.
А после, чрез китайска фирма, ще поръчаме и тези части.
И ще ги сглобим сами.
- Точно така.
Поръчките трябва да са големи, за да избегнем подозренията.
Колко големи?
- За 10000 бройки.
Е, поне ще имаме резервни части.
- Да.
Сигурно не щеш, но пак ти предлагам с надеждата един ден да поумнееш.
В това няма нищо умно, Флас.
- Но като не вземаш, ни изнервяш.
Не съм доносник.
А и в този продажен град няма на кого да ви изпея.
Не се обръщай.
Ти си честно ченге - едно от малцината.
Какво искаш?
- Фалкони доставя наркотици.
Никой не го арестува. Защо?
Платил е на подходящите хора.
- Какво е нужно, за да го изобличиш?
Натиск върху съдия Фейдън и достатъчно смел прокурор.
Рейчъл Доус.
- Кой си ти?
Ще видиш знака ми.
Сам ли си?
- Вече сме двама.
"Ние" ли?
Стой!
Какво беше това?
Някакъв луд.
Какво планираме за днес? Още пещерно катерене?
Скокове от покриви.
- Скокове...
Това нещо като парашутизъм ли е?
- Подобно е.
Имате ли свръхлеки тъкани?
- Май имам точно каквото трябва.
Нарича се "тъкан памет". Забелязахте ли нещо?
По принцип е мека, но под въздействието на ток
молекулите сами се пренареждат.
- Какви форми покрива?
Пригодна е за всяка конструкция.
- Но е скъпа за армията?
Не я продадоха дори на любителите на екстремни скокове.
Вижте, г-н Фокс...
- Да, господине?
Ако изпитвате неудобство...
- Като не ми казвате какво правите,
няма да се налага да лъжа, когато ме питат.
Но не ме мислете за слабоумен.
- Разбрахме се.
А това какво е?
Всъдеходът ли? Едва ли ще ви заинтересува.
Конструиран е за пускане на мостове.
По време на бой два всъдехода прескачат реката и опъват въжетата.
На ръчната скорост има блокировка.
Дръпнете ли назад, отскачате като от рампа.
Не сега, господине!
Ускорителят е изключен.
Така и не стигнахме до мостовете, но машинката работи добре.
Какво ще кажете?
- Има ли я в черен вариант?
Трябваш ми на доковете в четвъртък.
- Проблеми ли?
Не искам грижи с последната пратка.
- Хубаво.
Говори се, че някой от прокуратурата ви трови живота.
Така ли?
- И че имате тлъста пачка за този,
който е готов да се ангажира.
Накъде биете, г-н Флас?
- Виждали ли сте момичето?
Сладка, малка помощник - прокурора.
Не мислите ли, че ще е прекалено, дори за този град?
Не подценявайте Готъм. Всеки ден умират хора.
Просто на някои не им върви.
Проблемът идва от графита. Следващите 10000 ще са коригирани.
Поне ни направиха отстъпка.
А дотогава, сър, избягвайте приземяването на глава.
Защо избрахте прилепи?
- Те ме плашеха.
Сега и враговете ми ще изпитат страха ми.
Какво е това?
Продължавайте.
Всичко е точно. Значи мечетата са за дилърите?
А зайчетата - за о-в Нароус.
- Каква е разликата?
Незнанието е блажено. Не ви трябва товара на тайните на лошите хора.
Ей! Стайс?
Стайс?
Какво?
Какво е това, по дяволите?
Ще проверя какво става.
Имаме проблем. Изнасяйте се.
Къде си?!
- Тук.
Тръгвай.
По дяволите.
Що за чудо си ти, бе?!
Аз съм Батман.
Хубаво палто.
Благодаря.
Стой! Точно така, бягай!
Фалкони ги беше изпратил да те убият.
Защо?
- Мътиш му водата.
Какво е това?
- Средство за натиск върху съдията.
Кой си ти?
- Някой като теб.
Още един, който мъти водата.
Госпожице? Добре ли сте?
Хората на Фалкони?!
- Все едно, не можем да го пипнем.
Аз не съм толкова сигурен.
Това пък какво е?
Свалете го долу.
Недопустимо! Все едно дали е банда, ангел или армия на спасението.
Махнете го от града и от вестниците.
- Казват, че е сам човек.
Или създание?
- Той е маскиран тъпак.
Но ни отърва от един от най-големите престъпни босове.
В моя град никой не взема закона в свои ръце. Ясно?
Вече няма да го потулят.
- А съдията?
Той е моя грижа.
- Добре, а прилепът?
Дори наемниците да се закълнат, че са нападнати от прилеп,
имаме улики срещу Фалкони -
дрога, отпечатъци, товарителници. Прилепът ни даде всичко.
Добре, да действаме.
Прилепите са нощни създания.
- Да, но 15 ч. е прекален час
дори за милиардерите плейбои. Това е цената на двойствения живот.
Изпълнението ви е направило впечатление.
Триковете и заблудата... са могъщи оръжия, Алфред.
Ако и в бъдеще ще имате такива контузии,
измислете някое добро оправдание. Като полото например?
Няма да тренирам поло.
- Странни контузии и уединение...
Подобни неща повдигат въпроса:
Какво прави Брус Уейн с времето и парите си?
Какво правят такива като мен?
- Карат спортни коли,
разхождат се с филмови звезди... Купуват неща, които не се продават.
А нищо чудно, докато се преструвате, че се веселите, да изпитате нещо.
Имаме проблем.
- Какъв?
Бреговата охрана е засякла един от товарните ни кораби.
Понесъл е тежки щети, а екипажът вероятно е мъртъв.
Корабът е пренасял прототипно оръжие -
микровълнов излъчвател. За бойни действия в пустинята,
но изглежда, че някой
го е включил.
Използва насочени микровълни за изпаряване на водните запаси.
Щетите върху кораба са катастрофални,
а самото оръжие...
- Няма ли го?
Да.
Хубава кола.
- Да беше видял другата.
Той надмина дори полицията.
- Не може да раздава правосъдие.
Поне направи нещо.
Брус, подкрепи ме.
Човек, който се маскира като прилеп, явно нещо е сбъркан.
Но тикна Фалкони зад решетките.
- А сега полицията търси него.
От завист.
- Господине, басейнът е за украса,
а приятелките ви нямат бански.
Те са европейки.
Ще ви помоля да напуснете.
Не става въпрос за пари.
- Вижте...
Купувам хотела ви и налагам нови правила за водните площи.
Батман заслужава медал.
- И усмирителна риза към него.
Благодаря.
Брус?
Рейчъл?
- Чух, че си се върнал.
Какво правиш?
Дойдох да поплувам. Така се радвам да те видя!
Доста време те нямаше.
- Знам.
Как е тук?
- Все така.
В работата става все по-тежко.
- Не можеш да оправиш света сама.
Имам ли някакъв избор?
Ти си твърде ангажиран с плуване.
Рейчъл, всичко това...
Не съм аз, а само...
В душата си съм нещо повече.
Хайде, Брус!
- Има още хотели за купуване!
Брус,
в душата си може и да си същият,
но не е важно какъв си отвътре, а какво правиш.
Д-р Крейн, благодаря, че дойдохте.
- Прерязал си е вените, а?
Симулира невменяемост, но ако нещо му се случи...
Разбира се, да не поемаме рискове.
Д-р Крейн, не издържам повече. Стените ме задушават и т.н.
Още два дена на тази храна, и ще стигна дотам.
Какво искате?
- Как ще ме убедите да си трая?
За какво? Вие нищо не знаете.
Знам, че не искате ченгетата да изследват наркотиците.
И знам за експериментите ви с пациентите в лудницата.
Не правя бизнес, без да разуча тайните на партньорите си.
И тези ваши главорези... Аз притежавам мутрите в града.
От месеци ви доставям стоката,
така че той явно планира нещо мащабно. Искам участие.
Вече знам какъв ще е отговорът му. Ще поиска да ви убием.
Дори той не може да ме пипне тук. Не и в моя град.
Искате ли да видите маската ми? Използвам я при експериментите.
Вероятно не е страшна за човек като вас,
но лудите откачат.
- Откога лудите държат лудници?
Пищят и плачат почти като вас.
Не се преструва. Не и той.
Ще помоля съдията да го преместим в охраняваното крило на Аркам.
Задава се буря.
Корумпираните нервничат заради ареста на Фалкони.
Добро начало. Партньорът ти беше с Фалкони на кея.
Изкарва пари като наемен бияч.
- Доставката се делеше на две.
Само половината беше за дилърите.
- А другата половина?
Флас знае.
- Но няма да каже.
На мен ще каже.
- Комисарят формира група срещу теб.
Смята те за опасен.
- А ти как мислиш?
Мисля, че се опитваш да помогнеш.
Но и друг път съм грешал.
Флас, гладни деца ме чакат вкъщи!
- Не обичат ли фалафел?
Закъде бяха другите наркотици?!
Не знаех. Не знам.
Кълна се пред Господ...
- Закълни се пред мен!
Не знам, но преди да стигнат до дилърите,
престояваха при един друг тип.
- Защо?
Имаше още нещо в дрогата. Нещо скрито.
Какво?
- Доставката беше за о-в Нароус.
Ченгета стъпват там само по служба.
- Аз приличам ли ти на ченге?
За този контейнер говоря.
Какъв е проблемът?
- Не е записан.
Корабът тръгва от Сингапур с 246 контейнера и пристига с 247.
Явно вътре има нещо нередно.
- Не се месете в делата на Фалкони.
Нещата се промениха. Отворете го.
Това пък какво е?!
Ти си, нали? Всички говорят за теб.
Прибирай се!
- Не му крещи!
Другите деца няма да ми повярват.
Заличете всички следи.
По-добре да подпалим всичко.
- Добре.
Проблеми ли? Седни. Пийни си.
Приличаш на човек, който се взема на сериозно.
Ако питаш мен, имаш нужда от хубаво загряване.
Алфред!
Кръв, отрова. Отровена кръв. Отровно...
Брус,
защо падаме?
Откога съм в несвяст?
- От два дена.
Днес е рожденият ви ден.
Всичко най-хубаво!
Изпитвал съм подобни ефекти, но този беше много мощен.
Явно е халюциноген в аерозолна форма.
Посещавали сте неподходящи клубове.
- Влошихте се и извиках г-н Фокс.
От кръвта ви извлякох рецепторни съединения
и протеинови катализатори.
- Нищо не схванах.
Просто исках да знаете, че беше много трудно.
Синтезирах противоотрова.
- Ще направите ли още?
Пак ли смятате да се обгазявате?
- Знаете как е.
Търсиш нещо за тръпка, а ти пробутват халюциноген.
Ще донеса каквото имам. Засега сте имунизиран.
Алфред, радвам се, че се видяхме.
- Лушиъс.
Няма ли да влезете?
- Бързам.
Наминах да му оставя това.
- Рейчъл?
Някой доста е палувал. Сигурно поводът е бил сериозен.
Имам рожден ден.
- Знам.
Донесох ти подаръка за довечера.
- Заета ли си?
Шефът ми го няма от два дена, което в този град означава
да го търся на дъното на реката. Извини ме.
Рейчъл Доус. Кой се е разпоредил?
Извикайте Крейн! И се обадете на д-р Лиман.
Искаме експертиза за утре.
- Какво е станало?
Д-р Крейн е преместил Фалкони за наблюдение в Аркам.
И сега отиваш там? Той е на о-в Нароус.
Ти си празнувай. Мен ме чака работа.
Пази се.
- Честит рожден ден.
Който го намери, за него е
Но, господарю, очакваме гости!
- Забавлявай ги.
Разкажи им вица, който знаеш.
Веселиш ли се?
Бил? Какво прави клечка като теб тук?
Нужна ми е информация за "Уейн Ентърпрайзис" 47-В 1-МЕ.
Това е микровълнов излъчвател за изпаряване на вражеските запаси.
Говореше се, че за изпитанията са ползвали токсични аерозоли,
но това не е ли незаконно?
Искам пълна информация за проекта -
всички данни, файлове и резервни дискове.
Да не сте изгубили прототипа?
Сливам отдела ти с отдел "Архиви".
А теб те уволнявам.
Не получи уведомлението?
Плашило.
Плашило.
Г-це Доус, нямам какво да добавя към доклада до съдията.
Аз имам въпроси.
- Слушам ви.
Не е ли твърде удобно 52-годишен без психични отклонения
изведнъж да стигне до пълен срив преди процеса?
Както сама виждате, в симптомите му няма нищо удобно.
Плашило...
- За какво говори?
Понякога маниакалните състояния търсят външен дразнител,
който обичайно е базиран върху архетиповете на Юнг.
В този случай върху Плашило.
На опиати ли е?
- Психофармакологията е мое поле.
И твърдо я подкрепям. Навън той беше гигант,
а тук само съзнанието дава власт.
- Този обрат ви допада.
Уважавам властта на ума над тялото. Затова избрах тази професия.
Моята професия е да пращам бандити в затвора, а не на лечение.
Съдебен психиатър ще прегледа Фалкони и ще му вземе кръвна проба.
Ще разбера какво сте му дали.
- Значи до утре?
Още тази вечер. Вече се обадих на д-р Лимън от Окръжната болница.
Както желаете.
Оттук, моля. Мисля, че трябва да видите нещо.
Тук приготвяме препарата.
Може би и вие трябва да го пробвате. Избистря ума.
Кой знае, че сте тук?
Кой знае?!
Той е тук.
- Кой?
Човекът прилеп.
Какво ще правим?
- Каквото се прави срещу крадци.
Ще извикаме полиция.
- Ще докарате ченгетата?!
Те вече не могат да ни спрат, но Батман има дарбата да руши.
Изкараме ли го навън, полицията ще го довърши.
А тя?
- Не й остава много.
Дадох й свръхдоза. Съзнанието й няма да издържи.
Тръгвайте.
А той наистина ли може да лети?
- Чух, че можел да изчезва.
Скоро ще разберем дали е така.
Опитай от лекарството си, докторе.
Какво правиш тук?
За кого работиш?
За Ра'с Ал Гул.
Ра'с Ал Гул е мъртъв. За кого работиш?
Крейн?
Д-р Крейн в момента го няма, но ако искате да си запишете час...
Батман, хвърли оръжието и се предай!
Обкръжен си!
Какво чакаме?
- Подкрепление.
Подкрепление ли?
- Батман е вътре.
Спецчастите идват, но ако искате да влезете, ще ви подкрепя.
Спецчастите, така ли?
Какво й е?
Крейн я отрови с психотропен халюциноген.
Да я пренесем при лекарите.
- Само аз мога да й помогна.
Свали я долу и ме чакайте в уличката.
Крейн е вкарал токсините с дрогата и ги е изсипал във водохранилището.
Какво е намислил?
- Не знам.
За Фалкони ли е работил?
- Той спомена друг, по-страшен.
Трябва да й дам противоотровата.
Колко й остава?
- Малко.
Какво е това?
Подкрепление.
- Какво по...
Извинете ме.
Как е тя?
- Отслабва. Трябва да побързаме.
Ще докарам колата.
- Моята е по-надеждна.
Твоята ли?
И аз трябва да се сдобия с такава.
Той е в превозното средство.
- Модел и цвят?
Черен танк.
Запази спокойствие. Отровена си.
Карам след него.
Дишай бавно.
Дръж се.
Какво правиш?
- Минавам напряко.
Тук Първи, блокирайте рампата!
Няма как да се измъкне.
Изключи двигателя и излез.
Имай ми доверие.
- Оръжейна система - активирана.
Какъв е този тип?!
Къде отива?
- На покрива е.
По коя улица се движи?
- Той лети по покривите!
Поне ми кажете как изглежда.
Няма значение.
Тръгвам след него.
Зад него съм!
Преследваме обекта на запад по 17-а улица.
Първи въздушен.
- Изгубих го.
Изход 9 е блокиран. Ще проверим под естакадата.
Стой с мен.
Какво... Ето го!
Дръж се!
Рейчъл!
Господарю Уейн, това пристигна от Фокс. А.
И са изливали това във водопровода? Обадете се да изолирате района.
Не разбирате. От седмици е така. Водата на Готъм е отровена.
Защо не усещаме последствията?
- Трябва да попадне в дробовете.
Как се чувстваш?
Къде сме? Защо си ме докарал тук?
Иначе щеше да загубиш разсъдъка си. Беше отровена.
Д-р Крейн...
- Почивай. Гордън хвана Крейн.
Сержант Гордън ти е приятел?
- Приятелството е лукс за мен.
Ще ти дам приспивателно. Ще се събудиш у дома.
Занеси тези ампули на Гордън. Вярвай само на него.
Какво има в тях?
- Антидот.
Едната е за Гордън, а другата за масово производство.
Масово производство ли?
- Крейн беше само пионка.
Трябва да сме подготвени.
Когато ми разказахте как ще спасите Готъм,
не извиках психиатрите само защото казахте, че не търсите приключения.
Не е.
- А как ще наречете това?
Добър репортаж.
- Чудо е, че няма убити!
Нямах време да спазвам правилника.
Вашето чудовище ви поглъща.
Използвам чудовището, за да помагам, както правеше баща ми.
Но Томас Уейн помагаше, без да се доказва,
било на себе си или на другите.
- Рейчъл умираше, Алфред.
Сега е долу и е упоена. Закарай я у тях.
И аз държа на Рейчъл, но вашата мисия е друга.
Личният подход ви прави отмъстител.
- Фокс още ли е тук?
Трябва да отпратим гостите.
- Те са канени от Брус Уейн.
Името ви го изисква.
- Не ме интересува!
То не е само ваше, а и на баща ви. Само то остана от него!
Не го опорочавайте!
Г-н Ърл.
- Честит рожден ден, Брус.
Как са цените ни на борсата?
- Покачват се.
Кой купува акции?
- Всякакви фондове. Не е важно.
Основното е, че бъдещето на компанията е осигурено.
Чудесно.
Пийна малко повечко.
Какъв беше планът? Как токсините щяха да се озоват във въздуха?
Плашилото.
За кого работеше, Крейн?
Вече е твърде късно. Не можете да го спрете.
Честит рожден ден.
- Благодаря.
Благодаря и на теб за подаръка.
- Моля.
Знам, че ще ви свърши работа.
- Вече се случи.
Колко време е нужно за масово производство?
Седмици, защо?
- Ще разпръснат токсините по водата.
Не са ефективни, ако не се вдишат.
- Какво?
Освен ако не изпарят водата с микровълнов излъчвател.
Такъв, какъвто се губи на "Уейн Ентърпрайзис".
Ърл ме уволни, защото задавах много въпроси.
Отивай да приготвиш още противоотрова.
Полицията ще се нуждае от големи количества.
Вече нямам достъп до отдела.
- Това може ли да те спре?
Предполагам, че не.
Брус, искам да те запозная с един човек!
Правилно ли го произнасям?
Г-н Ра'с Ал Гул?
Вие не сте Ра'с Ал Гул. Аз го видях как умира.
Нима Ра'с Ал Гул не е безсмъртен,
а методите му - свръхестествени?
Или използваш евтини номера, за да скриеш самоличността си, Ра'с?
Нима човек, който нощем броди по покривите на Готъм,
ще ме вини в двойственост?
- Аз ти спасих живота.
Предупредих те за състраданието.
Сметките ти за уреждане са с мен. Пусни хората.
Можеш да им обясниш ситуацията.
Уважаеми гости, приятели?
Благодаря ви, че дойдохте да ми изпиете пиенето.
Наистина. Когато се казваш Уейн,
не можеш да избегнеш неколцината хрантутници на гърба си.
Пия за вас. Благодаря.
- Достатъчно, Брус.
Не съм свършил.
- Пия за вас лицемерите.
За двуличните приятели и подмазвачите,
които ми се усмихвате през зъби.
Моля ви, вървете си в мир. Моля ви, тръгвайте си.
Не се усмихвайте, не се шегувам. Вървете си.
Празненството свърши. Вън.
Крушата е паднала много далече от дървото, г-н Уейн.
Забавно, но безсмислено. На тези хора не им остава много.
Изпълненията ти ме принудиха да действам.
Значи Крейн е работил за теб?
Токсинът му е извлечен от нашето синьо цвете.
Той го превърна в оръжие.
- Но не е член на Лигата.
Не, разбира се. Мислеше, че ще искаме откуп от града.
Докато всъщност ти искаш да залееш града с отровата.
И ще гледам как Готъм се разкъсва от страховете си.
Ще унищожиш милиони животи.
- Само циник нарича това "живот".
Престъпност, отчаяние...
Хората не бива да живеят така.
Лигата на сенките от хилядолетия спира човешкото разложение.
Ние разрушихме Рим, пуснахме чумните плъхове. Опожарихме Лондон.
Щом човечеството достигне връх в разрухата си,
ние възстановяваме баланса.
- Готъм може да бъде спасен.
Дай ми още време. Тук има и добри хора.
Ти защитаваш един покварен град. Проникнали сме на всички нива!
Време е за игра.
Когато те намерих, беше загубен, но аз повярвах в теб.
Премахнах страха ти и ти показах пътя.
Беше най-добрият ми ученик.
Трябваше да си до мен в спасението на света.
Аз стоя, където ми е мястото. Между теб и жителите на Готъм.
Никой не може да спаси Готъм.
Когато гората избуява, пречистващият пожар е неизбежен.
Утре светът с ужас ще гледа как най-великият град се унищожава.
Този път хармонията ще бъде възстановена.
Значи и преди сте нападали Готъм?
- Разбира се, но с друго оръжие.
Опитахме една нова разработка - икономиката.
Но подценихме такива жители като родителите ти.
Те бяха убити от хората, на които помагаха.
Гладът превръща всички в престъпници.
Гибелта им разбуди града да се спасява и той все още крета.
Върнахме се да довършим работата.
И няма да ни спрат заблудени идеалисти.
И на теб не ти достига смелост да стигнеш до края.
Ако някой се изпречи на пътя на справедливостта,
просто го заобикаляш и му забиваш ножа в гърба.
Аз ще те спра.
- Не се научи да се оглеждаш.
Справедливостта е в равновесието. Ти изгори дома ми и ме заряза.
Сега сме квит.
Погрижете се никой да не излезе.
Колко души избягаха от изолатора?
Всички до един - серийни убийци, изнасилвачи...
Вдигайте мостовете. Не бива да напускат острова.
Ще ги вдигна, когато дойдат всички налични патрули,
за да спрем вилнеещите маниаци.
- Хайде!
Дано не сте от пожарната команда.
Господарю Уейн!
Какъв е смисълът от лицевите опори, щом една греда ви се опъва?
Какво направих, Алфред?
Всичко, което семейството ми и баща ми бяха съградили...
Наследството на фамилия Уейн не е в шепата тухли, сър.
Исках да спася Готъм, а се провалих.
Защо падаме, сър?
За да се научим да ставаме.
Още не си загубил вяра в мен.
Никога!
Лягай долу!
- Това е тормоз!
А побой искаш ли?
- Откачалка с пистолет.
Безпрецедентната проява на сила от страна на полицията
е възмутителна...
- Вдигаме мостовете.
От Прокуратурата съм. Пуснете ме.
Ти мълчи!
- Задръжте тези хора!
Гордън, търсят те.
Какво правите тук?
- Нося антидот за токсина на Крейн.
Дано не е измислил как да го разпръсне във въздуха.
Последна кола.
До 3 минути мостът трябва да е вдигнат!
Измъквайте се, преди да са ни отцепили. Полицай!
Вървете!
Не мога да намеря мама.
Какво правите?
Господа, време е да разнесем новината.
И тази новина се нарича "паника".
Господи, налягането се покачва! Ето там!
Този водопровод минава под о-в Нароус.
Няма страшно.
Говори комисар Лоуб. Отговорете ми!
Хайде!
Тук е Гордън.
- Какво става там?
Трябват ни подкрепления - въздушни и наземни, спецчасти...
Всички полицейски части са при теб на острова.
Но те са напълно неправоспособни.
Спокойно. Никой няма да те нарани.
Разбира се, че ще го наранят!
- Крейн?
Плашилото!
Гордън, нямам кого да изпратя.
Сам ли съм?!
Нароус се саморазрушава.
- Ако отровят града,
Готъм няма да устои на всеобщата паника.
Как ще го направят?
- С влака.
Релсите следват водопроводните тръби до Уейн Тауър.
Ако машината влезе ще причинят верижна реакция,
която ще изпари водните ресурси. И ще отровят Готъм.
Аз ще им попреча, но ти трябва да ми помогнеш.
Какво ти трябва?
- Нали можеш да шофираш?
Няма от какво да се страхувате, освен от самия страх.
Тук съм да ви помогна...
Батман ще ни спаси. Ще дойде.
Ще дойде.
- Не гледай.
Тук е Гордън. Бъдете готови да спуснете моста.
Казах ти, че ще дойде.
Чакай!
Може да умреш. Поне ми кажи името си.
Не е важно какъв съм,
а какво правя.
Брус?
Приел си съвета ми за триковете буквално.
Всичко свършва тук.
- За теб - може би,
но моята съдба е свързана с Готъм. Извини ме, но градът ме чака.
Ще избия пионките ти.
- Твоя воля.
Навигационната система - активирана.
Сто метра.
Господа.
Кой се е разпоредил за това?
До Уейн Тауър - 5 км.
Налягането се измества и взривява тръбите.
Ако стигне до нас, водните запаси на града ще изригнат!
Десен завой на следващото кръстовище.
Никога няма да се научиш.
Съжалявам.
Стари номера. Нямаш ли нови?
- Пробвай този!
Пристигнахме в Уейн Тауър.
Евакуирайте се. Разпределителят под нас ще се взриви!
Оръжейна система - активирана.
Хубаво возило.
КРИТИЧНО НАЛЯГАНЕ
Не се страхувай, Брус.
Хайде!
Ти си един обикновен човек с маска.
Затова не победи и няма да спреш влака.
Кой ти е казал, че ще го спирам?
Да!
Не се научи да се оглеждаш.
А ти си се научил да стигаш до края.
Няма да те убивам.
Но не се налага да те спасявам.
Съвещанието вече започна.
- Какво съвещание?
Фокс, доколкото помня, те уволних.
- Да, така е.
Но ме назначиха на ново място. На твоето.
По чие разпореждане?
Батман е на първа страница, а Брус Уейн е забутан на осма.
ПИЯН МИЛИАРДЕР ИЗГАРЯ ДОМА СИ
Брус Уейн.
- Защо ти решаваш кой да управлява?
Аз притежавам компанията.
- Какво говориш?
Тя бе разпродадена преди седмица.
- И аз изкупих повечето акции.
Чрез фондове и брокерски къщи.
Но това е маловажно, основното е,
че бъдещето на моята компания е осигурено.
Нали, г-н Фокс?
- Точно така, г-н Уейн.
Не получи ли уведомлението?
Извинявай, че не ти казах.
- Не, Брус, аз съжалявам.
Когато Чил умря, аз...
Наговорих ти ужасни неща.
- Но бяха истини.
Бях страхливец с пистолет. Справедливостта не е в отмъщението,
така че ти благодаря.
- Не съм спирала да мисля за теб.
За нас. И когато чух, че си се върнал,
надеждата ми също се върна.
Но после научих за маската ти.
Батман е един символ, Рейчъл.
Не, това е твоята маска.
Истинското ти лице е това, от което престъпниците се боят.
Мъжът, когото обичах...
Мъжът, който изчезна, така и не се върна.
Може би още го има.
Може би един ден, когато на Готъм не му трябва Батман,
аз отново ще го видя.
Ти ми доказа, че греша.
- За какво?
Баща ти щеше да се гордее с теб, също както аз.
Какво ще правиш?
Ще вдигна къщата наново.
Тухла по тухла.
Каквато си беше ли, сър?
- Да, защо?
Мислех, че това е добра възможност за укрепване на основите.
На югоизточното крило?
- Именно, сър.
Така е добре.
- Не открих шефове на мафията.
Е, сержант...
- Вече съм лейтенант.
Ти промени нещата. Продажните ченгета се стреснаха,
надеждата се върна...
- Но?
Загубихме Нароус.
Още не сме заловили нито Крейн, нито половината от избягалите.
Но ще го сторим. Ще ги приберем до един.
А ескалацията?
- Ескалация?
Ние сме с полуавтоматични оръжия - те купуват автоматични.
Ние носим кевлар - те купуват куршуми, които го пробиват.
Ти носиш маска, прескачаш покриви...
А ето този тип...
Въоръжен грабеж, двойно убийство,
обича триковете като теб... Оставя визитка.
Ще се заема с него.
Така и не ти благодарих.
Няма нужда от благодарности.
БАТМАН В НАЧАЛОТО
Субтитри: SDI Media Group
BULGARIAN
Редакция и тайминг: Домани 2019© Translator's Heaven 2019©