Loki - 02x05 (2023) Свали субтитрите
Грешка. Всяка ваша стъпка водещата дотук,
аз ви подготвих пътя.
Хората имат животи във времевата линия, редно е да могат да ги изживеят.
Различни модели джетове. Някой от тях зове ли те?
Не бих казал "зове", по-скоро ми шепне.
Това! Това се случва.
- Времеви скок.
Разклоненията претоварват Снопът.
Кое?
- Той е сърцето на АПВ.
Не е създаден да има толкова много разклонения.
Трябва да разширим пръстените.
Някой от нас трябва да занесе Умножителят по пътеката.
И да го изстреля към Снопът.
- Значи Локи ще трябва да бяга.
Почакайте. Аз трябва да бъда.
Радиацията е прекалено висока.
- Къде сгрешихме?
АПВ код 1229.
Активиран е безопасен режим.
Благодарим ви за работата.
Не, не. Не ми се случва отново!
АПВ код 1229.
Благодарим ви за работата.
Ехо?
АПВ код 1229.
Активиран е безопасен режим. Благодарим ви за работата.
Ехо?
Ехо?
Благодарим ви за работата.
Л О К И
Превод: Боян Николов а.к.а Technoboy @ 2023
Всичко ли е?
- Да.
Тихо!
Хайде.
Хайде.
Хайде.
Сан Франциско, КАЛИФОРНИЯ
Да побързаме!
Хванат ли ни, ще ни изкормят!
Кейси? Добре.
Кейси. Слава Богу, че си тук.
Всички ли сте?
- Кой си ти?
Не отново. Кейси, това съм аз. Кажи ми, че ме познаваш.
Човекът с лодката? На грешното място си.
Не трябва да си тук.
- Човекът с лодката?
Имаш ли лодка?
- Моля? Не знам нищо такова.
Как се озова тук?
- Къде?
Алкатраз.
- Моля? Не знам как съм се озовал тук.
Там е проблемът. Не знам какво става, Кейси.
Франк, защо този те нарича "Кейси"?
През цялото време ти казвам Франк.
- Какво?
Нали така се казваш?
- Да.
Казва се Кейси.
- Този не го познавам.
Хайде.
- Сам се спасявай от тази скала.
Съжалявам, друже.
Хайде.
Хубав гипс сме ти сложили.
Ще ти помогне да се възстановиш, но трябва да си с него 6 седмици.
Боли ли още? Добре.
Но помниш като дойде как беше? И това е добре.
Може да забравиш за болката през следващите 6 седмици,
затова ще ти напиша бележка.
Не се катери по дърветата!
Това няма да се спре, нали?
Все пак опитах. И да слушаш.
Вятър в косите, малки пръски попадащи в лицето.
И откритото море пред теб.
Дон? Синът ти те търси на 3-та линия.
- Кажи му, че ще му се обадя.
Какво ще кажеш?
- Интересуват ме кросовите мотори.
Казват, че личния джет, е като еквивалент на кросов мотор.
Готов ли си да пориш вълните? Скачай отгоре му.
Няма нужда. Съжалявам.
- Няма проблем.
Обади ми се ако размислиш. Или имаш нужда от поничка.
Днес са хубави, Дейл.
Плати ми да карам с каска в калта
- Слава Богу.
Здравейте.
Защо не се качи върху него, Дейл?
- И аз не разбрах защо.
Ти си тук?
- Да.
Всеки ден без неделя от 9 до 17.
АПВ изчезна.
Имаш предвид АТВ. И имаме налични.
Миналата седмица дойдоха две. Горе са.
- И ти ли не ме помниш?
Напротив. Вчера беше тук, нали?
Синът ти е на 3-та линия.
- Съжалявам, самотен баща съм.
Казах ти, че ще му се обадя.
- Другият ти син.
И на него ще се обадя.
Пасадина, КАЛИФОРНИЯ
Контингента на Зартан Май не съм я виждала преди.
Хубава е. Той е един от най-добрите. Чел съм всичко за него.
Трябва да я разгледам.
- Побързайте, не останаха много.
Не разчита баркода.
- Ще платя в брой. Не искам бележка.
Да, но трябва да я въведа, защото...
Своите книги ли си купувате?
- Ти...
Казах ти да спреш да поставяш научнофантастичните си книги тук.
Научната фантастика е уважаван жанр, който провокира мисленето.
Тук не се купува.
Това, което ще ти кажа,
ще е трудно за вярване.
Вярвам ти. Това е сбъдната мечта.
Един от героите ми оживява и има нужда от помощта ми.
Това ми напомня на Слънцата на Йорен.
Какво е това?
- Най-популярната ми книга.
Мога да ти намеря копие тук.
Почакай. Ти си писател?
Да. Научна фантастика.
- Обречен съм.
Но това е малко срамно,
защото ми трябва докторантура, докато преподавам теоретична физика в Калтек.
Също така си и учен? Супер.
- Като напусна ще започна само да пиша.
Нямаш идея колко е трудно... Виж това. Имам останала книга.
Може ли да не се отклоняваме от темата.
Разбира се. Какво точно искаш да направиш?
Искам да се върна преди Времевия сноп да се претовари.
Невъзможно е. Но нека това не те спира.
Не разбирам какво ми каза току-що.
Пътуваш във времето до място, в което няма време, нали?
Това е невъзможно.
- Знам.
Пътуваш до място, което не съществува.
Еднакво невъзможно е, затова може и да успееш.
Страхотно. Има смисъл.
Не звучи като наука.
- Да, но звучи като фантастика.
Трябва да контролираш времевите скокове.
Не мога. Просто не...
се получава. На случаен принцип е.
Не е, защото всеки път се озоваваш около хората, които търсиш.
И еволюираш,
защото не просто скачаш из времето, а също така и през пространството.
Ти си по-добра версия на времевите устройства.
Казваш го, все едно е нещо хубаво.
- При науката всичко е "какво" и "как".
Но при фантастиката е "защо".
Защо трябва да го правиш?
Защо ли?
Ще ти кажа.
Защото не спася ли АПВ от разруха,
няма да остане нищо, което да ни предпази от идващото.
Ако това е причината, която те води,
трябва да можеш да го контролираш. Опитай.
Сега ли?
- Да.
Добре.
Започвам.
- Супер.
Фокусирай се върху това защо
трябва да спасиш АПВ.
- Добре.
Трябва да спася АПВ.
Стана ли?
Опитвам се.
Помъчи се повече.
Опитвам колкото мога.
Правиш нещо не както трябва, защото времевия скоро е отговорът.
Да се фокусираме върху науката.
- Добре.
Това уравнение предполага, че...
Какво правиш?
- Наука.
Сега знаем, че електрическите импулси не предизвикват скок.
Да му се не види.
- Не можа да предизвика бягство.
Да забравим за времевите скокове. Как науката ще ни помогне
да намерим място, което не съществува?
Може да съществува.
- Напротив. Видях как изчезна.
Но каза, че си пропътувал на място АПВ, нали?
Във Времевия театър, да.
- Ако това е така,
може би мястото все още съществува, но не знаеш къде да търсиш.
Да опитаме това.
Дръж това.
- Добре.
Ще съберем групата.
Не ми изглежда научно.
- Каза, че всеки един от приятелите ти
има темпорална аура, нали?
- Да.
Това означава, че група хора
ще има колективна аура, уникална за този момент във времето.
Ако съберем всички на едно място,
може да разчетем аурата. Ще послужи като координати.
И ще ги използваме да се върнем в това време.
Не.
- Защо?
Защото нямаме времево устройство.
- Можеш ли да сглобиш такова?
Може, но без знанието как работи,
трябва да започна от нулата. Може да отнеме цял живот.
Ами ако имаше знанието?
Какво е това?
- Ти кажи. Писал си го.
Така ли?
- Да.
Има по един на всяко бюро в АПВ.
- Все пак ще напиша бестселър.
Да, нещо такова. Да се захващаме за работа.
Това е проблем.
Момчета, вече ще имаме ново правило -
всякакви играчки оставени навън,
ще се броят за изхвърлени, ясно ли е?
Боклук. Разбрахте ли? Писна ми да се прибирам,
и всеки път да е като гаражна разпродажба.
Изгорен ли е?
Такъв е.
Как се случи това?
Кевин, кой ти даде кибрита?
Откраднах го.
- Не, ти... Дай ми го. Хайде.
Не бягай, Кевин! Недей!
Шон, доведи го! Хайде! Предпази го от запалване на къщата
и ще ти купя куче. Хайде!
- И змия.
Ще... преговаряме после. Хайде!
Малки победи.
- Здравей.
Здравей.
- Здрасти.
По-рано беше в магазина.
Да.
- Наоколо ли живееш или ме следиш?
Не, не. Бях...
На път към...
И случайно те видях и...
Реших да дойда и да се извиня, че не останах в магазина.
Времето ме притисна.
- Да, търсеше АТВ-та.
АПВ.
- Да.
Още ли си търсиш, понеже имам... Искам да ти покажа нещо.
Обикновено не бих си и помислил да се разделя с един от тях.
Но жената я няма отдавна, а не мога да карам две.
На децата ще им трябват брекети и учители по математика.
И кой знае още какво.
- Красив унисон между форма и функция?
Звучи страхотно.
Такива са и ми се къса сърцето,
но какво да се прави? Искаш ли да те черпя бира?
Не, не, няма нужда. Не съм тук да си купувам джет.
А за какво?
- Чуй ме.
Ще ти кажа нещо, което е трудно за разбиране, Мобиус.
Мобиус?
- Да, това е името ти.
Добре, аз... Мисля, че ме бъркаш с някого.
Напротив. Мобиус е истинското ти име.
И принадлежиш на място наречено "АПВ".
- Така ли? Задръж си мисълта...
Всичко е наред.
- Не искам неприятности.
Приятел съм.
- Знам, че си. Аз също.
Как го построи толкова бързо?
Не мисля, че 18-19 месеца се считат за бързо.
Трябваше да спра и да се изнеса, когато загубих работата и жена си.
И сега?
- Какво се случва?
Обещавам ти, че ще придобие смисъл.
Как успя да...
- Реалността не е каквато си мислиш.
Животът ти е много по-различен.
- Не знам кого познаваш. Не разбирам.
Познавам те от място наречено...
- Не ме познаваш.
Агенция за Промени във Времето. Спаси ми живота, когато пристигнах.
Ти видя нещо в мен, което аз не бях дълго време.
Наистина ли си ми приятел?
Да.
Той кой е?
И той ли ми е приятел?
- Ще стане.
Защо не помня това?
- Трудно е за обяснение,
но ми трябва помощта ти, за да спасим това място - АПВ.
Веднъж ми каза, че това е единствения живот, който знаеш.
Продавам джетове, човече.
- Повярвай ми.
Ами децата ми?
- Ще бъдат наред.
Не мога да ги оставя. Как ще са наред?
- Разбирам те.
Може да се върнеш, когато искаш.
По-рано беше в магазина.
- Да.
Наоколо ли живееш или ме следиш?
Мога да те върна по всяко време.
Все едно не си тръгвал. Те няма да разберат, че те е нямало.
Но аз ще знам.
- Цялото съществуване е в опасност.
Не ми пука.
- Момчетата ти също са.
Не мога да ги предпазя без помощта ти.
Още ли си търсиш, понеже имам... Искам да ти покажа нещо.
Как ме нарече?
Мобиус.
Хубаво име.
Това ще прозвучи странно.
Как си? Аз съм Дон.
Мобиус е космическото ми име.
Част ли си от това...
Спасително... Стаята обезопасена ли е?
За червеевата дупка или за...
- Да.
Района е напълно изоставен. Няма никой на километри.
Това ли са всички?
Не.
Остана още един.
Това ще прозвучи странно.
Знам, че не знаеш кой съм.
- Локи. Знам, разбира се.
Какво?
Знаеш?
- Че защо не?
Защото другите не помнеха...
- Знам, бях там.
Съжалявам.
Не мислех, че така ще се развият нещата.
А какво очакваше?
Влизай в колата.
Ще те черпя питие.
- Добре.
Зейниак иска кръв!
Живота на Мобиус беше отнет от АПВ.
Както и на Б-15 и О.Б. Кейси беше затворник.
Не помнят кои са. Животите им са от значение.
И са си върнали истинските животи. Това е хубаво нещо.
Ерик, може ли питие?
- Колко от тях,
ако имаха избор, щяха да останат?
Мобиус казваше, че единствения живот, който знае, е АПВ.
И му харесваше. Това му даваше цел.
Изборът не е бил негов, Локи. Този Който Остана е виновен.
Но сега Мобиус трябва да има, нали? Както и останалите.
Да се върнат в АПВ ако искат.
- Така отнемаш хората от животите им
и показвайки им нещо, което не могат да забравят.
Що за избор е това?
- Не са го имали в този случай
и аз не мога да им го дам, без помощта ти.
Не ти ли пука?
Явно не. Нещата се наредиха както искаше и нямаш против да се откажеш.
Много егоистично.
- Разбира се.
Искам живот. Да живея.
Какво е лошото да искаш нещо, Локи? Ти какво желаеш?
Да спра Този Който Остана.
- Грешка. Опитай отново.
Какво е истинското ти желание?
- Да спася това.
Искам да спася всичко това.
- Трудно ли беше? Продължавай.
Искам да спася АПВ.
- Защо?
За да се върнат.
- И?
Какво искаш?
- Да се върнат приятелите ми.
Два бърбъна, моля.
- Добър избор, Силви.
Искам приятелите си.
Не искам да бъда самотен.
Видя ли? И двамата сме егоисти.
Наздраве.
Знам, че ти е трудно.
Но приятелите ти са там, където трябва.
Но без тях...
Къде принадлежа аз?
Сами пишем историите си вече.
Напиши своята.
Колко време ще стоим тук? На някои ни предстоят неща свързани с времето.
Ще те върнем там, където си бил.
- Така ли?
Това те отвежда където си поискаш?
- Във време-пространството, да.
В парка?
- Да.
Гранд Каньон?
- Да.
В трезор на банка?
Ходиш ли често на море?
Да плувам?
- Или да караш джет?
Не, живея в града и нямам много варианти.
Ако живееше на реката, щеше да е приятен начин за придвижване.
Също е приятно да отидеш до някое езерце и просто да разпускаш.
Да презаредиш.
- Ще го имам предвид.
Има и добри финансови варианти.
Ако ще трябва да чакаме, ще взема това назаем за малко.
Не си прави труда.
Всички трябва да се прибирате.
Здравей, Лайл.
- Как е най-редовният ми клиент?
Добре. Ти не се ли прибираш?
Тук ми харесва повече.
Поне ще имам хубава компания.
Кофти ден?
- Имала съм по-добри.
Имам нещо за това.
Това...
Или ще излекува болките ти или ще влоши нещата.
Трябва да поработим върху работните ти техники.
Силви!
Появи се и каза на всички ни, че сме ключът към спасението на всичко.
И сега какво? Не сме ли?
- Съжалявам.
Не съм разбрал правилно нещата. По скоро това съм искал аз.
Върни се при синовете си.
- Да, но ти каза, че са в опасност.
И вече са наред?
- Трябва всички...
да се върнете към животите си.
- Трябва ли да е точно където бях?
Ами АПВ?
- АПВ.
Добре ще сте без нея.
В безопасност ще сте.
Няма да са.
Всичко се разпада.
Разклоненията умират.
- Какво означава това?
Не знам какво се случва, но трябва да направи нещо.
Може да се върнем.
Да спрем Снопът от разпад.
О.Б., всички сме тук.
Химикалките...
Всички са при нас. Чашата, координатите.
Трябва да разчетем колективната аура
на всички върху времевото устройство...
Къде отиде?
- Не съм го взел аз.
Може да обереш която банка искаш щом приключим. Трябва ни у-то.
Добре, но не съм го взел аз.
Какво ще правим?
Беше проблем във фантастиката.
Трябва да се върна при синовете си...
Това ли е всичко?
Ние...
Не остана къде да отидем.
Не. Не!
Беше проблем във фантастиката.
- Всичко се разпада.
Трябва да се върна при синовете си...
- Какво лошо има да искаш нещо?
Ако мога да отида някъде...
- Била съм щастлива.
Откъдето и да съм...
- АПВ...
Мислиш ли, че защото сме Локи, ни е писано да загубим?
Не остана къде да отидем.
Няма да са. Всичко се разпада.
Разклоненията умират.
- Какво означава това?
Не знам какво се случва, но трябва да направи нещо.
Направих го.
- Какво?
Успях.
- С кое?
Контролирах го.
Усвоил си контрола върху времевия скок.
Да.
Не става въпрос за "къде", "кога" и "защо".
А за "кого".
Мога да пренапиша историята.
Превод: Боян Николов а.к.а Technoboy @ 2023
Ти умря. Сложи монета, загубеняк!