The Winter King - 01x05 (2023) Свали субтитрите
Думнония има наследник.
- Искам чичо ти на именуването.
Няма да пътува дни наред заради едно бебе.
Доведи го тук.
- Вярно ли е?
Могъщите са по-полезни живи, отколкото мъртви.
Крал Горфид. Радвам се, че си тук. Съжалявам, че не стискаш ръката ми.
Ти си копеле. Сигурно си свикнал с това.
Закълни се във вярност пред Мордред, иначе ще ти отнема всичко.
Носиш детето на Гундлеус.
- Детето няма да се роди.
Боговете ще го решат. Нимуе!
Кадуис има спор с местни миньори. Ще му помогнем да го разреши.
Влизаме и излизаме бързо, Дерфел. Без кръвопролитие.
Тихо и кротко.
Дерфел…
Дерфел.
Виж… Не трябваше да отиваме в тази мина.
Беше грешка. Никой не съжалява повече от мен.
Но само слабите живеят в сянката на съжалението, синко.
На това, което можеше да стане.
Да, господарю.
Жалко е, че кучето се разлая
и хора загинаха.
Много жалко.
Но нашата клетва ни кара заедно да носим бремето, нали?
В това има чест, нали?
Чест и напредък
за човек, който би искал да стане пълководец.
Вземи.
Благодаря, господарю.
- Добре.
КРАЛЯТ НА ЗИМАТА
Мерлин ще изпълни ли церемонията по именуването?
Ще разчете ли знаците?
- Изпратих вест в Авалон.
Той не отговори ли?
- Ще го притисна.
Този, който ще бъде принесен в жертва, е крадец и убиец,
но се е помирил с боговете.
Може да разчетем кръвта на мъртъв мъж, а не на умиращ.
Какво жертвоприношение е да разпорим труп?
Имаш предвид представление.
Такива са обичаите, Артур.
Някога е имало обичай бебета, които плачат след полунощ,
да бъдат убивани.
Здравей, момче.
Това ли е звукът от пълненето на хазната на Думнония?
Писарите казаха, че е нужно.
Взехме пет пъти повече злато от Кадуис, отколкото е успял Утър.
Пет пъти.
- Пет пъти?!
Защо не? Копелето протака пет години.
Дерфел.
Слушай, истината казвам, във всеки град и всяко племе
този бъдещ пълководец ни помогна много, нали, Рейнс?
Удвои плячката ни, Артур.
- Вярно ли е?
Учил съм се от майстор.
- Ето.
Дано ти е платил да го кажеш.
Да.
- Как си, Дерфел?
Много добре, господарю.
- Добре е.
А аз чух, че планът ти се е изпълнил.
Горфид е сред нас, но никой не може да ми каже защо.
Засега…
- Трябва…
Чух, че ти е наговорил разни приказки.
Изразил се цветисто, но пред всички си го накарал да млъкне.
Трябва гостите ни да имат занимание до церемонията по именуването.
Да имат забавления, а? Да не мислят за политика.
Знам точно какво е нужно.
Риболов в река Менис. За момчетата и мъжете.
Без фусти, без коне, само пръчки и копия…
И студена вода. Как звучи това?
Радвам се, че се върна.
- Да.
Елате, момчета.
Унижаването на племенника ми няма да постигне нищо.
А и така нарушаваш споразумението ви.
Постига нещо много важно.
Справедливост.
Той е изнасилвач и убиец.
А споразумението ни беше само да пощадя живота му.
Но ще се погрижа да се събере с Ладуис.
Благодаря ти, че дойде при нас. Вътре има четки и метли.
Можем ли да те очакваме на именуването на Мордред?
Ще ръководиш ли церемонията?
Не, не можете да ме очаквате на именуването.
Племенните крале ще бъдат там. Отсъствието ти…
То изпраща послание.
- Нищо не може да се направи.
Къде е Нимуе?
- Върви по свой собствен път.
Какво значи това?
Къде е тя, Мерлин?
Надявам се отсъствието ми да изпрати послание.
Ти ще ръководиш церемонията по именуването
и ще направиш жертвоприношението.
Ти си друид, дори да не се наричаш така.
Приготви се.
Кажи ми, че тя не е в опасност.
Отиди да се приготвиш. Остави тревогата за Нимуе на мен.
Веднъж баща ти ме заведе на лов.
Аз бях млад. Той беше в разцвета си.
- А твоят баща къде беше?
Остана с другите. Беше след първото нападение на саксите.
Кралете се събраха и разговаряха дни наред.
Крал Седрик предложи мир,
но само ако саксите задържат завладяната земя.
Никой не искаше война и всеки имаше план как да я спре.
Баща ми беше неспокоен.
- Беше опасно нетърпелив.
Гребахме цял ден - само аз и той.
Подминахме Авалон и тръгнахме нагоре по хълмовете Уидрен.
И говорихме. Той говореше. Аз слушах.
Той каза, че баща ми не разбира саксите.
И че и племенните крале не ги разбират.
Сграбчи ме за рамото, погледна ме в очите и каза:
"Те не искат нашето злато. Не искат мир.
Не искат принцесите ни.
Искат земята ни.
Няма да се спрат, докато не ги изблъскаме в морето".
Това знание беше неговото бреме.
- Сега е твое.
Саксите се събират. Ще ни нападнат.
Каквото и да говореше, Утър помогна на врага повече от всеки друг.
Никой не говореше по-убедително от него за обединение,
но той се постара да отслаби другата голяма сила на острова.
Странен начин да обедини племената. Това може би обяснява…
… поведението ми, когато пристигнах.
Това извинение ли е?
- Предупреждение.
За да изградиш доверие между Думнония и Поуис,
са нужни дела, а не думи.
Първата стъпка по този път ще е да освободиш Гундлеус.
Онази вечер ти се издаде.
Гундлеус е диво куче, но ти държиш каишката му.
Мислиш ли, че аз съм му казал да убие Норуена и да изгори Авалон?
Отричаш ли това?
- Казах му да изгори Каер Кадарн.
Сакски шпионин. Гледа, откакто пристигнахме.
Дерфел.
Питай го как се казва и защо е тук.
Казва, че не му е позволено да ни каже.
Какво?
Дай аз да се опитам. Какво правиш тук?
Кажи ми, иначе ще те пребия…
Какво е това? Не ми се усмихвай. Не ми се усмихвай.
Какво? Щипе ли? Боли ли те?
Така…
- Това е карта.
Подробна карта на южните региони.
Обработваема земя. За какво му е тази карта?
Защо се интересувате от нашите ферми и реколтата ни?
Крал Седрик ли те изпрати?
Ами крал Аел?
Да… Това име ти говори нещо, нали?
Ти си един от хората на Аел.
Какво каза той?
- Каза: "Аел, Аел…
Той ще ви избие всичките. Ще ви изяде живи.
Ще унищожи реколтата ви. Ще изгори децата ви".
Той е нов вид сакс, този…
Този Аел. Хората го следват.
Явно са сериозни.
Какво знаеш за крал Аел?
- Не много.
Наскоро е дошъл по тези острови. Иска да се докаже.
Изглежда, вече е започнал.
Чудя се какво ще каже крал Седрик.
Всяка армия се нуждае от свежа кръв. Дори тази на саксите.
Но те са различни, нали?
Търпеливи, усърдни, силни.
Точно както казваше Утър.
Говорих с Анна. Брат й може да ни построи дом.
Нужни са му материали, Дерфел.
Имам само златото на Оуейн.
- Една монета ще стигне за начало.
Купи дърво.
- Не съм сигурен, че го искам.
През онази нощ загинаха невинни хора, Лунет.
Когато влизам в къщата, ще мисля за тях.
Да - за известно време.
После ще ги забравиш.
- Не искам просто да ги забравя.
Не разбираш. Тези пари са кървави.
Ако не ги задържиш, Оуейн ще се обиди.
И вече няма да съм негов човек.
Оуейн каза истината.
Не можеш да промениш миналото. Можеш само да се поучиш от него.
Там долу, господарю.
Мога ли да ви помогна?
Аз съм принц Тристан от Кърнау.
Искам среща с представители на Думнония.
Добре.
- От Кърнау?
От Кърнау.
Остани тук.
Принц Тристан.
Идваш за именуването на Мордред утре, но нещо те е забавило.
Добре дошъл…
Кой говори от името на Думнония, епископе?
Като защитник, аз мога да говоря от името на крал Мордред.
Тогава чуй това - между нашите кралства ще има вражда,
ако не получа възмездие.
Прости ми, принце, но това възмездие…
Изплюй камъчето, момче.
Кажи си приказката.
Хора от народа на баща ми дойдоха в Думнония по молба на Утър,
за да работят в мините и да живеят в мир със съседите си.
Но миналата седмица някои от съседите са дошли в мината им
и са ги изклали.
Цяло семейство е мъртво.
Възмездието ще бъде стойността на техния живот
и живота на този, който е наредил да бъдат убити.
Иначе какво?
Ще дойдем с мечове и щитове, за да вземем каквото ни се полага.
Бъдете учтиви с госта ни, моля ви.
- Добре, чухте епископа. Млъкнете.
Чух, че ирландските Черни щитове са нападнали тресавището.
Значи са прелетели през страната.
Никой не ги е видял да преминават и не са откраднали нищо от Думнония.
Виждаш ли, това е, защото се боят от Думнония,
но не и от Кърнау, уви.
Знаеш ли кое племе освен Черните щитове
би нападнало твоите хора?
Питай него.
- Още една дума, момче,
и ще те пребия до смърт.
А може да питате свидетелката отвън.
Ще те пребия до смърт, лъжливо копеле!
Ако някой пролее кръв, ще се превърне в мой враг.
Доведи свидетелката.
Дете!
- Довел е някакво момиченце.
Това е…
- Това е глупост, Артур.
Сарлина Ферх Едаин.
Говори.
- Убиха баща ми.
Убиха майка ми. Убиха братята ми.
Убиха чичовците ми. Аз видях всичко.
Нападението не се ли е случило през нощта, Сарлина?
Как си го видяла?
Луната беше почти пълна.
Ти как си останала жива?
- Скрих се под кожа, господарю.
Добре си се справила.
- Видя ли убиеца на семейството ти?
Видях го, господарю. Носеше воински пръстени.
Ясно какво става. Знаеш ли какво?
Трябва да се засрамиш, че идваш с това дете.
Трябва да се засрамиш. Кълна се, тя лъже.
Там, откъдето идвам, лъжливите деца ги бият.
Пред закона думата на дете не тежи.
Детето няма право на дума. Господарят Оуейн има.
Аз вярвам на това дете.
Оставяш свещеника си да дрънка, но казват, че ти си този,
който изгражда Думнония наново.
Който го казва, преувеличава.
Но като гледам какво е тук, предпочитам старата Думнония.
Баща ти беше безмилостен,
но беше справедлив и честен.
Вдругиден ще дойда за отговора на Думнония.
Може да го получиш сега, синко.
Ако отговорът отказва възмездие на Кърнау,
лично ще те предизвикам, Оуейн.
Така да бъде.
Кърнауските миньори са алчни и лъжливи!
Не им плащай, Артур, чуваш ли?
- Според теб пари ли искат?
Разбира се.
- Не са поискали сума.
Не могат да я поискат от Черните щитове.
Изкарват достатъчно от мината.
- Така е.
Не знам защо Утър им я е дал!
Защото е ценял уменията им и е видял възможност.
Да им даде нашия калай?
- Да има взаимна полза.
Утър не подаряваше нищо.
- Ще ти кажа едно.
Когато те нямаше толкова години…
- Само ти беше с баща ми.
Моля? Само аз говорех за теб.
Мислиш ли, че Бедвин и сестра ти говореха в твоя полза? Не. Само аз.
А Утър крещеше като бито куче:
"Кажи името на копелето отново, и ще се присъединиш към него!".
За мен нямаше значение, защото ти си ми приятел,
а Пендрагон или не - той постъпи зле с теб.
Имам дълг към теб.
- Доверието ти ми стига.
Не съм стъпвал в онази мина.
Давам ти дума.
Трябваше да го направя.
Можеше да се убиеш.
Противопоставих се на боговете.
Мандрагора за треската.
Беладона за болката.
Сега и двамата им се противопоставихме.
Подбел, накиснат в медовина.
За кашлицата ти.
Значи ще ме излекуваш, а после ще ме убиеш?
Ще се погрижа да бъдеш здрав, за да можеш да поздравиш боговете.
И да мога да викам с пълен глас, когато ме разпориш.
Няма да умреш напразно.
Кръвта ти ще разкрие пътя на престолонаследника.
Ще бъде ли бързо?
- Не.
Но правила ли си го преди?
Жертвоприношението.
Лов, пир, друг пир.
Не помня последния път, когато се забавлявах толкова.
Радвам се.
- Значи Оуейн отрича обвинението?
Обвинява Онгус Макеъръм и Черните щитове?
Оуейн и други.
Отдавна познавам Онгус.
Моля те, сподели мислите си.
Черните щитове са още по-лоши, отколкото се говори.
Ще те убият, за да вземат зъбите от устата ти и дъха от дробовете ти.
А племенникът ти Гундлеус не е ли такъв?
Да, той има много общо с тях, но тяхната земя е малка и суха,
затова те тръгват да се скитат в чужди земи.
Не бях чувал такова поетично описание на плячкосването.
Каза този, който владее най-плодородната земя на острова.
Имаме споразумение с Черните щитове
да не нападат границите и градовете ни.
Точно сега Онгус е на хибернийския бряг.
Защо да рискува живота си, като пресече Думнония посред нощ,
за да нападне калаена мина?
Кога за последно се видя с Онгус?
- Преди две или три години.
Доста време е минало. Може да е тръгнал по друг път.
Сулис ще ме накаже.
А ако не Сулис, Росмерта - богинята на плодовитостта.
Не го знам, Нимуе.
Боговете не търпят противопоставяне. Колко пъти си ми го казвал?
Не ме интересува.
Свободна съм.
Не искам да отприщят гнева си върху теб.
Боговете не са безмилостни.
А и аз имам причина да се надявам.
Те ме доведоха дотук.
Ела.
Когато носиш короната или изглежда, че я носиш,
приятелите те подлагат на изпитание, не враговете.
Ако гордостта ти го позволява, мога да те напътствам тук или там.
Благодаря за предложението, но не искам да нося короната.
Правя това, което е нужно. Нищо повече.
Пазиш трона за Мордред.
Въпросът е какво ще направиш за това.
Ще покажеш ли с дела, че държиш на истината и справедливостта?
Или това бяха само красиви думи?
Именуването. Гундлеус има право да присъства.
Право ли?
- Без него няма да има церемония.
Милостта води до напредък,
но да го поканя на именуването на дете, което се опита да убие?
Никога.
- Той е мой племенник.
Неуважението към него е неуважение към мен.
Ако се чувстваш опетнен от връзката с Гундлеус,
не обвинявай мен.
Дръж го на по-къса каишка.
Лохилт.
- Господарю.
Дерфел казва, че си хитър. Хитър и усърден.
Най-голямото събиране на данъци. Добре сте се справили.
Повече от добре при Кадуис.
Може ли да видя сметката?
- Да, господарю.
Кадуис, Кадуис…
Златото и монетите покриват само половината.
Как онзи негодник ви плати останалото?
С кожи? Със скъпоценни камъни? С калай?
Общата сума е закръглена надолу.
Виждате ли?
Така значи.
Зле си се справил тук, а?
Всеки може да допусне грешка, но да я допусне толкова пъти…
Това не е нито хитро, нито усърдно.
Кадуис обеща повече, отколкото даде.
- А ти му се върза?
Измамата му беше разкрита чак след подробен преглед на платеното.
Нагласих сметката според него.
Това обяснява всичко.
Добре.
Както реши Кралският параклис,
където Беленус помаза своето дете Бели Маур -
прародител на всички крале на Думнония,
именуването започва.
Благословен да бъде този остров.
Нека всички, които желаят да го завземат, бъдат наказани.
Епископе.
Крал Мордред, нека Бог те благослови и те пази.
Нека Божието лице те озари и ти покаже благодат.
Нека Бог обърне Своето лице към теб
и ти даде мир. Амин.
Амин.
- Амин.
Остава само един ритуал.
Моля ви да ми помогнете.
Моля ви да ми помогнете.
Моля ви да ми помогнете.
Този човек е крадец и убиец.
Не е приятел на никого.
Но боговете ще бележат неговата жертва с милост.
Помирил си се с боговете, нали?
Думнония и боговете ще те благословят за твоята жертва.
Шарката на кръвта показва,
че крал Мордред ще живее дълъг живот.
Ще бъде пълководец и ще познае победата.
Какво видя?
Ако ти кажа, ще ми повярваш ли?
Разбира се.
Значи вярваш в моята дарба?
Вярваш в това, което показва кръвта? В пророчеството?
Вярваш ли?
Крал Мордред ще живее дълъг живот.
Ще бъде пълководец и ще познае победата.
Саксите ще се боят дори от името му.
Артур… Тристан отказа споразумение.
Идва, за да се бие с Оуейн.
Тогава какво да правим? Да удвоим ли сумата?
Тристан не може да бъде купен.
- Тогава Оуейн ще го убие.
Да.
Според теб каква е работата на воина, Дерфел?
Да се бие, господарю.
Да се бие за тези, които не могат да се бият за себе си.
Научих го в Бретан.
Нашата работа е да оставим на Мордред богато кралство в мир.
Но за тази цел кралството трябва да е добро и справедливо.
Няма да сме в мир, ако нарушаваме споразуменията си,
а това с миньорите в Кърнау беше добро споразумение.
Господарю…
- Нека приемем,
че момиченцето на Тристан казва истината.
Тогава какво?
Ако той се бие с господаря Оуейн, ще загуби.
Дори боговете няма да могат да му помогнат да победи Оуейн.
Но това справедливо ли е?
Ние също ще загубим.
За да имаме мир
и всичко хубаво, което идва с него,
мисля, че аз трябва да се бия от името на Тристан.
Артур…
- Не знам кой друг би го направил.
Но има нещо, което можеш да направиш за мен.
Който влиза в битка, трябва да знае, че каузата му е справедлива.
Може би ирландците
наистина са дошли с щитовете си, без никой да ги види.
Е?
Боговете ще те подкрепят…
… господарю.
Благодаря ти, Дерфел.
Лятото идва! Пей, кукувице!
Пей, кукувице! Пей, кукувице!
Лятото идва! Пей, кукувице!
Пей, кукувице!
Никога не спирай!
Артур!
- Мислех, че сме те изгубили!
Ти трябва да пееш. Знаеш песента по-добре от мен.
Пей, кукувице!
- Пей, кукувице!
Как се казваше тя?
- Коя?
Дъщерята на златаря, която ни научи на песните.
Да, да… Не, тихо. Аз… Да…
Айслин.
- Айслин.
Щеше да ти се скара, че започваш припева твърде рано.
Щеше да ме бие по кокалчетата, докато почервенеят!
Харесвах я.
Пей, кукувице!
Даже не пеете песента!
- Пей, кукувице!
Господарю, трябва още малко време за споразумение.
Това не е споразумение, а подкуп. Не го приемам.
Този. Искаш ли да ми кажеш нещо, момче?
Твърдя, че си нападнал хората в Кърнау.
Затова трябва да се дуелираш с мен!
Приемаш ли предизвикателството ми?
- Със сигурност.
Оуейн се закле, че е невинен! Думата му стига!
В съда на думите - да.
Но го има и съда на мечовете.
А със своя меч аз казвам,
че Оуейн е нападнал братовчедите ни в Кърнау и трябва да си плати.
Артур, това не е твоя битка.
- Прав е.
Благодаря ти, но това е проблем на Кърнау.
Аз ще те представлявам, Тристан. Взел съм решение.
Слушай ме внимателно, младежо. Събирането на данъци е опасно.
Понякога хората си губят ума
и трябва да им се покаже кой командва.
Утър го разбираше.
Саксите са наблизо, а ти искаш да губиш време с това?
Мечът ми твърди, че имаш вина за проблем между Кърнау и Думнония.
Добре, знаете ли какво?
Ще си легна, а когато се събудя,
надявам се да се окаже, че това тук е било сън.
Ти си страхливец.
Убиец.
Лъжец.
Леле…
Явно и твоята смърт ще бъде в моя сън.
Това парче ръжда меч ли е било?
Вземи моя, господарю.
Ще отидеш с него в другия свят, клетвопрестъпнико!
Не си нарушил клетва пред мен!
Благодаря ти, Дерфел, но този меч ми стига.
Артур…
Оуейн, господари, моля ви, спрете се.
Замислете се за приятелството си, за общата си история,
за обещанието заедно да защитавате крал Мордред!
Артур, моля те!
И двамата ли се оставяте на съда на мечовете?
Да.
- Да, епископе.
Тогава Бог да ви благослови.
Нека Бог даде победата на истината!
Лятото идва! Пей, кукувице!
Давай, Оуейн!
Хайде!
Назад, Оуейн!
Точно така, Оуейн!
Давай, Оуейн!
Не е късно да спрем!
- Убий го, Оуейн!
Добре, вече е късно!
Оуейн!
Умри!
Давай, Оуейн!
Това не беше твоя битка! Не беше твоя битка!
Нямаше нужда да става така!
Обичах те, момче!
Превод АЛЕКСАНДЪР МИШКОВ
Епизодът е обработен в ДОЛИ МЕДИЯ СТУДИО