FLCL Shoegaze - Season 1 (2023) (FLCL.S05E03.Far-Fre.1080p.HMAX.WEB-DL.DD2.0.H.264-VARYG_Subtitles02.BUL.srt) Свали субтитрите
Хвани ръката ми, погледни ме. Хей! Дръж се!
Какво? Умрях ли?
Какво става? Не е просто преживяване извън тялото.
Да не би това да са призраците, които вижда Масаки?
Хей! Дръж се! Реагирай някак, ако ме чуваш!
Постоянно виждам неща, които не искам да виждам.
Този свят е сбъркан.
Но... Най-накрая го разбрах.
Сбърканият... Сигурно съм аз.
Далечен приятел
Невронният ускорител се активира. Засичаме Способност от Аофуджи.
Увеличава се отделянето на невротрофичния фактор.
Поради активната Способност се срещат образи от друго измерение.
Какво е това? Изглежда ужасно!
- Чудовище ли е?
Какъв е този призрак?
Какво са? Живи ли са?
- Не, не, не!
Някаква твар пречи на полезрението. Отстъпвам!
Всички хеликоптери на кулата да се изтеглят незабавно.
Разбрано!
Точно така. Не спирай, Масаки Аофуджи!
Твоето страдание, твоята Способност дава енергия на ускорителя.
Още малко!
Хей, ти, ела да ми помогнеш!
Какво правиш? Побързай!
Донеси марля! Или кърпи. По възможност чисти. Вода също.
Но...
- Нима ще я оставиш да умре?
Ясно.
Ако виждах такива неща всеки ден, щях да се побъркам.
Все едно Хелоуин не свършва.
Да видим.
Ето го пилето.
Изглежда странно.
Какво ли представлява?
Това е...
Това място... Виждала съм го!
Кръв...
Успокой се!
- Но Харуми ще...
Спокойно. Аз съм медицинска сестра.
Захванах се с друго, преди да започна работа.
Предвид кръвозагубата важните артерии не са засегнати.
Куршумът е минал през нея. Трябва да спрем кървенето.
Няма да умреш. Няма да те оставя да умреш!
Летим.
- Така е.
Къде отиваме?
- В бъдещето.
В бъдещето ли?
- Да. Чака ни нов свят.
Там ще посрещнем новите дни.
Всички заедно. С мама и татко.
По-сладка съм, отколкото си мислех.
Аз преди десет години.
Защо...
Защо се случи това?
Защо Харуми се озова в тази ситуация?
Беше шега... Просто кулата и птицата ме дразнеха.
Не смятах да я унищожаваме в действителност.
Говорил ли си с външен човек?
- Какво? С кого?
Онзи досаден чичка ти е казал нещо, нали?
{\an8}Нещо, от което те е заболяла главата.
При тази мисловна диференциация липсва достъп до измеренията.
Защо? Защо ускорителят не се задейства?
Да не би страданието и сексуалната му сила да не са достатъчни?
Той иска да те разтърси и да активира устройството в кулата,
за да промени целия свят.
Да промени... света ли?
Преди десет години светът се раздели на две измерения.
Устройството трябва да ги обедини както преди.
Всъщност трябваше аз да го задействам.
Но вече съм възрастен човек.
Значи това е тайната на кулата...
Проучването спря преди три години.
Може би защото го активирах само частично.
Напоследък съоръжението е нестабилно.
В града се появиха същества от другото измерение.
Виждал си ги по новините, нали?
От другото измерение ли?
- Явно лесно се докосваш до него.
Устройството реагира на твоята Способност.
Не аз, а ти си спусъкът.
Червената планета от другата страна на небето...
Еха, невероятно!
Хей, Нацуки! Това ли е бъдещето?
Точно така.
Дълго ли чака? Какъв вкус искаш, Харуми?
Съжалявам, но няма да ти дам нато и царевица.
Како?
- Те са си мои, чуваш ли?
Това е...
Харуми, какво има? Не говориш нормално.
Дойде, защото искаш "Рамуне", нали?
Да вървим. Мама ще ни накаже, ако разбере къде сме били.
Ясно защо не се вписвам.
Татко, заяви някакво мнение!
Дори аз мисля, че се облича странно!
- Остави го да се забавлява.
Не искам! Ще започнат и на мен да се подиграват.
Е, все едно.
Не беше въображаема приятелка. Тя наистина съществуваше.
Не исках да я забравя и да се отделям от нея.
Исках винаги да бъдем заедно.
С моята скъпа...
Хайде! Кървенето спря!
Защо не се будиш?
- Не може... да бъде...
Хей, не се предавай! Цял ден ми създаваш главоболия!
Няма да ти простя, ако умреш така!
Какво става?
Как се случи това?
Ако не се бях влюбил в Харуми...
Ако не й бях казал, че искам да разруша кулата...
Ако...
Ако не бях... я срещнал...
Нивата на мисловна диференциация рязко се покачват!
Откъде дойде тази сила?
- Способността достигна стойностите.
Продължава да се покачва!
Значи не е нужно страдание или сексуално желание...
А любов?
Спусъкът се задейства!
Какво е това? Свети!
През портала между измеренията се появява паралелна вселена.
Задействаме сдвояване с паралелната вселена.
Хей. Вижте. Какво е това?
Какво става?
- Небето се е изкривило.
Мислех, че съм мъртва! С единия крак бях в гроба.
Тръгнах да се катеря по стълбата към рая и паднах!
Абе, ти миеш ли си зъбите?
Ти... Лазиш ми по нервите!
Харуми?
Тялото ти...
Какво, не се ли върна?
Ръката ми прилича ли на призраците, които виждаш?
Да.
- Преди малко, като бях дух,
отидох в друг свят и се пуснах по спомените си.
Значи...
- Да.
Както си и мислех, аз не принадлежа на този свят.
Студ! Оставили сте ме да мръзна по бельо навън през зимата?!
Опитвах се да те съживя, какво да се прави!
Хей, искаш ли да узнаеш истината?
Попита ме за нея, нали?
Искаше ми се да ми нарисуваш нещо в замяна.
Портрет на важен човек, който изчезна преди десет години.
Тя не е просто въображаема приятелка.
Наистина съществуваше, но не я помнех.
Никой не ми повярва.
Но винаги съм искала да се срещнем.
Сприятелих се с теб, защото реших, че щом виждаш невидимото,
ще успееш да нарисуваш лицето й.
Но преди малко я зърнах.
- Що за момиче е?
Лицето й е същото като моето. Близначки сме.
Разбирам.
Какво става?
Невронният ускорител е на пълна мощност.
Начало на екпирозата!
Най-после светът...
... се обединява!
Ф Л К Л: ШУГЕЙЗ
Къде попаднахме? Що за място е това?
Разруха и преустройване. Светът се слива в едно!
Какво говориш? Хвана ме срам!
Обясних ти го човешки! Наистина ми лазиш по нервите.
Ако продължи да се изкривява, ще паднем и ще умрем!
Какво ти става? Нали искаше да живееш на ръба?
Млъкни! Искам да живея на ръба, не да падна от него. Прас!
Глупачка!
- Къде пипаш?
Ама наистина ще паднем!
Глупави деца!
На разстояние от 200 километра се появи пространство на Калаби-Яу.
Оформя се екпиротична вселена.
Какво става?
Всички летят!
- Какво става?
Това е...
Ето го! Най-после!
Десетгодишното ми проучване най-после дава плодове!
Дай ръка.
- Внимавай, внимавай!
Няма да умрем, но и това е достатъчно страшно!
Шубе ли те е? След всички приказки за взривяване на кулата?
Ами ти? С това темпо светът ни ще изчезне.
Не те ли е страх?
- Изобщо.
Винаги съм искал да живея другаде, не тук.
Започна.
Петс...
Сега всички ще разберат, че си виждал истински същества.
Браво на теб, Вълчо!
- Да.
Но никак не се радвам.
- Защо?
Щом призраците са истински, няма къде да избягам.
Няма място за оправдания.
Щеше да е по-лесно, ако аз бях странен и сбъркан.
Така е. С теб си приличаме.
Светът е непонятен и все не се вписва в представите.
Хей, Харуми... Може би моментът не е подходящ...
Или пък е.
Може ли... да те целуна?
Знам, че не ме обичаш, но...
Аз... съм влюбен в теб!
Слушай.
Целувката се дава направо, без да казваш нищо.
Щом съм с Харуми... Мога да живея във всякакъв свят.
Нито призраците... Нито огромната птица...
... вече имаха някакво значение.
Способността на Масаки Аофуджи има свръхреакция!
Невронният ускорител хармонизира с него и започва да се претоварва.
Ускорителят ще се развилнее и няма да удържим пространството!
Огромен неидентифициран летящ обект приближава пространството.
Неутрализира екпирозиса!
Изяде го?
- Обектът погълна пространството!
Пространството на Калаби-Яу изчезна.
Невронният ускорител се изключва по спешност.
Екпирозисът се прекратява принудително.
Спря ли? А едва се активира...
Масаки Аофуджи!
Добре ли си, Масаки Аофуджи?
Всичко наред ли е?
- Да...
Харуми... Къде е тя?
- Кой?
Харуми?
Сливането на измеренията спря на 0,02 процента.
Невронният ускорител се изключи напълно.
Искам да поднеса благодарности на училището
за провеждането на тази чудесна церемония.
В края на краищата не стигнах доникъде.
Виждам призраците, както винаги.
Светът си е съвсем същият,
само Харуми я няма.
От самото начало не е съществувала. Дори не сме се срещали.
Харуми навярно се е върнала в своето измерение
и живее в по-нормален свят.
Точно така.
Защо не проработи?
Порталът между измеренията се отвори.
Ако ускорителят беше издържал претоварването от Способността,
всичко на този свят щеше да се върне постарому.
Поне преминаването между измеренията спря.
Вече няма да валят странни вещи и създания от другаде...
И какво от това? Светът си остава разделен!
Десет години работа напразно...
Не е напразно! Кулата "Цуганей" е много хубава. Идват туристи.
Беше добра идея да отворим сувенирен магазин и музей.
Не се занасяй!
Исках да се слее на всяка цена, дори да трябваше да нараня някого!
Господин Канда, още искате да я видите, нали? Онази жена.
Глупости. Защо ми е да я виждам?
Какво, греша ли? И аз искам да видя Петс.
Ако се разделиш с някого, без да сте се сбогували,
няма да те чуе, колкото и да крещиш.
С всеки ден ти липсва все повече,
но постепенно спомените ти за него избледняват.
Казваш си, че е за добро,
но... все пак ти липсва.
Всъщност никой не знае кое е най-доброто.
Тръгваме.
- Тръгваме.
Искаш ли да се отбием в магазина?
- Пак ли за близалки?
Откога ги харесваш толкова? Ако не внимаваш, ще хванеш кариеси.
Да. Тръгнат ли бактериите от кариеса из цялото тяло...
Умираш.
- Да, да.
Ако продължаваш да говориш така, няма да си намериш приятели.
Така е. Не знам защо,
но близалката с вкус на къри е чудесна.
Харуми!
Кой сте вие?
- Дойдох.
Кой си ти?
- Помниш ли?
Мислех... че всичко това е само в главата ми.
Той съществува, дори да не го виждаш.
Няма значение как изглежда и колко далеч се намира.
Щом искаш да видиш някого, отиваш при него!
Освен това ме помолиха да донеса нещо на един човек.
Но как стигна дотук?
Той се казва Атомск.
Превод МАРТИНА НЕДЕЛЧЕВА
Епизодът е обработен в ДОЛИ МЕДИЯ СТУДИО