FLCL Shoegaze - Season 1 (2023) (FLCL.S05E01.Furu-Bari.1080p.HMAX.WEB-DL.DD2.0.H.264-VARYG_Subtitles02.BUL.srt) Свали субтитрите
За всичко...
... е виновна тази кула.
Тя е зловеща... Противна... Не ми е ясно защо съществува.
Но преди всичко... На върха на кулата...
... живее огромна птица.
Кулата "Цуганей".
Птицата, която само аз виждам.
Какво става? Ами страничният път?
Затова... Не съм виновен аз.
Светът е сбъркан!
Ами сега...
Хей, ще изпиеш ли урината ми?
Пълна барикада
Всички части са заели позиция.
Поради извънредната обстановка цялата кула е затворена.
Търсим управляващото дружество, но не успяваме да се свържем...
Казват, че всяко щастие идва от невежеството.
Не я докосвайте.
Ако се случи нещо, ще има тежки последици.
Хей, питах те дали ще ми изпиеш урината.
На теб говоря!
Момиче с ненормален вид, което говори небивалици.
Знаеш ли, че хората умират, ако не пият вода три дни?
Според правилото на тройките след три минути без въздух,
три дни без вода и три седмици без храна...
Умираш!
Имам си напитки.
- Да, но...
Две, три... Останали са само три.
Правилото на тройките!
- Това е съвпадение...
Антитероризмът орязва провизиите!
Напитките свършват, гърлото ти пресъхва до изнемога
и ти остава само да пиеш урина!
Тя говори просташки и песимистично.
Но тонът и изражението й са оптимистични.
Гаден етикет, само ме дразни!
За какво ми е? Защо направо не го принтират?
Светът е полудял.
Какво? Пак ли видя нещо?
- Да.
Преди десет години, когато дим изпълни небето,
забелязах, че светът се е побъркал.
Мамо! Какво е това?
Хей, мамо!
Внимавай, разсипваш храната.
Мамо!
Стига. Какво правиш?
Ама... онова...
Там няма нищо.
Не се разсейвай, изяж си закуската. Ще закъснееш за училище.
Да знаеш, днес ще дойда да те взема.
Никой не ми повярва.
Бях вълк единак.
Колкото повече говорех за това...
... толкова по-самотен се чувствах.
Превърнах се в Малката русалка.
Вече не заговарях никого.
Преместих се в този град преди един месец.
Родителите ми го решиха спонтанно.
Отново ли?
- Да. Отново.
Градът ми се стори ужасен от самото начало.
Проверете охранителните камери за идентифициране на престъпниците.
И прекъснете електричеството. Не бързайте да влизате обаче.
Разбрано!
Да вървим.
Няма връщане назад.
- Късно е да се правиш на готин.
Отнема три пъти повече време да си върнеш изгубеното доверие.
Чакай! И това е по правилото на тройките!
Все едно, трябва да проучим кулата. Преди да е нахлула полицията.
Хей, виж.
Господин Цуганей. Грозник. Не е кой знае какво изкуство.
Не бива да крадеш!
- Чак сега ли се досети?
Вече сме навлезли в чужда собственост.
Не, аз изследвам подозрителнo съоръжение.
"Кулата Цуганей. Символ на град Цуганей.
Висока 247 метра."
- Висока 247 метра.
Лошо. Гърбът ме сърби!
- Добре...
Високо е, но асансьорът стига само до двайсет и петия етаж...
Какво беше това?
Готово. Прекъснахме електричеството на кулата.
Мамка му. Сигналът е ужасен.
- С кого се опитвате да се свържете?
С още един отговорник!
Знаех си, че ще спрат тока.
Очаквах да има аварийно стълбище.
Само дето напоследък изобщо не съм във форма!
Адски е трудно! Краката ми пулсират.
И ти ли го усещаш?
- Не!
Къде сме?
- Прилича на регионален музей.
Само скучна история.
Няма нищо. Не бих построила това място дори в "Сим сити".
Изложбата изглежда странно.
Снимките от преди десет години са много повече от другите...
Започвам да се изнервям.
Пак същото. Стягат ме гърдите...
Главата ме боли.
Ф Л К Л: ШУГЕЙЗ
Закъсня. Къде се губиш?
- Днес почивах.
С нашата работа няма почивка.
- Би трябвало да го знаеш.
Няма смисъл да очакваш каквото и да било от мен.
Докога ще се цупиш?
Не можем да го обявим публично, но ти спаси света.
Много добре знаеш, че заслугата не е моя.
Косата ми не е розова и не мога да удрям хората с китара.
После ще ходя на фризьор.
Забрави ли, че си обществена личност?
Добре, когато приключим със случая,
направи нещо по въпроса с онези хора.
Не ме оставят на мира от десет години!
Дори преследвачите не са толкова упорити.
Така да бъде. Ще се погрижа като началник на митницата.
Да тръгваме.
- Да.
Целта ни не е тук.
Хврък насам, хврък натам - с устрем и без свян!
Пред нас стои само мрак.
И дори само да се лутам в него,
го предпочитам пред това място.
Казвам се Масаки Аофуджи. Преместих се от Минами.
По това време?
- Защо по средата на срока?
Скоро ще завършим.
- Ще пазаруваме ли след училище?
Хайде, бъдете мили с него.
Винаги съм като грозното патенце.
Добре, започваме.
Не принадлежа никъде.
Затова... не очаквах да я срещна.
Кой е?
Кой?
- Ами...
Аз... Казвам се...
Не ти, а аз.
Знаеш ли коя съм? Не, нали?
- Какво?
И аз не знам коя съм. Затова идвам тук.
Да почувствам какво е да си жив.
Проверявам го по всякакви начини.
Хопаля.
Но знам кой си ти.
Масаки Аофуджи от седми "Б" клас.
- Да!
Какво е това? Изглежда интересно.
Харуми Араишу. Не изглеждаше и не говореше нормално.
По това навярно си приличахме.
Не мога да повярвам, че в класа ми се е преместил ненормалник като мен.
Наистина ги виждам!
- Явно си приличаме.
Все нещо ме дразни.
Както когато имам камъче в обувката.
Или етикетът на ризата не спира да ме боде.
Усещането е неестествено и не мога да се успокоя.
И онази кула. Каква е? Радиокула, художествена инсталация?
Изобщо не се връзва.
А толкова се е сляла с ежедневието, че никой не се замисля.
Знаеш ли, скъпи ми Уотсън,
напоследък в Цуганей се случват мистериозни феномени,
при които се появяват неидентифицирани обекти!
Всичко е свързано с кулата.
И ти го забеляза, нали?
- Да...
Знаех си. Огромна птица, която не би трябвало да е там.
То наистина ли е птица?
- Не знам. Не ме интересува.
Просто ми боде очите.
Какво ли ни чака в края на този път?
Бърлога на чудовище? Или база на извънземни?
Изобщо не ме е грижа! Продължаваме напред.
Харуми има право.
Няма значение какво ни чака.
Навярно пред нас са скрити тайните на света!
Петнайсетгодишен.
- Двамата съвпадат с описанието
на нарушителите, тръгнали по аварийното стълбище.
Харуми Араишу. Срещал съм бунтарки като нея.
Този Масаки Аофуджи се е замесил случайно с нея или е под контрола й.
В момента търсим дали имат връзка с онези.
С кого?
- С "Медикал Механика"!
Сигурен съм, че са надушили проучването ни.
Не преувеличаваш ли?
След онази случка не са се появявали нито веднъж.
Еха, колко ретро! Ретрополитан!
Виж мострите на храната на витрината.
Тази е изцяло черна!
Братле, да пийнем по един чай?
Ще ми се да не клатеше спортните напитки. Особено жълтите.
Знаеш ли, че при разклащане
йоните в напитката се активират и се възстановяваш по-бързо?
Шегичка. Заповядай.
Внимание, терористи! Хвърлете оръжията и излезте!
Повтарям. Свалете оръжията...
Каква беше думата?
- "Капитулирам".
Да капитулират ли? Като държава?
- Няма значение, продължавай!
Внимание, престъпници! Хвърлете оръжията и капитулирайте!
Използват посредник.
- Да я пренебрегнем.
Специалните части нахлуват с гръм и трясък!
Влизат и откриват стрелба: бум-бам-тряс!
Ще ни направят на решето. Сигурна съм.
Не искам да умра спокойно.
Но не искам да свърша като Бони и Клайд.
Сега дали ще се покажат?
- Няма да стане.
Да не те хвана шубе? Много се потиш.
Нищо подобно.
Да побързаме. Още нагоре.
Животът е пълен с безсмислени и досадни неща.
Например да присъстваш на тържественото откриване
веднага след като си се преместил.
Не ти остава друго, освен да премахнеш безсмислиците.
Браво, добро хващане.
- Не ме стряскай изневиделица.
Животът се случва изневиделица. Пълен е с изненади.
Например да хванеш недотам познат съученик с бомба!
Аз не съм...
- Изглежда забавно.
Добре. Да вървим.
Къде ще ходим?
- На среща.
Най-хубавата среща е да отидеш на шопинг!
Не очаквах кой знае какво,
но ако това е среща, младостта ме е подминала.
Ама така не става. Отвори уста.
По-бързо.
Забравих, че не харесвам черешовия вкус.
И аз го мразя! Поне да беше кока-кола...
Чудесно! Значи това ни трябва да направим бомба, а?
Не викай!
- Кога ще взривяваме?
Какво? Възнамеряваш да дойдеш с мен ли?
Ужасно! Нима смяташ да ме изоставиш?
Не! Ти сама реши да дойдеш.
Значи се отказваш?
- Ами...
Направи го, щом искаш. Отговорът винаги е прост.
Спокойно. Никой няма да ни спре.
Колелото на съдбата ни се завърта!
Само напред!
Колко възбуждащо пъшкаш!
Искаш ли да те нося на ръце като принцеса?
Ще се справя сам.
Трябва да продължа.
Колелото на съдбата се върти.
Вече никой не може да ме спре.
В края ме очаква нещо голямо.
Там е. Знам го!
Тук няма нищо.
И сега какво? Ще пускаме ли бомбата?
Е, не ни остава друго.
Бомба, измайсторена от двама сдухани ученици
на основата на кармабид и амониев нитрат.
Колко ли голям ще бъде взривът?
Хайде. Запали сърцето ми.
Всъщност не нося запалка.
Отказвам се. Стига толкова.
Мислех, че ако дойда тук, ще разбера защо светът е сбъркан.
И че нещо ще се промени.
Така се надявах.
Но в края на краищата светът си остава сбъркан.
Мамка му! Какво става с главата ми?
Значи се отказваш от бомбата?
Нима цял живот ще се тормозиш заради кулата и огромната кокошка?
Браво, продължавай така, пилешки мозък!
То прилича повече на папагал или какаду.
Или пък е кокошка!
Писна ми!
Една проста бомба, направена от аматьори,
нито ще разбие кулата, нито ще прогони птицата!
Няма да разберем, без да сме опитали!
А ако я задействаме и ни застигне?
Бомба е. Ще умрем!
- И какво от това?
Всички хора умират някой ден!
Започваш да живееш едва когато приемеш, че си смъртен!
Или си доволен да живееш безцелно, без да мислиш за смъртта?
Тъпак! Умри!
- Млъкни. Млъкни!
Млъкни!
Да не би...
- Способността!
Отрежи фитила!
- Не мога, гори твърде бързо!
Тогава я хвърли надалеч!
Какво... стана?
Ушите ми...
- Пищят.
Какво беше това? Какво стана?
Тези обстоятелства... Можем да ги обърнем в наша полза.
Вече разбирам.
В края всъщност е имало нещо.
Какво е това?
Просто... Още не бях го открил.
Превод МАРТИНА НЕДЕЛЧЕВА
Епизодът е обработен в ДОЛИ МЕДИЯ СТУДИО