Loki - Season 1 (2021) (Loki.S01E06.For.All.Time.Always.2160p.BluRay.TrueHD.Atmos.7.1.DV.HDR10.x265-MainFrame.srt) Свали субтитрите
Роден си да причиняваш болка, страдание и смърт.
Само Пазителите ни спасяват от пълен крах.
За цялото време.
- Завинаги.
Защо съм затворена тук?
- Беше нелоялна към АПВ.
Беше при Пазителите. Те не са истински.
И какво променя това?
- Всичко!
Защото отклонението, което създадохте има способността да разруши това място.
Това е ново за мен. Когато бяхме на Ламентис...
Мога да ти помогна ако ми се довериш.
Човекът, когото преследваме, е отвъд Празнотата.
Това е просто куче пазач.
- Как ще минем покрай него?
Ще го омагьосам.
- Доста е уверена.
Хайде!
Браво, Тик Так!
- Така се удря!
Да живее Уаканда!
Танцувай!
Приятел от работа.
- Мога цял ден така.
Ще ти покажа свирепост.
Високо, далеко, по-бързо.
- Имаме Хълк.
Ще избягаме с кораба.
- Кой е Бъки?
Мислим, че времето е еднопосочно.
- Една малка стъпка за човека...
Как смеят!
Мечтата ми...
- Борихме се за правото на мир.
Славна цел!
Мотивирани от жени по целия свят.
- Скръбта е самата неумираща любов.
Ще се издигна!
- Отвори си очите.
Л О К И
Превод: Боян Николов а.к.а Technoboy @ 2021
Ще ми кажеш да не разбивам вратата?
Не би имало разлика.
Ако мислиш, че е лоша идея, предпочитам да ми кажеш.
Не. Ще си мълча.
Ще е за първи път.
Всичко наред ли е?
- Да. Трябва ми минутка.
Добре.
Защото по принцип...
- Млъкни, Локи!
Изтриха ме, преди да си съществувал. Цял живот чакам това.
Просто ми трябва секунда да се осъзная.
- Разбира се.
Здравейте.
Пак ли ти?
Добре дошли в Цитаделата в края на времето.
Хайде.
- Поздравления.
Имахте много дълго пътуване. Той е впечатлен.
Кой?
Този, Който Остана.
И кой е "този"?
Той създаде и управлява всичко.
И накрая е този, който остана.
Иска да ви предложи сделка.
Направи някои интересни промени
и направи така, че да възстановим и двама ви във Времевата линия.
Без последствия от това.
"Без последствия"?
- Да.
АПВ ще продължат работа,
а вие ще изживеете животите, които сте желали.
И какво сме желали?
Не си играй с мен, господинчо. Знаеш как се забърка в това.
Моля?
- Битката в Ню Йорк, глупчо.
Ти срещу онези самодоволни Отмъстители.
Искаш ли да беше победил?
Но не само там.
Може да убиеш Танос.
Искаш ръкавицата му? Твоя е.
Тронът на Асгард. Готово.
Ами ти, госпожичке. Толкова години в бягство.
Отчаяна, сама.
Какво ще кажеш да се събудиш утре
със спомени за цял живот?
Двама Локи на едно място.
Двама ни...
Заедно във Времевата линия.
Лудост е, но той може да го направи.
Всичко това.
От край до край. Както винаги сте мечтали.
И може да го имате - заедно.
Измислица е.
Сами пишем съдбата си.
Ама разбира се. Успех тогава.
Хайде.
Здравей.
Защо се забави?
- Съжалявам.
Трябваше да свърша нещо, но свалям файловете, които ти трябват.
Не исках това.
Да, но той мисли, че това ще ти е от полза.
Кой?
- Приятно четене.
Този, Който Остана.
Не за дълго.
Сигурни ли сме, че е още жив.
Невероятно.
Двама ви... един и същи човек.
Малко е неестествено, но...
Невероятно.
Този, Който Остана?
Да. Още ли ме нарича така?
Зловещо, нали?
Харесва ми.
Хайде. Да поговорим в офиса ми.
Не това очаквахте, нали?
Ти си просто... човек.
От плът и кръв.
Не ми казвайте, че сте разочаровани.
- Не.
По-лесно ще те убием.
Влизайте.
Едно...
Две.
Моля, седнете.
Локи.
Локи.
Две захарчета.
Казах да не ме притесняват.
- Тогава няма да се зарадваш.
Той се върна.
Очаквах, че ако някой се върне от Празнотата, ще си ти.
За едни е Празнота, за други лесна работа.
Ще ме изтриеш ли?
- Идеята ми допада.
Но не постъпвам като теб.
С близките си приятели.
- Съжалявам, Мобиус.
Не можех да позволя да се пречкаш.
- На мисията?
Пазителите са фалшиви. Ние сме Променливи. Каква мисия?
Не е било напразно. Затова се наложи да те изтрия.
Ловец Д-90, в офиса ми.
- Съжалявам, Равона.
Нещата няма да се развият както искаш, след като знаем тайната ти.
Какво си направил?
Внимавайте, наблизо е.
ФРИЙМОНТ, ОХАЙО
Обезопасете периметъра. Хванах я.
Стой на място, Б-15.
- Трябва да ме чуеш.
Ще има време за това.
- Почакай малко.
Какво става тук?
Съдия Ренслеър?
- Какво?
Кои сте вие и какво правите в училището ми?
Това не е съдия Ренслеър.
Как?
Имаме много за обсъждане.
Пътуването ви беше дълго, нали?
Много бягане и много болка.
А ти...
Като бълха на гърба на дракон си.
Невероятно преживяване. Но успя да се задържиш дълго.
Това се брои за нещо.
Май не разбираш ситуацията. Ти загуби.
Намерихме те.
Разбира се.
Какъв пропуск!
Ще продължаваш ли с това?
Хайде да изясним нещата.
Така.
Да видим.
Не можете да ме убиете,
защото вече знам какво ще се случи.
Виждате ли?
Това е трик.
- Добре.
Не се ли чудите как избягвам точно преди да ме убиете?
Не. Заради времевото устройство е.
- Да.
Но как имам записано всичко, което трябва да знам,
за да не бъда убит от двама ви?
Лесно е. Знам всичко.
Виждал съм всичко.
Всичко, което направихте на Ламентис. Видях го.
Нещата, които АПВ не знаеха, аз ги знаех.
Всичките интриги, всичкото...
Говорене.
Малкият ви поглед до езерото.
Доста сантиментално и трогателно.
Не.
Не, измъкнахме се от игричките ти. Така дойдохме тук.
Грешка.
Всяка ваша стъпка водещата дотук -
Ламентис, Празнотата,
аз ви подготвих пътя.
Вие...
Просто вървяхте по него.
И всичко останало е тук.
Всичко, което...
ще се случи. Изходът е само един.
Защо сме тук тогава?
- Стига де.
Всяка книга се чете отначало докрай.
Нещата трябва да се случат.
Трябва да стигнем до правилното място, за да завършим търсенето.
Нали?
- Да.
Всичко е игра. Всичко е... манипулация.
Интересен подбор на думи, точно от теб.
Силви, можеш ли да му се довериш?
Не го слушай.
- "Не го слушай."
Мислиш ли, че би се доверила на някого изобщо?
Хората искат да чуят истината.
Че АПВ са измислица.
- Ами ако е нужно?
Някой е създал Пазителите.
Създал е цялото това място. И ни е дал цел. Имал е причина.
Видях ужаса, посрещащ изтритите хора и в това няма нищо нужно.
Знаеш ли какво ще стане ако не трием линиите?
Какво?
- Ще настъпи хаос и смърт.
Свободна воля?
- Моля?
Само един има свободна воля и това е създателят.
"Приятели срещу времето, съюзници до края."
Млъквай.
- Беше толкова красиво.
И ме изпрати на смърт. Какво ти стана?
Не съм се променила, Мобиус.
- Не си? Ти ме предаде.
Не, ти ме предаде!
Грижих се за теб, заложих си работата,
а теб те хвана криза и се довери на Променливите?
Вековно приятелство.
А ти го захвърли заради двама Локи.
Не, Мобиус. Не съм те предала.
Не можем да отнемаме свободната воля на хората, Равона. Не разбираш ли?
Какво ще правиш?
- Каквото трябва.
Спри. Може двамата да се справим по-добре.
Съжалявам, Мобиус.
Няма да те пусна.
Моля те.
Дори с това...
Не ме застрашаваш.
Така ли мислиш? Да разберем.
Да, права беше. Пак съм на земята.
Направи го.
Къде ще отидеш?
Да търся свободна воля.
Разбирам моралните ви възражения срещу действията на АПВ.
И методите ми са измамни.
Но това не беше целта на мисията.
Без мен, без АПВ...
Всичко ще изгори.
От какво те е страх толкова?
От мен самия.
А кой си ти всъщност?
Много хора са ме наричали по различни начини.
Владетел, завоевател.
Този, Който Остана. Идиот.
Но... това не е просто име.
Преди много векове, преди появата на АПВ,
моя Променлива живя на Земята през 31-ви век.
Беше учен,
който разбра, че има вселени, които се намират една над друга.
В същото време, други наши версии научаваха същото нещо.
Както обикновено, установихме контакт. Известно време имаше мир.
Нарцистичен, самодоволен мир. "Харесват ми косата и обувките ти."
"Хубав нос.
- Благодаря."
И така нататък. Споделяха технологии и знания.
Използваха най-добрите от вселените си, за да подобрят другите.
Обаче...
Не всяка моя версия
беше толкова... добросърдечна.
За някои от нас, новите светове означаваха само едно -
нови места за завладяване.
Мирът между реалностите...
избухна в огромна война.
Всяка Променлива се бореше да спаси вселената си
и да унищожи другите.
Това беше почти краят... дами и господа, на всичко съществуващо.
И тогава Пазителите дошли и ни спасили.
Амин.
Не. Не. Там се отклонихме от догмата.
Първата Променлива се натъкна на същество,
което беше създадено от разкъсаните реалности,
можещо да поглъща времето и пространството.
Същество... което вие познавате.
Алиот!
- Правилно!
Овладях мощта на звяра и започнах да експериментирам.
Направих Алиот оръжие.
И прекратих Мултивселенската война.
Изолирайки нашата времева линия,
остана да насоча потока от време и да предотвратя бъдещи разклонения.
Създавайки АПВ.
И се появиха Пазителите и високоефективна агенция.
И така настанаха... години на космична хармония.
Така че...
Пак заповядайте.
Дойдохте да убиете Дявола, нали?
Познайте какво?
Аз ви предпазвам.
И ако мислите, че аз съм зъл,
почакайте да се запознаете с моите Променливи.
И това е Гамбитът.
Задушаващ ред или катаклизмичен хаос.
Може да мразите диктатора,
но е възможно да се появи по-лош на негово място.
Живял съм милиони животи.
Проверил съм всеки сценарии. Това е единственият начин.
АПВ...
Върши работа.
Или си лъжец.
Или лъжа.
И ще продължиш...
да изтриваш невинни реалности?
Не.
Вие ще го правите.
Има два варианта!
Убивате ме и унищожавате всичко, след което няма да имате един,
а безкрайно много като мен. Или вие двамата...
Вие ще водите всичко това.
- Лъжеш.
Защо би се отказал от контрола?
Приятелю...
Уморен съм.
И съм възрастен.
Повече отколкото изглеждам.
Играта е за младите и ненаситни.
Пробвах много сценарии,
за да намеря правилния човек за работата.
Оказва се, че този човек идва в две версии.
Но определено сте вие двамата.
Без повече лъжи.
Убивате ме и Свещената времева линия ще е незащитена. Мултивселенска война.
Или поемате контрол, връщате се в АПВ и управлявате доброжелателно.
Кажете на войниците кои са и защо са принудени да го правят.
Отнасял си се с живота на хората, все едно е игра.
Не е лично, а практично.
За мен беше лично.
Порасни! Порасни, Силви!
Убийца! Лицемер!
Всички тук сме злодеи.
Всички сме правили много ужасяващи неща.
Но сега, ние... Вие...
Имате шанс да ги правите за нещо добро.
Преминахме...
Прагът.
Излъгах.
Излъгах, когато казах, че знам какво точно ще се случи.
Знам... Знаех всичко до определен момент.
И той беше преди около...
7, 8, 9, 10 секунди.
Но сега нямам представа. Не знам какво ще се случи.
Откровен съм.
Това ли беше?
Това ли е?
Това се случи в края на времето?
Ще си седиш с тази свобода
и ще ни оставиш да решим съдбата ти?
Да! Да! Какво лошо може да се случи?
Или...
Вземате властта и живота ми продължава
или ме пронизвате с остриетата си, след което много мои версии
ще започнат нова Мултивселенска война и аз просто...
Ще се озова отново тук.
Прераждане, скъпа.
Не, това е поредната лъжа.
Още една манипулация.
Не лъжа.
Не манипулирам.
Това ми харесва.
Харесва ми всичката тази честност.
Усеща се като ново начало.
Какво правиш?
- Силви, почакай. Да поговорим.
Да завършим започнатото и да го убием.
Ако казва истината?
- И?
Вярвам му.
- На кое? Че милиони версии ще дойдат,
заради свободната воля? Той е лъжец!
- Аз също.
Не мисля, че излъга за това. Може да е луд, но казва истината.
Времевата линия се разклонява.
- Какво предлагаш?
Да помислим.
- За какво?
Не го ли слушаше? Това е Гамбитът. Като премахнеш диктатора какво остава?
Ти искаш тронът?
- Не е това.
Не ти вярвам.
- Силви, вселената е в баланс.
Всичко, което знаем, е истина.
Знам, че АПВ ни нараниха. Ако се отървем от него,
може да пуснем нещо по-опасно.
Предлагам само да помислим за минутка.
Обещавам ти, че няма нищо общо с трона.
- Защо ли изобщо ти се доверих.
Всичко ли беше измама?
- Сериозно ли?
Това ли мислиш за мен? След всичкото това време...
Да. Защо не?
Злият план на Локи се появява.
Не си ми вярвала, нали? Какъв би бил смисъла?
Не виждаш ли, че това е много по-голямо от нас?
Защо не мислим еднакво?
Защото си недоверчива.
А на мен не може да се вярва.
Значи сме в задънена улица.
- Силви, почакай.
Почакай.
Силви.
Може да лъже или не.
Цената ако сбъркаме ще е огромна.
- Добре. Направи го.
Убий ме и си вземи трона.
- Не.
Силви, спри.
Спри.
Спри.
Бил съм на твоето място.
Чувствах каквото и ти.
Не питай как знам.
Знам само...
Че не искам да те нараня.
Не искам трон.
Искам...
Искам ти да си добре.
Но аз не съм като теб.
Невероятно.
Няма ли да се молиш за живота си?
- Да. Бих могъл.
Ще се видим скоро.
Няма връщане назад.
Кой е споменал нещо такова?
"За цялото време."
"Завинаги."
Отивайте в оръжейната, сър.
63 нови разклонения само тук?
- Иска да ги оставим да се разклонят?
Как ще го спрем?
- Няма как!
Моля? Какво каза?
Приключи, Мобиус! Направихме голяма грешка.
Кое приключи?
- Освободихме времевата линия.
Намерихме го отвъд бурята. Цитадела в края на Времето.
Ужасяващ е. Планирал е всичко.
Знае и е виждал всичко. Сложно е.
Но някой идва. Безброй версии на опасен човек.
Готови са за война. Нека се подготвим.
- Спокойно. Анализатор си, нали?
От кой отдел?
- Моля?
За какво говориш?
- Кой си ти? Как се казваш?
Всички в архивите.
Кой си ти?
Превод: Боян Николов а.к.а Technoboy @ 2021
Локи ще се завърне за Сезон 2