Loki - Season 1 (2021) (Loki.S01E05.Journey.Into.Mystery.2160p.BluRay.TrueHD.Atmos.7.1.DV.HDR10.x265-MainFrame.srt) Свали субтитрите
- Няма проблем.
АПВ е изтрило много от тях. И няма двама еднакви.
Всички сте Променливи! Не са ви създали Пазителите,
а са ви отвлекли от времената ви.
Отклонението, което създадохте има способността да разруши това място.
Искаш ли истината? Опитвам да те предпазя.
Приятелство като нашето е рядкост.
- Знаеш ли къде бих отишъл?
Там откъдето съм. И когато съм имал живот преди АПВ.
Изтрийте го.
Пазителите са ви отнели животите.
Вие сте Променливи. Едни и същи сме.
Безмозъчни роботи.
- Тогава кой е създал АПВ?
Силви, трябва да ти кажа нещо.
Ще ми кажеш всичко.
Какво е това място? Кои сте вие?
Празнотата. Това е Алиот, а ние сме обяда му.
Л О К И
Превод: Боян Николов а.к.а Technoboy @ 2021
Дай ми устройството си.
Кой стои зад АПВ?
- И аз нямам представа.
Горката съдия Ренслеър. И твоята реалност беше разрушена.
Какво е чувството да си от другата страна?
Тук е, нали?
Тук си ме докарала, след като отне живота.
Бих ти заела мястото.
Ако ти кажа, че Локи не е мъртъв? Или поне не още.
Лъжеш.
- Може би.
Или искаме едно и също.
- Как така е жив?
И как спасяването му ще ни доближи до стоящите зад АПВ?
Сложно е. Казвам ти го доброволно.
- Защо?
Защото и аз искам да знам. И кой ме е излъгал.
Когато изтрием разклонена реалност, е невъзможно да унищожим всичко.
Затова я местим на място, където няма да се разраства.
Разклонената времева линия не се рестартира,
а се прехвърля.
- Къде?
Празнота в края на времето.
Където всяка една точка от съществуването се свързва и спира.
Защо?
Не знам.
Догмата твърди, че в края на времето то все още се пише
и че Пазителите го превръщат в Утопия.
Много правдоподобно звучи.
- Каквато и да е целта...
Оттам връщане няма.
Мога да ти помогна ако ми се довериш.
Предлагам да си починем, за да задам хилядите си въпроси.
Трябва да продължим.
- Какъв е плана ви?
Да не умрем.
- А друго?
Да не умрем.
- Това не е план.
Просто обратното на живеене. Ако сте Локи, трябва да имате план.
Някой ще ми обясни ли какво, по дяволите, става?
Последните ми дни бяха много напрегнати.
Или месеци? Не знам колко време мина след Ню Йорк?
Изтриха ме, събудих се тук
и сега съм заобиколен от мои Променливи и един алигатор,
който дори не намирам за толкова странен!
И бягаме от Бог знае какво и накъде. А трябва да се върна в АПВ.
Стига си пискал, защото Алиот ще ни усети.
Чудовището в небето?
Благодаря.
- Тук АПВ изхвърля боклука си.
Всеки изтрит.
И Алиот се грижи... никой да не се върне.
Това е жива буря, която поглъща всичко.
Пращат цели разклонени реалности и те биват погълнати на мига.
В аквариум за акули сме, а той ни лови.
Няма алигаторски аквариум.
А и метафората е по-добра. Чувствителен е като нас.
И това нещо ли е Локи?
- Да.
Добре. Приемам го. Защо сте толкова много?
Локи оцеляват. Това е същността ни.
Как да избягаме?
- Няма как.
Всички сме били арестувани и изтрити, като теб.
И всички стояхме и крояхме безсмислени планове.
Може да ползваме времево устройство.
- Нещото, което може да ни спаси.
Има ги навсякъде, нали?
Да направим събитие?
- На АПВ не им пука какво става тук.
Може да има какво да се направи.
- Да оцелеем. Само това.
Край на приказките. Да тръгваме. Прави каквото искаш.
Почакайте.
Защо си с рогата, а даваш на дете да те командва?
Трябва да уважаваш момчето. Това е кралството му.
Какво беше събитието, Ваше Величество?
Убих Тор.
Защо искаш да се върнеш в АПВ?
Забравил си славната си цел?
Нещо такова.
Г-це Минути, искам достъп до засекретените досиета.
Супер. Кои?
Началото на времето и на АПВ.
- Веднага.
А края на времето?
- Там е само Празнотата.
Ами ако тя не е края и има нещо отвъд?
АПВ не ме забелязваха в апокалипсите, защото не можех да направя разклонение.
Ако това все още се пише, се образува нова времева линия.
Няма как да започне събитие там.
Ще си неоткриваем.
- Точно. Сигурно са там.
Как да преминем Празнотата?
Няма как.
Устройството няма какво да открие.
- Ще минем през нея.
Това е самоубийство.
- Значи не ми трябваш повече.
Момент. А кораба на Празнотата?
Да, прототипът.
- Ще изкарам досието.
Космически кораб, който може да издържи празнотата. Ще ни заведе там.
Да намерим Локи.
- И виновникът.
Да го убием.
- Заедно.
Г-це Минути, какво стана с досието?
- Още търся, мила.
Нищо?
- Много са скрити.
Може да нямам достъп.
- Мисля, че имаш, ако съществува.
ще колко?
- Само момент.
Влизайте!
Добре ли сте?
- Да, но ми взе устройството.
Силви, нали не мислиш да бягаш?
Знаем къде се криеш. Рано или късно ще те хванем.
Сигурно е изтощително.
За момент ме заблуди.
Или пък не си изцяло.
Дали съдия Ренслеър се чувства предадена от АПВ?
Защо не излезеш да си поговорим.
Кажи на всички да се разкарат и ще изясним нещата.
Устройва ме.
- Какво стана с търсенето на виновника?
Излез с вдигнати ръце и ще те вкарам във времеви кръг.
Няма да е нещо лошо. Ще изживееш живота си с хубави спомени.
Имаш ли такива?
Само един.
Тя се самоизтри.
- Добре. Значи и тя е мъртва.
След като победих Капитан Америка и Железния човек,
си взех наградата. Шестте камъка на Безкрайността.
Така алигаторите казват, че лъжеш.
Поне събитието ми не е да изям грешната котка.
Разкажи им историята си, Локи.
- Аз?
Никой не иска да я чуе.
- Аз бих искал.
Чудя се, защото...
Отредено ни е да умрем, нали?
Танос ни убива след Рагнарок.
- Танос?
В моята времева линия всичко си течеше нормално,
докато Танос не нападна кораба ни.
- Не си опитал да го пронижеш?
Не. Не се обиждайте, приятели,
но остриетата са ненужни, предвид магията на един Локи.
Прикриват магическите ни умения.
Но изглеждат страхотно.
- Да.
Особено ако са на земята, точно преди да ти счупят врата.
Направих толкова добра проекция на себе си, че дори Танос не разбра.
След това се скрих в отломките.
След инсценираната си смърт, се покрих.
От Тор и от всички останали. Замислих се какво ми е отредено
и се усетих, че където и да отида, ме следваше само болката.
Затова се измъкнах,
кацнах на една отдалечена планета и останах там сам.
За много дълго време.
Как те намериха от АПВ?
- Стана ми самотно.
Честно казано брат ми ми липсваше
и се зачудих дали съм липсвал на някого.
Но в момента на напускането на планетата, АПВ дойдоха.
Защото, приятели, ние имаме една роля.
Богът на Изгнаниците.
Нищо повече.
Богът на Изгнаниците.
Отивам.
- Къде?
Надалеч оттук, за да открия АПВ. Добри сме в бягствата.
Това ми дава шанс.
Ще бъдеш убит.
- Така да бъде.
Това ми беше съдбата.
- Ти си различен.
Защо?
- Всъщност не съм.
Аз съм като вас.
Срещали ли сте наша женска версия?
Звучи ужасна.
- Такава е.
Това е страхотното у нея. Различна е.
Не се опитва да превземе АПВ, а да ги разруши. И има нужда от мен.
Казахте, че Алиот ни държи тук.
Казахте, че е живо и че е акула.
Всяко живо същество умира. Затова ще убия акулата.
Ще убия Алиот и ще ми трябва помощта ви.
Забавно беше.
Чудовища.
- О, да.
Здравей. Кой от нас си ти?
Това е кошмар.
Ти.
Затвори вратата, че имаме проблем.
Трябва да внимаваш като се качваш в кола на непознат.
Внимавай!
- Виждам го.
Дали? Защото караш срещу него.
- Определено си Локи. Дръж се.
Копеле! Докара вълците на прага ни.
- Предпочитаме змии.
Ял съм ги и двете. Умират еднакво.
- Съжалявам, господарю.
Предавам те и ставам крал.
Относно това...
- Шегуваш ли се?
Какво очакваше?
- Това не беше сделката.
Казах ти къде се намираме, за сметка на подслон и храна.
След това ми даваш армията си, за да взема трона.
Не обичам да се пазаря.
Какво ще кажеш за това? Моята армия и моя трон?
Относно това.
Ах, вие, скапаняци такива.
Имахме сделка!
- Господи.
Защо, по дяволите, има алигатор?
- Той е Локи!
Славна цел!
Хайде.
На ти, Локи!
По дяволите! Животни!
Лъжем и мамим, режем гърлата на хората и за какво?
Сила. Славна сила. Славна цел!
Няма да се променим.
Всяка една наша версия е повредена. Завинаги.
И когато някой от нас опита нещо различно, ни пращат тук да умрем.
Трябва да се измъкна оттук. Нищо няма да се промени докато не спрем АПВ.
Вярваш ли й?
- Само на нея.
Вярвам, че само тя ще ни помогне да надвием АПВ.
Това ми стига.
Добре. Ще ти помогнем.
Атаката на Алиот е обречена на смърт.
Ще те отведем дотам, но толкова.
Винаги съм вярвал, че ние сме добрите.
Унищожавайки реалности, създавайки сираци. Страшни герои.
Когато мислиш, че целта оправдава средствата, не ти остава много.
И ти си унищожила много неща.
Направих каквото се налага.
- Аз също.
Преследваше ме като псе.
Съжалявам за това.
Когато се самоизтрих, мислих, че ще открия Локи.
Тази буря или това нещо, сигурно го е хванало.
Вярваш ли в това?
- Няма значение.
Единствено е важно да се измъкнем оттук и да открием виновниците.
Добре. Как ще го направим?
- Като обърнем.
Какво? Да се върнем към гневния облак?
Мисля, че там се крие отговорът. Връщаме се.
Трябва да призная, че е странно да вървим към гигантското чудовище.
Имаш ли план?
- Да вляза в него,
да открия сърцето или мозъка и след това... да го убия.
Това не значи, че е лош.
Не означава и че е добър.
Виждаш ли? Той е навит.
- Моли се. Мисли, че ще умрем.
Всички по оръжията!
Алиот е като всяко животно. Първо напада големите.
И докато е зает, може да се промъкнем...
Огън!
Добре.
Може да...
Помислим малко повече?
Кола.
Какво?
- На хоризонта.
Това лошо ли е?
- Или са канибали мародери
или пирати канибали.
- Супер.
Взеха да намаляват.
Какво правят?
- Бъдете внимателни.
Силви.
Не разбирам. Страхлив ли е или смел?
Не знам.
- Хайде.
Ти си жив.
- Какво стана? Добре ли си?
Мобиус!
Как...
- Намерих подкрепление.
Не, те са ми приятели.
Те са... Как най-добре да се изразя.
Ние като дете, като бъдещето
и ние като алигатор.
По-добре не питай.
- Пълно е с Локита тук.
И вие ли преследвате облачното чудовище?
Не сме решили как да го убием.
Я пак? Да го убием?
- Да, ще убием Алиот.
Това е планът ти?
Да.
- И вие се навихте?
Не бяхме сигурни.
- А какъв е твоят тогава?
Човека, когото преследваме, е отвъд Празнотата.
И ако е така, тогава това е просто куче пазач.
Как ще минем покрай кучето?
- Ще го омагьосам.
Лудост е.
- Като това да го накълцаш до смърт?
Повече време от теб съм тук...
- Ще го омагьосам.
Доста е уверена.
Оставете ни.
Защо съм затворена тук?
Ти освободи Променливата.
Беше нелоялна към АПВ.
- Нелоялна?
Мислеше, че ще ти се размине?
- Нелоялна към кого?
Беше при Пазителите. Те не са истински.
И какво променя това?
- Всичко!
Хората трябва да знаят истината.
- АПВ има нужда от стабилност.
И докато не разберем какво става, това ще получим.
Затова ще ми кажеш всичко.
Какво искаш от мен?
Имаше връзка с Променливата. Искам да знам какво е желанието й.
Да отмъщава.
Да убие Пазителите. Но ако не помниш, те се оказа фалшиви.
Затова ще търси създателя им.
Не става въпрос за опазването на АПВ, нали?
Искаш да разбереш кой е виновникът.
Няма да ги откриеш. Не и преди нея.
Защо?
Ти просто го искаш.
Тя има нужда от това.
Здравейте.
Искам досиетата за създаването на АПВ. Всичко от началото.
Доста голяма поръчка.
- Създателя на това място е в опасност.
Трябва да ги открия.
- Веднага, г-жо.
Наистина ли не го помниш?
- АПВ са арестували много Локита,
но не си спомням алигатор. Кой е сигурен, че е Променлива?
Зелен е все пак.
- Може и да лъже.
Дългосрочна измама. Това повече приляга на Локи.
Винаги има игра в играта при вас. Уважавам това.
Мобиус, дори да се върнеш в АПВ,
в какво ще се забъркаш?
Не знам.
Иска ми се хората да узнаят истината.
И така ще се откажеш от това, на което си посветил живота си?
Никога не е късно за промяна.
Надявам се знаят какво правят.
Мобиус не е толкова лош.
Или добър.
Май затова се разбираме.
Грижа го е за теб.
Студено е.
Мога да направя едно и за теб.
Направи ми нови дрехи. Нямаш представа колко са неудобни.
Теорията на Мобиус за...
Да. За нашето събитие.
Глупости, нали?
- Абсолютно. Разбира се.
Не казвам, че беше лош момент.
- Чудесен беше. Да.
Звучи като поредната лъжа на АПВ.
- Сто процента. Определено.
Не знам как се прави.
- Аз дори не знам какво правим.
Нямам приятели.
Нямам...
Никого.
Ами...
Има по-важни неща, нали?
- Като да свалим АПВ.
И да спасим вселената.
- Не прекалявай, но, да.
Не е много уютно.
Добре.
- Покривка ли е?
Не, одеяло е.
Благодаря ти.
Удоволствието е мое.
Как да съм сигурна, че накрая няма да ме предадеш?
Чуй ме, Силви...
Предадох всички, които ме обичаха.
Баща ми, брат ми...
Всички у дома.
Знам какво сторих.
И защо го направих.
Но това не съм аз вече.
Разбра ли?
Няма да те предам.
Сигурен ли си?
Защото ако успеем да премахнем АПВ,
може да има времева линия, в която да властваш.
И най-накрая ще съм щастлив.
Ами ти?
Какво ще правиш, когато всичко свърши?
Не знам.
Аз също.
Може...
Може да разберем...
Заедно.
Може.
Какво следва?
- АПВ трябва да бъдат унищожени.
Не знаем кой е създателят им, но това нещо знае.
Когато ме удари по-рано, се свързах с него.
Беше замалко, но видях нещо.
Ако се приближа достатъчно, мога да го омагьосам.
И ще разберем виновника.
Оставам.
Локи, не знам дали ще се получи.
- Където си ти, съм и аз.
Случва се. Разклонението ще се появи.
Ще предам поздрави на Ренслеър.
- Направи го.
Искате ли изход оттук?
- Какво? Не. Оставаме.
Това е домът ни.
- Сигурни ли сте? Ами Алиот?
Оцеляхме дотук. Знаем какво правим.
- Локи, ще имаш нужда от това.
Вземи го.
Късмет. Дано успееш в търсенето си.
Все пак се измъкна накрая.
- Винаги го правя.
Какво ще правиш с АПВ?
Ще ги изгоря до основи.
Благодаря за искрата.
Доскоро, Локи.
Благодаря ти, приятелю.
Теб харесвам най-много.
Когато се появи разклонение, Алиот ще се насочи към него.
Тогава ще го омагьосам.
Ако нямаме време за разклонение?
Трябва да го разсеем.
Ела и ме хвани!
Не! Насам! Ела да ме хванеш!
Не!
Как го прави?
По-силни сме, отколкото смятаме.
Хайде!
Какво правиш?
- Ще го омагьосаме.
Не знам как.
- Напротив.
Защото сме еднакви!
Славна цел!
Отвори си очите.
Превод: Боян Николов а.к.а Technoboy @ 2021