Loki - Season 1 (2021) (Loki.S01E04.The.Nexus.Event.2160p.BluRay.TrueHD.Atmos.7.1.DV.HDR10.x265-MainFrame.srt) Свали субтитрите
- Да.
И си създаден от Пазителите?
- Точно.
Не само ти работиш за мен.
- Но може би съм любимият ти?
Омагьосването е хубав трик.
- Създавам фантазия от спомените им.
Младият войник от АПВ. Била е обикновен землянин.
От всички апокалипси, този е най-лошият! Никой не се измъква оттук!
Колко време имаме?
- 12 часа. Нещата ще стават по-зле.
За краят на света.
Дракона се спуска над двореца,
Валкириите прелитат отгоре, побеждават го и спасяват Асгард.
Ето я Променливата.
От името на Пазителите
ви арестувам за престъпления срещу Свещената времева линия.
Рестартирайте.
- Почакайте!
Не!
Помогнете му!
Следващ случай!
Следващ случай!
- Тук е!
Л О К И
Превод: Боян Николов а.к.а Technoboy @ 2021
Какво стана? Добре ли си?
- Не, Мобиус. Не съм.
Предвид обстоятелствата, не е приятно да си при Пазителите.
А те не са добри.
- Не могат да те винят.
Напротив, могат.
Променливата беше тук.
Ако ги беше нападнала?
- Но не успя.
И тя се измъкна. Заедно с твоята Променлива.
Знаеш ли колко е трудно да поддържаме времевата линия?
Само Пазителите ни спасяват от пълен крах.
Радвам се, че са на наша страна. но ако искат да намеря Локи и нея,
ще ми трябва С-20.
- Това е невъзможно.
Когато я намерихме, повтаряше "Всичко е реално."
Искам да разбера какво означава
и какво е видяла докато е била с Променливата.
Знам, че има протоколи и прочее...
- Мъртва е, Мобиус!
Как?
Променливата я е омагьосала и е разбъркала мозъка е.
Не разбирам. Изглеждаше наред.
Отначало, да. Но като се върна тук едва говореше.
След това всичко се влоши.
Не знаех.
- Никой не знае.
Няма да всяваме паника.
Можеш ли да си мълчиш?
- Разбира се.
Съжалявам.
Във всеки миг докато те са навън, всички сме в опасност.
Намери ги!
Съжалявам.
Помня Асгард.
Не много, но го помня.
Домът ми, близките ми, живота ми.
Вселената иска да се освободи, затова създава хаос.
И се родих аз - Богинята на Пакостите.
И когато отклонението от Свещената времева линия стана голямо,
се появиха АПВ, изтриха реалността ми и ме отведоха.
Бях още дете.
Избягах.
Откраднах времево устройство и побягнах надалеч.
Когато и където отивах, създавах събития.
Всички виждаха това.
Защото не трябва да съществувам.
Докато не открих къде да се крия.
И тук пораснах.
Накрая на хиляди светове.
Сега...
И тук ще загина.
Няма нищо, сър.
Дори с увеличения праг на събития?
Трябва да разбираме, когато някой настъпи и листо.
Където и да са, надали са живи.
Не ги подценявай. Нещо от Рокскарт?
Няма ги. Скачат през времето и планират следващия си ход.
Как е С-20?
Не знам.
Трябва да ги открием.
Ще го направим.
Не остава много.
Мислиш ли, че защото сме Локи,
ни е писано да загубим?
Не.
Може да губим.
Понякога болезнено.
Не, не умираме. Оцеляваме.
Ти си успяла. Била си дете, когато са те отвлекли,
но почти събори организацията, която следи реда във времето.
Направи го сама. За нула време! Невероятна си.
Намерихме нещо.
- Времева клонка.
Това не става заради някое листо.
Виждала ли си такова отклонение?
- Не.
Е?
- Какво?
Сигурно искаш да кажеш нещо.
- Няма какво да говорим.
Хайде.
- Трябва ни еднаква охрана.
Това е обидно!
- Не можеш да се сдържиш.
Предаде ме!
- Ти също!
Порасни!
- И ти!
Осъзнах, че не си Бога на Пакостите.
- Започва се.
Страхотните и невероятни обиди от страхотния и невероятен човек.
Какъв съм? Бог на Самосаботажа? Бог на забиването на нож в гърба?
Просто задник и кофти приятел.
Да. Помисли си малко за това. Готов е.
Какво е това?
- Ще видиш.
Мобиус!
- Пуснете го!
Да видим какъв трик ще изпробва.
От АПВ те лъжат!
Вкарайте го!
Не.
Какво?
Сериозно?
Ти.
Сиф.
- Ти жалък, дребен червей.
Ти си виновен!
- Какво?
Заслужаваш да си сам и винаги ще бъдеш!
Добре. Лош спомен от затвора? Умно.
Страхотно наказание.
Спомням си какво направих след това. Взех си гореща вана,
чаша вино и повече не мислих за това,
защото беше забавно.
Ти.
Жалък, дребен червей. Ти си виновен!
Почакай.
Заслужаваш да си сам и винаги ще бъдеш!
Времеви кръг. Супер.
Ти. Жалък, дребен червей. Ти си виновен!
Сиф, почакай.
Заслужаваш да си сам..
И винаги ще бъда. Разбрах. Създадена си от спомени
от организация контролираща времето.
Трябва да ми се довериш и да ми помогнеш да избягам.
Добре.
Жалък си.
Не трябва ли да разпитваш Локи?
- Във времевата килия е.
И през това време искам да разпитам другата Променлива.
Грижи се за твоя си Локи и разбери какво предизвика отклонението.
Мога да разбера по-бързо ако говоря с двамата.
Нали всеки си има роля...
- Няма начин. Тя е много опасна.
Много? Стига, Равона. Това умея.
- Аз също.
Никой няма да говори с нея.
Не мисля, че Локи организира нещата.
- Добре.
Значи ще можеш да го пречупиш.
Работи с Локи и разбери причината за отклонението.
Пазителите гледат, Мобиус.
Все това правят. "Работи с Локи".
Това ще е девизът ми.
Добре ли сте?
Вътре ли е?
- Да.
Борбени са, нали?
Не трябва ли да разпитваш любимеца си?
Раздвижвам се. Хващали сме Крии, Титани, вампири.
Защо двама сираци са толкова проблемни?
- Идеята да доведем друг е твоя.
Бих споделил заслугите.
- Мобиус?
Локи каза ли ти нещо?
- Да. Че АПВ ме лъжат.
Защо?
Върша си работата.
Ти.
Жалък, дребен...
Сиф.
- Червей.
Моля те. Стига толкова. Умолявам те.
Аз съм ужасен човек. Разбирам. Такъв съм.
Отрязах ти косата, защото мислих, че ще е забавно.
Но не е.
Жадувам за внимание...
Защото съм...
Нарцисист.
И предполагам е така...
Защото съм уплашен от самотата.
Сам си и винаги ще бъдеш.
Добре, Локи.
Готов ли си за разпит?
Страхотна технология.
Заплашителни тактики за разпит.
Май аз и ти сме в собствен кръг.
- Много неща се случиха оттогава.
Така е.
- Каза, че АПВ ме лъжат. Разкажи.
Или е инстинкта на хлебарка за самосъхранение?
Пусни ме, спри да ме биеш и ще ти кажа.
Хлебарка. Ясно. Откога работиш за Променливата?
За нея? Моля ти се.
А тогава какво? Партньори ли сте?
- В никакъв случай.
Тя е трудна и дразнеща
и постоянно иска да ме удря.
Не. Не сме партньори.
- Явно не си добър в това.
Освен ако не е в твоя изгода и накрая ги предаваш.
Беше за постигане на целта, Мобиус. Добре дошъл в истинския свят.
Ужасни сме, за да оцелеем.
- Принцът ще ми казва какъв е света?
Кажи ми причината за отклонението на Ламентис?
Чуй ме. Няма да ти кажа,
за да можеш след това да ме изтриеш.
Значи е задънена улица.
- Край тогава.
Ще ми липсват тези разговори.
- На мен също.
Ти играеш на шашки, а аз играя шах.
Прати поздрави на лейди Сиф.
Какво? Не.
Моля те, недей. Почакай.
Да?
Разбира се, че аз дърпах конците.
Преди много време дойде при мен на Асгард.
Заведе ме при един апокалипсис
и там разработихме плана си заедно.
И той е?
- Добре измислен, благодаря.
А Променливата?
- Не е от значение. Пешка е.
Нещо огромно ще се случи. И тогава ще се отърва от нея.
Спестихме ти усилията. Вече я изтрихме.
Ако реша да те освободя...
- Момент.
Какво каза?
- Ако реша да те освободя?
Променливата я няма?
- Не и преди да убие двама пазачи.
Беше във времевата килия и избяга. Ловец Б-15 се намеси и я изтри.
Може да й пратиш благодарности,
защото вече си върховния Локи.
Бих заложил на нея, но какво да се прави.
Прав й път.
Защо се смееш?
Погледни си очите. Харесваш я.
Какво?
- А тя харесва ли те?
Нищо чудно, че не знаеш причината за събитието на Ламентис.
Паднали сте си един по друг.
- Кажи ми истината.
Две Променливи от един вид,
формиращи извратена романтична връзка.
Пълен хаос. Може разруши реалността. Не е за вярване.
Невероятен сеизмичен нарцисист.
Да харесаш себе си.
- Казва се Силви.
Силви.
Супер. Как точно се пише името й?
Жива ли е?
Засега.
Внедряването в АПВ беше ли част от големия план?
Интересите ни съвпаднаха.
- Да свалите Пазителите?
Има нужда от това.
Сигурно.
- Мобиус, чуй ме.
Ако това, което Силви ми каза, е вярно, засяга всички ни.
Вече ми каза около 50 лъжи за 10 минути.
Не те лъжа.
- Трябва да вярвам на гаджето ти.
Не ми е гадже.
- Наричай я както искаш.
Твоя женска версия, по която си падаш.
- Всички сте Променливи!
Всички, които работят в АПВ! Не са ви създали Пазителите,
а са ви отвлекли от времената ви и са изтрили спомените ви.
Тя може да ги вижда чрез омагьосването.
Преди всичко това си имал минало. Семейство. Живот.
Добър опит.
Беше добро. Страхотна двойка сте.
Невероятно. Където и да отидете настава смърт, разруха.
Буквално края на света.
Ще трябва да приключвам случая, защото не си ми нужен вече.
Или както казваш "интересите ни не съвпадат."
От всички лъжци тук, а те не са малко, ти си най-големият.
Защото излъгах за гаджето ти?
Това го уважавам. Лъжите, които казваш на себе си.
Отвори вратата.
Здравей... Не знам.
Името ти е номер. Не го разчитам оттук.
Ела с мен.
Мобиус?
- А, да.
Добре ли си?
- Да.
Случаят приключен.
Наздраве.
Наздраве.
- Оставяме всичко зад гърба си.
Амин.
Ако можеш да отидеш някъде, къде ще е?
Мога да отида.
- Знаеш какво имам предвид.
Защо не ми даде да разпитам Силви?
Кой?
- Локи така я нарича.
Защо не ми даде възможност?
Не можем да рискуваме да избяга.
- Нямаше да го направи.
Другата Променлива го направи, нали?
Всеки един момент във времето?
Тук ми е приятно. Да си върша работата.
- Добре.
Пазителите ми пратиха вест.
Искат лично да наблюдават изтриването на Променливата.
И искат да си там.
Време беше. Супер.
Кога забеляза какво се случва със С-20?
Мобиус, какво ти става?
Успяхме. Пазителите са щастливи. Постигнахме целта.
Ясно. Но просто ми изглеждаше наред,
когато я видях. Беше стресната само.
- Бързо се влоши.
Добре.
- Да.
С-20? Променливата?
Какво целиш с тези въпроси?
- Не знам.
Нещо ми изглежда странно.
Искаш ли истината?
Опитвам да те предпазя.
Обичайно би разпитвал такъв човек.
Но тази Променлива ме плаши и не искам нещо да ти се случи.
С-20 си загуби ума. Накрая не можеш да сформира думи.
Нямаше да си простя ако се беше случило на теб или на друг.
Това ли искаше да чуеш?
Да, стига да е истината.
- Много време прекарваш с Локи.
Да. Много време прекарвам с тях.
Работата ни е важна.
- Знам.
Когато се борим за съдбата на времето, се борим също така и за нас.
Приятели срещу времето, съюзници до края.
Виждали сме цялото творение.
Приятелство като нашето е рядкост.
И си заслужава да се борим за него.
Както и за Свещената линия.
Беше добра реч.
- Благодаря.
Знаех, че съм ти любимият. Трудно ли беше да го признаеш.
Какво ще правиш с този трофей?
Къде ще го сложиш?
- Прав си.
Да видим.
Как изглежда?
Перфектно. Мястото ти свършва.
Добре. Ще се видим по-късно.
- Само едно питие?
Имах две, нали?
- Мобиус!
Това беше сериозен случай. Добре ли си?
Изтощен съм от разправата с Локи.
Разбирам.
Да приключваме.
За цялото време.
- Завинаги.
Ще се видим там. Благодаря за питието.
Искаш справедлив бой. Уважавам това.
Когато беше в ума ми, видях нещо.
Какво ми направи?
Показах ти живота преди АПВ.
- Това е номер.
Не е.
- Създадена съм от Пазителите.
Не. Не мога да създавам спомени. Ползвам тези, които вече ги има.
Пазителите са ви отнели животите. На всички ви.
Вие сте Променливи.
Едни и същи сме.
Покажи ми.
Била съм щастлива.
Сега какво?
Не ме чувате. Бях там.
Всичко беше истинско. Била съм на това място.
Не беше АПВ. Беше спомен.
Живяла съм там, ходила съм в бара и съм имала приятели.
Имала съм живот във времевата линия.
Успокой се.
- Как? Аз съм Променлива.
Както и вие. Всеки един от нас.
- Приключваме.
Чух го веднъж, както и хиляда пъти.
"Ти. Жалък, дребен червей. Ти си виновен!"
Нали?
Какво правиш?
- Губя време.
Грижа ли те е за нея?
- Не мисля, че това е думата.
Нали говорихме...
- Млъквай!
Заслужаваш ли да си сам? Локи!
- Нали каза да мълча.
Заслужаваш ли да си сам?
Не знам.
- Разбери по-бързо,
защото отклонението, което създадохте
има способността да разруши това място.
Ние ще разберем...
- "Ние"?
Кълнеш ли се, че не е имплантирала спомените в С-20?
Да. Вярвам й.
И трябва да се доверя на двама Локи?
Да се довериш на приятел?
Беше прав за АПВ.
Още от началото.
И ако искаш да я спасиш, ще ми се довериш.
Ще можеш ли?
Да.
- Добре.
Можеш да бъдеш който и каквото си искаш.
Дори някой добър.
Ако някой друг ти е казвал нещо различно.
Май нещо мое е у теб.
Да, чак тук долу осъзнах, че съм взел твоя.
Какво става?
Какъв е проблемът, Равона?
Знаеш ли къде бих отишъл?
Там откъдето съм.
И когато съм имал живот преди АПВ.
Може да съм имал джет ски. Това искам да правя.
Да се возя на джета.
- Изтрийте го.
Изчакайте ме до асансьора.
Кой е бил с нея?
- Съжалявам, Б-15 настояваше.
Пуснете издирване на ловец Б-15. И тя е компрометирана от Променливата.
Добре ли си?
Аз ще се погрижа.
Помниш ли ме?
Да.
Какво искаш да ми кажеш, Променлива?
Какво ми беше събитието? Защо ме доведохте?
Има ли значение?
Беше достатъчно да отнемете живота ми.
Сигурно е било важно. Какво беше?
Не помня.
Милостиви Пазители, както обещах - Променливите.
След цялата борба,
най-сетне се явявате пред нас.
Какво ще кажете в своя защита,
преди да срещнете края си, Променливи?
Само за това ли ни докарахте? Да ни убиете?
Вече загубих броя на убийствата ми.
Постарайте се!
Ти и куражът ти не са заплаха за нас, Променлива.
Не мисля, че го вярвате. Аз...
Мисля, че сте уплашени.
Не, Променлива. Ти си просто едно космическо разочарование.
Изтрийте ги.
- Не съм приключила с вас.
За цялото време. Завинаги.
Защитете Пазителите!
Малко помощ?
Дръж.
Хайде.
Този път ще приключа нещата.
И ти си дете на Пазителите, Силви.
Може да поговорим.
- Така ли?
Почакай.
Недей.
Фалшив е.
Безмозъчни роботи.
Няма край.
Тогава кой е създал АПВ?
Мислех, че беше това.
Силви.
Без повече разговори.
Не. Трябва да ти кажа нещо.
Ще намерим начин.
- Откъде знаеш?
Защото...
Когато бяхме на Ламентис...
Това е ново за мен...
Кое?
Какво има?
Направи го.
- Не.
Ще ми кажеш всичко.
ИМА СЦЕНИ СЛЕД НАДПИСИТЕ
Това Ада ли е?
Мъртъв ли съм?
- Още не.
Но ще бъдеш, ако не дойдеш с нас.
Превод: Боян Николов а.к.а Technoboy @ 2021