Loki - Season 1 (2021) (Loki.S01E03.Lamentis.2160p.BluRay.TrueHD.Atmos.7.1.DV.HDR10.x265-MainFrame.srt) Свали субтитрите
Избягала Променлива избива хората ни
Която и да е тя, не можем да я открием.
Агенцията за промени във времето и боговете на Асгард са еднакви.
Опиянени от власт, заслепени за истината.
Пазителите следят отблизо този случай.
- Крие се в апокалипсиси.
Значи ти си глупакът, който АПВ прати да ме намериш?
Аз, предполагам?
Ще сваля Пазителите на Времето.
- Нямам намерение да управлявам АПВ.
Аз ги издадох. Местоположението на Пазителите.
Какво искаш?
Не! Локи! Не!
Чакай! Локи!
Може да хапнем пълнени картофи или пилешки пръчици...
Или да ядем другаде.
- Защо мразиш мястото?
Просто ме е страх. Знаеш ли колко пъти е затваряно от здравния отдел?
Напитките изглеждат добре.
Господи!
Замръзнах!
- Знаеш ли какво означава това?
Хайде пак.
- Когато отпиеш нещо студено...
Асоциираш го със студ. Ясно.
- Сериозна съм.
Разпространява се по върха на устните и замразява синапсите на мозъка.
И така спомените ти замръзват на момента.
Не е вярно.
- Напротив!
Пробвай. За каквото си мислиш ще замръзне на мига.
Ще ти задам въпрос и ще отговориш, когато синапсите ти се разтопят.
Приемам.
Питай.
- Колко човека охраняват Пазителите?
Моля?
Откога сме най-добри приятелки?
Много време.
- Можеш да ми кажеш всичко.
Разбира се.
- Кажи ми колко човека ги пазят?
Има...
Това място...
Спомням си. Познато ми е.
Но не познавам теб.
- Няма проблем. Изморена си.
Може би е от това.
Как да намеря асансьорите?
Златни са.
Л О К И
Превод: Боян Николов а.к.а Technoboy @ 2021
Всички в оръжейната. Пазете времевата линия.
Всички в оръжейната. Пазете времевата линия.
Не знам, сър.
Всички в оръжейната. Пазете времевата линия.
Спри!
Имам въпроси.
- Нямаш ли какво да правиш?
Грубо.
Наистина ли си Локи?
Стоиш ми на пътя.
- И ти на моя.
Мислех, че можем да работим заедно.
Но сега виждам, че ти липсва визия.
Или ще дойдеш доброволно...
Или не. Така или иначе отиваш при Пазителите.
Млъквай!
Приближете се и ще го убия.
- Давай.
Махни се.
Сбогом, Променлива.
Нямате батерия.
Не работи.
Върни ми го. Не знаеш как да го заредиш.
Напротив. Не си единствения технически грамотен Локи.
Не ме наричай така.
Технически грамотен?
- Локи.
Значи си фокусник?
- Със следващия ми трик ще изчезнеш.
Това ли е способността ти?
- Къде ни изпрати?
Л А М Е Н Т И С - 1
Идиот! Това е Ламентис 1!
- Не знам какво значи това!
Луната е на път да се разруши от планетата.
От всички апокалипсиси, този е най-лошият!
Никой не се измъква оттук! Пази се!
Съжалявам. Нямах време да прочета брошурата.
Мислех, че искаш да ме убиеш.
- Не знам къде скри устройството,
но ако то се взриви, умираме и ние. Там!
Значи сме отбор?
- Не!
Залегни!
Не ми трябваше помощта ти.
- Странна си!
Какво правиш?
- А ти?
Опитваш да ме омагьосаш ли?
Няма да стане.
- Защото си фокусник?
Защото ума ми е силен.
- Добре.
Пак ли ще го правим? Тук?
Какво предлагаш тогава?
- Знам ли. Примирие?
Никой няма да се измъкне оттук, докато не заредим устройството.
Къде го скри?
- В сърцето си.
Ще го изтръгна тогава.
- Браво. Много смешно.
Да, в мен е, но няма да стигна далеко ако опитваш да ме убиеш.
Имаш нужда от мен, за да се зареди. Затова ме спаси навън.
Може би. Да. За това също.
Или може да се избием тук. Как мислиш?
- Нямам против.
Планът, който осуети беше с години плануван.
Години!
- Разбрах.
Включа ли устройството,
се връщам в АПВ да довърша започнатото.
- Добре.
Тогава ще те убия.
- Или аз теб.
Къде отиваш?
- Все някъде има захранване.
Трябва ни достатъчно да минем през времето и пространството.
Господи!
- Да.
Какъв е планът?
- Има град наблизо. Ще млъкнеш ли?
Това, че работим заедно, не означава, че трябва да те слушам.
Забави темпото, Променлива.
Коя част от сигурна смърт не разбра? И не ме наричай "Променлива".
Няма да нарека бегло мое копие "Локи".
Добре, защото вече не се казвам така. Вече съм Силви.
Сменила си името. Супер.
- Нарича се псевдоним.
Не е в стила на Локи.
- И какво те прави Локи?
Независимост, авторитет, стил.
Отишъл си да работиш за скучната времева полиция?
Напротив. Консултант съм.
Не знаеш какво искаш.
- Ами ти?
Идеята ти е била да сринеш мястото,
да създадеш мощен вакуум и да си тръгнеш?
Не бих го направил.
- Аз не съм като теб.
Ще тръгваме ли?
Май всички са излетели.
- Било е напразно.
Колко време имаме?
- 12 часа. Нещата ще стават по-зле.
Метеори, гравитационни земетресения.
и колапса на обществото преди апокалипсиса.
Това ще зареди ли устройството?
- Може би.
Ще проверя накрайника, за да разберем ще стане ли.
Ясно.
- Дай ми го.
Няма да ти го дам. Постарай се повече.
Тогава не ми давай "технически грамотните" си идеи.
Устройството се нуждае от много мощност, а не от лунна светлина.
Грубата сила не е заместител на дипломацията и хитростта.
Добре.
Не е за вярване, че си стигнала дотук.
Извинявам се за това.
- Недей. Насладих се.
Аз... също. Мога да ви уверя,
че въпреки животинското държание на колежката ми,
не ви мислим злото. Ние сме пътешественици.
Че как иначе.
Здравей, скъпа.
Патрис?
Мина много време.
Все още си красива като...
Патрис не ми е казвал нещо подобно за 30 години.
Вие сте самите дяволи.
Това дипломация ли беше или...
- Недей.
Какво искате от мен, дяволи?
Да ви попитаме нещо. Къде са всички останали?
В кивотът.
Евакуационният транспорт.
Такова нещо би имало достатъчно мощност.
Как да стигнем дотам?
ЖП гарата е в края на града. Но няма да получите билет.
Да тръгваме!
Тишина!
Назад!
Какво става?
Кивотът тръгва вечерта, а вече чакаме с часове.
Часове наред.
Изглежда забавно.
- Хайде.
Няма да се бием с тях.
- Кой е споменал нещо такова?
Плановете ти са такива.
- Не и този.
Ще омагьосам пазач, той ще ни вкара през хората
и ако някой създава главоболия...
- Ще го накараш да стреля?
Ще убием всички и ще откраднем влака?
- Дали ще има бой зависи от тях.
Ще го направим по моя начин.
Как изглеждам?
- Като някой с лош план.
Страхотен е.
Само ме следвай.
Искаме да влезем!
- Защо не ни пускате?
Към Шуро? Насам, сър.
Пуснете ни! Жените и децата...
Дават билети само на богатите!
Ами ние?
Билети?
Водя я в Шуро.
- Добре. А билетите?
Заповедите бяха да я кача на влака.
Сър, тези...
Всичко наред ли е?
- Да, няма проблем.
Сетих се, че от щаба се обадиха да ги качим на влака.
Добре.
Хайде.
Добър вечер, пътници.
Не стоя отзад във влак.
- Никога не стоя с гръб към вратата.
Има врати от двете страни.
- Просто седни.
Това дори не беше план.
Така ли?
- Те имат много стъпки.
Да се облечеш като пазач и да се качиш е едно.
Изморена ли си? Може да си починеш.
Не мога да спя на такова място.
- Във влак?
Не, около недоверчиви хора.
Имаш предвид мен?
- Но ти може да подремнеш.
Добър опит.
- Няма да търся устройството,
щом си научен на магия.
- Беше майка ми.
Каква беше тя?
Беше...
Кралица на Асгард.
Беше добра. Невероятна.
И е била твоя майка?
- Всъщност не. Осиновен съм.
Това да не беше спойлер?
- Знам, че съм осиновена.
Какво? Казали са ти?
На теб не са ли?
- Не.
В крайна сметка ми казаха.
Момент. Разкажи ми за твоята майка.
Почти не я помня. Само моменти в сънищата ми.
Когато бях малък, правеше дребни фокуси за мен.
Като да превърне цвете в жаба или да изстреля фойерверки над водата.
Всичко изглеждаше невъзможно. Каза ми, че и аз ще мога да ги правя,
защото мога всичко.
Искаш ли да видиш?
Не е зле.
Беше човек, който вярваше в теб.
Звучи така.
Така беше.
Къде се научи...
На това нещо?
- Самоука съм.
Сама?
- Да.
Значи... влизаш в умовете им и им показваш илюзия?
Да ме омагьосаш и да ти дам устройството?
Не, благодаря.
- Тогава не питай.
Шампанско?
- Много ви благодаря.
Не, благодаря.
- Ще взема нейното.
Наздраве.
За краят на света.
Жалко, че старицата избра да умре.
Беше влюбена.
- Мразела го е.
Любовта е омраза.
Да взема да си го запиша. Как беше? "Любовта е...
"Любовта е омраза."
- Престани!
Като говорим за любов...
Има ли някой щастливец, който те чака след този поход?
Всъщност, да. Успях да задържа връзка от разстояние
с пощальон, докато бягах от един апокалипсис към друг.
Кой би ти устоял?
Хората са склонни, когато ги грози смърт.
Убеден съм.
Беше ми необходимо, за да продължа.
Ами ти? Все пак си принц.
Сигурно е имало много принцеси? Или може би друг принц?
По малко и от двете. Както е и при теб.
Но никога...
- Истинско.
Любовта е пакостлива.
Не.
Любовта е...
Нещо, което ще обсъдя, след като пийна още.
Осъзнаваш, че ще нападнем единствения шанс за този народ?
Да.
- Няма да е лесно. Трябва да отдъхнем.
Ти си почивай по твоя си начин, а аз по моя.
Къде ти е униформата?
За Силви!
- Да!
Още едно!
Пиян си.
- Не, просто съм пълен.
И то много, имай предвид.
Искам да опиташ това. Много добре се вписва с мармалада.
У кого е мармалада? Ще трябва да ми се довериш.
Трябваше да не се набиваме на очи.
- На никой не му пука. Края на света е.
Май става нещо.
- Да. Планетата ще ни удари.
Видях, че хората те гледаха странно.
- Моля?
Откъде е тази параноя?
Започна, когато ме гонеха фашистите, за които работиш.
Жалко, че се прецакаха нещата.
Сменям темата. Сетих се за отговор.
На кое?
- На въпроса ти.
Любовта е кама.
Оръжие, което може да се използва отдалеко или отблизо.
Може да видиш отражението си. Красиво е.
Докато не прокървиш.
Но когато се пресегнеш за него...
Не е истинско.
- Да.
Любовта е въображаема кама.
Няма логика, нали?
- Ужасна метафора.
По дяволите. Мислех, че ми се получи.
Това е той.
- Всичко ще бъде наред.
Сър, може ли да видя билетите ви?
Пак ли ти. Здравей.
Билети. Разбира се. Ето го и тях.
Невероятно е, нали? Нужно ли е? Има просто обяснение...
Какво?
Разкарайте се!
Ужасно хвърляне.
Ще спреш ли?
Чао.
Устройството.
Не беше идеално.
Дай ми устройството.
- Добре.
Доста се търкалях.
- Задник. Току-що ни уби.
Може да го поправим.
Несериозен човек си.
- Вярно. Аз съм бог.
Клоун си. Напи се във влака.
Обичам да си доставям удоволствие.
- Аз също. И то повече от теб.
Но никога за сметка на мисията.
- Мисията ли?
Славната цел? Не можеш да ги победиш.
Така.
Писъкът накара ли те да се чувстваш по-добре?
Да, определено.
Трябва да пробваш и ти.
Сега какво?
- Не знам. Ти счупи устройството.
И планетата ще ни удари.
Да, но...
- Какво?
Цялата луна е разрушена, нали?
- Да. И всички са мъртви.
Ние също?
- Да.
Ами кивотът?
Той не напуска, защото е разрушен.
Но ние не сме били там.
Да го откраднем и да се уверим, че ще напусне луната?
Добра идея е.
Добре.
Наистина?
Не мисля, че съм вървял толкова през живота си.
Много хубав е бил.
- Пропусна го.
Защо не ме омагьосаш и да вървиш за двама ни?
Или да заспя в подсъзнанието си и да ме събудиш като пристигнем?
Не действа така.
- А как?
Няма значение.
Имам чувството, че ти казах много за себе си.
Но не знам нищо за теб.
- Благодаря за предимството.
И ще го използваш да ме убиеш, когато се появят АПВ?
Притеснен ли си?
- Не знам мога ли да ти се доверя.
Добре. Искаш да знаеш как действа омагьосването.
Трябва ми физически контакт и след това влизам в ума им.
Как?
- Зависи от ума.
При повечето става много лесно.
При по-силните е трудно. Аз ги контролирам, но те усещат.
За да запазя връзката, създавам фантазия от спомените им.
И наричаш мен магьосник.
Младият войник от АПВ. Ума й беше объркан.
Всичко беше скрито.
Трябваше да извадя спомен от преди стотици години.
Преди да е служила за тях.
- Какво каза?
Преди да е била в АПВ?
- Била е обикновен землянин.
Обикновен?
- Обичала е маргарити.
Казаха ми, че всичките им работници са създадени от Пазителите.
Абсурдно. И те са променливи като нас.
- Не го знаят.
Всички пътници с билети...
Превозът ни.
- Десет минути до изстрелване.
Последно повикване.
Имаме ли си доверие?
- Да.
Добре. Защото нещата ще загрубеят.
Запазете спокойствие. Пълни сме.
Върнете се по домовете си.
Назад!
- Пуснете ни!
Пет минути до изстрелване.
Ще оставят хората да умрат.
Пет минути до изстрелване.
Трябва да се погрижим да излети.
- Как?
Да заобиколим.
- Добре.
Върнете се по домовете си.
Назад!
Стойте назад!
Добре ли си?
- Да.
Стойте на място!
Тръгвай.
Насам!
Всичко ще е наред!
Не, почакай!
Бягай!
Пази се!
- Хванах го!
Хайде!
Може да успеем!
Силви, хайде!
Превод: Боян Николов а.к.а Technoboy @ 2021