Kid Galahad (1962) Свали субтитрите
в американския филм
КИД ГАЛАХАД
Участват още ГИГ ЙЪНГ, ЛОЛА ОЛБРАЙТ
ДЖОАН БЛАКМАН ЧАРЛС БРОНСЪН
ДЕЙВИД ЛУИС, РОБЪРТ ЕМХАРТ, ЛИЪМ РЕДМЪНД и др.
Оператор БЪРНЕТ ГЪФИ
Музика ДЖЕФ АЛЕКЗАНДЪР
Сценарий УИЛЯМ ФЕЙ
Режисьор ФИЛ КАРЛСЪН
Даже голтак, имаш ли глас, значи си крал.
На целия свят.
Мерси, братле.
Добре дошли в Крийм Вали
"Келтските градини на Гроуган" Люлка на шампиони от 1917 г.
Я пробвай сега.
Къде пипна? – Кабелът на делкото беше откачен.
Дали търсят монтьори? – Тъкмо паркирам, братле.
Питай Прохоско. Отваря чак в 8 ч.
Какво ти е? – Нищо. Всяка сутрин грея от щастие.
Къде е Уили? – Пазарува в селото.
В 7,30 ч. сутринта?! – Прави мили очи на Спърлинг.
С напредването на деня старецът грохва и започва да се заяжда.
Попитах те какво ти е, Лу. – 10-ина тигъра чакат да ги тренирам.
Няма нищо по-лошо от любопитна жена рано сутрин.
Прощавайте. Звънецът не проработи.
Това е целта, войниче. Предпазва от неканени гости.
Хубаво местенце си имате, уютно.
За къде говорите? – За тук.
И аз така си помислих.
Търся г-н Гроуган. – Да, обаче...
В момента го няма. – Жалко.
Боксьор ли сте?
Не, госпожо. Тъкмо се уволних от армията и реших да намина.
Ясно. Той ще си дойде всеки момент. Искате ли кафе?
Стига да не ви затруднявам, с удоволствие.
Захар? – Благодаря.
Май чевръсто го изгълтах.
Май сте първият двукрак кон, който срещам тази година.
Откога не сте слагали нещо в уста? – Грешите.
Закусвалните не отварят в зори. – Не се извинявайте.
Елате с мен. Който гледа кокошки, не остава без закуска.
Ще нахраниш ли войника, Мейнард? – Пентагонът не го ли храни?
Седнете.
Благодаря. Няма да ви казвам откога не са ми кавалерствали.
Един капитан в армията беше образцов кавалер.
Искате ли яйца? – Да, благодаря. Ям ги всякак.
Имате ли си име, войнико? – Уолтър Гулик.
Гледам колко спретнато е наоколо и ви взех за...
За г-жа Гроуган? – Именно.
Не си познал, Уолтър. Засега съм годеница на г-н Гроуган.
Пропусна да споменеш защо ти е г-н Гроуган.
Първо, няма да откажа сезонна работа.
Прясно уволнил се и разорен? – Боя се, че познахте.
Проиграх обезщетението си на зарове.
Откъде познаваш г-н Гроуган? – Отникъде.
В действителност цял живот мечтая да дойда тук.
Тук ли? В Крийм Вали? – Да, честичко съм си го мислил.
Дано не прозвуча цинично, но защо, за Бога?
Роден съм в Крийм Вали. – Шегуваш се! Нищо не се пръква тук.
Освен Рип Ван Уинкъл и някоя заблудена червеношийка.
Родителите ми са погребани тук.
Моите съболезнования.
Тук сме тримата. Починаха, когато съм бил 14-месечно бебе.
Отгледан съм в Кентъки от леля си. – Така ли било?!
Не мислете, че не кроя планове за бъдещето.
Докато служех в Окинава, копнеех да отворя автосервиз на родно място.
Ако г-н Гроуган си търси монтьор, тук ще се чувствам като у дома си.
Има ли шанс? – Не разчитай на това, Уолтър.
Г-н Гроуган е малко притеснен във финансово отношение...
Лагерът процъфтява. Чакаме приходи. – Дължиш ми 376 долара.
Чековете ще завалят всеки момент. – Не си хаби приказките.
Откакто баща ти основа лагера, преди да се родиш, отказах ли на Гроуган?
Не. Старите приятели са завинаги, Хари.
Само дето старецът беше джентълмен, а ти си пълен непрокопсаник.
Почакай, Хари.
Дай да се разберем... – Борчове не се оправят със залози.
Пък и честно казано, напоследък боксът не върви на добре.
Чета ужасии по вестниците. – Не бери грижа.
Залагам три срещу едно, че... – Стоката ви е натоварена.
Да, моля? С радост ще изпълня поръчката ви, г-жо Клотман.
Тъкмо вчера получих прясна стока.
Вие ли сте Гроуган? – Не е изключено. Кой сте вие?
О'Грейди от Компания за независими финанси.
Всеки ден ли ще ми досаждате за някакви си мижави 150 долара?
Предупреден сте от името на областния менажер.
Един момент. Ти си голям човек, О'Грейди.
Да хвърлим чоп. Двойно или нищо?
Не сте познали. На мига платете или от нас не ще се отървете.
Той бил и поет!
Не можа ли да спреш отзад, Джордж?
Винаги разтоварвам тук. Досега не сте се оплаквали.
Досега не съм се возил като чувал с картофи.
Къде ти е кабриолетът?
Заех го на един арабин. Отиваше на пикник, а камилата му изпуши.
Зададох ти прост въпрос, не ми е до тъпите ти шеги.
Защо си кисел? – Момчето ми няма спаринг-партньор.
Защото си стипца. Петачка на рунд пари ли са?
За твоето момче рундът е бойно поле.
Дойде си. Изчакай да го обработя. – Благодаря.
Кой поръча военен парад? – Моля те, скъпи, по-тихо.
Човекът само минава оттук. – Какво иска?
Не търси пари, а работа.
Доколкото разбрах, вещ е с колите. Автомонтьор е.
Моля? – Чу ме – автомонтьор.
Искам да го разкараш нежно. – Разбрано.
Уолтър?
Представям ти Уолтър Гулик. Тъкмо му обяснявах,
че по това време на годината не търсим монтьори.
Точка по въпроса, войнико. С други думи, Крийм Вали не ти е Детройт.
Разбирам, сър. – Търсим само навити за спаринг.
Този е точната категория. – Престани, Хауи.
Неопитен ли е, по-добре да се метне под влака.
Имам опит. Боксирал съм се в армията.
Благородните убийства са забранени дори в лагера.
Не спомена, че искаш да си боксьор? – Не ми е призвание.
Имам опит, а парите ми трябват. – Плащам само петачка на рунд.
Приемам. – Договорихме се.
Не му позволявай, Уили. – Обърни се към Цимерман.
Имаш посетител и не е букмейкър. – Кой е?
Ото Данциг.
Ото не е толкова немарлив. Чака те в новия крайпътен мотел.
Уили.
Здравей, Ото. – Здррасти, Уили. Сядай.
Запознай се с моите приятели и съдружници – Марвин и Ралфи.
Те не са нюйоркчани. Комисията по бокс няма да ги знае.
Извън закона са колкото игра на дама, Уили.
Ще ти погостуват за известно време на мои разноски.
Забравяш, че не държа пансион за рецидивисти.
Сядай, Уили. – Чу какво рече Ото.
Недей така, открай време врим и кипим в бокса.
Ти си общително момче – обичаш сладки приказки на по бира.
До лагера ти често отскачат ченгета, адвокати, областни прокурори.
Обичаш да прибираш пачки и да дрънкаш – неприятно съчетание.
Случаят бе приключен още във Вашингтон.
Разследванията са като автобусите – винаги има следващо.
Изслушването ще се проведе в Ню Йорк през септември.
Какво общо имам аз? – Ще ти кажа какво.
Всички знаят, че ти единствен си бил в сауната с Роки Върджил.
Не знам кой преби Роки. Парата в сауната беше гъста като супа.
Чух само Роки да квичи като прасе. Това и посочих в показанията си.
Да. Справи се блестящо.
Но Марвин и Ралфи ще ти гостуват до септември, за да не размислиш.
Слушай, Ото.
Не желая тези борсуци да се навъртат в дома ми. Ясен ли съм?
Иначе казано, Уили, Роки Върджил се славеше с твоя маниер на изказ.
Джоуи, ела насам.
Сложи си каската.
Искам да си пестиш силите, Джоуи. Няма да ходим на олимпийски игри.
Не се тревожи. – Захапи!
Как да го подкарам този? – Полека. Само маркирай ударите.
Боксът не е за младеж като теб. Освен ако нямаш резервна кратуна.
Привет, сладурано. Завиждам ти за късмета.
Цял сезон съм на твое разположение, напълно безплатно.
Нямаше да опра до теб, Роуз, но е спешно.
Не мога да говоря пред клиентите, Уили.
Пратих ти преди няма и месец... Какво каза?
Че предпочитам да остане семейна тайна, защото...
Както казваше татко, кръвта е по-гъста от курбан.
Моля те, Уили. Сега не е удобно. Клиентите ме чакат.
Пъхни ги в плик без конското. Не задържай клиентите.
Много ти благодаря.
Начало!
По-полека, Джоуи, нямаш бърза работа!
Уолтър, не е против правилата да сведеш глава.
Това законно ли е? – Глупостта не изисква разрешително.
Три срещу едно, че хлапето няма да изкара рунда.
Какво стана? Джоу ли се спъна? – Недей така, момче.
Не бива да се даваме на тоя темерут. Чуваш ли ме, Джоуи?
Не смятах да го нокаутирам, но взех да се изнервям.
Ще си получа ли петте долара?
Питам за петте долара.
Затвори това гълъбче в кафеза.
Готови ли сте, момчета? – То се знае.
Идвай, Джоуи. Закъде сме без твоя глас?
Тъй живее се, на воля и веселие.
Тъй живее се. Туй живот е за мен.
С бомба ли ме зашемети?
Беше късметлийски удар. – Ти си на ред, Джоуи.
Май те викат. – Защо не попееш с нас?
Тъй живее се, на воля и веселие.
Тъй живее се, туй живот е за мен.
За мен не е мечта, крал да стана.
Не бих желал дори да се рина в пари.
Жадувам за любов и плам, докрай от себе си да дам.
Аз мирен не стоя, на мен живот ми дай.
Време има, знай, ще търся аз докрай
момиче със сърце като стихия, то само с поглед ще ме разбира.
Можел си и да пееш! Ела да си налеем кафе.
Тези двамата вече се обичат. – Уолтър е свястно хлапе.
Не почвай и ти като Доли. Това момче има две предимства:
дясната му ръка е брадва, а главата му – гюлле.
Защо е толкова устойчив на удари? – Природна даденост, Уили.
Някои момчета имат желязна челюст. Марсиано беше от тях.
Не му стига акълът да мигне, когато го фраснат.
Такъв малоумник сигурно ще ми докара някой долар.
Искам го. Идиоти всякакви, що го харесат и на екрана.
Какво ти става? Той не знае да държи и пушка, камо ли да застане в гард.
Но може да се научи, нали? – Колкото теле в железница!
Не го мисли, Лу. Още бира? – Стига ми. Доли обеща прясно кафе.
Тя как реагира, че бирниците са ти взели кадилака?
Не се впечатли. Повече я издразниха мутрите на Ото.
Дължиш ми 10 цента. – Дръж, дебелако.
Къде ти е боксьорът? – В кухнята със златното момче.
Ралфи е изял боя. – Държеше се непочтено с дамата.
Благодаря ти, Галахад. – Моля?
Кой е Галахад? – Млък! Ти си голямо момиче.
Ако го закъсаш, викни мен. – После се препирайте.
Доли, разкарай тоя докачливец, преди Ралфи да му свети маслото.
Да вървим. Закъде е армията без теб? – Я чакай!
Вразуми се, Уили. Помогни ми, Мейнард.
Дясното му кроше е велико, Хауи!
Качвай се в стаята си преди мелето. Кой е Галахад бе?
Не си ли ходил на училище?
Не ща остроумни отговори. И работя с двуседмична предплата.
Галахад е бил рицар в доспехи, герой с ореол. Ясно?
И кавалер с дамите, доколкото помня. – Ясно.
Галахад е рицар от Кръглата маса. Както и задръстеняк.
Ако не се лъжа, май е гушнал букета млад и зелен.
Много ви е китно градчето. – Става.
Навремето пеех в този хотел. – Наистина ли?
Да не навлизаме в подробности.
Имаш ли монета от 10 цента? – Да.
Влез при Либерман. Вдясно от входа има монетен телефон. Номерът е 1732.
Търси Лу и го питай дали е безопасно да се връщаме.
Ти ли си, Доли? – Да не ме дебнеш?
Помниш, че не знам що е почивен ден.
Липсваш ни, Доли. – Благодаря, Макс.
Старите клиенти все питат за теб. – Много мило от тяхна страна.
Ако решиш да зарежеш онзи хулиган, старата ти работа те чака.
Знаеш, че няма да стане, Макс. – Любов, значи?
Ако може да се нарече така.
Запознахме се в твоя хотел точно преди три лета.
Още ли си влюбена?
Кого заблуждавам! И досега политам в облаците, когато е мил с мен.
Войничето боксьор ли ще го правят? – Вероятно.
През нечий труп, навярно неговия.
Джон Л. Съливан ли дириш там? – Изненада! По-рано мярнах нещо.
Какво например? – Почакай да видиш.
Това чудо ли?
Ще ти покажа.
Хващай и дърпай. – Как не!
Защо не? – За два долара ще си наемеш кон.
Не ми е дотрябвал кон. Ела да свалим брезента.
Голяма работа си, Галахад.
Няма да извадиш това чудо. Сериозно ти казвам, наеми си кон.
Последен опит. Ако не стане, отивам за коня.
Дърпай смело, Лу.
Какви ти коне?
Здравей, Уили. – Роуз?!
Защо си дошла? – Взех ранен влак и такси от гарата.
Знаеш, че не обичам да висиш тук. Докато татко беше жив, беше друго.
Дойдох по повод на онези 200 долара, които ми поиска по телефона.
Чудех се защо записът се бави. – Защото не пуснах парите, Уили.
Размислих и осъзнах, че не парите си ще пратя по дяволите, а принципите.
Какви ги дрънкаш? – Счетоводителят Провардис каза...
Каза, че с твоите такси за пансион няма начин да не докарваш приходи!
Не ми пука какво е казал! – Тук трябва да се въведе ред.
Вълнуваш ли, скъпа?! – Не ми крещи.
Прояви търпение! Без упътване и косата си няма да въведеш в ред.
Изчакай да ти дойде настроението и си извикай такси
навреме за следобедния влак. – Оставам тук, Уили. Взех си отпуск.
Невъзможно е да останеш! – Прощавай, но имам задължения.
Какво имаш? – Задължения.
Лагерът е наполовина мой. – Е, и?
Освен това съм ти сестра. Излишно е да викаш по мен.
Виж сега, миличка... Позволи ми да ти обясня.
Какво ще кажеш? – Става за маскен бал.
Ще стане красавица. – Моля?! От боя ли оглупя, хлапе?
Не познаваш колите с характер, а тази не се дава лесно.
Сега пък я изкара одушевена.
Да й се не надяваш! Вазичка за цветя!
Дали тогавашните хора са били други? – Силно се съмнявам.
Крушата не пада по-далеч от дървото.
Сега пък домашна торта ли се надяваш да намериш?
Не си прави труда да се събличаш. – Относно заема...
Не ме мисли за стисната. – Казах ти, че случаят е спешен.
Доли, запознай се със сестричката ми Роуз.
Роуз, представям ти госпожица...
Г-ца Флечър. – Приятно ми е да се запознаем.
Здравейте.
Доли е моя помощничка в бизнеса. Случайно се отби тази сутрин.
Радвам се, че се запознахме. – За мен беше удоволствие.
Какво те прихваща? – Нищо. Любовен цъфтеж.
Всичко хубаво! Нагледал съм се на тоя цъфтеж.
Може да ме сметнеш за особняк, но малката не знае за нас.
Досетих се. Мога даже да те цитирам.
"Роуз, това е г-ца Някоя си. Случайно се отби тази сутрин."
От страх ли забрави името ми? Че какво толкова има да знае за нас?
Бръснарка ли съм, че да ме криеш? И в Бронкс правят секс. Много важно!
Тя е само едно невинно дете, нуждае се от закрила.
Не се излагай! Децата нямат нейното телосложение.
И освен това...
Щом си такъв строг пуритан спрямо сестра си, защо... Остави!
Тя дойде изненадващо. Свари ме неподготвен.
Знам. Започвам да си давам сметка, че за много неща си неподготвен.
Прощавайте. Не исках да ви стресна. – Не се плаша лесно.
Търся г-н Гроуган. – В кухнята е.
Тук ли работите? – Може да се каже. Цапам си ръцете.
Борец ли сте? – Не точно. Зависи как го разбирате.
Така ли било?
Тук ли живеете? Тоест не съм ви мяркал наоколо.
Аз съм сестрата на Уили.
Така ли?
Какво смешно видяхте? – Нищо, няма повод за смях.
Галахад!
Кой е този Галахад? – Аз.
Извинете.
Беше ми приятно. – Благодаря, подобно.
Хлапето разбира от коли, казваш? – Както Едисон – от крушки.
Може да ти завре карбуратор в носа, без да кихнеш.
Стига шегички!
Цимерман се оплаква от тая бричка. Не е от бензина.
Сега ще видим.
Роуз? – На терасата съм.
Какво толкова има за гледане? – Природата, която липсва в Бронкс.
Непременно ще ти пратя снимка, защото утре се връщаш в Бронкс.
Ало? Джери, радвам се, че се обади.
Звънях ти за мача, който ще се излъчва другата седмица.
По местния канал, естествено.
Дай ми Цимерман. Ще изтипосам негово момче.
Че защо реши да рискуваш със зомбитата на Цимерман?
Не бих те измамил, Джери. Ти – баща, ти – майка.
Приятелите не си въртят номерца. Изслушай ме, Джери...
Цимерман пое към Бостън преди половин час.
Още е тук.
Успех в Бостън, Джоуи. – Благодаря. Ще ми липсваш.
Казах ли ти, че има вълшебни ръце? – Подкара колата, чудо голямо.
Момчето не живее на изгорели газове. Плати му.
Нищо работа, Лу. – В сервиз поправят ли безплатно?
Не се бъркай. Момчето не търси отплата – толкоз по-добро за мен.
Богат и стиснат е тоя Цимерман. Какво е това?
Ресорни скоби. Имаш ли инструменти? – Отварачка и лопата, може би.
Ако ти трябват джаджи, слез до сервиза на Прохоско.
Кажи му, че аз те пращам. Питър Дж. Прохоско ми е приятелче.
Мярнах сервиза на идване. Отивам веднага щом изчистя плевнята.
Мога да ти предложа един здравеняк. – Какви ги говориш?
Защо не съм го чувал? Кой го представлява?
Аз, естествено! Той е бивш военен със 17 победи от нокаут.
Съчиняваш ли си? Къде се е боксирал?
Предимно в Австралия. Две години е бил разпределен там.
Роуз! – Защо ми е да те лъжа?
Я по-тихо, говоря по работа.
Прощавай, Джери. Боксира се под псевдонима Кид Галахад.
Не Гавелин, а Галахад. Да, точно като в легендата.
Звучи романтично и ще краси телевизора.
Пускам ти го за 1000 долара.
Щом си затруднен, ще ти го отдам за 750 долара, нито цент по-малко.
Олбъни открай време е хубав град.
Точно след седмица. Договорихме се. – С кого ще се боксира?
С някакъв шут. После ще говорим. – Няма да отлагаме. Кой е клоунът?
Езърд Бейли, 10 рунда в казино "Капитал".
Как не те е срам, Уили? – Не ме кори, Лу.
Хлапето не е професионален боксьор, нито Езърд Бейли – шут.
Ще гушна една трета от печалбата, а парите ми трябват.
Защо ме гледате така лошо?
Летя си аз в небесата,
към щастието поех по пътя.
Да, ден и нощ ще се стремя
към своята сродна душа.
Живея за любов. Обичам те, живот.
Имам си сърце, жадува то да даде.
Дано и на връщане му е весело.
Следвам своята звезда, към теб води тя.
Трошката вози гладко. – Като подводницата "Наутилус".
Намекваш ли нещо? – Хората ще ми се смеят.
Някой ден ще срещна жена,
на нежност ще ме научи тя.
Но самотата не ме напряга.
Веселя се на воля, весело е да си волен.
Свий юмрук. Стяга ли ти? – Не, добре е.
Нервен ли си? – Малко. Стомахът ме свива.
И другаде ще те присвие.
Бягаш ми, Уили. Как да говоря с теб? – Мнителен си, Джери.
А мнителността ще съсипе тоя свят. – Ти можеш ли да уцелиш и врата?
16 нокаута... – Пратих ти биографията му.
16 нокаута в Австралия... – Нищо подобно.
Питам него. – 17 нокаута. И аз мога да чета.
Точността не вреди, Лу. – С кенгурута ли се би в Австралия?
С мъжаги, от които ти призлява. – Назови един.
Елио "Тарзан" Пинкъс. Това момче му разказа играта!
Не го прекъсвай. Той да отговори! – Недей, имаш си граждански права.
Защо скапваш момчето, преди да стъпи на ринга?
Да уведомя ли Комисията по бокс?
Това е моят клуб. – И моят боксьор!
Образцов американец, прясно отбил военна служба.
Как ти се отрази фалшивата реклама? – За 17-те нокаута ли?
Първо ми стана жал за Уили. – Откъде ти хрумна?
Той не е лош човек. Навярно лъже по принуда.
Няма да е зле да му помогнем. – Него ли жалиш?!
А кой ще помисли за теб? Виж какво те чака.
А ако Бейли разпилее на ринга и малкото мозък, който ти е останал?
И това ми мина през главата.
Къде ти е бронята, рицарче? – Долу, Галахад!
Не им се връзвай, хлапе. – Еклер от Сметановата долина!
Отупай обувките си в талка. Не се дръж като паднал от Марс.
Дами и господа, следва специалната атракция,
перлата на вечерта. Очакват ви десет рунда бокс
по правилата на Комисията по спорта в щата Ню Йорк.
Посрещнете от Ийст Сайд, Ню Йорк.
Той тежи 82 кг и носи черни гащета: Езърд "Бобо" Бейли!
Приветствайте и опонента му в бели гащета, с тегло 81,5 кг.
Той е многообещаващият новопришълец от Крийм Вали, Ню Йорк...
Кид Галахад!
Заслужава да го арестуват. – Кого?
Брат ти. За всичко е виновен той.
Реферът Томи Харт дава последни напътствия.
Вече ви инструктирах в съблекалнята. Ако нямате въпроси,
стиснете си ръцете, по ъглите и излезте да премерите сили.
И гледай да си пазиш главата. Не е срамно да парираш удар.
Успех, хлапе.
Награби го, Галахад!
Няма да издържа дълго на тази гледка, Уили.
Извинете, подхлъзнах се. – Другия път той ще те закопае.
Пет, шест, седем...
... осем, девет. Играйте!
Приготви ми двама за спешен двубой. Галахад няма да изкара рунда.
Как ще връщам парите? Само да ми падне тоя Гроуган.
Стига... Защо не прекратят мача още сега?
Ляв удар, казах! Давай!
Едно, две, три...
Четири, пет, шест...
Стани бе! – ... осем, девет, десет!
Поправям се, Джери – 18 поредни нокаута.
Живо-здраво, тигре. Дай да видя какво е останало от теб.
Виждал съм и по-тежки случаи след падане от 12-метрова стълба.
Хубав мач! – Отстрани беше по-забавно.
Не съм гледал по-добър мач, хлапе! На пет пъти те помислих за мъртъв.
Чу ли как го представиха? – Всяка една думичка.
"От Крийм Вали, Ню Йорк – Кид Галахад."
Сърцето ми трепна. А твоето, Пийт? – Няма да си кривя душата.
Аз също.
Полека! – Как е, хлапе?
Никой от тъпунгерите в лагера не се е представял за тукашен.
Искам да ти платя за скобите. – Аз не бързам.
Колата е готова за боядисване. Пускаш ли ме в гаража довечера?
За теб винаги съм насреща. – Благодаря.
Младеж за чудо и приказ! – Спор няма.
ПИКНИК ЗА ДЕНЯ НА НЕЗАВИСИМОСТТА
Нима ще се изправиш срещу него, сякаш нищо не е било, Макс?
В днешно време всеки гълъб на мира долита с предложение.
А нашето ще му допадне.
Честит 4 юли! – Че кой се усмихва?
Ако ще се пъчиш... – Не се пъча.
От 3 години не си стъпвал у нас. Какво те води насам?
Ако млъкнеш, ще ти посоча две причини. Няма ли да ни поканиш?
Че кой ви спира?
Както вече споменах, днес е 4 юли:
ден, в който с радост бих навестил колега ветеран.
Чудо голямо! – Второ, с Хари представляваме
Общинската търговска камара. – Чудо голямо!
Отлъчихме те от камарата заради разследването във Вашингтон.
Ще преживея загубата. – Уили, вземи да доизслушаш Макс.
Наострих уши.
Камарата излезе с предложение
предвид всеобщите симпатии към младия Галахад.
Тази година внесохме предложение за Деня на труда
да спонсорираме боксов мач. – С Галахад?
Не, с Макс Шмелинг. Ти как мислиш?!
Идеята е Галахад и подходящ съперник да се боксират на открито.
Целият курорт ще извлече полза от подобно събитие.
Отсега да си знаете, господа, че Галахад ще струва скъпо.
Не възнамеряваме да платим на момчето с купони. Е, Уили?
Приемам предложението.
Но както казах, ще ви струва пари. Още не съм определил цена.
Каква красота!
Домът е при сърцето.
А сърцето ми навсякъде е с теб.
Навсякъде, където си, е мой дом.
Не искам аз имение
с изглед към море.
Навсякъде, щом си с мен, е мой дом.
И макар да скитам по света
без пукната пара.
Всичко мило и свидно държа
на една човешка ръка.
Галахад! – Казвай?
Здрасти, Лу. – Идваш ли на превоза?
Да, но със собствен превоз.
Да ти имам возилото!
За пръв път я извеждам пребоядисана. Наточих се за излет от класа.
Щом Роуз не възразява да се вози в щайга със зрели домати.
Ще се чакаме там.
Чакайте!
Защо Роуз се качи в тая кичозна бричка с него?
Мен ли питаш? – Да беше отишла с Мейнард или с Лу.
Ако си 21-год. красавица като Роуз, сама избираш при кого да се возиш.
Какво ще рече това? – Подробно упътване ли искаш?
Виж, Доли... – Тъкмо щях да нагледам телешкото.
Обещах на Мейнард да къкри на бавен огън.
Г-н Гроуган? – Познахте.
Герсон – отседнал съм в "Либерман". – Кажете?
И помощник-областен прокурор за Манхатън.
Браво на вас, но нямаме общи теми на разговор.
Напротив. Ню Йорк също се вълнува от случая "Ото Данциг".
Съжалявам. Спомените ми са в мъгла.
Ако не познавате нападателя на Роки, защо вратата ви се варди от мутри?
Да ви кажа ли нещо под секрет? – Настоявам.
И самият Ото ми няма вяра.
Храната е в изобилие.
Мейнард, ако мислиш, че си ял раци, чакай да опиташ тези. Е?
Не бих ги хвърлил на кучето, но да си бях стоял при телешкото.
И аз бих хапнал раци. Вкусни ли са? – Чудни са, отче.
Четирилистна детелина аз не намерих за късмет.
Ни ядец, падаща звезда, ни дърво за желания безчет.
Но съм щастливец!
Да, щастливец...
Че имам теб.
Не метнах аз дъга през рамо, конска подкова не открих.
Но пък тебе гушкам здраво. Да искам още смея ли?
Аз съм щастливец.
Да, щастливец...
Че имам теб.
И с палци вечно стиснати аз ходя из града.
Страхът ме гони по пети да не загубя любовта.
Че ме обичаш ти признай.
Бързо избери си ден.
Така навеки ще си зная, че късметът е с мен.
Дай отначало. Тъкмо загряхме. – Гледай да не прегрееш китарата.
Уолтър, щях да те питам за мача в Деня на труда.
Каква е ползата?
За мен или за общината? – Първото, много ясно.
Ползата е много пари.
Нима ти харесва да ходиш като пребит?
Не. – Тогава не участвай. Откажи им.
Обаче с отказ няма да взема парите.
На кого му пука? – На мен.
Парите ми трябват. Направил съм си сметката.
Как се справих? – Прекрасно! Месото е като мозък.
В колко часа видя Роуз да си тръгва от излета, Лу?
Казах ти, а 18,30-18,45 ч. Не засякох точно време.
Защо мрънкаш? Роуз е с Галахад. – Известно ми е, но и часът е 20,40.
Повери я на ФБР. – Накъде поеха?
Обратно към селото. – Сигурен ли си?
Как ще ми убегне бричка с цвят на разкървен нос?
Гледай да не разкървя твоя. – Горкото татенце!
Имам да довърша нещо преди тренировките.
Г-н Прохоско не възразява ли да ползваш сервиза посред нощ?
Да възразява?
Щях да пазя тайна, но от септември с г-н Прохоско ставаме съдружници.
Ще си поделите бизнеса? – Да.
Ако всичко се развие по план, той ще се оттегли. Затова са ми парите.
И повече няма да се боксираш? – Няма.
Няма да ми се налага.
Сякаш е било писано да се случи.
Опитвам се да кажа, че... – Слушам.
Опитвам се да кажа, че изтървах болта.
Какъв болт търсим, Уолтър? – Една четвърт.
Колко беше голям? – Колкото една четвърт – ей толкова.
Уолтър...
Какво се прави, когато си влюбен?
Доколкото знам, хората се женят. Така е най-разумно и безопасно.
Прекрасно нещо са излетите, Уили.
Лека нощ.
Ела да си поговорим, Галахад.
Кой ти позволи да возиш сестра ми в оная таратайка?
Прощавай, Уили. Какво рече? – Чу ме. Къде я заведе?
Първо отидохме на излета. – Прибирате се последни. Къде бяхте?
Почакай... – Ще ти изясня някои работи.
Ти си мой боксьор и изпълняваш моите заповеди.
Заповядвам ти да не закачаш Роуз. – Жалко за теб, но тя сама ще реши.
Нима? За да ми скитате двамата по сокаците с червената трошка?
Голям мръсник си, Уили. Налудувахме се, няма що.
Ядохме сандвичи и се държахме за ръце. Престъпление ли е?
Не ми умувай. – После отидохме в сервиза.
А излязохте ли от колата? – Само мръсотии са ти в главата.
Важното е, че решихме да се оженим през септември.
Да се ожените?
Решил си да се жените?!
Заедно го решихме! Бракът е двустранен договор.
Надишал си се с бензин. Роуз не заслужава боксова круша.
Не ми е приятно да ме обиждаш. Имам си планове извън ринга.
Да си жичкаджия до лактите в грес? Това бъдеще ли чака Роуз?
Да вадя ли шампанското? – Извади изветряла бира, ако щеш.
Останалото зависи от Роуз.
Дойде ми неканен с празни джобове и с протрити панталони.
Не ме бутай. Може да съм жичкаджия, но не се давам без бой.
Ясен си ми като бял ден. На това "бизнес" ли му викаш, Уили?
Да пиеш кръвчицата на "боксови круши", както им викаш?
Две мутри да ти дишат във врата? Да тичаш ежедневно до букмейкъра?
Млъквай. – Това не е за мен.
Предпочитам да проливам своята кръв и не се плаша от труд.
Млъквай! – Няма да ме надвикаш.
А за бокса да знаеш, че е помия!
Веднъж да постигна своето, приключвам с бокса завинаги.
Не се женя за Роуз, защото ти е сестра, а въпреки това.
Чакам, Уили. Удари ме.
Престанете. Какво те прихваща? – Да ти кажа ли?
Този безмозъчен клоун иска да се омъжи за сестра ми.
Поне не й е предложил да му прави компания 3-4 години.
Е, Уили? – Чак дотам не му мисля злото...
Казах ти, ще се бие срещу Ромеро. – Откъде знаеш? Джери урежда мача.
Джери е подкупен. Не смее да кихне без одобрението на Ото.
И да ги вържем един за друг, Галахад пак няма да уцели Ромеро.
Значи си чувал за Захарчето? – Естествено.
Гледах го миналата година в Ел Ей и Тихуана.
Представлява го чичо му. – Вече не.
Не щем да осакатим момчето ти, за да спре да снася златни яйца.
Ото иска само победа за Захарчето, за да покрие залозите за Галахад.
Има логика, нали? – Само за Ото.
Моля?
Занасяш ли ме? Задлъжнял си до уши на поне шестима букмейкъри.
Ще изкараш повече от конните залози.
Заложи на Ромеро. Само така ще си върнеш загубите.
Щеш, не щеш, Ото те е осиновил. Ти си член на семейството.
Използвай предимно лявата ръка. Точно така. Редувай ляво и дясно.
Поспри. Ела насам.
Давай десни крошета.
Дръж ляв гард и кръстосай с дясната.
Браво.
Достатъчно за днес. – Само няколко рунда?
Не бери грижа. Задобрееш ли още, що посиниш себе си.
Върви да си вземеш душ. Не се отпускай, на бегом!
Браво. Сигурно си гладен като вълк. Приготвил съм ти дебела пържола.
"Спомени от Атлантик Сити"? – Поредният любовен цъфтеж.
Вън! Защо влизаш, докато се обличам?
Откога така? – Отсега.
Метни още нещо. – Евтините сувенири свършиха.
Слушай, скъпа. – Алергична съм към твоето "скъпа".
В хотела ли ще се върнеш да работиш? – Остави ме.
Пусни ме. – Преструваш се.
Забрави тая песен любовна. Прибери ръцете си в джобовете!
Не ми прилагай комарджийски номера. Знам ги наизуст. Преди три години...
... напуснах хотела, за да превърнем тази изровена зеленчукова леха
в нещо смислено. – Стъпвам си на краката.
Тези твои крака за нищо ги нямаш! – Стига де!
Искахме хотел като на Либерман, но с привкуса на твоя ирландски чар.
А сега си имаме съборетина с очарованието на боклукчийска кофа.
Е, изпуснах няколко влака, но нима нямам шанс?
Хиляди пъти го проигра на коне.
Наслушах се на лъжите ти! Можем да облепим тоя хамбар с губещи фишове.
З години не се хвърлят с лека ръка. – Нима?
Повярвай ми, те вече са хвърлени на вятъра.
Малко пот и честен труд струват повече от шепа думи и обещания.
Ако досега не си го разбрал, аз вече проумях.
Тази дреболия я пропуснах. Мил спомен от Тихуана, Мексико.
Тогава ти бях годеница. Прощавай за грубия израз.
Момичето от шесто бунгало. Дотам с Тихуана.
Там гледахме Ромеро Захарчето. – Правилно.
С мъже като него Мексико се нуждае от малка армия.
Много смешно. – Уили, разбирам, че...
Не одобряваш брака за никой член на семейството си. Снощи...
Ти ме предаде. Само му обяснявах... – Ще ти кажа аз.
Толкова ревнуваш Роуз, че уреди Ромеро да му пръсне мозъка.
Явно ти и бракът не се погаждате.
Добре тогава. – Какво добре?
Три срещу едно, ангелче, че повече няма да заложа на кон.
Сега пък какво казах?
Едва ли някога ще узнаеш. Извинявай.
Извинявай, Чък. – Няма нищо, хлапе.
Край!
След неговото ляво кроше десницата ти е секира!
Уили, бизнесът процъфтява. – Радвам се.
Сега поработи над левите удари. Само леви крошета!
Начало!
Хлапето много напредна.
Ромеро няма да го убие, само ще го прати в болница.
Виж го колко се старае. – Радвам се.
Гарфийлд, не върви да ме виждат рано-рано при букмейкъра.
И да, и не. – Искам да заложа на Галахад.
После ще ми се издължиш. Целият град ми пробутва пари:
от бръснаря до кмета. – И кметът ли?
Чудна песен за разходки във нощта.
Ромон речен припява песента.
Планинско ехо приглася му, да.
Шепот равнинен трепти във въздуха.
И песен вплитат те във нашите сърца.
Тъй прекрасно е, че огрява ме луна.
С дъх притаен слушам на природата песента.
Пристигнахме. – Така ли?
Тук ли ще разговаряме с него?
Сега ли ще попълним документите? – Несъмнено.
Прощавайте, търсим отец Хигинс. – Разбира се. Влезте.
Седнете, моля. – Благодарим.
Роуз Гроуган! С какво да ти бъда полезен?
Станала си чудесна девойка, както предричаше баща ти.
Благодаря. Това е Уолтър Гулик. – Приятно ми е, отче.
Засякох ви в църквата и полюбопитствах кой е младежът.
Целият град спряга името ти, Галахад.
Няма лошо, ако малко вдигнеш гарда.
Отче, причината за посещението ни... – Досещам се каква е.
Очевидно не идвате да насрочим погребение. Сядайте.
Откога познаваш младежа, Роуз? – От няколко месеца.
Някои неща изискват повече време, други – по-малко.
Кога планирате да се жените? – Другия месец, отче.
Документите ще отнемат месец.
Наясно ли си със себе си? – Да.
Знаеш, че на този ринг няма втори рунд, Роуз.
Купуваш си зачулен шопар и се надяваш да проядеш свинско.
Обичам го. – Прекрасна подбуда!
Изтъркана, но безспорно най-добрата.
Тогава да попълним документите. Предполагам, че си кръстен.
Да, отче. Нося кръщелното.
Къде си кръстен? – Тук.
Не ме разбра. Питам за кръщенето.
Разбрах ви. В Крийм Вали. – Но как така?
В бръснарницата се носят слухове, че си родом от щата Кентъки.
Там съм отраснал, но тук съм роден.
Църква "Св. Станислав", 14 август 1939 г., Уолтър Джоузеф Гулик.
Ще те изровя в архива. А дотогава честито и на двама ви.
И добре дошъл у дома. – Благодаря, отче.
Атакувай го.
Скъси дистанцията!
Момчето поправи един форд и отказа 1000 долара на антикваря.
Пък и ще ми става съдружник. – Сериозно?
Само едно ще ви кажа за тоя младеж Галахад.
Не е Бени Ленард, но има потенциал. – И още как!
Нападни го! Само така!
Фрасни го!
Дръж дясната ръка вдигната. Край!
Благодаря ти, Орландо. Достатъчно засега.
Как се справих? – Добре за полусредна категория.
Викнал съм ти Шесторъкия. Ще те смели, докато добиеш форма.
Какви ги дрънкаш, Лу?
Чу човека. Няма лъжа, няма измама.
Джоуи! – Радвам се да те видя, Галахад.
Разби ги в Бостън. – В първия рунд. Дойдох да помагам.
Да не ме проснеш? – Ще видим.
Меденият месец свърши. Начало!
Джоуи, дай ляво кроше. – Не си го и помисляй!
Знам го този номер. Сложи ми каска за тоя здравеняк.
Откъде извади тоя прав удар? Тренирал си.
Дрън-дрън. Тези двамцата накуп няма да уцелят Ромеро и с бухалка.
Дали?
Здравей, отче. – Привет, Макс.
Давай, Галахад. Не сваляй гарда!
Дясно кроше! – Браво, Галахад!
Виж как се обърнаха нещата!
Ляв прав, Галахад!
Сега кръстосан удар. Бой!
Не знаех, че си почитател на бокса. – Всъщност...
Нали представлявам камарата, пък и този младеж ми е слабост.
Не е като в доброто старо време. – Тогава боксьорите нямаха грешка.
Фил Каплан, Оги Ратнър, Войнствения Левински... Помня ги като бял ден.
Дори дребосъците бяха великани.
Джак Бърнстейн, Луи "Кид" Каплан, Руби Голдстийн, Редник Изи Шварц.
Мога да посоча дори Ейб Ател и... – Кажи го, де.
Харлем Томи Мърфи.
Благодаря, че го спомена.
Още кафе, че ще дигам гълъбите? – Това ще ми стигне. Къде е Уили?
Там, където виси трета поредна нощ.
Какво намекваш? – В хотела на Либерман.
Дебне като скакалец сред флората и фауната.
Не думай!
Човекът гасне по Доли. Ще кажеш, че без нея не си струва да ядеш.
Промъква се в хотела, за да я зърне?
Смесва се с флората и с фауната, за да чуе песните й.
Не думай! – Между нас казано, Лу...
За дръвник като Уили това си е направо трогателно.
Гледай ти!
Добър вече. – Уили го няма.
Още по-добре. Всъщност търся теб.
Отдавна си в играта и няма да ти правя показно.
С моя плитък ум показното не е излишно.
Не и този път. Вашият рицар не може да стъпи и на кутрето на Ромеро.
Тогава защо сте се домъкнали?
Стават случайности. Хората им викат "чудеса".
Дай ми пример. – Разбрах, че хлапето носи на бой.
Може да извади късмет с някое кроше.
Залозите са високи и не ми се поема такъв риск.
Сърцето ме заболя, Ото. Чак не мога да ти опиша.
Какво искаш от мен? – Гаранция.
Нещо, което ти се отдава. – Разкарай се! Не съм по тази част.
Откога си в тоя бранш, Лу? – Доста отдавна.
И доста рани си закърпил. – Порядъчен брой.
Недей да скромничиш. Нямаш равен в целите Щати.
Засичал съм те на всички големи арени.
И люлееща се маймуна ще превържеш.
И какво да направя? – Следното.
Галахад има челюст като бордюр, но кърви като простосмъртен.
След третия рунд реферът ще прекъсне мача,
ако те няма в ъгъла да го закърпиш.
Това ли ти е гаранцията?
Да кажем, че е мое задължение момчето да прокърви обилно.
Връчвам ти 500 долара да се затриеш някъде.
В ъгъла ще сложим твой заместник, който си знае работата.
Той ще отвори раните, вместо да ги превърже.
Нещо гениално ли ти хрумна? – И още как.
Измислих къде да си завреш тези 500 долара.
Мейнард?
Лу?
Тъкмо провеждахме мълчалив разговор, Уили.
Какво е станало?
Ото се отби.
Счупиха ми ръцете, за да съм безполезен за Галахад.
Стара фирма сме, не поемаме рискове.
Кой ти стори това?
Скромността никога не ме е красяла, Уили.
Пази се, Уили.
Благодаря.
Добре ли си, Уили? – Нищо ми няма.
Лу...
Нали не си се контузил?
Не съм, Лу. Ръцете ми са здрави.
КИД ГАЛАХАД СРЕЩУ РОМЕРО ЗАХАРЧЕТО
Досега съм събрал 8700 долара, Ото.
Добре че те намирам! Изпуснах те в пункта.
И бездруго си ми задлъжнял до уши.
Този път не те търся за коне. Що ги изясним след мача, но сега...
Залагам 1800 долара на Галахад. – Толкова много?
Първият ми сантиментален залог. – Ти ли?
Един момент!
Майко мила. – Много ли те боли?
Не повече от 7 змийски ухапвания. Завържи марлята отзад, Мейнард.
10 минути до началото, Галахад. Къде е Уили?
Отиде да заложи майка си и баща си на Галахад.
Как така?
Неговите и нашите пари накуп! – Дръж си езика зад зъбите.
Заложили сте всичко на мен? – Изтърсихме се по някой долар.
Не се чувствай ангажиран. – Ласкай се. Целият град е пощурял.
За Бога, затвори си плювалника!
Замалко да ви повярвам. – Вие си решавате.
Дори да знаех за Роки Върджил, нямаше да мога да свидетелствам.
Но ще свидетелствате за снощи? – За Лу ще пропея като славей.
Но сега, г-н Герсон, съм се загрижил за Ромеро Захарчето.
Уили, благодаря.
Престани, Захарче. Ако загрееш още малко, ще гръмнеш.
Надебелял е! Качил е З кила над нормата.
Какви ги дрънкаш?
Млъквай! Парите са твърде много, за да проявявате немарливост.
Изискванията на Ото са простички.
Ако не нокаутира Галахад отрано, да го рани, Фреди поема щафетата.
Компренде? – Служебна победа.
Фреди, отивай в съблекалнята на Галахад.
Не знам защо дойдох. А ти? – Влюбена си и ще се омъжваш.
След снощното ти признание вече и аз знам защо съм дошла.
Не виждам как ще помогнем. – Ще викаме за победа.
Гума, тампон, памук, амоняк – всичко е в аптечката.
Здрасти. – Привет, Лу.
Ото ме праща да обгрижвам с любов твоето момче.
Много мило, Фреди. – Твой ред е, Галахад.
Да вървим.
Фреди, да проверим аптечката.
Джо, този се опита да ме фрасне. – Така ли? Сега ще го подредя.
Защо Фреди не е на ринга?
Не знам. Пратих го преди 5 мин. – Мяркал ли си Марвин и Ралфи?
На основание "хабеас корпус", казваш?
И ние разбираме от хабеас корпус, плоскоумен, плоскостъпен мърляч!
Давам си сметка, Ралфи. Преспивате в дранголника по-често от мен.
А телефонното обаждане?
Събитието е спонсорирано от Търговската камара на Крийм Вали.
Посрещнете от Тихуана, Мексико...
Той тежи 81 кг: Рамон Ромеро "Захарчето".
В отсрещния ъгъл е неговият опонент:
той тежи 82 кг и е от Крийм Вали, Ню Йорк...
Нашенецът Кид Галахад!
Реферът Муши Калахан дава последни инструкции.
Знаете правилата, да започваме. Стиснете си ръцете и наслука!
Успех, хлапе.
Не знам какво да ти пожелая.
Ляв гард!
Парирай ударите му.
ВТОРИ РУНД
Този простосмъртен ли е? – Не знам.
Приклещи го! – Кид, дръж десен гард.
ТРЕТИ РУНД
Уили, притисни раната. Не си длъжен да ядеш бой.
При всички положения ще ти платят. И ще си купиш онзи скапан гараж.
Ромеро ще те подпука с леви крошета.
Отбий ги с лява ръка и атакувай с дясната.
Секунди до началото. – Използвай десницата!
Шест, седем, осем...
Девет, десет!
800 долара.
Уили, викат те.
Здравей, Доли. – Привет и на теб.
Чух за снощния инцидент.
Няма да си кривя душата, глупчо. Гордея се с теб.
Като в доброто старо време? – Не.
Ни най-малко. Жестоко се лъжеш, Уили.
Залагам три срещу едно, че до полунощ ще сме женени.
Колко заложи, отче? – Защо смяташ, че залагам?
Отче, и аз блажа от време на време.
Аз пък играя комар от време на време.
Четирилистна детелина аз не намерих за късмет.
Ни ядец, падаща звезда, ни дърво за желания безчет.
Но съм щастливец!
Да, щастливец.
Че имам теб.
КРАЙ
Превод Виктория Иванова
Обработка СИНЕАСТ
Филмът е обработен от AVS movies®