Master of the World (1961) Свали субтитрите
да докосне звездите.
Векове наред гениални хора са се опитвали
да пресъздадат величието на полета на Божиите създания.
Леонардо Да Винчи мечтаел за летяща машина и казал:
"Нека има крила."
Жул Верн е писал за летящи машини,
за радари, за електронни комуникации, за телевизия
и дори за ракетни бомби.
Но мечтите на тези хора не са били толкова странни,
колкото уредите, измисляни от хората при първите опити да покорят небето.
Тази машина се опитвала да подчини въздуха с удари.
Тази се опитвала да изплаши небето и да го накара да се предаде.
Задръстване ли? Просто прелетете над този пред вас.
Ето така.
При този изобретател се е получило нещо...
Множество счупвания на костите.
ПЪРВА ПОЩЕНСКА ПРАТКА С РАКЕТА
Този човек много бърза — закъснява за вечеря.
Но явно ще яде прав.
След толкова опити, някои машини наистина започнали да летят.
Други — не.
Но с първото успешно покоряване на въздуха от братята Райт,
човекът наистина станал
Господарят на света.
ГОСПОДАРЯТ НА СВЕТА (1961)
Планина Орлово гнездо, Моргантаун, щата Пенсилвания, 1868 г.
Отегчен съм. Разбираш ли? Отегчен!
По света се случват всякакви неща — революции, експедиции, войни!
А ние с теб участваме ли в тях? Не!
Съгласен съм.
- Живеем в гробище.
Това е най-скучният и монотонен град в САЩ.
Моргантаун, щата Пенсилвания —
място, където абсолютно нищо не може да се случи.
Какво е това?
- Земетресение!
В Пенсилвания ли?
- Виж! Виж планината!
Планината изригва!
Бягайте! Спасявайте се! Градът ще се взриви!
Пристъпете, народи,
слушайте и внимавайте, племена!
Да слуша земята и всичко, що я пълни,
защото гневът Господен ще се стовари върху всички народи,
яростта Му — върху цялото им войнство.
Той ще ги предаде на унищожение!
ФИЛАДЕЛФИЯ
Искам да ви помоля да замълчите. Тихо! Тихо! Тихо!
Моля за тишина!
Срещата на Уелдънското дружество за въздухоплаване ще продължи мирно!
Г-н председател!
- Тишина, господа! Тихо, тихо, тихо!
Г-н председател!
- Давам думата на г-н Евънс!
Ако ми позволите да продължа...
- Разрешавам ви,
ако се държите като джентълмен, а не като виещ призрак!
Мисля, че се изложи следната гледна точка
по въпроса къде трябва да се сложи витлото на новия балон —
то трябва да бъде в предната част!
Извинете, госпожице. Госпожице!
Извинете, бихте ли ми посочили г-н Прудънт, моля?
Това е баща ми.
- Баща ви ли?
Ето го там — мъжът с чукчето.
Благодаря.
А другият господин е годеникът ми — г-н Евънс.
Не виждам факти, които да подкрепят съмнителното твърдение,
че витлото трябва да бъде поставено отпред.
Колко дълго продължава това?
Понякога по два-три дни.
Безпочвени дрънканици, господине. Историята ни показва недвусмислено
че най-ефективни са витлата, поставени в задната част на балона.
В задната част ли? В предната!
Г-н Строк, приятно ми е. Икономът ми каза, че сте тук.
Извинявам се, че сте ме чакали.
- За нищо.
С какво мога да ви помогна?
Работя в Министерство на природните богатства.
Натоварен съм да разбера какво се крие в Орлово гнездо.
Хората на Моргантаун трябва да бъдат предупредени,
ако ги грози някакво природно бедствие.
Геолозите ви наистина ли смятат, че в планината има вулкан?
Смятат го за крайно невероятно.
Произходът на Апалачите изобщо не е вулканичен.
Но все пак, силните трусове и онези тътени
трябва да са били причинени от нещо.
- А гласът вулканичен ли е бил?
Не мога да отговоря.
- А предполагаемите библейски цитати?
Всичко е много интересно, господине. Много интересно!
Но не разбирам как ние бихме могли да ви помогнем.
Установено е, че изкачването на планината е невъзможно.
Затова идвам при вас с надеждата да използвам новия ви балон.
За да проучим кратера от въздуха.
- Разбира се, да...
Все пак последната дума не е моя. Г-н Евънс е мой партньор
и заедно финансираме проекта и полета.
Моите извинения. В такъв случай се обръщам и към двама ви.
Правителството на САЩ ви моли да използва балона ви.
Не бихме рискували да го приземим в кратер.
Няма да е необходимо. Ще го проучим от въздуха с помощта на телескоп.
Докато балонът прелита на кратера.
Това е прекрасно, млади господине! С радост ще предоставим балона си,
но има някои детайли, които ни пречат да го завършим.
Кои по-точно?
- Например, мястото на витлото.
Само глупак би настоявал, че витлото трябва да е отпред!
Татко!
- Съжалявам, дете мое.
Позволете ми да ви предложа нещо.
- Разбира се.
Сложете едно витло отзад.
- Никога!
Разбира се!
- И едно отпред.
Това е прекрасна идея.
- Разбира се! Чудесна идея!
Всъщност и аз мислех да направим така.
Г-н Евънс и аз ще пилотираме балона, а дъщеря ми ще ни придружи.
Дъщеря ви ли?
- Разбира се. Тя винаги идва с нас.
Няма да е опасно, щом няма да се спускаме в кратера.
И така. Да пием за успеха на нашето начинание.
Да изхвърлим баласта!
За първи път ли летите, г-н Строк?
- Да.
Височината притеснява ли ви?
Съвсем не — дори ми е интересно.
Къде е построен балонът?
- В една от фабриките ми.
Вие се занимавате с муниции, нали?
- Да, произвеждаме оръдия,
пушки, пистолети, барут, експлозиви и всякакви подобни неща.
За правителството ли?
- Да, основно,
но продаваме и на всяко правителство, което има пари.
На това ножче забелязах името Прудънт.
От вашите продукти ли е?
- Да, от най-продаваните.
Вече трябва да сме близо.
Виждате ли нещо?
Ето я планината!
Не се притеснявайте, госпожице.
- Внушавате ли си, г-н Строк?
Моля?
- Защо смятате, че се притеснявам?
Извини ме, татко. Може ли?
- Разбира се, мила моя.
Той безпокои ли те, Дороти?
По-скоро аз го безпокоя.
Вече виждате ли нещо?
Изглежда сякаш има нещо вътре във...
Погледнете!
Отдалечете се от кратера!
- Не мога!
Всички да легнат на пода и да се държат здраво.
Много съжалявам, г-це Прудънт.
Кой говори?
- Строк.
Защо сме тук?
Нямам представа защо двамата сме тук.
Дори не знам къде е това "тук".
Катастрофата! Татко!
Нека ви помогна.
Боли ли ви нещо?
- Гърбът ми...
Татко? Татко...
Витло в задната част... Както обикновено. И не спорете с мен!
Няма да ме...
Заболя ли те?
- Разбира се, че ме заболя.
Дороти?
Филип! Ето, татко.
- Благодаря, мила.
Къде сме всъщност?
Прилича ми на каюта на кораб.
Можете ли да я отключите?
- Отключих я,
но явно от външната страна има резе.
Може би ще успея да прережа щорите и да бръкна с ръка.
Много странно.
- Какво му е странното?
Погледнете.
Не е дърво, но не е и метал.
Подайте ми го. Какво е това?
Елате с мен.
На кораб ли се намираме? Отговорете ми!
Беше ви зададен въпрос.
- Правете каквото ви каже.
Насам.
- Ела, мила.
Съдейки по големината, трябва да е кораб.
Речен кораб. Бяхме свалени в планински кратер!
Как може да сме на речен кораб, по дяволите?
Летящ кораб!
- По-тежък от въздуха!
Невъзможно!
- Напротив.
И не просто възможно, а реално.
Носите се във въздуха на кораб с тегло няколко тона
и със скорост от около 250 км/ч.
- 250...
И защо точно се носим във въздуха, господин...
Робюр! Името ми е Робюр, господине.
Добре дошли на борда на "Албатрос".
А причината да сте тук е двояка.
Първо, щяхте да загинете, ако бяхте останали в кратера.
И второ, макар и невероятно, ако бяхте оцелели след падането...
Което вие причинихте!
- Само защото се налагаше.
Но след като оцеляхте, ако бяхте успели да се приберете,
можеше да разкажете какво сте видели.
А това защо ви плаши?
- Това засяга само мен.
А само вас ли засяга фактът, че ние сме американци,
по които беше стреляно без причина и които бяха отвлечени?
Едва ли можете да се приемате като жертви на отвличане, господине,
след като можете да останете или да слезете от кораба.
Възнамерявате ли да ни освободите, г-н Робюр?
Когато му дойде времето.
- Кога ще е това?
Когато съм готов, господине. Сега сигурно сте гладни.
Търнър ще ви заведе да се освежите. Вечерята е след 30 минути.
Това е Тапаж, нашият готвач.
- Госпожице. Господа.
А какви са вашите имена, добри хора?
Първо ни кажете вие кой сте.
- Мисля, че вече го направих.
Едно име не казва нищо за човека.
Откъде сте, с какво се занимавате, какъв сте по народност?
Що се отнася до това, аз нямам националност.
Нямате националност?!
- Точно така.
Екипажът ми и аз се възприемаме като граждани на света.
Да, господине.
- Аз се казвам Дороти Прудънт,
а това е баща ми.
- Приятно ми е.
Прудънт ли?
- А това е г-н Евънс, годеникът ми.
Аз съм Джон Строк.
- Радвам се да се запознаем.
Опасявам се, че не мога да кажа същото.
Този кораб ли е причинил трусовете на Орлово гнездо?
Да, г-н Строк. Надявам се
да не съм причинил ненужни тревоги на местните.
Помислили са, че ще изригне вулкан.
- Така ли? Съжалявам.
Но ни се наложи да извършим някои ремонтни операции.
Но вие сигурно искате да научите за кораба ми,
след като прелетяхте до кратера със старомоден балон.
Старомоден ли?
- Нима го оспорвате?
Недвусмислено и категорично!
Дори ако можехте да го направите с балона, което е изключено,
щяха да са ви нужни десет години, за да обиколите Земята.
"Албатрос" може да го направи за десет дни.
Не, господа. Дните на балоните вече са в миналото.
Бъдещето принадлежи на летящата машина.
Тези двигатели не просто задвижват всичките ни витла,
но ни осигуряват светлина и топлина.
Какъв е източникът на енергията?
- Електричество, генерирано от метал,
който пресича наричаните от мен магнетични силови линии.
Прекрасно! Невероятно!
Елате насам.
Защо му нужна оръжейна?
Дълъг е 50 метра и е широк 7 метра.
Истински небесен кораб с палуба, каюти и екипаж.
Казахте, че корабът тежи само няколко тона.
Изглежда ми по-тежък!
- И щеше да е така,
ако не беше направен от хартия.
- От хартия ли? Това е нелепо!
Съвсем не — хартия от слама, импрегнирана с декстрин и с глина,
и сплъстена с хидравлична преса.
Моля да ме последвате.
Това е нашият контролен център.
Самото сърце на "Албатрос".
Тук е окулярът на нашия телескоп —
система от мощни призматични лещи.
Всяка от тях се настройва чрез тези лостчета.
А сега искам да ви помоля да се хванете някъде,
защото искам да ви демонстрирам маневрените способности на кораба.
Първо, вертикално изкачване...
Хайде, г-н Алистър, вертикално изкачване.
Погледнете уреда за измерване на височината —
вече летим на 2000 метра.
Стабилизирайте го.
Хванете се здраво, моля... Ляв вираж.
Сега... десен вираж.
Какво беше това?
- Поемете руля, г-н Алистър.
Това беше собственият ви глас, госпожице.
Без да искате сте отворила гласовия усилвател.
Това обяснява гласа, който хората в Моргантаун са чули.
Глас, който е цитирал Библията.
Точно така, господине. Гласът беше моят.
Гласовият усилвател беше оставен отворен по невнимание.
Какво е предназначението на гласовия усилвател, г-н Робюр?
Да преминем към скоростта... Пълен напред, г-н Алистър!
Поемете руля, г-н Алистър.
Въздушната струя, която тласка тази плоскост,
задвижва стрелката, показваща скоростта.
Вече достигнахме скорост от 327 км/ч,
което е достатъчно бързо засега.
Върнете се към нормалната скорост, г-н Алистър.
Поемете руля.
Впечатляващо. Правителството ни ще прояви
огромен интерес към кораба ви.
- Да, убеден съм.
Това трябва ли да означава, че не желаете да го информирате?
Няма да уведомявам никое правителство за този кораб.
Тримата господа ще делят тази каюта.
А вие, госпожице, ще бъдете настанена тук.
В каютите си ще откриете чисти дрехи.
Но за съжаление нямаме никакви дамски дрехи на борда.
Приемайте "Албатрос" като свой дом.
Моля ви само да не се опитвате да се месите в работата му.
Желая ви приятен ден.
Моля да ме извините.
Няма да облека тези дрехи — те са символ на подчинение.
Този кораб... Сякаш съм попаднал в сън.
По-скоро в кошмар. За какво му е оръжейна?
Ами онзи телескоп и машината, която усилва гласа.
И какво изстреля по нашия балон?
Ако знаех, щях да спечеля милиони.
- А какво ще правим?
Вие какво предлагате?
- Да се опитаме да избягаме.
На 2000 метра височина сме.
- Предупреждавам ви,
не изпитвайте границите на търпението ми.
Рано или късно корабът ще трябва да кацне за поправка или за провизии.
И когато това случи, ние трябва да се възползваме от момента.
А откъде знаем, че трябва...
Откъде знаем, че ще кацне?
- Кацнал е в онзи кратер.
Може да е било първото кацане от години!
Очевидно този разбойник ви е убедил, че корабът му е вълшебен.
Да... Убеди ме.
Наистина е вълшебен!
Какво е станало?
Моля ви, господине... Робюр не ме предупреждава,
че ще прави трикове с "Албатрос". И ето — хаос!
Тенджерите и тиганите още падат върху главата ми. Всичко е в мазнина!
А вратата на фурната... Вратата се отваря
и навсякъде има суфле! Прогноза — превалявания на суфле.
Не, това е прекалено!
Г-н Тапаж...
- Да?
Този г-н Робюр... Предполагам, че е американец.
Под секрет — чувал съм да се твърди,
че е бивш министър на Република Аржентина.
А? Да... да.
Но от друга страна,
чувал съм също да се твърди, под секрет,
че е бивш министър на флота във Великобритания.
В други случаи — бивш генерал-губернатор на Индия,
бивш президент на САЩ,
бивш френски посланик в Истанбул...
- Благодаря!
Защо ми благодарите? Искам да ви помогна.
Много ми помогнахте. Благодаря.
И запомнете — щом ви потрябва помощ, Тапаж е насреща.
Толкова ли е зле? Съжалявам, изплаших ли ви?
Да.
Напускаме страната!
Татко, прекосяваме Атлантическия океан!
Океана ли? Това е скандално!
Ще се погрижа да арестуват този Робюр на всяка цена!
Виж, яхта!
Здравейте!
Вие! От яхтата! Говори Прудънт от Филаделфия!
Ние сме жертва на отвличане!
Уведомете президента!
Уведомете Конгреса!
Аз съм Прудънт... от Филаделфия!
Прудънт от Филаделфия ли?
Производителят на оръжия ли?
- И какво ви засяга това?
Това е невероятна ирония!
Вече сме ваши затворници. Трябва ли и да ни следите?
Докладваха за боен кораб пред нас.
- Боен кораб ли?
Върнете се по местата.
- Слушам!
Филип, няма ли да се научиш да се сдържаш?
Поне когато изблиците ви ни вредят.
- И вие по-добре замълчете!
Филип...
Защо му е да се занимава с бойни кораби?
И какво го засяга това, че произвеждам оръжия?
Корабът е американски!
- Има ли значение с какъв флаг е?
Време е да започваме. Свалете кораба!
Искам да сме достатъчно близо, за да ни чуват!
Насочва се право към него.
- Какво става тук, по дяволите?
Задръж го на 100 метра и остани на място.
Офицери и екипаж на американския боен кораб, говори Робюр.
Имате точно 20 минути, за да напуснете кораба си!
Щом времето изтече, той ще бъде унищожен!
Предупреждавам ви, защото не храня лоши чувства към хората на борда!
Повярвайте на думите ми! Не преувеличавам!
След 20 минути корабът ви ще бъде изпратен на морското дъно.
Времето ви започва да тече сега!
Добре, г-н Търнър, издигнете кораба!
До целия екипаж — пригответе се за бомбено нападение!
Не може да говори сериозно!
- Не може ли?
Това е последно предупреждение! Веднага напуснете кораба!
Кажете ми, когато сме точно над тях, г-н Търнър.
Точно над тях сме.
В момента сме точно над тях.
По-добре я вкарайте вътре.
- Да.
Лично ще говоря с този ненормалник!
Изчезна...
Сякаш никога не е съществувал.
Не е трябвало да съществува, г-н Търнър.
По-добре е да бъде унищожен.
Унищожен.
По-добре ли си?
- Сигурно е от шока
от видяното днес.
Още ми е трудно да го повярвам.
- Да, и аз се чувствам така.
Къде е татко?
- В трапезарията.
Ти защо не си там?
- Не бих седял на една маса с убиец!
А г-н Строк?
- Вечеря с Робюр, както се очакваше.
Защо го мразиш толкова?
- Не го мразя. Това не е важно...
Презирам го, защото е страхливец!
Може би просто чака...
- Подходящия момент ли?
Не, мила... Един джентълмен избира страна в самото начало
без значение доколко е опасно. Не чака удобството на сигурността.
Но стига. Сигурно си гладна.
Не особено.
- Трябва да ядеш.
Ще отида до кухнята и ще ти донеса вечеря.
Нима очаквате да повярваме, че предупреждението до онзи кораб
оправдава действията ви?
Нищо не очаквам.
- Извършихте истинска варварщина.
И ако не обичах толкова дъщеря си и не уважавах г-н Евънс и г-н Строк,
щях да предпочета всички да умрем в морето,
вместо да оставя този адски кораб да извърши други зверства.
А не е ли зверство, че целта на бойния кораб е да унищожава?
Нима се възприемате като еднолично правителство,
което може да осъжда други народи и безпричинно да им обявява война?
Възприемам се като човек, който е обявил война на войната.
Това е моята цел, господине! И целта на този кораб.
Да сложа край веднъж завинаги на войните.
Но вие...
И как ще го постигнете?
- Като използвам страха
от една непобедима сила, г-н Строк.
Или ако е необходимо, да използвам самата сила, както днес.
Вече уведомих лидерите на страната ви да предприемат мерки
за унищожаване на флота и разпускане на войската си.
Правителството на Великобритания също ще бъде уведомено.
На всяка голяма държава по света ще бъде даден същият ултиматум.
Да се разоръжи или да загине!
Господине, вие сте побъркан!
Напълно побъркан!
Не съм изненадан от мнението ви, г-н Прудънт.
За вас е нормално да имате фабрики, чиито продукти причиняват
смъртта на милиони хора във военно и в мирно време.
Но да убиеш стотици хора, или дори хиляди,
за да сложиш край веднъж завинаги на жестоките убийства...
Това е лудост, така ли?
А според вас човек, който произвежда оръжия,
отговорен ли е за действията на онези, които ги купуват?
Да, господине. Всички хора имат отговорности към останалите хора.
Този Робюр е луд. Напълно ненормален е.
Заплашва да унищожи света.
Г-н Прудънт, искам да поговорим.
- Казвай, синко.
Но искам да говорим насаме.
Защо? Г-н Строк е един от нас!
Дали е така?
- Разбира се. Нямаме тайни!
Добре... Въпреки че не съм на същото мнение.
Готвачът каза, че резервоарите за вода са празни
и ще бъдат напълнени утре сутринта в Ирландия.
В Ирландия!
- Трябва да се възползваме.
Може да нямаме друг шанс за бягство.
- Така е.
Не ми изглеждате въодушевен, г-н Строк.
Съжалявам, но не мога да дойда с вас.
Какво?
- Много добре ви разбираме...
Мислете каквото искате, г-н Евънс.
Ако Робюр научи за плана ни за бягство,
ще ви убия, г-н Строк.
- Филип!
Признавам си, че изобщо не разбирам този човек.
Няма нищо за разбиране. Сега да изготвим плана!
Това с Ирландия не ми харесва.
- Защо?
Там не ме харесват много. Преди години, против убежденията си,
продадох оръжия на британците.
Добро утро.
- Добро утро.
Татко ми разказа случилото се снощи. За плана за...
За плана за бягство. Наистина ли възнамерявате да останете на борда?
Нямам избор, госпожице.
Дори ако е възможно да се избяга, за което се съмнявам,
това няма да попречи на плановете на Робюр.
Не разбирам...
Аз представлявам правителството и нямам право да бягам.
Трябва да остана и да се опитам да спра Робюр.
Смятате, че амбициите му са нечестиви?
Амбициите — не,
но методът — да.
Сигурно сте прав.
Но все пак има нещо прекрасно в неговата мечта.
Татко ми каза също и какво е казал Филип снощи и...
Това няма значение. Важно е бягството, което планирате.
Сигурни ли сте...
- Добро утро, татко.
Добро утро, мила. Г-н Строк.
- Добро утро.
Ирландия!
Ирландия!
Мнението ви остава ли непроменено?
- Да.
Филип, г-н Строк остава на борда...
- Не е нужно да обяснявате.
Наистина не е нужно. Вие сам решавате.
Но ще ни трябва ножът ви.
Внимателно ли обмислихте всичко?
- Ножът ви, ако обичате.
Не носите отговорност само за себе си, г-н Евънс.
Ножът ви.
Дано знаете какво правите.
Правилно ли постъпваме?
- И теб ли е направил страхлива?
Той не е страхливец! Остава на борда, за да спре Робюр.
Така ли ти каза?
- Не му ли вярваш?
Няма да направи нищо подобно. Но това не е важно.
Важно е бягството ни.
- Нека не губим повече време.
Прикривайте ме. И двамата.
- Ела.
До целия екипаж — явете се на постовете си за зареждане с вода.
До целия екипаж —
явете се на постовете си за зареждане с вода.
Спуснете маркуча.
Какво прави той?
- Нали каза, че ще кацнем?
Не разбирам...
- Изобщо няма да каца. Вижте!
Ще изтеглят водата през онзи маркуч. Това променя всичко.
Не... Пак можем да успеем.
- Как?
Всъщност това увеличава шансовете ни. Реката ще ни отдалечи.
А те не могат да кацнат във водата.
- Да, но аз не мога да плувам.
Аз ще ви помогна.
- Високо е — може да се пребием.
Не и ако сме внимателни.
Сега или никога! Искате ли да останете тук завинаги?
Не, разбира се.
- Аз ще скоча първи.
Не мърдайте! Отведете ги.
Долу ръцете от мен! Ще ви докладвам на командира ви.
Ще те убия, Строк. Заклевам се, че ще те убия.
Кой предложи да избягате?
Аз!
- Не е вярно!
Г-ца Прудънт и баща й нямат нищо общо с това.
Очаквате да се възхитя на куража ви да поемете отговорността, но грешите.
Джентълменската ви наивност ме отвращава.
Не ми се пречкайте! Имам работа и няма да търпя никой да ми пречи!
Ще го запомните с малко възпитание.
Не ме плашите!
- Търнър, отведете го при въжетата!
Един момент. Уверихте ме, че няма да има наказание.
И няма да има, г-н Строк.
Като капитан на "Албатрос" имам пълното право
да наредя г-н Евънс да бъде екзекутиран!
Но вашата молба го спаси от смърт.
Въпреки това той ще научи веднъж завинаги
що за глупост е да си играе с мен. Отведете го при въжетата!
Завържете го, г-н Шанкс.
Добре, сега го спуснете!
- Не!
Не!
- Спуснете го!
Господине, надявам се, че сега сте доволен!
Нали не мислите...
- Не ме интересуват извиненията ви!
Те са точно толкова безполезни, колкото и наказанието ви.
Така ли разбирате светостта на живота?
15 минути, г-н Търнър.
- Изтеглете го! Чувате ли ме?
Изтеглете го обратно!
Спуснете и него!
- Моля ви, недейте!
Спрете! Той не е млад и няма...
Внимавайте, г-н Строк. Положението ви не толкова сигурно.
Или искате да заемете мястото му?
- Никой няма да заема мястото ми!
Добре... Спуснете го!
Казах ти, че ще те убия...
- Мисли! Иначе няма да оцелеем.
И без това няма да оцелеем! Поне ще изпитам удоволствието от...
Търнър! Какви са тези вибрации?
Търнър, към командната каюта!
Г-н Търнър, побързайте! Губим височина!
15 минути! Разбрахте ли?
- Тъй вярно!
Гръмотевични облаци... Доведете капитана от долу!
Г-н Търнър ви вика, господине. Движим се към гръмотевични облаци.
Какъв е проблемът?
Губим височина, а се движим на пълна мощност.
Господа, моля незабавно да заемете постовете си за спешни случаи!
Сега имаме възможност да ги вдигнем.
Вече не ги виждам.
- Обгърнати са в облаците.
Така...
- Дърпай!
Явно вече сме извън опасност, господа.
Наредете да върнат мощността към нормалното ниво.
До машинното. Свалете мощността до нормалното ниво.
Поемете руля.
Онези мъже!
Двамата мъже!
Трябва да изтеглим г-н Строк. Той още виси.
Ела. Ти хвани от тази страна.
Двамата мъже! Те още висят на въжетата!
Вървете и двамата, г-н Алистър! Г-н Търнър, слезте долу!
Изтеглете ги!
И двамата са там!
Разрушението на една малка каюта е маловажно,
щом се опитваме да предотвратим разрушението на света!
Да? Кой е?
Аз съм г-н Прудънт. Искам да поговоря с вас.
Как са младежите?
- Добре, предвид обстоятелствата.
Какво желаете?
- Идвам да ви предложа сумата
от 10 млн. долара, за да върнете кораба в САЩ
и да се предадете заедно с него.
Мога да ви гарантирам пълна амнистия, ако изпълните...
Това явно ви забавлява.
- Не, господине.
10 млн. долара. Много щедро предложение.
Приемате ли го?
- А ако ви кажа,
че ще получа 20 млн. долара от Великобритания?
Ще ви кажа, че моето правителство ще ви даде повече...
Достатъчно, г-н Прудънт. Стига!
Очевидно е, че не ме разбирате
и по всяка вероятност никога няма да успеете.
Наистина ли вярвате, че съм започнал този мой проект
с идеята да се продам на възможно най-висока цена?
Вие сте глупак.
- Моля?
А по-лошото е, че сте циник! Човек, който вече приема парите
като решението на всички човешки проблеми.
Това е текстът на брошура, която скоро ще пуснем над Лондон:
"До британското правителство. Щом получите това съобщение,
ще започнете разоръжаване.
Това включва потапянето на всички кораби от Кралския флот,
демобилизацията на военните части и унищожаването на оръжия и муниции.
Ако не изпълните исканията..."
Сигурен съм, че разбирате идеята, г-н Прудънт.
Ще бъдете спрян, господине!
Както е сигурно, че над нас има Рай, съм сигурен, че ще бъдете спрян!
И кой ще ме спре, г-н Прудънт?
Вие ли? Или г-н Евънс?
Господин...
Да...
Може би...
Как се чувствате?
Малко изтощен.
Това е разбираемо.
Как е г-н Евънс?
- Спи.
Джон... защо каза на Робюр за плана ни за бягство?
Разбрах, че нямате шанс да успеете.
Щеше да е достатъчно трудно, ако корабът беше кацнал,
но докато лети на 7-8 метра над река...
Значи си искал да ни спасиш.
- Най-вече да спася теб.
Искаш ли малко гореща супа?
- Да. Благодаря.
Влезте.
Как сте, г-н Строк?
- Добре съм, г-н Робюр.
А г-н Евънс?
Не знам — още не се е събудил.
- Идвам да ви се извиня, г-н Строк.
Осъзнавам, че това не може да компенсира мъките ви.
Все пак... Възхищавам ви се, г-н Строк.
Правите каквото смятате за правилно без значение дали отблъсквате някого
и дали останалите ви разбират.
Аз действам така.
Това е начинът на действие за отдаден човек.
Знам, че искате да ме спрете.
И затова инстинктът ми ме кара да ви унищожа.
Но от друга страна, сърцето ми иска да се присъедините към мен.
Вие сте интелигентен човек, г-н Строк.
Убеден съм, че оценявате крайната ми цел.
Но трябва също така да вярвам и в метода ви за постигането й.
А аз не вярвам в него.
- Какъв друг метод има,
за който няма да са нужни още много векове
на жестокост и кръвопролития?
Достатъчно!
Твърде дълго трябва да се чака!
С достатъчно смелост и дързост
още сега може да бъде постигнат световен мир.
Не и с моя помощ, г-н Робюр.
- Това ли е финалното ви решение?
Да.
Значи да наредя да ви екзекутират, така ли?
Г-н Робюр, вие сте капитанът на този кораб.
Ще ми дадете ли думата си, че няма да се опитвате
да попречите на работата ми? Само така можете да останете жив.
Да.
Това ме удовлетворява.
Ако промените мнението си за това да се присъедините към нас,
с радост ще приветствам вашата помощ.
Значи оцеляхте само за да можете отново да му се подчините.
Не ми се усмихвайте! Чух ви да обещавате да не му пречите.
Така ли?
А как ще реагирате, ако ви кажа,
че няма просто да му преча, а че ще го спра?
Чух ви да му давате думата си.
Живеем в истинския свят.
Не сме в някоя гостна, за да ми говорите за дадени думи!
Пленени сме на кораб от човек,
който е готов да унищожи света, за да го спаси.
Света! Реалността!
Отворете очите си и погледнете добре! Какво трябваше да направя?
Звънко да му заявя, че ще се боря с него до последен дъх ли?
Повярвайте ми, този последен дъх щеше да дойде много скоро.
Беше достатъчно рисковано да му откажа.
И смятам, че това беше грешка.
Ако се бях съюзил с него, щях да открия слабите му места по-лесно.
Сега ще трябва да работя на сляпо, но поне съм жив, за да го направя.
Може да не съм безупречен джентълмен, но съм жив!
Но сте без чест.
- Честта може да върви по дяволите!
Престанете!
Как смееш да говориш така на човека, спасил живота ти?
Моля?
- Да, точно така! Въжето ти се скъса
и той те държа на ръце, докато го изтеглиха на борда!
А вие, г-н "Имам работа за вършене",
ако мъжете бяха безскрупулни като вас...
Нямах...
- Не ме интересува! Ето ви храната!
Г-н Робюр, Търнър се обажда.
Да?
- Лондон е пред нас.
Брошурите готови ли са за пускане?
- Да.
Чудесно. И г-н Търнър...
- Да?
Нека и бомбите да са в готовност!
- Да, господине!
Внимание! До целия екипаж!
Всички да се явят при бойните станции!
Повтарям! Всички да се явят при бойните станции!
Бомбите са заредени.
- Добре. Бъдете в готовност!
Бомбите са готови, господине.
- Пуснете брошурите.
Пуснете брошурите!
Какво пуска?
- Брошури до правителството,
в които им казва да се разоръжат.
Не бива да ставате.
- Добре съм.
Това Лондон ли е?
- Да. Движим се право към Темза.
Добре. Снишете ни, г-н Търнър.
До височина, от която ще ни чуват, и останете на място.
До всички долу, говори Робюр!
Имате точно 20 минути, за да напуснете района!
Когато времето изтече, всички кораби ще бъдат унищожени!
Правете точно каквото ви казвам. Нямате друг избор!
Не можете да навредите на кораба ми!
Но можете да спасите животите си!
Бомбите са готови, господине.
Изведете ни оттук, г-н Търнър.
Странна летяща машина унищожава британския флот.
Лудият пресича Ламанша.
Робюр: Странна летяща машина приближава Париж.
Робюр над Мадрид. Летят предупредителни брошури.
Среща на световните правителства 25 млн. долара за залавяне на кораба.
Смут в Египет. Събират се войски.
Време е да приемем реалната ситуация.
Вероятността за бягство е нищожна.
Но пък не можем да седим безучастно, докато Робюр погубва целия свят.
Какво друго можем да направим?
Да унищожим "Албатрос".
- И да погубим и себе си?
Трябва да решим кое е по-важно —
собственото ни оцеляване или това на света.
Предлагам да гласуваме.
- Да унищожим "Албатрос".
Мило дете, обмисли ли внимателно какво казваш?
Не. Ако го обмисля внимателно, може да променя гласа си.
Добре тогава... И аз гласувам за унищожаването на "Албатрос".
И аз гласувам за унищожаването му.
Единодушни ли сме, г-н Евънс?
- Да.
Можем да умрем като приятели.
Благодаря ви, че ме спасихте... за да погубите живота ми отново.
Значи е решено.
При първа възможност
ще унищожим "Албатрос"
и всичко на него.
Господине? Почти пристигнахме.
Готово ли е всичко?
- Да, господине.
Днес ни престои най-голямото предизвикателство.
Да сложим край на една война.
Виждам и двете войски. В другия край на долината са.
Благодаря, г-н Търнър.
На какво разстояние са те от нас? Приблизително.
Не мога да ги видя оттук.
Да увеличат задвижващата сила! Иначе няма да можем да ги спрем.
До машинното! Увеличете задвижващата сила!
Днес ще бъде натоварен ден. После няма да мога да готвя,
затова сега яжте колкото можете повече.
Какъв е този шум, по дяволите?
Тенджерите ми!
Виж какво се случва.
Г-н Търнър, поемете руля. Задръжте го на място.
Война...
Искат война...
Сега ще им покажа какво е война.
Снижете ни, г-н Търнър!
- Да го снижа ли?
Но ако слезем по-ниско...
- Изпълнявайте нарежданията ми!
Така ще ни поразят нашите бомби!
- Пусни ме, Търнър!
Г-н Прудънт... влезте вътре.
Г-н Прудънт!
Алистър, качи се тук! Капитанът е ранен!
Джон! Не излизай навън!
Поеми курс на север!
Г-н Прудънт! Ще е най-добре да влезем вътре!
Г-н Прудънт!
Г-н Прудънт!
Г-н Търнър! Господине!
Какво?
- Не мога да издигна кораба.
Остави го така! Не ме безпокой!
- Но погледнете напред!
Тогава го обърни!
- Не мога! Завива само по малко!
Качвам се!
Не работят.
Трябва да кацнем!
- Вятърът ще ни разбие в каньона.
До машинното! Увеличете задвижващата сила!
Предните горни витла не работят!
До машинното! Увеличете силата за вертикално изкачване!
Трябва да се издигнем по-високо!
Не можем. Подемните витла работят на пълна сила.
Не можем да обърнем или да кацнем!
- Спрете на място.
Ако намалим скоростта, ще паднем! Подемните витла нямат нужната мощ!
До машинното! Опитайте се да увеличите силата на подемните витла.
Опитайте се да ни издигнете по-високо!
Г-н Търнър! Всички членове на екипажа да са в готовност с прътите!
Тревога! До всички членове на екипажа!
Излезте на палубата и пригответе прътите.
Повтарям, излезте на палубата и пригответе прътите!
Всички на палубата!
Чуйте ме! Пазете десния борд! Отблъсквайте кораба.
Готови! Отблъснете го! Отблъснете го отдясно!
Отблъснете го! Бутайте силно!
Вдигнете носа нагоре, г-н Търнър!
Трябва да се приготвим за изстрелване на ракетата!
Задръжте го така!
- Преминахме!
Да... Да, г-н Алистър, преминахме!
Би трябвало да стигнем острова до час.
Поправихте ли достатъчно подемни витла, за да летим на място?
Да, господине.
- Ще останем във въздуха над острова.
Ако работим цяла нощ, ще завършим ремонта до сутринта.
Не трябва ли да си почивате?
- Да, ще си почина.
Г-н Търнър...
Аз... Съжалявам за случилото се.
Нямах право да застрашавам живота на всички хора.
Бяхте ранен, господине. Не осъзнавахте какво правите.
Благодаря.
Не осъзнавах какво правя.
Г-н Търнър,
погрижете се екипът по закотвянето да приготви котвата.
Да, господине.
Внимание! До целия екипаж! Явете се в станциите за поправка!
Повтарям, всички от екипажа да се явят в станциите за поправка!
Летете на място на 50 м височина.
Спуснете котвата, г-н Търнър!
Внимавайте със скрипеца!
Бъдете внимателни със скрипеца!
Сега е моментът да унищожим "Албатрос".
Защо?
- Екипажът е зает и няма да ни следи.
А в същото време ще можем и да избягаме по въжето на котвата.
Разбира се!
- Но първо — кораба.
Дороти и г-н Прудънт, изчакайте в каютите.
Ела, мила.
- Внимавайте със скрипеца!
Г-н Евънс, елате с мен.
- Добре!
Две от перките са се слепили.
Можем да ги разлепим с малки експлозиви.
Добре. Отидете в оръжейната и вземете каквото ви трябва.
Подайте ми едно парче от онези парцали.
Това е помощник-капитанът.
Намерете въже.
- Добре.
Това трябва да ни осигури около 15 минути.
Чисто е.
Вие слезте по въжето.
- Аз ще бъда първи.
Внимавай, татко.
- Добре, мила. Ти също внимавай.
Джон, а ти няма ли да слезеш?
Трябва да заложа фитила в оръжейната.
- Внимавай!
Бъди внимателна.
- Ти също, Филип.
Ще се оправя.
Зарядите са заложени.
- Чисто ли е?
Изведете хората. Отдръпнете се.
Какъв беше този шум?
Струва ми се, че идва отвътре.
Това е Шанкс.
Обаждам се от долния коридор.
- Да?
Шанкс е бил завързан в килер от двама от затворниците.
Г-н Търнър! Отидете да доведете затворниците тук.
Ако не са в каютите си, потърсете ги долу.
До целия екипаж! Отваряйте си очите за затворниците.
Щом ги откриете, ги доведете незабавно в контролната каюта!
До целия екипаж! Отваряйте си очите за затворниците.
Щом ги откриете, ги доведете незабавно в контролната каюта!
Трябва да бягаме!
- Не! Къде е той?
Не знам, но както чу, те ни търсят. Да се махаме. Ще ти обясня после.
Г-н Робюр!
- Да!
Поне един от затворниците е избягал по въжето на котвата!
Приземете ни с въжето.
Всички от екипажа да слязат на острова! Искам да ми ги доведете!
Навивайте, да свалим кораба!
Вече е твърде късно!
Моля те, Филип!
- Хванете я, господине!
Ела тук, мила.
Г-н Търнър, останете по местата си! Аз ще ви сваля на острова!
Г-н Робюр! Говори Търнър!
Какво стана?
- Затворниците са сложили бомба,
преди да избягат.
А щетите, г-н Търнър?
Какви са щетите по кораба?
Корабът е непоправим.
Сигурен ли сте?
- Нищо не можем да направим!
Огънят вече е извън контрол!
Искам целият си екипаж в готовност.
Да подготвят спасителните лодки
и да се приготвят за напускане на кораба.
Строк...
Ако се беше присъединил към мен...
Искам да ви благодаря за предаността, г-н Търнър...
и господа.
Напуснете кораба!
Влез.
Мисля, че ви заповядах да напуснете!
Молим да ни простите, господине.
Това е единствената ваша заповед, която не можем да изпълним.
Г-н Търнър, господа...
радвам се, че се върнахте.
Благодарим ви, господине.
Полетът ни вече е към своя край.
И ще съди Той народите
и ще изобличи много племена;
и ще прековат мечовете си на орала,
и копията си — на сърпове:
народ срещу народ не ще дигне меч,
и няма вече да се учат на война.
Взимам мечтата си със себе си. Но тя няма да бъде изгубена.
Тя ще ви принадлежи, когато светът
е достатъчно начетен, за да има полза от нея,
и достатъчно мъдър, за да не злоупотребява с нея.
"Господарят на света" Жул Верн
по романите на Жул Верн
"Господарят на света" и "Робюр Покорителя"
Превод и субтитри КАЛИН ЦОНЧЕВ