Wings - Season 4 (1990) (Wings (1990) - S04E22 - Date Package Number Seven (480p DVD x265 Silence).srt) Свали субтитрите
нито си отиват такива. Нищо.
Джо, докато се вдигне мъглата
ще зашкуря онова място, където заяжда вратата.
Давай.
Почакай. Пази се от голямата жаба. Рой, голямата жаба!
Виждам я.
- Вземи азота. Да не си самоубиец?
Добре. Видях го.
- Не, хвана те.
Колко още ще погубиш, жабо.
Вече не издържам! Откакто намерихте тази игра в самолета,
тормозите целия терминал!
- Фей, просто играем.
Достатъчно лошо е, че отглеждаме младото поколение над такива игри.
Вие сте големи хора. Разполагате с време,
в което да провеждате смислени разговори.
Фей е права. Може би трябва да опитаме да проведем такъв разговор.
Момчета, виждали ли сте Джо?
- Не.
Благодаря.
Брои ли се за интелигентен разговор?
- По-смислен от това няма накъде.
Давай.
Селтикс. Изостават с две точки. Остават 10 секунди.
Оръжието им, "Летящия" Браян Хакет. Публиката е на крака.
Хакет минава покрай Джордан! Застава на тройката. Стреля.
Последни секунди. Три, две... Три, две...
Три, две...
- Здравей, Браян.
Знаеш ли къде е брат ти?
- Нарече ме Браян.
Да.
- Защо не ми викаш мазньо?
Защото те видях как играеш баскетбол. Къде е?
Мисля, че е време да узнаеш истината. Джо не съществува.
Измислих си го.
- По дяволите.
Надявах се ти да си въображаемият брат. Кажи му, че му благодаря
за ръководството.
- Открита е. Хайде. Една точка.
Ще те улесня. Ако уцелиш ринга, ще го зачета.
Само да уточня, че не го уцели.
Кое е толкова смешно?
- Представих си те в гимназията.
Нека да позная. Умник, издънка, атлет.
Ще те разочаровам, но бях отличник и имах малко време за баскетбол.
Бях звезда.
Говорейки за звезди, дано си застраховал това място. До после.
Почакай. А коя беше Алекс Ламбърт в гимназията?
Мажуретка? Кралица на бала?
- Най-близо до такава кралица бях,
като изхвърлих тиарата на една, защото ме издаде, че пуша.
Наистина? Имаше ли сбиване? Разкъсване на дрехи?
Не завършваш историите си.
- Може би като пораснеш.
Къде отиваш.
- Да взема нещо за вечеря.
Наистина? И аз. Да отидем заедно?
- Като на среща ли?
Не, на срещите, хората се къпят, правят си прически,
разкрасяват се. Сигурно и ти ще искаш да го направиш.
И къде искаш?
- Усещам интерес. Харесваш ли омари?
Кой не харесва?
- Например Лоуел. Отказва да ги яде,
след като видя ресторант с надпис "Живият омар, който танцува нощем".
Съгласна ли си?
- И за къде си намислил?
Не знам. Някъде, където имат хубави омари. Имам идея.
Какво ще кажеш за Мейн?
- Да отидем на вечеря в друг щат?
Да. Трябва само да насочим самолета на север.
А като видим лосове да играят хокей, ще знаем, че сме се го подминали.
Мейн?
- Да. Ще е приключение. Хайде.
Какво пък. Да отидем в Мейн.
- Супер.
Обявяваме кацането на полет 20 от Ню Бедфорд. Колко от вас осъзнават,
че и Ню Бедфорд е бил продуктивен, китоловен център като Нантъкет?
Колко хора ме игнорират, за да не ги безпокоя по микрофона?
Добре. Сами тогава разберете кога е следващият полет.
Добро утро, Браян.
- Добро утро ли? Не мисля.
Утрото е страхотно. Децата пеят, слънцето грее, а топлото чувство
на надежда ни обгръща. Ела тук, прекрасна!
Не ми плащат много, но бонусите са страхотни.
Хелън, знам, че на жена като теб й е омръзнало да го чува,
но трябва да ти го призная. Днес изглеждаш много добре.
На една жена никога не й омръзват комплиментите.
Тогава може да добавя, че косата ти е...
Зашеметяваща.
- Отново ли си забрави парите?
Да.
- Утре ще ми платиш.
Здравей, Джо. Как си?
- Добре.
Хелън, ще може ли едно кафе?
- Идва.
Днес си в добро настроение. Какво има?
Нищо. Чувствам се страхотно. Малко съм уморена. Имах среща.
Не точно среща. Излязох.
- Виждаш ли? Аз като я каня, не.
Браян я кани, не. Накрая излиза с друг.
Всъщност бях с Браян.
Излязла си с Браян? Можеше да излезеш с някой друг.
Как можа? Излязла е с Браян.
- Почакай, Джо.
Поеми въздух и се сети за приятно място.
Не беше кой знае какво. Не бяхме го планирали. Просто отидохме.
Отидохте? Къде? Къде те заведе?
- Не мисля, че Алекс ще сподели
интимни неща пред двама ни. Седни ето там. И как мина?
Не ми пречи. Първо, летяхме до Мейн и намерихме перфектното място за омари.
После след вечеря се натъкнахме на малко игрище за голф.
И накрая няма да повярвате какво намерихме подпряно на един дъб.
Колело за двама.
- От къде разбрахте?
Поздравления. Използва седми пакет от репертоара на Браян Хакет.
Какво?
- Малка спонтанна вечер,
която с години усъвършенства.
- Общо са 10, но тази е най-добрата.
Но ние бяхме просто спонтанни. Никога не е ходил там.
Никога не е ходил там!
Да видим, дали ще мога да позная част от спонтанните неща,
които сте правели на вашата среща. Карали сте колело по едни павета,
а Браян е пял "Дъжд вали по мен".
- После сте срещнали стара двойка,
която е женена от 50 години, които са ви казали, че там са се срещнали.
Но как?
- Предварително му се обажда.
Истина ли е това?
- Не искаш ли да го убиеш?
Вероятно трябва,
но прекалено добре си изкарахме.
Ще се залавям с работата, която трябваше вчера да свърша.
Не мога да повярвам. На Браян винаги му се разминава,
докато при мен е обратното.
- Нали знаеш, че не са безплатни?
Видя ли?
Дай ми я, Рой. Хайде, мой ред е.
Разкарай се. Тъкмо влизам в двореца.
Сякаш ще успееш.
Още ли играете на това нещо? Дайте я.
- Без прережданки. Мой ред е.
Нямам намерение да продължавам да слушам тези дразнещи звуци.
Мястото на това е в изгубени вещи. Намерете си друга играчка.
Сбогувайте се с тази играчка.
- Не се тревожи. Ще си я върна.
Не разчитай на това. Държи хармониката ми вече 6-ти месец.
Здравей.
- Здравей.
Исках да те видя как си. Сънувах ли, или снощи наистина се забавлявахме?
Забавлявахме се.
- Добре. И аз така си помислих.
Да се забавляваме и днес, ако си свободна?
Знаеш ли? Трябва да си остана в нас.
Но можеш да останеш с мен.
Забавно. Стори ми се, че ме каниш у вас.
Така беше.
- Забавно. Сякаш чух "така беше".
Това казах.
- Забавно. Сякаш чух...
В 8 часа устройва ли те?
- Благодаря.
До довечера.
- Добре.
Фей, денят е страхотен. Слънцето грее, децата пеят,
а чувството на надежда ни обгръща.
- За Бога! Имам работа.
Здравей. Закъснях ли?
- Да. С цели четири секунди.
Попаднах на задръстване.
- Влизай.
Никога не съм си представял, че ще видя това място отвътре.
През телескопа не изглежда така. Шегувам се.
Да ти взема якето.
- Благодаря. Исках да ти взема цветя,
но не успях. Хората си бяха у тях.
Приятно е.
Кой е това? Старата банда от армията?
Да, това е взводът ми.
- Може да не ти се вярва,
но си първият войник, с който излизам.
Знаеш какво казват. До 7 сутринта правим повече неща,
отколкото някои хора правят за цял ден.
Настанявай се.
Дано харесваш шампанско.
- Да. Добре е.
За какво ще пием?
Какво ще кажеш за
спонтанната вечер от снощи,
която се надяваме да доведе до повече изненади.
Харесва ми как звучи.
- Добре.
За какво беше това? Защо го направи?
Това е моят седми пакет за срещи. А сега се разкарай! Спести си го.
Джо и Хелън ми казаха.
- За кое?
Пакетите ти за срещи. Смяха се, а аз се преструвах,
че не си ме направил на глупачка.
- Разбрала си погрешно.
И не си водил друга на такава среща? Излъга ме. Кой знае колко такива
си водил. Лека нощ!
- Алекс, Алекс, ще ти...
Ключовете за колата ми са вътре. Как ще се прибера?
Бъди спонтанен. Може да намериш подпряно колело на някое дърво.
Джо, трябват ми ключовете за вкъщи.
- О, Боже! Какво ти се е случило?
Нищо, просто ми дай ключовете.
- Бил си с Алекс. Тя ли го направи?
Да.
- Почакай! Хелън, ела!
Не ми е до това. Искам да се прибера.
- Браян, и преди съм ти го казвала.
Първо се къпеш, после се обличаш.
- Много сладко.
И? Питието си ли изля върху теб? С маркуч ли те опръска?
Беше кофа с лед. Радвам се, че сте се наслаждавали,
защото е по ваша вина.
- Стига, Браян. Щеше да разбере.
Оправдаваш се с нас за твоите грешки.
- Поне пожара се изгаси.
Не мислех, че ще е смешно.
- Недей така.
И преди си бил отхвърлян.
- Така е. А хрумвало ли ви е,
че сега може да е различно? Че съм можел да почна нещо ново с някой?
Щом те е било грижа, защо я излъга?
- Не знам.
Не знам как да го обясня. Очаквах да не ми даде друг шанс,
затова исках срещата да е перфектна. А тази среща беше перфектна.
Сега няма да е такава.
- Не, спри.
Вината не е ваша. Аз го провалих. После ще се видим.
Можеш ли да повярваш? Г-н тъжни очи.
Можеше да си малко по-чувствителен.
- Не ми казвай, че се хващаш на това.
"Алекс ми разби сърцето. Повече не мога да обичам." Сам си го причини.
И накрая остана един.
Джо, мисля, че вече не е състезание.
- Права си. Край на играта.
Хелън, какво чувам? Дебелата лейди. Пее.
Толкова ли си заслепен, че не виждаш, че й пука за нея?
Хелън, говорим за Браян. Него го е грижа само за... Браян.
Просто аз не го виждам така.
Какво искаш.
- Да поговорим.
Не може ли да изчака до сутринта.
- Моля те. Нека се изкажа
и после си тръгвам.
- Добре. Какво?
Хубава нощница.
Благодаря. Лека нощ.
- Не, виж. Това между нас
може да е малко незряло от известно време,
но това, което ще ти кажа не е такова.
Брат ми наистина те харесва.
- Какво?
Той те заведе на онази среща, заблуждавайки те, че е спонтанен,
защото много искаше да те впечатли.
- Благодаря. Сега мога да спя.
Почакай. Нека пак да опитам.
- Нищо няма да се промени.
Просто ме изслушай.
- Добре.
През телескопа не изглежда така.
Шегувам се.
Добре. Първият път, когато Браян се влюби
беше в едно момиче - Криста Пърсел. Страхотна блондинка на 17 години.
Когато Браян най-накрая се осмели да я покани, тя му се изсмя. Не я виня,
защото беше на 8 години.
Браян тогава беше съкрушен, но се шегуваше по този повод.
Така разбирам, че е добре. Шегува се. Когато си го изгонила тази вечер,
той дори не се усмихна.
Странното е, че сутринта бих убил, за да изляза с теб,
а сега съм тук, застъпвайки се за него.
Това исках да ти кажа.
Лека нощ. А относно кофата с лед?
Добро хрумване.
Рой, послушах те
и взех от видеотеката филма "Първичен инстинкт".
Прав беше. Последната сцена е...
Не ми казвайте. Не съм го гледал.
- Извинявай.
"Първичен инстинкт" е добър, но ако харесваш трилъри, "Психо" е топът.
Съгласен съм. Особено като...
Не съм го гледал!
- Лоуел, филмът е от преди 30 години.
Как си го пропуснал?
- Имах други неща за вършене.
С нещо да ти помогна?
- Да, г-жо. Забравих си видеоиграта
на вашия самолет. Виждали ли сте я?
- Да. Нямаш представа
с какво удоволствие ще ти я върна.
- Благодаря.
Пак заповядай.
Може ли и аз да пострелям?
- Да. Тъкмо си тръгвах.
Почакай. Искам да изясним нещо за разходката ни до Мейн.
Изкарах си страхотно.
- Наистина?
Страхотно. Значи вече всичко е наред?
Не. Също така ме излъга, изманипулира ме,
и ме разочарова.
Давам ти един опит, за да ми се реваншираш.
Добре.
Какво е това?
- Казах ти. Един опит.
От там.
И съдбата на нашите отношения зависи от този изстрел, така ли?
Точно така.
- Добре.
Добре, още един опит. Ако искаш се приближи.
Дори не се опитваш.
- Слушай.
Нека измислим нещо по-добро. Да отидем на вечеря, за да поговорим?
Добре. Иначе цяла нощ ще стоим тук.
- Похвалиха ми един
италиански ресторант.
- Добре, да вървим.
Почакай. За да не се повтаря онова от вчера,
бил ли си там и преди?
- Не съм.
Бил съм, но не и с теб.
Превод: -=GrInD=-