Wings - Season 4 (1990) (Wings (1990) - S04E20 - Goodbye, Old Friend (480p DVD x265 Silence).srt) Свали субтитрите

Wings - Season 4 (1990) (Wings (1990) - S04E20 - Goodbye, Old Friend (480p DVD x265 Silence).srt)
Казвам ти. 36-24-36.
- Не е 36, а 37.
От къде си го измисли?
- 37-24-34.
Браян, никога не греша за тези неща.
- Не.
Не мога да повярвам. Толкова ли нямате какво да правите,
че обсъждате пропорциите ми? Много детинско.
Просто се опитвахме да си спомним комбинацията на този катинар.
Обзалагам се, че някой сега се чувства много глупаво.
Извинявам се. Помислих си, че... Извинявайте.
Бързо го измисли това с катинара.
Добро утро, Рой.
- Може за теб да е добро,
но аз съм настинал снощи и сега съм яко болен.
Значи непременно трябва да седнеш до мен и моята храна.
Благодаря. Цяла вечер се убих да кихам.
Почти сринах къщата. Не отново.
Рой, моля те, внимавай. Рой.
Какво беше това?
- Какво си мислиш? Кихнах.
Звучеше на бебешко кихане.
- Виж, много съм настинал.
Последното, което ми трябва е ти...
Да ми се подиграваш за...
Направи го пак.
- Добро утро на всички.
Някой знае ли от къде да си взема пушка?
Каква? Над/под, двуцевна, 12 калибър?
Това че съм на години не значи, че се интересувам от плетене.
Стрелям по гъски.
- Как си с катериците?
Таванът ми е пълен с тях.
- Но ти не би застреляла катеричка.
Фей, тези не са като по анимациите. Това са луди, малки паразити,
които ме държат будна от 3 дена.
- Въобще ли не си спала?
Дори не съм мигвала.
- Защо не извика изтребител?
Защото сама ще ги пипна. Отрова, капани, каквото е нужно.
Този път е лично.
Добро утро.
- Добро утро, Джо.
Не исках да започвам деня с лоши новини, но чухте ли за Уеб Гилрой?
Какво направи пак тази откачалка?
- Починал е.
Явно Лоуел ще вдигне една степен.
Какво е станало?
- Изглежда е починал в съня си.
Все пак беше почти на 90.
- Кой е този Уеб Гилрой?
Механик, който преди работеше тук. Добър човек, но беше малко странен.
Помните ли изобретенията му? Харесвах много мексиканския скачащ стол.
Мебел, която сама се нарежда.
- Лоуел как ли е приел новините?
Уеб му беше като втори баща. Той го научи да бъде механик.
Завършиха ли онзи самолет?
- Не мисля, но много го работеха.
За Лоуел ще е тежко.
- Чудя се дали е разбрал.
Ърни, този беше добър. Най-много харесах частта с "чук, чук".
Трябва да измислят повече такива.
Лоуел, може ли да се видим в офиса?
Не знам. Почакай.
Виждаш ли ме?
Лоуел, стой там.
Седни, Лоуел. Трябва да поговорим.
Звучи важно.
- Такова е.
Лоуел, понякога в живота
се случват неща, за които не сме подготвени.
Уволнен ли съм? Мислех, че сме семейство. Нали се подкрепяхме?
Не, Лоуел. Успокой се. Не си уволнен.
Понякога в живота се случват неща на нашите приятели...
Ясно. Фей е уволнена.
Не, Лоуел. Става въпрос за твой приятел. Стар приятел.
Знам, че няма да ти е лесно, но сутринта разбрахме,
че Уеб Гилрой е починал.
Не е починал.
- Напротив.
Уеб Гилрой не е починал. Сигурно сте го видели без зъбите.
Уеб Гилрой е починал. Това беше добро.
Ще се видим по-късно.
- Добре мина.
Очевидно е в отричане.
- Да, отричане.
Помня го от университета. Това е една от петте фази,
през които минава човек, когато скърби. През следващите месеци
ще мине през гняв, заменяне, депресия и накрая през приемане.
Бесен съм, че Уеб е починал.
Бих дал всичко, за да го върна.
И за какво? Безнадеждно е. Няма го.
Какво да се прави? Животът продължава.
Някои хора преминават по-бързо през всичко.
Не поръчах това.
- Нещо такова ли е?
Поръчах пиле, а това са яйца.
- Добре. Ще седна отгоре им.
Фей, изтощена съм. Помогни ми.
Пак ли онези катерици?
- Да. Четири вечери подред.
Но не и тази вечер. Извиках изтребители. Сега са у нас.
Нали няма да убият горките катерички?
- Не, ще им сложат гуми на краката,
за да не ги чува като бягат.
Джо, слушай. Свещеник, имам и равин пътували заедно.
Чувал съм този виц много пъти.
Не се ли изтърка?
И аз така си мислех.
Лоуел, добре ли си?
- Да, но малко ми е трудно с това.
Пиша прощална реч за Уеб Гилрой.
- Прекрасна идея.
Да, но се оказа, че не е толкова лесно.
Знаете ли друга дума за "труп"?
Пише прощална реч за Уеб.
- Много хубава идея, Лоуел.
Да. Реших, че ще е хубав начин, по който да се сбогувам с него.
Май и "животински труп" не става.
Толкова много неща има да се кажат, а не знам от къде да започна.
Какво ти идва на ум, като се сетиш за него?
Гофрети. Не познавам човек, който да ядеше повече гофрети от него.
Какво още?
- Сироп.
Лоуел, остави храната. Защо не споменеш стария самолет,
по който работехте?
- Това е болезнен спомен, Джо.
Защо? Обичахте да го майсторите.
- Имах предвид за момента,
в който изтърва двигателя върху крака ми. Пръстите ми бяха смазани
и приличаха на ръкавица. Вижте, нямам много време, а искам
да го направя добре.
- Успех. Знам, че ще се справиш.
Мислели ли сте си какво погребение искате?
Да. Моето искам да е простичко. Искам да ме кремират и да
разпръснат прахта ми над Нантъкет. И малко в Сиракуза,
защото там израснах. И малко над Хаваи, заради медения ми месец.
И малко над Париж. Боже, по-добре да започвам да се храня повече.
Няма да имам достатъчно пепел.
Чу ли това?
- Да. Какво е?
Не знам. А сега?
- Да.
Хелън, беше заспала.
- Тогава защо ме събуждаш?
Хелън, тук нищо не правиш. По-добре се прибери и се наспи.
Не мога. Имам работа.
- Нямаш. Ще те закарам у вас.
Отивам да ти взема ключовете.
- Не знае къде са.
Не мога да ги намеря.
Боже, добре ли си? Извинявай.
Това си беше страшничко.
- Добре ли си?
Помислих, че ще припадна.
Как е, Хелън?
- Преглеждат я. Ще се оправи.
Тъжно е.
- Да. Можеше да се нарани.
Не, тъжно е, че работи сама. Няма кого да съди.
Лоуел, как върви с речта?
- Не върви добре.
Не се разочаровай. Ето нещо, което да помогне. Речта ми
от погребението на 3-тия ми съпруг.
- Още ли го пазиш?
Познаваш ме. Опазвам всичко, освен мъжете си.
Както и да е. Просто си помислих, че ако смениш "Джордж" с "Уеб",
ще можеш да го ползваш.
- Добре. Ще опитам.
"Ще ми липсваш... Уеб."
Ще ми липсва компанията му и неговия смях.
Ще ми липсват дремките, които заедно си вземахме.
Ще ми липсват разкрасяванията ми, които правих заради теб, Уеб.
Май не беше добра идея.
- Щом това чувства, нека говори.
Като нова си. Видя ли, че нямаше нужда да плачеш толкова?
Просто помислих, че се нарани сериозно и се уплаших.
Как се чувстваш, Хелън?
- Добре.
Това е номерът ми. Ако почувстваш гадене или световъртеж ми се обади.
Няма да има нужда. 4 дена не съм спала. Прибирам се и си лягам.
Всъщност, точно това не трябва да правиш. Имаш малко сътресение,
което може да доведе до последици.
За да сме сигурни, че всичко ще е наред ще трябва да стоиш будна
през следващите 18 часа.
- 18 часа?
Тогава нямам сътресение. Не можете ли да ми дадете нещо друго?
Навехната китка? Разширена простата?
- Ако ставаше така,
щях да ти дам моята.
Трябва още да стоя будна. Джо, той е лош човек.
Не мога да повярвам. Не мога да мисля, не мога да говоря.
Хайде, не е толкова зле.
- Да. Не съм била толкова уморена.
Знаеш какво каза доктора.
Трябва да стоиш будна. Сега е 9 часа. И двамата ще сме тук.
Сега колко е часът?
- 7 вечерта.
Лека нощ.
- Без такива.
Малко упражнения за кръвообращение. Точно така.
Да направим няколко клякания. Ръцете на бедрата. Готови. Долу.
Още едно. Долу. И горе. Добре, сега сама. Хайде. Долу.
И горе. Горе. Не, не, не. Хайде.
Хайде, Хелън. Постарай се. Ще се забавляваме. Ще играем игри.
Ще пием много кафе. А за специалното угощение, ще си направим вафли.
Мразя вафли.
- Никой не ги мрази.
Аз ги мразя. Съжалявам. А и това е най-глупавото име за храна.
Вафли. Като в това изречение. "Толкова са хубави. Може ли още?".
Глупаво е. Дори трябва така да им викат. "Глупави".
Хелън, събуди се. Хайде.
Ако не искахте да спя, защо ми дадохте тези малки възглавници?
Лоуел, как върви?
- Мисля, че добре. Намерих темата си.
Чуйте го и си кажете мнението.
Добре.
"Уеб. Уеб Гилрой."
"У" е увлечението, което имаше към гофретите, които всеки ден ядеше.
"Е" е ежедневната любов към работата, която никога не утихваше.
Второто "е" е за "ежедневната" мръсотия, която му беше под ноктите.
"Б" е за безкрайното масло, което слагаше на гофретите си.
За последното малко импровизирах. Какво мислите?
Хелън.
- Лоуел, просто е малко уморена.
Знам, че не е много добро. Но трябваше да измисля нещо,
защото утре е погребението.
Може би малко свеж въздух ще ми помогне.
Какво има?
- Мислех си за стария Уеб,
как лежи в моргата и си почива на сатенена възглавница,
насочвайки се към вечния сън.
Какъв късметлия.
Мой ред. 12 на 10.
- Не, беше влязло.
Блокира го с езика си.
- Не беше. Хелън...
Знае правилата.
Беше заспала.
- Не бях. А това защо беше?
Че излъга.
Защо не ме оставите да поспя? Нищо няма да ми стане.
Виж, 3 часа е. Остават още 6 часа. Можеш да се справиш.
Добре.
Ще се справя.
Просто не виждам смисъл и двамата да стоите будни.
На мен ми харесва. Забавно е.
- Но, Джо. Ти обеща да отидеш
утре с Лоуел на погребението. Защо не си легнеш,
а Браян ще ме наблюдава? Ако му се доспи, ще те събуди.
Ще се справиш ли?
- На какъв ти приличам? Разбира се.
Добре, качвам се. Но ако опита нещо,
не се страхувай да го използваш.
Джо е забавен.
За какво говориш?
- Много е напрегнат.
Не е като теб.
Ти си забавният. Всички жени го казват.
Казват, че Джо е напрегнат, а Браян е забавен.
Хелън, какво правиш?
- Нищо. Просто съм дружелюбна.
Браян, дай ми оръжието.
Не мога, Хелън.
- Можеш.
Сега ти командваш.
Дори ако искаш можеш да ме оставиш да поспя. Дори можем да спим заедно.
Не е нужно някой да разбира. Ще се качим в стаята ти...
Ще си свалим дрехите...
Добре. Сега аз командвам, приятел.
Отивам да спя, а ти нищо не можеш да направиш по въпроса.
Вдигни ръцете.
Джо, добре, че си тук.
- Сякаш ще се хвана на това.
Пусни го.
Добре, светлоочке. Сядай. И без сън. Искам да виждам внезапни движения.
Браян!
- Какво?
Къде е Хелън?
- Тук е.
Опита да си легне при мен.
- Сякаш това е нещо ужасно?
Явно съм задрямал.
- Гледай я. Трябва да събудя Лоуел.
Добре.
7 часа е. Остават 2 часа, Хелън.
Хелън?
Хелън вече я няма.
Джо!
Виждал ли си Лоуел?
- Виждал ли си Хелън?
Не си беше в стаята. Не си е спал и в леглото.
Вчера прибирал ли се е?
- Не съм го виждал.
Отивам да го търся. Погребението е след час.
8 часа не е ли рано за погребение?
- После ще има закуска. Гофрети.
Лоуел? Тук ли си?
Здравей, Джо.
- Какво правиш? Погребението е
след 15 минути.
- Да. Реших да не ходя.
Ами твоята реч?
- Не можах нищо да измисля.
Когато наистина те е грижа за някого е трудно да опишеш живота му
в един или два параграфа.
- Съжалявам, приятел.
Знам, че искаше да направиш нещо специално за него.
Вече направих такова нещо. Ще ти покажа.
Разхождах се из града и се опитвах да измисля какво да кажа.
Накрая разбрах. Може би е по-добре да направя нещо.
Невероятно. Самолетът на Уеб.
- Да.
Вчера го докарах. На Уеб винаги му се е искало да го види да лети.
Той не успя, но сега работи.
Наистина ли върви?
- Да. Малко се дави, хвърля масло,
и издава неприлични шумове. Но това донякъде е нормално.
Както беше нормално и за Уеб.
- Помня.
Джо, много хора смятаха Уеб за луд.
Може би беше такъв,
но аз знам, че с мен винаги се е отнасял добре.
Лоуел, това е голямо нещо. Завърши му самолета.
Не се сещам за по-добър почит.
Има още нещо, което ще го направи наистина специално.
Искаше ми се да знам как да летя.
Да я вдигаме във въздуха.
Най-накрая.
Превод: -=GrInD=-