Wings - Season 4 (1990) (Wings (1990) - S04E19 - The Houseguest (480p DVD x265 Silence).srt) Свали субтитрите
Човече, това е страхотно. Летим до Бостън за концерта на Спрингстийн.
Спрингстийн!
- Дължим всичко на Лоуел.
Той уреди билетите.
- Точно така.
Не всеки би дал толкова пари, но го правим, за да видим Спрингстийн!
Брус!
- Най-големият!
Най-добрите билети. На 4-тия ред.
Джо, дали ще танцува с мен?
- Може би. Все пак говорим за...
Спрингстийн!
- Брус!
Спомняте ли си как Хелън ми каза да приготвя билетите,
за да не ги забравя?
Полет 19 на Еъромас за Бостън приема своите пътници.
Спрингстийн!
- Брус!
Най-големият!
Стига. Излезе с теб от съжаление.
- Получавал съм много неща
от съжаление, но това не ги прави по-малко приятни.
О, Боже.
О, Боже.
Влизай в офиса.
- Защо?
Не питай.
- О, Боже. Фей, недей.
Не поглеждай.
- Защо? Рой пак ли не си чисти ушите?
По-лошо. Помниш ли онзи дразнещ старец, който ни излъга
да летим из цялата страна?
- Онзи с досадните въпроси?
Карлтън Бланчард е седнал ето там.
- Може ли да те попитам нещо?
"Господи, за Бога, Боже мой.
Каква е разликата?
Карлтън. Карлтън Бланчард.
Хора, това е Карлтън Бланчард.
Страхотно. Идва насам.
- Джо, уволни Лоуел.
Добре.
- Как сте, приятели?
Г-жо Кокран.
Момчета, след нашето пътуване не съм ви виждал.
Какви спомени.
- Ако пия достатъчно
и оставя лампата светната,
почти успявам да заспя вечер.
- Това води до интересен въпрос.
Ако сънуваш кошмар през деня,
как ще се нарече?
Ще ти кажа, като приключи този.
Полет 12 на Еъромас за Ню Йорк пристига на първи гейт.
Това е полетът на сина ми.
- Ще се срещаш със сина си?
Да. Вълнувам се. Рядко ме посещава.
- Защо ли?
Какъв страхотен ден. Намерих пръстена на дядо, който смятах за изгубен,
първият ми клиент ми остави 50 долара бакшиш,
и красива жена ми поиска номера.
Нищо не може да ми развали деня.
Здравей, Анджело.
Той се завърна.
- О, Боже.
О, Боже. Рой, имам пет познати числа от шест в лотарията.
Знаеш ли какво означава това? Спечелих 25 000$.
Браво на теб. Обратно на работа.
- Не мисля. Не и днес,
защото имам 25 000 президента в джоба си, които от дълго време
умират да ти кажат нещо. Ти си високомерен, отвратителен, груб.
Повече пари няма да видиш.
- Но всичко се засенчва
от твоята щедрост и това, че не си злопаметен. Ако беше жена,
щях да те целуна по устните. Но никой не би съгрешил толкова.
Г-н Бланчард. Как сте?
- Уморен и в непрестанна болка.
Благодаря, че попита.
- Къде е синът ви?
Не успя да дойде. Явно е прекалено зает за рождения ден на баща си.
Съжалявам.
- Свикнах. Не намери време
и когато ми слагаха байпаса.
Някой умишлено му е спасил живота?
Ставам само на 70 години.
Не е кой знае какво събитие.
Сега ще се прибера
и ще завра свещ в едно кексче.
- Сам ли ще бъдете?
Така, както съм и всяка година. Чао.
Знаете ли? Да му направим парти.
- Не, Хелън.
Хелън, недей. Нямаш си и на идея.
Големи егоисти сте. Това е 70-тият му рожден ден.
Кой знае дали ще стигне до 71-вия?
- Да, кой знае.
Аз ще дойда.
- Благодаря, Фей. Лоуел, ами ти?
Разбира се. Аз го харесвам.
- Антонио?
Не може ли да му напиша картичка?
Добре.
Момчета?
Ще дойда, ако и Браян дойде.
Добре, ще дойда.
- Какво? Казах го,
защото очаквах да откажеш. Дори ти дадох знак.
Трудно е за вярване, че Карлтън става на 70.
Представяте ли си през какво е минал? 1920-те.
1930-те. 1940-те.
Лоуел.
- 50-те.
60-те. 70-те, 80-те, 90-те.
Добре, идват. Тишина.
Казах ви, че не знам.
- Замисли се.
Ако го няма никъде, къде ще е?
Изненада!
- Мили Боже.
Почти ме изплашихте до смърт.
- Да влезе отново,
за да го направим като хората.
Какво правите тук?
- Ще празнуваме рождения ви ден.
Парти за рождения ми ден? Най-милото нещо, което някой е правил за мен.
Къде са подаръците?
- Не ни остана време за тях.
Но сте имали време за балоните.
Честит рожден ден, Карлтън. Радвам се пак да те видя.
Кой беше ти?
- Лоуел. Лоуел Матер.
Матер, Матер. Да не би по някаква случайност да си роднина
на Джанет Матер?
- Тя ми е пралеля. Познаваш ли я?
На практика бях женен за нея. Но знаеш какво казват.
Защо да купуваш крава, след като млякото ти е без пари.
Това е 17-ия въпрос. Остават още три.
Бил ли е женен?
- Да. Още два.
Мой ред ли е?
- Да. Още един.
Добре. Бил ли е политик?
Не. Това беше 20-ия въпрос.
Печеля!
Добре. Кой беше?
- Франклин Делано Рузвелт.
Но когато Браян ви попита дали е бил политик,
вие казахте, че не е.
- Страхувах се, че това ще го издаде.
Хелън, не трябваше ли да ставаш рано, заради онова нещо утре?
Какво? Онова нещо, което утре трябваше да правя?
Да. По-добре да тръгваме.
- Имам онова нещо.
Партито приключи ли? Почти не имах вълнуващи моменти.
А това как беше?
Добре. Само разваляте купона.
Само ще посетя тоалетната, преди да си тръгна.
Добре. На горния етаж е.
- Колко удобно.
Какво правите?
- Зарязваме старец,
докато е със свалени гащи?
- Тук е тъмно. От къде се светва?
На стената. Не ме оставяйте сама.
- Не го виждам.
Честит рожден ден, Карлтън.
Глезенът наистина ме наболява.
Да, чухте какво каза доктора. Леко изкълчване. До няколко дена ще сте...
Пак ще сте си същия. Добре. Хайде да ви прибираме.
Усещам остри болки в краката си.
А и съм много жаден.
- Добре. Ще ви донеса нещо за пиене.
Мисля, че имам гроздов сок.
- Имам алергия към това.
Добре, ами диетична сода?
- Газираното не ми влияе добре.
Мляко?
- Имам непоносимост към лактоза.
Майка ми се видя в чудо, докато ме кърмеше.
Боже, представих си го.
Карлтън, мисля, че трябва да се обадиш на сина си да те вземе.
Прекалено е зает с адвокатската си кантора в Ню Йорк. А и види ли това,
веднага ще го обърне на случай.
- Случай?
Паднах на твоя собственост,
пред петима свидетеля.
Карлтън, ще ме съдиш ли?
- Не аз, а синът ми.
И аз не се гордея с тази баракуда, изскочила от слабините ми.
А тъкмо си избих картината с кърменето.
Добре, остани за тази вечер.
- Щом настояваш.
Но не искам да създавам неудобство.
- Няма нищо.
Ще остана на дивана.
А ти ще спиш на леглото ли?
- Ами то е на горния етаж.
Вярно, и ще трябва да ме носиш.
На дивана ще е добре.
Седмица, Джо. Докторът каза, че ще е на крака до два дена,
а вече цяла седмица лежи у нас. Подлудява ме. Винаги му е студено.
Иска храната му да е нарязана. И всички онези въпроси.
Защо мислиш така? Защо мислиш инак?
Ето едно радикално решение. Изпрати го при семейството му.
Не мога. Ако синът му разбере, че е паднал в нас, ще ме съди
и ще ми вземе всичко. Може дори да загубя бюфета.
Хубаво име за заведение. "Да загубиш бюфета".
Карлтън, остави ме на мира.
- Взел ти е пейджър?
За да можел да се свърже с мен в случай на спешност.
Какво има, Карлтън?
Не мисля, че това е спешно. Добре. На прибиране ще ти взема.
Добре. Чао. Колко ядки може да изяде един човек?
Полудявам. Трябва да ми помогнете. Няма да мога да се справя сама.
Моля ви.
- Как бихме...
Не мога да повярвам. При нужда винаги съм била до вас.
Поисках една услуга, а се държите сякаш ви искам бъбрек.
Който с радост ще ти дадем.
Добре.
Почакай, Хелън. Аз ще помогна.
Добре. Благодаря, Фей.
Вярвам, че мога да изпълня някоя друга поръчка.
Благодаря, Антонио.
- Не знам какво още искаш да направя.
Вчера нали изкъпах Карлтън?
Не, не си.
- Нали си на 614 улица?
Не съм. На 612 съм.
Ами вие, момчета? Ще ми помогнете ли?
Ще се включа, ако и ти се включиш.
- Добре. Ще го направя.
По дяволите! Пак пропусна сигнала. Трябва ни нещо ново. Това не работи.
Какво е това?
- Диванът ти е твърд като скала
и наех това за един месец.
Ще ти пратят после сметката.
Няма ме.
- Фей, наблюдавай го.
Здравей.
- Здравей.
Празно!
Празно!
Защо го правите? Дразнещо е?
Вярно. Ти си нова.
По такъв начин казвам, че чашата ми е празна.
Карлтън, каната е ето тук.
- Празна!
Добре.
Благодаря.
Ще може ли една услуга?
Ще ме повдигнеш ли малко?
Добре.
Помисли, че имах предвид леглото ли?
Нали осъзнаваш, че мога да те прекърша за секунда?
Просто шегичка.
Край. Махам се.
Къде отиде Фей? Какво й каза?
- Нищо.
Както нищо й няма и изведнъж започна да откача.
Което ми напомня, че глезенът ми започва да пулсира.
Вземи си хапчето.
- С удоволствие, но...
Празно!
Доведох котките на стареца.
Не си ме питал за котките си, Карлтън.
Не ми понася мисълта, че моите пиленца стоят толкова време самички.
До скоро.
- Антонио, имам неща за вършене,
а той не харесва вечер да е сам.
- Но вече донесох котките.
Длъжник си ми. Омъжих се за теб, за да не те депортират.
И приравняваш сватбата с това да си сам с него?
Време е някой да ми разтрие краката.
- Ти си. Чао.
Моля те.
Побързай.
Приятно е.
Анджело, знаеш ли песента "Това е любов"?
Да.
Ако луната те удари като парче пица,
как ли се чувства дръжката на вратата?
Не знам.
Ами, ако бяхме произлезли от кенгуру,
а не от маймуна,
дали щяхме да носим панталони с джобове?
Не знам.
Ето още един. Може ли човек да хване гъбична инфекция
чрез разтриване на чужди крака?
Отвратителен старец.
Чуй ме, Бланчард. Ако кажеш на Хелън, че съм си тръгнал по-рано,
ще те намеря и ще те убия.
Антонио, забравих...
Какво правиш?
- Почувствах се по-добре
и реших да пробвам да направя няколко самостоятелни крачки.
Ти танцуваше.
- Само да можех.
Малък леприкон. Не мога да повярвам. Толкова съм доверчива.
Предупредиха ме и аз не повярвах.
- Никого не съм наранил.
Така ли? Цяла седмица се притеснявам синът ти да не започне да ме съди.
Не бих и не мога да го направя. Виж, малко преувеличих
за сина си.
- Не е адвокат, нали?
Нямам син.
Какво?
- Нямам никакви деца.
До колкото съм запознат.
Тогава какво правихте на летището?
- Имах рожден ден,
а си бях изкарал добре с онези момчета.
И ни измами, за да ти направим парти, а после инсценира падане.
Паднах наистина. Искаш ли да видиш?
- Да не си посмял.
Извинявай. Но хората са добри с мен,
само ако им плащам, или ги излъжа.
Виж, не е нужно да го правиш.
Ако искаш нещо от мен, просто ме попитай.
В такъв случай, може ли да остана още малко?
Предпочитам да ме захвърлят гола в някой турски затвор.
Това "не" ли означава?
Карлтън, всичките ти котки са прибрани.
Всичките осем ли?
- Да видим. 1, 2, 3, 4, 5, 8. Да.
Добре. Чао, Карлтън.
- Нека да взема това.
Не, аз...
- Не, позволи ми.
Добре.
Бедрото ми.
Хелън.
- О, не. Ти го счупи, ти го вземаш.
Превод: -=GrInD=-