Wings - Season 4 (1990) (Wings (1990) - S04E16 - The Gift (2) (480p DVD x265 Silence).srt) Свали субтитрите
Театърът "Уорф Плейхаус" представя "Фантомът на Опра".
Разказва се за побъркания бивш продуцент от шоуто на Опра Уинфри.
Може да имат роли за всички ни.
Постоянно казвам, че спрях с музиката, но кого заблуждавам.
Браян, липсва ми.
- Мислех си да купим на Хелън...
Ново виолончело.
- От къде ще намерим 15 000$?
Колко други възможности ще имаме, за да променим живота на някого?
Как можахте да ми го причините?
Ако й сложим едни кабели, може да стане хубава подова лампа.
Да изрепетираме откриването. Всички по места.
И пет, шест, седем, осем.
Фантом, шантом, не вярвам във фантоми.
Не съм вярвал преди, не вярвам и сега.
Вярвам в себе си. Това виждате.
Това ми е достатъчно.
Това ми е достатъчно.
Първия път, когато го изиграхме бях скептичен, но вече съм убеден.
Много сме зле.
Къде е Хелън?
- В кухнята.
Утре в 10 сутринта ще изпробваме костюмите. Рой? Носи бельо.
Хелън, излез.
- Махайте се.
Вижте, не искам да говоря за това.
- Ще трябва. Какво стана?
Не мога да го приема. Последното, от което имам нужда е да ме съжалявате.
Даваме ти го в знак на приятелство.
- Не разбирате.
Сякаш ми казвате, че съм жалка и ми трябват принцове да ме спасят.
Беше просто приятелски жест.
- Жест?
Видях челото. Ръчно изработено Румати. Струват малко под 12 000$.
Само в един магазин ли провери?
Хелън, приемаш го погрешно.
За последните 20 години беше неотлъчно до нас.
Джо разби самолета, беше до нас.
- Бях на самолета. Нямах избор.
Но после ни разведри като направи онези кексчета.
Не струваха 12 000$.
- 15.
Само в един магазин ли проверихте?
Хелън, с радост ти го подаряваме.
Нека поне веднъж бъдем до теб.
Но аз не мога да ви се отплатя.
- Ето какво.
Отиди на прослушването, вземи работата.
Така ще сме квит.
Това вероятно е най-прекрасното нещо, което някой е правил за мен.
Обичам ви, момчета.
Сега, ако не искате да ме виждате да плача, ще оставим нещата така.
Джо, плачеш ли?
- Само, ако и ти плачеш.
Няма начин.
- Нито пък аз.
Достатъчно! Много добре.
Ще ти се обадим. Не чакай до телефона.
За прослушването ли сте?
- Да, господине.
Елате.
- Мацка. Искам я.
Млъквай, Джони!
Позволете да ви представя квартета. Аз, разбира се, съм Карл Спренглър.
До мен, жената в черно, със засмените очи...
Мис Лидия Детмаяр. А на цигулката...
Г-н Джони "който няма нищо общо с електрониката" Тошиба.
Разкажете ни нещо за себе си.
- Добре.
Родом съм от Тексас...
- Прекалено! Музикалното ви минало?
Разбирам.
Сякаш съм в някакво предаване.
- Да. Принудени сме да делим театъра
с жалка група актьори, играещи "Фантомът на Опра".
Чували ли сте нещо по-глупаво?
- Приятелите ми участват в нея.
Грешен отговор.
Продължете.
Свирила съм в оркестъра в гимназия Сконсет. И после...
Последните 10 години не съм правила много. Предложиха ми да съм помощник
в Бостънската филхармония.
- Сериозен съм, Карл. Искам я.
Млъквай, Джони!
Много сте хубава. Смятате ли се за хубава?
Просто свирете, за Бога!
Спрете! Спрете прослушването. Това е някаква пародия.
Как смееш да ме замениш?
- Катлоу, вече го говорихме.
Беше ценен член на квартета, но беше гласувано.
А сега, къш. Имаме работа.
- Но аз създадох тази група.
Да, но последния път носеше риза с къси шорти.
Имаме работа. Защо не се върнеш с метал детектора на плажа,
за да си намериш малко дребни.
- Спренглър, обещавам ти.
Ако не съм в струнния квартет, няма да има такъв изобщо.
Знаете ли, г-н Спренглър? Мога да дойда друг път.
Сядайте! Прослушването ви е сега. Фактът, че съм толкова бесен,
че мозъкът ми всеки момент ще експлодира да не ви притеснява.
А сега, свирете.
Добро утро, Хелън.
- Добро утро, Фей.
Изглежда не си в настроение. За щастие, имам разведряващи новини.
Жената, която трябваше да играе Опра си е изкълчила глезена,
затова ми дават нейната роля.
- Не ме избраха за квартета.
Малко е неловко.
Ето я и нея. Най-новият член на квартета.
Снощи имах видение. Просто знам, че ще ти се обадят,
за да ти предложат работата.
- Ами те се обадиха...
Видя ли?
- И ми казаха, че избират друг.
Съжалявам. Знам колко ти беше важно.
- Ще има и други прослушвания.
Не влязох в квартета на Нантъкет. Ами сега на къде?
Да свиря на пристанището с маймунка? Върнете челото и си вземете парите.
Не можем, Хелън.
- Няма да ти позволим да се откажеш.
Не можем да си вземем парите. Политиката на магазина е такава.
Какво? Искаш да ми кажеш, че имаме дълг от 15 000$
в музикалния магазин? Сега ще си направим маршируващия оркестър,
за който винаги сме мечтали.
- Г-це Чапел.
Г-н Спренглър, какво правите тук?
- Дойдох да ви приветствам
като най-новият ни член на квартета.
Успя.
Когато приключите...
Репетицията е довечера точно в 7.
- Г-н Спренглър, объркана съм.
Помислих, че избрахте друг.
- Така е, но пропадна.
Само не се приемайте за втори избор.
- Няма.
Добре, защото сте третия ни избор.
Лоуел.
Лоуел, знам, че ролята ти е на сценичен работник,
но трябва ли да репетираш и чукането?
Антонио, все едно да попиташ защо актьор наддава с 30 килограма,
за да играе Джейк Ла Мота в "Разяреният бик".
Де Ниро ли?
- Разбира се, че за пари.
Добре, деца, имаме много работа. Да творим малко магия, става ли?
Да опитаме да съберем вече всички части.
Мразя този мъж.
- Добре. Осветление.
Да видя страшното трептене.
Благодаря, осветление. Озвучаване, да чуя смехът на фантома.
Благодаря, озвучаване. А сега, специалните ефекти.
Тук се спуска 50 килограмовия чувал с пясък на сцената.
Можем да се постараем повече с това.
Ще започваме ли?
Лоуел, фантомът ни има час за зъболекар. Искаш ли да го заместиш?
Разбира се. Сегашната ми роля и маймуна може да я изиграе.
Какво искате да направя?
- Да се люлееш на въже.
Добре. Рой?
- Да.
Добре, Рой, тук продуцентът започва да отброява за реклама.
И... екшън.
Не ти, Лоуел.
Спусни се, като извикам "Екшън, фантоме".
Добре.
Рой.
- Добре. Връщаме се след пет,
четири, три, две...
- Нека те прекъсна. Запомни.
Театърът не е долу.
Той е тук, горе. Да опитаме отново.
Добре. Връщаме се след пет, четири, три, две...
Вече е по-добре, нали?
А сега да продължим... С репликата на Фей.
"Бернардо, кога осъзна, че..."
Бернардо, кога осъзна, че те привличат жени,
които преди са били мъже?
- Бях в един ресторант.
Видях една жена на съседната маса. Беше красива.
Но имаше още нещо.
Определено е имало.
Извинявам се.
Извинявам се.
Фей, продължи.
- Нека да чуем и публиката.
Бернардо, смятал ли си се объркан относно своята сексуалност?
Предполагам, че е възможно.
Объркан.
Защо съм толкова объркан? Защо не съм като другите мъже,
които нямат такова желание за жени, които преди са били мъже?
Защо харесвам жени,
които преди са ми били приятели?
Защо ги харесвам?
Кажете ми защо.
И аплодисменти. Фантоме, екшън.
Фантоме. Лоуел!
- Да?
Хелън, бях толкова заета с пиесата, че нямах време да те питам как си.
Ами става все по-странно. Когато плешивеца не ми вика на немски,
зловещата Лидия ме зяпа и само ме пита, дали се смятам за хубава.
Щом не ти харесва, защо не напуснеш?
- Не мога да разочаровам Джо и Браян.
Взеха голям заем, заради това чело.
- Приятелите ти са тук.
Явно е важно. Подложили са се на дневна светлина.
Хелън, трябва да ти кажем нещо.
- Да?
Искаш ли да й кажеш?
- Ти го направи. Аз се вълнувам.
Отиваме на турне.
- Какво?
Ще пътуваме с микробус. 50 представления за 49 дни.
Ще е като книгомобил, само че с класическа музика,
за онези, които не са сред нея.
- Или искат да бъдат сред нея.
Цяла сутрин е такава.
Не мога да я спра.
Звучи наистина страхотно, но не мога просто така да си зарежа бюфета.
Хората имат нужда от мен. Нали?
- Не много.
Приятно изкарване. Прати ни картичка.
- Послушай го. Който и да е той.
Извинете, че не ви представих.
- Благодаря.
Хайде. Имаме багаж за събиране. Тръгваме след концерта довечера.
Това беше. Трябва. Напускам квартета.
- Нали каза, че не можеш,
защото Джо и Браян ти подариха чело?
- Може да ми подаряват каквото искат,
но няма да прекарам следващите 50 дни в микробус със семейство Адамс.
Джо, още докато го видях знаех, че трябва да го имам.
Красиво е. На Хелън ще й хареса.
- Хелън ли?
Момчета, трябва да ви кажа нещо.
- Ние също.
Първо вие. Вашето явно е по-голямо.
- Вече не е такава изненада,
но ти взехме рокля за дебюта ти.
- Нямаше нужда.
Напротив. Наслаждаваме се. След като купихме челото,
все едно ти станахме спонсори.
- Нещо като хората,
които имат състезателни коне. Водиш приятели, гледате надбягване,
а славата е за теб.
- Приеми тази рокля като...
Ново седло.
Поласкана съм за сравнението с коня.
- Знаеш какво имахме предвид.
Просто се гордеем с теб.
- Пробвай я.
Вкарай ръцете си в ръкавите. Ето.
Странно е. Досега не бях слагал рокля на жена.
Колкото и да е хубаво всичко, трябва да ви кажа нещо.
След концерта довечера...
Отивам с квартета на турне за 50 дни.
- Страхотно! Успяхме!
Гордеем се с теб.
- Сигурно се чувстваш страхотно.
Така е. Просто...
Благодаря ви. Роклята е много хубава.
Ще се видим след концерта.
Довиждане, момчета.
- Чао.
Ще е страхотно да я видим на сцената.
Ще си носиш уокмена, нали?
- Разбира се. Ами ти?
Само се замислете. Утре на тази сцена ще играем "Фантомът на Опра".
Дано се справим добре пред публиката.
- Дано публиката не ни замеря с нещо.
Приятели, имам ужасни новини. Говорих с нашия директор.
Отменят постановката.
- Какво е станало?
Загубихме спонсора си.
- Как е станало?
Нали вчера гледаха репетицията?
- Да, казали са, че отказват...
"Калта и Септиката на Лео" да се свързва с такъв боклук.
Разочарована съм. Бях родена да играя Опра.
Няма да имам подобна възможност.
- Разбирам те, Фей.
В днешно време ролите за чернокожи жени са малко.
Браво.
- Това не беше краят.
Ако ме бяхте подкрепили, можеше да е.
Какво става? И в нашата пиеса се случваше това.
Кой е отговорен за това?
И това става в нашата пиеса. Опитват се да ни ограбят.
Това е фантомът.
- За какво е всичко това?
Това е Уинстън Катлоу.
- Кой?
Катлоу, откачи ли?
Обещах ти, че без мен няма да има квартет.
Край. Представлението се отменя. Прибирайте се.
Отново даваш заповеди. Тиранин.
- Не съм. Австриец съм. Завеси.
Мина добре. Някой да иска да си вземем нещо за хапване?
Още една глава от бляскавата ми кариера приключи.
Какво стана?
- Разпуснаха квартета.
Спренглър боботи нещо на паркинга. Малкият Джони е наказан.
А последно видях Лидия да спи в куфара на виолончелото ми.
Не се чувствай зле от това. Не знам как изкара толкова с тях.
Трябваше. Заради вас.
- Какво?
Заради това, че се гордеете с мен. Купихте ми и тази прекрасна рокля.
Казахте ми, че съм кон. Какво можех да направя?
Май прекалено много се намесихме. Виолончелото ти донесе само проблеми.
Не, то ме накара отново да свиря, за което съм ви благодарна.
Чувствам се зле. Не успяхте да ме чуете да свиря.
Чухме те.
- Това не беше нищо.
Защо не се настаните, за да ви направя частен концерт?
Няма нужда.
- Настоявам.
Дали може да ни види от там?
Тук е доста тъмно и винаги си гледа в пръстите.
Страхотно.
Превод: -=GrInD=-