Wings - Season 4 (1990) (Wings (1990) - S04E14 - I've Got a Secret (480p DVD x265 Silence).srt) Свали субтитрите
Да, наистина се разбираме.
- Изненадана съм да го чуя.
Като знам колко са религиозни се учудвам, че нямат против,
че не си евреин.
- Баща й каза, че няма против,
стига да получа брис.
Знаете ли от къде мога да си взема?
- Нека да позная.
Не знаеш за какво ти говори, нали? Дори не знаеш какво е брис.
Не беше ли сирене?
Не обясни ли, че е нещо религиозно?
- Лоуел, значи обрязване.
Почакай малко. Това не беше ли онова с...
Извинете. Трябва да се обадя. Харесвам Мелиса, но това е прекалено.
Кукло, да те почерпя закуска?
- Не, благодаря.
И предпочитам да не ме наричаш така.
- Да не си от онези либерални мацки?
Нито пък "мацка".
- Както искаш, скъпа.
Явно ще трябва да ти го обясня.
Жените не са кукли или мацки.
Работим, служим в армията. Дори гласуваме. Затова в бъдеще,
когато се обръщаш към мен, използвай Алекс, госпожо или г-це Ламбърт.
Разбра ли?
- Не носиш сутиен, нали?
Хайде, ще е страхотно.
- Браян, не мога просто да тръгна.
Напротив. Това е идеята. Бъди спонтанен. Зареди самолета,
заключи офиса и давай. За два часа сме в Атлантик Сити
и ще гледаме мача на годината. Спокойно. Нямаме полети. Проверих.
Може би си прав. Никога не правя импулсивни неща.
Винаги анализирам и премислям. Кое толкова ме кара да...
Спести ми го, моля те. Лоуел, здравей.
Би ли зарязал всичко в последния момент за разходка в Атлантик Сити?
Страхотна идея. До понеделник.
Лоуел може да го направи. Хайде.
- Имам документи за попълване.
Търсиш си просто извинение. Нямаш такова. Ще ти го докажа.
Фей, сещаш ли се за причина, някой да иска да остане тук,
вместо да отиде до Атлантик Сити и да гледа боксовия мач?
Ах, вие. С удоволствие ще дойда! Знаете, че харесвам бокс.
Страхотно, но...
- Проблем ли има?
Не, няма проблем. Просто искаме да знаеш, че ще има и други неща.
Ще има залагания, алкохоли, груби и осъдителни поведения...
Няма нужда да ме убеждавате. Вече се съгласих. Отивам до банката,
за да изтегля малко пари и съм готова.
Какво стана?
- Мен ли питаш?
Ще я оставим на ротативките,
и на прибиране ще си я вземем.
- Какво пък. Да вървим.
Да вземем за хапване и да тръгваме. Идва ли ти се с нас в Атлантик Сити?
Довечера съм на шофьорски уроци.
- Не бяха ли предния месец?
Бяха, но си падам по учителката. Довечера се надявам да е до мен,
когато показват кървавите павета.
- Явно ще сме четиримата.
Как си, Алекс?
- Добре.
Хелън, ще приготвиш ли сандвичи?
- По какъв повод?
Отиваме в Атлантик Сити за уикенда. Пиячка, алкохол. Тъкмо ще използвам
новите си визитки. Бо Лафонтен - координатор.
Спокойно, и за теб съм помислил. Д-р Арън Гинсбер, уши, нос, гърло.
Браян, имахме планове за уикенда. Партито на Марта Стинстън?
Този уикенд ли беше?
- Знаех, че ще опиташ да се измъкнеш.
Ако не дойдеш, ще трябва да говоря с нея, нещастния й съпруг
и ревливите й деца.
- Защо искаш да отидеш?
Една от най-добрите ми приятелки е.
- Аз нямам планове за уикенда.
Ако искаш, ще дойда аз.
- Наистина?
Може да е забавно.
- Ще искаш да си прережеш китките.
Седях в самолета и се сетих нещо.
Че няма къде да отидеш, докато някой не подкара самолета?
Добре, две неща.
Така и така ще ходя в Атлантик Сити, защо не дойдете с мен?
Ще вземем билети за мача, някоя хотелска стая, малко хазарт?
Може да поканим и Фей?
Ощипи ме!
Алекс, побързай, преди да изстине.
- Дано е хубаво.
С какво е по-различно? Няма как да е по-лошо от това на партито.
Дали ни видяха, че се измъкваме?
- Всички се измъкнаха.
Сигурно заради теб, повече няма да ме поканят.
Как да ти се отблагодаря?
- Отвори бутилка вино и сме квит.
Имаш я.
Мястото ти е много хубаво.
- Благодаря.
Това на шейната ти ли си?
Не се обиждай, но си била шишкава. Това зад теб кой е?
Пак съм аз.
- Вашите на острова ли живеят?
Не, върнаха се в Тексас, за да са по-близко до сестра ми.
Омъжената. Така ни викаха. Бедната Хелън, и омъжената.
Според нашите, аз се казвам "по-млада няма да станеш, Алекс".
Защо мислят, че ни трябва мъж?
- Кой знае?
Предпочитам да съм сама, отколкото с онзи, който срещнахме.
Какво беше онова на главата му? Перука или парче трева?
Искам огледалото му. Онова, което му казва...
Добре изглеждаш.
Знам. Мъжете са толкова странни. Като онова, което правят,
когато гледат мач.
- Викат те да видиш повторението.
Ако исках да го видя, щях да бъда на самия мач.
Така е, но не говорих за това, а за онова нещо.
Какво има толкова в него?
- Може да знаят нещо,
което ние не знаем.
Хелън, Антонио е.
- Влизай.
Здравейте. Почна ли мача?
Какво правиш тук?
- Прибирах се, видях, че свети и...
Здравей, Алекс.
- Здравей, Антонио.
Исках да ти върна това.
Упражненията на Синди Кроуфорд. Как мина тренировката?
Много добре. Коремните преси, сгъването на бедрата.
Задобряваше след всяка сцена.
Така и така си тук, искаш ли вино?
- Само тримата ли?
Не, не, не.
Отбих се да върна касетата.
- Хайде.
Защо не останеш?
- Не искам да се натрапвам.
Щом имаш друго за правене...
- Може би само една чаша.
О, Боже!
- Какво има?
Свърших кутията. Вътре били само шест.
Да, но са малки. Повечето бяха залепнали по капака.
Да, капака.
Хелън, къде е тирбушонът?
- В шкафчето под микровълновата.
Антонио ми харесва.
Не се срещат често мъже, които да се впишат в женска вечер.
Да, повечето ще се държат като мачо и наистина развалят всичко.
Червено или бяло?
Кое върви с мраморния сладолед?
- Мисля, че розето.
Антонио, вече е време да я свалиш.
- Ти си шефът.
Какво мислиш за първата си маска?
- Не знаех какво да очаквам,
но ми хареса. Усещам, че лицето ми се стяга,
но в същото време е и отпуснато.
Повечето мъже не биха се осмелили. Мислят го за прекалено женствено.
Това никога не ми е пречело. Рано разсеях своите съмнения.
Това да не е от онези истории, в които бащите уреждат жени
на момчетата си още на 15 години.
- 14, но това е друга история.
Не, мислех си за времето, когато бях младо момче.
Сестра ми се омъжваше и...
Един вид завиждах на вниманието, което получаваше.
Един ден видях сватбената й рокля да виси в гардероба.
Явно съм искал и аз да се почувствам специален.
Нали не си я облякъл?
Не съм слагал воала.
- Невероятно.
И така, аз се възхищавах на себе си в огледалото,
и когато погледнах през прозореца,
видях съотборниците ми по футбол да ми се смеят.
През всичките тези години ми казваха "рагацо кон весте".
Какво означава?
- Момчето в роклята.
Ако бях на твое място, щях да съм още засрамена.
Това е нищо. Бил си хлапе. Веднъж в университета...
Няма значение.
- Какво си направила?
Няма значение. Беше отдавна.
- Тогава да го чуем.
Антонио, нали ще остане между нас?
- Мислиш ли, че момчето в роклята
ще си отвори устата?
- Обещавате ли?
Спокойно.
- Добре.
Беше през втората ми година. Плейбой дойдоха да правят снимки.
"Момичетата от Югоизтока" Няколко приятелки искаха да се включат
и си казах "Какво пък".
- Позирала си гола?
Беше...
- Момент.
Антонио, няма ли да те заболи главата, като пиеш толкова бързо?
Ще ме заболи. Продължавай.
- Реших, че ще стане хубава снимка,
ако съм в библиотеката по шорти и потник.
Явно съм го направила добре. Докато се усетя,
приятелите на баща ми му показваха моя снимка на плажа,
където съм гола.
Как се преживява подобно нещо?
- Ако разбера, ще ти кажа.
Повече няма да идвам с вас.
Стига, Фей. Трябваше и да спим.
- Като умрете ще спите достатъчно.
Какво стана?
- Тази жена беше неудържима.
Обикаляше от маса на маса и от представление на представление.
Накрая я намерих в 6 сутринта да духа зарчетата на един японец за късмет.
Знам само, че беше забавно. Спечелих 42$, научих бакара,
и вече имам къде да остана в Осака.
Джо, благодаря за поканата.
- За мен беше удоволствие.
Лоуел, как мина?
- Обраха ме.
Взех толкова пари в себе си, колкото можех да си позволя да изгубя.
И това колко е?
- 11 000 долара.
Антонио, ето ти пуловера. Вчера съм го облякла по погрешка.
Благодаря, Алекс.
- Беше забавно вчера.
Не е моя работа, но как си се озовала с пуловера му?
Знаете. Няколко питиета, малко приказки.
И докато се усетите, дрехите ви са вече на пода. Чао.
Чао.
Почакай малко.
Бил си с Алекс?
- Не. Бях с Алекс и Хелън.
Още по-добре.
Кажи ни точно какво стана.
- Хелън беше...
Хелън я познаваме.
- Говорех за...
Не ни пука.
Какво разбра за Алекс?
- Нищо.
Чу ли? Пауза.
- Не, нищо не знам.
Това, което не знам не мога да ви кажа.
Добре, разбрахме, че знаеш нещо.
- Не знам.
Изписано е по лицето ти. Порите ти изглеждат страхотно.
Лосион за почистване?
- Овлажняваща маска.
Авокадо или мента?
- Мента.
Извинете. Говорехме за Алекс.
- Опасявам се, че си губите времето.
Хайде, в лошо настроение съм. Изгубих 500$ и делях стая с Лоуел.
И за да не е уикендът напълно загубен, ни кажи какво знаеш.
Не мога. Няма. Няма начин да го изкопчите от мен.
Добре, тези са последните. Всеки Плейбой от 1985 до 1989.
Трябва да ги върнем на Рой, преди да се върне от обяд.
Добре. Помнете, търсим "Момичетата на Югоизтока".
Без да бележите страници.
- Само прелистваме.
Вижте тези каравани!
- Какво? Нека да видя!
На снимката можеш да видиш тоалетната и кухненския бокс.
Осъзнавате ли, че ако намерим снимката, отношенията ни с Алекс
ще се променят завинаги.
- Да, видиш ли някой гол,
после нищо не е същото.
- Веднъж видях дядо си гол.
След това исках да гладя всичко, което видя.
Моля за вашето внимание.
Господа, Април 1986.
"Момичетата на Югоизтока."
Фей, харесват ли ти новите ми обеци? Взех ги от бутика на Марша.
Приличат на гайки и болтчета вързани с някаква тел.
Направени са от някакъв нов дизайнер. Това е последната мода.
Марша каза, че бързо се продават.
- Радвам се да го чуя.
защото железарията на мъжа й била близо до фалит.
Мислех, че ще е странно да видя гола снимка на Алекс.
Защо да е? Ние сме зрели. Виждали сме много голи жени.
Това не ни смущава.
- Здравейте, момчета.
Как си?
- Хелън, тъкмо бях...
в новия ресторант за бургери. Добри новини. Вече не си...
най-лошият ресторант на острова.
Къде е?
- Кое?
Плейбой, Април 1986. Липсва.
- Рой, беше там за 2 секунди.
Как разбра?
- Както майка разбира,
че детето й е болно. Просто знам.
- Април 1986 ли каза?
Добър ден на всички.
- Не се сдържа, нали?
Аз удържах тайната ти. Не казах, че си носил роклята на сестра си.
Много ти благодаря.
- Не съм казвал на никой за снимката.
Как можа, Антонио?
- Да, щом знаеш, защо не ни каза?
Браян, не го прикривай.
- Не го прикрива. Чухме го от Фил.
А той от къде знае?
- От жена си.
А тя от къде знае?
- Чула го от бутика на Марша?
Бутикът на Марша?
Какво значение има от кого? Работата е там...
По-добре да проверя как е Алекс.
Сватбена рокля?
Беше без воала.
Алекс, добре ли си?
- Не мога да повярвам, че им е казал.
Възможно е вината да не е на Антонио.
Само той знаеше.
- Забавното е,
че не е било от него.
Не го направих умишлено. Казах само на един човек, който не те познава.
Не очаквах да достигне до теб.
- Живеем на малък остров.
Като кихнеш и по радиото ти казват "наздраве".
Прекъсвам ли нещо? Мога да дойда по-късно.
Не много, но мога да изчакам.
- Оценявам го, Фей.
Ще бъда отвън.
Извинявай. Не исках. Купувах си обеци и просто го споменах.
Нещо като "ще взема златните обеци и заговоряйки за голи жени, чу ли,
че Алекс Ламбърт е била в Плейбой?"
- Извинявай. Сбърках.
И аз. Вярвах ти. Разбере ли се за снимките и всичко се обърква.
Момчетата ще я забравят.
- Сега сигурно се лигавят на нея.
Сигурно вече са я окачили някъде в хангара.
Малко не се ли изхвърляме?
Какво трябва да означава... Чакай малко.
Знам какво става. Ревнуваш.
- От какво?
Трябва ли да го кажа?
- Ако искаш да те разбера.
Ревнуваш от вниманието, което получавам.
Я, стига!
- Признай си. Откакто дойдох,
Джо и Браян ме следват като малки момченца, а ти се дразниш от това.
Дойдох да се извиня. Направих го. А сега се махам.
Най-накрая!
- Мислиш, че те издадох от ревност?
За Бога!
Да, мисля, че ми завиждаш. Завиждаш за живота ми.
Имам новини за теб.
Водех много вълнуващ живот.
В Ню Йорк работех в стриптийз бар.
- Била си стриптийзьорка?
Сервитьорка, но стриптийзът беше в самото заведение.
Не съм летяла с хеликоптер в Пустинна Буря,
и не съм живяла на другия край, нито съм излизала с интересни мъже,
но нека ти кажа нещо. Боже, завиждам.
Което значи, че съм казала тайната ти от ревност.
Което значи, че съм го направила...
- За Бога.
Завиждала си и си се опитала да й го върнеш с клюката. А ти?
Засрами се, че си се снимала така. Сега двете кажете "извинявай".
Побързайте.
Извинявай.
- Аз защо да се извинявам?
Защото така правят приятелите.
Добре. Извинявай.
- Достатъчно.
Ако имате нещо за казване, отвън.
От къде се е научила да се справя така с хората?
Ще ме убие, ако разбере, че ти го казвам,
но преди да стане стюардеса...
Превод: -=GrInD=-