Wings - Season 4 (1990) (Wings (1990) - S04E13 - Labor Pains (480p DVD x265 Silence).srt) Свали субтитрите
Благодаря, Браян.
- Приеми го за комплимент.
Какъв е този стар парцал?
- Нищо. Само ми го върни.
Защо ти е толкова важно, Браян? Прилича на синьото детско одеяло,
което носеше, когато бяхме малки. О, Боже...
Не е... одеялото ми.
Това остана от него.
- Виж ти.
Г-н Женкар. Г-н кожено яке.
Г-н Смелчага. Все още си разнася бебешкото одеялце.
Носи ми късмет. Някои хора носят заешко краче.
Други четирилистни детелини...
- Да, но никой не разнася одеялце.
Много смешно. Върни ми го.
- Мислех малко да го подържа,
да ми донесе и на мен късмет.
- Добре. И без това не ми трябва.
Страхотно.
Ще си разваля един долар.
- Няма проблем.
Моето одеялце беше жълто.
Добро утро на всички!
- Как беше пътуването до Бостън?
Страхотно. Каква ваканция. Видях се с приятеля си Дюи.
Онзи с онова нещо на ухото?
- Какво нещо?
Приличаше на голяма обеца,
но накрая осъзнаваш, че просто ухото му е такова.
Ще пропусна свинското.
Той още ли работи на летище Логън?
- Да, и му плащат много добре.
Почти два пъти повече от мен.
Това не звучи честно.
- Винаги е бил късметлия.
Страхотна работа, яка кола. Онова яко нещо на ухото си.
Какъв магнит за мацки.
- Лоуел, не звучи честно,
че печели много повече от теб.
- И Дюи така каза.
Дори каза, че имат място при тях.
- Предложили са ти работа?
Страхотна възможност да поискаш повишение от Рой и Джо.
Да, имаш предимство. Свикай среща. Използвай поканата за работа,
за да ги издрусаш малко.
Вече знаем. Джими Хофа е погребан във Фей.
Знаете ли? Имате право. Ще поискам повишение.
Кажи на Джо, че искам среща. Няма по-подходящо време от настоящето.
На полет е до 12:30.
- По-подходящо от 12:30 време няма.
Кажи и на Рой, че искам среща.
- Той е на обяд.
Ще е свободен малко след 1.
- Няма по-подходящо време...
от малко след 1.
- Продължавай така и ще те повишат.
По-скоро ще ме приемат в Рокет.
Пожелай ми късмет, Антонио. Отивам да питам за повишение.
Не бързай толкова.
- Добре.
Лоуел, имам предвид за влизането.
Накарай ги да те чакат.
- Харесва ми как звучи.
Какво още трябва да знам?
- Не почвай разговора ти.
Извинявай, мислех, че приключи.
- Не, имах предвид преди тях.
Който проговори, губи. И още нещо.
Винаги искай нещо, което няма как да получиш.
Ще изглежда добре, когато се откажеш.
- Къде научи това?
От вестника в таксито.
Накрая се увери, че твоята дума е последната. Разбра ли?
Добре. Накарай ги да чакат, нещо, нещо...
и последната дума да е твоята. Приятно ми е да си бъбрим,
но Джо и Рой ме чакат.
- Лоуел, може би трябва...
да го преговорим още веднъж.
Къде е Лоуел?
- Не знам.
Трябваше да дойде преди 10 минути.
- Падаш ли си по тези,
или ги държиш за забава.
- Харесвам ги. Например този модел
е Дъглас ДиСи-3. Този самолет промени търговската авиация.
Не се и съмнявам. Управлява го крава.
- Точно така.
Като малки, Браян счупи главата на пилота, а аз му откраднах кравата.
Смешно е, но няма да те отегчавам.
- Късно.
Какво има, Лоуел?
- Пръв проговори.
За какво става въпрос?
- Ще ти кажа, Рой.
Смятам, че върша адски много работа и искам по-високо заплащане
и ябълково червен Корвет.
Никакъв шанс.
- Ще склоня и на Вет.
Да говорим за повишението. Джо, Рой...
Ще напиша едно число.
Не.
- Видя си последната заплата.
Получих предложение от летище Логън.
По-добри часове, по-добри облаги и ще ми плащат сумата,
написана на тази хартия. Имаме ли споразумение?
Лоуел, дори аз не изкарвам толкова пари.
Шегуваш ли се?
Търсете си нов механик, ако не се споразумеем за това число.
И с тези последни думи ви казвам... Сбогом.
Добре. Сбогом.
До по-късно.
- До по-късно.
Много по-късно.
Не искам да изгубя Лоуел, но не мога да си позволя парите, които иска.
И се чудиш защо аз имам седем самолета, а ти само един.
Ще го задържим, без нищо да му даваме. Трябва само...
Да приложим "шмозола". Ще го напоим, ще го нахраним.
Да се почувства част от семейството. Дори и да е странният братовчед,
който държим в мазето.
- Няма начин Лоуел да се хване.
Той иска повишение.
- Един самолет. Седем самолета.
Ще запазя маса в Ла Мазон.
- Почакай. Там е много скъпо.
Нищо в сравнение с исканото от Лоуел.
- Не мога да си го позволя.
Знам. Ще разделим сметката по равно.
Ще вземем двойни разписки и ще запишем пълната сума.
Това не е ли измама?
Един. Седем.
Кажи ми, Лоуел. Трябва да знам.
Как мина с Джо и Рой?
- Не съм убеден.
А и не ми дадоха отговор, но ме поканиха на вечеря.
Значи сме влезли във втора фаза с преговорите.
Виж, опитват се да те смекчат, за да забравиш за повишението.
Не знам как е на английски, но в Италия, викаме на това "шмозола".
Опитват се да спечелят предимство. Затова, ние ще ги изпреварим.
И как се очаква да стане?
- Лесно. Поръчваш от най-скъпото.
И когато дойде време за преговорите, изискванията ти стават непоклатими.
Помни, вече имаш оферта в Бостън.
Вярно. Има само един проблем. Не искам да отивам в Бостън.
Харесва ми тук в Нантъкет. Всичките ми приятели са тук.
Нещата ми са тук. Инструментите ми.
- Лоуел, Лоуел...
Няма да заминеш. Накарай ги да помислят, че искаш да заминеш.
Няма да те оставят.
- Щом мислиш, че ще стане.
Ще стане. Повярвай ми. Къде ще те водят?
Ла Мазон.
- Разбира се. Къде другаде.
В закусвалня ли?
- Добре, че няма да го направят,
защото щях да се предам.
Може би трябва да го преговорим още веднъж.
Знам какво искаш. Одеялцето си.
- Не е одеялце.
Носи ми късмет и си го искам обратно. За един следобед изгубих портфейла,
ударих колата и не мога да си избия една мелодия от главата.
Съжалявам. Колко съм жестока.
Ето, но помни. Другият път, когато минеш наперено през летището
ще знам, че истинския Браян Хакет е уплашено 5 годишно момченце,
изпълзяло от леглото си с палец в устата си.
Не съм.
Какви цени само? Погледни. "Пъпеш в сезон - 18 долара".
Само един ли имат?
Идва. Помни. Получава всичко, което си поръча, освен повишението.
Добре дошъл, приятел.
- Мисля, че мястото ще ти хареса.
Вече ми хареса. На входа дават вратовръзка.
Да. Помня как идвах тук с баща си, като бях малък.
Стояхме отвън, а той ми натискаше лицето в прозореца.
Всички изглеждаха богати и щастливи. После ми казваше...
Синко, ако имаш късмет, един ден ще обслужваш тези хора.
Нека да започваме с поръчките.
- Преди някой да огладнее повечко.
Обожавам това място. Винаги наблизо има лакомства.
Мога ли да взема поръчката ви?
- Определено. Да видим. Лучена супа
и кейк от раци.
- Видя ли, Хакет. Не е толкова зле.
Също и коктейл от скариди и малко от този пастет.
Мисля, че и печените гъби са хубави.
Лоуел, поръчваш ли, или просто четеш менюто на глас?
Това беше добро, Джо. За мен ще е това.
Най-накрая. За мен...
- Секунда само.
Стридите изглеждат привлекателно. Донесете ми всичките 24.
Г-не, 24 е цената. А това е дузина.
Вярвам, че 12 е дузина.
Господинът ще желае ли още една бутилка вино?
Не мисля.
- Слава богу.
Пазя място за 100 годишното бренди.
Той ни съсипва.
- Не се тревожи.
Лоуел, надяваме се, че тази вечер доказва колко те ценим в Еъромас и...
И в Сандпайпър.
- При Еъромас и Сандпайпър
не всичко е само бизнес.
Също така е и приятелство.
- За приятелството.
Значи се споразумяхме. Продължаваме си старите взаимоотношения.
Напълно. Стига да си получа повишението.
Лоуел, виж. Много бих искал да ти дам повишение, но...
Знаеш каква година имах.
- Знаете ли какво си мисля?
Мисля, че има още нещо, което може да направи млад мъж щастлив.
Казах, че има още нещо, което може да направи млад мъж щастлив.
Извинявам се, но карате всички мъже в този ресторант
да бледнеят пред вас.
Извинявам се, но карате всички мъже в този ресторант
да бледнеят пред вас.
- О, Боже.
Няма да плащам за това.
Аз съм Марша Пийбълс. С "й", едно "б" и главно "П".
Малко сложно.
- Хакет. Извини ни.
Аз съм Лоуел Матер. С едно "а", и без "о" във фамилията.
Проститутка, Рой?
- Порасни.
Лоуел е в ъгъла, а тя е ключът. Дори това й е прякорът.
Сядай, млъквай и не проваляй нещата.
- Няма да повярвате.
Тъкмо се е разделила с приятеля си.
- Да, трудно е за вярване.
Да говорим за бизнес. Трудно е да сложиш цена на приятелството, но...
Лоуел, ще бъда честен. Не мога да си позволя да ти плащам повече.
А аз няма да ти дам повече.
- Вижте, цената ми е твърда.
Ако не се съгласите с нея, ще приема работата в Бостън.
Предполагам, че трябва да отидеш.
Да отида? Като наистина да отида?
Да. Съжалявам, Лоуел.
- Ами няма какво повече да си кажем.
Марша, тръгваме си.
- Тя никъде не отива.
Рой, не си й шеф.
Лоуел, той й е един вид шеф.
Рой плати за нея. Върви в комплект с вечерята.
Този ресторант наистина е добър.
Как мина с Джо и Рой? Каза ли каквото ти казах?
Да, а те ми казаха да замина за Бостън.
Това е перфектно.
- Какво? Аз не искам да заминавам.
Градът е голям, студен и безличен. Бостън ме плаши.
Нищо друго не ме плаши.
Добре. Бостън и паяците.
- Лоуел.
Добре, Бостън, паяци и звукът на кенчетата от вендинг машините.
Ще трябва да склоня и да остана със старата заплата.
Не можеш. Те очакват това.
Така ли?
- Да. Това е третият етап - чакането.
Мислят, че си се пречупил.
- Но то е така.
Не, ще ги накараме те първи да се пречупят.
Как?
- Ще ги накараме да повярват,
че заминаваш за Бостън. Покажи им, че не те е страх.
Добре. Ти си експертът.
- Други въпроси?
Да. Знаеш ли къде живее Марша Пийбълс.
Полет 19 на Еъромас за Бостън излита след пет минути.
А за тези, които пътуват с малки деца... Моите съболезнования.
Твоят полет, Лоуел. По-добре побързай със сбогуванията.
Няма да задържам полета заради теб.
- Вярно. Има ли нещо,
което искаш да ми кажеш, преди да замина за Бостън?
Вярно. Остави ключът за мъжката съблекалня на бюрото ми.
Лоуел, ще ми липсваш. И исках да знаеш, че...
Пази се.
- Сълзи ли, Фей.
Добро хрумване.
Лоуел, дадоха ли ти повишението?
- Не, а полетът ми излиза...
след пет минути.
- Това е любимата ми част.
Четвъртият етап - отброяването. Нали не си разтревожен?
Не съм. Но имам малък въпрос.
Ако няма да ходя никъде, защо са наели нов механик?
Много просто. За да те изплашат. Сигурно дори не е механик.
Добри са.
- Но ние сме по-добри.
Трябва да отивам на работа. После ще ме почерпиш с повишението.
Добре, че още си тук. Опасявах се, че ще те изпусна.
Джо, искаш ли да ми кажеш още нещо?
- Да. Успех в Бостън.
Само това ли?
- Джо, Уолтър от кулата те търси.
Трябва да вдигна. Лоуел?
- Да?
Не забравяй ключа от съблекалнята.
- Добре.
Ти сигурно си новия механик.
- Да. Гил Купър.
Лоуел Матер. Гил, ако си механик,
значи знаеш как се сменя Лоран сензора на Чесна 402.
Какво има? Не знаеш, нали?
- Достигаш зад висотомера,
търсейки метално разклонение. Откачаш лявата страна търсейки синята жица,
която прокарваш към новия сензор, слагаш тестовите координати и си ти.
Синя жица?
- Последно повикване за пътниците...
от полет 19 за Бостън. За теб се отнася, Матер.
Лоуел, приготвих ти нещо малко. Наистина ще ни липсваш.
Браян, Лоуел тръгва.
- Лоуел.
Събрахме пари и ме избраха да ти купя подарък.
Но напълно се издъних, затова... Заповядай.
Купи си нещо хубаво.
- Благодаря за прощалния подарък.
Последно повикване. Размърдай се.
- Добре. Тръгвам.
Чао, Лоуел.
- Чао, Лоуел.
Заминавам. Напускам Нантъкет. Оставям всичките си неща.
Всичките ми приятели са тук. Отивам в Бийнтаун.
Сбогом.
Опитах да слушам кънтри. Не го разбирам.
То е за истинските хора.
- То е за наистина тъжни хора.
Ами заглавията на песните? "Ако звъни и няма никой, аз съм."
Екзистенциално е.
- Стига. Не е.
Какво прави Лоуел тук?
Лоуел?
- Добро утро.
Защо не си в Бостън?
- Защо да бъда там?
Защото вчера замина натам, за да започнеш нова работа.
И защо да го правя? Тук съм щастлив. Извинете ме,
но трябва да закарам тези варели.
- Но, Лоуел. Вече наехме заместник.
Или забрави за Гил?
- Гил...
Лоуел, какво има в този варел?
- Просто боклук за изхвърляне.
Има някой вътре.
- Няма!
Боже! Гил, вътре ли си?
Лоуел, ако си искаше работата, защо просто не ме попита?
Някой виждал ли е Антонио? Вдигат му таксито с паяк.
Антонио...
Превод: -=GrInD=-