Wings - Season 4 (1990) (Wings (1990) - S04E11 - Exit Laughing (480p DVD x265 Silence).srt) Свали субтитрите
- Добре.
Нали знаеш, че полетът ще е дълъг? Книжка за оцветяване?
Не, благодаря.
- Добре.
Пилотирането на самолет е яко. Все едно сме на голяма птица.
Всъщност е малко по-различно, г-не.
Докато птиците движат своите криле, за да се издигнат във въздуха,
самолетите заместват това движение с движение напред или тласък,
за постигане на същото. Елементарна физика и проста аеродинамика.
Добре. Тогава ти пилотирай, аз ще оцветявам.
Кафе, моля. И Хелън... Не спирай.
- Антонио, изглеждаш изтощен.
Такъв съм. Не съм спал от седмица. Всяка сутрин в 5...
се събуждам от духалката за листа на съседа.
Как звучи? Така...
Или така?
Второто.
- Това е Ярд Демон 742.
Познат още като големия лош вълк. Изправен си срещу най-добрия.
Духалка за листа? Няма проблем. Ако е с гориво, слагаш й захар.
Ако е на ток, срязваш кабела. После изсипваш керосин пред тях,
и му драскаш клечката.
- Защо просто не поговориш с него?
Не съм добър с конфронтацията лице в лице.
Бих могъл да му изпратя писмо с добре подбрани думи,
заедно с кутия с ароматни сапуни.
Направо го изкъпи.
Не искам да звъня на чичо Кармин.
Познава хора, които познават хора.
- Нужно ли е да се стига до там?
Поне при някой ще мога да остана.
Хелън, виждаш ли младежа над бюрото?
- Дали го виждам?
Опитвам се да реша, какво да му купя за 25-тата ни годишнина.
Не ми харесва, че души наоколо. Харесва ми как го прави...
Просто... Няма значение. Извинете.
Извинете. Търсите ли нещо?
- Търся някого. Джо тук ли работи?
Да, но сега не е тук.
Конър Макдевит, учихме заедно. Нямаше как да съм в Нантъкет...
и да не дойда да го поздравя.
- Много мило. Скоро ще се върне.
Ако искате кафе съм убедена, че тази руса, весела
и необвързана сервитьорка с радост ще ви обслужи.
Благодаря.
Ако искаш да накажеш съседа, давам ти резачката и му мятай дърветата.
Не се виждам като човек с резачка.
Добре. Има ли домашни любимци или роднини, които да живеят с него?
Боже, Рой!
- Стига. Връзваш ми ръцете.
И ти ли стана пилот след колежа?
- Не. Станах океанограф.
Наистина? Намирам го за очарователно. Винаги гледам за Жак Кусто.
Бяхме заедно на Калипсо няколко пъти.
- Познаваш Жак Ив Кусто?
Да. 8 часа играхме на шарада в камерата за декомпресия.
А това, което помислих за следа се оказа някакво огъване.
Добро утро, Хелън.
- Добро утро, Джо.
Джо?
- Конър Макдевит?
Как си?
- Страхотно. Какво те води насам?
Китовите хранилки в Стелуаген.
- Конър каза, че сте учили заедно.
Да, бяхме в едно братство.
- Веднъж бяхме в едно сестринство.
Някой вика ли ти още Скъртс?
- Не мисля, че някой иска да чуе...
Мисля, че искам да чуя.
- Веднъж искахме да влезем
в едно сестринство и Джо го измисли.
Щеше да стане, ако не ми се беше счупило токчето.
Хайде, ще те разведа наоколо.
- После пак ще говорим, Хелън.
Този е невероятен. Не много мъже са такива.
Знам. Тренират само от кръста нагоре. Малко са тези, които правят и крака.
Това е хангарът. А това е...
моят механик номер 1 Лоуел Матер.
- Почакай малко, Джо.
Механик номер 1? Има ли такъв, който да е номер 2?
Този ли е новият? Този клоун ли?
Нека да позная. Да го взема...
под крилото си и да го уча на всичко. Да ме изстисква и да стоя безучастно.
Лоуел, това е Конър Макдевит. Стар приятел, с който учихме заедно.
Супер. Непотизъм.
- Лоуел, той не е механик.
Просто посетител.
- Приятно ми е.
Това беше интересно.
- Какво да ти кажа. Дойде с хангара.
Как е социалният живот? Излизаш ли с някоя?
Не, с никого не излизам. Ами ти?
- Зависи.
Какво става около Хелън? Излиза ли с някого?
Не. Но знаеш ли, на твое място не бих се замесвал.
Познавам ви и двамата и не мисля, че ще ви се получи.
Защо?
- Не си пасвате. Като масло и вода.
Въпреки, че не може да се смесят, когато са заедно създават една...
етерична красота. Всеки, който е бил с лицето надолу...
в канавка по време на дъжд ще се съгласи.
Трябва да е наистина добър механик.
Момчета, време е за почивка. Студен чай? Толкова са работливи,
че реших да донеса нещо освежаващо.
- От кога?
Просто го изпий, Джо.
- Благодаря, но ще тръгвам.
Толкова скоро? Тъкмо дойде.
- Опасявам се, че трябва. Чакат ме.
Радвам се, че се видяхме. Хелън. Лоуел, беше ми приятно.
Чао.
Не си ми казвал, че си бил в университет с такова парче.
Конър ли? Предполагам, че става.
- Става? Джо, ти ставаш.
Този мъж си е як. Ще можеш ли да му кажеш
нещо хубаво за мен?
- Да, бих могъл.
Благодаря, Джо.
- Ще трябва повече да се постараеш.
Лоуел, нямаш ли някаква работа?
- Почакай. Какво е казал?
Ако не ме лъже паметта, че ще е грешка да излиза с теб.
Джо, може би се опитваш да ги събереш по някакъв твой си начин.
Но понякога трябва да кажеш това, което мислиш.
Разкарай се, Лоуел.
- Ето. Това имах предвид.
Какво си казал на Конър за мен?
- Нищо. Един вид пита за теб,
и аз един вид му казах, че няма да ви се получи.
Как смееш. Как го реши?
- Хелън, повярвай ми. Познавам го.
Очевидно не познаваш мен. Как може да си толкова арогантен?
Не мога да повярвам, че...
Почакай малко.
На какво се смееш?
- Джо, Джо. Горкият самотен Джо.
Разбирам какво става.
Престани.
- Не искаш да съм с Конър,
защото не ти понася мисълта да ме видиш с друг мъж. Признай си.
Не си ме превъзмогнал.
- Повече от това няма накъде.
Джо, чети по устните ми.
Ние няма да се съберем.
- Така ли? Чети по моите.
Доста привлекателно.
- Хелън, не ми пука с кого си.
Ако е вярно, спри да се месиш. Мога и сама да се грижа за себе си,
затова се разкарай. Нямам нужда от помощта ти за някой мъж. Ясно?
Напълно.
- Добре. Сега ме свържи с Конър.
Изненадана съм, че се обади. Не знаех, че ми имаш номера.
Джо ми го даде.
- Ах този Джо.
Дано харесваш филмите на Джери Люис.
Всъщност, този ще ми е първият.
- Обожавам го.
Хората не биха си признали, но аз мисля, че е забавен.
Дори Жак Кусто ми го показа.
Жак Кусто е фен на Джери Люис?
- Трябва да го видиш как се разхожда
из лодката по плавници.
Гледай. Харесва ми как започва.
Антонио, оправи ли онова със съседа?
Говорих с него за духалката и достигнахме до консенсус.
Вече разбирам страстта му по градинарството,
а той разбра, че не съм добър в избягването на удари.
Какъв страхливец. Казах ти да ме послушаш.
Начинът да се справиш с побойник е като станеш и ти такъв.
Аз ще се погрижа.
- Рой, няма нужда...
Спокойно. Мога да се справя. Преди да се изнесат съседите ми,
правих постоянно подобни неща.
- Мислиш ли, че това е правилно?
Браян, говорих със съседа. Изпратих му добронамерено писмо. Опитах.
Той ме удари в лицето. Сега...
Време е да пусна хрътките от ада.
Хелън още ли я няма?
- Няма я.
Вчера я уредих с Конър Макдевит.
- Онзи от братството ти?
Онзи с...
Него ли?
- Същият.
Човече, смехът му може да активира алармата на кола.
Смехът му може да е аларма на кола.
- Сама си е виновна.
Опитах да я предупредя, а тя ме изкара, че ревнувам.
Затова я оставих сама да го види.
- Идва.
Добро утро, Хелън. Как мина вчера с Конър?
Посмяхте ли се добре?
Прекарахме страхотно. Отидохме на вечеря и кино.
Сега не е ли маратона с филмите на Джери Люис?
Мисля, че си прав, Браян.
- Сигурно са се пукнали от смях.
Хелън, забеляза ли нещо странно в Конър?
Джо, спри да го подронваш. Казах ти, че между нас свърши.
Казва го, за да ме дразни.
- Защо иначе да говорят с теб?
Знаеш, че говорех за смеха му. Той се смее като...
Като товарно магаре след двойно еспресо.
Добре. Да. Забелязах смеха му. И да, малко е необичаен,
но не е нещо, което да ме отблъсне.
- Лъжеш.
Трябва да те е подлудил.
- Джо, виж...
може би в жените гледаш само външния вид.
Задникът да е стегнат, краката да са дълги, гърдите да са големи.
Ако гърдите и краката са добре, може да не гледам толкова задника.
Млъквай. Но аз от друга страна...
се интересувам само от личността му. Смехът за мен няма значение.
Има значение.
- Хелън, сякаш си си изкарала...
страхотно с този Конър.
- Така ли прозвуча?
Така каза на Джо.
- Само разговори ли подслушвате тук?
Ами или подслушваме разговори, или трябва да провеждаме такива.
Добре. По-голямата част от вечерта беше перфектна. Той е умен, забавен,
чаровен...
- Но?
Смехът му. Като нокти по черна дъска. Ако можех да изтръгна възглавницата
от седалките в киното, щях да го удуша с нея.
Защо каза друго на Джо?
- Няма да му кажа, че е бил прав.
Ще се оженя за чакал, но не и това.
- Ако е само това, намери начин.
Например вторият ми съпруг Джордж
имаше отвратителния навик да си тръска пурата навсякъде.
Казвах му да използва пепелник, а той само се усмихваше
и изтръскваше право на килима. Не беше лесно, но накрая...
спрях да обръщам внимание.
- Фей, мисля, че това е различно.
Като почина го кремирах, разбира се. Вече използва пепелник.
Съгласен съм с Хелън. Понякога хората имат навици,
които няма как да пренебрегнеш. Бъни имаше такъв. Чукаше по масата,
докато си четеше вестника. Влудяваше ме. Това съсипа брака ни.
Мислех, че причината са изневерите.
- Вярно.
Вредните навици са били два.
Предполагам, че ще е глупаво да пренебрегна качествата му,
заради някакъв малък недостатък.
- Мисля, че това е мъдро, мила.
Грешиш. За мен не потръгне ли още в началото, слагай край.
Слепите ми срещи ги карам да ме чакат на тротоара.
Така ги оглеждам още от колата. Ако не ми хареса какво виждам,
отпрашвам с мръсна газ.
Явно като дете е погълнал доста боя.
Здравейте, момчета. Добри новини, Топо Джиджио,
утре ще се наспиш. Духалката на съседа ти вече няма да е проблем.
Какво точно направи?
Поръсих моравата му със сух лед, дърветата му с отровен химикал,
а накрая пуснах скакалци в розите му.
- Скакалци. Доста иновативно.
Струва си да четеш библията. Останаха ми и пиратки от Хелуин.
Погрижих се и за перголата му.
Малка пергола? Онази с малките цветя?
Имаше някакви лилави неща по нея. Вече са изпечени.
Съседът ми няма пергола, Рой. Било е моята къща.
Заслужих си го, задето те оставих. Плодовете на отмъщението.
Което ми напомня, не разчитай на ябълката да даде плод тази година.
Хелън, още ли си тук? Мислех, че ще излизаш с Конър.
Пътува насам. Фей, помогни ми. Не искам да излизам с него.
Цяла седмица излизате. Мислех, че си прекарвате добре.
Смехът му. Този смях. Опитвах и опитвах,
но просто не мога. Не ме интересува какво мисли, Джо. Не мога повече.
Нямаше ли да е по-лесно, ако кажеш на Конър истината?
Фей, как да кажеш на някой, че е страхотен, освен смеха му?
Като стоманен вал в мозъка ми. И знам, че това звучи малко...
Дребнаво.
- Баба ми винаги казваше,
че е най-добре да сме откровени. Всъщност не ми беше баба,
а някаква повлекана, с която дядо ми се забърка.
Но думите й бяха истина.
За Бога, Фей. Опасявам се, че си права.
Здравей, Хелън.
- Здравей, Конър.
Не забравяй.
- Няма.
Готова ли си?
- Почти.
Виж, може ли да поговорим за нещо?
- Разбира се. Какво има?
Виж, от седмица търся начин как да ти го кажа.
И знам, че е малко директно,
но... Като съм с теб изпитвам нещо...
По-добре да те прекъсна, защото се досещам на къде биеш.
Щях да ти го кажа на вечеря, но не мисля, че може да чака повече.
Хелън... Мисля, че трябва да спрем да се виждаме.
Какво?
- Ти си страхотен човек.
Ти си това, което търся в една жена, и опитвах да не обръщам внимание,
Акцентът ти.
Акцентът ми? Зарязваш ме заради акцента?
Съжалявам. Направо ме влудява.
Много хора биха приели южняшкия акцент за чаровен.
За нещастие, аз не съм сред тях.
- Не мога да повярвам. Зарязваш ме?
Хелън, не го изказвай така.
- Така значи.
Не, не го казвай така. Дразни ме.
Колко си повърхностен. Аз съм интелигентна, забавна,
привлекателна жена и ще го захвърлиш, заради нещо незначително?
Думите, които казах сега ми звучат повърхностно.
Със сигурност.
- Доста се посмяхме.
Може би трябва да си дадем друг...
- Не, каза каквото трябваше.
Честно, не мисля, че мога го преглътна. Излязат ли куршумите,
не можеш ги натъпка пак у пистолета.
Връзката ни приключи, като роса по корема на змия.
Като кал по свинска муцуна.
- Бях прав. Не мога го да слушам.
Сбогом, Хелън. Пиши ако искаш, но не се обаждай.
Да се обадя? Къде да ти се обадя? В зоопарка ли? Там живеят хиените.
Не мога да повярвам какво направи.
- Поне си по-добре.
По-добре? Обидена съм. Нагъл е. Аз трябваше да го зарежа.
Мисля, че чух Конър.
- Тръгна си.
Какво? Нямахте ли планове?
- Вече не.
Какво стана?
- Искаш да знаеш? Дойде тук и...
Аз го зарязах.
- Защо?
Смехът, Джо. Не можех да го понеса.
- Знаех си.
Усетих го, повърхностна си.
- Прав си. Можеш да злорадстваш.
Ако ме беше послушала, нямаше да се стига до тук.
Дано поне си била внимателна.
- Спокойно. Направих го...
по нежен и внимателен начин, типичен за южняшките момичета.
Обзалагам се, че ако го попиташ ще ти каже, че той ме е зарязал.
Познавам те по-добре от теб самата.
- Да, така е.
Превод: -=GrInD=-